готвачка

мн. готва̀чки, ж. Жена готвач.

готвене

вж. готвя

готвя

го̀твиш, мин. св. го̀твих и готвѝх, мин. прич. го̀твил и готвѝл, несв.
1. Какво. Правя, приготвям ястие (варя, пека, пържа го). През свободното си време обичам да готвя. Какво готвиш?
2. Какво. Правя да стане готов за използване; приготвям. Готвя новата си книга за издаване. Готвя уроците си.
3. Кого, за какво/за какъв. Подготвям, обучавам. Готвя го за мой заместник. Готвя го за изпитите.
4. Какво. Замислям, проектирам, тъкмя, кроя. Готви нов удар. – готвя се. 1. За какво. Подготвям се. Готвя се за изпитите. Готвя се за най-лошото.
2. Възнамерявам, каня се, тъкмя се. Тъкмо се готвех да си тръгвам.
същ. готвене, ср.

готика

ж., само ед. Средновековен архитектурен стил в Западна Европа, който се характеризира с островърхи кули, арки, сводове и с изобилие на орнаменти.
прил. готически, готѝческа, готѝческо, мн. готѝчески. Готически стил.

готин

го̀тина, го̀тино, мн. го̀тини, прил. Жарг. Хубав, приятен.

готически

вж. готика

готов

гото̀ва, гото̀во, мн. гото̀ви, прил.
1. Който е завършен, който е окончателно направен. Готов ли е обядът? Списанието е готово за печат.
2. Който се е приготвил, подготвил. Готов ли си да тръгваме? Готов съм за изпита.
3. Склонен, съгласен; способен. Готов съм на всичко.
Готово облекло. — Дрехи, изработени във фабрика, които са предназначени за продажба; конфекция.

готован

мн. готова̀новци, м. Разг. Пренебр. Човек, който не се труди, а живее наготово, като използва другите.

готована

мн. готова̀ни, ж. Разг. Пренебр. Жена готован.

готовност

готовността̀, само ед., ж.
1. Желание, добра воля да се направи нещо. Изразявам готовност да помогна.
2. Състояние на подготвеност. Имай готовност за утре!

гофрети

мн., гофрѐта, ж. Квадратни вафли с шоколадов пълнеж.

гощавам

гоща̀ваш, несв. и гостя, св.; кого, с какво. Поднасям на гост ядене и пиене; храня, нахранвам. С какво ще ги гостиш? Да не искаш да те гощавам?
същ. гощаване, ср.

гощаване

вж. гощавам

гощавка

мн. гоща̀вки, ж. Гощаване; храната, с която гощаваме.

гоя

гоѝш, мин. св. гоѝх, мин. прич. гоѝл, несв.; Кого, какво. Правя да стане гоен; храня обилно, тъпча с храна. Ти гоиш ли го това дете?

гра

и гра-гра междум. За подражаване на крясък, издаван от някои птици — гарван, врана и др.

гра-гра

междум.вж. гра.

грабвам

гра̀бваш, несв. и грабна, св.
1. Какво. Вземам бързо, изведнъж, с рязко движение. Грабвай чантата и бягай!
2. Прен. Кого. Правя силно впечатление, увличам. Книгата ни грабва още от първите страници.
грабвам се/грабна се.Разг.
1. Отивам надалече бързо, спешно. И като се грабнах, та в другия край на страната. Грабнал съм се от толкова място, и за какво?
2. Залавям се, заемам се да правя нещо със сила, с голямо старание. Грабнах се да му помагам, а той — никаква благодарност.

грабеж

мн. грабѐжи, (два) грабѐжа, м.
1. Вземане насила; обир, кражба. Въоръжен грабеж. Станали си два грабежа. Напоследък грабежите зачестяват.
2. Присвояване, ограбване. Това си е чист грабеж.

грабене

вж. грабя

грабител

грабѝтелят, грабѝтеля, мн. грабѝтели, м. Човек, който върши грабеж.
прил. грабителски, грабѝтелска, грабѝтелско, мн. грабѝтелски.

грабителски

вж. грабител

грабителство

мн. грабѝтелства, ср. Проява на грабител.

граблив

граблѝва, граблѝво, мн. граблѝви, прил.
1. За птица, животно — който има наклонност да граби; който се храни, като граби; хищен. Граблива птица.
2. Който е свойствен на такава птица, животно. Грабливи движения.
същ. грабливост, грабливостта̀, ж.

грабливост

вж. граблив

грабна

гра̀бнеш, мин. св. гра̀бнах, мин. прич. гра̀бнал, св.вж. грабвам.

грабя

гра̀биш, мин. св. гра̀бих и грабѝх, мин. прич. гра̀бил и грабѝл, несв.
1. Кого, какво. Вземам насила, присвоявам, обсебвам. Те грабеха селата.
2. Какво. Вземам бързешком или много наведнъж. Започнаха да грабят хляб като невидели.
същ. грабене, ср.

гравирам

гравѝраш, несв. и св.; Какво. Правя гравировка.
същ. гравиране, ср.

гравиране

вж. гравирам

гравировка

мн. гравиро̀вки, ж. Рисунка и/или надпис върху метал, дърво, стъкло и под.
прил. гравировъчен, гравиро̀въчна, гравиро̀въчно, мн. гравиро̀въчни. Гравировъчна игла.

гравировъчен

вж. гравировка

гравитационен

вж. гравитация

гравитация

ж., само ед. Спец. Във физиката — всеобщо свойство на материалните тела да се привличат взаимно.
прил. гравитационен, гравитацио̀нна, гравитацио̀нно, мн. гравитацио̀нни.

гравитирам

гравитѝраш, несв. и св.; към какво/към кого. Клоня, кръжа, в близост съм. По своите идейни убеждения те гравитират към центъра.

гравьор

мн. гравьо̀ри, м. Майстор, който се занимава с гравиране.
прил. гравьорски, гравьо̀рска, гравьо̀рско, мн. гравьо̀рски.

гравьорски

вж. гравьор

гравюра

мн. гравю̀ри, ж.
1. Художествена творба, направена чрез гравиране.
2. Отпечатък върху хартия от релефна плочка.

град

градъ̀т, града̀, само ед., м. Ледени зърна, които се образуват в атмосферата и падат като валеж. Падна град. Удари ни град.



градъ̀т, града̀, мн. градовѐ, (два) гра̀да, м.
1. Голямо селище, административен център.
2. Жителите на такова селище. Сякаш целият град е излязъл на улицата.
прил. градски, гра̀дска, гра̀дско, мн. гра̀дски. Градски транспорт.

градационен

вж. градация

градация

мн. града̀ции, ж.
1. Спец. В литературата — художествено средство, изградено върху изреждане на еднородни части, за да се разкрие повишаване на чувството, емоцията.
2. Усилване на степени, подреждане във възходящ ред.
прил. градационен, градацио̀нна, градацио̀нно, мн. градацио̀нни.

градеж

мн. градѐжи, (два) градѐжа, м.
1. Само ед. Градене, строене на сграда. Кога започва градежът?
2. Сградата, която се гради. Следи от стари градежи.
3. Прен. Създаване, изграждане, осъществяване. Градеж на новото.

градене

вж. градя

градивен

градѝвна, градѝвно, мн. градѝвни, прил. Който служи за градеж, изграждане, създаване, осъществяване. Градивен материал.
същ. градивност, градивността̀, ж.

градивност

вж. градивен

градиво

ср., само ед. Това, което има градивна функция и/или служи за градеж.

градина

мн. градѝни, ж.
1. Място, където се отглеждат растения, цветя, зеленчуци, овощни дървета. Зеленчукова градина. Овощна градина.
2. Парк в селище. Градска градина. Морска градина.
същ. умал. градинка, мн. градѝнки, ж.
прил. градински, градѝнска, градѝнско, мн. градѝнски. Градинско цвете.
Детска градина. — Учебно-възпитателно заведение за деца от три- до шестгодишна възраст.
Зоологическа градина. — Място, където различни видове (диви) животни и птици се отглеждат за показване на хората.

градинар

градина̀рят, градина̀ря, мн. градина̀ри, м. Човек, който се занимава с отглеждане на зеленчукови и други растения.
прил. градинарски, градина̀рска, градина̀рско, мн. градина̀рски. Градинарски ножици.

градинарка

мн. градина̀рки, ж. Жена градинар.

градинарски

вж. градинар

градинарство

ср., само ед. Занятие, поминък на градинар. Занимавам се с градинарство.

градинка

вж. градина

градински

вж. градина

градирам

градѝраш, несв. и св.; Какво. Подреждам в степени; степенувам. Умея да градирам нещата.
същ. градиране, ср.

градиране

вж. градирам

градище

мн. градѝща, ср. Място, където има развалини, останки от древни постройки, крепости.

градобитен

градобѝтна, градобѝтно, мн. градобѝтни, прил.
1. Който е бит от град 1 . 2. За време, период — през който бие град 1 . Градобитен сезон.

градобитнина

ж., само ед. Това, което е унищожено, повредено от град 1 .

градоносен

градоно̀сна, градоно̀сно, мн. градоно̀сни, прил. За облак — който носи град 1 . Градоносни облаци.

градоустройствен

вж. градоустройство

градоустройство

ср., само ед. Дейност, свързана с планирането, изграждането и благоустройството на градове.
прил. градоустройствен, градоустро̀йствена, градоустро̀йствено, мн. градоустро̀йствени. Градоустройствен план.

градски

вж. град

градуирам

градуѝраш, несв. и св.; Какво. Нанасям градуси на уред.

градус

мн. гра̀дуси, (два) гра̀дуса, м. Спец.
1. В математиката — единица за измерване на дъги и ъгли, равна на 1/360 част от окръжността.
2. Във физиката — единица за измерване на температурата.
3. В химията — единица за измерване гъстотата на течност или съдържанието на алкохол.

градушка

мн. граду̀шки, ж. Валеж на град 1 .

градче

мн. градчѐта, ср.
1. Малък град 2 . 2. Обособена територия със сгради и комуникации с определено предназначение. Студентско градче.

градя

градѝш, мин. св. градѝх, мин. прич. градѝл, несв.; Какво.
1. Правя сграда, строя.
2. Прен. Създавам, изграждам, осъществявам, творя.
градя се.На/върху какво. Само в трето лице, ед. и мн. Основавам се, имам за опора. Това убеждение се гради на погрешни впечатления.
същ. градене, ср.

гражданея се

гражданѐеш се, мин. св. гражданя̀х се, мин. прич. гражданя̀л се, несв. Подражавам на гражданите (в 1 знач.), искам да изглеждам гражданин. Откога започна да се гражданееш?

гражданин

мн. гра̀ждани, м.
1. Лице, което е родено и/или живее в град 2 . 2. Жител, поданик на една държава. Български гражданин.
същ. умал. гражданче, мн. гра̀жданчета, ср.
прил. граждански, гра̀жданска, гра̀жданско, мн. гра̀ждански.
Гражданска война.Спец. Война вътре в една държава по политически или етнически причини.
Граждански брак.Спец. Брак, който се сключва в държавна, а не църковна институция.
Граждански иск.Спец. В правото — искане пред съда за уреждане на спор между гражданите.

гражданка

мн. гра̀жданки, ж. Жена гражданин.

граждански

вж. гражданин

гражданствен

гра̀жданствена, гра̀жданствено, мн. гра̀жданствени, прил. Публичен, широко известен.
същ. гражданственост, гражданствеността̀, ж. Добива гражданственост. Получава гражданственост.

гражданственост

вж. гражданствен

гражданство

ср., само ед.
1. Поданство. Българско гражданство.
2. Жителите на един град като цяло. Нашето гражданство няма да забрави това.

гражданче

вж. гражданин

грайфер

мн. гра̀йфери, (два) гра̀йфера, м.
1. Спец. Приспособление към подемен кран или багер, което е във форма на две големи метални челюсти, които се отварят и затварят за прехвърляне на насипни материали от едно място на друго.
2. Обикн. мн. Нарези, релефни фигури върху подметки на обувки, върху автомобилни гуми и др. за осигуряване на сцепление с пътя.
прил. грайферен, гра̀йферна, гра̀йферно, мн. гра̀йферни. Грайферен механизъм.

грайферен

вж. грайфер

грак

гра̀кът, гра̀ка, само ед., м. Название на крясъка, издаван от някои птици, като врана, гарван, патица и др.

гракам

гра̀каш, несв. Грача.

граквам

гра̀кваш, несв. и гракна, св.
1. Издавам внезапно и поединично грак. Гракне врана и изчезне.
2. Прен. Срещу/против кого/какво. Нахвърлям се с грозни викове, обвинения, ругатни. Всички са гракнали срещу мен.

гракна

гра̀кнеш, мин. св. гра̀кнах, мин. прич. гра̀кнал, св.вж. граквам.

грам

гра̀мът, гра̀ма, мн. гра̀мове, (два) гра̀ма, м. Основна единица мярка за тежина, равна на една хилядна част от килограма. Сто грама.

грамада

мн. грама̀ди, ж. Много голяма, огромна купчина от пръст, камъни, предмети.

грамаден

грама̀дна, грама̀дно, мн. грама̀дни, прил.
1. Който е с много големи размери или в много голямо количество; огромен. Грамадна сграда.
2. Който се изявява в много висока степен. Имаше грамаден успех.

грамаж

м., само ед. Тежина, тегло, измерено в грамове. Тази стока е в по-малък грамаж. Редовно ме удрят в грамажа.

граматик

мн. граматѝци, м.
1. ист. Образован човек, книжовник; изкусен в граматиката.
2. Лице, което професионално се занимава с граматика или съставя учебници по граматика.

граматика

ж., само ед. Наука, дял от езикознанието, в който се разглежда морфологичният и синтактичният строй на езика.
прил. граматичен, граматѝчна, граматѝчно, мн. граматѝчни.
прил. граматически, граматѝческа, граматѝческо, мн. граматѝчески.

граматикар

граматика̀рят, граматика̀ря, мн. граматика̀ри, м. Остар. Граматик (във 2 знач.).

граматичен

вж. граматика

граматически

вж. граматика

грамота

мн. грамотѝ, ж.
1. ист. Официален документ от името на владетеля.
2. Писмен документ за отличие. Почетна грамота.

грамотен

грамо̀тна, грамо̀тно, мн. грамо̀тни, прил.
1. Който знае да чете и пише. Вече сме грамотни.
2. Който има смисъл и е без правописни грешки.
3. Умел, с познания в определена област. Технически грамотен.
нареч. грамо̀тно. Пиши по-грамотно.
същ. грамотност, грамотността̀, ж. Музикална грамотност.

грамотност

вж. грамотен

грамофон

мн. грамофо̀ни, (два) грамофо̀на, м. Музикален апарат, който възпроизвежда звук, записан на специална плоча.
прил. грамофонен, грамофо̀нна, грамофо̀нно, мн. грамофо̀нни. Грамофонна плоча.

грамофонен

вж. грамофон

гранат

мн. грана̀ти, (два) грана̀та, м. Твърд минерал с тъмночервен цвят, а също обработен камък от този минерал за украшение.
прил. гранатов, грана̀това, грана̀тово, мн. грана̀тови. Гранатова гривна.

граната

мн. грана̀ти, ж. Спец.
1. Артилерийски снаряд с взривно вещество.
2. Ръчна бомба.
прил. гранатен, грана̀тна, грана̀тно, мн. грана̀тни.

гранатен

вж. граната

гранатов

вж. гранат

грандама

мн. гра̀ндами, ж. Дама от висшето общество.

грандиозен

грандио̀зна, грандио̀зно, мн. грандио̀зни, прил. Огромен, внушителен, величествен. Грандиозна сграда.
същ. грандиозност, грандиозността̀, ж. Отличава се с грандиозност.

грандиозност

вж. грандиозен

грандоман

мн. грандома̀ни, м. Лице, обзето от грандомания. // прил. грандомански, грандома̀нска, грандома̀нско, мн. грандома̀нски. Грандомански планове.

грандомания

ж., само ед.
1. Мания за величие, за превъзходство.
2. Маниакална слабост към величавото, грамадното, импозантното. Страдам от грандомания.

грандомански

вж. грандоман

грандхотел

мн. грандхотѐли, (два) грандхотѐла, м. Хотел от много висока, екстра категория.

гранив

гранѝва, гранѝво, мн. гранѝви, прил. За мазнини — който е с лош вкус и с миризма на остаряло, развалено. Граниво масло. Гранива сланина. Граниво олио. Гранива мас. // същ. гранивост, гранивостта̀, ж.

гранивост

вж. гранив

гранит

мн. гранѝти, (два) гранѝта, м. Твърде разпространена много твърда скала със зърнест строеж, употребявана като строителен материал, в скулптурата и др.
прил. гранитен, гранѝтна, гранѝтно, мн. гранѝтни. Гранитен паметник.

гранитен

вж. гранит

граница

мн. гра̀ници, ж.
1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите на града.
2. Прен. Мислена линия, преграда между две явления. На границата между живота и смъртта.
3. Прен. Предел, допустима норма. Това минава всякакви граници на приличието.
прил. граничен, гранѝчна, гранѝчно, мн. гранѝчни. Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление.
Зад граница. — В чужбина.

гранича

гранѝчиш, мин. св. гранѝчих, мин. прич. гранѝчил, несв.; с какво.
1. Имам обща граница. На юг България граничи с Турция и Гърция.
2. Имам сходство, доближавам се, достигам, съвпадам. Това граничи с лудост.

граничар

гранича̀рят, гранича̀ря, мн. гранича̀ри, м. Войник, който служи на границата, като я охранява.
прил. граничарски, гранича̀рска, гранича̀рско, мн. гранича̀рски. Граничарско куче.

граничарски

вж. граничар

граничен

вж. граница

гранка

мн. гра̀нки, ж.
1. Клонче, вейка.
2. Навити на глава конци, прежда.
същ. умал. гра̀нче, мн. гра̀нчета, ср.

гранулация

мед. 1. Образуване на зърна или гранули.
2. Гранулирана, зърнеста маса на повърхността или във вътрешността на отган или тъкан.
3. Гранулационна тъкан.

гранули

мн., грану̀ла, ж. Малки, лесноразтворими във вода късове от вещество във вид на зърна. Какао на гранули. Лекарство на гранули.

гранулозен

мед. Зърнест, зърнист, гранулиран.

гранулом

мн. грануло̀ми, (два) грануло̀ма, м. Спец. В медицината — възпаление на тъкан във вид на подутина или възелче. Гранулом на зъба.

гранулома

мн. грануло̀ми, ж. Гранулом.

грануломатоза

мед. Заболяване, при което се образуват грануломи, напр. туберкулоза, луес, саркоидоза, туларемия, коремен тиф и др.

гранулоцит

мед. Зрял гранулиран левкоцит. Гранулоцитите се делят на неутрофилни, еозинофилни и базофилни гранулоцити.

гранулоцитопения

мед. Понижаване на гранулоцитите в кръвта.

граня

гранѝш, мин. св. гранѝх, мин. прич. гранѝл, несв. Само в трето лице, ед. и мн. За мазнина — имам гранив вкус и миризма.

гранясам

граня̀саш, св.вж. гранясвам.

гранясвам

граня̀сваш, несв. и гранясам, св. За мазнина — ставам гранив.

грапа

мн. гра̀пи, ж. Земеделско зъбчато сечиво за раздробяване на буци пръст и заглаждане, заравняване.

грапав

гра̀пава, гра̀паво, мн. гра̀пави, прил.
1. Който не е гладък, по чиято повърхност има вдлъбнатини и издатини. Грапава стена. Грапав дънер.
2. Прен. За език, стил — необработен. Стилът ти е грапав.
същ. грапавост, грапавостта̀, ж.

грапавина

мн. грапавинѝ, ж.
1. Неравност. Тук има грапавина.
2. Прен. Езикова и/или стилова необработеност, неиздържаност.

грапавост

вж. грапав

гратис

1. Нареч. Безплатно. Ще вляза гратис.
2. същ., мн. гра̀тиси, (два) гра̀тиса, м. Безплатен билет. Получих гратиси.
прил. гра̀тисен, гра̀тисна, гра̀тисно, мн. гра̀тисни. Гратисен период.
Мина/минавам гратис.Разг. Измъквам се, излизам от трудно или неудобно положение. И тоя път минах гратис.

гратисчия

мн. гра̀тисчии, м. Разг. Човек, който съумява да се вмъкне на представление, концерт, спортно състезание без билет.

граф

гра̀фът, гра̀фа, мн. гра̀фи, м. мат. Множество от точки (върхове), свързани помежду си с линии (ребра). Граф (математика) в Уикипедия.

графа

мн. графѝ, ж. Колона на лист хартия, обозначена с две отвесни линии, обикн. за вписване на данни.

график

мн. гра̀фици, (два) гра̀фика, м.
1. План, разписание, разпределение по дни, часове или срокове. График на изпитите. Работя по график. Имам график.
2. Диаграма.



мн. графѝци, м. Художник, който се занимава с графика (в 1 знач.).

графика

мн. гра̀фики, ж.
1. Само ед. Вид изобразително изкуство, при което се рисува с черти и линии, без бои.
2. Отделна рисунка от това изкуство.
3. Спец. В езикознанието — съвкупност от всички средства на дадена писменост.
4. Спец. Геометрично изображение на функционалната зависимост между две променливи величини.
прил. графичен, графѝчна, графѝчно, мн. графѝчни.
прил. графически, графѝческа, графѝческо, графѝчески.

графиня

мн. графѝни, ж. Жена граф.

графит

м., само ед.
1. Тъмносив или черен лъскав и мек минерал, от който се правят моливи, бои и др.
2. Тънка пръчица от този минерал вътре в молив.
прил. графитен, графѝтна, графѝтно, мн. графѝтни.

графитен

вж. графит

графичен

вж. графика

графически

вж. графика

графичка

мн. графѝчки, ж. Художничка график.

графолог

мн. графоло̀зи, м. Специалист по графология.

графология

ж., само ед.
1. Изучаване почерка на човека с цел да се разгадае характерът му.
2. Спец. Сравнителен анализ на писмен текст с друг с цел да се идентифицира авторът по особеностите на почерка.

графоман

мн. графома̀ни, м. Лице, което е обзето от графомания.

графомания

ж., само ед. Болезнено пристрастие към съчинителстване, писане и издаване на собствените писания у лица, лишени от писателски талант.

графство

мн. гра̀фства, ср.
1. Владение на граф.
2. Административно-териториална единица в някои страни (Англия, Ирландия и др.).

грах

гра̀хът, гра̀ха, само ед., м. Растение от рода на боба с плодове като малки зърна в шушулка, които се употребяват за храна след варене.
прил. грахов, гра̀хова, гра̀хово, мн. гра̀хови. Грахово зърно.

грахов

вж. грах

граховиден

граховѝдна, граховѝдно, мн. граховѝдни, прил. Който има форма на грахово зърно.

грациозен

грацио̀зна, грацио̀зно, мн. грацио̀зни, прил. Който притежава грация; изящен.
нареч. грациозно. Танцуват грациозно.
същ. грациозност, грациозността̀, ж. Отличавам се с грациозност.

грациозно

вж. грациозен

грациозност

вж. грациозен

грация

мн. гра̀ции, ж.
1. Само ед. Изящество, красота в движенията и формите на тялото.
2. Грациозна жена или девойка.

грача

гра̀чиш, мин. св. гра̀чих и грачѝх, мин. прич. гра̀чил и грачѝл, несв. За птица (врана, гарван, патица и под.) — издавам характерен дрезгав крясък.
същ. грачене, ср.

грачене

вж. грача

греба

гребѐш, мин. св. грѐбах и греба̀х, мин. прич. грѐбал и греба̀л, несв.
1. Какво. Вадя, вземам с шепа или инструмент течност, насипно вещество, материал. Греба мед с лъжицата. Греба сняг. Греба пясък.
2. Карам лодка, плавателен съд с гребла. Гребем по цял ден.
същ. гребане, ср.

гребалка

мн. греба̀лки, ж. Съд за гребане.

гребане

вж. греба

гребач

мн. греба̀чи, м. Разг. Гребец.

гребвам

грѐбваш, несв. и гребна, св. Греба веднъж или поединично. Гребнах с лъжицата да опитам.

гребен

грѐбна, грѐбно, мн. грѐбни, прил. Който се отнася до гребане (във 2 знач.). Гребни спортове. Гребна база.



мн. грѐбени, (два) грѐбена, м.
1. Плосък предмет със зъбци за ресане.
2. Назъбен месест израстък на главата на петел или друга птица. Червен гребен.
3. Било на планина; хребет.
4. Най-високата удължена част от вълна̀.
същ. умал. гребенче, мн. грѐбенчета, ср.

гребенче

вж. гребен

гребец

мн. гребцѝ, м.
1. Човек, който кара лодка с гребла.
2. Спортист от гребните спортове.

гребло

мн. гребла̀, ср.
1. Дървена лопата, с която се кара лодка; весло.
2. Земеделско сечиво със зъбци, с което се събира сено, слама и под.
3. Част от машина или прикачно устройство за гребане, събиране или разпръскване на пръст, сняг, сено, слама и др.

гребна

грѐбнеш, мин. св. грѐбнах, мин. прич. грѐбнал, св.вж. гребвам.

греда

мн. гредѝ, ж.
1. Дълго четвъртито дърво за строеж.
2. Гимнастически уред, подобен на такова дърво, закрепен на стойки с определена височина. Шампионка на греда.

гредоред

мн. гредорѐди, (два) гредорѐда, м. Хоризонтален ред от греди, обикн. за основа на таван на стая.

греене

вж. грея

грездей

грѐздеят, грѐздея, мн. грѐздеи, (два) грѐздея, м.
1. Дървена запушалка на бъчва, каца и под.
2. Разг. Грубо. Мъжки полов член.

грейвам

грѐйваш, несв. и грейна, св. Почвам изведнъж да грея (в 1,2 и 3 знач.). Огънят грейва. Прозорците грейват. Роклята ѝ грейна. Очите ѝ грейнаха.

грейдер

мн. грѐйдери, (два) грѐйдера, м. Прикачно устройство към машина за разкопаване и изравняване на пътища.

грейка

мн. грѐйки, ж.
1. Плосък гумен съд, който се пълни с топла вода за загряване на тялото.
3. Топло шушляково яке с мека дебела подплата.

грейна

грѐйнеш, мин. св. грѐйнах, мин. прич. грѐйнал, св.вж. грейвам.

грейпфрут

мн. грѐйпфрути, (два) грѐйпфрута, м.
1. Цитрусово дърво от рода на портокала с едри, кръгли и сочни плодове с възгорчив вкус.
2. Плодът на това дърво.

грес

греста̀, само ед., ж. Гъсто масловидно вещество за смазване на машинни части.

гресирам

гресѝраш, несв. и св.; Какво. Смазвам с грес.
същ. гресиране, ср. Колата има нужда от гресиране.

гресиране

вж. гресирам

гресьорка

мн. гресьо̀рки, ж. Инструмент, с който се гресира под налягане.

греховен

грехо̀вна, грехо̀вно, мн. грехо̀вни, прил.
1. Който има грехове; грешен. Греховен свят.
2. Който подбужда към грях. Греховни мисли.
същ. греховност, греховността̀, ж.

греховност

вж. греховен

грехопадение

мн. грехопадѐния, ср.
1. Само ед. Според Библията — грехът на Адам и Ева, които нарушили забраната на Бог.
2. Прен. Постъпка, извършена в нарушение на нравствените норми.

грехота

ж., само ед.
Грехота е.Разг. Грешно е, грях е. Грехота е да говориш така.

греша

грешѝш, мин. св. грешѝх, мин. прич. грешѝл, несв.
1. Правя, допускам грешки; бъркам.
2. Върша грях.

грешен

грѐшна, грѐшно, мн. грѐшни, прил.
1. Който съдържа грешка; неточен, неправилен, сбъркан.
2. Който има грехове, който е вършил грехове; греховен.

грешка

мн. грѐшки, ж.
1. Неправилност, неточност. Направих грешка. Правописни грешки. Имам грешка.
2. Вина, простъпка. Каква грешка допуснах, че ме наказваш? Ще си изкупувам грешките.

грешник

мн. грѐшници, м. Човек, който има грехове.

грешница

мн. грѐшници, ж. Жена грешник.

грея

грѐеш, мин. св. грях, мин. прич. грял, несв.
1. Излъчвам топлина и/или светлина; топля, светя. Слънцето грее. Огънят грее. Месечината грее. Звездите греят.
2. Отразявам светлина; блестя, лъщя. Прозорците греят. Роклята ѝ грее цялата в позлата. Стаичката грее в чистота.
3. Прен. Имам блясък; пламтя, сияя. Очите ми греят. Лицето ѝ грее в усмивка.
4. Кого, какво. Правя да стане топъл; топля, затоплям, стоплям. Грея ръцете си. Грея вода на слънцето.
грея се. — Топля се, припичам се. Котката се грееше на слънцето.
същ. греене, ср.

грива

мн. грѝви, ж. Дълги косми върху шията на кон, лъв и други животни.

гривест

грѝвеста, грѝвесто, мн. грѝвести, прил. Който е с голяма грива или който има грива.

гривна

мн. грѝвни, ж.
1. Украшение от злато,сребро, кост или друг материал, което обхваща ръката над китката.
2. Всеки предмет с подобна форма, който служи за пристягане.

грижа

мн. грѝжи, ж.
1. Безпокойство, притеснение, свързани с постоянни мисли за нещо обикн. неприятно. Имам грижи. Грижата как да ги изхраня изцяло ме е обсебила.
2. Обикн. мн. Дейност за благополучието на някого или нещо. Полагам много грижи. Обкръжавам я с грижи.
Бера грижа.Разг. Безпокоя се. Не бери грижа за мен!

грижа се

грѝжиш се, мин. св. грѝжих се и грижѝх се, мин. прич. грѝжил се и грижѝл се, несв.; за кого/за какво. Полагам грижи (във 2 знач.). Той умее да се грижи за хората си.

грижлив

грижлѝва, грижлѝво, мн. грижлѝви, прил. Старателен, усърден, прилежен, внимателен. Той е много грижлив. Грижливо отношение.
същ. грижливост, грижливостта̀, ж.

грижливост

вж. грижлив

грижовен

грижо̀вна, грижо̀вно, мн. грижо̀вни, прил. Грижлив. Грижовна майка.
същ. грижовност, грижовността̀, ж.

грижовност

вж. грижовен

гриза

гризѐш, мин. св. грѝзах и гриза̀х, мин. прич. грѝзал и гриза̀л, несв.
1. Какво. Хапя по малко със зъби нещо твърдо; глозгам, ръфам. Мишка гризе сирене. Обича да гризе кокали. Стига си гризал тоя твърд хляб!
2. Прен. Какво/кого. Разяждам, измъчвам, гнетя. Съвестта ме гризе. Болката ме гризе, не ми дава спокойствие.
гриза се.Разг. Само мн. Взаимно си причиняваме неприятности, караме се, дебнем се, преследваме се. Постоянно се гризат.
същ. гризане, ср.

гризане

вж. гриза

гризач

мн. гриза̀чи, (два) гриза̀ча, м. Бозайно животно с развити предни зъби за гризане, което се храни по този начин.

гризвам

грѝзваш, несв. и гризна, св.; Какво. Гриза еднократно или поединично.

гризли

мн. грѝзлита, ср. Голяма северноамериканска свирепа мечка.

гризна

грѝзнеш, мин. св. грѝзнах, мин. прич. грѝзнал, св.вж. гризвам.

гризу

м., само ед. Силно избухлив задушлив газ в каменовъглените мини.

грил

грѝлът, грѝла, мн. грѝлове, (два) грѝла, м. Затворен електрически уред с въртящо се устройство, на което се пекат пилета, месо. Пиле на грил.

грим

грѝмът, грѝма, само ед., м.
1. Козметични средства за разкрасяване на лицето или за промяна на лицето на актьорите. Купих си нов грим.
2. Гримиране. Гримът не я интересува.

гримаса

мн. грима̀си, ж. Преднамерено или неволно изкривяване чертите на лицето, обикн. за изразяване на чувство. Правя гримаси. Гримаса на недоволство.

гримаснича

грима̀сничиш, мин. св. грима̀сничих, мин. прич. грима̀сничил, несв. Правя гримаси. Престани да гримасничиш.

гримирам

гримѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Слагам грим. Гримирам лицето си. Гримираха го.
гримирам се. — Гримирам сам себе си. Не обича да се гримира.
същ. гримиране, ср.

гримиране

вж. гримирам

гримьор

мн. гримьо̀ри, м. Лице, чиято професия е да гримира актьори или участници в телевизионни предавания.

гримьорка

мн. гримьо̀рки, ж. Жена гримьор.

гримьорна

мн. гримьо̀рни, ж. Стая, помещение за гримиране в театър, студио и др.

грип

грѝпът, грѝпа, само ед., м. Инфекциозно вирусно заболяване, което се характеризира с възпаление на дихателните пътища и трескаво състояние на болния. Болен съм от грип. Имам грип. Грипът ме пипна.
прил. грипен, грѝпна, грѝпно, мн. грѝпни. Грипна ваканция. Грипна епидемия.

грипен

вж. грип

грис

грѝсът, грѝса, само ед., м. Смляно на дребни зрънца обелено жито, което се употребява след варене за ядене. Не обичам грис.

грисхалва

ж., само ед. Десерт от изпържен грис, залят със сироп да набъбне.

гриф

грѝфът, грѝфа, мн. грѝфове, (два) грѝфа, м. Дървена пластина, залепена на шийката на струнните инструменти, към която при свирене се притискат струните.

гроб

гро̀бът, гро̀ба, мн. гро̀бове, (два) гроба, м.
1. Яма за заравяне на мъртвец.
2. Място, където е погребан мъртвец. Никой не знае къде е гробът му.
Копая гроб(на някого). Разг. Замислям и върша нещо лошо на някого.
С единия крак в гроба.Разг. Скоро ще умре, много е зле.

гробар

гроба̀рят, гроба̀ря, мн. гроба̀ри, м. Лице, чието занятие е да копае ями за гробове.
прил. гробарски, гроба̀рска, гроба̀рско, мн. гроба̀рски.

гробарски

вж. гробар

гробен

гро̀бна, гро̀бно, мн. гро̀бни, прил.
1. Който се отнася до гроб.
2. Прен. Който напомня за гроб; дълбок, пълен. Гробна тишина. Гробно мълчание.

гробища

мн., гро̀бище, ср. Място, където се погребват мъртъвци.
прил. гробищен, гро̀бищна, гро̀бищно, мн. гро̀бищни.

гробищен

вж. гробища

гробница

мн. гро̀бници, ж. Зидан гроб или малка постройка, където е погребан мъртвец.

гробовен

гробо̀вна, гробо̀вно, мн. гробо̀вни, прил. Гробен (във 2 знач.), мъртвешки. Гробовна физиономия.

грог

гро̀гът, гро̀га, мн. гро̀гове, (два) гро̀га, м.
1. Само ед. Гореща алкохолна напитка от ром или коняк, смесени с вода и захар.
2. Порция от тази напитка.

гроги

прил., неизм. Жарг. Уморен, изтощен. Гроги съм.

грозд

гро̀здът, гро̀зда, мн. гро̀здове, (два) гро̀зда, м.
1. Един кичур грозде.
2. Еднородни предмети накуп като кичур грозде. Висят като гроздове по автобусните врати.
същ. умал. гроздче, мн. гро̀здчета, ср.

грозде

ср., само ед. Плодът на лозата.
прил. гроздов, гро̀здова, гро̀здово, мн. гро̀здови. Гроздов сок. Гроздова ракия. • Гроздова. Разг. Гроздова ракия, гроздовица. Дай една гроздова!

гроздобер

м., само ед.
1. Прибиране на гроздето от лозята. Време е за гроздобер. Гроздоберът започна.
2. Времето, когато се бере гроздето. По гроздобер.

гроздоберач

мн. гроздобера̀чи, м. Човек, който участва в брането на грозде през гроздобер.

гроздоберачка

мн. гроздобера̀чки, ж. Жена гроздоберач.

гроздов

вж. грозде

гроздовиден

гроздовѝдна, гроздовѝдно, мн. гроздовѝдни, прил. Който е с формата на грозд.

гроздовица

мн. гро̀здовици, ж. Гроздова ракия.

гроздче

вж. грозд

грозен

гро̀зна, гро̀зно, мн. гро̀зни, прил.
1. Който е с лош, неприятен външен вид. Грозен човек. Грозно животно. Грозна вещ. Грозно лице.
2. Който предизвиква отрицателни емоции, страх; страшен. Грозни викове. Грозно престъпление.
3. Жесток, мъчителен. Грозна участ. Грозна кашлица.
нареч. грозно. Крещя грозно.
същ. грозота, ж.

грознея

грознѐеш, мин. св. грозня̀х, мин. прич. грозня̀л, несв. Ставам все по-грозен.

грозник

мн. грознѝци, м. Пренебр. Грозен човек.

грозница

мн. грознѝци, ж. Пренебр. Грозна жена.

грозно

вж. грозен

грозота

вж. грозен

грозотия

мн. грозотѝи, ж. и м. Разг. Пренебр. Много грозен човек. Голям грозотия. Голяма грозотия.

грозя

грозѝш, мин. св. грозѝх, мин. прич. грозѝл, несв.
1. Кого, какво. Правя да изглежда грозен. Тая картина грози цялата стая. Много го грозят тия дрехи.
2. Кого, какво. Застрашавам, заплашвам. Грози те опасност. Нищо не ни грози.

громол

м., само ед. Гърмеж, трясък, шум.

громоля

громолѝш, мин. св. громoлѝх, мин. прич. громолѝл, несв. Издавам громол.
същ. громолене, ср.

громя

громѝш, мин. св. громѝх, мин. прич. громѝл, несв.; Кого, какво. Разбивам, унищожавам, разрушавам; побеждавам категорично. Громят противниците си.

гросмайстор

мн. гро̀смайстори, м. Най-високото звание, което се присъжда на шахматистите.
прил. гросмайсторски, гро̀смайсторска, гро̀смайсторско, мн. гро̀смайсторски. Гросмайсторски турнир.

гросмайсторски

вж. гросмайстор

гротеска

мн. гротѐски, ж. Спец. В литературата и изкуството — изобразяване на предмети или лица в деформиран, причудлив, парадоксален или карикатурен вид.
прил. гротесков, гротѐскова, гротѐсково, мн. гротѐскови. Гротесков образ.

гротесков

вж. гротеска

грохвам

гро̀хваш, несв. и грохна, св.
1. Падам, повалям се, строполясвам се от изтощение и умора. Той грохна на земята.
2. Отпадам, изгубвам сили, изнемощявам от старост, болест, преумора, неприятности и др.
прил. гро̀хнал, гро̀хнала, гро̀хнало, мн. гро̀хнали. Грохнала старица.

грохна

гро̀хнеш, мин. св. гро̀хнах, мин. прич. гро̀хнал — вж. грохвам.

грохот

м., само ед. Ехо от силен шум; тътнеж, тътен. Неспирен грохот.

грош

гро̀шът, гро̀ша, мн. грошо̀ве, (два) гро̀ша, м.
1. ист. Стара монета от 20 стотинки.
2. Дребна монета.
Не давам пукнат грош(за някого или за нещо). Разг. Нищо не давам, защото смятам, че не заслужава или не струва.
Без пукнат грош съм.Разг. Нямам никакви пари, останал съм без пари.

груб

гру̀ба, гру̀бо, мн. гру̀би, прил.
1. Който е недостатъчно обработен; прост, без изящество. Груба изработка.
2. Който не е фин, правилен, изящен. Груби черти на лицето. Груба външност.
3. Неделикатен, нетактичен, невнимателен. Груб човек. Груб смях. Груби думи. Груби обноски.
4. Който излиза извън рамките на допустимото, на нормалното. Груба грешка. Грубо нарушение.
5. Предварителен, приблизителен, без тънкости и подробности. Груб строеж. Груба мазилка. Груба сметка.
нареч. грубо. Държах се грубо. Пресмятам грубо.
същ. ж. грубост, гру̀бостта, мн. гру̀бости. Грубостта му минава всякакво приличие. Говори грубости.

грубиян

мн. грубия̀ни, м. Пренебр. Човек, който е груб в обноските си.
прил. грубиянски, грубия̀нска, грубия̀нско, мн. грубия̀нски.

грубиянка

мн. грубия̀нки, ж. Пренебр. Жена грубиян.

грубиянски

вж. грубиян

грубиянство

ср., само ед. Качество или проява на грубиян.

грубо

вж. груб

грубоват

грубова̀та, грубова̀то, мн. грубова̀ти, прил. Който е малко груб (в 1,2 и 3 знач.). Той е малко грубоват.

грубост

вж. груб

грудка

мн. гру̀дки, ж. Твърдо, кълбовидно надебеление по корените на някои растения.
прил. грудков, гру̀дкова, гру̀дково, мн. гру̀дкови. Грудкови растения.

грудков

вж. грудка

грунд

гру̀ндът, гру̀нда, само ед., м. Спец. Първи пласт от боя, смес, разтвор, който служи като основа, фон.

грундирам

грундѝраш, несв. и св.; Какво. Слагам, полагам грунд.
същ. грундиране, ср.

грундиране

вж. грундирам

грунт

гру̀нтът, гру̀нта, само ед., м. Спец. Грунд.

грунтирам

грунтѝраш, несв. и св. Грундирам.

група

мн. гру̀пи, ж.
1. Известен брой лица или еднородни предмети, които са на едно място. Група ученици.
2. Обединение на лица, предмети, явления въз основа на общ признак. Аз съм в първата група. Ще пътуват на две групи. Градовете се делят в три групи по големина.
същ. умал. групичка, мн. гру̀пички, ж. (в 1 знач.). // прил. гру̀пов, гру̀пова, гру̀пово, мн. гру̀пови. Групова снимка. Групов ръководител.

групирам

групѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Разпределям в групи.
групирам се. — Събирам се, подреждам се или се деля в група.
същ. групиране, ср.

групиране

Банков термин: на активите и пасивите по срочност дейност при, която банките групират ликвидните си активи и краткосрочните си пасиви съобразно с остатъчния срок до падежите в шест групи с определена продължителност: на виждане — активи/пасиви, изискуеми със срок от 7 дни до 1 месец; активи/пасиви изискуеми със срок от един месец до три месеца; активи/пасиви изискуеми със срок от три месеца до шест месеца; активи/пасиви изискуеми със срок от шест месеца до девет месеца; активи/пасиви, изискуеми със срок от девет месеца до една година Давност> период от време, определен по нормативен ред, след изтичането на който се погасяват определени права и задължения.

групировка

мн. групиро̀вки, ж.
1. Групиране.
2. Група (във 2 знач.) от хора.

групичка

вж. група

груповщина

ж., само ед. Обособяване на лица в група вътре в по-голямо обединение от хора в знак на несъгласие с останалите или за преследване на свои частни интереси.

грух

междум. За подражаване на звук, издаван от свиня.

грухам

гру̀хаш, несв. Грухтя.



гру̀хаш, нeсв.; Какво.
1. Чукам жито, за да му паднат люспите. Грухам жито.
2. Диал. Роня царевични зърна от кочана с чукане.

грухтене

вж. грухтя

грухтя

грухтѝш, мин. св. грухтя̀х, мин. прич. грухтя̀л, несв.
1. За свиня — издавам характерен звук.
2. Прен. Пренебр. Издавам звуци, подобни на характерния звук на свиня. Стига си грухтял!
същ. грухтене, ср.

гръб

гърбъ̀т, гърба̀, мн. гърбовѐ, (два) гъ̀рба, м.
1. Задната част на човешкото тяло от шията до кръста. Боли ме гърбът.
2. Горната част на животинското тяло от шията до опашката. Котешки гръб. Мятам се на гърба на магарето.
3. Задната, нелицевата, непредната част на предмет. На гърба на снимката. На гърба на книгата. Гърбът на сградата. Гърбът на библиотечния шкаф. Гръб на дреха.
4. Най-високата планинска част; било.
същ. умал. гръбче, мн. гръ̀бчета, ср. (в 1 и 2 знач.).
Да ти видя гърба!Грубо. Върви си, махай се. •Забивам нож в гърба (на някого). Разг. Постъпвам подло спрямо някого, предавам го.
Зад гърба ми.Разг. Тайно от мене.
Мъкна го на гърба си.Разг. Върша и неговата работа.
Обръщам гръб (на някого).Разг. Преставам да общувам с някого, след като съм бил близък с него или съм го използвал.

гръбнак

мн. гръбна̀ци, (два) гръбна̀ка, м.
1. Основата на човешки или животински скелет, съставена от прешлени; гръбначен стълб.
2. Прен. Опора, основа, стълб.
прил. гръбначен, гръбна̀чна, гръбна̀чно, мн. гръбна̀чни.
Гръбначен стълб.Спец. В анатомията — гръбнак (в 1 знач.).

гръбначен

вж. гръбнак

гръбче

вж. гръб

гръд

гръдта̀, само ед., ж. Гърди (в 1 и 4 знач.).
прил. гръден, гръ̀дна, гръ̀дно, мн. гръ̀дни. Гръдни болести.
Гръден кош. — Предната част на тялото — кухина, оградена от ребрата, където се намират белите дробове и сърцето.
Гръдна болест.Разг. Туберкулоза.
Гръдна жаба.Разг. Стенокардия.

гръден

вж. гръд

гръклян

мн. гръкля̀ни, (два) гръкля̀на, м. Горната част на дихателната тръба.
прил. гръкля̀нов, гръкля̀нова, гръкля̀ново, мн. гръкля̀нови.

гръм

гърмъ̀т, гърма̀, мн. гръ̀мове и гъ̀рмове, (два) гръ̀ма, м.
1. Само ед. Силен трясък по време на буря; гръмотевица.
2. Само ед. Мълния. Дървото е ударено от гръм.
3. Гърмеж, изстрел, шум, трясък. Гърмът на барабаните. Гърмът на високоговорителите. Гръм на пушка. Гръм от ръкопляскания.
Като гръм от ясно небе.Разг. Ненадейно, внезапно, неочаквано.

гръмвам

гръ̀мваш, несв. и гръмна, св. Гърмя изведнъж, веднъж или поединично.

гръмко

вж. гръмък

гръмкост

вж. гръмък

гръмлив

гръмлѝва, гръмлѝво, мн. гръмлѝви, прил. Силен, мощен, висок, шумен. Гръмлив глас.

гръмна

гръ̀мнеш, мин. св. гръ̀мнах, мин. прич. гръ̀мнал, св.вж. гръмвам.

гръмовен

гръмо̀вна, гръмо̀вно, мн. гръмо̀вни, прил. Който се чува надалече. Глас гръмовен.

гръмовит

гръмовѝта, гръмовѝто, мн. гръмовѝти, прил. Силен, мощен, подобен на гръм.

гръмогласен

гръмогла̀сна, гръмогла̀сно, мн. гръмогла̀сни, прил.
1. Който има силен, мощен глас.
2. Който отеква много силно; гръмък.

гръмоотвод

мн. гръмоотво̀ди, (два) гръмоотво̀да, м. Заземен метален прът на сграда за предпазване на сградата от мълния.
прил. гръмоотводен, гръмоотво̀дна, гръмоотво̀дно, мн. гръмоотво̀дни. Гръмоотводна тръба.

гръмоотводен

вж. гръмоотвод

гръмотевица

мн. гръмотѐвици, ж. Силен или продължителен трясък, който съпровожда светкавица по време на буря.
прил. гръмотевичен, гръмотѐвична, гръмотѐвично, мн. гръмотѐвични. Гръмотевична буря.

гръмотевичен

вж. гръмотевица

гръмък

гръ̀мка, гръ̀мко, мн. гръ̀мки, прил.
1. Висок, мощен, силен като гръм. Гръмка песен.
2. Прен. За думи, изрази и под. — който преследва външен ефект; надут, креслив. Гръмки фрази. Гръмки речи.
нареч. гръмко. Отекват гръмко. Смеем се гръмко. // същ. гръмкост, гръмкостта̀, ж.

грънчар

грънча̀рят, грънча̀ря, мн. грънча̀ри, м. Човек, който прави и/или продава грънци и други глинени изделия.
прил. грънчарски, грънча̀рска, грънча̀рско, мн. грънча̀рски.

грънчарница

мн. грънча̀рници. Работилница за грънци и други глинени изделия.

грънчарски

вж. грънчар

грънчарство

ср., само ед. Занятие, поминък на грънчар.

гръцмул

мн. гръцму̀ли, (два) гръцму̀ла, м. Разг. Гръклян.

грях

грехъ̀т, греха̀, мн. греховѐ, (два) гря̀ха, м.
1. Нарушение на религиозните норми и морал; прегрешение.
2. Осъдителна постъпка; вина, провинение.
Грях ме е.Разг. Изпитвам чувство на вина.
Вземам грях на душата си.Разг. Извършвам осъдителна постъпка.
Грях ти е на душата.Разг. Не си прав.

гу-гу

междум. За подражаване на звука, издаван от гълъби, гургулици, бебета и др.

губене

вж. губя

губер

мн. гу̀бери, (два) гу̀бера, м. Дебело вълнено покривало с дълги влакна.

губерка

мн. губѐрки, ж. Дебела игла с широко ухо за шиене на по-груби тъкани.

губернатор

мн. губерна̀тори, м.
1. Управител на колония.
2. ист. Управител на губерния в царска Русия.

губерния

мн. губѐрнии, ж. ист. Най-голямата административно-териториална единица в Русия до 30-те години на ХХ век и същото в България в първите години след Освобождението.

губя

гу̀биш, мин. св. гу̀бих и губѝх, мин. прич. гу̀бил и губѝл, несв.
1. Какво. Преставам да имам, да притежавам. Много често губя ключовете си.
2. Кого, какво. Лишавам се от нещо ценно, положително, от качество и др.; преставам да го обладавам. Губя много пари. Губя зрението си. Губя търпение. Губя надежда. Губя работата си.
3. От какво. Имам в по-малка степен или количество в сравнение с преди. Губя от популярността си. Губя от теглото си.
4. Търпя загуба. Губя на карти. Губя в състезанието. Губя на изборите.
5. Какво. Изразходвам, разходвам, пилея. Губя времето си.
губя се. 1. — Пропадам, изчезвам, липсвам. Къде се губиш по цял ден? Редовно ми се губи пощата.
2. Преставам да знам къде съм; обърквам се, загубвам се. Губил ли си се в гората?
3. Ставам малко забележим или незабележим. Пътят се губи в далечината. Колите се губят в мъглата.
4. Изразходвам много време. По цял ден се губя с тая работа. Губя се в разсъждения. Губя се в догадки. Губя се в предположения.
същ. губене, ср.
Губя почва под краката си. — Не се чувствам уверен, сигурен.
Губя съзнание. — Изпадам в безсъзнание.
Губя у̀ма и ду̀ма.Разг. Стъписвам се, смайвам се и нищо не мога да кажа.

гувернантка

мн. гуверна̀нтки, ж. Жена, наета за възпитателка на деца в богато семейство.

гуверньор

мн. гуверньо̀ри, м. Мъж, нает за възпитател на деца в богато семейство.

гугла

мн. гу̀гли, ж.
1. Островърха качулка на връхна дреха.
2. Островърх мъжки калпак с косъма навън. Овчарска гугла.

гугол

Число с име в математиката, равно на 10 на степен 100 или на 1 със сто нули. Терминът е измислен през 1938 година от деветгодишния Милтън Сирота, племенник на американския математик Едуард Кеснер. Кеснер популяризира названието в книгата си Математиката и въображението (Mathematics and the Imagination, 1940).

Името Гугъл на популярната Интернет-търсачка Google идва от тази дума, като е търсено повече фонетично, отколкото смислово съответствие.
вж. гугъл

1 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000

гугугам

гугу̀каш, несв. Гукам.

гугутка

мн. гугу̀тки, ж. Подобна на гълъб птица, която обитава населените места. // същ. умал. гугутче, мн. гугу̀тчета, ср.
същ. умал. гугутчица, мн. гугу̀тчици, ж.

гугутче

вж. гугутка

гугутчица

вж. гугутка

гугъл

Google или Гугъл е американска корпорация, притежавана от Google Inc. Най-голямата търсачка в World Wide Web с интернет адрес google. com, чрез различните си услуги, получава над 200 милиона заявки всеки ден.

гудя

гу̀диш, мин. св. гу̀дих, мин. прич. гу̀дил, св.вж. гуждам.

гуждам

гу̀ждаш, несв. и гудя, св.; Кого, какво. Диал. Слагам, поставям, турям.

гузен

гу̀зна, гу̀зно, мн. гу̀зни, прил.
1. Който изпитва неудобство, срам, безпокойство поради това, че осъзнава своя простъпка, вина. Изглеждаш ми нещо гузен.
2. Който изразява това неудобство. Гузен поглед.
нареч. гу̀зно. Мълчи гузно.
същ. гузност, гузността̀, ж.

гузност

вж. гузен

гукам

гу̀каш, несв.
1. За гълъб, гургулица и под. птици — издавам характерен гърлен звук.
2. За бебе — издавам гърлени звукове. Бебето вече започна да гука.
същ. гукане, ср.

гукане

вж. гукам

гулаш

м., само ед. Унгарско национално ястие — яхния с месо и картофи.

гулия

мн. гулѝи, ж.
1. Растение от рода на зелето с подобна на ряпа моравочервена глава.
2. Земна ябълка.

гуляй

гуля̀ят, гуля̀я, мн. гуля̀и, (два) гуля̀я, м. Шумна веселба с обилно ядене и пиене.

гуляйджийка

мн. гуляйджѝйки, ж. Жена гуляйджия.

гуляйджийски

вж. гуляйджия

гуляйджия

мн. гуляйджѝи, м. Мъж, който обича да гуляе.
прил. гуляйджийски, гуляйджѝйска, гуляйджѝйско, мн. гуляйджѝйски.

гуляя

гуля̀еш, мин. св. гуля̀х, мин. прич. гуля̀л, несв. Участвам в гуляй.

гума

мн. гу̀ми, ж.
1. Само ед. Еластична материя, получена чрез обработка на суров каучук.
2. Изделие от тая материя с форма на обръч за колело на превозно средство. Гумите на колата са износени.
3. Късче от обработен каучук за изтриване на нещо написано с молив или мастило.
прил. гумен, гу̀мена, гу̀мено, мн. гу̀мени (в 1 знач.). Гумена топка. Гумена шапка. Гумени ботуши. Гумени подметки.

гумен

вж. гума

гуменки

мн., гу̀менка, ж. Леки плитки обувки, отдолу с гума, отгоре с плат.

гумилак

м., само ед. Спец. Смолисто червеникаво вещество, което се образува по клоните на някои тропически дървета, за направа на червен восък, шеллак и др.

гумирам

гумѝраш, несв. и св.; Какво. Покривам с гумен или каучуков слой.
същ. гумиране, ср.

гумиране

вж. гумирам

гумно

мн. гу̀мна, ср. Диал. Харман.

гурбет

м., само ед. Работа в чужбина за печалба или препитание. Отивам на гурбет.

гурбетчийски

вж. гурбетчия

гурбетчийство

ср., само ед. Живот и дейност на гурбетчия.

гурбетчия

мн. гурбетчѝи, м. Мъж, който е на гурбет.
прил. гурбетчийски, гурбетчѝйска, гурбетчѝйско, мн. гурбетчѝйски. Гурбетчийски неволи.

гургулица

и гургулица, мн. гу̀ргулици и гургулѝци, ж. Подобна на гълъб прелетна птица, която живее по горите и градините.
същ. умал. гургуличка и гургуличка, мн. гу̀ргулички и гургулѝчки, ж.

гургуличка

вж. гургулица

гурел

мн. гу̀рели, (два) гу̀рела, м. Засъхнала по клепките слизеста секреция.

гурелив

гурелѝва, гурелѝво, мн. гурелѝви, прил. Който има гурели. Гуреливо дете. Гуреливи очи.

гурелясам

гуреля̀саш, св.вж. гурелясвам.

гурелясвам

гуреля̀сваш, несв. и гурелясам, св. Ставам гурелив, появяват ми се гурели.

гуркам

потапям нещо цяло във вода; гмуркам

гурла

мн. гу̀рли, ж. Диал.
1. Гурел.
2. Пренебр. Гурелива жена.

гурльо

мн. гу̀рльовци, м. Диал. Пренебр. Гурелив човек.

гурме

1. Изискани ястия, които са приготвени и поднесени със специално старание и творчество
2. Човек гастроном, ценител и познавач на добрата храна и напитки.
3. Готварски уреди, които се използват за приготвяне на такива ястия.
4. Ресторанти, в които се поднасят изискани ястия.

гусла

мн. гу̀сли, ж.
1. Народен музикален инструмент с една струна, на който се свири с лък.
2. Гъдулка.

гуслар

гусла̀рят, гусла̀ря, мн. гусла̀ри, м. Човек, който свири на гусла.

гутаперча

ж., само ед. Подобен на каучука продукт, който се получава от сока на някои тропически дървета.

гутатор

мн. гута̀тори, (два) гута̀тора, м. Спец. Капкомер.

гуша

мн. гу̀ши, ж.
1. Предната част на шията у човек или животно, птица.
2. Месестата част под брадата на човек. Виж каква гуша има!
3. Разширение на хранопровода у някои птици, където се събира погълнатата храна и отчасти се смила.
4. Разг. Заболяване на щитовидната жлеза, при което тя се увеличава и се появява подутина в предната част на шията.
До гуша.Разг. Извънредно много. Затънал съм до гуша в дългове.
Дойде ми до гуша.Разг. Омръзна ми.
Напълвам си гушата.Разг. Награбвам се.



гу̀шиш, мин. св. гу̀ших и гушѝх, мин. прич. гу̀шил и гушѝл, несв.
1. Какво. Свивам, притискам. Гуша глава в полата на майка си.
2. Какво. Угоявам. Гуша гъски.
гуша се. — Притискам се, свивам се, свирам се. Гуша се от студ в кожухчето си.

гушав

гу̀шава, гу̀шаво, мн. гу̀шави, прил. Разг. Който е болен от гуша 1 (в 4 знач.).

гушест

гу̀шеста, гу̀шесто, мн. гу̀шести, прил. Който има голяма гуша 1 (във 2 знач.).

гушка

мн. гу̀шки, ж.
1. Малка гуша 1 (в 1 знач.).
2. Разг. Обикн. мн. Сарми.

гущер

мн. гу̀щери, (два) гу̀щера, м. Четириного влечуго с дълга гъвкава опашка, което се храни с насекоми.
същ. умал. гущерче, мн. гу̀щерчета, ср.
Бълвам змии и гущери.Разг. Изливам злобата си върху някого, като търся най-язвителни думи.

гущерче

вж. гущер

гъба

мн. гъ̀би, ж. Растение без листа и зеленина с късо стъбло и шапка отгоре. Ядивни гъби. Отровни гъби. Чорба от гъби.
същ. умал. гъбка, мн. гъ̀бки, ж.
прил. гъбен, гъ̀бена, гъ̀бено, мн. гъ̀бени. Гъбена чорба.



мн. гъ̀би, ж.
1. Рогов скелет на морско животно — мека и шуплеста материя, която се употребява за изтривалка; сюнгер.
2. Изтривалка от мек и шуплест материал (дунапрен, каучук и под.), която се използва при къпане, миене на съдове, бърсане на черна дъска и пр.

гъбав

гъ̀бава, гъ̀баво, мн. гъ̀бави, прил.
Гъбав с пари.Разг. Който има пари в изобилие; тъпкан с пари.

гъбар

гъба̀рят, гъба̀ря, мн. гъба̀ри, м. Човек, който бере, отглежда и/или продава гъби за ядене.
прил. гъба̀рски, гъба̀рска, гъба̀рско, мн. гъба̀рски.

гъбарка

мн. гъба̀рки, ж. Жена гъбар.

гъбарник

мн. гъба̀рници, (два) гъба̀рника, м. Помещение за изкуствено отглеждане на гъби за ядене.

гъбарство

ср., само ед. Събиране или отглеждане на гъби за ядене като занятие.

гъбен

вж. гъба

гъбест

гъ̀беста, гъ̀бесто, мн. гъ̀бести, прил. Който е шуплест като гъба 2 .

гъбичка

мн. гъ̀бички, ж.
1. Малка гъба 1 , 2 . 2. Само мн. Паразитни низши организми, които предизвикват заболяване по кожата на човека между пръстите на краката.
3. Само мн. Квасни дрожди.

гъбка

вж. гъба

гъвкав

гъ̀вкава, гъ̀вкаво, мн. гъ̀вкави, прил.
1. Който се огъва, превива, без да се чупи. Гъвкави клони. Гъвкаво тяло.
2. Прен. За език — който има богат набор от средства за изразяване.
3. Прен. Ловък, съобразителен, умел.
същ. гъвкавост, гъвкавостта̀, ж. Проявявам гъвкавост.

гъвкавост

вж. гъвкав

гъвък

гъ̀вка, гъ̀вко, мн. гъ̀вки, прил. Остар. Гъвкав.

гъгна

гъ̀гнеш, мин. св. гъ̀гнах и гъгна̀х, мин. прич. гъ̀гнал и гъгна̀л, несв. Говоря неясно през нос.
същ. гъгнене, ср.

гъгнене

вж. гъгна

гъгнив

гъгнѝва, гъгнѝво, мн. гъгнѝви, прил. Неясен, носов. Гъгнив глас.

гъгрица

мн. гъгрѝци, ж. Дребни бръмбари, които нападат зърнени храни или тестени изделия.

гъгричав

гъгрѝчава, гъгрѝчаво, мн. гъгрѝчави, прил. Който е нападнат от гъгрици. Гъгричаво зърно.

гъдел

м., само ед.
1. Чувствителност на кожата при леки докосвания, придружена с реакция на потреперване, смях. Имаш ли гъдел?
2. Прен. Разг. Слабо място, слабост на човек.
Гъдел ме е.Разг. Имам гъдел; изпитвам гъдел.

гъделичкам

гъделѝчкаш, несв.
1. Кого. Предизвиквам гъдел (в 1 знач.).
2. Прен. Какво/кого. Леко, приятно възбуждам; лаская. Гъделичкам самолюбието му. Това гъделичкаше слуха ми.

гъдулар

гъдула̀рят, гъдула̀ря, мн. гъдула̀ри, м. Човек, който свири на гъдулка.
същ. умал. гъдуларче, мн. гъдула̀рчета, ср.
прил. гъдула̀рски, гъдула̀рска, гъдула̀рско, мн. гъдула̀рски.

гъдуларче

вж. гъдулар

гъдулка

мн. гъду̀лки, ж. Народен музикален инструмент с три или четири струни, на който се свири с лък.
същ. умал. гъдулчица, мн. гъду̀лчици, ж.

гъдулчица

вж. гъдулка

гъжва

мн. гъ̀жви, ж. Парче плат, увито около фес; чалма.

гъз

гъзъ̀т, гъза̀, мн. гъзовѐ, (два) гъ̀за, м. Разг. Задник, дупе.

гъквам

гъ̀кваш, несв. и гъкна, св. Разг. Издавам звук или една-две думи. Само да си гъкнал! Изобщо не гъкна.

гъкна

гъ̀кнеш, мин. св. гъ̀кнах, мин. прич. гъ̀кнал, св.вж. гъквам.

гълтам

гъ̀лташ, несв.
1. Какво. Поемам от устата в стомаха храна, вода и пр. с движение на глътката. Не гълтай храната, ами я дъвчи първо! Гълтам дим.
2. Прен. Кого, какво. Поемам в себе си, употребявам, изразходвам. Тая кола гълта много бензин. Всяка сутрин автобусите гълтат стотици хора.
3. Прен. Какво. Възприемам. Жадно гълтам всяка нейна дума. Гълтам книга след книга.

гълтач

мед. вж. фаринкс

гълча

гълчѝш, мин. св. гълча̀х, мин. прич. гълча̀л, несв.
1. Кого. Карам се, хокам, мъмря. Пак ще ме гълчат.
2. Диал. Приказвам на висок глас, викам; вдигам шум.

гълчава

ж., само ед. Диал. Шум от едновременно говорене на много хора; глъчка.

гълъб

мн. гъ̀лъби, (два) гъ̀лъба, м. Средно голяма дива или домашна птица, която живее навсякъде и се храни обикн. с растителна храна.
същ. умал. гълъбче, мн. гъ̀лъбчета, ср.

гълъбар

гълъба̀рят, гълъба̀ря, мн. гълъба̀ри, м. Човек, който отглежда гълъби.

гълъбарник

мн. гълъба̀рници, (два) гълъба̀рника, м. Малка постройка или помещение за отглеждане на домашни гълъби.

гълъбица

мн. гълъбѝци, ж. Женски гълъб.

гълъбов

гъ̀лъбова, гъ̀лъбово, мн. гъ̀лъбови, прил.
1. Който се отнася до гълъб.
2. Който е със светлосив цвят.

гълъбче

вж. гълъб

гъмжа

гъмжѝш, мин. св. гъмжа̀х, мин. прич. гъмжа̀л, несв.; От какво. Изобилствам; съдържам в голямо количество. Коридорите гъмжат от хора. Плажовете гъмжат от чужденци. Книгата гъмжи от грешки. — гъмжи. Безл. Има в голямо количество. Тук гъмжи от мравки.

гъмжило

ср., само ед. Множество от живи същества, които изпълват пространство и шумят, мърдат. На пазара — гъмжило, не можеш да се разминеш.

гъмза

ж., само ед.
1. Винен сорт грозде с черни кръгли и едри зърна с тънка ципа.
2. Вино от това грозде.

гъна

гъ̀неш, мин. св. гъ̀нах и гъна̀х, мин. прич. гъ̀нал и гъна̀л, несв.; Какво. Превивам, огъвам.
гъна се. — Вия се, превивам се, извивам се.

гънка

мн. гъ̀нки, ж. Продълговата вдлъбнатина по мека материя (плат, кожа, хартия и под.), получена при свиване.
същ. умал. гънчица, мн. гъ̀нчици, ж.

гънчица

вж. гънка

гърбав

гъ̀рбава, гъ̀рбаво, мн. гъ̀рбави, прил.
1. Който има гърбица (в 1 знач.).
2. Извит; изпъкнал и крив. Гърбав нос.

гърбавина

мн. гърбавинѝ, ж.
1. Само ед. Качество на гърбав.
2. Изпъкналост, издатина.

гърбат

гърба̀та, гърба̀то, мн. гърба̀ти, прил. Гърбав. Гърбата камила.

гърбина

мн. гърбѝни, ж. Разг. Голям, здрав гръб (в 1 и 2 знач.).

гърбица

мн. гъ̀рбици, ж.
1. Неестествена изпъкналост на гърба вследствие изкривяване на гръбначния стълб.
2. Изпъкналост, издатина на равно място.

гърбом

нареч.
1. С гръб към някого или нещо.
2. По гръб, с лице нагоре; възнак.

гърбя се

гъ̀рбиш се, мин. св. гъ̀рбих се и гърбѝх се, мин. прич. гъ̀рбил се и гърбѝл се, несв.
1. Свивам гръб; правя се на гърбав.
2. Заставам с гръб, закривам с гръб.

гъргоря

гърго̀риш, мин. св. гърго̀рих и гъргорѝх, мин. прич. гърго̀рил и гъргорѝл, несв. Разг. Издавам тих, еднообразен шум, подобен на шума от врене на вода.

гърдест

гъ̀рдеста, гъ̀рдесто, мн. гъ̀рдести, прил.
1. За жена — която има големи, едри гърди (в 4 знач.). Гърдеста девойка.
2. Който има широки, изпъкнали гърди (в 1 знач.).

гърди

мн., гърда̀, ж.
1. Предната част от човешкото или животинското тяло от шията до корема.
2. Гръдният кош с белите дробове и сърцето. Болки в гърдите.
3. Прен. Вътрешният мир, душата на човека. Омраза таи в гърдите си.
4. Женските млечни жлези; цицки. Стегнати гърди. Високи гърди. Малки гърди.
същ. умал. гърдѝчки мн., гърдѝчка, ж.
Бия се в гърдите.Разг. Себеизтъквам се, хваля се.

гърла

мн. гъ̀рли, ж. Жарг. Момиче, девойка.

гърлен

вж. гърло

гърлест

гъ̀рлеста, гъ̀рлесто, мн. гъ̀рлести, прил. Който има плътен, дебел глас. Гърлеста жена.

гърлица

мн. гъ̀рлици, ж.
1. Разг. Само ед. Дифтерия, лошо гърло. Гърлицата да те хване!
2. Диал. Гургулица.

гърло

мн. гърла̀, ср.
1. Най-задната част от устната кухина, където започват хранопроводът и трахеята. Заседна ми кост в гърлото.
2. Гуша (в 1 знач.).
3. Разг. Само мн. В съчетание с числителни имена: хора за изхранване. Вкъщи ме чакат пет гърла, и всичките — гладни.
4. Горна тясна част на съд; отвор. Гърлото на бутилката.
5. Отвор, кухина, уста. Гърло на пещ.
прил. гърлен, гъ̀рлена, гъ̀рлено, мн. гъ̀рлени (в 1 и 5 знач.).
Дера си гърлото.Разг. Викам, крещя.

гърмеж

мн. гърмѐжи, (два) гърмѐжа, м.
1. Силен шум при изстрел или експлозия. Гърмежите продължиха цяла нощ.
2. Само ед. Силен шум; грохот, трясък.

гърмене

вж. гърмя

гърмя

гърмѝш, мин. св. гърмя̀х, мин. прич. гърмя̀л, несв.
1. Произвеждам гърмеж (в 1 знач.), стрелям. Гърмят с пушките.
2. Прен. Произвеждам или издавам силен звук, шум. Колелетата гърмят. Радиото гърми. Гласът му гърми в коридора. – гърми. Безл. Чува се, разнася се гръм, гръмотевица.
гърми се.Безл. Гърми.
същ. гърмене, ср.

гърне

мн. гърнѐта, ср.
1. Издут, дълбок глинен съд с широк отвор.
2. Съд за ходене по нужда; цукало.

гърнец

мн. гръ̀нци, (два) гърнѐца, м. Диал. Гърне (в 1 знач.).

гърч

гъ̀рчът, гъ̀рча, мн. гъ̀рчове, (два) гъ̀рча, м. Внезапно спонтанно свиване на мускул, придружено със силна болка.

гърча

гъ̀рчиш, мин. св. гъ̀рчих и гърчѝх, мин. прич. гъ̀рчил и гърчѝл, несв.; Какво.
1. Правя да се свие в гърч.
2. Разг. Правя да стане на гънки или бръчки.
гърча се. 1. — Свивам се в гърч.
2. Гъна се, вия се, извивам се.

гъсеница

мн. гъсѐници, ж. Червей на пеперуда с власинки по тялото, който се храни с листа и дървесина.

гъсеничен

гъсѐнична, гъсѐнично, мн. гъсѐнични, прил.
1. Който е на гъсеница.
2. Спец. Който се движи посредством метална членеста верига; верижен. Гъсеничен трактор.

гъска

мн. гъ̀ски, ж. Едра сива или бяла водоплаваща птица, която се отглежда за месото и пуха ѝ.
прил. гъши, гъ̀ша, гъ̀ше и гъ̀шо, мн. гъ̀ши. Гъше месо. Гъши яйца. Гъше перо.

гъсок

мн. гъсо̀ци, (два) гъсо̀ка, м. Мъжката птица гъска.

гъст

гъ̀ста, гъ̀сто, мн. гъ̀сти, прил.
1. Който се състои от много еднакви предмети, разположени един до друг. Гъста гора. Гъста коса.
2. Наситен, плътен. Гъст сироп. Гъста кал. Гъста пяна.
3. През който трудно се вижда, плътен. Гъста мъгла. Гъсти облаци от прах. Гъста тъмнина.

гъстак

мн. гъста̀ци, (два) гъста̀ка, м. Гъсталак.

гъсталак

мн. гъстала̀ци, (два) гъстала̀ка, м. Труднопроходима гъста гора или храсти.

гъстея

гъстѐеш, мин. св. гъстя̀х, мин. прич. гъстя̀л, несв. Постепенно ставам гъст.

гъстота

ж., само ед. Качество на гъст. Гъстота на населението. Гъстота на млякото. Гъстота на сиропа.

гътам

гъ̀таш, несв.; Кого, какво. Разг. Събарям, повалям, разрушавам.

гътвам

гъ̀тваш, несв. и гътна, св.
1. Кого, какво. Гътам изведнъж. Той я гътна на леглото. Гътнах чашата и тя се счупи.
2. Прен. Кого. Събарям, свалям от власт. Успяхме да го гътнем.
гътвам се/гътна се. 1. — Падам, повалям се, строполявам се.
2. Разболявам се на легло. Гътна се и умря.

гътна

гъ̀тнеш, мин. св. гъ̀тнах, мин. прич. гъ̀тнал, св.вж. гътвам.

гъши

вж. гъска

гьобек

мн. гьобѐци, (два) гьобѐка, м. Характерно извъртане и подхвърляне на корема при ориенталски танц.

гьоз-бояджилък

Диал.
хитрец, шмекер, измамник

гьоз-гьоре

Диал.
явно, очевидно

гьозум

м., само ед. Диал. Джоджен.

гьол

гьо̀лът, гьо̀ла, мн. гьо̀лове, (два) гьо̀ла, м. Разг. Голяма локва със застояла вода; блато.

гьон

гьо̀нът, гьо̀на, само ед., м. Твърда и дебела кожа, обработена за ходила на обувки, подметки, ремъци и др.

гьотерица

1. по споразумение, всички заедно
2. направо през просото

гьотурица

вж. гьотерица

гюбре

ср., само ед. Диал. Тор.

гювендия

мн. гювендѝи, ж. Разг. Пренебр. Лека жена, курва.

гювеч

мн. гювѐчи, (два) гювѐча, м.
1. Разлат глинен съд за печене на ястие на фурна.
2. Ястие на фурна, обикн. печено в такъв съд, приготвено от месо със зеленчуци, картофи.
3. Консервирани домати с чушки и други зеленчуци за готвене.
същ. умал. гювече, мн. гювѐчета, ср. (в 1 знач.).

гювече

вж. гювеч

гюдерия

мн. гюдерѝи, ж. Обработена по специален начин много мека овча или дивечова кожа, която се използва за ръкавици, за почистване на стъкла и пр.

гюл

гю̀лът, гю̀ла, мн. гю̀лове, (два) гю̀ла, м. Диал. Роза, трендафил.
прил. гюлов, гю̀лова, гю̀лово, мн. гю̀лови. Гюлова вода. Гюлова ракия.

гюлле

мн. гюллѐта, ср.
1. Остар. Кълбовидна граната, изстрелвана от топ.
2. Спец. Спортен уред — желязна топка с определено тегло.
Тласкане на гюлле.Спец. Спортна дисциплина — състезание по хвърляне на гюлле от специално очертан кръг.

гюлов

вж. гюл

гюм

гю̀мът, гю̀ма, мн. гю̀мове, (два) гю̀ма, м. Висок метален съд с тясно гърло и дръжка за мляко, вода, боза и под.
същ. умал. гюмче, мн. гю̀мчета, ср.

гюме

мн. гюмѐта, ср. Скривалище край вода за ловци, откъдето стрелят по водни птици.

гюмче

вж. гюм

гюрук

мн. гюру̀ци, (два) гюру̀ка, м. Сгъваем покрив на кола, файтон.

гюрултия

мн. гюрултѝи, ж. Разг. Врява, глъчка, шум. Вдигам гюрултия.

гюрюлтия

остар.
глъчка, врява, шум

гяур

мн. гяу̀ри, м. За мюсюлманите — човек, който не е мюсюлманин; неверник.
прил. гяурски, гяу̀рска, гяу̀рско, мн. гяу̀рски.

гяурин

мн. гяу̀ри, м. Гяур.

гяурка

мн. гяу̀рки, ж. Жена гяур.

гяурски

вж. гяур

да

част.
1. Употребява се при отговор за изразяване на утвърждение или съгласие. – Ще дойдеш ли? — Да, ще дойда.
2. За самостоятелен отговор при повикване, с който се изтъква присъствието. – Мария! — Да.
3. В самостоятелна реплика, която означава, че е разрешено да се влезе.
4. За изразяване на несъгласие или възражение. – Ще закъснееш! — Да, ще закъснея — нали все по това време тръгвам.



част.
1. За изразяване на подбуда, подкана, заповед. Да дойдеш, чу ли?
2. За изразяване на желание; нека. Да си жив и здрав, че ми помогна!
3. За изразяване на укор, недоволство, негодувание. Да не си дошъл толкова късно!
4. За изразяване на съмнение, несигурност. Да тръгвам ли?
Нека да. — За образуване на повелително наклонение. Нека да влезе!
Да не би да. — За изразяване на възможност, предположение. Да не би да е забравил за срещата ни?



съюз.
1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение. Искам да пътуваме заедно. Готов съм да ти помогна.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение след съществително име. Желанието му да я срещне беше много голямо.
3. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Трудно е да стигнеш върха.
4. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за цел, условие, причина, следствие и др. Да беше дошла по-рано, щеше да го срещнеш.
5. В съставно сказуемо след глаголи, показващи фаза от действието или възможност и необходимост от извършването му. Трябва да тръгвам. Започвам да играя. Продължавам да пея.

даалия

мн. даалѝи, м.
1. ист. Член на размирническа мохамеданска орда по време на феодализма.
2. Диал. Планински жител в Родопите.

давам

да̀ваш, несв. и дам 2 , св.
1. Какво, на кого/какво. Поднасям нещо на някого, за да го вземе. Дадох парите на майка си.
2. Какво, на кого/какво. Предоставям за ползване. Давам стаята под наем.
3. Разг. Какво. Представям, излъчвам, показвам. Кой филм дават в киното днес?
4. Разг. На кого. Определям възраст. Колко години ѝ даваш?
5. Позволявам, разрешавам нещо да се извърши. Не давам да го биете!
6. Разг. Продавам. Много скъпо давате доматите.
7. Разг. Определям или плащам някаква цена. Колко даваш за този апартамент?
8. Съобщавам, казвам. Дадох му адреса си.
9. Устройвам, уреждам, провеждам. Давам прием.
10. Пораждам, отделям, нося. Някои крави дават много мляко. Ябълката дава плод всяка година.
11. Възлагам, връчвам. Дадоха ни три задачи за домашна работа.
12. В съчетание със съществително име — действие според значението на съществителното. Давам заповед (заповядвам). Давам отговор (отговарям). Давам съвет (съветвам). Давам подслон (подслонявам).
13. Жарг. За жена — приемам предложение за полов акт. Защо не ми даваш?
давам се/дам се. — Оставям се да бъда победен, позволявам някой да има надмощие над мене. Не се давам и на най-добрия математик в класа.
Давам вид. — Показвам намерение.
Давам в ръцете. — Предоставям нещо без труд или усилие от страна на някого.
Давам гръб. 1. — Изразявам пренебрежение.
2. Преставам да се интересувам.
Давам крила (на някого). 1. — Повишавам самочувствието; насърчавам, окрилявам.
2. Осигурявам възможност за развитие.
Давам лице — (на нещо). Правя да има добър външен вид.
Давам път. — Подпомагам развитието на някого или нещо; подпомагам.
Давам пътя. — Изгонвам, изпъждам.
Давам си вид. — Преструвам се.
Давам главата/живота си. — Жертвам се.
Давам си залъка от устата. — Лишавам се от най-необходимото за някого или нещо.
Давам си сметка. — Ясно съзнавам, оценявам.
Давам си труд. — Полагам усилия, старая се.
Давам тон. — Предизвиквам или насочвам развитието на нещо.
Давам урок. — Правя нещо, което да накара някого да осъзнае неправилната си постъпка.
Давам ухо. — Ослушвам се, стремя се да доловя нечии думи или някакъв шум.
Дай боже. — Дано.
Дал бог/господ. — Разполагам с нещо; има, в наличност е.
Взел-дал. 1. — Напълно изнемощял, остарял, неспособен човек.
2. Похабен, износен, негоден предмет.

давилов

давѝлова, давѝлово, мн. давѝлови, прил.
Давилови капки. — Лекарство, което се използва при стомашни болки.

давия

остар.
съдебно дело, процес

давление

мн. давлѐния, ср. Натиск, насилие върху нечия воля или убеждения. Под чуждо давление.

давност

давността̀, само ед., ж.
1. Спец. Срок, след изтичане на който се губи или придобива някакво право. За престъпления срещу човечеството няма давност.
2. Отдалеченост по време на възникване или създаване на нещо.

давя

да̀виш, мин. св. да̀вих и давѝх, мин. прич. да̀вил и давѝл, несв.
1. Кого, какво. Чрез топене във вода или друга течност се стремя да умъртвя. Натисна силно главата му под водата и започна да го дави.
2. Кого, какво. Стискам силно за гърлото, за да умъртвя; душа. Кучето давеше лисицата и не ѝ позволяваше да се обърне.
3. Кого, какво. Причинявам затруднено дишане, задушавам. Тежкият дим я давеше.
4. Прен. Какво. Потискам някакво чувство или го надмогвам. Давеше скръбта си с алкохол и дълги разговори.
давя се. 1. — Потъвам в течност и се задушавам от липсата на въздух. Попадна във водовъртеж и започна да се дави.
2. Не мога да поемам въздух, задушавам се. Давеше се от лютивия дим.
3. Разг. Не мога да дишам поради поемането на много храна наведнъж; задавям се. Бебето гълташе лакомо и се давеше.
4. Боричкам се, като притискам. Кучетата се давеха на двора.

дадаизъм

изк. Предшестващо сюрреализма модернистично течение в литературата и живописта (1916—1924), опълчващо се срещу традиционализма, условностите и войната чрез средствата на абсурда.

даденост

дадеността̀, мн. да̀дености, ж. Това, което съществува, налично е; обективна действителност. Природни дадености.

дажба

мн. да̀жби, ж. Определено количество от нещо, обикн. храна, което се отпуска по установени норми. Дневна дажба.
прил. дажбен, да̀жбена, да̀жбено, мн. да̀жбени. Дажбено хранене.

дажбен

вж. дажба

даждие

мн. да̀ждия, ср. Остар. Данък.

даже

част.
1. За отделяне или подчертаване на думата, до която стои; дори. Даже и подарък ти донесох.
2. Съюз. Присъединява части на изречението или изречения с уточняващо значение. Търсих те, даже идвах у вас. Той пътува всеки ден, даже в най-големия студ.

дайджест

мн. да̀йджести, (два) да̀йджеста, м.
1. Кратко изложение по някакъв въпрос.
2. Панорамно четиво, в което са събрани кратки съобщения с различен характер.

дайре

мн. дайрѐта, ср. Ударен музикален инструмент от опъната върху дървен обръч кожа с металически пластини или звънчета отстрани.

дакел

Порода кучета.

дакриоаденит

мед. Възпаление на слъзната жлеза. Протича остро и хронично. Характеризира се с оточен и болезнен горен клепач, увисване надолу на темпоралната му част, оточна и увеличена слъзна жлеза и др.

дакриопс

мед. Ретенционна киста, развиваща се в слъзната жлеза или в изходните й канали. Дължи се на обструкция на слъзните пътища.

дакриоцистит

мед. Възпаление на слъзната торбичка. Дължи се на запушване на слъзните пътища при хронично възпаление на носната лигавица или конюнктивата. Дакриоцистит на новороденото възниква поради затваряне на носо-слъзния канал от мембрана, която съществува по време на вътреутробното развитие, но по време на раждането е вече отворена. Рядко тя персистира и причинява дакриоцистит.

дактил

м., само ед. Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение върху първата сричка.
прил. дактилен, дактѝлна, дактѝлно, мн. дактѝлни. Дактилна рима.
прил. дактиличен, дактилѝчна, дактилѝчно, мн. дактилѝчни.

дактилалгия

мед. Болка в пръстите.

дактилен

вж. дактил

дактиличен

вж. дактил

дактилогрипоза

мед. Изкривяване на пръстите.

дактилодиния

мед. вж. дактилалгия

дактилология

ж., само ед. Спец. Водене на разговор чрез използване на ръчната азбука на глухонемите.

дактилоскопия

ж., само ед. Спец. Дял от криминалистиката, при който се използват методи за установяване на личността по отпечатъци от пръстите.

дактилоспазъм

мед. Спазъм на един или повече пръсти.

дал

да̀лът, да̀ла, мн. да̀лове, (два) да̀ла, м. Диал. Клон на дърво.

далавера

мн. далавѐри, ж. Разг. Непочтена, нечиста сделка. Занимава се с някакви тъмни далавери.

далай-лама

мн. дала̀й-ла̀ми, м. Върховен жрец и управител на Тибет.

далак

мн. дала̀ци, (два) дала̀ка, м. Орган, разположен в лявата част на коремната кухина, който е свързан с кръвоносната и лимфната система.
същ. умал. дала̀че, мн. дала̀чета, ср. Агнешки далачета.

далеко

нареч. Далече.
Бог високо, цар далеко. — Употребява се при безизходни ситуации, когато няма възможност някой да помогне.

далекоглед

мн. далекоглѐди, (два) далекоглѐда, м. Оптически уред за гледане на големи разстояния. Той насочи далекогледа към Луната.



далекоглѐда, далекоглѐдо, мн. далекоглѐди, прил. Който страда от далекогледство.

далекогледство

ср., само ед. Дефект на зрението, при който се виждат ясно отдалечени предмети, а не се различават близките обекти.

далекопровод

мн. далекопрово̀ди, (два) далекопрово̀да, м. Мрежа за отвеждане на електрически ток на големи разстояния.
прил. далекопроводен, далекопрово̀дна, далекопрово̀дно, мн. далекопрово̀дни. Далекопроводна мрежа.

далекопроводен

вж. далекопровод

далеч

нареч. Далече.

далече

нареч.
1. На голямо разстояние. Тя живее далече от нас.
2. Преди или след много време. Рожденият ми ден не е далече.
3. За означаване на липса на чувства, разбиране или намерение за нещо. Той е далече от големите идеи на епохата.
4. Много повече, в по-голяма степен. Той е далече по-добър лекар.
Не виждам по-далече от носа си. — Не прониквам в същността на нещата, ограничен съм.
Не падам по-далече. — Не се различавам съществено от някого, приличам си с него.
Отивам/стигам далече. 1. — Преуспявам, напредвам.
2. Прекалявам с думи или дела.

далечен

далѐчна, далѐчно, мн. далѐчни, прил.
1. Който се намира или става на голямо разстояние. Далечен бряг. Далечен изстрел.
2. Който се простира на голямо разстояние. Далечен път.
3. Който е отделен с голям промеждутък от време. В далечни времена.
4. Който не е в близки роднински връзки. Далечен роднина.
5. Който е чужд на нещо, не мисли за него.

далечина

ж., само ед. Далечно място, далечно пространство. В далечината се издигаха планинските върхове.

дали

част.
1. За изразяване на несигурност, колебание, съмнение. Дали ще я позная?
2. Съюз. Въвежда подчинени допълнителни или определителни изречения. Попитах го дали те е виждал. Въпросът дали ще дойда, е ненужен.

далия

мн. да̀лии, ж. Градинско цвете с красиви цветове; гергина.

далматинец

мн. далматѝнци, (два) далматѝнеца, м.
1. Жител на Далмация.
2. Куче с черно-бяла окраска на петна; далматински дог.

далновиден

далновѝдна, далновѝдно, мн. далновѝдни, прил.
1. Който предусеща развитието на нещо в бъдещето. Далновиден човек.
2. Който е съобразен с предвиждане на по-нататъшни събития. Далновидна политика.
същ. далновидност, далновидността̀, ж.

далновидност

вж. далновиден

далтонизъм

м., само ед. Недостатък на зрението, изразяващ се в неспособност да се различават някои цветове, предимно червеният и зеленият.

далтонист

мн. далтонѝсти, м. Лице, което страда от далтонизъм.

дам

да̀мът, да̀ма, мн. да̀мове, (два) да̀ма, м. Диал. Обор.



дадѐш, мин. св. да̀дох, мин. прич. дал, св.вж. давам.

дама

мн. да̀ми, ж.
1. Интелигентна, представителна или добре облечена жена. Светска дама.
2. Госпожа, жена. Моля всички дами да седнат.
3. Жена, която танцува с някого. След танца изпрати дамата си до мястото ѝ.
4. Карта за игра с изображение на жена; мома. Дама купа.
5. Шахматна фигура, която има най-големи възможности за движение по игралното поле; царица.
Дама на сърцето. — Любима.
Придворна дама. — Жена от свитата на високопоставена особа.



ж., само ед.
1. Вид игра за двама с фигури в два цвята, които се подреждат и движат върху плоскост с начертани четириъгълници.
2. Вид детска игра, при която се хвърля камъче в начертани полета и се скача в тях по определена схема.

дамаджана

мн. дамаджа̀ни, ж. Голям стъклен съд за течности, обикновено оплетен отвън и с дръжка.
същ. умал. дамаджанка, мн. дамаджа̀нки, ж. Пазя една дамаджанка с хубаво вино.

дамаджанка

вж. дамаджана

дамазлък

м., само ед. Разг.
1. Нещо, което е домашно производство, а не купено.
2. Животно за разплод. Ще оставя най-хубавата овца за дамазлък.

дамаска

мн. дама̀ски, ж. Здрав плат, който се използва за тапицерия на мебели.

дамаскин

мн. дамаскѝни, (два) дамаскѝна, м.
1. Религиозен сборник с поучителни слова.
2. Проповед, на която се чете такова слово.
прил. дамаскѝнски, дамаскѝнска, дамаскѝнско, мн. дамаскѝнски. Дамаскинска книжнина.

дамаскинар

дамаскина̀рят, дамаскина̀ря, мн. дамаскина̀ри, м. Съставител, преводач или преписвач на дамаскини.

дамга

мн. дамгѝ, ж.
1. Остар. Печат.
2. Петно, белег, следа.

дамгосам

дамго̀саш, св.вж. дамгосвам.

дамгосвам

дамго̀сваш, несв. и дамгосам, св.
1. Кого, какво. Поставям отпечатък, дамга. Дамгосаха всички свои коне.
2. Прен. Разг. Кого. Нарочвам за някакъв, набеждавам.
3. Разг. Какво. Изцапвам, правя на петна.

дамоклев

дамо̀клева, дамо̀клево, мн. дамо̀клеви, прил.
Дамоклев меч. — Непосредствена, надвиснала голяма опасност.

дамски

да̀мска, да̀мско, мн. да̀мски, прил.
1. Който се отнася до дама 1 (в 1 знач.).
2. Който е предназначен за жени. Дамско облекло.
3. Който се отнася до обслужване на жени. Дамски шивач.
4. Който се състои от жени. Дамско общество.
Дамско сърце. — Градинско цвете с подобни на сърце цветове.

дамят

м., само ед. Димят.

дан

данта̀, само ед., ж. Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо.
Отдавам дан (на някого). — Оказвам дължимата почит.
Плащам дан (на нещо). — Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо. Плащам дан на модата.



да̀нът, да̀на, мн. да̀нове, (два) да̀на, м. Спец. Категория в джудото, която показва степента на владеене на техниката. Като носител на първи дан той има черен пояс.



междум.
1. За наподобяване на звук, предизвикан от изстрел.
2. За наподобяване на звук, издаван при удар върху кънтящ предмет, или на камбанен звън.

данак

мн. дана̀ци, (два) дана̀ка, м. Диал. Теле, което е израсло достатъчно и е отбито.
същ. умал. дана̀че, мн. дана̀чета, ср.

дангалак

мн. дангала̀ци, м. Разг. Пренебр. Висок слаб човек.

дандания

мн. данданѝи, ж. Разг. Голям шум, неразбория, глъчка, обикновено на публично място.

данни

само мн.
1. Необходими за извод или решение сведения. По официални данни.
2. Свойства, качества, притежавани от някого, които позволяват успешната му изява. Гласови данни.

дано

част.
1. За изразяване на желание. Дано успееш!
2. Съюз. Въвежда подчинено изречение за цел. Ще пътувам до там, дано го срещна.

дансинг

мн. да̀нсинги, (два) да̀нсинга, м. Заведение или площадка в заведение за танцуване. На дансинга танцуваха няколко двойки.

дантела

мн. дантѐли, ж.
1. Мрежеста лента с различни фигури, изплетена от конци, която се използва за украса на дрехи, завеси и др. Брюкселска дантела.
2. Ажурен плат с различни фигури.
прил. дантелен, дантѐлена, дантѐлено, мн. дантѐлени. Дантелена блуза.

дантелен

вж. дантела

данък

мн. да̀нъци, (два) да̀нъка, м. Определена със закон сума, която се изплаща на държавните органи. Данък върху общия доход. Данък добавена стойност.
прил. данъчен, да̀нъчна, да̀нъчно, мн. да̀нъчни. Данъчен служител. Данъчна система. Данъчни власти.
Плащам данък — (на нещо). Разг. Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо.
Не плащам данък обществено мнение.Разг. Не се съобразявам с мнението на останалите за поведението ми.

данъкоплатец

мн. данъкопла̀тци, м. Гражданин на страна, който плаща данъци. Не всички данъкоплатци са се издължили навреме.

данъчен

вж. данък

дар

да̀рът, да̀ра, мн. да̀рове и даровѐ или да̀ри, (два) да̀ра, м.
1. Нещо, дадено в знак на благодарност или добри чувства; подарък. Богат дар.
2. Нещо, което се дава от младоженката на близките и познатите, дошли на сватбеното тържество.
3. Способност, дарба, талант. Поетичен дар.
4. Природни дадености, нещо хубаво, полезно, ценно. Подземните богатства са ценен природен дар.
Дар слово. — Способност да се говори добре, красноречиво.

дарак

мн. дара̀ци, (два) дара̀ка, м.
1. Машина с валяци, снабдени със зъбци, която се използва за влачене на вълна, памук, лен и др.
2. Сграда, в която има такава машина.

даракчийница

мн. даракчѝйници, ж. Работилница, в която е монтиран дарак за влачене на вълна, памук и др.

даракчийски

вж. даракчия

даракчия

мн. даракчѝи, м. Лице, което работи на дарак (в 1 знач.).
прил. даракчийски, даракчѝйска, даракчѝйско, мн. даракчѝйски.

дарба

мн. да̀рби, ж. Вродена способност за някаква дейност, за творчество; талант. Музикални дарби. Ясновидска дарба.

дарение

мн. дарѐния, ср.
1. Нещо, което се дава с благотворителна цел. Църквата е построена с дарения.
2. Спец. Договор, с който безвъзмездно на друго лице се преотстъпват пари и имущества.

дарител

дарѝтелят, дарѝтеля, мн. дарѝтели, м. Лице, което прави дарение. Средствата се разпределят според желанието на дарителя.

дарителка

мн. дарѝтелки, ж. Жена дарител.

дармадан

нареч. Разг. Разхвърляно, разтурено. Вкъщи е дармадан.

дармон

мн. дармо̀ни, (два) дармо̀на, м. Диал. Решето с едри дупки.

дармояд

мн. дармоя̀ди, м. Пренебр. Човек, който живее за чужда сметка, даром; готован.

дармоядец

мн. дармоя̀дци, м. Дармояд.

дарование

мн. дарова̀ния, ср.
1. Дарба, талант. Актьорско дарование.
2. Човек, който притежава дарба. Конкурс за млади певчески дарования.

даровит

даровѝта, даровѝто, мн. даровѝти, прил. Който притежава дарование; талантлив, способен. Даровит художник.
същ. даровитост, даровитостта̀, ж.

даровитост

вж. даровит

даром

нареч.
1. Без да се плаща за нещо; безвъзмездно, безплатно. Даром да ми го даваш, не го искам.
2. Без труд, без усилия. Свободата даром не се дава.
Ям даром хляба на някого. — Незаслужено се облагодетелствам; получавам, без да давам.

дарсонвализация

мед. Прилагане на променливи високочестотни токове с лечебна цел — подобряване на кръвооросяването, стимулиране на обменните процеси в тъканите, подобряване на трофиката, противосърбежен ефект и др. Различават се абща и локална дарсонвализация.

дарувам

дару̀ваш, несв. Остар. Дарявам.

даря

дарѝш, мин. св. дарѝх, мин. прич. дарѝл, св.вж. дарявам.

дарявам

даря̀ваш, несв. и даря, св.
1. Кого, с какво. Давам дар. Дари всички гости с хубави кърпи.
2. Какво, на кого/какво. Давам дарение. Дарявам пари на манастир.
3. Кого. Давам природни качества, талант. Природата го е дарила с тънък усет за красивото.

даскал

мн. да̀скали, м.
1. Остар. Учител.
2. Разг. Пренебр. Учител.
3. Разг. Ученик.
прил. даскалски, да̀скалска, да̀скалско, мн. да̀скалски. Даскалски манталитет.
Иди да си вземеш парите от даскала, който те е учил.Ирон. Нищо не знаеш, много грешиш.
Даскалска поезия.Спец. Стихотворения, писани от български учители през първата половина на ХIХ век и посветени на просветата, училището, учителите и др.

даскалица

мн. даскалѝци, ж. Жена даскал.

даскалски

вж. даскал

дата

мн. да̀ти, ж.
1. Точно означен момент, календарно време на някое събитие. На коя дата е рожденият ти ден? Коя дата сме днес?
2. Важно събитие. Паметна дата.
3. Знак, който посочва момента на написване на нещо. Молбата е без дата.

датирам

датѝраш, несв. и св.
1. Какво. Установявам датата на някакъв факт или възрастта на някакъв обект. Датирам археологическа находка.
2. Водя началото си от определен момент. Някои обичаи датират от езическия период.

датчик

мн. да̀тчици, (два) да̀тчика, м. Уред, който регистрира и показва данни за действието и проявите на механизъм, апарат, организъм или явление.

даул

мн. дау̀ли, (два) дау̀ла, м. Диал. Тъпан.

дафина

ж., само ед. Разг. Лаврово дърво.
прил. дафинов, дафѝнова, дафѝново, мн. дафѝнови.
Дафинов лист. — Лист от лаврово дърво, който се използва като подправка за ястие.

дафинов

вж. дафина

дача

мн. да̀чи, ж. Вила.
прил. да̀чен, да̀чна, да̀чно, мн. да̀чни.

даяк

м., само ед. Разг. Бой 1 . Ще ядеш даяк.

дваж

нареч. Два пъти. Ако си сам, работата е дваж по-тежка. • Дваж-триж/веднъж-дваж. Няколко пъти.

дважди

нареч. Остар. Дваж.

двама

числ. Мъж и мъж или мъж и жена; две лица, като поне едното е от мъжки пол. Имам двама братя. Вечеря за двама. • Един-двама/двама-трима. Няколко, но малко на брой лица.
Дето двама и той трети. — За човек, който се меси във всичко, обикн. без да е желан.
Служа на двама господари. — Угоднича на две враждуващи страни.

двамина

числ. Разг. Двама.

дванадесетопръстник

мн. дванадесетопръ̀стници, (два) дванадесетопръ̀стника, м. Дванайсетопръстник.

дванайсетопръстник

мн. дванайсетопръ̀стници, (два) дванайсетопръ̀стника, м. Спец. Горният край на тънките черва, в който продължава храносмилането.

двери

само мн. Остар. Врата, порта.
Царски двери. — Средни врати в олтар на църква.

двигател

двига̀телят, двига̀теля, мн. двига̀тели, (два) двига̀теля, м.
1. Машина, която превръща някакъв вид енергия в механическа работа, привеждаща в движение нещо. Двигател с вътрешно горене. Автомобилът спря поради повреда в двигателя.
2. Прен. Сила, която подтиква развитието в някаква област. Интересното хрумване е двигател на откритията.

двигателен

двига̀телна, двига̀телно, мн. двига̀телни, прил.
1. Който привежда нещо в движение. Двигателни нерви.
2. Който спомага за развитието в някаква област. Двигателни сили на обществото.
3. Който се отнася до движение. Двигателни навици.

движа

двѝжиш, мин. св. двѝжих и движѝх, мин. прич. двѝжил и движѝл, несв.; Какво.
1. Премествам, променям положението. Движа показалката по картата.
2. Мърдам някаква част на тялото си, шавам. Не мога да движа ръката си.
3. Привеждам нещо в действие. Пружината движи часовниковия механизъм.
4. Прен. Причинявам, подтиквам проява или действие. Движеше го омразата.
5. Прен. Направлявам нещо, съдействам за развитието му. Науката движи човешкия прогрес. Движа някакъв въпрос.
6. Жарг. В любовни отношения съм. С коя движиш сега?
движа се. 1. — Премествам се, променям положението си. Движеше се сърдито от единия край на стаята до другия.
2. За части на тялото — извършвам движение, мърдам. Очите му се движеха бавно по редовете на писмото.
3. Обикалям в някаква област, навъртам се. В гъстата част на гората се движат сърни и елени.
4. За машина, устройство и др. — осъществявам действието си, работя. Влакът се движи с електричество.
5. Изменям се, варирам. Заработките се движат около нормата.
6. Прен. Развивам се, променям се. Модата се движи бързо.

движение

мн. движѐния, ср.
1. Спец. Във философията — форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие.
2. Всяко преместване или изменение. Движение на Земята около Слънцето. Въртеливо движение.
3. Изменение в положението на тялото. Несръчно движение.
4. Преместване на превозни средства и хора. Улично движение.
5. Оживеност, напрегнатост, динамизъм. В романа няма движение.
6. Обществена дейност с определени цели. Движение за защита на животните.
7. Разг. Разходка привечер в центъра на малко населено място.
8. Само ед. Изменение в количеството или стойността на нещо. Движение на цените.

движим

двѝжима, двѝжимо, мн. двѝжими, прил. Който може да бъде преместван или движен. Движимо имущество.
същ. движимост, движимостта̀, ж.

движимост

вж. движим

двоен

дво̀йна, дво̀йно, мн. дво̀йни, прил.
1. Който е съставен от две еднакви части или от два предмета. Двойно дъно. Двоен лист.
2. Който е два пъти по-голям. Двойна порция. Двойна доза.
3. Двуличен, двойствен. Двойна игра.
4. Който е извършен два пъти. Скок с двойно превъртане.
Двойна пневмония.Спец. Пневмония, която засяга и двете части на белия дроб.
Двойна звезда. — Две звезди, които се движат заедно в пространството и изглеждат като една.
Двоен дикиш. — Повторно извършване на някаква дейност.
Меря с двоен аршин. — Преценявам с различен критерий еднакви прояви на различни хора.

двоеточие

мн. двоето̀чия, ср. Препинателен знак (:), който се поставя най-често пред изреждане. Тя обичаше всякакви плодове: ябълки, круши, банани, ягоди, кайсии.

двоица

числ. Остар. Двама.

двоичен

двоѝчна, двоѝчно, мн. двоѝчни, прил.
Двоична бройна система. — Бройна система от числа, която си служи само с две различни цифри, обикновено 0 и 1, и се използва в компютрите.

двойка

мн. дво̀йки, ж.
1. Цифрата на числото две.
2. Оценка в училище или в университет, която показва неудовлетворителни, слаби знания.
3. Нещо, което съдържа два еднакви елемента или предмета. Акробатическа двойка. Любовна двойка. Двойка кюфтета.
4. Карта за игра с два знака. Двойка купа.
5. Разг. Название на нещо, обикновено превозно средство, обозначено с номер две. С двойката ще стигнеш до центъра.

двойкаджия

мн. дво̀йкаджии, м. Разг. Пренебр. Ученик (рядко студент), който получава двойки; слаб ученик.

двойник

мн. дво̀йници, м. Човек или предмет, който има пълно сходство с друг. Конкурс за двойници на Елвис Пресли. Тази гъба има отровен двойник.

двойствен

дво̀йствена, дво̀йствено, мн. дво̀йствени, прил.
1. Който се проявява в две страни, противоречив. Двойствено решение. Двойствено отношение.
2. Който е неискрен, двуличен. Двойствена игра. Двойствен живот.
същ. двойственост, двойствеността̀, ж.
Двойствено число.Спец. В граматиката — форма, която се отнася към две лица или два предмета.

двойственост

вж. двойствен

двор

дво̀рът, дво̀ра, мн. дворо̀ве или дво̀ри и дво̀рища, (два) дво̀ра, м. Ограден участък около постройка. В двора растеше огромен орех. Стопански двор.

прил. дворен, дво̀рна, дво̀рно, мн. дво̀рни.

Заден двор. — Място, където не всичко е подредено; нещо запуснато.



дво̀рът, дво̀ра, мн. дворо̀ве, (два) дво̀ра, м. Остар. Монархът и приближените му лица. Императорски двор.

дворен

вж. двор

дворец

мн. дворцѝ, (два) дворѐца, м.
1. Голямо и красиво здание, в което живее монархът с приближените си.
2. Двор 2 . 3. Голяма и красива сграда, която впечатлява с архитектурата си. Дворец на спорта.
прил. дворцов, дво̀рцова, дво̀рцово, мн. дво̀рцови. Дворцов готвач.

дворцов

вж. дворец

дворянин

мн. дворя̀ни, м. ист. Лице, което принадлежи към дворянството.
прил. дворянски, дворя̀нска, дворя̀нско, мн. дворя̀нски. Дворянски къщи.

дворянски

вж. дворянин

дворянство

ср., само ед. ист. Привилегирована господстваща част от населението при монархическото управление.

двоумение

мн. двоумѐния, ср. Състояние на нерешителност, раздвоеност; колебание. След дълги двоумения реши да тръгва.

двоумя се

двоумѝш се, мин. св. двоумѝх се, мин. прич. двоумѝл се, несв. Не мога със сигурност да реша как да постъпя; колебая се. Двоумя се кога да замина — утре или вдругиден.

двояк

двоя̀ка, двоя̀ко, мн. двоя̀ки, прил.
1. Който може да се прояви в две форми, в два вида. Двояко ударение.
2. Който има противоречив характер, двойствен. Двояк смисъл.
същ. двоякост, двоякостта̀, ж.

двоякост

вж. двояк

дву-

Първа част на сложни думи, която означава състоящ се от две еднакви части: двувалентен, двумачтов, двучасов, двуетажен, двумоторен, двуместен и др.

двубой

двубо̀ят, двубо̀я, мн. двубо̀и, (два) двубо̀я, м. Борба, състезание, надпревара между две страни. Спортен двубой.
Словесен двубой. — Оживен спор.

двуколка

мн. двуко̀лки, ж. Леко превозно средство с две колела, теглено от жива сила.

двукратен

двукра̀тна, двукра̀тно, мн. двукра̀тни, прил. Който е станал, осъществил се е два пъти. Двукратен шампион. Двукратно почукване.

двукрил

двукрѝла, двукрѝло, мн. двукрѝли, прил.
1. Който е с две крила. Двукрил гардероб.
2. Спец. В зоологията. За насекомо — който има двойка ципести криле. Мухите, комарите и други насекоми са двукрили.

двукрилен

двукрѝлна, двукрѝлно, мн. двукрѝлни, прил. Двукрил (в 1 знач.). Двукрилен прозорец.

двуличен

двулѝчна, двулѝчно, мн. двулѝчни, прил. Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. Двуличен политик. Двулична постъпка.

двуличие

ср., само ед. Поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли; лицемерие.

двуличник

мн. двулѝчници, м. Двуличен човек; лицемер.

двуличнича

двулѝчничиш, мин. св. двулѝчничих, мин. прич. двулѝчничил, несв. Проявявам двуличие.

двумислен

двусмислена, двусмислено, мн. двусмислени, прил. Който се разбира или тълкува по два начина. Двусмислен израз. Двусмислен отговор.същ. двусмисленост, двусмислеността, ж.

двусмислен

двусмѝслена, двусмѝслено, мн. двусмѝслени, прил. Който се разбира или тълкува по два начина. Двусмислен израз. Двусмислен отговор.
същ. двусмисленост, двусмислеността̀, ж.

двусмисленост

вж. двусмислен

двусмислица

мн. двусмѝслици, ж. Двусмислено изречение или съчетание.

двуцевка

мн. двуцѐвки, ж. Ловна пушка с две цеви.

двучлен

мн. двучлѐни, (два) двучлѐна, м. Спец. В математиката — алгебричен израз, който е сума или разлика от едночлени; бином.

двучленен

двучлѐнна, двучлѐнно, мн. двучлѐнни, прил. Който се състои от двама членове. Двучленна комисия.

де

съюз и нареч. Разг. Къде. Де отиде?



част. Разг.
1. За подчертаване или отричане. Де да знам, че ме търсиш! Де да можех и аз да дойда.
2. За подкана, подтикване. Върви де!
3. За поясняване, уточняване. Мария, сестра ми де, го е видяла.
Е, де! — За израз на несъгласие, укор, недоволство.
Ха де! — За израз на подкана, подтикване, предизвикателство.

де-

= дез- Първа съставна част на думи със значение извършване, реализиране в обратна посока; без-, раз-, от-: дегенерирам, декодирам, дезинфектирам, демобилизирам, демонтирам и др.

де-гиди

част. Разг. За изразяване на възхвала или съжаление. Де-гиди, моме хубава!

дебаркирам

дебаркѝраш, несв. и св. Спец. За военни части — слизам на брега, за да предприема военни действия.

дебати

само мн. Продължително обсъждане на въпрос; прения, разисквания. Парламентарни дебати. Бурни дебати.

дебатирам

дебатѝраш, несв. и св. Провеждам дебати; разисквам, обсъждам.

дебел

дебѐла, дебѐло, мн. дебѐли, прил.
1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер.
2. Чиито размери надвишават средните. С дебели букви. Дебели вежди.
3. Който е наслоен в голямо количество. Дебел пласт грим. Падна дебел сняг.
4. Който има тлъстини повече от нормалното. Дебела жена.
5. Който има определена дебелина. Стената е дебела 15 сантиметра.
6. Прен. За думи, изрази и др. — обиден, неприличен, груб. Дебела шега. Дебела лъжа.
Дебела глава. 1. — Упорит, непреклонен човек.
2. Човек, който трудно възприема и разбира.
Дебела сянка. — Място за почивка — лесна и добре платена работа без отговорности.
Дебели ми са очите. — Много съм нахален, нямам чувство за срам.
Дебелия край. — Строги мерки или отношение.
С дебела кожа. — Нахален, безочлив, безсрамен.
Дебел глас. — Плътен, нисък глас.
Работата става дебела. — Ситуацията е затруднена, конфликтна; критично положение.

дебелак

мн. дебела̀ци, м. Пренебр.
1. Дебел човек.
2. Прен. Невъзпитан, прост, недодялан човек.

дебелан

мн. дебела̀новци, м. Ирон. Дебел, затлъстял човек.

дебелея

дебелѐеш, мин. св. дебеля̀х, мин. прич. дебеля̀л, несв. Ставам дебел; пълнея.

дебелина

мн. дебелинѝ, ж.
1. Размерът на напречното сечение на предмет. При плетене дебелината на преждата трябва да съответства на дебелината на иглите.
2. Само ед. Качество на дебел; пълнота.
3. Само мн. Горната месеста част на бедрата.

дебелоглав

дебелогла̀ва, дебелогла̀во, мн. дебелогла̀ви, прил. Пренебр.
1. Който трудно възприема чужди съвети; непреклонен, упорит.
2. Който трудно схваща; глупав.

дебелоглавие

ср., само ед. Пренебр. Прекалена упоритост, твърдоглавие.

дебелоглавщина

ж., само ед. Пренебр. Дебелоглавие.

дебелокож

дебелоко̀жа, дебелоко̀жо, мн. дебелоко̀жи, прил.
1. Който има дебела кожа. Слонът е дебелокожо животно.
2. Прен. Пренебр. За човек — който не проявява чувства: безчувствен, безочлив.

дебелоок

дебелоо̀ка, дебелоо̀ко, мн. дебелоо̀ки, прил. Пренебр. Който няма срам, прекалено дързък, нахален, нагъл.

дебил

1. Мед. Човек, който страда от дебилност (в 1 знач.).
2. Прен. Пренебр. Глупав, ограничен човек.

дебилност

мед. Обща слабостЛека степен на вродено слабоумие.

дебит

м., само ед. Спец. Количеството течност или газ, което преминава през дадено място за единица време. Воден дебит на извор.



м., само ед. Спец. В приходно-разходните счетоводни книги — отчет за разходите и дълговете.
прил. дебитен, дебѝтна, дебѝтно, мн. дебѝтни.

дебитен

вж. дебит

дебитор

Банков термин: лице, получило продукт или услуга, но което все още не ги е заплатило.

дебна

дѐбнеш, мин. св. дѐбнах, мин. прич. дѐбнал, несв.; Кого, какво.
1. Следя, наблюдавам тайно и внимателно. Котката дебнеше мишката до дупката ѝ.
2. Изчаквам подходящ момент, за да направя нещо.
3. Прен. Заплашвам постоянно. В джунглата на всяка крачка те дебне опасност.

дебнешката

нареч. Разг. Дебнешком.

дебнешком

нареч. Като дебна; предпазливо.

дебри

само мн.
1. Гъсти, непроходими гори.
2. Прен. Труднодостъпни за познанието или малко изследвани страни на нещо. В дебрите на математиката.

дебют

мн. дебю̀ти, (два) дебю̀та, м.
1. Първо излизане на сцена.
2. Първа публична изява.
3. Спец. В шахмата — начало на партия.

дебютант

мн. дебюта̀нти, м. Този, който дебютира.
прил. дебюта̀нтски, дебюта̀нтска, дебюта̀нтско, мн. дебюта̀нтски.

дебютантка

мн. дебюта̀нтки, ж. Жена дебютант.

дебютирам

дебютѝраш, несв. и св.
1. За първи път излизам на сцена.
2. За първи път се проявявам в някаква област.

дева

мн. дѐви, ж.
1. Остар. Девойка.
2. Остар. Девица.
3. Само ед. Зодиакално съзвездие (м. август — септември).
Дева Мария. — Майката на Исус Христос.

девалвация

мн. девалва̀ции, ж.
1. Спец. В банковото дело — понижаване стойността на паричните единици по отношение на златото или на чужда валута.
2. Прен. Обезценяване. Девалвация на чувствата и на моралните стойности.

девер

мн. дѐвери, м. Брат на съпруга по отношение на съпругата.

девесил

м., само ед. Тревисто растение с перести листа, което се използва като подправка (за гъбена и рибена чорба и други ястия) и в медицината.

деветима

числ. Разг. Девет лица, от които поне едно от мъжки пол.

деветка

мн. девѐтки, ж.
1. Цифрата на числото девет.
2. Карта за игра с девет знака. Деветка купа.
3. Разг. Превозно средство, означено с номер девет.

девиация

мед. Отклонение от нормалното положение.

девиз

мн. девѝзи, (два) девѝза, м. Кратко изречение, като изразява ръководеща поведението или дейността мисъл. Девизът на София е “Расте, но не старее”.

девизи

само мн. Спец. Платежни средства в чужда валута, използвани при международни плащания.

девитализация

мед. Лишаване от жизнеспособност.

девица

мн. девѝци, ж.
1. Остар. Мома, девойка.
2. Девствена жена.
прил. девически, девѝческа, девѝческо, мн. девѝчески. Девическа гимназия.

девически

вж. девица

девойка

мн. дево̀йки, ж. Млада жена, момиче.

девствен

дѐвствена, дѐвствено, мн. дѐвствени, прил.
1. Който не е имал полови сношения; целомъдрен. Девствена жена.
2. Прен. Който не е докосван от човек, необработван. Девствена гора.
3. Прен. Чист, непокварен. Девствена душа.
същ. девственост, девствеността̀, ж.

девственица

мн. дѐвственици, ж. Девствена жена.

девственост

вж. девствен

дегазатор

мн. дегаза̀тори, (два) дегаза̀тора, м. Спец.
1. Уред за дегазация.
2. Лице, което извършва дегазация.

дегазация

мн. дегаза̀ции, ж. Обезвреждане или отстраняване на отровни вещества и газове, попаднали някъде. Дегазация на помещение.

дегазирам

дегазѝраш, несв. и св.; какво. Извършвам дегазация. Дегазирам облекло.

дегенерат

мн. дегенера̀ти, (два) дегенера̀та, м.
1. Спец. В биологията — организъм, който проявява дегенерация.
2. Прен. Духовно изроден човек.

дегенерация

мн. дегенера̀ции, ж. Израждане, влошаване или изгубване на някои качества.

дегенерирам

дегенерѝраш, несв. и св. Търпя дегенерация; израждам се.

дегизирам

дегизѝраш, несв. и св.; кого. Променям вида, за да не бъде разпознат.
дегизирам се. — Дегизирам себе си.

деградация

мн. деграда̀ции, ж. Постепенно влошаване и загубване на качествата; упадък. Деградация на личността.

деградирам

деградѝраш, несв. и св. Търпя деградация; постепенно западам.

дегустатор

мн. дегуста̀тори, м. Спец. Специалист по дегустация.

дегустация

мн. дегуста̀ции, ж. Определяне качествата на хранителни продукти или напитки чрез опитване. В механата организират дегустация на вина.

дегустирам

дегустѝраш, несв. и св.; какво. Извършвам дегустация.

дедуктивен

вж. дедукция

дедуктивност

вж. дедукция

дедукция

мн. деду̀кции, ж. Начин на разсъждение, при който новото умозаключение се извежда по логически път от общите положения към частните случаи.
прил. дедуктивен, дедуктѝвна, дедуктѝвно, мн. дедуктѝвни. Дедуктивен метод.
същ. дедуктивност, дедуктивността̀, ж.

деен

дѐйна, дѐйно, мн. дѐйни, прил.
1. Който активно работи; енергичен. Деен човек.
2. Който се характеризира с активна работа. Дейно участие.

деепричастие

мн. дееприча̀стия, ср. Спец. В граматиката — неизменяема глаголна форма, която притежава глаголни и наречни признаци.

дееспособен

дееспосо̀бна, дееспосо̀бно, мн. дееспосо̀бни, прил. Който има способност да работи. Дееспособен човек.
същ. дееспособност, дееспособността̀, ж.

дееспособност

вж. дееспособен

деец

мн. дейцѝ, м. Лице, което извършва активна работа в някаква обществена област. Виден политически деец. Културни дейци.

дежурен

дежу̀рна, дежу̀рно, мн. дежу̀рни, прил.
1. Който изпълнява дежурство. Дежурен ученик. Дежурен магазин.
2. Който е свързан с дежурство. Дежурно помещение.
3. Прен. Разг. Който често се използва, в постоянна готовност е. Дежурно оправдание.

дежурство

мн. дежу̀рства, ср. Изпълняване на служебни задължения от група хора в определена последователност. Нощно дежурство.

дежуря

дежурѝш, мин. св. дежурѝх, мин. прич. дежурѝл, несв.
1. Изпълнявам дежурство.
2. Прен. Разг. Дълго време стоя при някого или нещо с определена цел.

дез-

= де- Първа съставна част на думи със значение извършване, реализиране в обратна посока; без-, раз-, от-: дегенерирам, декодирам, дезинфектирам, демобилизирам, демонтирам и др.

дезертирам

дезертѝраш, несв. и св.
1. Самоволно напускам военна служба.
2. Прен. Отказвам се от изпълнението на някакво задължение.

дезертьор

мн. дезертьо̀ри, м. Човек, който дезертира.

дезертьорство

мн. дезертьо̀рства, ср. Проява на дезертьор.

дезинсекция

ж., само ед. Спец. Унищожаване на вредни насекоми.

дезинтересирам се

дезинтересѝраш се, несв. и св. Преставам да се интересувам.

дезинфектирам

дезинфектѝраш, несв. и св. Извършвам дезинфекция.

дезинфекционен

вж. дезинфекция

дезинфекцирам

дезинфекцѝраш, несв. и св. Дезинфектирам.

дезинфекция

мн. дезинфѐкции, ж. Унищожаване на болестотворни микроби извън организма със специални средства.
прил. дезинфекционен, дезинфекцио̀нна, дезинфекцио̀нно, мн. дезинфекцио̀нни.

дезинформирам

дезинформѝраш, несв. и св.; кого. Въвеждам в заблуждение, като давам лъжлива информация.

дезодорант

мн. дезодора̀нти, (два) дезодора̀нта, м. Козметично средство за обезмирисяване на тялото.

дезодорирам

дезодорѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Обезмирисявам с напръскване с дезодорант.
дезодорирам се. — Обезмирисявам се чрез напръскване с дезодорант.

дезорганизация

мн. дезорганиза̀ции, ж. Разстройство на организацията, нарушаване на реда или дисциплината.

дезорганизирам

дезорганизѝраш, несв. и св. Провеждам дезорганизация.

дезориентация

мн. дезориента̀ции, ж.
1. Изгубване на посоката на движение или на знанието за положение в пространството.
2. Прен. Състояние на неосведоменост и обърканост.

дезориентирам

дезориентѝраш, несв. и св. Лишавам от правилна ориентация; заблуждавам.

деизъм

Направление в богословието около XVII век, което изгражда понятието си за Бога само на основание на разума. Деизмът залага на нравствения аспект на всяка религиозност.

дейност

дейността̀, мн. дѐйности, ж. Съвкупност от действия в някаква област; работа. Обществена дейност. Умствена дейност.

действам

дѐйстваш, несв.
1. Върша някакво действие. Ръцете ми действат автоматично.
2. Проявявам се по определен начин; постъпвам. Действаш прибързано.
3. За организъм или механизъм — функционирам, работя. Всички системи в самолета действат нормално.
4. На кого/какво. Оказвам влияние, въздействам. Това лекарство не ми действа.
5. За закон, нормативен акт — в сила съм, важа. От известно време действа нов закон за движение по пътищата.
6. Жарг. Кого. Принуждавам да върши това, което искам, командвам. Действам брат си, както си искам, защото е по-малък.

действен

дѐйствена, дѐйствено, мн. дѐйствени, прил.
1. Който е способен да действа; деен, енергичен.
2. Който оказва въздействие. Действен образ.
същ. действеност, действеността̀, ж.

действеност

вж. действен

действие

мн. дѐйствия, ср.
1. Проява на някаква енергия, функциониране на нещо. Всяко действие има равно по сила противодействие.
2. Извършване на нещо, постъпка. Самоволни действия.
3. Резултат от въздействие върху нещо. Лекарството има много бързо действие.
4. Съвкупност от събития, за които се говори. Действието в романа става в Средновековието.
5. Относително завършена част на драматично произведение. Трагедия в пет действия.
6. Валидност, задължителност на нормативен акт.
7. Основен вид математическо изчисление (събиране, изваждане, умножение и деление).
Глаголно действие. — Действие или състояние, означено от глагол.
Военни действия. — Война.
Коефициент на полезно действие. — Отношение между изразходваната от една машина енергия и получената енергия, като винаги е по-малко от единица.

действителен

действѝтелна, действѝтелно, мн. действѝтелни, прил.
1. Който съществува в действителността; реален, истински. Действителен свят.
2. Който е в сила; валиден. Действителни бюлетини.
3. Спец. В граматиката — който показва, че действието се извършва от глаголното лице; деятелен. Действителен залог.
същ. действителност, действителността̀, ж. Съвременна действителност.
В действителност. — Както е наистина, действително.

действителност

вж. действителен

действувам

дѐйствуваш, несв. Действам.

дек

дѐкът, дѐка, мн. дѐкове, (два) дѐка, м. Музикална уредба, която прави и разчита запис на аудиокасета и свързана с усилвател, позволява прослушването му.

дека-

Първа съставна част на сложни думи, която означава десет: декастих, декалитър, декатон и др.

декаграм

мн. декагра̀ми, (два) декагра̀ма, м. Мярка за тежина, равна на десет грама.

декада

мн. дека̀ди, ж.
1. Промеждутък от време, обхващащ десет дни; десетдневка.
2. Съвкупност от десет еднакви предмета, лица и др.

декадент

мн. декадѐнти, м. Последовател на декадентството.
прил. декадентски, декадѐнтска, декадѐнтско, мн. декадѐнтски.

декадентски

вж. декадент

декадентство

ср., само ед. Течение в литературата и изкуството, зародило се в края на ХIХ в., което се стреми към краен индивидуализъм и естетизъм.

декалитър

мн. декалѝтри, (два) декалѝтра, м. Мерна единица за вместимост, равна на десет литра.

декан

мн. дека̀ни, м. Ръководител на факултет във висше учебно заведение.
прил. декански, дека̀нска, дека̀нско, мн. дека̀нски.

деканат

мн. декана̀ти, (два) декана̀та, м. Управление на факултет, ръководен от декан.

декански

вж. декан

декантиране

Определяне на размера или класиране на частици посредством суспендирането им във флуид (течност или газ), като по-големите частици имат тенденцията да се разделят чрез утаяване.

Декантиране на вино — процес на отделяне на мъст или вино от утайката.

декапитация

мед. Обезглавяване.

декар

мн. дѐкари, (два) дѐкара, м. Мерна единица за повърхност, равна на десет ара (или 1 000 кв. м).

деквалификация

ж., само ед. Изгубване на квалификацията.

деквалифицирам

деквалифицѝраш, несв. и св.; кого. Правя някого да загуби квалификацията си.
деквалифицирам се. — Изгубвам собствената си квалификация.

декември

м., неизм. Последният дванадесети месец от календарната година.
прил. декемврийски, декемврѝйска, декемврѝйско, мн. декемврѝйски.

декемврийски

вж. декември

декламатор

мн. деклама̀тори, м. Лице, което декламира.
прил. декламаторски, деклама̀торска, деклама̀торско, мн. деклама̀торски.

декламаторски

вж. декламатор

декламация

мн. деклама̀ции, ж.
1. Четене или възпроизвеждане на стихове пред слушатели.
2. Само ед. Изкуството да се възпроизвеждат или четат стихове.
3. Прен. Говорене с приповдигнат тон.

декламирам

декламѝраш, несв. и св. Правя декламация (в 1 и 3 знач.).

декларативен

дакларатѝвна, декларатѝвно, мн. декларатѝвни, прил. Който има форма на декларация. Декларативен тон.
същ. декларатѝвност, декларативността̀, ж.

декларатор

мн. деклара̀тори, м. Лице, което декларира нещо.

декларация

мн. деклара̀ции, ж.
1. Официално или тържествено изявление, обикновено с програмен характер.
2. Решително и твърдо изявление.
3. Документ с официален характер, който удостоверява някакви факти и сведения. Декларация за имотно състояние. Митническа декларация.

декларирам

декларѝраш, несв. и св. Правя декларация.

декласирам

декласѝраш, несв. и св.; Кого, какво.
1. Отделям от класата или съсловието.
2. Спец. В спорта — отстранявам от класиране поради неспазване на някакви изисквания.

декодер

мн. деко̀дери, (два) деко̀дера, м. Устройство, в което от пълния цветен телевизионен сигнал се получават основните цветни сигнали.

декокт

мед. Изварявам, приготвям отвара.

деколте

мн. деколтѐта, ср.
1. Изрязан отвор в горната част на дреха около врата, който открива шията или раменната част на тялото. Рокля с дълбоко деколте. Остро деколте.
2. Част от тялото, която обхваща гърдите, раменете, шията.
3. Изрязана предна горна част на обувка.

деколтирам

деколтѝраш, несв. и св. Правя деколте (в 1 знач.).

декомпенсация

ж., само ед. Спец. В медицината — състояние, при което орган или цял организъм не може да изпълнява нормалните си функции.

декомпозирам

декомпозѝраш, несв. и св.
1. Разлагам на съставни части.
2. Спец. Развалям влакова композиция.

декор

мн. деко̀ри, (два) деко̀ра, м.
1. Подвижни изображения, предназначени за театрална сцена.
2. Прен. Нещо, което придава хубав, тържествен вид. Високите заснежени върхове бяха чудесен декор за снимките.

декоративен

декоратѝвна, декоратѝвно, мн. декоратѝвни, прил.
1. Който се използва за украса. Декоративно пано.
2. Който се отнася до декорация на сцена.
3. Ефектен, показен.
същ. декоративност, декоративността̀, ж.
Декоративна кокошка. — Порода дребни, пъстроцветни кокошки.

декоративност

вж. декоративен

декоратор

мн. декора̀тори, м. Човек, който декорира.

декорация

мн. декора̀ции, ж.
1. Декор.
2. Нещо, което служи за украса. Роклята е с оригинална декорация.

декорирам

декорѝраш, несв. и св.; какво. Правя декорация.

декортикация

мед. Оперативно премахване на кората на даден орган.

декрет

мн. декрѐти, (два) декрѐта, м. Постановление или разпоредба на върховната власт.

декстрин

м., само ед. Спец. Съдържащ скорбяла продукт, който се употребява като лепило.
прил. декстрѝнов, декстрѝнова, декстрѝново, мн. декстрѝнови.

декстрокардия

мед. Вродена аномалия, при която сърцето се намира в дясната половина на гръдната кухина. Наблюдава се по-често като елемент на обратно разположение на вътрешните органи и по-рядко като изолиран порок.

декубитус

мед. Некроза на тъкан, развиваща се в участъци, които са подложени на натиск. Най-често се локализира по гърба, сакралната област и петите при лежане по гръб.

декупаж

м., само ед. Техника за украса на предмети (дървени, стъклени, порцеланови и др.) чрез залепване на декоративни картинки или елементи.

декурзус

мед. Ход, протичане, развитие, напр. протичане на болест.

делба

мн. делбѝ, ж. Разделяне на нещо общо — имот, наследство и др.

делва

мн. дѐлви, ж. Голям глинен съд, обикновено с две дръжки.

делегат

мн. делега̀ти, м. Избран или назначен представител, който е упълномощен от колектив, организация или държава. Делегат на конференция.
прил. делегатски, делега̀тска, делега̀тско, мн. делега̀тски. Делегатска карта.

делегатски

вж. делегат

делегация

мн. делега̀ции, ж. Група делегати. Правителствена делегация.

делегирам

делегѝраш, несв. и св.; кого. Изпращам като делегат.
Делегирам права. — Упълномощавам.

дележ

м., само ед.
1. Разделяне на части; деление. Дележ на клетки.
2. Делба.

деление

мн. делѐния, ср.
1. Разделяне на части. Деление на литературата по жанрове.
2. Разстоянието между две черти от ска̀лата на измервателен уред. Температурата се повиши с още две деления.
3. Аритметично действие, при което се установява колко пъти една величина се съдържа в друга.
4. Безполово размножаване на простите организми.

делибашия

мн. делибашѝи, м.
1. ист. Турски войник от ХVIII — ХIХ в., който извършвал грабежи и насилия.
2. Прен. Буен, разпуснат човек.

деликатен

делика̀тна, делика̀тно, мн. делика̀тни, прил.
1. Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен. Деликатен човек.
2. Който има нежна, изящна външност. Деликатно лице.
3. Който е чувствителен към дразнения поради нежността си. Деликатна кожа.
4. Който изисква внимателно, тактично отношение. Деликатен въпрос.
същ. деликатност, деликатността̀, ж.

деликатес

мн. деликатѐси, м. Изискано, специално приготвено или рядко ястие или пиене. Месни деликатеси.
прил. деликатесен, деликатѐсна, деликатѐсно, мн. деликатѐсни. Деликатесен магазин.

деликатесен

вж. деликатес

деликатна

нежна, изявена, слаба, изтънчена, фина, внимателна, вежлива, учтива

деликатност

вж. деликатен

делим

делѝма, делѝмо, мн. делѝми, прил. Който може да се дели.
същ. делимост, делимостта̀, ж.

делимо

и делимо, мн. дѐлими и делѝми, ср. Спец. В математиката — число или величина, които се делят.

делимост

вж. делим

делириум

м., само ед.
1. Спец. В медицината — състояние на умопомрачение, свързано с халюцинации, непроизволни двигателни действия, конвулсии и др.
2. Прен. Силна възбуда, приличаща на лудост.

делитба

мн. делѝтби, ж.
1. Поделяне на имущество; делба.
2. Класификация въз основа на общи признаци; разпределение.
прил. делитбен, делѝтбена, делѝтбено, мн. делѝтбени. Делитбен признак.

делитбен

вж. делитба

делител

и делител, дѐлителят и делѝтелят, дѐлителя и делѝтеля, мн. дѐлители и делѝтели, (два) дѐлителя и делѝтеля, м. Спец. В математиката — число или величина, с които се дели друго число.

делия

мн. делѝи, м.
1. ист. Турски войник от ХVIII — ХIХ в., който се занимава с грабежи и насилия.
2. Разг. Буен човек.

делко

мн. делка̀, ср. Спец. Уред за запалване на горивната смес в двигателите с вътрешно горене чрез подаване на електрическа искра.

делник

мн. дѐлници, (два) дѐлника, м. Ден, в който се работи.
прил. делничен, дѐлнична, дѐлнично, мн. дѐлнични.
В делник и в празник. — Постоянно.
Не зная ни делник, ни празник. — Работя непрекъснато, без почивка.

делничен

вж. делник

дело

мн. дела̀, ср.
1. Проява на човешка дейност; работа, занимание. Тук съм по служебни дела. Зает е с някакви важни дела.
2. Само ед. Съвкупност от дейността на много хора, обикновено с важна цел. Всенародно дело.
3. Кръг от знания, специалност. Военно дело. Банково дело.
4. Реална проява, постъпка. Не на думи, а на дело. Направих още едно добро дело.
5. Нещо, което е осъществено в резултат на положени от отделна личност или от обществото усилия. Живот и дело на някого.
6. Съдебен процес. Бракоразводно дело.
7. Съвкупност от документи, отнасящи се към едно лице или един проблем. Прикрепих документа към делото му.
Превръщам в живо дело. — Осъществявам, реализирам.
На дело. — На практика, в действителност.

Делова

вж. делови

делови

делова̀, делово̀, мн. деловѝ, прил.
1. Който бързо и умело върши работата си. Делови човек.
2. Който се отнася до енергичен, умел, практичен човек. Делово изказване.
3. Който се отнася към обществена, служебна заетост. Делово писмо.
4. Който се отнася до уменията да се върши някаква работа или да се организира. Делови качества.
5. Който включва ръководни дейци от сферата на икономиката и политиката. Делови среди.Делова част. Първа част от работата на някакъв форум, която включва откриването, основния доклад, разискванията по него и др.
Делови президиум. — Група хора, включваща известни личности, която пряко ръководи някакъв форум.

деловит

деловѝта, деловѝто, мн. деловѝти, прил.
1. Енергичен, похватен, който бързо се справя с работата си; делови (в 1 знач.).
2. Който е в кратка, сбита форма, по същество. Деловити срещи.
същ. деловитост, деловитостта̀, ж.

деловитост

вж. деловит

деловодител

деловодѝтелят, деловодѝтеля, мн. деловодѝтели, м. Длъжностно лице, което се занимава със съхраняване и водене на служебни книжа и преписки.

деловодство

ср., само ед.
1. Водене на служебна преписка и съхраняване на книжата на учреждение.
2. Отдел в учреждение, който се занимава с водене и съхраняване на книжа и преписки.
3. Помещение, в което работи такъв отдел.

делопроизводство

ср., само ед. Деловодство (в 1 знач.).

делта

мн. дѐлти, ж. Устие на река, която при вливането си се разделя на няколко ръкава, и сушата, която е около него.

делтаплан

мн. дѐлтаплани, (два) дѐлтаплана, м. Безмоторен летателен апарат с триъгълна повърхност и място под нея за управляващия, който се използва за летене след засилване до почти отвесна стена.

делтапланеризъм

м., само ед. Вид спорт, свързан с умението за управление на делтаплан.

делтапланерист

мн. делтапланерѝсти, м. Лице, което лети с делтаплан.

делувиален

делувиа̀лна, делувиа̀лно, мн. делувиа̀лни, прил. Спец. Който се отнася до делувий. Делувиални почви.

делувий

делу̀вият, делу̀вия, само ед., м. Земни пластове, които са наносни или утаечни, донесени от водата при дъждове или от свличания по планинските склонове.

делфин

мн. делфѝни, (два) делфѝна, м. Морски бозайник от групата на китовете, с много добре развита централна нервна система.
прил. делфинов, делфѝнова, делфѝново, мн. делфѝнови.



м., само ед. Спец. В спорта — плувен стил, при който се гребе едновременно с ръцете надолу и назад.

делфинариум

мн. делфина̀риуми, (два) делфина̀риума, м. Голям аквариум с морска вода, снабден със зала за представления, в който се отглеждат и дресират делфини и други морски животни.

делфинов

вж. делфин

деля

делѝш, мин. св. делѝх, мин. прич. делѝл, несв.
1. Кого, какво. Правя на части, на дялове. Деля ябълките поравно между децата.
2. Кого. Поставям при различни условия, на различни места. Не бива да делиш близнаците.
3. Заедно с друг ползвам нещо. Делим с него една стая.
4. Преживявам, изживявам нещо с някого. Делим радости и скърби.
5. Извършвам математическо действие деление.
6. Служа за граница. Стара планина дели Северна и Южна България.
7. Отделям по време или по място. Само една стена ме делеше от него. От откриването ни делят само два часа.
деля се. 1. — Ставам на дялове, на части. Тук реката се дели на два ръкава.
2. Мога да бъда разделен. Годината се дели на четири сезона.
3. Стоя настрана от някого, избягвам го. Не се дели от майка си нито за минута.
4. Спец. За клетка на организъм — размножавам се чрез разполовяване на ядрото и протоплазмата.
Деля залъка/залъците си — (с някого).
1. Давам на някого от нещо, което е оскъдно, недостатъчно.
2. Живея при еднакви условия.
Деля легло. — Имам интимна връзка.
Деля мегдан. — Съпернича с някого в дадена област.

делям

дялам

демагог

мн. демаго̀зи, м. Лице, което си служи с демагогия.

демагогия

ж., само ед.
1. Преднамерено въздействие върху инстинктите и чувствата на масите чрез лъжливи и примамливи обещания за постигане на користни цели.
2. Прен. Изопачаване на нещо, едностранчиво тълкуване, измама, лицемерие.

демагогствам

демаго̀гстваш, несв. Служа си с демагогия.

демагогствувам

демаго̀гствуваш, несв. Демагогствам.

демакиаж

м., само ед. Сваляне, почистване на грим. Тоалетно мляко за демакиаж.

демаркационен

демаркацио̀нна, демаркацио̀нно, мн. демаркацио̀нни, прил. Който установява, определя граница; разделителен, разграничителен.
Демаркационна линия. — Линия, която служи за граница на спорни територии или за разграничаване на воюващите страни.

демаскирам

демаскѝраш, несв. и св.
1. Снемам маскировката от нещо или някого. Демаскирам оръдие.
2. Разкривам истинския облик, същността на нещо или някого.

демаскулизация

Противоположен на дефеминизация процес, може да навреди сериозно на мъжката психика и поведение.

дематериализация

Схващане за превръщане на материалното в нематериално.

дембел

мн. дембѐли, м. Разг. Човек, който не се труди; лентяй, безделник.

дембелин

мн. дембѐли, м. Разг. Дембел.

дембелхане

разг. ирон.
къща, дом за мързеливци

демек

част. Разг. Значи, тоест, сиреч.

деменция

ж., само ед. Спец. В медицината — упадък на интелекта поради заболяване на мозъка; слабоумие, оглупяване. Старческа деменция.

демилитаризация

ж., само ед. Политическа доктрина за ликвидиране на въоръжените сили и военното производство; разоръжаване.

демилитаризирам

демилитаризѝраш, несв. и св.; какво. Извършвам демилитаризация.

демисезонен

демисезо̀нна, демисезо̀нно, мн. демисезо̀нни, прил. За облекло, което е пригодено за носене през пролетта и есента. Демисезонен костюм.

демиург

При гностиците — творец, създател на света; при платониците — върховен разум, творческа сила.

демобилизация

мн. демобилиза̀ции, ж.
1. Освобождаване, разпускане на мобилизирани военни части.
2. Прен. Отпуснато, пасивно състояние; липса на желание за работа.

демобилизирам

демобилизѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Извършвам демобилизация. След края на военните занятия ги демобилизираха. Неуспехът го демобилизира.

демограф

мн. демогра̀фи, м. Специалист по демография.
прил. демографски, демогра̀фска, демогра̀фско, мн. демогра̀фски. Демографски изследвания.

демография

ж., само ед. Наука, която изучава населението, неговия състав и развитието му, както и движенията в определена територия.

демографски

вж. демограф

демоде

прил., неизм. Който е вън от актуалната мода; демодиран. Тая прическа е вече демоде.

демодирам се

демодѝраш се, несв. и св. Преставам да бъда модерен, не съм на мода.

демократ

мн. демокра̀ти, м.
1. Привърженик на демократичното управление.
2. Член или симпатизант на демократическа партия.
3. Разг. Човек, който не страни от народните маси и не се възгордява от положението си.

демократизация

мн. демократиза̀ции, ж. Установяване на демокрация.

демократизирам

демократизѝраш, несв. и св.; какво. Извършвам демократизация.

демократичен

демократѝчна, демократѝчно, мн. демократѝчни, прил.
1. Който се основава на демокрацията. Демократична държава. Демократични схващания.
2. Който зачита правата на другите. Демократично общество.
3. Разг. Който е близък до хората; толерантен, либерален.
същ. демократичност, демократичността̀, ж.

демократически

Който се отнася или е свойствен на демокрацията; народовластнически, народовластен. Който зачита правата на другите и не превишава своите; народен. Демократически централизъм — ръководен принцип в организационния строеж на комунистическите и работнически партии, които имат следните отличителни черти: изборност на всички ръководни органи на партиите от горе до долу, периодично отчитане на партийните органи пред своите партийни организации, строга партийна дисциплина и подчиняване на малцинството на мнозинството, безусловна задължителност на решенията на по-висшите органи за по-низшите.

демократичност

вж. демократичен

демокрация

мн. демокра̀ции, ж.
1. Само ед. Форма на обществено-политическа организация, която се основава на равни права на гражданите в управлението; народовластие.
2. Демократичен принцип на устройство на колектив или общество.
прил. демократически, демократѝческа, демократѝческо, мн. демократѝчески.

демон

и демон, мн. дѐмони и демо̀ни, (два) дѐмона и демо̀на, м.
1. В християнската религия — зъл дух, дявол.
2. В древногръцката митология — божество, което влияе върху живота на хората.
3. Прен. Лош, проклет човек.

демонизъм

рел. Душевно разтройство, причинено от зли духове.

демоничен

демонѝчна, демонѝчно, мн. демонѝчни, прил.
1. Който е присъщ на демон.
2. Прен. Който е коварен, зъл, властен. Демоничен поглед.
същ. демоничност, демоничността̀, ж.

демонически

демонѝческа, демонѝческо, мн. демонѝчески, прил. Демоничен.

демоничност

вж. демоничен

демонстрант

мн. демонстра̀нти, м. Участник в демонстрация (в 1 знач.).

демонстративен

демонстратѝвна, демонстратѝвно, мн. демонстратѝвни, прил.
1. Който е добре изразен, предизвикателен, за да покаже протест, несъгласие, враждебност. Демонстративно поведение.
2. Който се извършва, за да онагледи нещо; показен. Демонстративни скокове с парашут.
нареч. демонстративно (в 1 знач.).

демонстративно

вж. демонстративен

демонстрация

мн. демонстра̀ции, ж.
1. Масово шествие за израз на обществено-политически настроения. Протестна демонстрация.
2. Публично показване на нещо. Демонстрация на нова машина.
3. Проява, изтъкване, разкриване на нещо. Демонстрация на сила и знание.
4. Подчертано предизвикателно поведение в израз на протест срещу някого или нещо. Не устройвай тук демонстрации!

демонстрирам

демонстрѝраш, несв. и св. Правя демонстрация (в 1 и 2 знач.).

демонтаж

м., само ед. Разглобяване на нещо на съставните му части; отделяне на детайл от някаква система. Демонтаж на автомобилен двигател.

демонтирам

демонтѝраш, несв. и св.; какво. Извършвам демонтаж.

деморализирам

деморализѝраш, несв. и св.; кого. Правя неморален; покварявам, развращавам.

демос

мн. дѐмоси, (два) дѐмоса, м.
1. Непривилегированите обществени слоеве.
2. ист. В древна Гърция — свободното население, което не се ползва от привилегии.

демултиплексор

Комбинационна логическа схема, при която един вход се превключва към няколко изхода в съответствие с подавания цифров код на адресните входове.
По функционалност е противоположност на мултиплексора.
вж. мултиплексор
вж. комбинационна логическа схема

ден

деня̀т, деня̀, мн. дни, (два) дѐна и дни, м.
1. Светлата част от денонощието от сутринта до вечерта. Цял ден се разхождах из гората.
2. Денонощие. След два дни заминаваме.
3. Период, определен за извършване на нещо. Почивен ден. Пазарен ден. Сватбен ден.
4. Само мн. Време, живот. Прекарвам дните си в размисли и терзания. Безгрижни детски дни.
5. Спец. В астрономията — промеждутък от време, необходим за завъртането на небесното тяло около оста му, или периодът, когато е огрявано от Слънцето.
6. Дата, свързана с някакво събитие или празник. Рожден ден. Ден на родилната помощ.
Бял ден. — Добър, спокоен, уреден живот.
Ден до пладне. — Кратко време, за малко.
Ден за ден. — Без перспективи за бъдещето.
Дните ми са преброени. — Малко ми остава да живея, скоро ще умра.
Добър ден! — За израз на подигравка, ако някой възприема нещо известно като ново.
Имам дни. — Ще живея още.
За черни дни. — В случай на нужда, при необходимост.
И утре е ден. — За подчертаване, че някаква работа може да се отложи.
Силен на деня. — Влиятелен, властен.
Утрешния ден. — Бъдещето.
До ден днешен. — До днес, до този момент.
Тия дни. — В близко време; скоро.

денационализация

ж., само ед. Възвръщане на национализирани обекти на предишните им собственици.

денационализирам

денационализѝраш, несв. и св.; какво. Извършвам денационализация.

денацификация

Разформироване на нацистките организации и отстраняване на нацистите от държавата.

денгуба

мн. денгу̀би, ж.
1. Губене на време, безпричинен или непредвиден престой.
2. Обезщетение за загубено време. Плащам денгуби.

денди

мн. дѐндита, м. и ср. Разг. Конте.

дендрариум

мн. дендра̀риуми, (два) дендра̀риума, м. Ботаническа градина или част от ботаническа градина, в която се отглеждат дървесни видове с научна или опитна цел.

дендрит

мед. Дървовидно разклонен цитоплазмен израстък на нервната клетка. Провежда нервните импулси към тялото на клетката.

дендрология

ж., само ед. Дял от ботаниката, който се занимава с изучаване на дървесните видове.

денем

нареч. През деня. Бухалът денем спи, а нощем ходи на лов.
Денем и нощем. — Постоянно, непрекъснато.

денервация

мед. Прекъсване на инервацията на дадена тъкан или орган, напр. при прерязване на нервите, които ги инервират, при увреждане на нервите от заболявания, травми, химични вещества и др.

деница

Библейско тълкуване: Зорница, или "син на утрото". Според преносния език на Св. Писание, звезда означава "славен княз" — Чис. 24:17. Христос е даден на хората като "светлата, утринна звезда" — Отк. 2:28, 22:16. Думата Деница е употребена само веднъж в Св. Писание, за Вавилонския цар — Ис. 14:12.

денк

дѐнкът, дѐнка, мн. дѐнкове, (два) дѐнка, м. Голям вързоп с вещи. Събра всичкия си багаж в два денка.

деноминация

Банков термин: изменение на номиналната стойност на книжните парични знаци за опростяване на разчетните сметки. Провежда се в случай на рязко спадане на курса на книжните пари.

денонощен

деноно̀щна, деноно̀щно, мн. деноно̀щни, прил.
1. Който трае едно денонощие. Денонощно дежурство.
2. Прен. Постоянен, непрекъснат. Денонощен магазин. Денонощно движение.

денонощие

мн. деноно̀щия, ср. Промеждутък от време, равен на 24 часа, през който Земята прави едно завъртане около оста си.

денонсирам

денонсѝраш, несв. и св.; Какво. Спец. Обявявам за недействителен, прекратявам действието или валидността. Денонсирам договор.

дентален

мед. Зъбен, отнасящ се до зъбите.

дентист

мн. дентѝсти, м. Зъболекар.

дентиция

мед. 1. Съзъбие.
2. Никнене на зъбите.

денувам

дену̀ваш, несв. Прекарвам някъде деня. Ден денувам — пътища потайни. (П. К. Яворов)

денутриция

мед. Липса на хранене, лошо хранене.

деонтология

Теория на нравствените задължения; медицинска деонтология — теория за юридическите, професионалните и моралните права и задължения на практикуващите лекари спрямо техните пациенти и колеги.

департамент

мн. департамѐнти, (два) департамѐнта, м.
1. Административно-териториален окръг във Франция.
2. Название на министерство в някои страни.
3. Название на университетска катедра в някои страни.

депигментация

мед. Частично или пълно изчезване на нормалната пигментация на кожата.

депилатор

мн. депила̀тори, (два) депила̀тора, м. Средство за депилация.

депилация

ж., само ед. Отстраняване на окосмяването по тялото.

депо

мн. депа̀, ср.
1. Здание, където престояват и се поддържат някои превозни средства (трамваи, локомотиви, вагони и др.).
2. Спец. В медицината — място, където се натрупват естествени или лечебни вещества.

депозирам

депозѝраш, несв. и св.; какво.
1. Оставям, предоставям за съхранение. Депозирам пари.
2. Давам, представям, правя достояние. Депозирам молба.

депозит

мн. депо̀зити, (два) депо̀зита, м.
1. Пари или ценни книжа, внесени в банка, за които се получава лихва.
2. Сума, която се внася като гаранция за изпълнение на някакви задължения или като залог срещу нает за временно ползване предмет.
прил. депозитен, депо̀зитна, депо̀зитно, мн. депо̀зитни. Депозитна вноска.

депозитен

вж. депозит

депонирам

депонѝраш, несв. и св.; какво. Спец. Правя депозит (в 1 знач.).

депортирам

депортѝраш, несв. и св.; кого. Принудително изселвам, изгонвам, премествам.

депресивен

депресѝвна, депресѝвно, мн. депресѝвни, прил. Който е свързан с депресия; угнетяващ, потискащ. Депресивно състояние.

депресия

мн. депрѐсии, ж.
1. Спец. В медицината — болестно състояние на душевна потиснатост; угнетено психическо състояние.
2. Спец. В геологията — част от земната повърхност, която е по-ниска от околните форми или е под морското равнище.
3. Период на застой или упадък в стопанския и обществения живот.

депутат

мн. депута̀ти, м.
1. Лице, избрано да представя част от населението в някакъв висш орган.
2. Член на народно събрание.
прил. депутатски, депута̀тска, депута̀тско, мн. депута̀тски.

депутатски

вж. депутат

депутация

представителство

дера

дерѐш, мин. св. драх, мин. прич. драл, несв.
1. Какво. Късам с рязко движение, разделям на части. Дера тапетите от стената.
2. Какво. Отделям, свалям. Дера закланото агне.
3. Драскам, разранявам кожата с нещо остро. Внимавай, защото котката дере.
4. Прен. Разг. Вземам прекалено голяма цена, ограбвам. В този магазин много дерат.
5. Прен. Разг. Кого. Наказвам жестоко, мъмря или бия. Драха ме заради колата.
дера се. 1. — Викам или рева много силно. И да се дереш, няма кой да те чуе.
2. Кашлям лошо, дрезгаво.
Дера кожата. 1. — Безмилостно ограбвам.
2. Бия жестоко.
Дера котки. — Повръщам.
Дера си гърлото. — Викам или рева много силно или продължително.
Дерем си очите. — Караме се и се бием с ожесточение.

дерайлирам

дерайлѝраш, несв. и св.
1. За превозно средство, което се движи по релси — излизам от релсите по време на движение.
2. Прен. Изпадам в затруднено, объркано положение, разстройвам се.

дератизация

мед. Унищожаване на вредни гризачи (мишки, плъхове и др. ).

дерби

ср., само ед. Най-важна или най-интересна спортна среща. Футболно дерби. • Дербимач. Най-важен или най-интересен мач.

дервиш

мн. дервѝши, м. Мюсюлмански монах.
прил. дервишки, дервѝшка, дервѝшко, мн. дервѝшки.

дервишин

остар.
мохамедански монах (калугер)

дервишки

вж. дервиш

дере

мн. дерѐта, ср. Дълбок дол със стръмни брегове.
От девет дерета вода нося/довеждам/докарвам. — Привеждам най-различни доводи, за да убедя някого или да докажа нещо.
На маймун дере.Пренебр. Неизвестно къде, не знам къде.

деребей

деребѐят, деребѐя, мн. деребѐи, м.
1. ист. Непокорен на султана турски управник.
2. Прен. Разг. Своеволен управник; потисник, тиранин.

деребействам

деребѐйстваш, несв. Постъпвам като деребей (във 2 знач.).

деребействувам

деребѐйствуваш, несв. Деребействам.

дередже

мн. дереджѐта, ср. Разг. Положение, състояние. Как стигна до това дередже?

дерзая

дерза̀еш, мин. св. дерза̀х, мин. прич. дерза̀л, несв. Смело се стремя към нещо благородно, възвишено или ново.

дерибей

самовластен турски управник; самовластник, потисник

дериват

мн. дерива̀ти, (два) дерива̀та, м. Спец.
1. В езикознанието — производна дума.
2. В химията — съединение, получено при преработка на друго съединение, в което се съдържа. Каменовъглени деривати.
3. Телефонен пост, който е отклонение на телефонна линия.

деривация

Словообразуване;образуване на нови производни думи.

дерма

мед. Съединително-тъканен слой на кожата, разположен под епидермиса. В него се намират кръвоносните и лимфните съдовете, нервите и нервните окончания, потните и мастните жлези и космените фоликули.

дермабразия

мед. Процедура за отстраняване на белези от акне, която се извършва с шкурка, въртящи се телени четки или други абразивни материали.

дерматит

мед. Възпаление на кожата, протичащо със зачервяване, оток, поява на обрив, сърбеж и др. Различават се: контактен дерматит, атопичен дерматит, себореен дерматит и др.

дерматологичен

вж. дерматология

дерматология

ж., само ед. Дял от медицината, който изучава кожата и свързаните с нея заболявания.

дерматомикоза

мед. Микотично заболяване на кожата, причинено от дерматофити от три рода: Microsporon, Trichophyton и Epidermophyton. Биват повърхностни и дълбоки (системни).

дерматофития

мед. вж. дерматомикоза

дерменджия

воденичар

дермографизъм

мед. Появяване на бели или на червени ивици по кожата при механичното й дразнене.

дерт

дѐртът, дѐрта, мн. дѐртове, (два) дѐрта, м. Разг. Грижа, болка, мъка, проблем. Стари дертове.

десант

мн. деса̀нти, (два) деса̀нта, м.
1. Стоварване на войски върху чужда територия. Военен десант.
2. Войските, които са стоварени на вражеска територия.
прил. десантен, деса̀нтна, деса̀нтно, мн. деса̀нтни. Десантни войски.

десантен

вж. десант

десантчик

мн. деса̀нтчици, м. Войник, който участва в десант.

десен

мн. десѐни, (два) десѐна, м.
1. Шарка, фигура върху текстил или друга материя. Тапетите са с интересен десен.
2. Разг. Цвят, нюанс. Блуза в тъмен десен.



дя̀сна, дя̀сно, мн. дѐсни, прил.
1. Който е противоположен на левия. Десен крак. Дясно око. Десен бряг.
2. Който е политически консервативен. Десни сили.
3. Разг. Който е противоположен на комунистически.
Дясна ръка. — Най-важен помощник.
Сърби ме дясната ръка. — Ще давам пари.

десенсибилизация

мед. Намаляване чувствителността на организма към даден алерген. Чрез подкожно инжектиране на алергена в постепенно повишаващи се дози се създава имунен толеранс към него.

десерт

мн. десѐрти, (два) десѐрта, м. Ядене, което се поднася след обяда или вечерята и обикновено е сладко — плодове, сладкиши и др. За десерт искам сладоледена торта.
прил. десертен, десѐртна, десѐртно, мн. десѐртни. Десертен блок.
Десертно грозде. — Сортове грозде, които са предназначени за директна консумация, а не за приготвяне на вино.
Десертно вино. — Вино, което има по-голям процентен състав захар.

десертен

вж. десерт

десетилетие

мн. десетилѐтия, ср. Промеждутък от време, който обхваща десет години. През последното десетилетие настъпиха много промени.

десетима

числ. Разг. Десет лица, от които поне едно от мъжки пол.

десетина

числ. Приблизително десет, около десет. В стаята имаше десетина момичета.

десетица

мн. десетѝци, ж.
1. Съвкупност от десет единици; числото десет.
2. Спец. В математиката — единиците от втория ред на цяло число.
прил. десетичен, десетѝчна, десетѝчно, мн. десетѝчни. Десетична бройна система.
Десетична дроб. — Дроб, чийто знаменател е цяла степен на числото десет.
Десетична запетая/точка. — Знак, с който се отделя дробната част от цялата част.

десетичен

вж. десетица

десетка

мн. десѐтки, ж.
1. Цифрата на числото десет.
2. Съвкупност от десет единици или от десет еднакви предмета. Състезанието завърших в първата десетка.
3. Разг. Превозно средство с номер десет.
4. Карта за игра с десет знака.
5. Група, състав, отбор от десет души.
Уцелих десетката. — Попадам точно в целта; постигам успех в нещо.

десетник

мн. десѐтници, м. ист. Ръководител на войскова, работна или организационна група от десет души.

десетобой

десетобо̀ят, десетобо̀я, мн. десетобо̀и, (два) десетобо̀я, м. Спец. В спорта — състезание по десет лекоатлетически дисциплини.

десеторен

десето̀рна, десето̀рно, мн. десето̀рни, прил. Който е десет пъти по-голям. Взета под наем и изгубена вещ се плаща в десеторен размер.

десетък

мн. десѐтъци, (два) десѐтъка, м. ист. Десятък.

десикация

мед. Изсушаване, изсъхване, обезводняване.

десквамация

мед. Лющене — отпадане на най-горния рогов слой на кожата.

дескриптивен

дескриптѝвна, дескриптѝвно, мн. дескриптѝвни, прил. Описателен.
Дескриптивна лингвистика. — Структуралистично направление в американската лингвистика за изучаване на езиковите факти чрез описанието им.
Дескриптивна геометрия. — Дял от геометрията, свързан с изобразяване на пространствени фигури върху равнина и използването им при решаване на задачи.

десница

мн. деснѝци, ж.
1. Дясна ръка. Те стиснаха десниците си на сбогуване.
2. Политическа партия или групировка с консервативна или антикомунистическа насоченост. Десницата се надява да спечели следващите избори.
Вдигам десницата си — (от някого). Преставам да съм благосклонен или да подпомагам.
Стискам/стисвам десницата — (на някого). Приветствам, поздравявам някого за постигнат успех.

деспот

мн. деспо̀ти, м.
1. ист. В робовладелските монархии на Древния изток, а по-късно във Византия — абсолютен владетел.
2. ист. В Средновековието — управител на област в някои балкански държави.
3. Прен. Самовластен човек, който не се съобразява с чуждата воля; тиранин, потисник.

деспотизъм

м., само ед.
1. Държавно устройство, което е основано на абсолютна власт и насилие.
2. Потискане на свободата и желанията на другите; тирания.

деспотичен

деспотѝчна, деспотѝчно, мн. деспотѝчни, прил.
1. Който не се съобразява с желанията и правата на другите; тираничен. Деспотичен владетел.
2. Който съдържа проява на деспотизъм. Деспотично управление.

дестилат

мн. дестила̀ти, (два) дестила̀та, м. Спец. Течен продукт, получен от кондензация на пара при дестилация.

дестилатор

мн. дестила̀тори, (два) дестила̀тора, м. Спец.
1. Лице, което извършва дестилация.
2. Метален или стъклен апарат, използван за дестилация.

дестилационен

дестилацио̀нна, дестилацио̀нно, мн. дестилацио̀нни, прил. Който се отнася до дестилация. Дестилационен апарат.

дестилация

ж., само ед. Спец. Процес на частично превръщане на течност в пара, кондензиране на парата и събиране на течността за пречистване от твърди примеси или за разделяне на смеси.

дестилирам

дестилѝраш, несв. и св.; Какво. Спец. Подлагам вещество на дестилация.

десцензус

мед. Спускане, смъкване, спадане на орган, напр. на матката.

десятък

мн. деся̀тъци, (два) деся̀тъка, м. ист. През феодализма — натурален данък в размер на една десета част от земеделското производство.

детайл

мн. дета̀йли, (два) дета̀йла, м.
1. Относително самостоятелна съставна част на нещо; елемент, подробност. Някои детайли в картината го изненадаха с оригиналността си.
2. Част от машина, апарат, устройство, която е с елементарен строеж и не може да се разглобява повече.
прил. детайлен, дета̀йлна, дета̀йлно, мн. дета̀йлни. Детайлно проучване.
В детайли. — Подробно, изчерпателно.

детайлен

вж. детайл

детайлирам

детайлѝраш, несв. и св. Описвам или разработвам нещо в детайли.

дете

мн. деца̀, ср.
1. Момче или момиче в ранна възраст до юношеството. Литература за деца.
2. Син или дъщеря по отношение на родителите; рожба. Имам две деца.
3. Прен. Душевно чист, наивен човек.
4. Само мн. Потомци; по-младо поколение. Бащи и деца.
5. Прен. Представител, носител на нещо. Дете на природата.
същ. умал. детенце, мн. детѐнца, ср. Хубаво детенце.
Галено дете. — Човек, който се ползва с привилегии или благоразположение.
Дете в майка проплака/пропищя. — Положението е много тежко, безизходно (обикн. поради жестокости).
Нямам ни дете, ни коте. 1. — Бездетен съм.
2. Самотен съм.
Ставам дете. — Държа се неразумно, глупаво.
Мамино детенце.Ирон. Разглезен младеж.

детектив

мн. детектѝви, м.
1. Таен агент в полицията, чиято задача е да разкрива престъпления и да преследва извършителите им.
2. Разг. Литературна или кинотворба, която представя сюжет от живота на такъв таен агент.
прил. детективски, детектѝвска, детектѝвско, мн. детектѝвски. Детективско бюро. Детективски роман.

детективски

вж. детектив

детектор

мн. детѐктори, (два) детѐктора, м.
1. Уред за откриване или регистриране на нещо. Детектор на лъжата.
2. Спец. В радиотехниката — устройство за преобразуване на високите честоти в ниски.
прил. детекторен, детѐкторна, детѐкторно, мн. детѐкторни. Детекторен радиоприемник.

детекторен

вж. детектор

детелина

мн. детелѝни, ж.
1. Само ед. Фуражно растение с тройни листа и събрани в топчесто съцветие цветове.
2. Сложен пътен възел, построен на няколко нива, които позволяват безконфликтно преминаване през кръстовище.
Четирилистна детелина. — Лист от детелина, който е четворен, а не троен и според поверието носи щастие.

детенце

вж. дете

детерминизъм

Учение за всеобщата обективна закономерност и причинна зависимост на всички явления в природата и обществото. Учение за закономерността и причинната зависимост на човешката воля.

детерминирам

детерминѝраш, несв. и св.; какво. Определям, обуславям. Възпитанието до голяма степен детерминира поведението в обществото.

детински

детѝнска, детѝнско, мн. детѝнски, прил. Който е присъщ на дете; прекалено детски. Детинско поведение. Детински караници.

детинство

ср., само ед.
1. Детска възраст; детство. Приятел от детинство.
2. Детска постъпка; детинщина.

детинщина

мн. детѝнщини, ж. Проява или качество, присъщи на дете. Стига вече с тия детинщини!

дето

съюз и нареч. Разг. Където, гдето. Дето старо не се почита, там за добро недей пита.



съюз. Разг.
1. Въвежда подчинени обстоятелствени, допълнителни, определителни или подложни изречения; че. Той не знае, дето сме пътували миналата седмица. Лошо е, дето трябва да крием.
2. Въвежда вметнати конструкции: дето казват, дето има една дума и др.

детонатор

мн. детона̀тори, (два) детона̀тора, м.
1. Взривно вещество, което при взривяването си предизвиква детонация на основния заряд.
2. Устройство, което служи за взривяване на основния заряд на мини, снаряди, бомби и др.
прил. детонаторен, детона̀торна, детона̀торно, мн. детона̀торни.

детонаторен

вж. детонатор

детонация

мн. детона̀ции, ж.
1. Мигновен силен взрив на вещество. От детонацията стъклата на прозорците зазвънтяха.
2. Спец. Бурно взривно изгаряне на горивната смес в двигатели с вътрешно горене, което нарушава нормалния работен процес.

детрит

мед. Кашеобразни остатъци от разрушени тъкани.

детронирам

детронѝраш, несв. и св.
1. Кого. Свалям от трона, лишавам от властта на монарх.
2. Прен. Кого, какво. Свалям от заеман пост или положение.

детски

дѐтска, дѐтско, мн. дѐтски, прил.
1. Който се отнася до дете или е предназначен за дете. Детско облекло. Детски играчки.
2. Който е присъщ на дете, а не на възрастен. Детски разсъждения.
3. Който е свързан с детството. Детски спомени.
Детска градина. — Учебно заведение, в което се отглеждат и възпитават деца в доучилищна възраст.
Детски ясли. — Учебно-възпитателно заведение, в което се отглеждат бебета и деца до 3-годишна възраст.

детство

ср., само ед. Първият период от развитието на човека, който обхваща времето от раждането до юношеството. Щастливо детство.

деус

В съчетание с deus ex machina литер._ Сценично средство в старогръцкия театър, при което богът се появява на сцената посредством механизъм.Прен. Изкуствена развръзка на драма чрез неочакван външен фактор.

дефанзивен

дефанзѝвна, дефанзѝвно, мн. дефанзѝвни, прил. Отбранителен, защитен. Дефанзивна игра.

дефекация

мед. Ходене по голяма нужда.

дефект

мн. дефѐкти, (два) дефѐкта, м. Нарушение в правилната структура на нещо; повреда, недостатък. Телевизорът няма дефекти, работи отлично. Фабричен дефект. Говорен дефект.
прил. дефектен, дефѐктна, дефѐктно, мн. дефѐктни. Дефектна стока.

дефектен

вж. дефект

дефективен

дефектѝвна, дефектѝвно, мн. дефектѝвни, прил. Спец.
1. В медицината — който е с физически или психически дефекти.
2. В езикознанието — който не притежава присъщите на съответния клас форми. Дефективни съществителни имена.

дефектология

ж., само ед. Педагогическа наука за развитието, възпитанието и обучението на деца с различни недостатъци.

деферентит

мед. Възпаление на семепровода (ductus deferens).

дефиле

мн. дефилѐта, ср. Тесен и дълбок планински пролом, оформен от движението на река. Искърско дефиле.

дефилирам

дефилѝраш, несв. и св. Тържествено минавам; шествам, марширувам. Представители на страните, участващи в международното състезание, дефилираха пред зрителите на стадиона.

дефинирам

дефинѝраш, несв. и св.; какво. Давам дефиниция на нещо; определям. Дефинирам понятие.

дефинитивен

дефинитѝвна, дефинитѝвно, мн. дефинитѝвни, прил. Определен, окончателен. Дефинитивна позиция.

дефиниция

мн. дефинѝции, ж. Сбито определение или тълкуване на някакво понятие. Общоприета дефиниция за понятието “любов” няма.

дефис

мн. дефѝси, (два) дефѝса, м. Спец. Малко тире, което се използва при писане на сложни думи, напр. заместник-директор, синьо-червен и др., при съкращаване на думи, напр. д-р (доктор), г-н (господин) и др., както и при пренасяне на части от думите на нов ред.

дефицит

м., само ед.
1. Спец. Превишение на разходите над приходите. Бюджетен дефицит.
2. Остър недостиг на нещо необходимо, породен от разликата в размера на предлагането и търсенето. Дефицит на стоки.
прил. дефицитен, дефицѝтна, дефицѝтно, мн. дефицѝтни. Дефицитна стока. Дефицитна работна ръка.

дефицитен

вж. дефицит

дефлация

Банков термин: намаляване количеството на книжните пари и банкнотите, които не могат да бъдат обменени срещу злато, намиращи се в обръщение в период на инфлация.

дефлорация

мн. дефлора̀ции, ж. Спец. В медицината — разкъсване на химена (девствената ципа), отнемане на девствеността; обезчестяване.

дефлорирам

дефлорѝраш, несв. и св. Спец. В медицината — извършвам дефлорация; обезчестявам.

деформация

мн. деформа̀ции, ж.
1. Промяна във формата или размерите на нещо; обезформяне.
2. Спец. Изменение на формата и размерите на тяло под въздействието на външни сили. Еластична деформация.
3. Спец. В медицината — вродено или придобито отклонение от нормалната форма и размери; уродство.

деформирам

деформѝраш, несв. и св.; какво. Извършвам деформация.
деформирам се. — Променям формата или размерите си; търпя деформация. От дългото носене обувките ми се деформираха.

дехидратация

мед. Състояние на прекомерна загуба на вода от организма, в резултат на намален прием или на повишено излъчване на вода, например при повръщане, диария, обилно потене, отказ от течности и др. Често се придружава и от загуба на елекртолити (соли). Ако не се лекува, тежката дехидратация може да доведе до шок и смърт.

децентрализация

ж., само ед.
1. Система на политическо управление, при която част от отговорностите и правата се прехвърлят на местните органи.
2. Изместване на нещо от центъра, средището към краищата; разсредоточаване.

децентрализирам

децентрализѝраш, несв. и св.; какво. Извършвам, провеждам децентрализация. Децентрализирам производството в малките населени места.

деци-

Първа съставна част на сложни думи за мерни единици със значение една десета част, напр. дециметър, децилитър и др.

децибел

мн. децибѐли, (два) децибѐла, м. Спец. Във физиката — единица за измерване мощността на звука, равна на една десета част от бела.

дециграм

мн. децигра̀мове, (два) децигра̀ма, м. Единица за тегло, равна на една десета част от грама.

децидуа

мед. Маточната лигавица по време на бременността. Различават се: базална децидуа (лежи между зародиша и миометриума), капсулна децидуа (намира се между зародиша и просвета на матката) и пристенна децидуа — цялата останала част от лигавицата, покриваща тялото и дъното на матката.

децилитър

мн. децилѝтри, (два) децилѝтра, м. Единица за вместимост, равна на една десета част от литъра.

децимал

мн. децима̀ли, (два) децима̀ла, м. Вид везни за измерване на големи товари, при които съотношението между теглото на стоката и на теглилките е 10:1.

децимация

ист. Наказване със смърт по един на всеки десет души, определени със жребий.разш._ Унищожаване на много хора

дециметров

вж. дециметър

дециметър

мн. децимѐтри, (два) децимѐтра, м. Единица за дължина, равна на една десета част от метъра.
прил. дециметров, децимѐтрова, децимѐтрово, мн. децимѐтрови. Дециметров обхват.

дешифрирам

дешифрѝраш, несв. и св.; какво.
1. Разчитам текст, написан с шифър или с непозната азбука.
2. Разчитам стенографски запис на текст, като го записвам с нормално писмо.
3. Прен. Разкривам смисъла, същността на нещо.

деяние

мн. дея̀ния, ср. Действие, постъпка, дело. Наказуемо деяние.

деятел

дея̀телят, дея̀теля, мн. дея̀тели, м. Деец. Културен деятел.

деятелен

дея̀телна, дея̀телно, мн. дея̀телни, прил.
1. Енергичен, деен, активен.
2. Спец. В граматиката — който показва, че глаголното лице извършва действието; действителен. Деятелен залог. Деятелни причастия.
същ. деятелност, деятелността̀, ж.

деятелност

вж. деятелен

джавкам

джа̀вкаш, несв. Джафкам.

джаджа

мн. джа̀джи, ж. Разг. Заврънгачка.

джаз

джа̀зът, джа̀за, мн. джа̀зове, (два) джа̀за, м.
1. Само ед. Стил в забавната музика, възникнал на основата на негърския фолклор и отличаващ се с импровизация и експресивност
2. Оркестър, съставен от ударни и духови инструменти, за изпълнение на такава музика.
прил. джазов, джа̀зова, джа̀зово, мн. джа̀зови. Джазова музика.

джазбанд

м., само ед. Спец. Джаз (във 2 знач.).

джазов

вж. джаз

джайнизъм

рел. Религиозно-философско учeние, основано в Индия през VI в. пр. Хр. от Махавира, наречен Джина, реформация на браманизма, което цели освобождаване от трансмиграцията, едно от главните средства за което е ненасилието към всички живи същества.

джакпот

м., само ед. В лотарийни игри и в спортния тотализатор — натрупване на парични суми поради липса на печеливши комбинации сред участниците в играта.

джам

джа̀мът, джа̀ма, мн. джа̀мове, (два) джа̀ма, м. Разг.
1. Стъкло на прозорец.
2. Прозорец.
Джам съм.Жарг. Много съм добре.

джамал

мн. джама̀ли, (два) джама̀ла, м. Диал. Зидана печка.

джамбаз

мн. джамба̀зи, м. Джамбазин.

джамбазин

мн. джамба̀зи, м. Остар. Търговец на добитък, обикновено на коне.

джамджия

мн. джамджѝи, м. Разг. Стъклар.

джамия

мн. джамѝи, ж. Мюсюлмански молитвен дом.
Когато влезе свиня в джамия. — Никога няма да стане.

джамлък

мн. джамлъ̀ци, (два) джамлъ̀ка, м. Разг.
1. Балкон или тераса със стъклени стени.
2. Витрина на магазин.
3. Шкаф със стъклени стени.

джанабет

мн. джанабѐти, м. Зъл човек, проклет човек.

джангаза

м. и ж., само ед. Разг. Заядлив, свадлив човек.

джандар

джанда̀рят, джанда̀ря, мн. джанда̀ри, м. Остар. Полицай, стражар.
прил. джанда̀рски, джанда̀рска, джанда̀рско, мн. джанда̀рски.

джандарин

мн. джанда̀ри, м. Остар. Джандар.

джанка

мн. джа̀нки, ж.
1. Вид овощно дърво от рода на сливите с топчести жълти или червени плодове.
2. Плод от това дърво.

джанта

мн. джа̀нти, ж. Метален обръч, около който се монтира автомобилна или велосипедна гума.

джанъм

част. Разг. При обръщение към някого за подсилване на подкана или за изразяване на недоволство. Защо закъсняваш бе, джанъм?

джапам

джа̀паш, несв. Разг. Стъпвам, газя във вода или кал, тиня и под.

джапанки

мн., джа̀панка, ж. Вид сандали от еластична материя с две каишки, които започват с общо начало, минаващо между палеца на крака и съседния му пръст.

джасвам

джа̀сваш, несв. и джасна, св.; Кого, какво. Разг. Удрям силно, внезапно блъсвам. Джасна колата в едно дърво.
джасвам се/джасна се. — Удрям се силно, блъсвам се.

джасна

джа̀снеш, мин. св. джа̀снах, мин. прич. джа̀снал, св.вж. джасвам.

джаф

междум. За наподобяване на звука, издаван от куче.

джафвам

джа̀фваш, несв. и джафна, св. Джафкам поотделно, поединично. Кучето джафна още няколко пъти и утихна.

джафкам

джа̀фкаш, несв.
1. За куче — издавам отделни лаещи звуци. Кучето джафкаше след всички непознати.
2. Прен. Разг. Кого, какво. Нападам с думи, заяждам се, карам се.

джафна

джа̀фнеш, мин. св. джа̀фнах, мин. прич. джа̀фнал, св.вж. джафвам.

джебчия

мн. джебчѝи, м. Уличен крадец на дребни вещи, обикн. пари.

джезве

мн. джезвѐта, ср. Разг. Метален съд с дълга дръжка, който се използва за варене на кафе; кафениче.
Едно джезве кокали. — Много слаб човек.

джелат

мн. джела̀ти, м.
1. ист. Лице, което изпълнява смъртни присъди.
2. Прен. Жесток човек; тиранин.
прил. джела̀тски, джела̀тска, джела̀тско, мн. джела̀тски.

джелатин

мн. джела̀ти, м. Джелат.

джелепин

Търговец на едър или дребен добитък.

джем

джѐмът, джѐма, мн. джѐмове, (два) джѐма, м. Плодов конфитюр.

джембър

, мн. джемпъри, (два) джемпъра, м. Лек дамски костюм, обикновено без подплата.

джемпър

мн. джѐмпъри, (два) джѐмпъра, м. Лек дамски костюм, обикновено без подплата.

джендем

м., само ед.
1. Остар. Ад, пъкъл.
2. Прен. Отдалечено или пустинно място.

джентълмен

мн. джѐнтълмени, м.
1. Мъж, който принадлежи към висшето аристократическо общество и спазва нормите на поведение, приети в него.
2. Подчертано вежлив, изискан, коректен мъж.
прил. джентълменски, джѐнтълменска, джѐнтълменско, мн. джѐнтълменски. Джентълменска постъпка.

джентълменски

вж. джентълмен

джепане

мн. джепанѐта, ср. Остар. Боеприпаси; взривни вещества.

джет

джѐтът, джѐта, мн. джѐтове, (два) джѐта, м. Подобна на мотоциклет моторна лодка.

джибри

само мн. Остатъци от ферментирало грозде или от други плодове, които се използват за варене на ракия; пращини.
прил. джибров, джѝброва, джѝброво, мн. джѝброви. Джиброва ракия.

джибринка

обл.
гроздова ракия

джибров

вж. джибри

джибровица

ж., само ед. Джибровка.

джибровка

ж., само ед. Ракия, варена от гроздови джибри.

джигер

мн. джигѐри, (два) джигѐра, м. Разг. Бял или черен дроб.

джин

джѝнът, джѝна, мн. джѝнове, (два) джѝна, м.
1. Само ед. Алкохолна напитка без цвят и с аромат на хвойна, която се произвежда предимно в англо-саксонските страни.
2. Порция от тази напитка.



джѝнът, джѝна, мн. джѝнове, (два) джѝна, м. Разг. Зъл дух, зла сила.

джинс

джѝнсът, джѝнса, мн. джѝнсове, (два) джѝнса, м. Разг. Род, потекло, произход. Като си вземаш жена, гледай да е от джинс.

джинси

само мн.
1. Вид панталони, ушити от кадифе или здрава памучна материя, със спортна кройка.
2. Материята, от която се изработват такива панталони.
прил. джинсов, джѝнсова, джѝнсово, мн. джѝнсови (във 2 знач.). Джинсово облекло.

джинсов

вж. джинси

джип

джѝпът, джѝпа, мн. джѝпове, (два) джѝпа, м. Лек автомобил със стабилно окачване и висока проходимост през разнообразен терен.

джиро

мн. джира̀, ср.
1. Спец. Форма за прехвърляне на ценни книжа от едно лице на друго с подпис на притежателя.
2. Прен. Разг. Стоково-парично обръщение; оборот.

джиросам

джиро̀саш, св.вж. джиросвам.

джиросвам

джиро̀сваш, несв. и джиросам, св. Спец. Прехвърлям ценни книжа на друго лице чрез подпис.

джиу-джицу

ср., само ед. Вид японска борба, включваща техники на защита и нападение, основани на сръчност и ловкост.

джихад

м., само ед. Свещена война на мюсюлманите срещу неверниците.

джоб

джо̀бът, джо̀ба, мн. джо̀бове, (два) джо̀ба, м.
1. Вшита в ръб или пришита върху дреха част с форма на малка торба за носене на дребни вещи.
2. Прен. Разг. Парични средства, благосъстояние.
3. Прен. Спец. В медицината — празнина, кухина, образувана при абсцесни състояния.
същ. умал. джобче, мн. джо̀бчета, ср. (в 1 знач.).
Бръквам се в джоба. — Харча без желание.
Бъркам в джоба — (на някого). Принуждавам някого да плаща или да харчи пари.
Влизам в джоба — (на някого). Облагодетелствам материално.
От джоба си плащам. — От собствените си пари плащам.
Празен ми е джобът. — Нямам пари.
Слагам в малкия си джоб/в малкото си джобче. — Превъзхождам значително.
Стоя с ръце в джобовете. — Бездействам, не върша нищо.
Удрям по джоба. — Предизвиквам солидни разходи.
Не ми е по джоба. — Много е скъпо.

джобен

джо̀бна, джо̀бно, мн. джо̀бни, прил.
1. Който се носи в джоб. Джобно ножче. Джобен часовник.
2. Който се отнася до джоб. Джобен прорез.
3. Който е с малки размери. Джобно издание на книга.
Джобни пари. — Дребни суми за ежедневни разходи.

джобур

дървен съд, каца с тясно дъно и широк отвор

джобче

вж. джоб

джогинг

м., само ед. Бягане с умерено темпо за здраве.

джоджен

м., само ед. Многогодишно тревисто растение, използвано като подправка заради приятния си аромат.

джоинтвенчър

мн. джоинтвѐнчъри, (два) джоинтвѐнчъра, м. Съвместно предприятие; обща, съвместна дейност, свързана с известен риск.

джокер

мн. джо̀кери, (два) джо̀кера, м. Карта за игра, която при нужда може да замени всяка друга карта.

джолан

мн. джола̀ни, (два) джола̀на, м. Долна част на говежди крак.

джонка

мн. джо̀нки, ж. Плавателен съд за превоз на товари с две до четири мачти, който се използва в Югоизточна Азия.

джубе

остар.
дълга горна дреха от сукно, обикновено подплатена с кожа

джувка

мн. джу̀вки, ж. Панделка, чиито краища са оставени да висят свободно след завързването им, използвана за украса.

джудже

мн. джуджѐта, ср.
1. Човек с много нисък ръст; пигмей, лилипут.
2. В народното творчество — дребно на ръст човекоподобно същество, което живее в гората или в планината. Снежанка и седемте джуджета.
3. Предмет или някакъв обект с размери, по-малки от нормалните. Държава джудже. Звезда джудже.

джудо

ср., само ед. Вид спорт, чиито правила са осъвременен вариант на националната японска борба джиу-джицу.

джуздан

чанта за книжа; кожен джобен портфейл

джука

мн. джу̀ки, ж. Диал. Устна.
Правя джуки. 1. — Каня някого без желание, насила.
2. Готвя се да заплача.
Подлагам джука. — Каня се да заплача.
Прехапвам си джуката. — Силно се изненадвам или изплашвам.

джумбуш

м., само ед. Разг. Веселба, забава; майтап.

джунгла

мн. джу̀нгли, ж. Гъста непроходима гора в тропическите и субтропическите области, в която живеят хищни зверове и отровни змии.
По закона на джунглата. — За нещо, съпроводено с насилие и произвол.

джунджурия

мн. джунджурѝи, ж. Разг. Пренебр. Непотребен, незначителен предмет.

джуни

разг.
устни, бърни, джуки

джуркам

джу̀ркаш, несв.; Какво. Разг. Разбивам варена коприва, боб и др. на каша с джуруляк.

джуруляк

мн. джуру̀ляци, (два) джуру̀ляка, м. Разг. Дървена пръчка с кръстосани перки в единия край, която се използва за разбиване.

джус

джу̀сът, джу̀са, само ед., м. Плодов сок.

дзвиска

диал. Млада овца, която още не е раждала.
вж. първескиня

дзен

рел. Японска будистка секта на основата на шинто и китайския чан, въведена от монаха Ейсай през 1192 г. признаваща само личността Буда и предаваща духовното познание от учител на ученик през медитация, концентрация_ и интуиция.

дзифт

дзѝфтът, дзѝфта, само ед., м. Черна смола, асфалт; зифт.

дзън

междум. За наподобяване на звук, издаван от звънец или при удар на стъкло.

дзънкам

дзъ̀нкаш, несв. Издавам многократно звука “дзън”.

диа-

Първа съставна част на сложни думи със значение „пред, раз“.

диабет

м., само ед. Заболяване, съпроводено с нарушена дейност на жлезите с вътрешна секреция, което води до повишено отделяне на урина и пот, както и с наличие на захар в урината в някои случаи.

диабетик

мн. диабетѝци, м. Болен от диабет човек.

диабетичен

диабетѝчна, диабетѝчно, мн. диабетѝчни, прил. Който се отнася до диабет или до диабетик. Диабетичен хляб.

диабетичка

мн. диабетѝчки, ж. Жена диабетик.

диагноза

мн. диагно̀зи, ж.
1. Спец. В медицината — определяне на заболяването въз основа на проведени изследвания и обстоен преглед. Точна диагноза.
2. Прен. Разг. Преценка за състоянието, същността и възможностите на нещо.

диагностирам

диагностѝраш, несв. и св. Поставям диагноза.

диагностичен

диагностѝчна, диагностѝчно, мн. диагностѝчни, прил. Който се отнася до поставяне на диагноза. Диагностичен автомобилен пункт.

диагонал

мн. диагона̀ли, (два) диагона̀ла, м. Спец. В геометрията — отсечка, която съединява върховете на два ъгъла, които не са прилежащи към една и съща страна на многоъгълник, или върховете на многостенник, които лежат в две различни равнини.
прил. диагонален, диагона̀лна, диагона̀лно, мн. диагона̀лни.
По диагонал (чета, разглеждам и др.). — Повърхностно, бегло, незадълбочено.

диагонален

вж. диагонал

диаграма

мн. диагра̀ми, ж. Графично изображение, което онагледява съотношението между някакви величини. Кръгова диаграма.
прил. диаграмен, диагра̀мна, диагра̀мно, мн. диагра̀мни.

диаграмен

вж. диаграма

диадема

мн. диадѐми, ж.
1. Женско скъпоценно украшение за глава с формата на корона.
2. Прен. Разг. Предмет за задържане на косата с форма на непълна окръжност.

диакритичен

диакритѝчна, диакритѝчно, мн. диакритѝчни, прил.
Диакритичен знак. — Допълнителен знак към буква в някои графични системи за означаване на звук, различен от основния, или за посочване на допълнителни негови характеристики.

диакритически

диакритѝческа, диакритѝческо, мн. диакритѝчески, прил. Диакритичен.

диактричен

Който служи за различаване различителен. Диактричен знак, към буква за различаване на друг знак, оценка на произношението, дължина или краткост и др.

диалект

мн. диалѐкти, (два) диалѐкта, м. Спец. В езикознанието — разновидност на националния език, която се използва в определена общност от хора, ограничена териториално или социално. Източнобългарски диалекти. Професионален диалект.
прил. диалектен, диалѐктна, диалѐктно, мн. диалѐктни. Диалектна форма.

диалектен

вж. диалект

диалектизъм

мн. диалектѝзми, (два) диалектѝзъма, м. Спец. Езиков елемент, който е присъщ само на един диалект. Речта на Елин-Пелиновите герои е изпъстрена с диалектизми.

диалектик

мн. диалектѝци, м. Последовател на диалектиката като наука.

диалектика

ж., само ед.
1. Спец. Философска наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, която разкрива взаимната обусловеност на промените в тях.
2. Закономерностите в движението и развитието на явленията в природата, обществото и мисленето.
3. Остар. Изкуството да се води спор.

диалектичен

диалектѝчна, диалектѝчно, мн. диалектѝчни, прил. Който се основава на диалектиката. Диалектичен метод.

диалектически

диалектѝческа, диалектѝческо, мн. диалектѝчески, прил. Диалектичен.

диалектология

ж., само ед. Дял от езикознанието, който изучава и систематизира диалектите на един език.

диалог

мн. диало̀зи, (два) диало̀га, м.
1. Разговор между две лица или между група хора.
2. Спец. В литературата — разговор между действащи лица в художествено произведение като средство за тяхната характеристика.
3. Литературно-публицистично произведение, написано под формата на разговор.
прил. диалогичен, диалогѝчна, диалогѝчно, мн. диалогѝчни.

диалогичен

вж. диалог

диамант

мн. диама̀нти, (два) диама̀нта, м.
1. Само ед. Прозрачен, често безцветен минерал със силен блясък и голяма твърдост, който е модификация на въглерода; елмаз.
2. Къс от този минерал, използван като скъпоценен камък обикновено след обработка; брилянт.
прил. диамантен, диама̀нтена, диама̀нтено, мн. диама̀нтени. Диамантена огърлица.
прил. диама̀нтов, диама̀нтова, диама̀нтово, мн. диама̀нтови.

диамантен

вж. диамант

диаметрален

диаметра̀лна, диаметра̀лно, мн. диаметра̀лни, прил.
1. Който се отнася до диаметър.
2. Прен. Противоположен, в най-голяма сила различен.
нареч. диаметрално (във 2 знач.). Диаметрално противоположни мнения.

диаметрално

вж. диаметрален

диаметър

мн. диамѐтри, (два) диамѐтъра, м.
1. Отрязък от права линия, която минава през центъра на окръжност и свързва две точки от окръжността. Диаметърът на окръжността е два пъти по-голям от радиуса ѝ.
2. Разг. Ширина на кръгло или овално тяло.

диапазон

м., само ед.
1. Спец. В музиката — съвкупност от звуци с различна височина, достъпни за един глас или музикален инструмент.
2. Прен. Обем, размер; широта на знания, умения, възможности.

диапедеза

мед. Преминаване на кръвни клетки през неповредените стени на капилярите в околната тъкан.

диапозитив

мн. диапозитѝви, (два) диапозитѝва, м. Фотографска снимка върху прозрачен материал, предназначена за възпроизвеждане на екран с помощта на прожекционен апарат.
прил. диапозитивен, диапозитѝвна, диапозитѝвно, мн. диапозитѝвни.

диапозитивен

вж. диапозитив

диапрожекция

мн. диапрожѐкции, ж. Прожекция на диапозитиви.

диария

мн. диа̀рии, ж. Ненормално често ходене по голяма нужда с наличие на воднисти изпражнения с различен произход; разстройство. Летни диарии при кърмачетата.

диаспора

гр. "разсейване, разпръсване" — християни, които живеят извън пределите на църквата, към която юрисдикционно принадлежат.

диастаза

мед. Раздалечаване един от друг, напр. на правите коремни мускули.

диастема

мед. Разстояние, празнина между два съседни зъба, напр. между средните резци на горната зъбна редица.

диастола

мед. Фаза на сърдечния цикъл, през която настъпва отпускане на мускулатурата на стените на съответните сърдечни кухини (предсърдия или камери), при което те се напълват с кръв.

диатермия

мед. Прилагане на диатермични токове (високочестотни променливи токове) с лечебна цел —образува се ендогенна топлина, подобрява се кръвообращението, стимулира се лимфооттичането, обменните процеси и др.

диатриба

Разговор, развлечение. Изследване; Жлъчна реч с лични нападки.

диафаноскопия

мед. Метод за изследване на органите чрез просветляването им с тесен сноп светлина. Използва се напр. при диагностиката на хидроцеле, за откриване на вътреочни тумори и др.

диафиза

мед. Средната част на дългите тръбести кости, разположена между двете епифизи. Изградена е от дебел слой компактно вещество и във вътрешността си съдържа канал, изпълнен с костен мозък.

диафилм

мн. диафѝлми, (два) диафѝлма, м. Късометражен филм, съставен от диапозитиви.

диафореза

мед. Силно потене, обилно изпотяване.

диафрагма

мн. диафра̀гми, ж.
1. Сухожилно-мускулна преграда, отделяща гръдната кухина от коремната при човека и другите бозайници.
2. Спец. Непрозрачна преграда в оптическите прибори с отвор, през който се пропускат лъчи; бленда.
3. В техниката — детайл, който се използва като преграда в различни устройства.
прил. диафрагмен, диафра̀гмена, диафра̀гмено, мн. диафра̀гмени.

диафрагмен

вж. диафрагма

диахроничен

вж. диахрония

диахрония

ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — съвкупност от методи за изучаване на езиковите факти в исторически план.
2. Историческа последователност в развитието на езиковите факти.
прил. диахроничен, диахронѝчна, диахронѝчно, мн. диахронѝчни.

дибидюс

нареч. Остар. Напълно, съвсем. Тръгнала дибидюс гола.

див

дѝва, дѝво, мн. дѝви, прил.
1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. Диви племена.
2. Който не е култивиран или опитомен. Дива круша. Див заек. Дива местност.
3. Много буен, необуздан, груб. Див нрав. Дива река.
4. Глупав, безсмислен, странен, нелеп. Диво предложение.
5. За човек — който не умее да общува, живее сам; прост, саможив. Див човек.
6. Прен. Много силен, неудържим. Дива страст. Див възторг.
7. Прен. За музика, мелодия, танц — с много бърз ритъм, страстен, динамичен. Дива песен.
Дива котка. — Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждива козина.
Дива кокошка. — Яребица.
Дива свиня. — Глиган.
Див петел. — Опърничав, неразбран човек.

дивак

мн. дива̀ци, м.
1. Човек, който принадлежи към първобитно племе.
2. Пренебр. Човек, който изостава в развитието си поради саможивост или отдалеченост от цивилизацията.

диван

мн. дива̀ни, (два) дива̀на, м.
1. Тапицирано канапе с облегалка.
2. ист. Съвещателен орган в Османската империя и стаята, в която е заседавал.
Стоя диван чапраз — (на някого). Показвам готовността си да услужвам, поставям се на разположение.

диване

мн. диванѐта, ср. Разг. Глупав човек; дивак, наивник. Къде гледаш бе, диване!

дивачка

мн. дива̀чки, ж. Жена дивак.



мн. дива̀чки, ж. Разг. Необлагородено растение и неговият плод.

дивашки

дива̀шка, дива̀шко, мн. дива̀шки, прил. Който се отнася до дивак. Дивашки вик.

диващина

мн. дива̀щини, ж.
1. Проява на дивак.
2. Глупава постъпка, безсмислица.

дивен

дѝвна, дѝвно, мн. дѝвни, прил. Който притежава изключителни качества; необикновен, прелестен, чуден. Дивни Крали Марко! (Ив. Вазов) Дивна красота.

дивергенция

мед. Раздалечаване, напр. дивергентен страбизъм.

диверсант

мн. диверса̀нти, м. Участник в диверсия.
прил. диверсантски, диверса̀нтска, диверса̀нтско, мн. диверса̀нтски.

диверсантски

вж. диверсант

диверсионен

вж. диверсия

диверсификация

ж., само ед. Отказ от едностранчива специализация, придобиване на многостранен, многоотраслов характер.

диверсия

мн. дивѐрсии, ж.
1. Подривна дейност на подготвени агенти срещу установен държавен ред или срещу различни обекти; саботаж.
2. Спец. Военна операция, имаща за цел да отвлече силите на противника от мястото на главния удар.
прил. диверсионен, диверсио̀нна, диверсио̀нно, мн. диверсио̀нни.

дивертикул

мед. Издуване като торбичка в стенатa на кухи органи, напр. дивертикул на хранопровода, на тънките червата (Мекелов дивертикул), на дебелото черво, на пикочния мехур.

дивеч

м., само ед.
1. Диви животни или птици. Гората е пълна с дивеч.
2. Убитите по време на лов животни и птици и тяхното месо като храна. В този ресторант сервират дивеч.
прил. дивечов, дѝвечова, дѝвечово, мн. дѝвечови. Дивечово месо.

дивечов

вж. дивеч

дивечовъдство

ср., само ед. Отглеждане на дивеч при специално създадени условия или в контролирани естествени територии.

дивея

дивѐеш, мин. св. дивя̀х, мин. прич. дивя̀л, несв.
1. Живея примитивно, откъснато.
2. Проявявам се като див, невъзпитан човек.
3. Жарг. Веселя се буйно, щурея.

дивидент

мн. дивидѐнти, м. Спец. Части от печалбата, които се изплащат на акционерите пропорционално на вложения капитал.
Трупам политически дивиденти. — Подобрявам, повишавам, затвърждавам политическата си позиция.

дивизия

мн. дивѝзии, ж. Голямо войсково обединение на няколко еднородни или разнородни части. Танкова дивизия.

дивотия

мн. дивотѝи, ж.
1. Състояние на първобитност, изостаналост, некултурност; простотия.
2. Разг. Глупава постъпка, щуротия.
3. Разг. Необмислени, глупави, празни приказки; безсмислици.

дивя се

дивѝш се, мин. св. дивѝх се, мин. прич. дивѝл се, несв. Възхищавам се, учудвам се. Туристите се дивяха на чудесната гледка.

дига

мн. дѝги, ж. Дълъг насип, предназначен да предпазва ниските територии около водни басейни от наводнения или при приливи.

дигам

дѝгаш, несв. Вдигам.

дигестивен

мед. Храносмилателен, отнасящ се до храносмилането.

дигестия

мед. Храносмилане.

дигитален

мед. Отнасящ се до или принадлежащ на пръстите.

дидактизъм

Склонност към поучаване. Поучителност в литературно произведение. Педагогическа наука за общите методи на обучение, поучителен, наставнически.

дидактика

ж., само ед. Дял на педагогиката, който изучава методите и формите на обучение.

дидактичен

дидактѝчна, дидактѝчно, мн. дидактѝчни, прил.
1. Който се отнася до дидактика. Дидактичен метод.
2. Който изразява склонност към поучаване.
Дидактична литература. — Литературни жанрове, чиято цел е да поучават или да популяризират някаква наука.

диджей

дѝджеят, дѝджея, мн. дѝджеи, м. Разг. Дисководещ.

диез

мн. диѐзи, (два) диѐза, м. Спец. В музиката — знак, който се поставя до определена нота, за да означи повишение с половин тон.

диенцефалон

мед. междинен мозък — разполага се между базалните части на крайномозъчните полукълба. Състои се от таламов мозък (таламус, метаталамус и епиталамус) и хипоталамус.

диета

мн. диѐти, ж. Специален режим на хранене, съобразен със състоянието на организма. Плодова диета.

диетичен

диетѝчна, диетѝчно, мн. диетѝчни, прил. Който е съобразен с някаква диета. Диетичен режим. Диетична кухня.

диетически

диетѝческа, диетѝческо, мн. диетѝчески, прил. Диетичен.

диз

Представка със значение: разделяне, отделяне, отрицание; „раз-“ или „не-„, напр. диспозиция.

дизайн

м., само ед. Художествено проектиране и оформяне на различни изделия с оглед на повишаване на естетическата им стойност.

дизайнер

мн. диза̀йнери, м. Специалист по дизайн.

дизайнерка

мн. диза̀йнерки, ж. Жена дизайнер.

дизакузис

мед. Поява на дискомфорт или болка в ухото при възприемане на някои звуци.

дизартрия

мед. Затруднен говор — нарушава се произнасянето на звуковете. Дължи се на огнищни увреди на централната или на периферната нервна система. Нарушена е инервацията на мускулите, участващи в артикулацията.

дизгин

Диал.
поводи, дълги ремъци или въжета, които се прикачват към юздите и служат за управляване на впрегнати коне

дизел

мн. дѝзели, (два) дѝзела, м. Двигател с вътрешно горене, работещ обикновено с нафта, като горивната смес се самозапалва.
прил. дизелов, дѝзелова, дѝзелово, мн. дѝзелови. Дизелов локомотив.

дизелов

вж. дизел

дизентериен

вж. дизентерия

дизентерия

мн. дизентѐрии, ж. Остра заразна болест, засягаща дебелото черво, която е съпроводена със силни болки в корема и примесени с кръв изпражнения.
прил. дизентериен, дизентѐрийна, дизентѐрийно, мн. дизентѐрийни. Дизентерийна епидемия.

дизурия

мед. Затруднено и болезнено уриниране.

дизюнкция

лог._ Логическа операция, която съединява две или повече съждения чрез съюза „или“.

диканя

мн. дика̀ни, ж. ист. Дървен земеделски уред, използван в миналото за вършеене на харман, който се тегли от кон.

дикирий

Двусвещник — свещник с две свещи, с които архиереят благославя, символизиращ Божественото и човешкото естество на Господ Иисус Христос. Църковна утвар — свещени съдове които се използват в църковното богослужение.

дикиш

мн. дикѝши, (два) дикѝша, м. Диал. Линия на съшиване на две части; шев, ръб.
Двоен дикиш. — Повторно извършване на някаква дейност.
Хващам дикиш. — Имам успех, постигам целта си.

дикротичен

мед. Двоен, раздвоен, напр. дикротичен пулс (pulsus dicrotus).

диксиленд

мн. дѝксиленди, (два) дѝксиленда, м.
1. Спец. В музиката — стил в джазовата музика.
2. Инструментален състав, който изпълнява музика в този стил.

диктат

м., само ед.
1. Налагане на неравноправни договори от по-силната държава на по-слабата.
2. Прен. Принудително налагане на мнение, схващане.

диктатор

мн. дикта̀тори, м.
1. Управител с неограничена власт.
2. Прен. Деспотичен човек, тиранин, насилник.
прил. диктаторски, дикта̀торска, дикта̀торско, мн. дикта̀торски.

диктаторски

вж. диктатор

диктатура

мн. диктату̀ри, ж.
1. Система на държавно управление, която осигурява сила и власт на група хора или на една класа.
2. Прен. Категорично налагане на волята на един човек над другите.

диктовка

мн. дикто̀вки, ж.
1. Произнасяне на думи или текст с цел слушащият да ги запише.
2. Начин на обучение в правописни навици чрез писане при диктуване.
3. Писмена работа, в която е записан текст, четен от друг, обикновено от учител.
Под диктовка — (на някого). Под чуждо влияние, по чужда заповед.

диктор

мн. дѝктори, м. Лице, чиято професия е да чете съобщения, новини или друг текст, обикновено по микрофон; говорител, шпикер.
прил. дикторски, дѝкторска, дѝкторско, мн. дѝкторски. Дикторски глас.

дикторски

вж. диктор

диктофон

мн. диктофо̀ни, (два) диктофо̀на, м. Апарат за записване и възпроизвеждане на устен текст с възможност за повторение, забавяне, частично прослушване.

диктувам

дикту̀ваш, несв.; Какво.
1. Произнасям бавно и отчетливо текст, за да го запише друго лице.
2. Прен. Налагам мнението си, принуждавам да се изпълнят желанията или исканията ми. Диктувам условия на договор.
3. Прен. Направлявам, внушавам, подсказвам. Постъпи така, както ти диктува сърцето.

дикция

ж., само ед. Начин на изговаряне на звуковете и думите, степен на отчетливост при говорене, декламиране и пеене. Добра дикция.

дилатация

мед. Разширение, напр. на сърдечните кухини, на стомаха.

дилаф

мн. дила̀фи, (два) дила̀фа, м. Диал. Дълги щипци за хващане на горещи предмети или за разравяне на огъня; маша.

дилема

мн. дилѐми, ж.
1. Съждение, в което се съдържат две противоположни положения, изключващи възможността за съществуване на трето.
2. Положение, при което трябва да се направи труден избор между две противоположни възможности.

дилетант

мн. дилета̀нти, м. Лице, което се занимава с някоя наука или изкуство без специална подготовка за това; любител, лаик.
прил. дилетантски, дилета̀нтска, дилета̀нтско, мн. дилета̀нтски.

дилетантски

вж. дилетант

дилетантство

ср., само ед. Занимание на дилетант; любителство.

дилижанс

мн. дилижа̀нси, (два) дилижа̀нса, м. Многоместна кола (карета), теглена от коне, която в миналото е използвана за превоз на пътници и пощенски пратки.

дилър

мн. дѝлъри, м. Борсов агент, който се занимава с покупко-продажба на ценни книжа или други стоки за своя сметка срещу комисиона или процент от сделката.

дилям

остар.
дялам

дим

димъ̀т, дима̀, само ед., м. Издигащи се нагоре нагорещени газове, примесени с продукти от горенето; пушек.
Дим да ме няма. — Напускам много бързо, изчезвам без следа.
Като/яко дим. — Внезапно и безследно изчезвам.

димен

дѝмна, дѝмно, мн. дѝмни, прил.
1. Който се състои от дим. Димен облак.
2. Който е изпълнен с дим; задимен. Димно помещение.
Димна завеса. 1.Спец. Изкуствен облак или мъгла, които целят да попречат на противника и прикриват действията на войсковите части.
2. Прен. Думи или постъпки, които целят да се прикрие нещо.

диметилкетон

мед. вж. ацетон

димитно

по-сложна тъкан (вж. лито) с четири нищелки

димитровче

мн. димѝтровчета, ср. Разг. Подобно на хризантема градинско цвете, което цъфти късно през есента.

димнина

ж., само ед. ист. Данък, събиран в средновековна България от всяко домакинство.

димя

димѝш, мин. св. димя̀х, мин. прич. димя̀л, несв.
1. Изпускам, отделям дим. Комините димят. Огнището дими.
2. За човек — пуша. По цял ден дими с лулата си.
3. Прен. За течност — изпускам пара поради висока температура. Супата още димеше.

димят

м., само ед.
1. Сорт грозде с жълто-зелени зърна и с приятен аромат.
2. Вино, приготвено от това грозде.

дина

Библейско тълкуване: Дъщеря на Яков от Лия — Бит. 30:21. Единствената му дъщеря, за която се споменава в Св. Писание. Когато Яков с всичката си челяд отива в Салим, един от тамошните князе на име Сихем се влюбва в Дина, и я прелъстява. За тази измама братята на Дина, Симеон и Левий вероломно отмъстили с убийство и кражба, за голяма жалост на баща им Яков — Бит. 34гл. , 49:5,7. Дина вероятно е отишла с Якововата челяд в Египет — Бит. 46:15.

динамизъм

Схващане, че светът се изменя, развива и се намира в постоянно движение. Лъженаучно идеалистическо направление, според което силата се схваща като самостоятелно начало, което не зависи от материята и дори я предхожда.

динамика

ж., само ед.
1. Дял от механиката, изучаващ законите за движение на телата в зависимост от силите, които действат върху тях.
2. Начин на развитие на нещо, последователност в изменението му.
3. Усиленост, активно движение в развитието на нещо. Филмът е изпълнен с динамика и напрежение.

динамит

м., само ед. Силноизбухливо вещество, приготвяно с нитроглицерин и др. примеси.
прил. динамитен, динамѝтна, динамѝтно, мн. динамѝтни.

динамитен

вж. динамит

динамичен

динамѝчна, динамѝчно, мн. динамѝчни, прил.
1. Който се основава на законите на динамиката.
2. Който е изпълнен с движение и напрежение. Динамично време.
3. За човек — енергичен, действен, активен.
същ. динамичност, динамичността̀, ж.
Динамичен стереотип. — Комплекс от рефлекси, които обуславят действията и реакциите на човешкия организъм.
Динамично ударение.Спец. В езикознанието — ударение, при което ударената сричка се изговаря с по-голямо напрежение и с по-голяма сила на издишвания въздух от неударените.

динамически

динамѝческа, динамѝческо, мн. динамѝчески, прил. Динамичен.

динамичност

вж. динамичен

динамо

мн. дина̀ма, ср. Устройство, което преобразува механичната енергия на въртенето в електрическа; генератор на постоянен ток.

династичен

династѝчна, династѝчно, мн. династѝчни, прил. Който се отнася до династия. Династично управление.

династически

династѝческа, династѝческо, мн. династѝчески, прил. Династичен.

династия

мн. дина̀стии, ж.
1. Монарси от един и същ род, които последователно управляват.
2. Прен. Разг. Представители на няколко поколения от едно семейство, които имат еднаква професия.

дингил

мн. дингѝли, м. Разг. Висок и слаб човек.

динго

ср., само ед. Диво австралийско куче.

дине

тържествена вечеря

динен

вж. диня

динозавър

мн. диноза̀ври, (два) диноза̀въра, м. Изкопаемо влечуго с огромни размери, изчезнало през мезозойската ера.

диня

мн. дѝни, ж.
1. Едногодишно тревисто растение с влачещо се стъбло и голям кръгъл плод с твърда зелена кора и сочна и сладка месеста част, обикновено червена.
2. Плодът на това растение. Купих от пазара голяма диня.
прил. динен, дѝнена, дѝнено, мн. дѝнени. Динено семе.
Нося две дини под една мишница. — Върша едновременно две различни неща.
Слагам/подлагам/турям динена кора. — Измамвам, изигравам някого.

диод

мн. дио̀ди, (два) дио̀да, м. Диод е полупроводников елемент с два електрода, който има различна проводимост в зависимост от посоката на електрическия ток, т.е. позволява протичане на ток само в едната посока. Диодът може да се разглежда като един вид вентил за електрически ток, като действието му се дължи на физическите процеси, протичащи при прилагането върху него на напрежение. Някои разновидности на полупроводниковите диоди служат и за други цели.
Двата електрода (двата извода) на диода се наричат анод и катод. За да пропуска диодът ток, трябва анодът да се свърже с положителния полюс на напрежение на източник на ток, а катодът — с отрицателния полюс.


диоден

вж. диод

диоптър

мн. дио̀птри, (два) дио̀птъра, м. Единица за измерване на пречупвателната сила на оптическо стъкло.

диоцез

Гр. "област" — териториалните граници на една църква; област, управлявана от висше духовно лице; епархия.

дип

нареч. Разг.
1. В голяма степен, много, твърде. Дип добре те познавам.
2. В крайна степен, напълно, съвсем. Той не ни е дип роднина, но ще ни помогне.
Дип че. — За изразяване на задоволство от осъществяването на някакво действие. Дип че те видях, иначе нямаше да спра.

дипла

мн. дѝпли, ж.
1. Прегъване на плата, без да се заглажда; гънка. Кадифената завеса падаше на дипли надолу.
2. Вдлъбнато място в земната повърхност между две издигнати части. Селото е сгушено в диплите на Стара планина.

диплегия

мед. Двустранна парализа — парализа, засягаща двете страни на тялото.

дипленица

и дипленица ж., обикн. ед.
Сабя дипленица. — Тънка сабя (в народното творчество).

диплом

мн. дѝпломи, (два) дѝплома, м. Диплома.

диплома

мн. дѝпломи, ж.
1. Свидетелство за завършване на учебно заведение или за присъждане на някакво звание. Диплома за средно образование.
2. Свидетелство, давано като награда за успешно представяне или за качество на експонати на изложба, конкурс, фестивал.
3. Свидетелство, което удостоверява правото за извършване на някакво действие или за упражняване на професия.
прил. дипломен, дѝпломна, дѝпломно, мн. дѝпломни. Дипломна работа.

дипломант

мн. диплома̀нти, м. Студент, който подготвя дипломна работа или дипломен проект за получаване на диплома за завършено висше образование.

дипломат

мн. диплома̀ти, м.
1. Длъжностно лице, което осъществява официалните отношения на една държава, чийто представител е, с други държави.
2. Прен. Разг. Съобразителен човек, който умело урежда отношенията си с другите хора.

дипломатичен

дипломатѝчна, дипломатѝчно, мн. дипломатѝчни, прил. Който се извършва умело, хитро, като от дипломат; изкусен, премислен. Дипломатичен отказ. Дипломатичен подход.
същ. дипломатичност, дипломатичността̀, ж.

дипломатически

дипломатѝческа, дипломатѝческо, мн. дипломатѝчески, прил.
1. Който се отнася до дипломат и дипломация. Дипломатическа кариера.
2. Дипломатичен.
Дипломатически корпус. — Всички чуждестранни дипломатически представители, акредитирани в дадена държава.
Скъсвам дипломатическите отношения (с някого).Разг. Скарвам се, разделям се.

дипломатичност

вж. дипломатичен

дипломация

ж., само ед.
1. Дейността на правителството за осъществяване на външната политика на държавата.
2. Специалност във висше учебно заведение. Следвам дипломация.
3. Разг. Дипломатичност.

дипломен

вж. диплома

дипломирам се

дипломѝраш се, несв. Получавам диплома за завършено средно или висше образование.

диплопия

мед. Двойно виждане — зрително нарушение, при което болния вижда предметите двойни.

дипля

дѝплиш, мин. св. дѝплих и диплѝх, мин. прич. дѝплил и диплѝл, несв.
1. Правя на дипли.
2. Какво. Сгъвам, прегъвам. Дипля изпраните дрехи.
3. За планинско възвишение — образувам дипли.
дипля се. 1. — Ставам на дипли; гъна се. Роклята ѝ се диплеше при всеки полъх на вятъра.
2. За планинско възвишение — простирам се под формата на дипли. Планината се диплеше нататък, покрита с гъсти гори.

диплянка

мн. дипля̀нки, ж. Печатно издание, обикновено с рекламна цел, което представлява дълга лента, сгъната неколкократно до постигане на по-малък формат и на възможност за разглеждане като албум.

дипсомания

мед. Форма на алкохолизъм, характеризираща се с пристъпи от неудържимо желание за пиене на алкохол. Възникват през различни интервали и могат да продължат дни и седмици.

дирек

мн. дирѐци, (два) дирѐка, м. Разг. Използван за подпора или самостоятелен стълб. Зави ѝ се свят и тя се подпря на дирека.
Като дирек (изправен). — Много (изправен).
Подпирам дирека. — Чакам търпеливо (най-често за любовна среща).

директен

дирѐктна, дирѐктно, мн. дирѐктни, прил.
1. Който е свързан направо с нещо, без посредник. Директен разговор.
2. Който се предава в момента на извършването му; пряк. Директно излъчване на футболна среща.
3. За светлина, лъчение — който идва направо от източника; пряк. Директно осветление.
4. За превозно средство — което превозва пътници и багаж от едно място до друго без прехвърляне. Директен влак.

директива

мн. директѝви, ж. Указание на висшестоящ орган към подчинените му.

директор

мн. дирѐктори, м. Административно лице, което ръководи учреждение, учебно заведение, предприятие или друга фирма. Директор на библиотека.
прил. директорски, дирѐкторска, дирѐкторско, мн. дирѐкторски. Директорски кабинет.
Директорски съвет. 1. — Дирекция (в 1 знач.).
2. Заседание, в което участват всички членове на ръководството.

директорски

вж. директор

дирекционен

вж. дирекция

дирекция

мн. дирѐкции, ж.
1. Висш административен орган, ръководен от директор, за управление на учреждение или сектор в обществения живот. Дирекция на полицията.
2. Сградата, в която се намира управлението на учреждение, учебно заведение и др. В дирекцията няма никого.
прил. дирекционен, дирекцио̀нна, дирекцио̀нно, мн. дирекцио̀нни.

диригент

мн. диригѐнти, м. Лице с музикално образование, което ръководи оркестър или хор при музикално изпълнение.
прил. диригентски, диригѐнтска, диригѐнтско, мн. диригѐнтски.
Държа диригентската палка. — Ръководя, командвам.

диригентка

мн. диригѐнтки, ж. Жена диригент.

диригентски

вж. диригент

диригентство

ср., само ед.
1. Занятие на диригент.
2. Специалност във висше музикално училище (консерватория).
Под диригентството (на някого). — Под ръководството на някого (за музикален колектив, подготвящ и изпълняващ някакво произведение).

дирижабъл

мн. дирижа̀бли, (два) дирижа̀бъла, м. Управляем балон с аеродинамична форма, който е снабден с мотори.

дирижирам

дирижѝраш, несв. и св.
1. Ръководя чрез движение на ръцете музикално изпълнение на хор или оркестър.
2. Прен. Ръководя, командвам.

дирник

мн. дѝрници, (два) дѝрника, м. Разг. Задна седалищна част на човешко тяло; задник.
Станал съм с дирника си нагоре/напред. — Безпричинно съм сърдит, нямам настроение.
Сядам си на дирника. 1. — Заемам се усилено с някаква работа.
2. Примирявам се с нещо, съгласявам се с нещо, което не ми харесва.
3. Преставам да върша лудории или неразумни постъпки; умирявам се.

диря

мн. дѝри, ж. Следа.
В дирите съм (на нещо/на някой). — Успявам да открия или да узная нещо, което търся или преследвам.
Куче влачи, диря няма. — Не се търси отговорност за провинение.
Хващам/улавям дирята. — Узнавам къде е ходил някой и какво е вършил.



дѝриш, мин. св. дѝрих и дирѝх, мин. прич. дѝрил и дирѝл, несв. Разг. Търся. Диря спешно лекар. Какво дириш тук?
Диря си белята/боя. — Правя нещо неразумно, сам си създавам неприятности.
Диря си майстора. 1. — Постъпвам така, че е необходимо да ме накажат.
2. Изисквам опитна ръка, умение. Всяка работа си дири майстора.
Диря сметка. — Изисквам от някого да отговаря за постъпките си.

дис

вж. диз

дисаги

само мн. Скачени в горния си край две торби, които се премятат през рамо или върху седло на впрегнато животно.
Като агне в дисаги съм. — Много зле съм, в много неизгодно положение съм.
Ненаситен като попски дисаги. — Много ненаситен.

дисбазия

мед. Разстройство на ходенето, затруднено ходене.

дисгермином

мед. Злокачествен герминативноклетъчен тумор — произхожда от недиференцирани зародишни клетки на яйчника или на тестиса.

дисгеузия

мед. Извращение на вкуса, среща се напр. при психично болни.

дисекция

мн. дисѐкции, ж. Разрязване на тяло с научна или учебна цел.

дисеминация

мед. Разпространение, разсейване.

дисертационен

вж. дисертация

дисертация

мн. дисерта̀ции, ж. Научен труд, защитаван от автора публично пред учебно или научно учреждение за получаване на научна степен.
прил. дисертационен, дисертацио̀нна, дисертацио̀нно, мн. дисертацио̀нни. Дисертационна тема.

дисидент

мн. дисидѐнти, м.
1. ист. През средновековието — отстъпник от католицизма.
2. Вероотстъпник; лице, отклонило се от господстващата религия.
3. Лице, което се противопоставя на управляващата комунистическа власт и осъществява дейност за установяване на демокрация.

диск

дѝскът, дѝска, мн. дѝскове, (два) дѝска, м.
1. Предмет с форма на плосък кръг. Метален диск. Лунен диск.
2. Дървен плосък кръг с метална обковка, използван като спортен уред за хвърляне. Мятане на диск.
3. Спец. Магазин на автоматично оръжие, в който се поставят патроните.
4. Пластмасов магнитен плосък кръг, върху който се записват музикални изпълнения; компактдиск.
прил. дисков, дѝскова, дѝсково, мн. дѝскови (в 1 знач.).
Дискова херния. — Заболяване, при което се притиска съдържанието на гръбначномозъчния канал поради издуване в междупрешленовия диск.

дисквалифицирам

дисквалифицѝраш, несв. и св.; кого.
1. Обявявам за неспособен да извършва някаква работа.
2. В спорта — лишавам от правото да участва в състезание поради нарушение на спортните правила.

дискератоза

мед. Неправилно вроговяване на кожата, нарушена кератинизация.

дискета

мн. дискѐти, ж. Малък гъвкав магнитен диск за съхраняване на данни или програми в компютър; флопидиск.

диско-

Първа част на сложни думи със значение който се отнася до дискомузика или до дискотека: дискоритъм, дискомода и др.

дисков

вж. диск

дисководещ

дисково̀дещият, дисково̀дещия, мн. дисково̀дещи, м. Водещ на музикалната програма в дискотека.

дискомузика

ж., само ед. Популярен музикален стил, който се характеризира с леснозапомняща се мелодия, удобна за танцуване поради ритмиката си.

дископатия

ж., само ед. Спец. В медицината — дискова херния.

дискория

мед. Неправилна форма на зениците.

дискос

мн. дѝскоси, (два) дѝскоса, м.
1. Спец. В църквата — метален поднос с кръгла форма, върху който се събират помощи.
2. Прен. Пари, събрани върху такъв поднос; помощ.

дискотека

мн. дискотѐки, ж.
1. Помещение, в което се пускат музикални записи на танцувална музика и се танцува.
2. Танцова забава в такова помещение.
3. Сбирка от грамофонни плочи или магнетофонни записи и мястото, където се съхраняват. Имам богата дискотека.

дискредитирам

дискредитѝраш, несв. и св.; кого. Лишавам от извоювания авторитет. Последните му скандални прояви го дискредитираха.
дискредитирам се. — Загубвам авторитета си и доверието на другите (поради поведение, нарушаващо общоприетите норми).

дискретен

дискрѐтна, дискрѐтно, мн. дискрѐтни, прил.
1. Който е способен да пази тайна. Дискретен човек.
2. Който се върши незабелязано от другите; таен. Дискретна постъпка.
3. Който е прекалено личен, не трябва да привлича вниманието на останалите. Дискретен въпрос.
същ. дискретност, дискретността̀, ж.
нареч. дискретно. Питам дискретно за нея.

дискретно

вж. дискретен

дискретност

вж. дискретен

дискриминационен

вж. дискриминация

дискриминация

мн. дискримина̀ции, ж. Ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани по някакъв признак. Расова дискриминация.
прил. дискриминационен, дискриминацио̀нна, дискриминацио̀нно, мн. дискриминацио̀нни.

дискриминирам

дискриминѝраш, несв. и св.; кого. Извършвам дискриминация; поставям в неравно положение, като ограничавам правата.

дискурс

книж. Слово, разказ; говорене, реч.език. Процес на създаване на текст; словесен израз на мисълта.фил. Способност за разбиране. Противоположно на интуиция.

дискус

вж. дискос

дискусионен

вж. дискусия

дискусия

мн. диску̀сии, ж.
1. Обсъждане на спорен или конфликтен въпрос с цел да се реши правилно.
2. Разискване или изказване по научен въпрос.
прил. дискусионен, дискусио̀нна, дискусио̀нно, мн. дискусио̀нни. Дискусионен въпрос.

дискутирам

дискутѝраш, несв. и св. Участвам в дискусия; обсъждам.

дислалия

мед. Разстройство на говора — неправилно произнасяне или заменяне на един звук или група звукове с други.

дислокация

мн. дислока̀ции, ж.
1. Спец. Разположение на войски върху определена територия, осигуряващо бързина при евентуални военни действия.
2. Прен. Разместване, преразпределение на политически сили.
3. Спец. В медицината — разместване на органи или кости.

дисменорея

мед. Болезнена менструация. Бива първична и вторична.

дисонанс

мн. дисона̀нси, (два) дисона̀нса, м.
1. Спец. В музиката — нехармонично съчетаване на музикални тонове.
2. Спец. В литературата — непълна рима, при която ударените гласни не съвпадат.
3. Прен. Липса на съгласуваност, на съответствие; противоречие.

диспансер

мн. диспансѐри, (два) диспансѐра, м. Медицинско учреждение, което се занимава с профилактика и лечение на заболявания. Туберкулозен диспансер.
прил. диспансерен, диспансѐрна, диспансѐрно, мн. диспансѐрни.

диспансерен

вж. диспансер

диспансеризация

ж., само ед. Системно медицинско наблюдение върху състоянието с лечебни или профилактични цели.

диспансеризирам

диспансеризѝраш, несв. и св.; кого. Зачислявам на диспансеризация. Всички болни от диабет са диспансеризирани.

диспареуния

мед. Болезнен или затруднен полов акт.

диспепсия

мед. Нарушение на храносмилането.

дисперсен

вж. дисперсия

дисперсия

мн. диспѐрсии, ж.
1. Разсейване на светлинните лъчи при пречупването им поради различното преминаване през някакво вещество. Дисперсия на светлината.
2. Разпръсване на малки части от едно вещество в друга среда.
3. Течност, в която частиците на различните вещества са равномерно разпределени при смесването си.
прил. дисперсен, диспѐрсна, диспѐрсно, мн. диспѐрсни.
Дисперсна система. — Веществото и средата, в която то е разпръснато.

диспечер

мн. диспѐчери, м. Лице, което ръководи дейността на други хора или движението на транспортни машини. Диспечер на летище.
прил. диспечерски, диспѐчерска, диспѐчерско, мн. диспѐчерски. Диспечерски пункт.

диспечерски

вж. диспечер

дисплазия

мед. Неправилно развитие на органите и тъканите, напр. дисплазия на бъбреците — нарушена диференциация на бъбречните структури, персистиране на ембрионални елементи, наличие на незрели каналчета и гломерули, кисти и др.

дисплей

дисплѐят, дисплѐя, мн. дисплѐи, (два) дисплѐя, м. Монитор от периферното устройство на компютър. Цветен дисплей.

диспнея

мед. Задух, затруднено дишане. Различават се: инспираторна, експираторна и смесена диспнея.

диспозиция

мн. диспозѝции, ж.
1. Начин на разположение.
2. Спец. План за разполагане на войски.

диспропорционален

вж. диспропорция

диспропорция

мн. диспропо̀рции, ж. Липса на пропорционалност; несъответствие, несъразмерност. Диспропорция между мечти и реалност.
прил. диспропорционален, диспропорциона̀лна, диспропорциона̀лно, мн. диспропорциона̀лни.

диспротеинемия

мед. Нарушение на нормалното количествено съотношение между белтъчните фракции на кръвта.

диспут

мн. диспу̀ти, (два) диспу̀та, м. Публичен спор по обществен или научен въпрос.

диспутирам

диспутѝраш, несв. и св. Водя диспут, участвам в диспут.

диссимулация

мед. Умишлено прикриване на болестни симптоми.

дистален

мед. Периферен, намиращ се по-отдалечено от срединната линия или от друга точка на тялото.

дистанционен

дистанцио̀нна, дистанцио̀нно, мн. дистанцио̀нни, прил.
1. Който се извършва от дистанция, от разстояние. Дистанционно управление.
2. Само дистанционно, ср. Разг. Преносим команден блок, снабден с необходимата апаратура, за управление на техника (телевизор, видеоапарат и др.) от разстояние чрез подаван сигнал.

дистанционно

вж. дистанционен

дистанцирам

дистанцѝраш, несв. и св. Поставям на разстояние; разграничавам.
дистанцирам се. — Стоя на разстояние; разграничавам се. Дистанцирам се от неговото разбиране.

дистанция

мн. диста̀нции, ж.
1. Разстояние между две неща. При движение всеки водач на превозно средство трябва да спазва необходимата дистанция.
2. Прен. Различие, несъответствие, липса на близост. Дистанция между деца и родители.
Спазвам дистанция. 1. — Осигурявам необходимото разстояние до друго превозно средство.
2. Не се сближавам с по-високопоставени или с подчинени ми лица; общувам официално.
Държа на дистанция. — Не позволявам на някого да се сближи с мен.
Държа се на дистанция. — Отнасям се официално с някого.

дистензия

мед. Разтягане, разширяване, напр. разтягане на ставна капсула (от събиране на течност в ставата), абдоминална дистензия (от събиране на газове и течности в стомах, черва или в перитонеалната кухина).

дистимия

мед. Разстройство на емоциите, при което болестно се засилват астеничните емоции — тъга, мъка. Типична е за депресивния синдром. Обикновено се съчетава с налудности за вина и малоценност, с хипохондрични налудности и др.

дистония

мед. Състояние на ненормален (понижен или повишен) тонус на мускули, съдове или тъкани.

дистопия

мед. Ненормално разположение на тъкани или органи, напр. дистопия на бъбрека — намира се на необичайно място.

дисторзия

мед. Временно преминаване на границите на нормалната подвижност на една става след травма. Ставната капсула и връзките са преразтегнати, но анатомичната им цялост не е нарушена.

дистрибутивен

вж. дистрибуция

дистрибутор

мн. дистрибу̀тори, м.
1. Фирма или лице, които се занимават с разпределението, разпространението и продажбата на стоки.
2. Разпределително устройство в съоръжение и др.; разпределител.

дистрибуция

мн. дистрибу̀ции, ж. Спец. В езикознанието — съвкупност от всички обкръжения, в които може да се срещне дадена езикова единица, като се противопоставя на случаите, в които употребата ѝ е невъзможна.
прил. дистрибутивен, дистрибутѝвна, дистрибутѝвно, мн. дистрибутѝвни.

дистрофия

мед. Нарушено храненето на тъканите и органите.

дисфагия

мед. Затруднено гълтане, болния има чувството, че хапката засяда. Различават се две форми: орофарингеална и езофагеална дисфагия.

дисфазия

мед. Нарушение на говора.

дисфония

мед. Разстройство в образуването на гласа, дрезгав или пресипнал глас.

дисхармоничен

вж. дисхармония

дисхармония

мн. дисхармо̀нии, ж.
1. Липса на хармония; несъответствие.
2. Несъгласуваност, несъответствие, противоречие. Модата понякога се стреми към дисхармония в цветовете.
прил. дисхармоничен, дисхармонѝчна, дисхармонѝчно, мн. дисхармонѝчни.

дисцип

м., само ед. Разг. Специализирано заведение за изтърпяване на дисциплинарни наказания по време на военна служба; военен затвор.

дисциплина

ж., само ед.
1. Система от задължителни и установени норми на поведение в някакъв колектив. Желязна дисциплина.
2. Съзнание за спазване на тези норми и съобразяване с тях. Нравствена дисциплина.
Военна дисциплина. — Строго и безпрекословно изпълнение на военните норми.



мн. дисциплѝни, ж.
1. Самостоятелен отрасъл, дял от дадена наука. Математически дисциплини.
2. Учебен предмет. От всички дисциплини най ми допада географията.
3. Вид спорт. Лекоатлетически дисциплини.

дисциплинарен

дисциплина̀рна, дисциплина̀рно, мн. дисциплина̀рни, прил. Който се отнася до поддържането на дисциплината, до санкциониране при нарушението ѝ.
Дисциплинарно наказание. — Наказание, налагано от ръководител на подчинен, който е нарушил трудовата дисциплина.
Дисциплинарна рота. — Войсково подразделение, предназначено за военнослужещи на срочна служба, които изтърпяват наказание за престъпление.

дисциплиниран

дисциплинѝрана, дисциплинѝрано, мн. дисциплинѝрани, прил. Който спазва дисциплината; възпитан. Дисциплиниран ученик.
същ. дисциплинираност, дисциплинираността̀, ж.

дисциплинираност

вж. дисциплиниран

дитирамб

мн. дитира̀мби, (два) дитира̀мба, м.
1. Възторжено лирическо произведение за тържествена възхвала на някого или нещо.
2. Прен. Само мн. Прекалена похвала; хвалебствие.
Пея дитирамби.Ирон. Възхвалявам ненужно или прекалено.

диуреза

мед. Пикочоотделяне, процес на образуване и отделяне на урина. Бъбреците продуцират около 180 l първична урина за 24 h, но след реабсорбция като крайна урина се отделят 800-1500 ml за денонощие.

диуретичен

диуретѝчна, диуретѝчно, мн. диуретѝчни, прил. Спец. Който предизвиква обилно отделяне на урина. Диуретични средства. Диуретичен чай.

диференциал

мн. диференциа̀ли, (два) диференциа̀ла, м.
1. В математиката — главна линейна част на нарастване на математическа величина (функция).
2. Механизъм, който позволява на разположените на една ос колела или други въртящи се детайли да се движат с различна скорост при едновременна работа.

диференциален

диференциа̀лна, диференциа̀лно, мн. диференциа̀лни, прил.
1. Който се отнася до диференциал (в 1 знач.). Диференциално смятане.
2. Който се отнася до диференциал (във 2 знач.); разграничителен, нееднакъв при различни условия. Диференциална тарифа.
Диференциален речник. — Двуезичен речник, в който са включени само различните по форма и значение думи.

диференциация

мн. диференциа̀ции, ж.
1. Разчленяване, разграничаване на цяло според някакви различия. Класова диференциация.
2. Спец. В езикознанието — стремеж на диалектите на един език да се обособят от останалите като самостоятелни езици.

диференцирам

диференцѝраш, несв. и св.; какво. Разграничавам, разпределям, разчленявам.
диференцирам се. — Разграничавам се, отделям се от нещо.

диференциран

Съобразен с известни особености, разграничен. Различен, нееднакъв.

дифтерит

м., само ед.
1. Дифтерия.
2. Заболяване при птиците, изразяващо се в поява на жълтеникави ципи по лигавицата в гърлото и устата.

дифтерия

ж., само ед. Предимно детска острозаразна болест, изразяваща се в поява на плътни налепи по сливиците и оток, който затруднява дишането и гълтането.

дифтонг

мн. дифто̀нги, (два) дифто̀нга, м. В езикознанието — съчетание на два гласни звука, които образуват една сричка в неделима цялост, без да стоят между тях съгласни звукове; двугласна.

дифузен

вж. дифузия

дифузионизъм

Учение, според което основен двигател на обществения живот се смята взаимното проникване на отделни култури.

дифузия

мн. дифу̀зии, ж. Проникване на едно вещество в друго до пълното им изравняване по концентрация. Дифузия на газове.
прил. дифузен, дифу̀зна, дифу̀зно, мн. дифу̀зни.
Дифузна помпа. — Помпа за висок вакуум чрез дифузия на газ в струя на живачна или маслена пара.

дихание

мн. диха̀ния, ср.
1. Въздухът, който се поема и издишва на един път; дъх. Топля с диханието си.
2. Миризма, аромат. Приятно дихание на зюмбюл изпълваше стаята.

дихарма

1. букв. нося, държа
2. обобщаващо понятие за Великия ред, на който е подчинен света
3. основата на човешкия морал и етика, закономeрния ред във вселената, законът на кармически управляваното прераждане
4. духовни съдържания, обекти на мисълта, идеи, представляващи отражения на нещата в духа на човека

дихателен

диха̀телна, диха̀телно, мн. диха̀телни, прил. Който е свързан с дишането. Дихателна система.
Дихателен апарат. — Уред за дишане при липса на въздух или при замърсеност на въздуха.
Дихателна тръба. — Трахея.

дишам

дѝшаш, несв.
1. Поемам и изпускам въздух с белите дробове. След дългото бягане дишаше тежко.
2. Какво. Вдишвам, поемам дълбоко. Дишам свежия аромат на рози.
3. Съществувам, жив съм. Приятелят му вече не дишаше.
4. Прен. Проявявам се, съдържам се. В стиховете му диша нашият свят.

дишане

мн. дѝшания ср.
1. Само ед. Поемане и изпускане на въздух с белите дробове или с други специализирани органи като непрекъснат физиологичен процес на поглъщане на кислород и отделяне на въглероден двуокис, вода и енергия от живите организми.
2. Поемане на въздух, вдишване.
3. Съществуване, живеене.
Изкуствено дишане. — Поддържане по изкуствен път на движението на въздуха в белите дробове.

дишъ-парасъ

вж. дишъ-хакъ

дишъ-хакъ

пари, които взимали самозабравили се османци от нагостили ги християни, задето били хабили зъбите си при яденето

длан

дланта̀, мн. дла̀ни, ж. Вътрешната част от човешката ръка, разположена между китката и сгъващата се част на пръстите.
Като дланта на ръката си (познавам). — Много добре, с подробности.
Като на длан (се вижда). — Много ясно, без нищо да закрива част от гледката. От върха долината се виждаше като на длан.
Потривам/трия длани. 1. — Изразявам задоволство.
2. Злорадствам, ако някой не е е успял или ако аз съм му напакостил.

длето

мн. длета̀, ср. Стоманен инструмент с плосък и заострен край, използван за изрязване на вдлъбнатини. Дърворезбарско длето.

длъгнест

длъ̀гнеста, длъ̀гнесто, мн. длъ̀гнести, прил. Разг. Който има по-голяма дължина от ширината; продълговат. Длъгнесто парче плат. Длъгнесто лице.

длъжен

длъ̀жна, длъ̀жно, мн. длъ̀жни, прил.
1. Който има дълг, заем към някого.
2. Който трябва да изпълни някакви изисквания, да се подчини. Длъжен си да дойдеш.
3. Който е признателен на някого за услуга, помощ и др. Длъжен съм на родителите си за подкрепата.
Длъжен съм на Михаля. — Не съм нормален, луд съм.
Не оставам длъжен (на някого). 1. — Постъпвам по същия начин, както са постъпили с мен.
2. Не позволявам някой да ми наложи мнението си; намирам отговор, за да се противопоставя.

длъжник

мн. длъжнѝци, м.
1. Човек, който има паричен или друг материален дълг към някого.
2. Спец. Лице, което е получило в заем капитал или е закупило стоки с отсрочка на плащането.
3. Прен. Лице, което има морални задължения към някого или нещо.

длъжност

длъжността̀, мн. длъ̀жности, ж. Служебно положение, свързано с изпълнение на определени задължения срещу парично възнаграждение, или степен в положението на военни и други служители.
прил. длъжностен, длъ̀жностна, длъ̀жностно, мн. длъ̀жностни.
Длъжностно лице. — Служител, който притежава правото да извършва някакви официални дейности, свързани с правоотношения.

длъжностен

вж. длъжност

дневален

днева̀лна, днева̀лно, мн. днева̀лни, прил.
1. В армия, затвор и др. — който дава дневен наряд в помощ на друг дежурен за поддържане на реда и охрана на помещението и имуществото.
2. Който се отнася до даващия такъв наряд. Дневално помещение.

дневен

днѐвна, днѐвно, мн. днѐвни, прил.
1. Който е присъщ на деня. Дневна светлина. Дневна температура.
2. Който се извършва, протича през деня. Дневна смяна.
3. Който се използва през деня. Дневна стая.
Дневен ред. — Последователност от въпроси, предвидени за разглеждане на заседание, събрание и др.
На дневен ред. — За осъществяване, за извършване в скоро време.
Слизам от дневен ред. — Преставам да бъда обсъждан или належащ за решаване.

дневник

мн. днѐвници, (два) днѐвника, м.
1. Записки, в които ежедневно се отразяват наблюдения, преживявания, размисли, свързани с личния или обществения живот.
2. Книга, в която се отбелязват факти за отминалия ден.
3. Книга, в която се записват отсъствията, успехът и поведението на учениците.
4. Мемоарна литературна творба, в която фактите се представят от името на главния герой, който обикновено е идентичен с автора.
Входящ дневник. — Книга в учреждение, в която се отбелязват получени писма и документи.
Изходящ дневник. — Книга в учреждение, в която се отбелязват изпратените писма.

днес

нареч.
1. В течащия в момента на говоренето ден. Днес няма да ходя никъде.
2. В епохата, в която живеем, сега. Днес това поведение се смята за непристойно.
Днес за днес. 1. — В настоящия момент.
2. Безгрижно, лекомислено, без грижа за бъдещето.
От днес за утре. — Безгрижно, лекомислено.
Като днес (помня). — Много добре, много ясно, с подробности (помня).

днес-утре

нареч. В най-близко време, всеки момент. Чакам го днес-утре да се върне.

днеска

нареч. Разг. Днес.
Като днеска (виждам/гледам някого). — Много ясно, като в момента.

днешен

днѐшна, днѐшно, мн. днѐшни, прил.
1. Който се отнася до днес; от настоящия ден. Днешен вестник. Днешна дата.
2. Който се отнася към времето, епохата, в която живеем; сегашен. Днешно време. Днешна младеж.
До ден днешен. — Досега, до този момент.

ДНК

Дезоксирибонуклеинова киселина.

до

предлог. За означаване на:
1. Предел, граница в пространството, във времето, в количеството. Ще дойда с теб до центъра и после се разделяме. До утре трябва да сме взели решение. Да пиеш до пет бири, е нормално.
2. Отрязък от време или разстояние, което отделя едно събитие или място от друго. От Търново до София са около 250 км. От юни до септември сме във ваканция.
3. Граница на предшестващ период от време. До двайсет и първата си година нямах проблеми.
4. Достигане на определена цел с проникване във вътрешността на обекта. Отивам до магазина.
5. Непосредствена близост; при, край. Стоя до прозореца. Сядам до теб.
6. Допир; о. Главата ѝ се опря до неговата.
7. Приблизителност. Колата измина до сто километра.
8. Изчерпване на количество, явление и др. Ще се бием до последната капка кръв.
9. Резултат. Докараха го до лудост.
10. Степен на качество, действие и др. Обичам до полуда.
11. Сравнение за установяване на сходство. По качествата си поезията му се приближава до поезията на Борис Христов.
12. Зависимост. Всичко е до пари.
13. Насоченост, адресиране; към. До господин Директора.
До амина. — Винаги, до свършека на света.
До време.Разг. До известно време; временно.
До гроб/живот. — До края на живота си.
До гуша/шия. — Много, до краен предел.
До дупка. — Докрай, без да спирам.
До капка. — До последната капка; докрай.
До корен. — Съвсем, докрай, изцяло.
До под (кривата) круша(та). — До никъде, съвсем нищо или много малко.
До немай-къде.Разг. Прекалено много.
Бия/изтезавам до смърт. — Бия/изтезавам прекалено жестоко.
До уши(те). — Прекалено много, в крайна степен.



ср., само ед. Спец. В музиката — първи тон на гамата.

до-

представка. В състава на:

I. Глаголи със значение:
1. Крайна фаза и завършване на действието със съответния резултат, напр. довършвам, добирам, дояждам, доглеждам, допивам и др.
2. Допълнително извършване на действието на основния глагол с добавъчен резултат, напр. добавям, доплащам, додавам, досипвам и др.
3. Граница, предел, крайна цел на действието, обикн. свързана с разположението на лицето, което е център на събитията (най-често с говорещия), напр. довличам, довеждам, донасям, дотиквам, домъквам и др.
4. Внезапна поява на желание за извършване на някакво действие, напр. допива ми се, дояжда ми се, доспива ми се, допява ми се и др.
5. Обхващане от чувство, усещане или преминаване в ново (обикн. временно) състояние, напр. доядява ме, догрешава ме, домъчнява ми, досмъдява ме и др. II. Прилагателни имена със значение преди, напр. дореволюционен, дофашистки, докомунистически, довчерашен и др.


доайен

мн. доайѐни, м. Най-старият от група, колегия и др., който обикн. е и с най-висш ранг. Доайен на отбора. Доайен на представителство.

доба

ж., само ед. Период от време или час (обикн. от нощта). Късна доба.

добавка

мн. доба̀вки, ж. Нещо добавено допълнително към друго; прибавка, допълнение. В добавка ще кажа, че това не е достатъчно. Даде в добавка и голямата нива. Месечни добавки за деца.
прил. добавъчен, доба̀въчна, доба̀въчно, мн. доба̀въчни. Добавъчни материали.

добавъчен

вж. добавка

добавя

доба̀виш, мин. св. доба̀вих, мин. прич. доба̀вил, св.вж. добавям.

добавям

доба̀вяш, несв. и добавя, св.; Какво. Слагам, давам, казвам, пиша и др. още към нещо. Добавих две лъжици сол. Добавям пари. Той добави, че ще си помисли. Добавих няколко реда.

добера се

доберѐш се, мин. св. добра̀х се, мин. прич. добра̀л се, св.вж. добирам се.

добив

мн. до̀биви, м.
1. Само ед. Добиване. Добивът на руда не е лесна работа.
2. Нещо, което е добито. Високи добиви.

добивам

добѝваш, несв. и добия, св.; Какво.
1. Получавам в резултат на вложен труд, извличам от земята. Добивам руда. Добивам мед.
2. Влагайки труд, усилия, ставам собственик на нещо; придобивам. Добивам свобода.
3. Изграждам си или проявявам някакво умение, качество и др.; придобивам. Добивам смелост. Добивам сръчност.
Добивам плът и кръв. — Ставам явен, видим, действителен; осъществявам се.



добѝваш, несв. и добия, св.; Кого, какво. Разг. Раждам. Добивам дете.



добѝваш, несв. и добия, св.
1. Кого, какво. Бия докрай, до последен предел, убивам чрез биене; доубивам.
2. Кого, какво. Довършвам започнато биене.

добирам се

добѝраш се, несв. и добера̀ се, св.
1. До какво. Достигам с усилия, едва до там, за където съм тръгнал; довличам се, домъквам се. Едва се добрах до къщата.
2. До кого. Преминавайки през много трудности, успявам да установя контакт с някого.
3. Прен. До какво. Преодолявайки препятствия, успявам да получа, да науча нещо. Добрах се до истината.

добитък

мн. добѝтъци, (два) добѝтъка, м.
1. Само ед. Домашни животни, които се използват за работа, за храна, за добиване на различни продукти — мляко, кожа и др. Отивам да храня добитъка.
2. Добиче.
3. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, безчувствен човек.

добиче

мн. добѝчета, ср.
1. Едро домашно животно, което се използва за работа, за храна, за добиване на различни продукти. Добичето го гледаше спокойно.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, безчувствен човек.

добия

добѝеш, мин. св. добѝх, мин. прич. добѝл, св.вж. добивам 1 , 2_ , [[3 .

доблест

доблестта̀, само ед., ж.
1. Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито. Доблестта му е известна на всички. Имам доблест.
2. Остар. Кое да е от положителните качества на човек.
прил. доблестен, до̀блестна, до̀блестно, мн. до̀блестни. Доблестен отговор.

доблестен

вж. доблест

доближа

доближѝш, мин. св. доближѝх, мин. прич. доближѝл, св.вж. доближавам.

доближавам

доближа̀ваш, несв. и доближа, св.
1. Какво/кого, до какво/до кого. Отивам/идвам близо до някого или до нещо; приближавам, наближавам, доближавам се. Доближихме (до) колата. Доближихме (до) кучето.
2. Какво. Премествам по посока към нещо и разполагам в близост до него. Доближавам главата си до касетофона.
доближавам се/доближа се. 1. — Доближавам (в 1 знач.). Доближавам се до колата.
2. Прен. Според характеристиките си започвам да приличам на нещо или на някого. По инат се доближава до теб.

добре

нареч.
1. В съответствие с някакви изисквания, норми; както трябва. Помисли добре! Добре подготвен студент.
2. Правилно, точно. Разбра ли добре урока?
3. В положителна посока, предполагаща положителни последици. Работите не вървят (на) добре.
4. В добро физическо и емоционално състояние. Добре съм.
5. Препоръчително, желателно. Добре е да се отбиеш там.
6. Напълно достатъчно, значително. Там добре плащат.
7. Част. Разг. Съгласен съм; да. Добре, ще дойда и аз.
8. Само в сравнителна степен: по-добре — за предпочитане. По-добре да не говорим за това.
9. Само в сравнителна степен: по-добре — по-точно, по-право. Той се протегна на гръб, за да почива, или по-добре, да работи с ума си. (Ив. Вазов)
Добре дошъл! — Добре заварил!Разг. Размяна на поздрави между домакин и гостите му.
Добре дошъл съм. — Радват ми се като гост.
Идва ми/дойде ми добре.Разг. Получавам нещо в момента, в който ми е необходимо, тъкмо навреме.
Намирам за добре. — Намирам, смятам за правилно.
Не съм добре. 1.Разг. Не се чувствам добре.
2. Разг. Ирон. Побъркан съм, смахнат съм.

добрина

мн. добринѝ, ж.
1. Само ед. Качество или проява на добър човек; доброта.
2. Добро дело, добра проява в полза на друг човек. Правил ми е много добрини.

добро

ср., само ед.
1. Нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Доброто е нравствена категория.
2. Добрина. Направи ми това добро. Научи ме на добро.
3. Щастлив и безгрижен живот; благополучие, сполука. За твое добро ти казвам да отидеш при него.
С добро. — С добри думи, с приятелско чувство.

добро-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Добър, мил, приятен, напр. добросърдечие, добронравие, добролик и др.
2. Добро (в 1 и 2 знач.), напр. добронамерен, доброжелател, добродетелка и др.

доброволен

доброво̀лна, доброво̀лно, мн. доброво̀лни, прил.
1. Който върши нещо по своя воля, без принуда. Доброволен помощник.
2. Който става без принуда, според свободната воля на тези, които го извършват. Доброволен труд. Доброволни помощи.
същ. доброволност, доброволността̀, ж.

доброволец

мн. доброво̀лци, м. Човек, който доброволно предлага услугите си при извършването на някаква работа (в частност при записване във войската по време на война). Има ли доброволци?
прил. доброво̀лски, доброво̀лска, доброво̀лско, мн. доброво̀лски.
прил. доброволчески, доброво̀лческа, доброво̀лческо, мн. доброво̀лчески.

доброволка

мн. доброво̀лки, ж. Жена доброволец.

доброволност

вж. доброволен

доброволчески

вж. доброволец

добродетел

добродетелта̀, мн. добродѐтели, ж.
1. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото. Ти имаш много добродетели и само един недостатък.
2. Само ед. Непоквареност, чистота в помислите. Пази своята добродетел.

добродетелен

добродѐтелна, добродѐтелно, мн. добродѐтелни, прил. Който се характеризира с много добродетели, с висока нравственост. Добродетелна съпруга. Добродетелен живот.

добродушен

доброду̀шна, доброду̀шно, мн. доброду̀шни, прил.
1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. Добродушен човек.
2. Който изразява, проявява приятен, благ характер. Добродушна усмивка.
същ. добродушност, добродушността̀, ж.

добродушие

ср., само ед. Добродушност. Добродушието му е известно на всички.

добродушност

вж. добродушен

доброжелател

доброжела̀телят, доброжела̀теля, мн. доброжела̀тели, м.
1. Човек, който желае доброто на някого, който се стреми да му помогне. Имам много доброжелатели.
2. Ирон. Човек, който се мъчи да попречи на някого; недоброжелател.

доброжелателен

доброжела̀телна, доброжела̀телно, мн. доброжела̀телни, прил.
1. Който се характеризира с добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо. Доброжелателен човек.
2. Който е израз, проява на добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо. Доброжелателни намерения.
същ. доброжелателност, доброжелателността̀, ж.
същ. доброжелателство, ср.

доброжелателка

мн. доброжела̀телки, ж. Жена доброжелател.

доброжелателност

вж. доброжелателен

доброжелателство

вж. доброжелателен

добронамерен

добронамѐрена, добронамѐрено, мн. добронамѐрени, прил.
1. Който се характеризира с добри намерения към някого или към нещо. Добронамерен приятел.
2. Който е израз, проява на добри намерения към някого или към нещо. Добронамерен съвет.
същ. добронамереност, добронамереността̀, ж.

добронамереност

вж. добронамерен

добросъвестен

добросъ̀вестна, добросъ̀вестно, мн. добросъ̀вестни, прил.
1. Който проявява съвестта си при изпълнение на някаква работа или на задължения; съвестен. Добросъвестен гражданин.
2. Който е израз на съвестно отношение към нещо. Добросъвестно свършена работа.
същ. добросъвестност, добросъвестността̀, ж.

добросъвестност

вж. добросъвестен

добросърдечен

добросърдѐчна, добросърдѐчно, мн. добросърдѐчни, прил.
1. Който се характеризира с добро сърце, с любов към хората; добродушен. Добросърдечен човек.
2. Който е израз на проявена любов към хората. Добросърдечна усмивка.
същ. добросърдечност, добросърдечността̀, ж.

добросърдечие

ср., само ед. Добросърдечност, добродушие.

добросърдечност

вж. добросърдечен

доброта

вж. добър

добрувам

добру̀ваш, несв. Живея добре, без проблеми.

добряк

мн. добря̀ци, м. Добродушен, добросърдечен човек.

добър

добра̀, добро̀, мн. добрѝ, прил.
1. Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек.
2. Който е израз, проява на добро, на отзивчивост към хората. Добра усмивка. Добър поглед. Добри думи.
3. Който носи добро; благоприятен. Добри новини.
4. За предмети — ценен, подходящ, хубав. Добра книга. Добра специалност.
5. Който се съобразява, отговаря на определени изисквания. Добра подготовка. Добър зъботехник. Добро поведение.
6. Близък; с когото се разбираме добре. Добър познат. Добър приятел.
7. Благополучен, охолен. Добър живот.
8. За количество, обем — достатъчно голям. Добри пари.
9. Като същ. Оценка четири в шестобалната система.
същ. доброта, ж.
Добро утро. Добър ден. Добър вечер. — Поздрави пожелания при среща в различните часове на деня.
Добра среща.Разг. Поздрав при среща.
Добра стига.Разг. Поздрав при среща след настигане по път.
Добро име. — Добра оценка на обществото, с която се ползва някой човек; авторитет.
На добър час! — Пожелание при предприемане на нещо — нова работа, пътуване, следване и др.
На добър ти час!Разг. Пренебр. Прави каквото искаш, махай се, не ме занимавай повече със себе си.

доведа

доведѐш, мин. св. довѐдох, мин. прич. довѐл, св.вж. довеждам.

доведеник

мн. довѐденици, м. Дете, обикн. момче, по отношение на втория си баща.

доведеница

мн. довѐденици, ж. Момиче по отношение на втория си баща.

довеждам

довѐждаш, несв. и доведа, св.
1. Кого, какво. Водя при говорещото лице, при лицето на което се говори или при лицето, за което се говори. Доведоха ми булка. Доведох ти я. Доведоха му я. Първата пресечка вдясно ще те доведе до нас.
2. Кого, какво. Ставам причина някой да се окаже на определено място. Липсата на работа беше довела тия мъже по нашия край.
3. До какво. Ставам причина да се случи нещо или да се промени определено състояние; причинявам. Тези причини доведоха до образуването на нова политическа партия. Силните болки доведоха до криза.
Довеждам до просешка тояга.Разг. Разорявам някого.

довека

нареч. Завинаги, вечно (до края на живота ми или до края на света). Ще живеем заедно довека.

довеки

нареч. Довека.

доверен

довѐрена, довѐрено, мн. довѐрени, прил. На когото се доверяват. Доверен човек. Доверен приятел.
същ. довереност, довереността̀, ж.

довереник

мн. довѐреници, м.
1. Доверен човек.
2. Разг. Доверител.

довереница

мн. довѐреници, ж. Жена довереник.

довереничка

мн. довѐренички, ж. Довереница.

довереност

вж. доверен

доверие

ср., само ед. Вяра в добрите намерения на някого, в неговото благоразположение, в неговата порядъчност, съзнателност, професионализъм. Имам доверие в него. Проявявам доверие. Вот на доверие.

доверител

доверѝтелят, доверѝтеля, мн. доверѝтели, м. Спец. В правото — човек, който е възложил на адвокат да защитава неговите права.

доверителен

доверѝтелна, доверѝтелно, мн. доверѝтелни, прил. В който се проявява доверие към някого, че ще запази нещо в тайна. Доверителен разговор. Доверителен тон.
същ. доверѝтелност, доверителността̀, ж.

доверчив

доверчѝва, доверчѝво, мн. доверчѝви, прил.
1. Който лесно се доверява. Доверчиво дете.
2. Който е израз на склонност към доверие. Доверчиви очи.
същ. доверчивост, доверчивостта̀, ж.

доверчивост

вж. доверчив

доверя

доверѝш, мин. св. доверѝх, мин. прич. доверѝл, св.вж. доверявам.

доверявам

доверя̀ваш, несв. и доверя, св.
1. Какво, На кого. Казвам някаква тайна на някого, в когото имам доверие; поверявам. Доверих му своите мисли.
2. Остар. Кого/какво, На кого. Поверявам. Доверих детето си на него.
доверявам се/доверя се.На кого.
1. Проявявам доверие към някого; вярвам. Аз му се доверявам във всичко.
2. Разг. Казвам скритите си мисли, намерения на някого; изповядвам се. Той му се доверява често.

довечера

нареч. Тази вечер, най-близката предстояща вечер, днес вечерта. Ще се видим довечера.

довея

довѐеш, мин. св. довя̀х и довѐях, мин. прич. довя̀л и довѐял, св.вж. довявам.

довиждане

Поздрав при сбогуване, с който се предполагат нови срещи; до нови срещи.

довлека

довлечѐш, мин. св. довля̀кох, мин. прич. довля̀къл, св.вж. довличам.

довличам

довлѝчаш, несв. и довлека, св.
1. Кого, какво. Влачейки, премествам към някаква крайна цел, където често се намира лицето, което е в центъра на събитията (обикн. говорещият). Едвам довлякох чувала.
2. Разг. Кого. Принуждавам да дойде с мен до определено място, където често се намира централното действащо лице. Довлякоха го пред съдията.
3. Разг. Пренебр. Какво. Донасям. Довлякоха ми едни боклуци, та се чудя какво да ги правя.
4. Разг. Пренебр. Кого. Водя със себе си нежелани гости. Ти ми ги довлече в къщата.
5. Прен. Пренебр. Какво. Ставам причина за нещо, предизвиквам го. Довлякоха ми неприятности.
довличам се/довлека се. 1. — Довличам (в 1 и 2 знач.) себе си. С мъка се довлякох до стената. От жегата едвам се довлякох вкъщи.
2. Разг. Пренебр. Отивам някъде, където съм нежелан; натрапвам се, домъквам се. Довлякъл ми се в къщата и чака да му слугувам.

довод

мн. до̀води, (два) до̀вода, м. Мисъл или факт, които се привеждат като доказателство за нещо; аргумент. Твоите доводи са добре известни. Разумен довод.

доволен

дово̀лна, дово̀лно, мн. дово̀лни, прил.
1. Който е удовлетворен или е изпълнен със задоволство от нещо. Доволен човек. Доволен ръководител.
2. Който е израз, проява на задоволство. Доволен поклон. Доволна усмивка.
същ. доволство, ср.

доволство

вж. доволен

довтасам

довта̀саш, св.вж. довтасвам.

довтасвам

довта̀сваш, несв. и довтасам, св. Разг. Внезапно пристигам някъде, където не ме очакват, а и (често) съм нежелан. Не се минаха и пет минути и тя довтаса.

довършителен

довършѝтелна, довършѝтелно, мн. довършѝтелни, прил. Който е свързан с последния, с приключващия етап на нещо, обикн. на строителни работи. Довършителни работи.

довявам

довя̀ваш, несв. и довея, св.; Какво. Докарвам до определено място чрез веене. Вятърът довя сухи листа.

дог

до̀гът, до̀га, мн. до̀гове, (два) до̀га, м. Порода едро елегантно куче с масивна глава в правоъгълна форма.

догадка

мн. дога̀дки, ж. Досещане за нещо, за което нямам сигурни доказателства; предположение. Не знам със сигурност, а само мога да правя догадки.

догарям

дога̀ряш, несв. и догоря, св.
1. Горя докрай, до последния предел. Огънят догаря.
2. Прен. Постепенно отслабвам, изчезвам, отпадам, умирам.

догма

мн. до̀гми, ж. Принцип, който се възприема безрезервно за абсолютна истина и се прилага без промяна, без съобразяване с конкретната обстановка. Религиозни догми.

догматизъм

м., само ед. Сляпо вярване и подчинение на определени догми, което отхвърля творческото мислене.

догматик

мн. догматѝци, м.
1. Човек с догматично мислене.
2. Спец. Специалист по догматика (в 1 знач.).

догматика

ж., обикн. ед.
1. Учение за догмите на дадена религия; вероучение.
2. Само ед. Догматизъм.

догматичен

догматѝчна, догматѝчно, мн. догматѝчни, прил.
1. За който е характерен догматизъм. Догматично мислене.
2. Който се отнася до догматиката на дадена религия.
същ. догматичност, догматичността̀, ж.

догматически

догматѝческа, догматѝческо, мн. догматѝчески, прил. Догматичен.

догматичност

вж. догматичен

догневее ме

мин. св. догневя̀ ме, мин. прич. догневя̀ло ме, св.вж. догневява ме.

догневява ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догневѐе ме, св.; безл. Обхваща ме гняв.

догнусее ме

мин. св. догнуся̀ ме, мин. прич. догнуся̀ло ме, св.вж. догнусява ме.

догнусява ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догнусѐе ме, св.; безл. Става ми гнусно, изпитвам гнус към нещо.

договарям

догова̀ряш, несв. и договоря, св.; Какво. Сключвам, подписвам договор за нещо. Договорихме доставките.
договарям се/договоря се.С кого, За какво. Споразумявам се с някого, сключвам договор с някого за нещо. Договорихме се с него да се видим след два дни. Договорихме се за условията на кредита.

договор

мн. до̀говори, (два) до̀говора, м. Писмено или устно споразумение, спогодба между две страни за взаимните им задължения. Договор за покупко-продажба. Международен договор.
прил. договорен, до̀говорна, до̀говорно, мн. до̀говорни. Договорно условие.

договорен

вж. договор

договореност

договореността̀, мн. догово̀рености, ж. Условие в сключен договор. Изпълнявам договорености.

договоря

догово̀риш, мин. св. догово̀рих, мин. прич. догово̀рил, св.вж. договарям.

догодина

нареч. През непосредствено следващата година. Завършвам догодина.

догонвам

дого̀нваш, несв. и догоня, св.
1. Кого, какво. Гоня, докато настигна. Догоних я на улицата.
2. Прен. Стремя се да настигна по успех, резултати, качества, обем и др., да се изравня. Догонвам отличниците по успех.

догоня

дого̀ниш, мин. св. дого̀них, мин. прич. дого̀нил, св.вж. догонвам.

догоре

нареч. До най-високата, най-горната точка на нещо. Пълня чашата догоре.

догоря

догорѝш, мин. св. догоря̀х, мин. прич. догоря̀л, св.вж. догарям.

дограма

ж., само ед. Съвкупност от дървените части на постройка (прозорци, врати). Поставихме дограмата.

дограмаджия

мн. дограмаджѝи, м. Майстор на дограма; дърводелец.
прил. дограмаджѝйски, дограмаджѝйска, дограмаджѝйско, мн. дограмаджѝйски.

догрешава ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догрешѐe ме, св.; безл. Разг. Обхваща ме чувство за вина, за грях, става ми съвестно. Догреша ме за детето и го взех при себе си.

догрешее ме

мин. св. догреша̀ ме, мин. прич. догреша̀ло ме, св.вж. догрешава ме.

додавам

дода̀ваш, несв. и додам, св.
1. Какво. Давам допълнително към нещо вече дадено (обикн. пари). Додадох още сто лева.
2. Казвам допълнително, като подхващам прекъснат разговор; добавям, прибавям. След няколко минути додаде, че ще се постарае да изпълни обещанието си.

додам

додадѐш, мин. св. дода̀дох, мин. прич. дода̀л, св.вж. додавам.

додатък

мн. дода̀тъци, (два) дода̀тъка, м. Остар. Нещо добавено към друго, за да го допълни; добавка.

доде

нареч. и съюз. Разг.
1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време; додето, докато, догдето, докогато. Да отидем на нивата, доде е рано.
2. Въвежда подчинено допълнително изречение — за означаване на краен предел (в пространството или в развитието на някакво действие); докъде. Мислех си доде ще стигна така.

додее ми

мин. св. додя̀ ми, мин. прич. додя̀ло ми, св.вж. додява ми.

додето

нареч. и съюз. Разг.
1. Доде (в 1 знач.).
2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място — за означаване на краен пространствен предел; докъдето. Додето ми стига погледът, все ниви.

додея

додѐеш, мин. св. додя̀х, мин. прич. додя̀л, св.вж. додявам.

додява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и додѐе ми, св.; безл. Омръзва ми, става ми скучно.

додявам

додя̀ваш, несв. и додея, св.; На кого. Разг. Досаждам, дотягам, омръзвам. Стига си ми додявал!

доен

до̀йна, до̀йно, мн. до̀йни, прил. Който дава мляко, който може да се дои. Дойна крава.
Дойна крава.Разг. Богат човек, който е постоянен източник на материални блага за някого.

дожалее ми

мин. св. дожаля̀ ми, мин. прич. дожаля̀ло ми, св.вж. дожалява ми.

дожалява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и дожалѐе ми, св.; безл. Обхваща ме жал, става ми жал за някого или за нещо.

доживея

доживѐеш, мин. св. доживя̀х, мин. прич. доживя̀л, св.вж. доживявам.

доживотен

доживо̀тна, доживо̀тно, мн. доживо̀тни, прил. Който е предвиден да трае до края на живота на някого. Доживотен затвор.

доживявам

доживя̀ваш, несв. и доживея, св.
1. Какво. Живея края на живота си; доизживявам.
2. Какво, до какво. Дочаквам нещо (да стане). Доживях (до) дълбоки старини. Доживях да те видя.

доза

мн. до̀зи, ж.
1. Определено количество от нещо, което се взема или прави наведнъж. Голяма доза. Доза хероин. Направих две дози сладки.
2. Прен. Част от нещо; процент. В думите му имаше доза истина.

дозатор

мн. доза̀тори, (два) доза̀тора, м.
1. Приспособление за автоматично отмерване на определено количество.
2. Съд за отмерване на определена доза лекарство.
3. Спец. Човек, който дозира.

доземи

нареч. Разг. До земята; ниско. Наведох се доземи.

дозирам

дозѝраш, несв. и св.; Какво. Определям, размервам дози от нещо. Маслото при готвене трябва да е добре дозирано.
същ. дозиране, ср.

дозиране

вж. дозирам

дозировка

ж., обикн. ед.
1. Дозиране.
2. Разг. Доза (в 1 знач.).
прил. дозиро̀въчен, дозиро̀въчна, дозиро̀въчно, мн. дозиро̀въчни.

дознание

мн. дозна̀ния, ср. Спец. В правото — предварително разследване на престъпление преди следствието, както и документът, който го отразява.

доилен

доѝлна, доѝлно, мн. доѝлни, прил. Който е предназначен за доене. Доилна машина.

доилка

мн. доѝлки, ж. Уред за механично доене на животни.

доиска ми се

мин. св. доѝска ми се, мин. прич. доѝскало ми се, св.вж. доисква ми се.

доисква ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и доѝска ми се, св. Обхваща ме внезапно желание за нещо; приисква ми се. Доисква ми се мляко. Доиска ми се да ям.

дойда

до̀йдеш, мин. св. дойдо̀х, мин. прич. дошъ̀л, св.вж. идвам.

дойка

мн. до̀йки, ж.
1. Наскоро родила жена, която кърми чуждо дете; кърмачка.
2. Детегледачка, бавачка.

док

до̀кът, до̀ка, мн. до̀кове, (два) до̀ка, м. Пристанищно съоръжение, което служи за построяване и/или ремонт на кораби.



до̀кът, до̀ка, само ед., м. Груб памучен плат за работно облекло.
прил. дочен, до̀чена, до̀чено, мн. до̀чени. Дочени панталони.

докажа

дока̀жеш, мин. св. дока̀зах, мин. прич. дока̀зал, св.вж. доказвам.

доказателствен

вж. доказателство

доказателство

мн. доказа̀телства, ср.
1. Факт, довод, който се привежда в полза на съществуването или на истинността на нещо. Привеждам доказателства.
2. Обикн. ед. Доказване или начин на доказване. Доказателството на теоремата е лесно.
прил. доказателствен, доказа̀телствена, доказа̀телствено, мн. доказа̀телствени. Доказателствен материал.

доказвам

дока̀зваш, несв. и докажа, св.
1. Привеждам доказателства (в 1 знач.) в полза на нещо. Чрез тези разсъждения доказваме, че хипотезата е вярна.
2. За вещи, предмети и др. — доказателство (в 1 знач.) съм за нещо. Наличието на угарки доказва присъствието му в къщата.

доказуем

доказу̀ема, доказу̀емо, мн. доказу̀еми, прил. Който може да бъде доказан. Доказуем извод.

докарам

дока̀раш, св.вж. [[докарвам 1 , 2_ .

докарвам

дока̀рваш, несв. и докарам, св.
1. Кого, какво. Карам, возя някого или нещо до определено място. Докарах го на гости. Докарах колата при теб на ремонт.
2. Кого, какво. Правя да дойде на определено място, ставам причина за идването му; довеждам. Неговото присъствие докара всички любопитни от съседните къщи у дома. Докараха козите от паша.
3. Прен. Разг. Какво, до какво. Ставам причина за появата на нещо или за промяната на определено състояние. Само неприятности ще ми докараш. Докарваш ме до възторг.
4. Разг. Какво. Сполучвам в производството, в направата на нещо. Туршията я докарахме някак си.
5. Разг. Извършвам нещо до някакъв предел, донякъде. Докарай строежа до мазилката, пък нататък сам ще се оправям.
докарвам си/докарам си.Разг. Какво. Спечелвам, припечелвам. Докарвам си допълнително по 200-300 лева.
Докарвам работата/нещата. — Нагласявам, нареждам.
Докарвам (беля) до главата. — Ставам причина за нещастието на някого.
Докарвам ума в главата (на някого). — Вразумявам.
Докарвам я донякъде. — Достигам до определена фаза в извършването, в развитието на нещо.



дока̀рваш, несв. и докарам, св.; Кого. Разг. Правя да стане хубав; издокарвам. Докарали детето като кукла.
докарвам се/докарам се. 1. — Обличам се хубаво; издокарвам се.
2. На кого. Действам така, че да привлека вниманието и да се харесам.

докато

съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, чието действие се извършва едновременно с действието на главното изречение. През цялото време, докато аз учех, той свиреше на пианото.
2. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, през чието действие действието на главното изречение приключва. Докато аз говорех с майка си, тя излязла от къщи.
3. За съпоставяне или противопоставяне на прости изречения в едно сложно и изразяване на различие. Авторът не приема тази хипотеза, докато аз я подкрепям.

докача

докачѝш, мин. св. докачѝх, мин. прич. докачѝл, св.вж. докачам.

докачам

дока̀чаш, несв. и докача, св.
1. Разг. Кого, какво. Докосвам (в 1 знач.). С пръст да го докачиш, ще ревне.
2. Разг. Какво. Вземам, придобивам нещо, без да съм го заслужил или изработил; докопвам се. Каквото докачеше, все вкъщи го носеше.
3. Прен. Разг. Кого. Обиждам, засягам. Не ме докачайте на чест.
докачам се/докача се. 1.Диал. Докосвам се.
2. Разг. Обиждам се, засягам се.

докачлив

докачлѝва, докачлѝво, мн. докачлѝви, прил. Който лесно се докача, който лесно се обижда.
същ. докачливост, докачливостта̀, ж.

докачливост

вж. докачлив

докер

мн. до̀кери, м. Товаро-разтоварач на кораби.
прил. до̀керен, до̀керна, до̀керно, мн. до̀керни.
прил. докерски, до̀керска, до̀керско, мн. до̀керски.

докерски

вж. докер

докипи ми

мин. св. докипя̀ ми, мин. прич. докипя̀ло ми, св.вж. докипява ми.

докипява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и докипѝ ми, св.; безл. Разг. Внезапно ме обхваща гняв, кипвам; прикипява ми.

докиселее ми

мин. св. докиселя̀ ми, мин. прич. докиселя̀ло ми, св.вж. докиселява ми.

докиселява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и докиселѐе ми, св.; безл.
1. Става ми кисело в устата.
2. Прен. Става ми неприятно, обхваща ме кисело настроение.

доклад

мн. докла̀ди, (два) докла̀да, м.
1. Публично излагане на мнение по определен научен, политически и др. проблем. Доклади от сесията за българския език.
2. Устно или писмено съобщение по служебен въпрос, отправено към ръководител.
3. Само ед. Докладване. Отивам на доклад при началника.
прил. докладен, докла̀дна, докла̀дно, мн. докла̀дни. Докладна записка.

докладвам

докла̀дваш, несв.
1. Правя служебен доклад. Докладвах (за) произшествието.
2. Обикн. в армията — съобщавам за пристигането на някакъв посетител или на високопоставено лице; долагам.

докладен

вж. доклад

докладчик

мн. докла̀дчици, м. Лице, което изнася доклад.

докога

нареч. и съюз. В пряк или косвен въпрос — при питане за крайния момент на прекратяване на действието; до кой момент. Докога ще чакам? Той се интересува докога ще работите.

докогато

нареч. и съюз. Докато (в 1 и 2 знач.).

доколко

нареч. и съюз. В пряк или косвен въпрос — при питане за степента в проявата на действен признак. Доколко можем да му се доверим? Не зная доколко можем да му се доверим.

доколкото

нареч. и съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва предел в степента на признак, означен в главното изречение. Това ме интересува, доколкото и аз ще пътувам по същия маршрут.
2. За въвеждане на вметнати коментиращи изречения. Доколкото зная, той вече не живее в Русе.

докопам

доко̀паш, св.вж. докопвам.

докопвам

доко̀пваш, несв. и докопам, св. Разг.
1. Кого, какво. Достигам и хващам здраво. Докопах ножа и го насочих към него. Докопах го за врата.
2. Прен. Какво. Вземам, придобивам нещо, към което съм се стремил, без да съм го заслужил или изработил.
докопвам се/докопам се. 1. — Едва достигам до определено място, до определен човек. Докопах се до автобуса. Докопах се с труд до министъра.
2. Прен. До какво. Вземам, придобивам нещо, към което съм се стремил, без да го заслужавам. Докопваше се до висок административен пост.
Докопвам (се до) кокала. — Получавам добре заплатена работа или висок обществен пост.

докопча

доко̀пчиш, мин. св. доко̀пчих, мин. прич. доко̀пчил, св.вж. докопчвам.

докопчвам

доко̀пчваш, несв. и докопча, св. Разг. Докопвам.
докопчвам се/докопча се. — Докопвам се.

докосвам

доко̀сваш, несв. и докосна, св.
1. Кого, какво. Осъществявам лек физически контакт, допирам леко; досягам, докачам. Докоснах косата му с ръка.
2. Прен. Кого. Причинявам вреда, щета; навреждам, засягам. Тези промени не докоснаха политиците.
3. Прен. Какво. Отнасям се към нещо, което е обект на разглеждане; засягам. Разсъжденията му докоснаха болната тема.
4. Прен. Кого. За чувства, думи, мнения и др. под. — засягам едва, въздействам слабо. Думите ѝ не ме докосват вече.
докосвам се/докосна се. — Докосвам (в 1 и 3 знач.).
Не докосвам с пръст (някого).Разг. Не причинявам щети, не го закачам.

докосна

доко̀снеш, мин. св. доко̀снах, мин. прич. доко̀снал, св.вж. докосвам.

докрай

нареч. До някакъв предел, до някаква граница в пространството или във времето. Ще се боря докрай. Градът докрай беше покрит със смог.

докривее ми

мин. св. докривя̀ ми, мин. прич. докривя̀ло ми, св.вж. докривява ми.

докривява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и докривѐе ми, св.; безл. Разг. Става ми криво, обхваща ме мъка, тъга, неприятно чувство.

доксан-докус

деветдесет и девет
прен. Голямо количество.

доктор

мн. до̀ктори, м.
1. Само ед. Научна степен, присъждана за значителен принос в определена научна област.
2. Човек, който има такава научна степен.
3. Разг. Лекар. Отивам при доктора на преглед.
прил. докторски, до̀кторска, до̀кторско, мн. до̀кторски.

докторант

мн. доктора̀нти, м. Човек, който подготвя докторат.

докторантура

ж., обикн. ед. Организирана планирана подготовка на докторат.

докторат

мн. доктора̀ти, (два) доктора̀та, м.
1. Научната степен “доктор на науките”. Имам два доктората.
2. Дисертация за получаване на степента “доктор на науките”.
прил. докторски, до̀кторска, до̀кторско, мн. до̀кторски. Докторска дисертация.

докторски

вж. докторат

доктрина

мн. доктрѝни, ж. Система от възгледи — научни, политически, икономически и др.; учение.

доктринер

мн. доктринѐри, м. Човек, който безрезервно следва определена доктрина, без да се съобразява с условията в действителността.
прил. доктринерски, доктринѐрска, доктринѐрско, мн. доктринѐрски.

доктринерски

вж. доктринер

документ

мн. докумѐнти, (два) докумѐнта, м.
1. Подписан и подпечатан официален писмен акт като доказателство за нещо. Дайте си документите.
2. Писмен текст, който има значението на официално разпореждане, програма и др. и има историческа стойност. Подписката е документ за бъдещите поколения.
3. Писмен и снимков материал с голяма историческа стойност. Всеки преврат има своите документи.
прил. документален, документа̀лна, документа̀лно, мн. документа̀лни. Документален филм.

документален

вж. документ

документационен

вж. документация

документация

ж., само ед.
1. Архив от документи по даден въпрос. Водим документация.
2. Документиране. Документацията приключи.
3. Отдел в учреждение, където се събират и съхраняват документи; деловодство.
прил. документационен, документацио̀нна, документацио̀нно, мн. документацио̀нни.

документирам

документѝраш, несв. и св.; Какво. Доказвам истинността, наличието на нещо чрез документи, снимки, писма, статии.

докуцам

доку̀цаш, св.вж. докуцвам.

докуцвам

доку̀цваш, несв. и докуцам, св. Достигам до определена цел, куцайки. Докуцах до леглото.

докъде

нареч. и съюз. В пряк или косвен въпрос — при питане за границата или предела на действие, състояние, положение. И ти докъде вървя така? Докъде се простират правата ми? Питах те докъде се простират правата ми.

докъдето

нареч. и съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва границата, предела от действието на главното изречение.

докъм

предлог. За изразяване на приблизителна граница във времето. Ще бъда вкъщи докъм пет, после излизам. Бях вкъщи докъм пет, после излязох.

дол

долъ̀т, дола̀, мн. до̀лове и доло̀ве, (два) до̀ла, м. Вдлъбната земна повърхност между две височини, където тече или е текла река; долчина. Дълъг и дълбок дол.
От един дол дренки.Разг. Пренебр. Еднакви.

долавям

дола̀вяш, несв. и доловя, св.; Какво. Възприемам с ума си или чрез сетивата си. Долавям смущението в гласа му. Долових твоите думи.

долагам

дола̀гаш, несв. и доложа, св. Докладвам официално на началник в службата. Разрешете да доложа!

долазвам

дола̀зваш, несв. и долазя, св. Достигам до определено място, лазейки. Мравката долази до мравуняка.

долазя

дола̀зиш, мин. св. дола̀зих, мин. прич. дола̀зил, св.вж. долазвам.

доландарджилъци

Диал.
измамничества

доландарджия

Диал.
мошеник, хитрец

долап

мн. дола̀пи, (два) дола̀па, м. Голям шкаф в стена с прегради за дрехи, завивки, съдове и др. Отвори долапа и вземи одеялото.

долапчилък

остар. Диал.
хитрини, интриги

долапчия

остар. Диал.
хитрец, измамник

долен

до̀лна, до̀лно, мн. до̀лни, прил.
1. Който е разположен по-долу, под нещо. Лекарствата са в долното чекмедже.
2. Който следва след известно разстояние в текста. Долният цитат е от новото му стихотворение.
3. За облекло — който е най-близо до тялото. Долни дрехи.
4. Прен. Който заема по-ниско социално положение, който е по-низш в служебната йерархия. Те се по-долни хора. Долни чинове в армията.
5. Прен. Който има ниски морални качества; лош, непочтен, низък. Долен човек.
Долна земя. — Подземен свят в приказките.
Долна ръка човек.Разг. Беден човек без образование, с нисък обществен статус.
Долно течение. — Част от река, която е разположена най-близо до устието.

долепвам

долѐпваш, несв. и долепя, св.; Какво.
1. До какво/до кого, о какво/о кого. Допирам плътно; опирам, прилепвам. Долепвам ухо до вратата. Прегърна го, долепи главата си о него за по-голяма сигурност.
2. Лепя изцяло, докрай нещо, което съм почнал да лепя. Долепих етикетите на тетрадките.
долепвам се/долепя се. — Допирам се плътно, с голяма част от повърхността си. Долепих се до прозореца.

долепя

долепѝш, мин. св. долепѝх, мин. прич. долепѝл, св.вж. долепвам.

долепям

долѐпяш, несв. Долепвам.

долетя

долетѝш, мин. св. долетя̀х, мин. прич. долетя̀л, св.вж. долитам.

долетявам

долетя̀ваш, несв. Долитам.

долина

и долина, мн. долинѝ и долѝни, ж. Вдлъбната, тясна и дълга земна повърхност по течението на река между хълмове, планини. Долината на река Вит.
прил. долинен, долѝнна, долѝнно, мн. долѝнни.
същ. умал. долинка, мн. долинкѝ, ж.

долинен

вж. долина

долинка

вж. долина

долитам

долѝташ, несв. и долетя, св.
1. Пристигам, летейки. Врабчето долетя при мен. Самолетите долитаха на летището. Долетях от Русе.
2. Прен. Пристигам много бързо, с голяма скорост. Като чу за шоколада, детето долетя.
3. Прен. За звук — достигам до определено място, преодолявайки голямо разстояние. От прозореца долитаха звуци на песен.
4. Прен. Разпространявам се много бързо. Тази вест долетя и при нас.

долихоцефал

антроп. Човек със сравнително тясна и дълга глава; долигоцефал.

долнопробен

долнопро̀бна, долнопро̀бно, мн. долнопро̀бни, прил.
1. Който е от най-ниско качество. Долнопробен ресторант.
2. Прен. Който има ниски морални качества; долен. Долнопробна лъжкиня. Долнопробни лъжи.
3. За благородни метали — недостатъчно чист, с примеси.

доловим

доловѝма, доловѝмо, мн. доловѝми, прил. Който може да бъде доловен. Едва доловими звуци.

доловя

доловѝш, мин. св. доловѝх, мин. прич. доловѝл, св.вж. долавям.

доложа

доло̀жиш, мин. св. доло̀жих, мин. прич. доло̀жил, св.вж. долагам.

долошава ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и долошѐе ми, св.; безл. Става ми лошо; прилошава ми.

долошее ми

мин. св. долоша̀ ми, мин. прич. долоша̀ло ми, св.вж. долошава ми.

долу

нареч.
1. На по-ниско място, под друго място. Книгата е долу, на последния ред. Долу в полето. Долу на първа страница.
2. По-нататък, в следващите думи. Ще видите по-долу за какво става въпрос.
3. Сред народа, сред обикновените хора. Малко от тях идват долу, при хората, да поговорят.
4. Разг. Само в сравнителна степен. С по-ниско, по-лошо качество. Той не е по-долу от приятеля си.
5. междум. За изразяване на силно недоволство, неодобрение, на желание да се премахне нещо или да се отнеме властта от някого. Долу фарисеите! Долу Цанков! • Горе-долу. Разг.
1. Приблизително. Оплетох горе-долу половината.
2. Някак си. Ремонтирах колата горе-долу.
3. За здравословно и др. състояние — по-скоро добре, отколкото зле, средно.
Не падам по-долу (от някого).Разг. Не отстъпвам по качества на някой друг.

долу-

Първа съставна част на сложни думи със значение който е по-долу, напр. долуизложен, долуподписан, долупосочен и др.

долютее ми

мин. св. долютя̀ ми, мин. прич. долютя̀ло ми, св.вж. долютява ми.

долютява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и долютѐе ми, св.; безл. Става ми люто, внезапно усещам лют вкус в устата си.

дом

домъ̀т, дома̀, мн. до̀мове и домовѐ, (два) до̀ма, м.
1. Жилище, където постоянно живее отделно семейство, както и самото семейство. Аз нямам дом, нямам приятели. Гостоприемен дом.
2. Учреждение, заведение, обслужващо различни обществени нужди, както и сградата, в която се помещава. Детски дом. Майчин дом. Дом на културата.
Аврамов дом. — Дом (в 1 знач.), където постоянно има гости.
Белият дом. — Резиденция на американските президенти.
Игрален дом. — Казино.
Публичен дом. — Заведение с проститутки.
Събирам дом.Разг. Обзавеждам се, събирам покъщнина, мебели.

дома

нареч. В своя дом, при семейството си; вкъщи. Обичам да се връщам у дома.

домакин

мн. домакѝни, м.
1. Собственик, стопанин на дом (по отношение на гостите си). Любезни домакини.
2. Организаторите на някаква обществена проява на своя територия. Домакини на конгреса.
3. Материално отговорно служебно лице, което завежда склад с материали, предмети и др.
прил. домакински, домакѝнска, домакѝнско, мн. домакѝнски.

домакинка

мн. домакѝнки, ж. Разг. Жена домакин (в 3 знач.).

домакински

вж. домакинство

домакинствам

домакѝнстваш, несв. Грижа се за домакинството (във 2 знач.), върша къщната работа.

домакинство

мн. домакѝнства, ср.
1. Дом (в 1 знач.) заедно с всичко в него. Преброяване на домакинствата.
2. Само ед. Поддържане на реда и чистотата в дома.
прил. домакински, домакѝнска, домакѝнско, мн. домакѝнски.

домакинствувам

домакѝнствуваш, несв. Домакинствам.

домакиня

мн. домакѝни, ж.
1. Жена домакин (в 1 и 2 знач.).
2. Жена, която не работи навън, а домакинства.

домат

мн. дома̀ти, (два) дома̀та, м. Едногодишен зеленчук с червени обли и сочни плодове, които се използват за храна (салата, при готвене, сок), както и всеки един от плодовете му.
същ. умал. доматче, мн. дома̀тчета, ср. Сладко от зелени доматчета.
прил. дома̀тов, дома̀това, дома̀тово, мн. дома̀тови.

доматен

дома̀тена, дома̀тено, мн. дома̀тени, прил.
1. Доматов. Доматено пюре.
2. С цвят на домат, яркочервен с оранжев оттенък. Доматена блуза.

доматче

вж. домат

домашар

домаша̀рят, домаша̀ря, мн. домаша̀ри, м. Разг. Домошар.

домашен

дома̀шна, дома̀шно, мн. дома̀шни, прил.
1. Който се отнася до дом или до домакинство. Домашен уют. Домашна помощница.
2. Който е предназначен за вкъщи; неофициален. Домашна рокля. Домашни пантофи.
3. Който е направен не манифактурно, не в големи количества, а в частен дом. Домашна кухня. Домашно платно.
4. Който е произведен или съществува в своята страна. Домашно производство.
5. Същ. Разг. а) дома̀шно ср., дома̀шна ж., мн. дома̀шни. Задача, която учещ се трябва да изпълни вкъщи. Написа ли си домашното? б) само мн. Семейството ми. Домашните ми вече се тревожат.

доменен

до̀менна, до̀менно, мн. до̀менни, прил.
Доменна пещ.Спец. Пещ в металургията, в която се извлича чугун от рудата.

домилее ми

мин. св. домиля̀ ми, мин. прич. домиля̀ло ми, св.вж. домилява ми.

домилява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и домилѐе ми, св.; безл. Става ми мило, обхваща ме жал; дожалява ми.

доминанта

мн. домина̀нти, ж. Доминантен признак, идея, мисъл и др.

доминантен

домина̀нтна, домина̀нтно, мн. домина̀нтни, прил. Който доминира. Доминантен цвят.

доминиканец

Монах от католическия орден на св. Доминик, основан през XIII в. за борба против албигойците.

доминион

мн. доминио̀ни, (два) доминио̀на, м. Всяка от бившите британски колонии, която е със самостоятелно управление, но се включва в Британската общност на народите.

доминирам

доминѝраш, несв. и св. Преобладавам, имам надмощие. Бялото доминира в роклята. В играта доминираха гостите.

домино

ср., само ед. Вид игра, в която се подреждат плочки с означени върху тях точки така, че долепващите се части да са с еднакъв брой точки.

домогвам се

домо̀гваш се, несв. и домо̀гна се, св.; до какво/до кого.
1. С усилия, с много труд се опитвам да постигна нещо; стремя се. Домогвам се до добре платена служба. Домогваше се до министъра.
2. Успявам да постигна нещо с много труд, с усилия; добирам се. Домогнах се до тази работа.

домогна

домогна се, домогнеш се, мин. св. домогнах се, мин. прич. домогнал се, св. — вж. домогвам се.

домогна се

домо̀гнеш се, мин. св. домо̀гнах се, мин. прич. домо̀гнал се, св.вж. домогвам се.

доморасъл

домора̀сла, домора̀сло, мн. домора̀сли, прил.
1. Който е расъл, развивал се е в своята страна, у дома. Доморасла политика.
2. Прен. Пренебр. Който е недостатъчно обучен, изучен, който не се е специализирал в някоя област. Доморасъл техник.

домоуправител

домоупра̀вителят, домоупра̀вителя, мн. домоупра̀вители, м.
1. Човек, натоварен да се грижи за административните въпроси в голяма жилищна сграда.
2. Човек, който се грижи за домакинството, за финансовите въпроси в голям частен дом, имение и др.; иконом, домакин.

домофон

мн. домофо̀ни, (два) домофо̀на, м. Приспособление за осъществяване на разговор от входа на сграда с всяко от жилищата в нея.

домочадие

мн. домоча̀дия, ср.
1. Членовете на семейството (обикн. по отношение на мъжа или на жената). Домочадието ми е голямо.
2. Семейство.

домошар

домоша̀рят, домоша̀ря, мн. домоша̀ри, м. Човек, който обича да си седи вкъщи, не обича да ходи извън къщи през свободното си време. Приятелят ми е голям домошар.

домъквам

домъ̀кваш, несв. и домъкна, св.
1. Кого, какво. Донасям с мъкнене или с много усилия. Едва домъкнах дървата.
2. Кого. Довеждам насила. Домъкнаха го пред офицера.
3. Разг. Пренебр. Кого, какво. Донасям, довеждам нещо нежелано или нежелан гост. Домъкнаха ми разни гости снощи.
домъквам се/домъкна се. 1. — Пристигам с влачене или с много усилия някъде. Домъкнах се вкъщи и легнах.
2. Разг. Пренебр. Пристигам някъде, където не съм желан гост. Домъкна се и той с тях.

домъкна

домъ̀кнеш, мин. св. домъ̀кнах, мин. прич. домъ̀кнал, св.вж. домъквам.

домързи ме

мин. св. домързя̀ ме, мин. прич. домързя̀ло ме, св.вж. домързява ме.

домързява ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и домързѝ ме, св.; безл. Обхваща ме мързел, леност.

домъчнее ми

мин. св. домъчня̀ ми, мин. прич. домъчня̀ло ми, св.вж. домъчнява ми.

домъчнява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и домъчнѐе ми, св.; безл. Става ми мъчно, обхваща ме мъка, тъга, жал; дожалява ми, домилява ми.

дон

м., само ед. В Испания — благородническа титла; господин.

донаборник

мн. дона̀борници, м. Спец. Млад мъж, на който непосредствено му предстои да влезе в казармата.

донасям

дона̀сяш, несв. и донеса, св.
1. Кого, какво. Нося по посока на лицето, което е център на събитията (най-често един от участниците в диалога). Донесоха ми ягоди. Донесох ти книгата.
2. Какво. Давам (като резултат) материални ценности — приход, печалба, зестра и др. Нивата му донесе голяма печалба. Зестрата, която донесе, не беше очаквана от никого.
3. Какво. Ставам причина за нещо. Войната донесе само разрушения.
4. Разг. Кого. Ставам причина за появата на някого; довеждам, докарвам. Какво те донесе в този затънтен край?
5. Прен. Какво. Съобщавам слух, вест, новина и др. от друго място. Бързоходецът донесе вестта за нова война.
6. Разг. Съобщавам новина на висшестоящ, уведомявам за нещо; правя донос. Донесоха ми за вашето поведение.
донасям се/донеса се. — За шум, звук — дочувам се.

донатист

ист. Привърженик на отцепническата църква на епископ Донат (ІV в. ) в Северна Африка, която се противопоставяла на помпозността и лицемерието на римската църква и се придържала към простотата и смирението; ревностно преследвана от. св. Августин.

донеса

донесѐш, мин. св. донѐсох, мин. прич. донѐсъл, св.вж. донасям.

донесение

мн. донесѐния, ср.
1. Служебно съобщение в устна или писмена форма, което е отправено към висшестоящите. Правя донесение.
2. Донос.

доникъде

нареч.
1. До никое място. Пътят не води доникъде.
2. Прен. До никакъв резултат. Ако продължаваш така, доникъде няма да стигнеш.

донор

мн. до̀нори, м.
1. Дарител.
2. Спец. В медицината — кръводарител.
3. Спец. В медицината — току-що умрял човек (или рядко — жив човек), от който се взема орган за присаждане на друг, болен човек.

донос

мн. до̀носи, (два) до̀носа, м. Донесение (обикн. анонимно) до висшестоящите с цел да се навреди на някого.

доносник

мн. доно̀сници, м. Човек, който прави доноси.

доноснича

доно̀сничиш, мин. св. доно̀сничих, мин. прич. доно̀сничил, несв. Правя доноси.

донякога

нареч. Остар. След известно време; някога.

донякъде

нареч.
1. До някое място. Ще те придружа донякъде.
2. До някоя степен. Донякъде мога да те разбера.

допада ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и допа̀дне ми, св. Проникнат съм от благоразположение, от удовлетворение; харесва ми. Предложението му ми допадна. Човекът ми допада. Допада ми да върша тази работа. Допадат ми неговите разсъждения.

допадам

допа̀даш, несв. и допадна, св.
1. На кого. Предизвиквам у някого чувство на благоразположеност, на задоволство; харесвам се.
2. На какво. Подхождам, съответствам. Песента допадаше на веселото му сърце.

допадна

допа̀днеш, мин. св. допа̀днах, мин. прич. допа̀днал, св. — вж. допадам.

допадне ми

мин. св. допа̀дна ми, мин. прич. допа̀днал ми, св.вж. допада ми.

допинг

м., само ед. Спец. Средство, което изкуствено стимулира физическата и умствената работоспособност. Приемам допинг.
прил. допингов, до̀пингова, до̀пингово, мн. до̀пингови. Допингов контрол.

допингов

вж. допинг

допир

м., само ед.
1. Пряк физически контакт с пръсти или с тяло; докосване, допиране. Страхувам се от допир с него.
2. Прен. Пряка връзка, непосредствено общуване; контакт, досег. Влизам в допир.

допирам

допѝраш, несв. и допра, св.
1. Какво, до какво, о какво. Придвижвам, премествам нещо да стои плътно до друго, да е в пряк контакт с него. Допрях масата до стената.
2. Разг. До какво/до кого. Принуден съм да се възползвам от нещо или от услугите на някого. Ходихме, търсихме, накрая допряхме до него.
допирам се/допра се. — Влизам в пряк контакт с нещо или с някого; докосвам се. Допирам се до стената. Допрях се до тялото му.
същ. допиране, ср.

допиране

вж. допирам

допирателен

допира̀телна, допира̀телно, мн. допира̀телни, прил. Който се допира поне в една точка.

допирателна

мн. допира̀телни, ж. Спец. В математиката — права линия, която се допира до окръжност.

допирен

допѝрна, допѝрно, мн. допѝрни, прил. В който се осъществява допирът между две неща. Допирна точка.
Допирни точки. — Еднакви черти, общи неща, близост.

дописка

мн. до̀писки, ж. Кратък журналистически материал, в който се съобщава за актуално местно събитие.

дописник

мн. до̀писници, м. Човек, който сътрудничи на вестник или списание, като изпраща дописки от мястото, където живее; кореспондент.

допитам се

допѝташ се, св.вж. допитвам се.

допитвам се

допѝтваш се, несв. и допѝтам се, св.; до кого/до какво. Търся съвета, мнението на някого. Допитвам се до народа. Допитвам се до съвестта си.
същ. допитване, ср.

допитване

вж. допитвам се

доплавам

допла̀ваш, св. Доплувам.

доплаква ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и допла̀че ми се, св.; безл. Внезапно ме обзема желание да плача.

доплаче

да ми се доплаче, мин. св. доплака ми се, мин. прич. доплакало ми се, св. — вж. доплаква ми се.

доплаче ми се

мин. св. допла̀ка ми се, мин. прич. допла̀кало ми се, св.вж. доплаква ми се.

доплувам

доплу̀ваш, св. Достигам до крайна цел, плувайки.

допотопен

допото̀пна, допото̀пно, мн. допото̀пни, прил.
1. Който е от отминали времена, отпреди библейския потоп. Допотопно влечуго.
2. Прен. Много стар, овехтял, износен, демодиран. Допотопен костюм.

допра

допрѐш, мин. св. допря̀х, мин. прич. допря̀л, св.вж. допирам.

допреди

нареч. До определен момент преди момента, в който се говори или за който се говори.



предлог. За показване на ограничителния по отношение на действието момент във времето, който е в миналото. Допреди няколко часа не се познаваха.

допринасям

доприна̀сяш, несв. и допринеса, св.; За какво. Работя в полза на нещо, подпомагам нещо, съдействам за реализирането му. Думите му допринесоха за нашите добри отношения. Наличието на подходящи суровини допринася за развитието на леката промишленост.

допринеса

допринесѐш, мин. св. допринѐсох, мин. прич. допринѐсъл, св.вж. допринасям.

допускам

допу̀скаш, несв. и допусна, св.
1. Кого, какво. Разрешавам, давам възможност на някого да направи нещо, да участва в нещо. Допускам до конкурс.
2. Прен. Кого. Позволявам проникване вътре, доближаване. Допуснах я до себе си и сгреших.
3. Какво. Давам възможност на нещо да стане, да се реализира; разрешавам, позволявам. Допуснах това интервю, но сега съжалявам. Не допускам свободното мислене. Допускам грешка.
4. Считам, приемам за възможно, за вероятно, за истина. Да допуснем, че двете страни са еднакво силни.

допусна

допу̀снеш, мин. св. допу̀снах, мин. прич. допу̀снал, св. — вж. допускам.

допустим

допустѝма, допустѝмо, мн. допустѝми, прил.
1. Който може да бъде допуснат, позволен, разрешен. Допустимо отклонение от нормите.
2. Предполагаем, хипотетичен, вероятен. Как ще постъпите при допустима атака?

допущам

допу̀щаш, несв. Допускам.

допълвам

допъ̀лваш, несв. и допълня, св.
1. Какво. Слагам, прибавям още нещо към друго, за да стане пълно, цялостно, завършено. Допълних чинията със салата.
2. Казвам допълнително към нещо вече казано, за да стане по-ясно, по-точно, по-пълно.

допълзя

допълзѝш, мин. св. допълзя̀х, мин. прич. допълзя̀л, св.вж. допълзявам.

допълзявам

допълзя̀ваш, несв. и допълзя, св. Стигам до определена крайна цел, пълзейки. Допълзяха до окопите и се търкулнаха в тях.

допълнение

мн. допълнѐния, ср.
1. Нещо, което се добавя към друго, за да стане по-пълно, по-цялостно, по-завършено; добавка. Допълнение на наредбата за приема във висшите училища.
2. Спец. В езикознанието — второстепенна част на изречението, която посочва обекта на действието. Пряко допълнение.

допълнителен

допълнѝтелна, допълнѝтелно, мн. допълнѝтелни, прил.
1. Който е в допълнение към нещо; добавъчен. Допълнителни часове. Допълнителна подготовка.
2. Спец. Който се отнася до допълнение (във 2 знач.). Допълнителен съюз.

допълня

допъ̀лниш, мин. св. допъ̀лних, мин. прич. допъ̀лнил, св.вж. допълвам.

дорасна

дора̀снеш, мин. св. дора̀снах, мин. прич. дора̀снал, св.вж. дораствам.

дораста

дорастѐш, мин. св. дора̀стох, мин. прич. дора̀съл, св. Дорасна.

дораствам

дора̀стваш, несв. и дорасна, св.
1. Раста, колкото трябва, до определена възраст, големина или до определен социален статус. Дорасла ли е за сватба?
2. Достигам до необходимата за извършването на определена работа степен на вътрешно развитие. Дораснах да разбирам Достоевски.

дорест

до̀реста, до̀ресто, мн. до̀рести, прил. За кон — който е с червено-кафяв косъм. Дореста кобила.

дорзален

мед. Отнасящ се до гърба, разположен откъм гърба.

дори

част.
1. За усилване, подчертаване на думата, към която се отнася, или на цялото изречение; даже. Аз не искам дори една стотинка от теб.
2. Остар. За подчертаване на количество, брой.
3. Като съюз. За присъединяване на части от изречение или на цели изречения. Аз си тръгнах, дори не я погледнах.
Дори и. — Дори (в 1 знач.). Дори и това не ѝ достигна.
Дори (и) да.Съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка; даже (и) да, макар (и) да.

досада

ж., само ед. Чувство на неудовлетворение, отегчение, скука. Обхваща ме досада.
прил. досаден, доса̀дна, доса̀дно, мн. доса̀дни. Досадна муха. Досадно хлапе.

досаден

вж. досада

досадя

досадѝш, мин. св. досадѝх, мин. прич. досадѝл, св.вж. досаждам.

досаждам

доса̀ждаш, несв. и досадя, св.; На кого. Предизвиквам досада; отегчавам, дотягам. Детето досаждаше на баща си с тези въпроси.

досвидее ми

мин. св. досвидя̀ ми, мин. прич. досвидя̀ло ми, св.вж. досвидява ми.

досвидее ми се

мин. св. досвидя̀ ми се, мин. прич. досвидя̀ло ми се, св.вж. досвидява ми се.

досвидява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и досвидѐе ми, св. Разг.
1. Безл. Става ми мило, свидно за някого или за нещо; домилява ми.
2. Само в трето лице. Поскъпявам се, свиди ми се. Досвидяха му двайсет лева.



(или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и досвидѐе ми се, св. Разг. Досвидява ми.

досег

м., само ед. Досягане, допир, съприкосновение. Влизам в досег с тяхната култура.

досега

нареч. До момента на говорене или на извършване на нещо. Досега не бях чувала такава глупост.

досегашен

досега̀шна, досега̀шно, мн. досега̀шни, прил.
1. Който се отнася до нещо от миналото, станало или съществувало преди момента на говорене. Досегашен съпруг.
2. Който е бил досега и продължава да е в момента на говорене. Досегашен приятел.

досегна

досѐгнеш, мин. св. досѐгнах, мин. прич. досѐгнал, св.вж. досягам.

досежно

нареч. Остар. Относно.

досетлив

досетлѝва, досетлѝво, мн. досетлѝви, прил. Който бързо се досеща; съобразителен. Досетливо момиче.
същ. досетливост, досетливостта̀, ж.

досетливост

вж. досетлив

досетя се

досѐтиш се, мин. св. досѐтих се, мин. прич. досѐтил се, св.вж. досещам се.

досещам се

досѐщаш се, несв. и досѐтя се, св. Идва ми наум, сещам се, отгатвам. Досетих се за обещанието ти. Досетиха се бързо коя съм.

досие

мн. досиѐта, ср. Събрани сведения, документи за някого или във връзка с някакъв въпрос (обикн. служебни). Студентско досие. Полицейско досие.

доскоро

нареч. До близък предшестващ момент, до неотдавна. Бяхме приятели доскоро.

доскорошен

доско̀рошна, доско̀рошно, мн. доско̀рошни, прил. Който е бил, който е съществувал или е изпълнявал някакви функции доскоро. Доскорошен председател на съда.

дословен

досло̀вна, досло̀вно, мн. досло̀вни, прил. Който се придържа стриктно към думите на някакъв текст; буквален. Дословен превод.

досмешава ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и досмешѐе ме, св.; безл. Обхваща ме внезапно желание да се смея, става ми смешно.

досмешее ме

мин. св. досмеша̀ ме, мин. прич. досмеша̀ло ме, св.вж. досмешава ме.

доспехи

само мн. Средновековно рицарско метално облекло, което предпазва тялото от удар.

доспи ми се

мин. св. доспа̀ ми се, мин. прич. доспа̀ло ми се, св.вж. доспива ми се.

доспива ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и доспѝ ми се, св.; безл. Внезапно ме обхваща неудържимо желание да спя.

досред

предлог.
1. До средата, до центъра на определено място. Досред селото.
2. До средата, до половината на определен период от време. Досред нощ.

дост

до̀стът, до̀ста, мн. до̀стове, м. Разг. Близък, уважаван приятел, другар. Ние сме достове с него.

доста

нареч.
1. За означаване на голямо количество; много, твърде. Напечелих доста пари.
2. В голяма, висока степен; твърде, много. Доста поработихме днес.
3. Разг. Достатъчно, стига. Доста сме яли и пили.

доставка

мн. доста̀вки, ж.
1. Доставяне. Доставката на храна се забави.
2. Доставените стоки, продукти.

доставчик

мн. доста̀вчици, м. Лице, което прави доставки; снабдител.

доставя

доста̀виш, мин. св. доста̀вих, мин. прич. доста̀вил, св.вж. доставям.

доставям

доста̀вяш, несв. и доставя, св.; Какво.
1. Намирам, купувам и осигурявам нещо; снабдявам. Доставям въглища.
2. Прен. Предизвиквам приятно усещане, чувство у някого, подпомагам възникването му. Доставям радост. Доставям удоволствие.

достатъчен

доста̀тъчна, доста̀тъчно, мн. доста̀тъчни, прил. Който стига, който задоволява нуждите, необходимите условия и др.
нареч. достатъчно. Достатъчно пари. Достатъчно подготвен за длъжността си.

достатъчно

вж. достатъчен

достигам

достѝгаш, несв. и достигна, св.
1. Какво, до какво/до кого. Идвам, стигам до някакво място или до някакво предназначение. Достигнахме (до) морето. Поръчките ми не достигат до него. Тези слухове достигнаха и до неговите уши. Обидите му не достигаха до мен.
2. Кого. Успявам да догоня, да настигна. Кучето достигна бягащия човек.
3. Кого, какво. Пипам, хващам след положено усилие. Присегнах се да достигна хляба. Повдигна се на пръсти, за да я достигне.
4. Какво/кого, до какво/до кого. Стигам до някакъв предел на ръст, височина, тегло, възраст и др. Достигам (до) горния праг на вратата. Достигнах (до) дълбоки старини.
5. До какво. Преминавам в ново състояние или придобивам по-висока степен на качество. Достигнах (до) неподозирана дълбочина на чувствата.
6. До какво. Придобивам, получавам. Достигнах до министерски пост.
7. Прен. До какво. След дълги разсъждения правя извод за същността на нещо. Достигнах до истината за него.
8. В отрицателни форми. Не стигам. Никога не му достига храната. Неговата любов не ѝ достигаше.

достигна

достѝгнеш, мин. св. достѝгнах, мин. прич. достѝгнал, св.вж. достигам.

достижим

достижѝма, достижѝмо, мн. достижѝми, прил. Който може да бъде достигнат, постигнат. Достижима височина. Достижима работа.

достлук

м., само ед. Разг. Отношение на достове; приятелство.

достоверен

достовѐрна, достовѐрно, мн. достовѐрни, прил. Който може да се приеме с доверие, който не подлежи на съмнение; истински, надежден, сигурен. Достоверен източник. Достоверни сведения.
същ. достоверност, достоверността̀, ж.

достоверност

вж. достоверен

достоен

досто̀йна, досто̀йно, мн. досто̀йни, прил.
1. Който има достойнство, който заслужава уважение. Достоен човек.
2. Който заслужава нещо. Достоен за награда. Достоен за възхищение.
3. Справедлив, заслужен. Достойна оценка.
4. Който съответства на нещо или на някого. Достоен партньор. Достойно поведение.

достойнство

мн. досто̀йнства, ср.
1. Само ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение. Пазя достойнството си.
2. Положително качество, преимущество. Достойнствата на един такъв подход са ясни.

достояние

ср., само ед. Нещо, което се притежава от всички, което е достъпно за всички, което се знае от всички. Стиховете му са достояние на народа. Тайната им стана достояние на всички.

дострашава ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и дострашѐе ме, св.; безл. Внезапно ме обхваща страх.

дострашее ме

мин. св. достраша̀ ме, мин. прич. достраша̀ло ме, св.вж. дострашава ме.

достъп

м., само ед.
1. Възможност за проникване някъде, включване в нещо, достигане до някого. Достъпът на деца е забранен. Ограничен е достъпът в клуба. Не мога да намеря достъп до началника.
2. Място, през което се реализира тази възможност; вход, проход.

достъпен

достъ̀пна, достъ̀пно, мн. достъ̀пни, прил.
1. До който има достъп. Богатството изглеждаше достъпно. Галерията е достъпна за всеки.
2. До който може лесно да се достигне или по който може лесно да се мине. Достъпно скривалище. Достъпна пътека.
3. С който лесно може да се установи контакт, който не е високомерен; общителен. Достъпен човек.
4. Който е съобразен с възможностите на мнозинството или на отделен човек. Достъпно удоволствие. Достъпни цени.
5. Който е лесен за разбиране, за проникване в същността му. Достъпна философия.
същ. достъпност, достъпността̀, ж.

достъпност

вж. достъпен

досущ

нареч. Разг. Съвсем, напълно. Мъжът ѝ досущ като нея приказва.

досърби ме

мин. св. досърбя̀ ме, мин. прич. досърбя̀ло ме, св.вж. досърбява ме.

досърбява ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и досърбѝ ме, св.; безл. Неочаквано ме обхваща сърбеж; засърбява ме.

досягам

дося̀гаш, несв. и досегна, св.
1. Кого, какво. Протягам напред ръка, за да осъществя допир, контакт; докосвам, допирам. Не мога да досегна хляба.
2. Какво. В пряк контакт съм с нещо, докосвам се до нещо. Снимката почти досягаше картината.
3. Прен. Кого. За думи — оказвам влияние, въздействие върху някого; докосвам, засягам.
4. Прен. Остар. Какво. Отнасям се. Интересите му досягаха само тази област на науката.
досягам се/досегна се. 1. — Докосвам се, допирам се.
2. Остар. Засягам се, обиждам се.

дотам

нареч.
1. До място, за което се говори. И как стигнахте чак дотам? С какво се пътува дотам?
2. Във висока степен, в такава степен. Дотам се привързах към това животно, че вече не мога да се освободя от него.

дотация

мн. дота̀ции, ж. Спец. Безвъзмездни суми, отпускани от държавата на отделни предприятия, учреждения и др. за покриване на част от разходите ми. Това производство е на дотации.

дотегна

дотѐгнеш, мин. св. дотѐгнах, мин. прич. дотѐгнал, св.вж. дотягам.

дотежа

дотежѝш, мин. св. дотежа̀х, мин. прич. дотежа̀л, св.вж. дотежавам.

дотежавам

дотежа̀ваш, несв. и дотежа, св.
1. На кого. Започвам да тежа при носене. Торбата му дотежа и той я пусна.
2. На кого. В тежест съм на някого; обременявам. Гледането на детето му дотежа.
3. Причинявам тъга, мъка на някого.

дотогава

нареч. До определен минал или бъдещ момент. До изпитите има още един месец, а дотогава не ми остава нищо друго, освен да уча. Дотогава аз не знаех, че тя ще заминава.

дотолкова

нареч. Във висока степен; много, така, дотам (във 2 знач.). Дотолкова е намаляла водата, че се виждат камъните по дъното.

дотолкоз

нареч. Разг. Дотолкова.

дотрябва ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), св.
1. Внезапно изпитвам необходимост от нещо. Дотрябва ли ти нещо — обади се!
2. Пренебр. Не изпитвам необходимост от някого или от нещо, не се интересувам. Дотрябвали са ми твоите записки.

дотрябвам

дотря̀бваш, св.; На кого. Изведнъж ставам нужен, необходим. Дотрябвах на майка си в къщи.

дотук

нареч.
1. До място, където/откъдето се говори. Дотук можеш да дойдеш и с автобус, и с тролей.
2. До този момент, за който се говори. Дотук можех да ти помагам, отсега нататък трябва сам да се справяш.
Дотук ми дойде — (заедно с жест, с който се посочва шията или челото). Разг. Омръзна ми, дотегна ми.

дотука

нареч. Дотук.

дотъмнее ми

мин. св. дотъмня̀ ми, мин. прич. дотъмня̀ло ми, св. — вж. дотъмнява ми.

дотъмнява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и дотъмнѐе ми, св.; безл.
1. Става ми тъмно пред очите, започва да ми се тъмнее от немощ или от болест; притъмнява ми, причернява ми.
2. Прен. Обхваща ме внезапно силен гняв, ярост, та не виждам; притъмнява ми, причернява ми.

дотърча

дотърчѝш, мин. св. дотърча̀х, мин. прич. дотърча̀л, св.вж. дотърчавам.

дотърчавам

дотърча̀ваш, несв. и дотърча, св. Разг. Пристигам някъде, търчейки; дотичвам.

дотътря

дотъ̀триш, мин. св. дотъ̀трих, мин. прич. дотъ̀трил, св.вж. дотътрям.

дотътрям

дотъ̀тряш, несв. и дотътря, св.
1. Кого, какво. Премествам, докарвам до определено място, тътрейки; довличам, домъквам.
2. Прен. Разг. Пренебр. Кого. Довеждам със себе си нежелан гост или довеждам насила; домъквам.
дотътрям се/дотътря се. 1. — Пристигам някъде, тътрейки се; довличам се, домъквам се.
2. Прен. Разг. Пренебр. Отивам някъде, където съм нежелан или пък аз не желая да отида. Дотътрих се до лекарския кабинет.

дотягам

дотя̀гаш, несв. и дотегна, св.; на Кого. Предизвиквам досада, скука у някого; омръзвам. Този разговор ми дотегна.

дофтасам

дофта̀саш, св.вж. дофтасвам.

дофтасвам

дофта̀сваш, несв. и дофтасам, св. Разг. Довтасвам.

дохаждам

доха̀ждаш, несв. Диал. Дохождам.

доход

мн. до̀ходи, м. Обикн. ед. Пари, материални ценности и др., които някой (държава, учреждение, семейство, човек и др.) получава за своята дейност или от своя имот за определен период от време. Месечен доход. Годишен доход. Национален доход.

доходен

до̀ходна, до̀ходно, мн. до̀ходни, прил. Който носи добър доход. Доходна работа. Доходно начинание.
същ. доходност, доходността̀, ж.

доходност

вж. доходен

доходоносен

доходоно̀сна, доходоно̀сно, мн. доходоно̀сни, прил. Доходен.

дохождам

дохо̀ждаш, несв. Разг. Идвам.

доцент

мн. доцѐнти, м. Университетско научно звание между асистент и професор, което дава право на лицето, което го носи, да чете лекционен курс. Доцент по медицина.
прил. доцентски, доцѐнтска, доцѐнтско, мн. доцѐнтски.

доцентски

вж. доцент

доцентура

мн. доценту̀ри, ж. Обикн. ед. Процедура по откриване на доцентско място, както и самото място.

дочакам

доча̀каш, св.вж. дочаквам.

дочаквам

доча̀кваш, несв. и дочакам, св.
1. Какво. Чакам до края на някакво действие или до настъпването на определен момент. Дочаках сватбата им.
2. Кого, какво. Чакам до пристигането на някого или на нещо. Едва дочаках влака от София. Ти закъсня и аз не можах да те дочакам.
3. Прен. Какво. За болен или възрастен човек — доживявам. Старецът дочака пролетта.

дочен

вж. док

дочернее ми

мин. св. дочерня̀ ми, мин. прич. дочерня̀ло ми, св.вж. дочернява ми.

дочернява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и дочернѐе ми, св.; безл.
1. Става ми лошо, става ми тъмно пред очите от слабост, болест и др.; причернява ми.
2. Прен. Обхваща ме гняв, яд, силно раздразнение; причернява ми.

дочувам

дочу̀ваш, несв. и дочуя, св.; Какво.
1. Чувам, улавям със слуха си нещо, което се говори надалече от мен. Дочух песента ѝ.
2. Прен. Подразбирам, научавам. Дочух, че ще се женят.

дочуя

дочу̀еш, мин. св. дочу̀х, мин. прич. дочу̀л, св.вж. дочувам.

доще ми се

мин. св. дощя̀ ми се, мин. прич. дощя̀л ми се, св.вж. дощява ми се.

дощява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и дощѐ ми се, св. Разг. Обзема ме желание за нещо или да направя нещо; приисква ми се. Дощя ми се печено пиле. Никога не ми се дощява да работя.

доя

доѝш, мин. св. доѝх, мин. прич. доѝл, несв.
1. Какво. Стискам вимето на женско животно, за да изцедя събралото се мляко. Доя кравите.
2. Прен. Грубо. Кого. Получавам материални облаги от някого, като го мамя, изнудвам.

дояде ми се

мин. св. доя̀де ми се, мин. прич. доя̀л ми се, св.вж. дояжда ми се.

доядее ме

мин. св. доядя̀ ме, мин. прич. доядя̀ло ме, св.вж. доядява ме.

доядява ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и доядѐе ме, св.; безл. Обхваща ме яд; разгневявам се, ядосвам се.

дояжда ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и доядѐ ми се, св. Обхваща ме желание да ям нещо или изобщо да ям. Доял ми се е шоколад. Дояде му се, защото не беше закусвал.

дояч

мн. доя̀чи, м. Човек, чиято професия е да дои (в 1 знач.).

доячка

мн. доя̀чки, ж. Жена дояч.

драг

дра̀га, дра̀го, мн. дра̀ги, прил.
1. Който вдъхва нежност, радост, приятелство, любов; мил, скъп, свиден, желан. Драги приятели. Той ми е най-драг. Драги гости.
2. Остар. Който е с висока стойност; ценен, свиден.
Давам мило и драго.Разг. Давам всичко.
На драго сърце. — С удоволствие.

драгинко

мн. драгѝнковци, м. Диал. По-малък брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му.

драгоман

мн. драгома̀ни, м.
1. ист. Водач на група наемни работници, който защитава интересите им пред работодателя.
2. Остар. Преводач към консулство.

драгоманин

мн. драгома̀ни, м. Драгоман.

драгост

драгостта̀, мн. дра̀гости, ж. Остар.
1. Само ед. Удоволствие, удовлетвореност, радост.
2. Предмети, подаръци, хора, които предизвикват това чувство. Ти си драгост за мене.

драгоценен

драгоцѐнна, драгоцѐнно, мн. драгоцѐнни, прил. Остар. Който е оценен високо, който има висока цена; скъпоценен, скъп. Драгоценни камъни. Драгоценен приятел.

драгоценност

драгоценността̀, мн. драгоцѐнности, ж. Остар.
1. Само ед. Качество на драгоценен.
2. Обикн. мн. Скъпи вещи, накити; скъпоценност.

драгун

мн. драгу̀ни, м. Истор. Кавалерист, който се сражава и като пехотинец (в някои европейски армии в миналото).

драже

мн. дражѐта, ср.
1. Само ед. Дребни бонбони с овална форма, обикн. произведени чрез покриване на ядки, карамел и др. със захар, шоколад.
2. Лекарствени таблетки, в които лечебната смес е покрита със захарен пласт. Пият се по две дражета три пъти на ден след ядене.

дразнение

мн. дразнѐния, ср. Въздействие върху живия организъм, което се изразява във възбуждането му, както и самото възбуждане. Неприятни дразнения. Обонятелно дразнение.

дразним

дразнѝма, дразнѝмо, мн. дразнѝми, прил. Който може да реагира на дразнения.
същ. дразнимост, дразнимостта̀, ж.

дразнимост

вж. дразним

дразнител

дразнѝтелят, дразнѝтеля, мн. дразнѝтели, (два) дразнѝтеля, м. Явление, което предизвиква дразнение. Постоянен дразнител.

дразня

дра̀зниш, мин. св. дра̀зних и дразнѝх, мин. прич. дра̀знил и дразнѝл, несв.
1. Кого, какво. Предизвиквам раздразнение, дискомфорт, яд, дори гняв с умишлени действия или със своите качества. Дразня сестра си. Дразня кучето. Присъствието му ме дразни.
2. Какво. Възбуждам орган, сетиво и др., вкл. довеждам до болезненост. Мирисът на сирене дразнеше обонянието му. Пърженото дразни стомаха.
3. Кого. Предизвиквам нервно напрежение, вълнение, възбуда. Красивото момиче дразнеше всички мъже в залата и ги подтикваше към неприятни сравнения.
дразня се. — Ядосвам се, изпадам в раздразнение. Дразня се от подобни прояви.

драйфам

дра̀йфаш, несв. Жарг. Повръщам.

драка

мн. дра̀ки, ж.
1. Нискостеблено растение с шипове, с бодли. Вървя през драките.
2. Прен. Разг. Човек, който обича да дразни другите, да се заяжда. Голяма си драка!

дракон

мн. дра̀кони, (два) дра̀кона, м.
1. Митологично чудовище — крилат люспест змей, обикн. с няколко глави, през които издишва огън, и с остри нокти.
2. Вид крилати тропически гущери в Южна Азия и по тихоокеанските острови.
прил. драконски, дра̀конска, дра̀конско, мн. дра̀конски.

драконов

дра̀конова, дра̀коново, мн. дра̀конови, прил.
1. Който се отнася до дракон; драконски.
2. Драконовски.

драконовски

дра̀коновска, дра̀коновско, мн. дра̀коновски, прил. Който е много строг; жесток, деспотичен, безпощаден. Драконовски мерки. Драконовска политика.

драконски

вж. дракон

драм

стара мярка за тежина, равна на 1/400 част от оката или 1/312
част от килограма

драма

мн. дра̀ми, ж.
1. Спец. Само ед. Един от основните литературни родове (заедно с лирика и епос), който използва диалогичната форма за създаване на сценични произведения.
2. Диалогична творба за сценично изпълнение, в която са представени сериозни конфликти между силни личности; пиеса.
3. Прен. Сериозен конфликт, обикн. с трагични последици (вкл. и жертви). Семейна драма.

драматизация

мн. драматиза̀ции, ж. Спец.
1. Само ед. Драматизиране.
2. Произведение, резултат от драматизиране (в 1 знач.). Романът има няколко драматизации.

драматизирам

драматизѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Спец. Приспособявам, пригаждам епическо произведение за изпълнение на сцена.
2. Прен. Усилвам драматизма (във 2 знач.), напрежението на нещо, като преувеличавам неговото значение, придавайки му съдбоносен характер. Не драматизирай нещата!

драматизъм

м., само ед.
1. Спец. Напрегнатост на действието, която се свързва с острия драматичен конфликт.
2. Прен. Напрегнатост до краен предел, предизвикана от външен или вътрешен конфликт. Борбата между доброто и злото е изпълнена с драматизъм.

драматичен

драматѝчна, драматѝчно, мн. драматѝчни, прил.
1. Който се отнася към драма (в 1 и 2 знач.). Драматичен театър. Драматична актриса.
2. Който се отнася до драматизъм (във 2 знач.). Драматичен случай. Драматичен тон.
3. Спец. За глас на оперен певец — който се отличава с дълбочина, плътност. Драматичен сопран.

драматически

драматѝческа, драматѝческо, мн. драматѝчески, прил. Драматичен (в 1 знач.).

драматург

мн. драмату̀рзи, м.
1. Писател, който основно пише драматически произведения.
2. Служебно лице в театъра, което подбира репертоара му.

драматургия

ж., само ед.
1. Умение, начин на създаване на драматически произведения.
2. Всички драматически произведения (в една литература, в творчеството на един писател и др.). Световна драматургия.

дранголник

мн. дранго̀лници, (два) дранго̀лника, м. Разг. Пренебр. Затвор. Измъкнаха се от дранголника.

драпам

дра̀паш, несв. Разг.
1. Остар. Кого, какво. Драскам, чеша.
2. Прен. Пренебр. Мъча се с всички сили и без да подбирам средства да постигна нещо. Цял живот драпах за тази служба.
3. Прен. Катеря се, изкачвам се, като полагам усилия. Един ден драпах, за да достигна върха.
драпам се. — Карам се. Стига сте се драпали!

драперия

мн. драпѐрии, ж. Набран тежък плат за завеса или покривало.

драпирам

драпѝраш, несв. и св.; Какво. Набирам плат за украса на дреха, стая, зала и др.

драсвам

дра̀сваш, несв. и драсна, св.
1. Драскам от време на време или поединично. Драснах с молив. Драснах няколко реда.
2. Разг. Измъквам се, избягвам. Драснах от лекцията.

драскам

дра̀скаш, несв.
1. Какво, по какво. Движа остър предмет по повърхност, като оставям следи върху нея (черти, резки) и заедно с това предизвиквам специфичен шум. Драскам по масата. Някой драскаше по вратата.
2. Какво. Пиша, рисувам нещо набързо, небрежно (без да постигам значителни резултати). Драскам името си навсякъде. Драскаше от време на време романи.
3. Прен. Разг. Пренебр. Мъча се с всички сили и без да подбирам средства да постигна нещо; драпам.

драсканица

мн. дра̀сканици, м.
1. Обикн. мн. Изписани, нарисувани неумело, небрежно знаци, рисунки.
2. Пренебр. Незначителна, несъвършена в съдържателно, художествено или стилово отношение творба — литературно произведение, картина, текст и др.

драскач

мн. драска̀чи, м. Пренебр. Автор на безсъдържателни текстове, на текстове без художествена стойност. Драскачи много, писатели малко.

драскотина

мн. драскотѝни, м. Следа от остър предмет върху повърхност. Масата е покрита с драскотини. Имам няколко драскотини по ръката.

драскотя

драско̀тиш, мин. св. драско̀тих и драскотѝх, мин. прич. драско̀тил и драскотѝл, несв. Разг. Пренебр. Драскам (в 1 и 2 знач.).

драскулка

мн. драску̀лки, ж. Драсканица (в 1 знач.).

драсна

дра̀снеш, мин. св. дра̀снах, мин. прич. дра̀снал, св.вж. драсвам.

драстичен

драстѝчна, драстѝчно, мн. драстѝчни, прил.
1. Груб, невъздържан, необуздан. Драстични мерки. Драстичен език.
2. Който прави неприятно впечатление, оказва неприятно въздействие със своята дързост, грубост. Драстичен пример.

драхма

Библейско тълкуване: I. От злато; една персийска монета, която е струвала колкото една лира — Езд. 2:69.

II. От сребро; една гръцка монета, която е смятана за равностойна с римския динарий, или около 3 гроша и 30 пари — Лк. 15:8.

дращя

дра̀щеш и дра̀щиш, мин. св. дра̀сках и драска̀х, дра̀щих и дращѝх, мин. прич. дра̀скал и драска̀л, дра̀щил и дращѝл, несв.
1. Драскам.
2. Разг. За звук — дразня слуха със своята дрезгавост.

дреб

дребта̀, само ед., ж. Дребни остатъци, отпадъци след развлачване на лен, вълна, памук и др.

дребен

дрѐбна, дрѐбно, мн. дрѐбни, прил.
1. Който е малък по размери; ситен, нисък. Дребен човек.
2. Разг. Който е малък по възраст. Дребни деца.
3. Който е малък по стойност. Дребни пари. Дребни суми.
4. Който е малък по значението си, по значимостта си; незначителен, несъществен, маловажен. Дребен проблем.
5. Дребнав. Дребни сметки.
6. Който има малка собственост или се основава на малка собственост. Дребен земевладелец. Дребно стопанство. Дребно предприятие.
Дребна риба. — Човек, който няма особено значение, който е незначителен в своята област.
Дребна шарка.Разг. Вид шарка на ситни пъпчици; морбили.

дребнав

дребна̀ва, дребна̀во, мн. дребна̀ви, прил.
1. Който придава голямо значение на дреболии; тесногръд, ограничен. Дребнав човек. Дребнави разсъждения.
2. Който се ограничава в собствените си егоистични цели и не се интересува от нищо друго.
3. Който се отнася до ограничени егоистични цели. Дребнави стремежи.
същ. дребнавост, дребнавостта̀, ж.

дребнавост

вж. дребнав

дреболия

мн. дреболѝи, ж.
1. Нещо незначително, несъществено, малко. В чекмеджето имаше всякакви дреболии. Този успех е дреболия в сравнение с това, което предстои.
2. Разг. Само мн. Вътрешните органи на животно — дроб, бъбреци, черва, шкембе и др., в качеството си на храна. Агнешки дреболии.

дребосък

мн. дребосъ̀ци, м. Дребен (в 1, 2 и 4 знач.) човек. Ей, дребосък! В културата той е дребосък.

древен

дрѐвна, дрѐвно, мн. дрѐвни, прил. Който се отнася към древността; старинен. Древни хора. Древна история. Древна мъдрост.

древност

древността̀, само ед., ж. Далечно минало.

дреднаут

остар.
1. голям военен брониран кораб с далекобойни оръдия
2. безстрашен човек

дрезгав

дрѐзгава, дрѐзгаво, мн. дрѐзгави, прил. Който издава неясен, хриплив звук. Дрезгав глас. Дрезгав кларнет.
същ. дрезгавост, дрезгавостта̀, ж.



дрѐзгава, дрѐзгаво, мн. дрѐзгави, прил. Полумрачен, смрачен, сумрачен; през който се виждат само контурите на предметите. Дрезгава светлина. Дрезгав мрак.
същ. дрезгавина, ж.

дрезгавина

вж. дрезгав

дрезгавост

вж. дрезгав

дрезина

мн. дрезѝни, ж. Вагонетка, която се движи по релси механично или с мотор и с която се прекарват хора и материали (обикн. на близки разстояния).

дрейф

дрѐйфът, дрѐйфа, само ед., м. Ненасочено движение на плаващо тяло според посоката на вятъра или течението. Кораб на дрейф.

дрелка

мн. дрѐлки, ж. Вид инструмент, ръчен или електрически, за пробиване на дупки.

дремвам

дрѐмваш, несв. Дрямвам.

дремна

дрѐмнеш, мин. св. дрѐмнах, мин. прич. дрѐмнал, св.вж. дрямвам.

дремя

дрѐмеш, мин. св. дря̀мах и дрема̀х, мин. прич. дря̀мал и дрема̀л, несв.
1. Намирам се в полусънно състояние, спя леко, за кратко време, без да се отпускам. В автобуса дремя през целия път.
2. Прен. Бездействам. Не дреми, ами направи нещо!
3. Прен. Скрит съм, не съм се проявил. В него дремеше талант на художник.
Дреме ми на шапката.Разг. Пренебр. Безразлично ми е; не ми пука.

дренаж

м., обикн. ед. Спец.
1. В строителството — съоръжение за отводняване, за регулиране на подпочвени води.
2. В медицината — изтегляне на секреции от рана с помощта на специална тръбичка или марлен фитил.
прил. дренажен, дрена̀жна, дрена̀жно, мн. дрена̀жни.

дренажен

вж. дренаж

дресирам

дресѝраш, несв. и св.
1. Какво. Обучавам животно да изпълнява заповеди.
2. Прен. Разг. Кого. Насаждам навици според своята воля. Така е дресирала мъжа си.
същ. дресиране, ср.

дресиране

вж. дресирам

дресировач

мн. дресирова̀чи, м. Дресьор.

дресировка

ж., само ед. Дресура.

дресура

ж., само ед.
1. Дресиране.
2. Цирков номер с дресирани животни.

дресьор

мн. дресьо̀ри, м. Лице, което дресира животни.

дреха

мн. дрѐхи, ж.
1. Ушита от плат или от кожа вещ, която служи за обличане; облекло. Облечи си дрехите, да не стоиш гол.
2. Разг. Само ед. Горно облекло (обикн. късо). Вземи си дрехата от закачалката.
Горни/връхни дрехи. — Дрехи, които се обличат върху другите дрехи.
Долни дрехи. — Дрехи, които се обличат на голо, непосредствено по тялото; бельо.
същ. умал. дрешка, мн. дрѐшки, ж.

дрешка

вж. дреха

дрешник

мн. дрѐшници, (два) дрѐшника, м. Помещение, място, където се пазят дрехи (стенен гардероб, килер или долап вкъщи).

дриада

мит. Горска нимфа.

дриблирам

дриблѝраш, несв. и св. Спец. В спортни игри — правя дрибъл.

дрибъл

м., само ед. Спец. В спортни игри — продължителна игра с топката от един играч, който чрез специални движения не позволява на противника да му я отнеме.

дрипа

мн. дрѝпи, ж.
1. Откъсната част, парче от дреха; парцал.
2. Разкъсана, изпокъсана дреха.
3. Прен. Отпаднал, отпуснат човек.
4. Прен. Пренебр. Човек без достойнство; безнравствен човек.
Налягам си дрипите.Разг. Кротувам, не се съпротивлявам повече, слушам.
Захвърлям като дрипа.Разг. Изоставям някого, без да казвам причината.

дрипав

дрѝпава, дрѝпаво, мн. дрѝпави, прил.
1. Който е в дрипи. Дрипав човек.
2. Който е на дрипи. Дрипава дреха. Дрипаво облекло.

дрипльо

мн. дрѝпльовци, м. Разг. Пренебр.
1. Човек в дрипави дрехи.
2. Прен. Бедняк.

дрискам

дрѝскаш, несв. Разг. За човек или животно — често, на пристъпи, тласъци изхвърлям редки изпражнения.

дрисък

м., само ед.
1. Разг. Разстройство на стомашно-чревния тракт, при което се дриска; диария.
2. Прен. Грубо. Заядлив, дребнав човек.

дроб

дро̀бът, дро̀ба, мн. дро̀бове, (два) дро̀ба, м. Вътрешен орган у човек или животно.
Бял дроб — и бели дробове. Вътрешен дихателен орган, разположен в гръдния кош.
Чер(ен) дроб. — Жлеза за пречистване на кръвта, разположена в дясната част на коремната кухина под стомаха.



дробта̀, мн. дро̀би, ж. Спец. В математиката — нецяло число, по-малко от единица. Десетична дроб.
прил. дробен, дро̀бна, дро̀бно, мн. дро̀бни.

дроб-сарма

ж., само ед. Печено ястие от агнешки дреболии и ориз.

дробен

вж. дроб

дробилка

мн. дробѝлки, ж. Машина за дробене.

дробя

дробѝш, мин. св. дробѝх, мин. прич. дробѝл, несв.; Какво.
1. Разделям на малки, дребни парчета (обикн. с неправилна форма). Дробя хляб.
2. Разг. Разделям на малки части. Дробя имот.
дробя се. — Ставам на малки, дребни парчета. Хлябът се дроби.
Каквото съм дробил, това ще сърбам. — Ще получа съответстващото на действията ми, което обикн. е неприятно.

дрога

мн. дро̀ги, ж.
1. Спец. Изсушена билка с лекарствено предназначение или за наркотик.
2. Наркотик.

дрогерия

мн. дрогѐрии, ж. Истор. В близкото минало — магазин, в който са се продавали различни дребни стоки за бита и лекарства без рецепта.

дрогирам

дрогѝраш, несв. и св.; Кого. Давам наркотик или друго упойващо средство.
дрогирам се. — Приемам наркотик или друго упойващо средство.

дрожди

само мн. Едноклетъчни микроорганизми, които предизвикват ферментация на захарите.

дрозд

дро̀здът, дро̀зда, мн. дро̀здове, (два) дро̀зда, м. Вид прелетна пойна птица с пъстра перушина.

дромоним

Географско название на път.
вж. топоним

дромотропен

мед. Променящ скоростта на провеждане на възбуждението. Различават се отрицателен (намаляващ) и положителен (увеличаващ скоростта на провеждане навъзбуждението) дромотропен ефект.

дропла

мн. дро̀пли, ж.
1. Вид тромава блатна или степна птица, подобна на жерав.
2. Прен. Разг. Пренебр. Едра, тромава и отпусната жена.

дропс

дро̀псът, дро̀пса, само ед., м. Дребни кръгли бонбони от захар, без пълнеж.
прил. дро̀псов, дро̀псова, дро̀псово, мн. дро̀псови.

друг

дру̀га, дру̀го, мн. дру̀ги, прил.
1. Не този, не посоченият, даденият, а различен или противоположен. Трябва ми друг човек, а не ти. От другата страна на улицата.
2. Числ. Втори. Един, че друг, че трети.
3. Следващ спрямо минал или бъдещ определен момент. На другата нощ.
4. Различен от посочения; инакъв. Работата е съвсем друга. Ти си друг — не си като мене.
5. Като същ. Този, който е извън обхвата, извън обема на посочените. Другите да му мислят. • Едно-друго. Различни неща.
Без друго. — Без съмнение; и без това.
Гледам с (по-) друго (други) око (очи). — Отношението ми става различно.
Друга работа съм.Разг. За лица — различен съм, обикн. по-добър.
Това е друга работа. — Това променя нещата, отношението ми.
Това е друг въпрос. — Това е странично, няма отношение към обсъждания проблем.
Друго двайсет!Разг. Възклицание при учудване от нещо непредвидено, твърде неприятно.
Друг път.Разг. За категоричен отказ.
Един през друг. — Всички заедно, безразборно.
Между другото. — Вметнат израз в началото на странични по отношение на основния проблем разсъждения.
Обръщам другия край.Разг. Започвам да се отнасям строго.

другаде

нареч. На друго, различно място, не тук. Отивам да пея другаде. Бедата е другаде. Идвам от другаде.

другар

друга̀рят, друга̀ря, мн. друга̀ри, м.
1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. Той ми е добър другар.
2. Човек, който е свързан с друг поради временна обща съдба, общи цели, общи интереси, обща работа и др. Другарят му в килията беше блед младеж. Другар по съдба. Другар по убеждения.
3. ист. В речевия етикет при управлението на комунистическата власт — господин.
4. Разг. Съпруг.
прил. другарски, друга̀рска, друга̀рско, мн. друга̀рски.

другарка

мн. друга̀рки, ж. Жена другар.

другарски

вж. другар

други ден

Денят след утре. вж. оня ден

друговерец

мн. друговѐрци, м. Човек, който изповядва друга, различна религия в сравнение с говорещия или с този, за когото се говори.
прил. друговерски, друговѐрска, друговѐрско, мн. друговѐрски.

друговерски

вж. друговерец

другояче

нареч. По друг, различен начин; иначе, инак.

дружа

дружѝш, мин. св. дружѝх, мин. прич. дружѝл, несв.; с кого. Поддържам другарски, приятелски отношения с някого. Никой не дружи с мен.

дружба

ж., само ед.
1. Близки отношения, които се основават на взаимно доверие, разбиране, преданост един на друг, общи интереси и др.; приятелство.
2. Разг. Любов.



мн. дру̀жби, ж. Местна земеделска организация.

дружелюбен

дружелю̀бна, дружелю̀бно, мн. дружелю̀бни, прил.
1. Който е настроен приятелски, предразположен е към някого; приветлив. Дружелюбен човек.
2. Който е израз, проява на предразположение, на приятелско отношение; приветлив. Дружелюбна усмивка.
същ. дружелюбност, дружелюбността̀, ж.

дружелюбност

вж. дружелюбен

дружен

дру̀жна, дру̀жно, мн. дру̀жни, прил.
1. Който се характеризира с единодушие и взаимно съгласие; задружен, единен. Дружен клас. Дружна компания.
2. Който се извършва, протича едновременно, съвместно; колективен. Дружен смях.

дружески

дру̀жеска, дру̀жеско, мн. дру̀жески, прил. Другарски, приятелски.

дружество

мн. дру̀жества, ср.
1. Доброволна свободна организация, в която членовете са обединени от обща културна, възпитателна или друга цел; сдружение. Дружество на природозащитниците.
2. ист. Най-малката местна организация в комунистическите младежки съюзи. Комсомолско дружество.
3. Спец. Вид съвместно предприятие, в което всеки от членовете участва със свой дял. Акционерно дружество.

дружина

мн. дружѝни, ж.
1. Остар. Група хора, които временно имат общо занимание, обща задача. Дружина кооператори.
2. ист. Група въоръжени лица с обща цел и обща бойна задача. Хайдушка дружина. Партизанската дружина.
3. Остар. Войсково подразделение, което се състои от няколко роти; батальон.
прил. дружинен, дружѝнна, дружѝнно, мн. дружѝнни.

дружинен

вж. дружина

дружка

мн. дру̀жки, ж. Разг. Другарка, приятелка. Вярна дружка.

друидизъм

ист. Религия на древните келти, основана на обожествяване на природата, трансмиграция на душите и др.

друм

дру̀мът, дру̀ма, мн. дру̀мове и дру̀ми, (два) дру̀ма. Път.
Царски друм. — Широк и удобен път.

друмник

мн. дру̀мници, м. Човек, който е по друмовете; пътник.

друсам

дру̀саш, несв.
1. Кого, какво. Тръскам, подхвърлям леко нагоре. Друсам детето. Колата друсаше пътниците.
2. Какво. Играя, потропвам. Друсам хоро.
3. Разг. Какво. Клатя силно, за да съборя; тръскам. Започнах да друсам сливата.
4. Жарг. Бия, удрям.
друсам се. 1. — Движа се нагоре-надолу; клатя се, люлея се, треса се при игра или при движение.
2. Прен. Жарг. Приемам наркотик; дрогирам се.

дръвник

мн. дръвнѝци, (два) дръвнѝка, м.
1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак.

дръглив

дръглѝва, дръглѝво, мн. дръглѝви, прил. Който е много слаб, мършав, неугледен. Дръгливо магаре. Дръглива кобила. Дръглив вол.
същ. дръгливост, дръгливостта̀, ж.

дръгливост

вж. дръглив

дръгна се

дръ̀гнеш се, мин. св. дръ̀гнах се, мин. прич. дръ̀гнал се, несв. Разг. Чеша се. Кравата се дръгне о вратата.

дръжка

мн. дръ̀жки, ж.
1. Част от предмет, с която той се хваща, държи. Дръжката на прозореца е счупена.
2. Стъбло на цвете. Препоръчвам ви цветя с дълги дръжки.
3. Жарг. Само мн. Нищо. — Какво има за ядене? — Дръжки.

дръзвам

дръ̀зваш, несв. и дръзна, св. Проявявам смелост, дързост; осмелявам се. Дръзнах да се обадя.

дръзна

дръ̀знеш, мин. св. дръ̀знах, мин. прич. дръ̀знал, св.вж. дръзвам.

дръзновен

дръзновѐна, дръзновѐно, мн. дръзновѐни, прил. Който проявява или изразява смелост, дързост; дързък. Дръзновени мечти.
същ. дръзновѐност, дръзновеността̀, ж.

дръзновение

ср., само ед. Дързост, смелост, дръзновеност.

дръмон

вж. дармон

дрънкалка

мн. дрънка̀лки, ж.
1. Бебешка играчка, която дрънка при допир или при разлюляване.
2. Разг. Пренебр. Накит.

дрънкало

мн. дрънка̀ла, ср.
1. Дрънкалка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много; бъбривец.

дрънкам

дръ̀нкаш, несв.
1. Издавам специфични прекъснати отсечени звуци при разлюляване или при движение; звъня. Менците дрънкат долу на мегдана. В касичката нещо дрънкаше.
2. Удрям, разлюлявам нещо, та издава такива звуци. Дрънкам (с) герданите.
3. Разг. Пренебр. Свиря неумело на струнен или клавирен инструмент. Дрънкам на пиано.
4. За музикален инструмент — издавам нехармонични звукове. Пианото дрънкаше в съседната стая.
5. Прен. Разг. Пренебр. Говоря много, напусто. Стига си дрънкала, ами се хвани за работа.
6. Прен. Разг. Кого. Моля нетърпеливо, като повтарям често молбата си. Дрънкаше баща си да ѝ купи шлифер.
дрънкам се.Разг. С кого. Закачам се, споря, карам се. Не се дрънкай с брат си.

дрънча

дрънчѝш, мин. св. дрънча̀х, мин. прич. дрънча̀л, несв. Дрънкам (в 1, 2 и 4 знач.).

дръпвам

дръ̀пваш, несв. и дръпна, св.
1. Дърпам еднократно или поединично.
2. Разг. Започвам да се движа, да правя нещо много бързо, като изпреварвам другите.

дръпна

дръ̀пнеш, мин. св. дръ̀пнах, мин. прич. дръ̀пнал, св.вж. дръпвам.

дръпнат

дръ̀пната, дръ̀пнато, мн. дръ̀пнати, прил.
1. Който е неприветлив, несговорчив, често се обижда и показва демонстративно това. Дръпната барманка.
2. Който е израз, проява на неприветливост, несговорчивост. Дръпнато поведение.
същ. дръпнатост, дръпнатостта̀, ж.

дръпнатост

вж. дръпнат

дръстя

дръ̀стиш, мин. св. дръ̀стих и дръстѝх, мин. прич. дръ̀стил и дръстѝл, несв. Диал.
1. Какво. Пера постелки, одеяла, като ги удрям във водата на река.
2. Какво. Удрям, чукам коноп или лен, за да отделя влакното.
3. Прен. Кого. Бия. Дръстя го всеки ден, ама не помага.

дрязга

мн. дря̀зги, ж. Обикн. мн. Недоразумения, дребни разправии, препирни.

дрямвам

дря̀мваш, несв. и дремна, св. Дремя (в 1 знач.) кратко време или от време на време. Ти иди дремни.

дрямка

ж., само ед. Полусън, унес, лек сън.

дрян

дря̀нът, дря̀на, мн. дря̀нове, (два) дря̀на, м. Горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус. Откъснах клонче от дряна за сурвачка.
прил. дрянов, дря̀нова, дря̀ново, мн. дря̀нови.

дрянка

мн. дрѐнки, ж.
1. Плод на дрян.
2. Разг. Дрян.
От един дол дренки.Разг. Пренебр. Еднакви в недостатъците си.

дрянов

вж. дрян

дряновица

мн. дря̀новици, ж. Дрянова тояга, пръчка.

дряхлост

вж. дряхлявост

дряхлявост

книж. остар.
немощ, отпадналост, грохналост

дряхнал

книж. остар.
отпаднал, немощен, слаб, грохнал

дуализъм

м., само ед.
1. Спец. Философско учение, което признава съсъществуването на две начала — идеално и материално.
2. Спец. В религиите — почитане на доброто и злото като две основополагащи начала.
прил. дуалистичен, дуалистѝчна, дуалистѝчно, мн. дуалистѝчни.
прил. дуалистически, дуалистѝческа, дуалистѝческо, мн. дуалистѝчески.

дуалистичен

вж. дуализъм

дуалистически

вж. дуализъм

дубара

остар.
измама, лъжа, хитрост

дублаж

м., само ед. Спец. Дублиране.

дублет

мн. дублѐти, (два) дублѐта, м.
1. Спец. В езикознанието — всяка една от тъждествени по значение форми, приети в един език.
2. Втори екземпляр; дубликат.
прил. дублетен, дублѐтна, дублѐтно, мн. дублѐтни.

дублетен

вж. дублет

дубликат

мн. дублика̀ти, (два) дублика̀та, м. Втори екземпляр от документ, издаден в един екземпляр, който замества оригинала при нужда. Дубликат на свидетелство за раждане.

дублирам

дублѝраш, несв. и св.
1. Спец. Подготвям роля в театрална постановка като резерв за заместване на основния изпълнител при нужда.
2. Спец. В киното — озвучавам филм в превод (обикн. на родния си език).
3. Спец. В хазарта — удвоявам залога.
4. Повтарям.
същ. дублиране, ср.

дублиране

вж. дублирам

дубльор

мн. дубльо̀ри, м.
1. Актьор, който дублира друг в театрална постановка.
2. Четец, който изпълнява ролята при дублиране на друг език.

дубъл

мн. ду̀бли, (два) ду̀бъла, м. Спец. В киното — всяко едно от заснеманията на един и същи кадър.

дувар

мн. дува̀ри, (два) дува̀ра, м. Стена, зидана ограда, зид. Трябва да прескочите дувара.

дудук

мн. дуду̀ци, (два) дуду̀ка, м. Диал. Дървена свирка, подобна на цафара.

дуел

мн. дуѐли, (два) дуѐла, м. Единоборство при обида, предизвикателство за възстановяване на честта; двубой. Викам на дуел.

дуелирам се

дуелѝраш се, несв. и св. Участвам в дуел.

дует

мн. дуѐти, (два) дуѐта, м.
1. Вокална или инструментална група от двама изпълнители. Дует “Ритон”.
2. Музикална творба, предназначена за двама изпълнители.

дузина

мн. дузѝни, ж.
1. Дванайсет предмета (обикн. еднакви) или лица. Купих две дузини сладки.
2. Голяма група, голям брой. Дойдоха цяла дузина гости.

дузпа

мн. ду̀зпи, ж. Спец. Във футбола — единайсетметров наказателен удар, който се изпълнява от един състезател, застанал сам срещу вратаря на противниковия отбор. Печеля мача с дузпи.
Бия дузпата (на някого).Жарг. Изгонвам, изпъждам или изоставям, разделям се.

дук

ду̀кът, ду̀ка, мн. ду̀кове, м. Истор. Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, което я носи.

дукеса

мн. дукѐси, ж. Жена или дъщеря на дук.

дулап

кладенец без ограда

дуло

мн. дула̀, ср. Отвор на огнестрелно оръжие в предния край на цевта. Насочи добре дулото на пистолета.

дум-дум

междум. За наподобяване на звуци от изстрели, тропане и др.



неизм.
Куршуми дум-дум. — Вид куршуми, които се взривяват и разпръскват в тялото, като причиняват сериозни рани.

дума

мн. ду̀ми, ж.
1. Съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовава, означава едно понятие. Колко думи използва един човек?
2. Обикн. мн. Приказки, разказани неща (често лоши, неприятни за някого). Гледаше го как говори, но думите му не проникваха в съзнанието ѝ. Хорските думи не ме засягат.
3. Разг. Обикн. ед. Говорене. Пресичам думата на някого.
4. Само ед. Мнение, становище. Кажи си думата!
5. Разг. Само ед. Обещание. Давам думата си. Дадохме си дума.
6. Прен. Само ед. Постижение в някоя област. Нова дума на техниката.
Вземам думата. — Правя изказване на събрание.
Давам думата. — Разрешавам изказване на събрание.
Имам думата. — Разрешено ми е изказване на събрание.
Отнемам думата. — Забранявам, прекъсвам изказване на събрание.
Вземам си думите назад.Разг. Извинявам се за несправедливо обвинение или изказване.
Губя ума и дума. — Стреснат съм, стъписан съм, та не мога да реагирам — да мисля и да говоря.
Две думи. 1. — Накратко. С две думи казано.
2. Много малко, недостатъчно, нищо. Каза две думи и спря.
Дума да няма/Дума да не става.Разг.
1. За изразяване на категорично отрицание.
2. Безпорно.
Имам думата. — Мнението ми се слуша.
Не обелвам дума. — Нищо не казвам.
Казвам две думи (за някого). — Ходатайствам.
На думи. — Привидно. На думи всичко е ясно.
Не ще и дума. — Няма съмнение; разбира се.
Нямам думата. — Не ми се позволява да изказвам мнение, да се намесвам. Вкъщи той няма думата.
Хващам се/улавям се за думата.Разг. Отделям прекалено голямо внимание, значение на нещо, казано случайно, между другото.

думам

ду̀маш, несв. Разг. Казвам, говоря, приказвам.

думан

м., само ед. Диал.
1. Мъгла.
2. Дим, пушек, прах.

думвам

ду̀мваш, несв. и думна, св. Думкам веднъж или поединично. Думнаха няколко изстрела.

думкам

ду̀мкаш, несв. Разг.
1. По какво, о какво, Какво. Произвеждам тъп звук, като удрям по някакъв предмет. Думкам по вратата. Думкам (по) тъпана.
2. За ударен музикален инструмент — издавам тъп звук при удряне.
3. Разг. Кого. Удрям. Думкам по главата.

думна

ду̀мнеш, мин. св. ду̀мнах, мин. прич. ду̀мнал, св.вж. думвам.

дунанма

увеселение с илюминации, шум, глъчка

дунапрен

м., само ед. Изкуствена мека и пореста материя, употребявана в бита и в промишлеността. Дюшек от дунапрен.
прил. дунапренов, дунапрѐнова, дунапрѐново, мн. дунапрѐнови. Дунапренова възглавница.

дунапренов

вж. дунапрен

дунда

мн. ду̀нди, ж. Разг. Пренебр. Дундеста жена.

дундест

ду̀ндеста, ду̀ндесто, мн. ду̀ндести, прил. Който е с възпълно, обемисто тяло. Дундесто дете. Дундеста жена.

дундьо

мн. ду̀ндьовци, м. Разг. Пренебр. Дундест мъж или дундесто момче.

дуо

ср., само ед. Дует.

дуоденум

мед. Началната част на тънкото черво. Има форма на подкова, която обхваща главата на панкреаса. Дължина му е 25-30 сm.

дупка

мн. ду̀пки, ж.
1. Пробит или разкъсан отвор в нещо. Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише.
2. Издълбана вдлъбнатина с овална форма и определена дълбочина в земята или в твърд предмет. Копая дупки. Миша дупка. Дупка в дървото.
3. Прен. Разг. Пренебр. Тясно жилищно помещение.
4. Прен. Жарг. Промеждутък между учебни часове; прозорец.
Миша дупка. — Скрито, потайно място; скривалище.
До дупка.Разг. Докрай.
Дупка в морето.Разг. Ирон. Нещо безсмислено, т. е. нищо.
Имам дупки за запушване.Разг. Имам неотложни разходи (обикн. в домакинството).
Девета дупка на кавала. — Човек без съществена роля, от когото почти нищо не зависи.

дуплекс

м., само ед.
1. Начин за телеграфно свързване по една жица едновременно в две посоки.
2. За телефон — една линия с два телефонни поста.

дупча

ду̀пчиш, мин. св. ду̀пчих и дупчѝх, мин. прич. ду̀пчил и дупчѝл, несв.; Кого, какво.
1. Правя, пробивам дупки. Дупча с куршум. Дупча пита. Дупча стената.
2. Хапя, бода. Комарите ме дупчиха цяла нощ.

дупчест

ду̀пчеста, ду̀пчесто, мн. ду̀пчести, прил. По който има дупки, който е с дупки или шупли. Дупчеста материя. Дупчест козунак. Дупчеста блуза.

дур

междум. Остар. Стой! Спри!

дуралуминиев

вж. дуралуминий

дуралуминий

дуралумѝният, дуралумѝния, само ед., м. Спец. Твърда и лека сплав на алуминий с мед и други метали, използвана в самолетостроенето.
прил. дуралуминиев, дуралумѝниева, дуралумѝниево, мн. дуралумѝниеви.

дух

духъ̀т, духа̀, мн. ду̀хове и духовѐ, (два) ду̀ха, м.
1. Само ед. Съзнание, мислене, психически способности.
2. Вътрешна, нравствена, волева сила на човек. Имам силен дух. Духовете са разбудени.
3. Само ед. Нематериално начало при сътворението, което след смъртта напуска тялото.
4. В митологичните представи — нематериален образ на покойник. Из къщата бродят духове.
5. Прен. Само ед. Съдържание, истински смисъл на нещо. В духа на промените.
6. Прен. Само ед. Вътрешни взаимоотношения в колектив и изграденото в зависимост от тях настроение. В кабинета витаеше дух на нетърпимост.
Предавам богу дух. — Умирам.

духало

мн. духа̀ла и духала̀, ср.
1. Приспособление за раздухване на огън (обикн. кожен мях).
2. Тръбичка, цев, през която се надува духов инструмент.

духам

ду̀хаш, несв.
1. Предизвиквам въздушно течение, движение. Вятърът духа. Духам с ветрило.
2. Безл. Става течение, чувства се вятър. Тук духа.
3. Изпускам през закръглени свити устни силна струя въздух. Духам огъня, за да гори. Духам на ръцете си.
4. Разг. Какво. Гася. Духам свещ.
Гоня тоя/оня, дето духа.Разг. Върша нещо, което няма смисъл; гоня вятъра.
Накъде духа вятърът.Разг. Каква е посоката на развитие на нещата.
Ще го духам.Жарг. Няма да стане това, което искам.

духвам

ду̀хваш, несв. и духна, св.
1. Духам изведнъж, еднократно или поединично, на тласъци. Духна вятър. Духнах дим към компанията.
2. Какво. Изгасям с духане. Духни свещта и лягай!
3. Прен. Жарг. Избягвам, побягвам, оттеглям се. Духнаха от затвора.

духна

ду̀хнеш, мин. св. ду̀хнах, мин. прич. ду̀хнал, св.вж. духвам.

духов

ду̀хова, ду̀хово, мн. ду̀хови, прил.
Духов музикален инструмент. — Който издава звук след духане в него с уста.
Духова музика. — Музика за духов оркестър.
Духов оркестър. — Оркестър от духови музикални инструменти.

духовен

духо̀вна, духо̀вно, мн. духо̀вни, прил.
1. Който се отнася към умствената дейност, към нематериалното, към духа (в 1 знач.). Духовен свят. Духовна връзка. Духовен живот.
2. Който се отнася до църквата; свещенически, църковен, религиозен. Духовен сан.
същ. духовност, духовността̀, ж. (в 1 знач.).

духовенство

мн. духо̀венства, ср. Всички служители на една църква; клир. Православно духовенство.

духовит

духовѝта, духовѝто, мн. духовѝти, прил.
1. Който проявява остроумие, който е с добро чувство за хумор; забавен, остроумен. Духовит човек.
2. Който е израз, проява на остроумие, добро чувство за хумор; забавен, остроумен. Духовита забележка.
същ. духовитост, духовитостта̀, ж.

духовитост

вж. духовит

духовник

мн. духо̀вници, м. Църковен служител; свещенослужител.
прил. духовнически, духо̀вническа, духо̀вническо, мн. духо̀внически.

духовнически

вж. духовник

духовност

вж. духовен

духом

нареч.
1. С духа си (в 1 знач.), с разума и съзнанието си, не с тялото си. Духом не съм тук.
2. По дух (във 2 знач.). Не се отпускайте духом.

душ

ду̀шът, ду̀ша, мн. ду̀шове, (два) ду̀ша, м. Приспособление в баня, което пропуска водата на тънки струйки.
Вземам душ. — Къпя се с такова приспособление.

душа

ду̀шиш, мин. св. ду̀ших и душѝх, мин. прич. ду̀шил и душѝл, несв.
1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.
2. Прен. Слухтя, дебна. Той души наоколо.



мн. душѝ, ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек.
Бера душа.Разг. Умирам.
Вадя душата (на някого).Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
В дъното на душата си. — В дълбоката си същност.
Вземам душата (на някого). — Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
Гледам си душата. — Грижа се да ми е добре; угаждам си.
Давам душа (на нещо). — Вдъхвам живот.
Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). — Много харесвам.
До дъното на душата си. — Дълбоко.
За душата.Разг. За свое удоволствие.
Изкривявам си/кривя си душата.Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
Излиза ми/изскача ми душата.Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
Лежи ми на душата.Разг. Много ми харесва.
Напълвам душата (на някого).Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
Нося душа под наем.Разг. Много слаб, много болнав съм.
От душа/от (цялото си) сърце и душа. — Всеотдайно, себеотрицателно.
От дъното на душата си. — В много голяма степен.
Продавам си душата (на дявола). — Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
Човек с широка душа.Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.



душѝш, мин. св. душѝх, мин. прич. душѝл, несв.
1. Кого, какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. Кого, какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. Прен. Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
душа се. — Задушавам се.

душевен

душѐвна, душѐвно, мн. душѐвни, прил. Който се отнася до вътрешния свят на човека, до неговата душа. Душевно спокойствие. Душевна болест.
същ. душевност, душевността̀, ж.

душевност

вж. душевен

душен

ду̀шна, ду̀шно, мн. ду̀шни, прил. Който задушава, който души. Душен въздух. Душна стая. Душна нощ. Душна действителност.

души

само мн. След числително или някои местоимения. Хора, човеци. Колко души са в стаята?

душман

мн. душма̀ни, м. Разг. Душманин.

душманин

мн. душма̀ни, м. Разг. Враг, неприятел.

дхарма

вж. дихарма

дъб

дъбъ̀т, дъба̀, мн. дъ̀бове, (два) дъ̀ба, м. Едро широколистно дърво с нарязани листа, което ражда жълъди, а твърдата му дървесина се използва в строителството, за изработка на мебели и др.
прил. дъбов, дъ̀бова, дъ̀бово, мн. дъ̀бови. Дъбова маса. Дъбов паркет.

дъбак

мн. дъба̀ци, (два) дъба̀ка, м. Дъбова гора.

дъбилен

дъбѝлна, дъбѝлно, мн. дъбѝлни, прил. Който служи за щавене, за обработка на кожа. Дъбилно вещество.

дъбов

вж. дъб

дъбрава

мн. дъбра̀ви, ж.
1. Млада гъста гора (обикн. дъбова).
2. Обикн. мн. Труднопроходима, величествена, девствена гора.

дъвка

мн. дъ̀вки, ж. Подсладено и ароматизирано еластично вещество за дъвкане.

дъвкателен

дъвка̀телна, дъвка̀телно, мн. дъвка̀телни, прил. Който е приспособен, пригоден да дъвче. Дъвкателен орган.

дъвча

дъ̀вчеш, мин. св. дъ̀вках и дъвка̀х, мин. прич. дъ̀вкал и дъвка̀л, несв.
1. Какво. Мачкам, дробя, разкъсвам със зъби, обикн. храна. Трудно дъвча месо. Не дъвчи молива си.
2. Прен. Разг. Не говоря ясно, не артикулирам правилно. Дъвче си думите.
3. Прен. Повтарям многократно едно и също нещо; предъвквам.
4. Прен. Разг. Кого. Мърморя, карам се, съветвам, одумвам. Стига сме дъвкали момчето — оставете го на мира!
Дъвча му кокалите. — Клюкарствам, злословя.
Какви ще ги дъвча.Разг. Нямам изход, ще трябва да извърша нещо, което не желая.

дъвчащ

дъвча̀ща, дъвча̀що, мн. дъвча̀щи, прил.
1. Който дъвче.
2. Разг. Който може да се дъвче. Дъвчащи бонбони.

дъга

мн. дъгѝ, ж.
1. Част от окръжност; заоблена крива. Чертая дъга с пергел.
2. Дъгообразен предмет. Дъгата над вратата наполовина се беше разрушила. Стегнах дъгите на бъчвата.
3. Природно явление след дъжд — разноцветна ивица на небето, в която се виждат цветовете на спектъра в резултат от пречупването на слънчевите лъчи в дъждовните капки.
прил. дъгов, дъ̀гова, дъ̀гово, мн. дъ̀гови.

дъгов

вж. дъга

дъгообразен

дъгообра̀зна, дъгообра̀зно, мн. дъгообра̀зни, прил. Който е с форма на дъга (в 1 знач.).

дъжд

дъждъ̀т, дъжда̀, мн. дъждовѐ, м.
1. Природно явление — водни капки или струи, които падат от облаците. Проливен дъжд.
2. Прен. Само ед. Изобилие, множество. Дъжд от аплодисменти. Дъжд от падащи листа.

дъжделив

дъжделѝва, дъжделѝво, мн. дъжделѝви, прил. През който често пада дъжд; дъждовит, дъждовен. Дъжделив ден.

дъждобран

мн. дъждобра̀ни, (два) дъждобра̀на, м. Вид тънка наметка, която не пропуска вода.

дъждовален

дъждова̀лна, дъждова̀лно, мн. дъждова̀лни, прил.
Дъждовална машина/инсталация. — Напоителна машина/инсталация, която разпръсква вода под формата на дъжд.

дъждовен

дъждо̀вна, дъждо̀вно, мн. дъждо̀вни, прил.
1. Дъждовит, дъжделив. Дъждовен период.
2. Който е от дъжд. Дъждовна вода.
3. Който носи дъжд. Дъждовен облак.
същ. дъждовност, дъждовността̀, ж. (в 1 знач.).
Дъждовен червей. — Червей, който излиза от земята след дъжд.

дъждовит

дъждовѝта, дъждовѝто, мн. дъждовѝти, прил. През който често или без прекъсване пада дъжд; дъжделив, дъждовен. Дъждовита утрин.

дъждовник

мн. дъждо̀вници, (два) дъждо̀вника, м. Подобно на гущер животно с тъмна кожа на жълти петна; саламандър.

дъждовност

вж. дъждовен

дъждувам

дъжду̀ваш, несв. Поливам с дъждовална инсталация.

дълбая

дълба̀еш, мин. св. дълба̀х, мин. прич. дълба̀л, несв.; какво, в Какво.
1. Правя дупка в нещо с помощта на инструмент; ровя.
2. Гравирам, резбовам.
3. Прен. Разг. Прониквам надълбоко в същността на нещата; ровя се. Дълбая този проблем от години.
дълбая се. — Дълбая (в 3 знач.); ровя се, задълбочавам се.

дълбина

мн. дълбинѝ, ж. Дълбочина. Морски дълбини.

дълбок

дълбо̀ка, дълбо̀ко, мн. дълбо̀ки, прил.
1. Който има голяма дълбочина (в 1 знач.). Дълбок кладенец. Дълбока дупка. Дълбока пещера. Дълбок съд.
2. Разг. С дълбочина.
3. Който е на голямо разстояние в пространството или във времето; отдалечен, далечен. Дълбок тил. Дълбока древност.
4. Прен. Който идва от дълбините на човек, от най-съкровената му същност. Дълбок глас. Дълбок стон. Дълбоко съжаление.
5. Прен. Който е стигнал до крайна или връхна точка в развитието си. Дълбока старост. Дълбока зима. Дълбока криза.
6. Прен. Който прониква много навътре в същността на нещата; съдържателен, значителен. Дълбок ум. Дълбок анализ. Дълбоки промени.

дълбокомислен

дълбокомѝслена, дълбокомѝслено, мн. дълбокомѝслени, прил.
1. Който е обмислен задълбочено, който има дълбок смисъл; задълбочен. Дълбокомислен отговор.
2. Прен. Ирон. Който външно изглежда, че е с дълбок смисъл, а всъщност не е. Дълбокомислени думи.
същ. дълбокомисленост, дълбокомислеността̀, ж.

дълбокомисленост

вж. дълбокомислен

дълбокомислие

ср., само ед. Дълбокомисленост.

дълбочина

мн. дълбочинѝ, ж.
1. Размер, който показва разстоянието от повърхността надолу по вертикала или от отвора надолу по вертикала и от отвора навътре по хоризонтала. Дълбочина на река. Тенджери с различна дълбочина. Дълбочина на пещера.
2. Голяма отдалеченост по място или по време и местност, територия, площ, разположена на голямо разстояние.
3. Прен. Пределна, крайна степен в някакво изживяване. Дълбочина на чувството.
4. Прен. Дълбока, скрита същност. Анализът достига до дълбочината на романа.
5. Прен. Съдържателност. Философска дълбочина.

дълг

дългъ̀т, дълга̀, мн. дъ̀лгове, (два) дъ̀лга, м.
1. Само ед. Осъзнати задължителни действия, които човек трябва да извърши като член на обществото или на отделен негов колектив. Дълг към родината. Чувство за дълг.
2. Парично задължение, заем, който трябва да се изплати. Затънал съм в дългове.

дълго-

Първа съставна част на сложни думи със значение дълъг, дълго, напр. дългокрак, дългокос, дългоочакван, дълговременен и др.

дълголетие

мн. дълголѐтия, ср.
1. Само ед. Дълъг живот.
2. Само мн. Дълги години. От дълголетия сме мачкани и унижавани.

дължа

дължѝш, мин. св. дължа̀х, мин. прич. дължа̀л, св.; Какво.
1. Имам дълг (паричен или нравствен). Дължа пари. Дължа ти удовлетворение.
2. Получил съм нещо в резултат от действията на някого или от съществуването на нещо. На него дължа своя успех.

дължим

дължѝма, дължѝмо, мн. дължѝми, прил. Който се дължи; който е дълг на човека. Дължима сума. Дължима почит.

дължина

мн. дължинѝ, ж.
1. Размер, който показва разстоянието между най-отдалечените точки, най-отдалечените краища на линия, предмет. Дължината на леглото е малко повече от два метра.
2. Спец. Географска координата, която се измерва по Гринуичкия меридиан.
3. Продължителност. Дължината на филма е два часа.

дълнал

задълбочил

дълъг

дъ̀лга, дъ̀лго, мн. дъ̀лги, прил.
1. Който е с относително голяма дължина, над средната. Дълъг влак.
2. Който има определена дължина. Завесата е дълга два метра.
3. Който трае много време; продължителен. Дълъг филм. Дълга раздяла. Без него нощта беше дълга.
4. Само мн. Със съществителни, означаващи време — многоброен, много. Дълги нощи будуваше без него.
5. Разг. Висок. Колко си дълъг!
Дълга и широка. — За случка, история, за разказването на която е необходимо много време (обикн. защото е объркана и неприятна).
Дълъг панталон. — Панталон до глезените.
Имам дълъг език. — Говоря много и необмислено, без да се съобразявам, че мога да засегна някого.
Имам дълга ръка. — Крадлив съм.
Имам дълги уши. — Любопитен съм, научавам първи всички клюки.

дъмпинг

м., само ед. Спец. Насищане на пазара със стоки на цени, по-ниски от реалните, с цел да се елиминира конкуренцията. Правя дъмпинг.
прил. дъмпингов, дъ̀мпингова, дъ̀мпингово, мн. дъ̀мпингови.

дъмпингов

вж. дъмпинг

дънер

мн. дъ̀нери, (два) дъ̀нера, м.
1. Част от дърво между корените и короната; ствол.
2. Пън. Седнах на дънера.

дънест

дъ̀неста, дъ̀несто, мн. дъ̀нести, прил. За облекло, шапка — който е с голямо, провиснало дъно. Дънести панталони.

дънки

само мн. Вид панталони от здрав и обикн. твърд памучен плат.

дъно

мн. дъна̀, ср.
1. Твърда земя под водоизточник. Дъно на море.
2. Долната, най-дълбока част на съд, вместилище или на предмет с вдлъбната форма. Дъно на тенджера. Дъно на чанта. Дъно на кораб. Дъно на шапка.
3. Част от панталони, потури, която покрива седалището.
4. Най-отдалеченото от входа място в помещение, къща и др. В дъното на стаята.
5. Прен. Най-низше, най-принизено положение в обществото.
До дъно. — Изцяло, докрай.
Стоя/съм в дъното (на нещо). — Причина съм, подстрекател съм да се извърши нещо.

дъня

дъ̀ниш, мин. св. дъ̀них и дънѝх, мин. прич. дъ̀нил и дънѝл, несв.
1. Диал. Кого. Бия, удрям.
2. Жарг. Какво. Пускам да свири силно. Дъня радиото. Дъня музиката.
3. Жарг. Пия алкохол.
дъня се.Жарг. Пропадам, издънвам се.

дървар

дърва̀рят, дърва̀ря, мн. дърва̀ри, м. Горски работник, който събира дърва — сече ги, кастри ги и ги подготвя за преработката им в дървен материал.
прил. дърварски, дърва̀рска, дърва̀рско, мн. дърва̀рски.

дърварски

вж. дървар

дърварство

ср., само ед. Занятие на дървар.

дървен

дъ̀рвена, дъ̀рвено, мн. дъ̀рвени, прил.
1. Който е направен, добит от дърво. Дървена маса. Дървен материал.
2. Прен. Който е слабоподвижен, нееластичен, лишен от гъвкавост. Кракът ми е като дървен.
3. Прен. Който е с бавноподвижен ум; ограничен. Дървена глава.
4. Прен. Лишен от изразителност, от емоционалност; скован, неизразителен. Дървена физиономия.
Дървено масло. — Зехтин.
Дървен философ.Пренебр. Човек, който много приказва, обикн. празни приказки, а нищо не върши.

дървеница

мн. дървенѝци, ж. Смучещо кръв насекомо с лещовидна форма, което живее в дървени мебели или стени.

дървения

ж., само ед. Дървените части на жилище или на мебел.

дървесен

дървѐсна, дървѐсно, мн. дървѐсни, прил.
1. Който принадлежи на дърво. Дървесни клони.
2. Който е от дърво или от дървета. Дървесен вид. Дървесна смола.

дървесина

ж., само ед. Вещество, от което се състоят дървесните тъкани.
прил. дървесинен, дървесѝнна, дървесѝнно, мн. дървесѝнни.

дървесинен

вж. дървесина

дървета

Библейско тълкуване: Често се употребяват за изобразяването на царе, или на богати и силни хора — Пс. 37:35; Ис. 2:13; Дан. 4:10-26; Зах. 11:1,2. "Дървото за познание на доброто и на злото", роди забранения плод, с яденето на който Адам гибелно разшири познанията си (на добро с загубата му, на зло и на горест от опитност) — Бит. 2:9,17. "Дървото на живота", вероятно е залог и средство за живот, печат за вечна святост и блаженство, ако човека не беше съгрешил. Сравни с Отк. 22:2.

дърво

мн. дървѐта или дърва̀, ср.
1. С мн. дървѐта. Растителен вид с твърдо, относително високо стъбло и с разклонения в горния край, които образуват корона.
2. С мн. дървѐта. Отсечен или отрязан екземпляр от този вид.
3. С мн. дърва̀. Нарязано и нацепено за огрев парче от този растителен вид. Донесох дърва за печката.
4. Само ед. Този растителен вид като материя, материал. Мебели от дърво.

дърводелец

мн. дърводѐлци, м. Лице, което прави, произвежда различни предмети от дърво.
прил. дърводелски, дърводѐлска, дърводѐлско, мн. дърводѐлски. Дърводелски сечива.

дърводелски

вж. дърводелец

дърводелство

ср., само ед. Занятие на дърводелец.

дърворезба

мн. дърворезбѝ, ж. Резба върху дърво, както и предметите, върху които има такава резба.

дърдорко

мн. дърдо̀рковци, м. Разг. Пренебр. Човек, който дърдори.

дърдоря

дърдо̀риш, мин. св. дърдо̀рих, мин. прич. дърдо̀рил, несв. Пренебр. Говоря много, без прекъсване, обикн. за незначителни неща; бърборя.

държа

държѝш, мин. св. държа̀х, мин. прич. държа̀л, несв.
1. Кого, какво. След като взема/хвана в/с ръце, не изпускам. Държа чанта. Държа детето.
2. Кого, какво. Поддържам, задържам, крепя, подкрепям. Колоните държат цялата сграда. Там ме държеше моето любопитство.
3. Принуждавам някой или нещо да остане на определено място или в определено положение, състояние. Държах го под ключ. Държа под напрежение.
4. Какво. Запазвам в положението, до което съм го довел. Държа очите си отворени.
5. Кого, какво. Пазя, запазвам. Държеше още снимката му на огледалото си.
6. Прен. Разг. В силата си съм, мога да се справям. Стар е, ама държи.
7. Прен. Разг. Какво. Имам в стопанството си някакви животни. Дядото държеше една крава и няколко кокошки.
8. Прен. Разг. Спазвам определена посока, не се отклонявам от направлението на придвижване. Ти дръж на север, право на север!
9. Разг. Смятам за много важен, за много ценен; уважавам, милея. Държа на него. Държа на твоето участие. Държа да учите.
10. Какво. Реализирам действието, което се съдържа в следващото съществително име. Държа реч. Държа изпити.
държа се. 1.За кого/за какво. Хванал съм се с ръце за нещо или за някого, за да запазя определено положение. Държа се за стола.
2. За предмети — с помощта на някаква опора, на нещо поддържащо се крепя да не падна. Чантата едва се държи на дръжката.
3. Стоя в някакво положение или състояние без промяна. Мога да се държа на един крак цяла минута.
4. Владея се, контролирам се, крепя се, удържам. Държах се да не покажа какво ми е.
5. Прен. Следвам определено поведение. Държа се неприлично.
6. Разг. Запазвам се, съхранявам се.
Държа в ръцете си/ръката си (някого или нещо). — Под мой контрол е.
Държа в сянка (някого). — Не позволявам да се изяви; недооценявам.
Държа в шах. — Държа под напрежение, в неизвестност някого, който е зависим от мен.
Държа изкъсо (някого).Разг. Строг съм към някого.
Държа на дистанция/на (почетно) разстояние (някого). — Не позволявам на някого да се сближи с мен.
Държа под око. — Наблюдавам непрекъснато някого, за да го контролирам.
Държа под чехъл.Разг. За жена — подчинявам мъжа си на своята власт.
Държа се нависоко. — Горделив съм, надменен съм; надувам се.
Държа се на положение. — Имам самочувствие и поведението ми съответства на реалното ми място в обществото.
Държа си езика (зад зъбите). — Въздържам се да говоря по определен въпрос (обикн. за да не засегна някого или за да не издам нечия тайна).
Държа на своето. — Отстоявам мнението си.
Държа сметка. 1.На кого. Търся отговорност за постъпките на някого.
2. На какво. Следя точното количество.
3. За какво. Съобразявам се с нещо.
Държа страна. — Поддържам с мнението си някакво становище.
Държат ми краката. — Имам сили, мога сам да се справям (обикн. да ходя).
Държи ми влага. — Спомням си някаква неприятна случка, която ми служи за поука.

държава

мн. държа̀ви, ж. Политическа форма за организиране на обществото, начело с органи за осъществяване на всички власти — изпълнителна, законодателна, съдебна, както и територията, върху която се разпростира тази организация; страна.
прил. държавен, държа̀вна, държа̀вно, мн. държа̀вни. Държавен глава.

държавен

вж. държава

държавник

мн. държа̀вници, м. Човек, който заема висш пост в държавните органи на властта. Велик държавник.
прил. държавнически, държа̀вническа, държа̀вническо, мн. държа̀внически.

държавнически

вж. държавник

държание

ср., само ед. Характер на постъпките, на действията, отношение към другите; поведение.

държанка

мн. държа̀нки, ж. Остар. Жена в неузаконени интимни отношения с мъж, който я издържа.

държелив

държелѝва, държелѝво, мн. държелѝви, прил. Разг. Който издържа много; издръжлив. Той е държелив на пиене. Държелив старец.
същ. държеливост, държеливостта̀, ж.

държеливост

вж. държелив

дързост

дързостта̀, мн. дъ̀рзости, ж.
1. Само ед. Качество на дързък.
2. Обикн. мн. Дръзка проява.

дързък

дръ̀зка, дръ̀зко, мн. дръ̀зки, прил.
1. Който пренебрегва опасностите, подлага се на риск, проявява или изразява предизвикателна смелост. Дързък човек. Дръзка постъпка.
2. Който преминава отвъд ограниченията, отвъд нормите на общоприетото, на приемливото; оскърбителен, груб. Дръзко поведение. Дързък тон.

дърля се

дъ̀рлиш се, мин. св. дъ̀рлих се и дърлѝх се, мин. прич. дъ̀рлил се и дърлѝл се, несв.; с кого. Разг. Карам се, заяждам се, споря.

дърми

Диал.
1. дрипи
2. вземам си ~те махам се, отивам си

дърпам

дъ̀рпаш, несв.
1. Кого, какво. Хващам с ръка и опъвам; тегля. Дърпаха я за плитката. Дърпам чантата от ръцете му.
2. Разг. Пуша, поемам тютюнев дим.
3. Прен. Разг. Грабя. Всеки дърпа от имота.
4. Прен. Разг. Кого. Държа отговорен. Ще ме дърпа ръководството за тази постъпка.
5. Кого. Търся заради качествата му. Добър майстор — всички го дърпат.
дърпам се. — Съпротивлявам се, мъча се да се освободя от някого или от някакво задължение. Дърпам се да ме пуснат. Тя го кара да се жени, той се дърпа.

дърт

дъ̀рта, дъ̀рто, мн. дъ̀рти, прил. Разг.
1. Стар, възрастен.
2. Пренебр. Който се е усъвършенствал дълго време; опитен. Дърта лъжкиня.

дъртак

мн. дърта̀ци, м. Разг. Грубо. Стар, възрастен мъж.
прил. дъртешки, дъртѐшка, дъртѐшко, мн. дъртѐшки.

дъртешки

вж. дъртак

дърхолек

Диал.
старец, дъртак

дъска

мн. дъскѝ, ж.
1. Плоска изрезка по дължината на дърво. Дъска на под.
2. Разг. Само мн. Самият под.
3. Разг. В училище — дървено табло за писане с тебешир върху него; черна дъска. Излез на дъската!
прил. дъсчен, дъ̀счена, дъ̀счено, мн. дъ̀счени. Дъсчен под.
Мърда ми/хлопа ми дъската.Разг. Не съм наред душевно; смахнат, побъркан съм.

дъскорезница

мн. дъскорѐзници, ж. Работилница за бичене на трупи и рязане на дъски.

дъсчен

вж. дъска

дъх

дъхъ̀т, дъха̀, само ед., м.
1. Въздухът, който поемаме и изпускаме при дишане. Топъл дъх.
2. Мирис, аромат. Дъх на теменужки.

дъхав

дъ̀хава, дъ̀хаво, мн. дъ̀хави, прил. Който има приятен дъх (във 2 знач.); миризлив, ароматен. Дъхави теменужки.
същ. дъ̀хавост, дъхавостта̀, ж.

дъхам

дъ̀хаш, несв.
1. Издишвам по посока на някого. Често ми дъха, за да видя дали мирише на алкохол.
2. Мириша. Дъхам на роза. Дъхам на ракия.
3. Изпускам аромат. Поляната дъхаше на окосена трева.

дъхвам

дъ̀хваш, несв. и дъхна, св. Дъхам веднъж или поединично, с прекъсвания. Ако не си пушил, защо не ми дъхнеш.

дъхна

дъ̀хнеш, мин. св. дъ̀хнах, мин. прич. дъ̀хнал, св.вж. дъхвам.

дъщеря

мн. дъщерѝ, ж.
1. Дете момиче по отношение на родителите си.
2. Прен. Жена по отношение на родина, народ.

дюбел

мн. дю̀бели, (два) дю̀бела, м. Пластмасова втулка с вътрешна резба, която се монтира в отвор, дупка и служи за закрепване на носеща конструкция посредством винт.

дюген

вж. дюкян

дюдюкам

дюдю̀каш, несв.
1. Свиря с уста.
2. Свиря с уста и викам, за да изразя недоволството си, възмущението си от някого; освирквам.

дюза

мн. дю̀зи, ж.
1. Отвор за пропускане и регулиране на преминаващи газове, изпарения и др.
2. Конусовидна тръба за вкарване на па̀ра, за впръскване на течност и др.

дюйм

дю̀ймът, дю̀йма, мн. дю̀ймове, (два) дю̀йма, м. Мярка за дължина, равна на 2,54 см.
прил. дю̀ймов, дю̀ймова, дю̀ймово, мн. дю̀ймови.

дюкян

мн. дюкя̀ни, (два) дюкя̀на, м.
1. Остар. Магазин.
2. Остар. Работилница.
3. Разг. Цепка с копчета или цип отпред на мъжки панталон. Дюкянът ти се е отворил.

дюлгер

мн. дюлгѐри, м. Дюлгерин.

дюлгерин

мн. дюлгѐри, м. Строител зидар.
прил. дюлгерски, дюлгѐрска, дюлгѐрско, мн. дюлгѐрски.

дюлгерски

вж. дюлгерин

дюлев

вж. дюля

дюля

мн. дю̀ли, ж. Едър ароматен плод, покрит с жълта кожа с мъх, и дървото, на което расте.
прил. дюлев, дю̀лева, дю̀лево, мн. дю̀леви. Дюлево сладко.

дюна

мн. дю̀ни, ж. Обикн. мн. Естествен пясъчен хълм в пустиня, край брега на море и другаде.

дюс

прил., неизм. Разг.
1. Равен, гладък.
2. Едноцветен.

дюстабан

м., само ед. Разг. Плоско стъпало на човешки крак.

дюшек

мн. дюшѐци, (два) дюшѐка, м. Напълнена с вълна, пух, парцали и др. долна постелка (между пружината на легло и чаршафа).

дюшеме

мн. дюшемѐта, ср. Дъсчен под.

дявам

дя̀ваш, несв. и дяна, св. Разг.
1. Какво. Слагам, поставям, турям. Къде дяна ключа?
2. Какво. Прахосвам. Къде дяна толкова пари?
дявам се/дяна се.Разг. Скривам се, загубвам се. Къде се дяна тая кокошка?

дявол

мн. дя̀воли, (два) дя̀вола, м.
1. Според религиите представи — антипод на Бога, въплъщение на злото; сатана.
2. Разг. Хитрец, измамник. Той е голям дявол. Тя е голям дявол.
прил. дяволски, дя̀волска, дя̀волско, мн. дя̀волски.
Върви/иди по дяволите. — Върви си, махай се.
Дърпам дявола за опашката. — Предизвиквам някого, излагам се на риск.
Малкият дявол.Разг. По-малкото зло.
По-черен от дявола. — Прекалено лош.

дяволит

дяволѝта, дяволѝто, мн. дяволѝти, прил.
1. Който умее да се шегува, често се закача; хитър, закачлив, остроумен. Дяволита мома.
2. Който е израз на хитрост, лукавство, остроумие. Дяволит смях.
същ. дяволитост, дяволитостта̀, ж.

дяволитост

вж. дяволит

дяволия

мн. дяволѝи, ж.
1. Хитрина, шега, закачка.
2. Нещо странно, непознато, неизвестно или трудноразбираемо. Тая дяволия не иска да пише.

дяволски

вж. дявол

дяволувам

дяволу̀ваш, несв. Разг. Проявявам се като дявол (във 2 знач.); хитрувам.

дяволщина

мн. дя̀волщини, ж. Остар. Дяволия.

дядо

мн. дя̀довци и дедѝ, ср.
1. С мн. дя̀довци. Мъж по отношение на своите внуци. Моят дядо беше учител.
2. С мн. дя̀довци. Стар човек; старец. В селото бяха останали само дядовци и баби.
3. Разг. Тъст и обръщение към тъст.
4. Разг. Почтително обръщение към духовни лица. Дядо попе.
5. Само мн.: дедѝ. Прадеди, родоначалници, предшественици.
прил. дядов, дя̀дова, дя̀дово, мн. дя̀дови.
Дядо Мраз/Дядо Коледа. — Старец, който носи коледни или новогодишни подаръци, обикн. на децата.
Дядо Иван.Разг. Истор. Русия.

дядов

вж. дядо

дякон

мн. дя̀кони, м. Спец. Църковен служител — помощник на свещеник, който участва в службата, но няма право сам да извършва богослужение.
прил. дя̀конов, дя̀конова, дя̀коново, мн. дя̀конови.

дял

делъ̀т, дела̀, мн. дя̀лове, (два) дя̀ла, м.
1. Част от нещо цяло, резултат на разделяне. Дял от имот.
2. Отделна част от книга, наука, закон и др. Дял първи. Граматиката е дял от науката за езика.
3. Спец. Внесен от някого капитал в акционерно дружество и под., който носи съответстваща печалба.
4. Прен. Само ед. Орис, съдба. Такъв бил делът ми.
прил. дялов, дя̀лова, дя̀лово, мн. дя̀лови (в 3 знач.). Дялово участие.

дялам

дя̀лаш, несв.; Какво. С помощта на инструменти отделям постепенно частици от някакъв материал, за да му придам желаната форма. Дялам дърво. Дялам мрамор.

дялвам

дя̀лваш, несв. и дялна, св. Дялам веднъж.

дялна

дѐлнеш, мин. св. дя̀лнах, мин. прич. дя̀лнал, св.вж. дялвам.

дялов

вж. дял

дяна

дѐнеш, мин. св. дя̀нах, мин. прич. дя̀нал, св.вж. дявам.

е

I.
междум.
1. За изразяване на възмущение, недоволство, раздразнение, досада. – Ее, прекаляваш! — Ее, то бива, бива, ама...
2. За израз на изненада. – Е! Чухте ли я какво каза!

II.
част.
1. За въпрос като реакция на събеседника при очакване на допълнителна информация. Както си вървеше пред мене, изведнъж се обърна и тръгна обратно. — Е, и?
2. За подсилване на въпросителна дума. Е, как можеш да се разправяш с такъв човек? Е, какво ще правим сега?
3. За усилване на потвърждение, съгласие, с което събеседникът неохотно се присъединява към казаното от говорещото лице. Много е скъпа тая рокля. — Е, скъпа е, но е хубава. Много си сгрешила, като си постъпила така. — Е, да, сгреших...
4. В началото на реплика на говорещото лице, с която се осъществява преход между две негови изказвания. — Е, чакам отговора Ви! — Е, нека да оставим тая тема и да се върнем на основния въпрос.


ебонит

м., само ед. Твърда гума, получавана при вулканизацията на каучук със сяра, която се използва като изолационен материал.
прил. ебонитов, ебонѝтова, ебонѝтово, мн. ебонѝтови.

ебонитов

вж. ебонит

ев-

Първа съставна част на сложни думи със значение „добре, благо“.

евазионизъм

литер._ Литературно течение, търсещо убежище от жестоките житейски реалности в един идеализиран илюзорен свят.

евакуационен

вж. евакуация

евакуация

мн. евакуа̀ции, ж. Временно преместване на хора, ценности, дейности от един район в друг поради опасност от военни действия или природни бедствия. Евакуация на населението.
прил. евакуационен, евакуацио̀нна, евакуацио̀нно, мн. евакуацио̀нни.

евакуирам

евакуѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Извършвам евакуация.
евакуирам се. — Сам себе си евакуирам. През последното лято на войната се бяхме евакуирали в провинцията.

евала

междум. Разг. За изразяване на възхищение, доволство, уважение или признание.

евангелие

ср., само ед. Част от Новия завет на Библията, съдържаща разкази за живота и учението на Исус Христос.
прил. евангелски, ева̀нгелска, ева̀нгелско, мн. ева̀нгелски. Евангелски текстове.

евангелизъм

м., само ед. Християнско учение на протестантите, което изхожда само от текстовете на евангелието.

евангелист

мн. евангелѝсти, м.
1. Всеки един от четиримата съставители на евангелието.
2. Лице, което изповядва евангелизма.
прил. евангелистки, евангелѝстка, евангелѝстко, мн. евангелѝстки. Евангелистка църква.

евангелистка

мн. евангелѝстки, ж. Жена евангелист (във 2 знач.).

евангелистки

вж. евангелист

евангелски

вж. евангелие

евентрация

мед. Излизане в подкожието на коремни органи или части от тях, покрити с париетален перитонеум, след оперативен разрез или травматично увреждане на коремната стена.

евентуален

евентуа̀лна, евентуа̀лно, мн. евентуа̀лни, прил. Възможен при определени обстоятелства; вероятен, предполагаем, допустим. Той е евентуален мой заместник.
нареч. евентуално.
същ. евентуалност, евентуалността̀, ж.

евентуално

вж. евентуален

евентуалност

вж. евентуален

евин

ѐвина, ѐвино, мн. ѐвини, прил. Който се отнася до Ева — първата жена според библейската легенда.
В евино облекло.Ирон. За жена — напълно гола.
Евин плаж. — Плаж, на който жените са напълно голи, без бански.

евкалипт

мн. евкалѝпти, (два) евкалѝпта, м. Вечнозелено широколистно тропическо дърво, което може да достига до гигантски размери.
прил. евкалиптов, евкалѝптова, евкалѝптово, мн. евкалѝптови. Евкалиптово масло.

евкалиптов

вж. евкалипт

евнух

мн. евну̀си, м. ист. В някои източни страни в миналото — скопен мъж, пазач на харем.

евнухоидизъм

мед. Непълно развити половите органи и вторичните полови белези, съчетано с диспропорционално телосложение (дълги долни крайници и къс труп). Дължи се на хипогонадизъм — хипофункция на половите жлези (тестисите) у мъжа.

еволюирам

еволюѝраш, несв. и св. Развивам се, търпя еволюция.

еволюционен

вж. еволюция

еволюция

ж., само ед. Процес на постепенно непрекъснато изменение, развитие. Еволюция на животинските видове. И аз претърпях еволюция.
прил. еволюционен, еволюцио̀нна, еволюцио̀нно, мн. еволюцио̀нни. Еволюционен процес.

еврика

междум. За израз на радост от щастливо хрумване, неочаквано откритие.

евристика

ж., само ед.
1. Система на обучение, която цели учениците сами да достигат до научните знания.
2. Наука, която се занимава със закономерностите на човешкото мислене при достигане до открития.
прил. евристичен, евристѝчна, евристѝчно, мн. евристѝчни. Евристичен подход.

евристичен

вж. евристика

европеизация

ж., само ед. Придобиване на европейски вид; европеизиране.

европеизирам

европеизѝраш, несв. и св.; Какво. Придавам вид, форма, свойствени на западноевропейските стандарти.
европеизирам се. — Подлагам се на европеизация; приобщавам се към западноевропейските стандарти.

евтаназия

ж., само ед. Спец. В медицината — безболезнена смърт, причинявана от лекар на безнадеждно болен по негово желание за спестяване на агонията или мъките.

евтин

ѐвтина, ѐвтино, мн. ѐвтини, прил.
1. Който има ниска цена, стойност. Купих от евтиния салам. Евтина кола.
2. Прен. Който няма никаква ценност, незначителен. Евтини удоволствия. Евтина слава. Евтина шега.
нареч. ѐвтино. Купувам евтино. Много евтино искаш да ме излъжеш.

евтиния

ж., само ед. Разг. Състояние на евтин (в 1 знач.). В тоя град е голяма евтиния.

евфемизъм

мн. евфемѝзми, (два) евфемѝзъма, м. Спец. Дума или израз, които се употребяват вместо други, неудобни в дадената ситуация, или груби, неприлични. Непрекъснато си служи с евфемизми.
прил. евфемистичен, евфемистѝчна, евфемистѝчно, мн. евфемистѝчни. Евфемистичен израз.

евфемистичен

вж. евфемизъм

евхити

рел. Християни сектанти, отричащи светите тайнства и виждащи само в молитвата средство за спесение.

евъргрийн

мн. евъргрѝйни, (два) евъргрѝйна, м. Неостаряващ шлагер.

егалитаризъм

Дребнобуржуазна реакционна теория, която проповядва имотно равенство в условията на частната собственост.

егида

ж., само ед.
Под егидата на (кого/какво). — Под защитата, покровителството, ръководството (на някого или на някоя институция). Конференцията се организира под егидата на Атлантическия клуб. Под егидата на Световната здравна организация.

его

ср., само ед. Аз, собствената ми личност.

егоизъм

м., само ед. Себелюбие, поставяне на личните интереси пред интересите на другите.
прил. егоистичен, егоистѝчна, егоистѝчно, мн. егоистѝчни. Егоистични цели.

егоист

мн. егоѝсти, м. Човек, който проявява егоизъм. Той е голям егоист.

егоистичен

вж. егоизъм

егоистка

мн. егоѝстки, ж. Жена егоист.

еготизъм

Прекалено чувство за значението на собствената личност.

егоцентризъм

м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.
прил. егоцентричен, егоцентрѝчна, егоцентрѝчно, мн. егоцентрѝчни. Егоцентрична личност.

егоцентрик

мн. егоцентрѝци, м. Егоцентрична личност.

егоцентричен

вж. егоцентризъм

едва

нареч.
1. С усилие, с мъка. Едва го домъкнах дотук.
2. В малка, слаба степен. Този текст едва се разчита.
3. В малко, недостатъчно количество. Бях едва десетгодишен, когато трябваше да напуснем тоя град.
4. Твърде късно, чак. Едва тогава аз разбрах истината.
5. Твърде скоро, току-що. Изненадите едва започваха. Едва от няколко месеца работиш, а искаш голяма заплата.
Едва ли. — Кой знае, надали. Едва ли има по-недисциплинирано дете от него.
Едва ли не. — Почти. За теб аз съм едва ли не престъпник.

едва-едва

нареч. Едва (в 1, 2 и 5 знач.). Върви едва-едва. Едва-едва свети, нищо не се вижда.

едва-що

нареч. Диал. Току-що.

едвам

нареч. Разг. Едва.

еделвайс

мн. ѐделвайси, (два) ѐделвайса, м. Високопланинско многогодишно растение с мъхести листа и бели звездовидни цветове.

едем

м., само ед. Според Библията — земният рай.

едематозен

мед. Оточен, подпухнал, характеризиращ се с оток.

еди-как

неопр. нареч. Във възпроизведена реч — за специфициране на определен начин от говорещия като неопределен пред слушащия поради неактуалност в дадената ситуация. И понеже щяла да я шие еди-как, ѝ трябвало много време.
еди-как си. — За подсилване на неопределеността пред слушащия.

еди-какво

неопр. мест. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено нещо от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалност в дадената ситуация. Все това слушам: еди-какво направил, еди-какво купил.
еди-какво си. — За подсилване на неопределеността пред слушащия.

еди-какъв

ѐди-каква, ѐди-какво, мн. ѐди-какви, неопр. мест. Във възпроизведена реч — за специфициране на определен признак от говорещия като неопределен пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Имала еди-какви тоалети, всеки ден ги сменяла.
еди-какъв си —, еди-каква си, еди-какво си, мн. еди-какви си.
1. За подсилване на неопределеността пред слушащия.
2. За изтъкване на значимостта на признака. Той не е еди-какъв си, той е най-добрият.

еди-кога

неопр. нареч. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено време от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Беше споменал, че срещата е еди-кога, ама аз напълно забравих.
еди-кога си. — За подсилване на неопределеността пред слушащия. Заминавал еди-кога си и нямал време да се занимава с мене.

еди-кой

вин. за лица ѐди-кого, дат. за лица остар. ѐди-кому, ѐди-коя, ѐди-кое, мн. ѐди-кои, неопр. мест.
1. Като същ. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Влезе в кабинета и още от вратата почна: еди-кой ме изпраща по еди-какъв случай. По принцип помагал на всички, само веднъж на еди-кого не успял да помогне.
2. Като прил. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице или предмет от говорещия като неопределени пред слушащия поради неактуалността им в дадената ситуация. Че като почна: на еди-коя дата е изпитът, ще се обадите на еди-кои преподаватели, иначе — нищо няма да стане.
еди-кой си —, еди-коя си, еди-кое си, мн. еди-кои си.
1. За подсилване на неопределеността пред слушащия.
2. За изтъкване на значимостта на лицето или предмета.

еди-колко

неопр. мест. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено количество от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Хвалеше ми се, че дал еди-колко за колата си.
еди-колко си. — За подсилване на неопределеността пред слушащия.

еди-къде

неопр. нареч. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено място от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Не ти ли е казвал, че като пътувал за еди-къде, се запознал с една чужденка.
еди-къде си. — За подсилване на неопределеността пред слушащия.

еди-що

неопр. мест. Остар. Еди-какво.
еди-що си. — Еди-какво си.

едикт

мн. едѝкти, (два) едѝкта, м. ист.
1. В римското право — известие на преторите за правовите норми, към които ще се придържат по време на дейността си.
2. Важен указ на император, крал, управител.

един

една̀, едно̀, мн. еднѝ, числ.
1. Числото 1.
2. Като неопр. член. За специфициране на определен предмет от говорещия като неопределен пред слушащия. Да сте виждали тук наоколо едно куче? Един човек пита за тебе. Една нощ си събрала багажа и изчезнала. Един добър ученик никога не би постъпил така.
3. Като неопр. мест. За изразяване на пренебрежително отношение към предмет или лице. Той пък е един журналист!
В един глас. — Всички едновременно, заедно.
До едно време.Разг. До определено време. До едно време се ходи мома, ама после — трябва да се жениш. • Един-два/едно-две/един-двама. Приблизително толкова, колкото казвам, но малко. Трябват ми още един-два дни.
Един ден. — Някой ден, някога. Един ден ще ми благодариш, да знаеш! • Един-единствен. Само един.
Един или друг. — Някакъв. По една или друга причина. По един или друг повод.
Един и същ. — Все същият, еднакъв. Една и съща песен пееш!
Един по един. — Един след друг. Влизайте един по един!
Един през друг.Разг. В надпревара. Грабеха хляба един през друг.
Един път. 1. — Някога, в миналото.
2. Когато, щом. Един път да вземем властта, ще видят!
Едно време.Разг. Много отдавна, преди много години. Едно време ние не правехме така. • Едно-друго. Разг. Разни неща, какво да е, това-онова. Сложи едно-друго за ядене!
За едното чудо.Разг. Без малко (да стане, да се случи нещо твърде неприятно). За едното чудо щяхме да изгорим!
За едното нищо.Разг. За нищо, напразно.
На един дъх.Разг. Бързо, без спиране.
На един път.Разг. Наведнъж.

единак

мн. едина̀ци, (два) едина̀ка, м.
1. Вълк, който ловува и живее сам.
2. Разг. Саможив човек; човек, който живее сам.

единен

едѝнна, едѝнно, мн. едѝнни, прил.
1. Общ, еднакъв за всички. Единни цени.
2. Еднороден, цялостен, хомогенен. Единен процес.
3. Задружен, сплотен. Трябва да бъдем единни.
същ. единност, единността̀, ж.

единение

ср., само ед.
1. Единство, сплотеност.
2. Уединение, усамотеност. В единение.

единица

мн. единѝци, ж.
1. Цифра, изобразяваща числото едно.
2. Обществено превозно средство с номер едно. Ще взема единицата.
3. Величина, според която се измерват други еднородни величини. Парична единица. Единица за сила на тока.
4. Отделна самостоятелна част в състава на цялото, отделен предмет или лице в едно сборно множество. Бойна единица. Езикова единица. Методическа единица.

единичен

единѝчна, единѝчно, мн. единѝчни, прил. Само по/от един, единствен, отдѐлен, самостоятелен, изолиран. В единични случаи. Единичен екземпляр. Единичен прозорец. Единична стая. Единични изстрели.
същ. единичност, единичността̀, ж.

единичност

вж. единичен

единност

вж. единен

единоборство

ср., само ед. Борба между двама, един срещу един.

единовластен

единовла̀стна, единовла̀стно, мн. единовла̀стни, прил. Едновластен.

единовластие

ср., само ед. Управление, при което цялата власт е в ръцете на едно лице.

единодействие

ср., само ед. Съгласуваност и единство в действията, работата.

единодушен

единоду̀шна, единоду̀шно, мн. единоду̀шни, прил. Който проявява или изразява единодушие.
нареч. единодушно. Гласувахме единодушно.

единодушие

ср., само ед. Пълно съгласие в мнения и/или действия.

единодушно

вж. единодушен

единомислие

ср., само ед. Еднаквост във възгледи и мислене.

единомишленик

мн. единомѝшленици, м. Лице, с което имаме единомислие.

единоначалие

ср., само ед. Еднолично управление (обикновено в армията).

единороден

единоро̀дна, единоро̀дно, мн. единоро̀дни, прил. Остар. Еднороден.

единствен

едѝнствена, едѝнствено, мн. едѝнствени, прил.
1. Само един, без други. Това е единственият ми екземпляр, другите ги раздадох.
2. Само този, даденият, и никой друг. Единствен той все още спазва правилата.
3. Изключителен, уникален. Единствен по рода си.
нареч. единствено.
Единствено число.Спец. В езикознанието — граматична форма, която означава единичност, неразчлененост.

единствено

вж. единствен

единство

ср., само ед.
1. Общност, пълно сходство. Единство на възгледите.
2. Цялостност, сплотеност. Стилно единство. Живеем в единство.
3. Взаимозависимост, взаимна връзка и обусловеност. Единство на теорията и практиката.

еднаж

нареч. Остар. Веднъж.

еднакво

вж. еднакъв

еднаквост

вж. еднакъв

еднакъв

една̀ква, една̀кво, мн. една̀кви, прил. Такъв, какъвто е друг; един и същ, напълно сходен. Те са еднакви по характер.
нареч. еднакво. Те са еднакво лоши по характер.
същ. еднаквост, еднаквостта̀, ж.

едно-

Първа част на сложни думи със значение:
1. Числителното един (в 1 знач.), напр. едноактен, еднобрачен, едногласен, едногодишен, еднодневен, едноетажен, еднозначен, едноклетъчен, еднокрак, еднокрил, еднолинеен, едномачтов, едномесечен, едномоторен, едноок, еднопартиен, еднопосочен, еднорелсов, еднорък, едносричен, едностаен, еднотомен, еднофазен, еднофамилен, едноцветен.
2. Който е еднакъв с друг, напр. едноверен, едновременен, едновръстен, едноименен, еднокалибрен, еднокръвен, еднотипен.

едновластен

едновла̀стна, едновла̀стно, мн. едновла̀стни, прил. Който единствен разполага с властта или при който властта е в ръцете само на едно лице.

едновременен

едноврѐменна, едноврѐменно, мн. едноврѐменни, прил. Който става в едно и също време с друг. Едновременни действия.
нареч. едновременно. Започнете едновременно. Едновременно с това.

едновременно

вж. едновременен

едновремешен

едноврѐмешна, едноврѐмешно, мн. едноврѐмешни, прил. Разг. Който е съществувал отдавна, преди много години. Приказваш ми за едновремешни работи.

еднозначен

еднозна̀чна, еднозна̀чно, мн. еднозна̀чни, прил.
1. Който има само едно значение. Еднозначна дума.
2. Който по точно определен начин следва друг или се извежда от него.
3. Който няма варианти. Проблемът има еднозначно решение.
4. Който е точно определен по съдържание и не допуска различни тълкувания. Еднозначен отговор.
нареч. еднозна̀чно.
същ. еднозна̀чност, еднозначността̀, ж.

едноличен

еднолѝчна, еднолѝчно, мн. еднолѝчни, прил.
1. Който се осъществява от едно лице. Еднолично ръководство. Еднолична власт.
2. Спец. Който е собственост на едно лице или е сам. Еднолична фирма. Едноличен търговец.

еднообразен

еднообра̀зна, еднообра̀зно, мн. еднообра̀зни, прил. Винаги или навсякъде един и същ. Еднообразна обстановка. Еднообразен живот. Еднообразна музика.
нареч. еднообразно.
същ. еднообразие, ср. Еднообразието на дните я убиваше.

еднообразие

вж. еднообразен

еднообразно

вж. еднообразен

едностранчив

едностранчѝва, едностранчѝво, мн. едностранчѝви, прил. Ограничен, развит или разработен само в една посока. Едностранчив подход. Едностранчиво мислене. Едностранчив човек.
нареч. едностранчиво.
същ. едностранчивост, едностранчивостта̀, ж.

едностранчиво

вж. едностранчив

едностранчивост

вж. едностранчив

еднотипен

еднотѝпна, еднотѝпно, мн. еднотѝпни, прил. Който е от един и същ тип с друг. Еднотипни постройки.
същ. еднотѝпност, еднотипността̀, ж.

едрея

едрѐеш, мин. св. едря̀х, мин. прич. едря̀л, несв. Ставам по-едър, по-голям; наедрявам.

едрина

вж. едър

едро-

Първа съставна част на сложни думи със значение едър, голям по размери, напр. едроглав, едрогърдест, едрозъб, едрозърнест, едроклас, едролик, едролистен, едромащабен, едромлян, едропанелен, едросеменен, едроформатен.

едър

ѐдра, ѐдро, мн. ѐдри, прил.
1. Който има размери, значително по-големи от средните. Едър кон. Едра жена. Едри капки пот. Едри сълзи.
2. Който притежава значителни материални възможности и собственост в размери, по-големи от стандартните. Едър земевладелец.
3. Значителен, важен. Няма едри и дребни факти.
нареч. ѐдро.
същ. едрина, ж.
Едра риба.Разг. Виден, богат човек.
Едра шарка.Разг. Вариола.
Едър добитък. — За домашни животни — крава, вол, бивол, кон и др.
Едри пари/монети/банкноти. — С по-голяма стойност, цели.
На едро. — За покупко-продажба на стоки — в големи количества.
Говоря на едро.Разг. Преувеличавам, лъжа.

еж

ѐжът, ѐжа, мн. ѐжове, (два) ѐжа, м. Таралеж.
прил. ежов, ѐжова, ѐжово, мн. ѐжови.

ежа се

ѐжиш се, мин. св. ѐжих се и ежѝх се, мин. прич. ѐжил се и ежѝл се, несв.
1. За животно, птица — изправям козината или перушината си нагоре, обикновено в знак на раздразнение. Виж го тоя пуяк как се ежи!
2. Прен. Разг. Настръхвам, заканвам се, заплашвам в израз на раздразнение. Само се ежиш, нищо не правиш!
3. Прен. Разг. Надувам се, пъча се. И за какво ли толкова се ежи!

ежба

мн. ѐжби, ж. Кавга, разправия, вражда. Няма спасение от тия ежби.

еже-

Първа съставна част на сложни думи със значение всеки, напр. ежегоден, ежедневен, ежемесечен, ежеминутен, еженеделен, ежеседмичен, ежечасен.

ежедневник

мн. ежеднѐвници, (два) ежеднѐвника, м. Всекидневник.

ежемесечник

мн. ежемѐсечници, (два) ежемѐсечника, м. Периодично издание, което излиза един път всеки месец.

ежеседмичник

мн. ежесѐдмичници, (два) ежесѐдмичника, м. Периодично издание, което излиза един път всяка седмица.

ежов

вж. еж

езда

ж., само ед.
1. Яздене, обикновено на кон.
2. Спец. В спорта — яздене на кон като спортна дисциплина.
3. Управляване с висока скорост на моторно средство, обикновено мотоциклет, като спортно занимание или за развлечение.

ездач

мн. езда̀чи, м.
1. Лице, което язди животно, обикновено кон.
2. Лице, което се занимава с конен спорт.
3. Лице, което управлява моторно средство, обикновено мотоциклет.

ездачка

мн. езда̀чки, ж. Жена ездач.

езерен

вж. езеро

езеро

мн. езера̀, ср. Голям естествен или изкуствен водоем, затворен отвсякъде от брегове.
прил. езерен, ѐзерна, ѐзерно, мн. ѐзерни. Езерна вода.

ези

ср., само ед. Една от двете страни на монета — на която е означена стойността ѝ.

език

мн. езѝци, (два) езѝка, м.
1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и в образуването на звуковете на речта.
2. Прен. За нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. Огнен език. Ледени езици.
3. Прен. Метална част на камбана или звънец, която при разклащане се удря в стените и произвежда звън.
същ. умал. езиче, мн. езѝчета, ср.
прил. езичен, езѝчна, езѝчно, мн. езѝчни (в 1 знач.). Езичен нерв.
Глътнах си езика.Разг. Уплаших се и нищо не мога да кажа. •Държа си езика (зад зъбите). Разг. Мълча, не говоря излишно, не издавам тайна.
Злите езици.Разг. Злобните хора, които се занимават с клюки и интриги.
Идва ми на езика.Разг. Досещам се.
Изплезвам език.Разг. Уморявам се много.
Имам дълъг език.Разг. Много приказвам, бъбря.
Имам остър език.Разг. Рязък съм, когато говоря.
Каквото ми дойде на езика.Разг. Без да подбирам думите; необмислено, прибързано.
Сърби ме езикът.Разг. Изпитвам силно желание да кажа нещо, което обикн. не трябва да казвам.
Чеша си езика.Разг. Говоря безсъдържателни, празни приказки само за да се намирам на работа.



мн. езѝци, (два) езѝка, м.
1. Спец. В езикознанието — стихийно възникваща и развиваща се в човешкото общество система от членоразделни звукови знакове, която служи за комуникация и има способност да изрази цялата съвкупност от знания и представи за света. Български език. Чужди езици. Роден език.
2. Само ед. Съвкупност от средства за изразяване в една област или у едно лице. Езикът на вестниците. Езикът на Христо Ботев. Езикът на младите.
3. Само ед. Начин на изразяване. Прост език. Достъпен език. Цветист език.
4. Реч, способност да се говори.
5. Система от жестове, изкуствени знакове като средство за предаване на информация. Езикът на животните. Езикът на ръцете. Математически език.
6. Прен. Това, което изразява или обяснява себе си и може да служи на човека за различаване от друго. Език на цветовете.
прил. езиков, езѝкова, езѝково, мн. езѝкови.
Аналитичен език.Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози). Съвременният български език е аналитичен език.
Естествен език.Спец. Човешки език.
Жив език.Спец. Език, който продължава да се използва като средство за комуникация на един народ.
Изкуствен език.Спец. Специално създаден, измислен език. Есперанто е изкуствен език.
Книжовен език.Спец. Стандартна, високообработена форма на общонародния (националния) език, която има нормативен характер и обслужва хората в цялостния им живот и дейност.
Майчин език.Спец. Езикът на родителите, който спонтанно се усвоява в първите години след раждането.
Мъртъв език.Спец. Език, който е престанал да бъде съвременно средство за общуване между хората. Латинският език е мъртъв език.
Новобългарски език.Спец. Българският език от Паисий Хилендарски насам. •Общонароден (национален) български език. Спец. Езикът на всички българи, който се проявява главно в две основни форми: книжовен език и местни говори (диалекти).
Синтетичен език.Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват с помощта на падежни окончания на имената. Руският език е синтетичен език.
Старобългарски език.Спец. Българският език от IХ до ХII век.
Таен език. — Език на една социална или професионална група, който се използва само между членовете в групата и е неразбираем от други. Таен език на крадците. Таен език на зидарите.

езиков

вж. език

езиковед

мн. езиковѐди, м. Учен, специалист по езикознание.
прил. езиковедски, езиковѐдска, езиковѐдско, мн. езиковѐдски. Езиковедски подход.

езиковедка

мн. езиковѐдки, ж. Жена езиковед.

езиковедски

вж. езиковед

езикознание

ср., само ед. Наука за езика; лингвистика.

езиче

вж. език

езичен

вж. език

езически

езѝческа, езѝческо, мн. езѝчески, прил. Който се отнася до езичник и езичество. Езически обреди.

езичество

ср., само ед. Религия, основана на поклонението на много богове; идолопоклонство.

езичник

мн. езѝчници, м. Последовател на езичеството; идолопоклонник.

езоповски

езо̀повска, езо̀повско, мн. езо̀повски, прил.
Езоповски език. 1.Спец. В литературознанието — езикът на баснописците, чието основно средство е алегорията.
2. Писмена или устна реч, изпъстрена с думи, употребени в преносен смисъл, за да се замаскират мислите и преките аналогии.

езотерика

От гр. дума "eзотерикос" — вътрешен, таен, скрит, предназначен изключително за посветени.

езотеричен

Таен, скрит предназначен само за посветени.

езотропия

мед. вж. конвергентен страбизъм

езофагеален

мед. Хранопроводен, отнасящ се до хранопровода.

езофагит

мед. Възпаление на хранопровода.

езофагодиния

мед. Болка в хранопровода.

езофагоскопия

мед. Ендоскопско изследване, при което се оглеждане вътрешността на хранопровода с помощта на езофагоскоп.

езофагоспазъм

мед. Спазъм на хранопровода.

езофагостеноза

мед. Стеноза на хранопровода, стриктура или общо стеснение на хранопровода.

езуит

мн. езуѝти, м. Йезуит.
прил. езуитски, езуѝтска, езуѝтско, мн. езуѝтски.

езуитски

вж. езуит

езуитщина

мн. езуѝтщини, ж. Йезуитщина.

ей

част. Разг.
1. За посочване или за подсилване на посочване, обикновено в съчетание с показателни думи: ето. Къде да се подпиша? — Ей тук. Откъде купихте прасковите? — Ей от онова магазинче. Ей го и татко!
2. За привличане на вниманието вместо обръщение или за подсилване на обръщение. Ей, защо вземаш от тухлите? Ей, момче, не чуваш ли, че те викат?
Ей сега. — Много скоро, съвсем скоро. Идваш ли? — Ей сега, само да заключа. Тук ли е Мария? — Ей сега излезе.



междум. Разг.
1. За изразяване на раздразнение, недоволство, досада. Ей, омръзна ми да те слушам!
2. За израз на съжаление. Ей, изтървахме я! Ей, жалко!
3. При присъединяване към констатация за израз на учудване, изненада. Без малко щяхме да изтървем влака! — Ей, и какво щяхте да правите после!

ейдетизъм

Явление близко до ясната образна памет, което се състои в запазване образа на предмета дълго време след неговото изчезване от зрителното поле.

ек

ѐкът, ѐка, мн. ековѐ, (два) ѐка, м.
1. Ехо. Екът на балкана.
2. Ехтеж, кънтеж. Ек от падаща вода.

екав

ѐкава, ѐкаво, мн. ѐкави, прил. Спец. При който вместо “я” в някои позиции се изговаря “е”. Екав изговор.

екам

ѐкаш, несв. Спец. В езикознанието — произнасям “е” вместо “я” в някои позиции. В Западна България хората екат.

екарисаж

мн. екариса̀жи, (два) екариса̀жа, м.
1. Само ед. Преработка чрез висока температура на животински трупове и на месни отпадъци.
2. Предприятие за такава преработка, както и сградата и мястото, където то се намира.
прил. екарисажен, екариса̀жна, екариса̀жно, мн. екариса̀жни.

екарисажен

вж. екарисаж

еквам

ѐкваш, несв. и екна, св. Почвам изведнъж да еча. Екна песен. Екнаха десетки гласове.

екватор

мн. еква̀тори, (два) еква̀тора, м. Въображаема окръжност, която дели земното кълбо на северно и южно.
прил. еква̀торен, еква̀торна, еква̀торно, мн. еква̀торни.
прил. екваториален, екваториа̀лна, екваториа̀лно, мн. екваториа̀лни. Екваториален климат. Екваториална зона.

екваториален

вж. екватор

еквивалент

мн. еквивалѐнти, (два) еквивалѐнта, м. Нещо, равностойно на друго, което може напълно да го замени.

еквивалентен

еквивалѐнтна, еквивалѐнтно, мн. еквивалѐнтни, прил. Който се използва като еквивалент; равностоен, равнозначен. Еквивалентен обмен.
нареч. еквивалентно.
същ. еквивалентност, еквивалентността̀, ж.

еквивалентно

вж. еквивалентен

еквивалентност

вж. еквивалентен

еквилибрист

мн. еквилибрѝсти, м. Цирков артист, който се занимава с еквилибристика.

еквилибристика

ж., само ед. Изкуство да се изпълняват акробатически упражнения, без да се губи равновесие в трудни положения.
Словесна еквилибристика. — Умение да се говори много, а да се казва малко или да се заобикалят неудобните въпроси.

екзактен

екза̀ктна, екза̀ктно, мн. екза̀ктни, прил. Точен.
същ. екзактност, екзактността̀, ж.

екзактност

вж. екзактен

екзалтация

ж., само ед. Възторжено-възбудено състояние на човека. Изпадам в екзалтация.

екзалтирам

екзалтѝраш, несв. и св.; Кого. Предизвиквам екзалтация. Умееше да екзалтира тълпите с речите си.
екзалтирам се. — Изпадам в екзалтация.

екзалтиран

екзалтѝрана, екзалтѝрано, мн. екзалтѝрани, прил. Който се намира в екзалтация или изразява екзалтация. Екзалтирани личности. Екзалтирани викове.
същ. екзалтираност, екзалтираността̀, ж.

екзалтираност

вж. екзалтиран

екзаминатор

мн. екзамина̀тори, м. Лице, което е назначено да постави оценка (обикновено на изпит, конкурс). Екзаминаторът беше много строг.

екзантем

мед. Кожен обрив.

екзарх

мн. ѐкзарси, м.
1. ист. В православната църква — глава на независима църква или на църковна област.
2. Спец. Цивилно лице, избрано за почетен черковник.

екзархийски

вж. екзархия

екзархия

мн. екза̀рхии, ж. ист. Независима национална православна църква, начело на която стои екзарх.
прил. екзархийски, екзархѝйска, екзархѝйско, мн. екзархѝйски.

екзацербация

мед. Изостряне, влошаване на заболяването.

екзега

Тълкуване на библейски текстове. Тълкуване на литературно произведение или друг документ.

екзекутивен

екзекутѝвна, екзекутѝвно, мн. екзекутѝвни, прил. Спец. Изпълнителен. Екзекутивна власт.

екзекутирам

екзекутѝраш, несв. и св.; Кого. Изпълнявам смъртна присъда; ликвидирам. Екзекутираха ги рано сутринта.

екзекутор

мн. екзеку̀тори, м.
1. Лице, което изпълнява смъртна присъда; палач.
2. Прен. Този, който с действие ликвидира нещо, унищожава нещо. Не искаше да се превръща в екзекутор на собственото си предприятие.

екзекуция

мн. екзеку̀ции, ж. Изпълнение на смъртна присъда.

екзема

ж., само ед. Кожна болест, съпроводена със сърбеж и поява на обрив и гнойни мехурчета.

екземпляр

мн. екземпля̀ри, (два) екземпля̀ра, м.
1. Отделен брой, бройка от печатно произведение. Книгата излиза в тираж хиляда екземпляра. Няколко екземпляра се полагат на автора.
2. Единичен представител от редица еднородни (животни, птици, растения). Рядък екземпляр.
3. Ирон. Особен, чудат човек. Интересен екземпляр е този журналист.

екзистенц

-минимум м., само ед. Най-малкото, необходимо за съществуването на човека. Живеят под екзистенц-минимума.

екзистенц-миниму

книж. Най-малкото, което е необходимо за съществуване.

екзистенциален

екзистенциа̀лна, екзистенциа̀лно, мн. екзистенциа̀лни, прил.
1. Който се отнася до съществуването, до поддържането на живота.
2. Който е налице, в наличност.

екзистенциализъм

Философско направление, утвърждаващо първичността на съществуването (на човека) пред същноста;Реакционно направление във философията и литературата, което отрича науката, смисъла на живота, обществената дейност и нравствеността.

екзистенция

мн. екзистѐнции, ж. Съществуване.

екзогенен

мед. Произхождащ отвън, външен за организма.

екзодерма

ж., само ед. Спец. В биологията — най-външният пласт от клетки в корените на растенията.

екзорсизъм

Практика за изгонване на демони или други зли духове от човек или място, където те съществуват.

екзостоза

мед. Костен израстък — абнормен костен растеж от повърхността на кост.

екзотеричен

рел. Който е предназначен за непосветените. Противоположно на езотеричен.

екзотермичен

екзотермѝчна, екзотермѝчно, мн. екзотермѝчни, прил. Спец. Който излъчва топлина.
същ. екзотермичност, екзотермичността̀, ж.

екзотермичност

вж. екзотермичен

екзотика

ж., само ед. Екзотични предмети, явления.

екзотичен

екзотѝчна, екзотѝчно, мн. екзотѝчни, прил.
1. Който е необичаен за една територия, местност. Екзотично растение.
2. Който е необичаен за хората от неюжните и неизточните страни, а всъщност е типичен за Юга и Изтока; южен; източен. Екзотичен плод. Екзотичен пейзаж.
3. Причудлив, странен (обикновено защото е от южна или източна страна). Екзотични танци. Екзотично облекло.
същ. екзотичност, екзотичността̀, ж.

екзотичност

вж. екзотичен

екзотропия

мед. вж. дивергентен страбизъм

екзофталм

мед. Изпъкване напред на очната ябълка. Може да бъде едностранен, двустранен, постоянен, непостоянен и др. Възниква в резултат на увеличаване на съдържимото на орбитата при кръвоизлив, възпалителен процес, тумор, хипертиреоидизъм и др.

екип

мн. екѝпи, (два) екѝпа, м.
1. Спортен отбор.
2. Група от различни специалисти, натоварени временно за извършване на обща работа. Телевизионен екип. Правителствен екип.
3. Екипировка (във 2 знач.).

екипаж

мн. екипа̀жи, (два) екипа̀жа, м. Личният състав, който обслужва кораб, самолет, танк и др. Екипаж на космически кораб. Екипажът на самолета.

екипирам

екипѝраш, несв. и св.; Кого.
1. Спец. Снабдявам с екип (в 3 знач.).
2. Разг. Снабдявам с необходимото (дрехи, принадлежности) за определена работа. Екипирах го за училище.
екипирам се. 1. — Снабдявам се с необходимото за работата си.
2. Разг. Ирон. Обличам се в неподходящи за случая дрехи. Закъде си се екипирал така?
същ. екипиране, ср.

екипиране

вж. екипирам

екипировка

ж., само ед.
1. Екипиране.
2. Дрехите и принадлежностите като цяло, необходими за работата на един екип (в 1 и 2 знач.).

еклампсия

мед. Тежка форма на предизвикана от бременността хипертония. Протича с пристъпи от гърчове (отначало тонични, а след това клонични), безсъзнание, хипертония, отоци. Наблюдава се през втората половина на бременността.

еклектизъм

м., само ед. Механично обединяване на разнородни възгледи, теории, стилове в една работа (творба, изследване).
прил. еклектичен, еклектѝчна, еклектѝчно, мн. еклектѝчни.

еклектик

мн. еклектѝци, м. Лице, което допуска еклектизъм в работите си.

еклектичен

вж. еклектизъм

еклер

мн. ѐклери, (два) ѐклера, м. Тестен сладкиш с плънка от крем и с шоколадова глазура отгоре.

еклив

еклѝва, еклѝво, мн. еклѝви, прил. Остар. Който ечи.
същ. еклѝвост, екливостта̀, ж.

екна

ѐкнеш, мин. св. ѐкнах, мин. прич. ѐкнал, св.вж. еквам.

екологичен

вж. екология

екологически

вж. екология

екология

ж., само ед. Наука за взаимоотношенията на организмите помежду им и с околната среда.
прил. екологичен, екологѝчна, екологѝчно, мн. екологѝчни.
прил. екологически, екологѝческа, екологѝческо, мн. екологѝчески.

екот

м., само ед. Остар. Ек.

екран

мн. екра̀ни, (два) екра̀на, м.
1. Опънато бяло платно, върху което се прожектират филми.
2. Устройство, което възпроизвежда образи, сигнали, текст и др. Екран на телевизор. Екран на компютър.
3. Плоскост, която защитава от излъчването на силна светлина, висока температура и др.
4. Прен. Кинотеатър, киносалон. По екраните в страната.
прил. екранен, екра̀нна, екра̀нно, мн. екра̀нни.

екранен

вж. екран

екранизация

ж., само ед. Правене на филм по литературно произведение.

екранизирам

екранизѝраш, несв. и св.; Какво. Правя филм по литературно произведение; филмирам.
същ. екранизиране, ср.

екранизиране

вж. екранизирам

екс

нареч. На един път, до дъно (при пиене на алкохол в чаши).

екс-

Първа съставна част на думи със значение бивш, напр. ексминистър, експрезидент, ексшампион.

екселенц

м., само ед. Превъзходителство (в обръщение към посланик, висш държавен служител и др.).

ексик

Разг.
1. Като прил., неизм. Който отмерва по-малко или който е по-малко от необходимото.
2. Като нареч. С недостиг (по количество, брой). Продава ексик.

ексикоза

мед. Силно обезводняване на организма, напр. при профузни диарии.

екскаватор

мн. екскава̀тори, (два) екскава̀тора, м. Самоходна машина за копаене на горния земен слой.

ексклузивно

Което не се споделя с други.

В журналистиката ексклузивно интервю се нарича информация споделена само с един журналист или агенция, който има правата да публикува.

Има ексклузивно право да работи с тази машина.

екскориация

мед. Одраскване — механично нарушение целостта на епидермиса с линеарен характер.

екскременти

само мн. Изпражнения на човек или животно.

екскреция

мед. Отделяне, изхвърляне на отпадни продукти от организма.

екскурзиант

мн. екскурзиа̀нти, м. Участник в екскурзия.
прил. екскурзиантски, екскурзиа̀нтска, екскурзиа̀нтско, мн. екскурзиа̀нтски.

екскурзиантски

вж. екскурзиант

екскурзионен

вж. екскурзия

екскурзия

мн. екску̀рзии, ж. Колективно пътуване и посещение на различни обекти с знавателна и/или развлекателна цел. Отивам на екскурзия. Ще си направим екскурзия.
прил. екскурзионен, екскурзио̀нна, екскурзио̀нно, мн. екскурзио̀нни.

екскурзовод

мн. екскурзово̀ди, м. Лице, което показва на екскурзиантите забележителности, интересни обекти и обикн. ги придружава в тяхното пътуване; гид.

екскурс

мн. екску̀рси, (два) екску̀рса, м. Отклонение от главната тема за разглеждане на страничен въпрос в устно или писмено изказване.

екслибрис

мн. екслѝбриси, (два) екслѝбриса, м. Художествено изработена винетка с името на собственика на книга, поставена на вътрешната страна на корицата.

експанзивен

експанзѝвна, експанзѝвно, мн. експанзѝвни, прил. Който бурно изявява своите чувства; несдържан, невъздържан, избухлив. Експанзивна натура.
същ. експанзивност, експанзивността̀, ж.

експанзивност

вж. експанзивен

експанзионистичен

вж. експанзия

експанзия

ж., само ед. Разширение, разпространение на нещо (обикн. вид дейност или явление) извън първоначалните му предели.
прил. експанзионистичен, експанзионистѝчна, експанзионистѝчно, мн. експанзионистѝчни.

експатриирам

експатриѝраш, несв. и св.; Кого. Изселвам, изгонвам от родината.
същ. експатриа̀ция, ж.

експедирам

експедѝраш, несв. и св.
1. Какво. Изпращам до местоназначението му (кореспонденция, стока, товари и др.).
2. Разг. Пренебр. Кого. Изпращам, изгонвам. Ей сега ще го експедирам до магазина. Експедираха ли те на бърза ръка?
експедирам се.Разг. Пренебр. Махам се, отивам си.
същ. експедиране, ср.

експедиране

вж. експедирам

експедитивен

експедитѝвна, експедитѝвно, мн. експедитѝвни, прил. Който бързо и делово се справя с текущата си работа.
същ. експедитивност, експедитивността̀, ж.

експедитивност

вж. експедитивен

експедитор

мн. експедѝтори, м. Лице, което се занимава с експедиране на кореспонденция, стока.
прил. експедиторски, експедѝторска, експедѝторско, мн. експедѝторски.

експедиторски

вж. експедитор

експедиция

мн. експедѝции, ж.
1. Само ед. Експедиране.
2. Служба за експедиране.
3. Далечно пътуване на група лица, натоварени със специална задача (научноизследователска, военна и др.).
4. Самата група участници в такова пътуване.

експекторация

мед. Отхрачване, отделяне на храчки.

експеримент

мн. експеримѐнти, (два) експеримѐнта, м.
1. Научен опит.
2. Какъвто и да е опит да се направи, да се предприеме нещо, да се подложи на проверка. Не си прави експерименти с мене!
прил. експериментален, експеримента̀лна, експеримента̀лно, мн. експеримента̀лни (в 1 знач.).

експериментален

вж. експеримент

експериментатор

мн. експеримента̀тори, м. Лице, което прави експеримент (в 1 знач.).

експериментирам

експериментѝраш, несв. и св. Правя, провеждам експерименти.
същ. експериментиране, ср.
експеримента̀ция, ж.

експериментиране

вж. експериментирам

експерт

мн. експѐрти, м. Специалист, натоварен да даде заключение при разглеждане на въпрос, който е в неговите компетенции.
прил. експертен, експѐртна, експѐртно, мн. експѐртни. Експертен съвет. Експертна оценка.

експертен

вж. експерт

експертиза

мн. експертѝзи, ж. Разглеждане на въпрос, проблем от експерти, за да се даде компетентно заключение. Лекарска експертиза. Извършвам експертиза.

експирация

мед. Издишване.

експликативен

книж. Пояснителен.

експлицитен

език. Ясен, изричен. Противоположно_ на имплицитен.

експлоататор

мн. експлоата̀тори, м. Разг. Този, който експлоатира (във 2 знач.).

експлоатация

ж., само ед.
1. Използване, употреба за задоволяване на определени нужди или за извършване на полезна работа. Експлоатация на съоръжения. Експлоатация на горите. Експлоатация на природни богатства. Влизам в експлоатация. Пускам в експлоатация.
2. Разг. Използване на чужд труд за лична облага. Това си е чиста експлоатация!

експлоатирам

експлоатѝраш, несв. и св.
1. Какво. Подлагам на експлоатация (в 1 знач.).
2. Разг. Кого. Използвам чужд труд за лична облага.

експлодирам

експлодѝраш, несв. и св. Избухвам със силен гръм, трясък; взривявам се. Цистерната с бензин експлодира.

експлозив

мн. експлозѝви, (два) експлозѝва, м. Взривно, избухливо вещество.

експлозивен

експлозѝвна, експлозѝвно, мн. експлозѝвни, прил.
1. Който има свойството да експлодира; взривен.
2. Прен. Който се изявява неочаквано бурно; бурен.
същ. експлозивност, експлозивността̀, ж.

експлозивност

вж. експлозивен

експлозия

мн. експло̀зии, ж.
1. Избухване, взрив.
2. Прен. Проява на експлозивен (във 2 знач.).

експозе

мн. експозѐта, ср. Кратко изложение по даден въпрос (обикн. устно).

експозиционен

вж. експозиция

експозиция

ж., само ед.
1. Разполагане, подреждане на предмети за изложба; изложба.
2. Встъпителна част на литературно или музикално произведение, съдържаща мотивите, които по-нататък се разработват.
3. Светлинно облъчване на фотоматериала при снимане.
прил. експозиционен, експозицио̀нна, експозицио̀нно, мн. експозицио̀нни (в 1 и 2 знач.).

експонат

мн. експона̀ти, (два) експона̀та, м. Предмет в експозиция (в 1 знач.), музей и др. Музеен експонат. Интересни експонати.

експонация

вж. експонирам

експонирам

експонѝраш, несв. и св.
1. Какво. Разполагам предмети за разглеждане, изложба.
2. Излагам фотографска лента на светлина.
същ. експониране, ср.
същ. експонация, ж.

експониране

вж. експонирам

експорт

м., само ед. Износ в чужбина.
прил. експортен, експо̀ртна, експо̀ртно, мн. експо̀ртни. Експортни стоки.

експортен

вж. експорт

експортирам

експортѝраш, несв. и св.; Какво. Изнасям в чужбина; правя експорт.
същ. експортиране, ср.

експортиране

вж. експортирам

експрес

мн. експрѐси, (два) експрѐса, м. Превозно средство (обикн. влак), което се движи с висока скорост и спира само на големите гари.
прил. експресен, експрѐсна, експрѐсно, мн. експрѐсни. Експресен влак.

експресен

вж. експрес

експресивен

експресѝвна, експресѝвно, мн. експресѝвни, прил. Изразителен. Експресивен език.
нареч. експресивно.
същ. експресивност, експресивността̀, ж.

експресивно

вж. експресивен

експресивност

вж. експресивен

експресионизъм

м., само ед. Направление в европейското изкуство от началото на ХХ в., което провъзгласява за основа на художественото изображение подчертаната експресивност.

експресионист

мн. експресионѝсти, м. Творец — последовател на експресионизма.

експресия

мн. експрѐсии, ж.
1. Само ед. Изразителност; ярка проява на чувства, преживявания.
2. Кратка литературна или музикална творба, която е плод на моментно силно чувство, настроение, преживяване на автора. Музикална експресия.

експромпто

неочаквано, без подготовка

експроприация

ж., само ед. Спец. Принудително изземване на частно имущество от държавата.

експроприирам

експроприѝраш, несв. и св.; Какво. Извършвам експроприация.

експулсирам

експулсѝраш, несв. и св.; кого. Спец. Изгонвам чужденец от страната.
същ. експулсиране, ср.
същ. експулсия, ж.

експулсиране

вж. експулсирам

експулсия

вж. експулсирам

екстаз

м., само ед. Възторг, възхищение, стигащи до самозабрава. Изпадам в екстаз.
прил. екстазен, екста̀зна, екста̀зно, мн. екста̀зни.

екстазен

вж. екстаз

екстатичен

Възторжено възбуден, намиращ се в екстаз.

екстензивен

екстензѝвна, екстензѝвно, мн. екстензѝвни, прил. Който е насочен към увеличаване на количеството, но без подобряване на качеството.

екстензор

мед. Разгъвач (мускул), напр. мускули разгъвачи на палеца на ръката са: m. extensor pollicis brevis, m. extensor pollicis longus.

екстериор

м., само ед.
1. Външен изглед, външност.
2. Външен вид и телосложение на животно.
прил. екстериорен, екстерио̀рна, екстерио̀рно, мн. екстерио̀рни.

екстериорен

вж. екстериор

екстериториален

вж. екстериториалност

екстериториалност

екстериториалността̀, само ед., ж. Право на дипломатически представители на територия в дадена страна да се подчиняват на законите само на своята страна.
прил. екстериториален, екстериториа̀лна, екстериториа̀лно, мн. екстериториа̀лни.

екстернирам

екстернѝраш, несв. и св.; Кого. Изселвам извън пределите на страната.

екстирпация

мед. Изкореняване, изтръгване, отстраняване.

екстра

1. Разг. Като прил., неизм. Висококачествен, отличен, превъзходен. Екстра стока. Екстра човек.
2. Разг. Като нареч. Отлично, много добре. Как си? — Екстра съм!
3. Като същ., мн. ѐкстри, ж. Принадлежност към стока, която не се включва в цената, а трябва отделно да се плати. Продават колите с различни екстри.
Екстра качество.Спец. За търговска стока — най-високото по степен качество. Тия домати са екстра качество.
Екстра категория.Спец. За обществено заведение (ресторант, хотел и др.) — най-висока по степен категория. Ресторантът е екстра категория.

екстра-

Първа съставна част на сложни думи със значение „навън“ или „извънредно“.

екстравагантен

екстравага̀нтна, екстравага̀нтно, мн. екстравага̀нтни, прил. Обикн. за облекло — който се разминава с общоприетото; твърде особен, странен, необичаен, причудлив. Екстравагантна рокля. Екстравагантна личност.
същ. екстравагантност, екстравагантността̀, ж.

екстравагантност

вж. екстравагантен

екстраверт

псих. Човек с психическа нагласа, обърната към външния свят. Противоположно на интроверт.

екстрадирам

екстрадѝраш, несв. и св.; кого. Спец. Предавам по официален път престъпник на държавата, чийто гражданин е той.
същ. екстрадиране, ср.
същ. екстрадиция, ж.

екстрадиране

вж. екстрадирам

екстрадиция

вж. екстрадирам

екстракт

мн. екстра̀кти, (два) екстра̀кта, м. Вещество, което се извлича от растителни или животински тъкани; извлек. Ябълков екстракт.

екстракция

ж., само ед. Спец.
1. В химията — извличане на определени съставки от твърди или течни вещества.
2. В медицината — изваждане, изтегляне на телесен орган или на чуждо тяло, попаднало в организма на човек.

екстрамурален

мед. Извънстенен, разположен извън стената на даден орган.

екстраполация

Умствена операция, с която една закономерност или практически опит се прилага и в съседни области за правене на умозаключения.

екстрасенс

мн. екстрасѐнси, м. Лице, което благодарение на силното си биополе и на свръхестествените си възможности демонстрира изкуство да лекува, да влияе на психиката, да предсказва и гадае.

екстраутеринен

мед. Извънматочен, намиращ се извън матката.

екстрахирам

екстрахѝраш, несв. и св.; Какво. Подлагам на екстракция.
същ. екстрахиране, ср.

екстрахиране

вж. екстрахирам

екстремален

екстрема̀лна, екстрема̀лно, мн. екстрема̀лни, прил. Екстремен.

екстремен

екстрѐмна, екстрѐмно, мн. екстрѐмни, прил. Краен, извънмерен. Екстремна ситуация.

екстремизъм

м., само ед. Придържане към крайни прояви и възгледи (обикн. в политиката).

екстремист

мн. екстремѝсти, м. Лице, което е привърженик на екстремизма.
прил. екстремистки, екстремѝстка, екстремѝстко, мн. екстремѝстки. Екстремистка организация.

екстремистки

вж. екстремист

екстрен

ѐкстрена, ѐкстрено, мн. ѐкстрени, прил. Извънреден, неотложен, спешен. Екстрени мерки. Екстрена помощ.
нареч. ѐкстрено.

екстрофия

мед. Вродена аномалия, при която част от вътрешен орган се намира извън тялото, напр. екстрофия на пикочния мехур.

ексудат

мед. Възпалителен излив — излязлата при възпаление от стените на малките съдове течност. Ексудатът е богата на белтъци, може да съдържа левкоцити, еритроцити, микроорганизми. Бива: серозен, фибринозен, гноен, хеморагичен.

ексудация

мед. Излизане на течност от кръвоносните и лимфните съдове при възпаление.

ексфолиант

мн. ексфолиа̀нти, (два) ексфолиа̀нта, м. Медицинско или козметично средство за ексфолиация.

ексфолиация

ж., само ед. Спец. В медицината и козметиката — отделяне на умъртвени тъкани от горния слой на кожата.

ексфолиирам

ексфолиѝраш, несв. и св.; Какво. Почиствам, отделям с лющене; лющя.

ексфолирам

Процес, при който се отстранява горния слой клетки на кожата, посредством различни козметични средства. По този начин, кожата става по-гладка, порите изглеждат по-малки, а тена става равномерен.
Ексфолиращ гел за лице.

ексхибиционизъм

м., само ед. Спец. Полово извращение, при което болният показва половите си органи пред жени за възбуждане и изпитване на наслада.

ексхибиционист

мн. ексхибиционѝсти, м. Лице, което страда от ексхибиционизъм.

ексхумация

ж., само ед. Спец. Изравяне на погребано тяло за съдебномедицинско изследване.

ексцентрик

мн. ексцентрѝци, м.
1. Цирков артист, който изпълнява ефектни номера.
2. Човек, който се отличава със странно поведение и необичайни прояви; особняк.
3. Спец. Машинна част, чиято ос на въртене не съвпада с геометричния център.

ексцентричен

ексцентрѝчна, ексцентрѝчно, мн. ексцентрѝчни, прил. Който се отнася до ексцентрик. Ексцентрично поведение. Ексцентрична комедия.
същ. ексцентричност, ексцентричността̀, ж.

ексцентричност

вж. ексцентричен

ексцерпирам

ексцерпѝраш, несв. и св.; какво. Спец. Правя извадка от писмен текст.

ексцес

мн. ексцѐси, м. Ексцесия.

ексцесия

мн. ексцѐсии, ж.
1. Крайна проява, невъздържаност, излишество.
2. Обикн. мн. Нарушение на обществения ред; безредици, изстъпления.

ексцизия

мед. Изрязване, отстраняване на част от тъкан или орган.

ектазия

мед. Разширяване, разтягане на кух орган, напр. бронхиектазии.

ектима

мед. Пиодермия, причинена най-често от Str. рyogenes, смесена стрепто-стафилококова инфекция. Протича с появята на фликтени (хлабави мехури), изпълнени с гнойно-хеморагично съдържимо. Те се разкъсват, образуват се язви, които се покриват с кафяви до черни крусти. Преминават с или без образуване на белег.

ектобласт

мед. вж. ектодерма

ектодерма

мед. Външен зародишен лист, от който се развиват епидермисът, нервната система и сетивните органи.

ектопичен

мед. Намиращ се на необичайно място, разположен извън обичайната си анатомична област, напр. ектопичен бъбрек — бъбрек, намиращ се в таза.

ектопия

мед. Аномалия, при която органите са разположени извън обичайната се анатомична област, напр. тазова ектопия на бъбрек.

ектропион

мед. вж. ектропиум

ектропиум

мед. Обръщане на клепача навън.

екуменизъм

рел. Движение за сливане в едно на всички християнски църкви.

екхимоза

мед. Кръвоизливно петно — излизане на кръв от съдовете в подкожието, най-често при травми. Различават се от петехиите (точковидни кръвоизливи) само по това, че са с по-големи размери.

екшън

1. Като прил., неизм. Който се отличава с напрегнато действие, динамизъм, приключения. Екшънфилм.
2. Като същ., мн. ѐкшъни, (два) ѐкшъна, м. Напрегнато действие, динамика, бой, борба.

ела

мн. елѝ, ж. Вечнозелено иглолистно дърво с лека дървесина с широко приложение в строителството, за изработване на музикални инструменти и др.
същ. умал. елица, мн. елѝци, ж.
същ. умал. еличка, мн. елѝчки, ж.
прил. елов, ѐлова, ѐлово, мн. ѐлови. Елова гора.



мн. ела̀те. Повелителна форма от глагола дойда. Ела тук! Елате ни на гости!

еластичен

еластѝчна, еластѝчно, мн. еластѝчни, прил. Разтеглив, гъвкав.
прил. еластичност, еластичността̀, ж.

еластичност

вж. еластичен

елеат

Представител на гръцко учение от IV—V в. пр. Хр. , според което истинското битие е неизменно, а видимото разнообразие е илюзорно (Зенон, Парменид).

елеватор

мн. елева̀тори, (два) елева̀тора, м. Съоръжение за вертикално пренасяне на насипни материали, което се състои от лента с кофички.
прил. елеваторен, елева̀торна, елева̀торно, мн. елева̀торни.

елеваторен

вж. елеватор

елегантен

елега̀нтна, елега̀нтно, мн. елега̀нтни, прил. Изискан, изящен, фин. Елегантна жена. Елегантни обувки. Елегантни движения на ръцете. Елегантен салон.
нареч. елегантно. Облича се елегантно.
същ. елегантност, елегантността̀, ж.

елегантно

вж. елегантен

елегантност

вж. елегантен

елегичен

вж. елегия

елегия

мн. елѐгии, ж. Спец.
1. Лирическо стихотворение, плод на скръбни, тъжни, трагични преживявания на поета.
2. Музикална пиеса с такъв характер.
прил. елегичен, елегѝчна, елегѝчно, мн. елегѝчни.

елей

елѐят, елѐя, само ед., м. Спец. Осветено дървено масло; миро.

елек

мн. елѐци, (два) елѐка, м. Къса горна дреха без ръкави с копчета отпред.
същ. умал. елече, мн. елѐчета, ср.

електорат

м., само ед.
1. Спец. В правото — избирателно право.
2. Избирателите като цяло.

електрик

прил., неизм. За цвят — синьо-зелен.

електрификационен

вж. електрификация

електрификация

ж., само ед. Снабдяване с електрическа енергия.
прил. електрификационен, електрификацио̀нна, електрификацио̀нно, мн. електрификацио̀нни.

електрифицирам

електрифицѝраш, несв. и св.; Какво. Подлагам на електрификация.
същ. електрифициране, ср.

електрифициране

вж. електрифицирам

електричен

вж. електричество

електрически

вж. електричество

електричество

ср., само ед.
1. Вид енергия, получавана от движението и взаимодействието на атомните частици (електрони, позитрони и протони).
2. Тази енергия за нуждите на стопанството и бита (за осветление, отопление и др.).
прил. електричен, електрѝчна, електрѝчно, мн. електрѝчни.
прил. електрически, електрѝческа, електрѝческо, мн. електрѝчески.
Електрически ток. — Насочено движение на електрически товари под напрежение.

електричка

мн. електрѝчки, ж. Разг. Електрически влак за къси маршрути.

електро-

Първа съставна част на сложни думи със значение електрически, напр. електродвигател, електроенергия, електроизмервателен, електроинженер, електрокар, електрокардиограма, електромонтьор, електроотопление, електропровод, електропромишленост, електроснабдяване, електростанция, електросъоръжение, електротехника, електротранспорт, електроцентрала.

електрод

мн. електро̀ди, (два) електро̀да, м. Спец. Проводник, от който или към който тече електрически ток при електролиза, електрическа дъга или вакуумна лампа.
Отрицателен електрод.Спец. Катод.
Положителен електрод.Спец. Анод.

електрожен

мн. електрожѐни, (два) електрожѐна, м. Уред за спояване на метали чрез електрическа дъга.

електроженист

мн. електроженѝсти, м. Работник, който работи с електрожен.

електрокар

мн. електрока̀ри, (два) електрока̀ра, м. Малка товарна кола с електродвигател за обслужване на цехове, гари и др.

електрокардиограма

мн. електрокардиогра̀ми, ж. Спец. В медицината — запис под формата на графика на работата на сърцето, направен от електрокардиограф.

електрокардиограф

мн. електрокардиогра̀фи, (два) електрокардиогра̀фа, м. Спец. В медицината — уред за записване на електрически явления, свързани с дейността на сърдечния мускул.

електрокарист

мн. електрокарѝсти, м. Работник, който обслужва електрокар.

електролиза

ж., само ед. Спец. Химическо разлагане на електролит под действието на протичащ през него електрически ток.

електролит

м., само ед. Спец. Вещество, което в разтвор или в разтопено състояние провежда електрически ток и едновременно с това се разлага от него.
прил. електролитен, електролѝтна, електролѝтно, мн. електролѝтни. Електролитен кондензатор. Електролитна клетка.

електролитен

вж. електролит

електромер

мн. електромѐри, (два) електромѐра, м. Уред за отчитане на изразходваната електрическа енергия.

електрон

мн. електро̀ни, (два) електро̀на, м. Спец. Елементарна частица с най-малък отрицателен електрически заряд и най-малка маса.// прил. електронен, електро̀нна, електро̀нно, мн. електро̀нни.

електронен

вж. електрон

електроника

ж., само ед. Спец. Приложна наука за взаимодействието на заредени частици с електромагнитни полета и за методите за създаване на полупроводникови прибори и други устройства за целите на съобщенията, автоматиката, изчислителната техника. Битова електроника. Промишлена електроника.

електронноизчислителен

електронноизчислѝтелна, електронноизчислѝтелно, мн. електронноизчислѝтелни, прил.
Електронноизчислителна машина.Спец. Електронно устройство, което може да приема данни, да прилага към тях последователност от логически операции и да предоставя резултатите от тези операции като информация.

електропровод

мн. електропрово̀ди, (два) електропрово̀да, м. Проводник за пренасяне на електрически ток на разстояние.
прил. електропроводен, електропрово̀дна, електропрово̀дно, мн. електропрово̀дни. Електропроводна мрежа.

електропроводен

вж. електропровод

електротехника

ж., само ед. Наука за използването на електричеството за практически цели.

елемент

мн. елемѐнти, (два) елемѐнта, м.
1. Съставна част на разложим предмет; детайл, част, компонент.
2. Част в/от състава на нещо. В поезията му има и елементи от фолклора.
3. Признак, черта от същността на нещо. Елемент на драматизъм.
4. Пренебр. За човек като член на дадена социална група. Престъпен елемент. Продажен елемент.
5. Спец. В химията — просто вещество, което не може да се разлага по химически начин на съставните си части.
6. Спец. Във физиката — уред за получаване на галваничен ток.

елементарен

елемента̀рна, елемента̀рно, мн. елемента̀рни, прил.
1. Прост, несложен; който трябва да е известен на всеки. Елементарни правила за учтивост.
2. Опростен, повърхностен. Елементарен човек. Елементарно разбиране на проблема.
3. Начален; който се отнася до основните положения в една област, наука. Елементарна теория на музиката.
4. Спец. В химията — който се отнася до елемент (в 5 знач.).
Елементарни частици.Спец. Във физиката — най-малките частици, от които е съставена материята.

елементаризирам

елементаризѝраш, несв. и св.; Какво. Правя да изглежда по-елементарен (в 1 знач.), отколкото е. Не елементаризирай нещата!

елен

мн. елѐни, (два) елѐна, м. Едър горски бозайник с красиво, стройно тяло и разклонени рога.
същ. умал. еленче, мн. елѐнчета, ср.
прил. еленов, елѐнова, елѐново, мн. елѐнови. Еленови рога.
прил. еленски, елѐнска, елѐнско, мн. елѐнски. Еленско месо.

еленов

вж. елен

еленски

вж. елен

еленче

вж. елен

елефантиаза

мед. Задебеляване на кожата и подкожието поради хроничен лимфен застой. Настъпва уголемяване нa засегнатите части, най-често долните крайници и гениталиите.

елече

вж. елек

елизия

мн. елѝзии, ж. Спец. В езикознанието — изпускане на звук от състава на дума при изговор.

еликсир

м., само ед.
1. Вълшебно питие, което запазва човека млад и практически безсмъртен.
2. Прен. Много хубаво, отлично питие, което дава бодрост и жизнени сили. Това вино е истински еликсир!

елиминация

вж. елиминирам

елиминирам

елиминѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Отстранявам, изключвам. Нашият отбор елиминира противника. Елиминираха ме от групата на проверяващите.
същ. елиминиране, ср.
същ. елиминация, ж.

елиминиране

вж. елиминирам

елини

мн., ѐлин, м. Название на населението от Стара Гърция.

елипса

мн. ѐлипси, ж. Спец.
1. В математиката — затворена крива линия, получена от пресичането на конус или цилиндър с плоскост.
2. В езикознанието — изпускане на част от изречение, която се подразбира.

елипсовиден

елипсовѝдна, елипсовѝдно, мн. елипсовѝдни, прил. Който има вид на елипса.

елипсоид

мн. елипсоѝди, (два) елипсоѝда, м. Спец. В математиката — геометрично тяло, което се получава при въртене на елипса около една от осите ѝ.
прил. елипсоиден, елипсоѝдна, елипсоѝдно, мн. елипсоѝдни.

елипсоиден

вж. елипсоид

елиптичен

елиптѝчна, елиптѝчно, мн. елиптѝчни, прил. Който се отнася до елипса (във 2 знач.). Елиптичен израз.

елит

м., само ед.
1. Отбрана част от дадена социална група, среда, професия и др.
2. Подбрани екземпляри от растения, животни, семена при селекция.
прил. елитен, елѝтна, елѝтно, мн. елѝтни. Елитни растения. Елитни войски. Елитни кръгове.

елитарен

елита̀рна, елита̀рно, мн. елита̀рни, прил. Който е предназначен за елита или изхожда от елита. Елитарно изкуство.

елитен

вж. елит

елица

вж. ела

еличка

вж. ела

елмаз

мн. елма̀зи, (два) елма̀за, м.
1. Само ед. Безцветен минерал със силен блясък и с най-голяма твърдост сред минералите; диамант.
2. Обработено късче от този минерал като скъпоценен камък; брилянт. Пръстен с елмаз.
прил. елмазен, елма̀зена, елма̀зено, мн. елма̀зени. Елмазен прах.

елмазен

вж. елмаз

елов

вж. ела

елонгация

мед. Удължаване.

елф

ѐлфът, ѐлфа, мн. ѐлфи, м. В скандинавската митология — приказно същество, дух, благоразположен към хората.

елха

мн. елхѝ, ж. Иглолистно дръвче, обкичено с гирлянди, играчки и подаръци, което се приготвя за Коледа и Нова година. Коледна елха. Новогодишна елха.
същ. умал. елхица, мн. елхѝци, ж.
същ. умал. елхичка, мн. елхѝчки, ж.

елхица

вж. елха

елхичка

вж. елха

ем

вместилище, каса

емайл

м., само ед.
1. Непрозрачна стъкловидна маса, с която се покриват метални или керамични изделия.
2. Спец. В медицината — вещество, с което са обвити зъбите; глеч. Зъбен емайл.
прил. емайлов, ема̀йлова, ема̀йлово, мн. ема̀йлови.

емайлирам

емайлѝраш, несв. и св.; Какво. Покривам с емайл.
прил. емайлиран, емайлѝрана, емайлѝрано, мн. емайлѝрани. Емайлирана тенджера.

емайлиран

вж. емайлирам

емайлов

вж. емайл

еманация

ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — излъчване на радиоактивни вещества.
2. Прен. Излъчване, което представя цялото многообразие и същност на нещо. Еманация на българския дух.

еманципация

ж., само ед. Освобождаване от зависимост, ограничения, предразсъдъци. Еманципация на жените.

еманципирам се

еманципѝраш се, несв. и св. Постигам еманципация.

ембарго

ср., само ед. Спец. В международното право — държавна забрана за внос или износ на стоки от/за друга държава. Налагам ембарго. Ембарго на оръжие.
прил. ембаргов, емба̀ргова, емба̀ргово, мн. емба̀ргови. Ембаргова стока.

ембаргов

вж. ембарго

емблема

мн. емблѐми, ж. Условно изображение на понятие, идея във вид на малък предмет, знак. Емблемата на световното първенство по футбол.
прил. емблематичен, емблематѝчна, емблематѝчно, мн. емблематѝчни.
прил. емблемен, емблѐмна, емблѐмно, мн. емблѐмни.

емблематичен

вж. емблема

емблемен

вж. емблема

емболия

ж., само ед. Спец. В медицината — запушване на кръвоносен съд със съсирена кръв, въздух и др.

ембриология

ж., само ед. Спец. Раздел от биологията, в който се изучава развитието на ембрионите.

ембрион

мн. ембрио̀ни, (два) ембрио̀на, м. Спец. Зародиш на човек или животно в началния период от развитието му.
прил. ембрионален, ембриона̀лна, ембриона̀лно, мн. ембриона̀лни.

ембрионален

вж. ембрион

ембриотомия

мед. Плодораздробяваща операция — разсичане тялото на мъртъв плод, застанал в неправилно положение, при което раждането по вагинален път невъзможно.

емвам

ѐмваш, несв. и емна, св. Разг.
1. Кого, какво. Подхващам, поемам, подземам.
2. Какво. Почвам с бързина (да карам животни, да пея песен и др.).
3. Кого. Нахвърлям се да ругая, да нападам. Че като го емнах, всичко му казах!
емвам се/емна се. 1. — Правя бързо движение с тяло.
2. Издигам се нагоре.
3. Хуквам, потеглям бързо за някъде. Емнал съм се от другия край на селото, да видя какво става.

емеж

вж. емиж

емезис

мед. Повръщане.

емигрант

мн. емигра̀нти, м. Лице, което се намира в емиграция.

прил. емигрантски, емигра̀нтска, емигра̀нтско, мн. емигра̀нтски. Емигрантско семейство.

Да не се бърка с имигрант.

емигрантски

вж. емигрант

емигрантство

ср., само ед. Живот на емигрант, пребиваване на емигрант. В емигрантство.

емиграционен

вж. емиграция

емиграция

ж., само ед. Доброволно или принудително преселване в чужда страна по политически, икономически или други причини.
прил. емиграционен, емиграцио̀нна, емиграцио̀нно, мн. емиграцио̀нни.

емигрирам

емигрѝраш, несв. и св. Преселвам се от своята в чужда страна.

емиж

Диал.
триъгълна, симетрична долна част на ралото

еминджии

хора, които изработват или продават обуща, обущари

еминентен

книж. Изтъкнат, издигнат.

еминии

плитка, лека обувка без ток

емир

мн. емѝри, м. Княжеска титла в някои източни и африкански мюсюлмански страни, а също лице, което има тази титла.

емирство

мн. емѝрства, ср. Владение на емир.

емисар

емиса̀рят, емиса̀ря, мн. емиса̀ри, м. Лице, официално изпратено в чужда страна с политическа или друга поръчка; официален пратеник.

емисионен

вж. емисия

емисия

мн. емѝсии, ж. Спец. Във финансите — пускане в обръщение на банкноти или ценни книжа.
прил. емисионен, емисио̀нна, емисио̀нно, мн. емисио̀нни.

емитирам

емитѝраш, несв. и св.; какво. Спец. Във финансите — пускам в обръщение банкноти или ценни книжа.

Да не се бърка с имитирам.

емитиране

Банков термин: издаване и разпространение на собствени ценни книжа от правителствата, търговските банки или други финансови и нефинансови институции.

емиш

м., само ед. Разг. Плодове (като цяло). Обичам емиш.

емляк

мн. емля̀ци, (два) емля̀ка, м. Остар.
1. Недвижим имот.
2. Данък върху недвижим имот.
прил. емлячен, емля̀чна, емля̀чно, мн. емля̀чни. Емлячни регистри.

емлячен

вж. емляк

емна

ѐмнеш, мин. св. ѐмнах, мин. прич. ѐмнал, св.вж. емвам.

емоционален

емоциона̀лна, емоциона̀лно, мн. емоциона̀лни, прил.
1. Който изразява емоция. Емоционална реакция.
2. Чувствителен. Емоционално дете.
същ. емоционалност, емоционалността̀, ж.

емоционалност

вж. емоционален

емоция

мн. емо̀ции, ж. Душевно преживяване, чувство. Положителни емоции.

емпием

мед. Събиране на гной в естествена телесна кухина, главно в плевралната кухина.

емпиризъм

м., само ед. Спец. Философско направление, което фаворизира опита за източник на познанието.

емпирик

мн. емпирѝци, м. Привърженик на емпиризма.

емпириокритицизъм

Враждебно на материализма — субективно идеалистическо философско течение, което отрича обективното съществуване на материалния свят и разглежда предметите като продукт на съзнанието.

емпириомонизъм

Разновидност на емпирическия критицизъм, според която съзнанието е първично, а материята вторична.

емпириосимволизъм

Разновидност на емпирическия критицизъм — субективна идеалистическа философия, според която представите и понятията не са отражения на реални предмети в съзнанието, а само символи на нашите усещания.

емпиричен

емпирѝчна, емпирѝчно, мн. емпирѝчни, прил.
1. Основан на опит. Емпирични данни.
2. Който се отнася до емпиризма като философско направление.

емпирически

емпирѝческа, емпирѝческо, мн. емпирѝчески, прил. Емпиричен.

емулсен

вж. емулсия

емулсионен

вж. емулсия

емулсия

мн. ему̀лсии, ж. Спец.
1. Течност, наситена с неразтворени капки от друга течност.
2. Светлочувствителен слой на фотолентите и фотохартията.
прил. емулсен, ему̀лсна, ему̀лсно, мн. ему̀лсни.
прил. емулсионен, емулсио̀нна, емулсио̀нно, мн. емулсио̀нни.

емфаза

ж., само ед. Спец. В литературата и езикознанието — отделяне на един елемент от речта с помощта на интонацията, повторението и др.
прил. емфатичен, емфатѝчна, емфатѝчно, мн. емфатѝчни. Емфатично ударение.

емфатичен

вж. емфаза

емфизем

мед. Патологично състояние, при което е налице повишено съдържание на въздух в даден орган или тъкан, напр. белодробен емфизем, медиастинален емфизем, подкожен емфизем.

енантем

мед. Обрив по лигавиците.

ендартериит

мед. вж. ендартерит

ендартерит

мед. Възпаление на интимата на артериите.

ендобласт

мед. вж. ендодерма

ендогенен

мед. Произхождащ, образуващ се в организма, напр. инсулина, произведен в панкреаса е ендогенен.

ендодерма

мед. Вътрешен зародишен лист, от който се развива епителът на храносмилателната и респираторната система и др.

ендокард

мед. Тънка ципа, която покрива цялата вътрешна повърхност на мускулния слой на сърцето.

ендокардит

мед. Възпаление на ендокарда на сърдечните клапите или на париеталния ендокард. Бива инфекциозен и неинфекциозен.

ендолимфа

мед. Лимфоподобна течност, която изпълва ципестия лабиринт на вътрешното ухо.

ендометриоза

мед. Наличие на ендометриум (маточна лигавица) на ектопично място, напр. в яйчниците, пикочния мехур и др.

ендометрит

мед. Възпаление на лигавицата на матката — ендометриума.

ендометриум

мед. Лигавица на матката, покрита е от еднореден цилиндричен епител.

ендомиокардит

мед. Възпаление на ендокарда и миокарда.

ендоскоп

мн. ендоско̀пи, (два) ендоско̀па, м. Уред за вътрешно изследване органите на човека (стомах, хранопровод, пикочен мехур и др.).

ендоскопия

мед. Изследване, при което се оглежда вътрешността на кухи органи с помощта на ендоскоп, напр. гастроскопия, колоноскопия и др.

ендотел

мед. Слой от плоски ендотелни клетки, който постила вътрешната повърхност на кръвоносните и лимфните съдове, на серозните кухини (плеврална, перитонеална и др. ).

ендотелиом

мед. Всеки тумор, произхождащ от ендотела.

ендотермичен

Ендотермичен процес — химична реакция, която протича с поглъщане на топлина от външната среда.
Примери са фотосинтезата на растенията, редукцията на металите от техните окиси и руди, разлагането на молекулите на свободни атоми, образуването на азотния окис (N2O2 + 180 kJ/mol = 2NO) и мн. др.

ендотоксин

мед. Токсин, който се освобождава при разрушаването на Грам отрицателни микроорганизми, напр. холерен вибрион, шигели и др. Представлява липополизахарид. Предизвиква повишаване на температурата, хипотония и др.

ендшпил

м., само ед. Спец. В шахмата — последна част от една партия.

енервирам

~ се

остар.
нервирам се

енергетизъм

Течение в науката от края на XIX и началото на XX в. , което се опитва да обясни движението без материята и да сведе всички явления в природата, обществото и мисленето до прояви на енергия, лишена сама от себе си от всякаква материална същност.

енергетика

ж., само ед. Стопанска област, която включва производството, преобразуването, пренасянето и използването на различните видове енергия (в 1 знач.). Ядрена енергетика.
прил. енергетичен, енергетѝчна, енергетѝчно, мн. енергетѝчни.

енергетичен

вж. енергетика

енергиен

вж. енергия

енергичен

енергѝчна, енергѝчно, мн. енергѝчни, прил. Пълен с енергия (във 2 знач.); решителен, активен, деен, интензивен. Енергичен човек. Енергична походка. Енергични мерки.
нареч. енергично.
същ. енергичност, енергичността̀, ж.

енергично

вж. енергичен

енергичност

вж. енергичен

енергия

ж., само ед.
1. Едно от основните свойства на материята — способност да произвежда работа. Механична енергия. Водна енергия. Електрическа енергия.
2. Човешка сила, способност за работа, за действие.
прил. енергиен, енергѝйна, енергѝйно, мн. енергѝйни (в 1 знач.). Енергийна база.

енерго-

Първа съставна част на сложни думи със значение енергия (в 1 знач.), напр. енергобаланс, енергокомбинат, енергомашиностроене, енергосистема, енергоснабдяване, енерготехника, енергоцентър.

ензими

само мн. Спец. Ферменти, които се съдържат в животинските и растителните организми, с голямо значение при обмяната на веществата.

енигма

мн. енѝгми, ж. Загадка.
прил. енигматичен, енигматѝчна, енигматѝчно, мн. енигматѝчни.

енигматичен

вж. енигма

еничар

енѝчарят, енѝчаря, мн. енѝчари, м. Еничарин.

еничарин

мн. енѝчари, м. ист. Войник от войска на Турската империя, съставена от избрани и насила потурчени християнски момчета.
прил. еничарски__, енѝчарска, енѝчарско, мн. енѝчарски.

еничарски

вж. еничарин

еничер

обучен турски войник, който е взет от малък от християнско семейство

енклитика

мн. енклѝтики, ж. Спец. В езикознанието — дума или форма без ударение в речта, които се произнасят заедно с предходната дума.

енолюбец

мн. женолю̀бци, м. Мъж, който има слабост към жените; женкар.

енорийски

вж. енория

енория

мн. ено̀рии, ж. Областта (квартал, населено място), която се обслужва от един свещеник.
прил. енорийски, енорѝйска, енорѝйско, мн. енорѝйски. Енорийски свещеник.

енотека

мн. енотѐки, ж. Спец. Винарска изба за съхраняване на бутилки.

енофталм

мед. Хлътване на очната ябълка в орбитата. Възниква при фрактури на орбитата, парализа на симпатиковата инервация (синдром на Клод Бернар-Хорнер), силна кахексия и др.

ентелехия

У Аристотел — Нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство. У Лайбниц — монад. У някои виталисти, нематериално жизнено начало, което направлява развитиетото на организма отвътре — жизнена сила.

ентерит

м., само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на тънките черва.

ентероанастомоза

мед. Оперативно създаване на връзка между два сегмента на тънките чарва след резекция на част от тънките черва.

ентероколит

мед. Възпаление на лигавицата на тънките и дебелите черва.

ентеропексия

мед. Оперативна фиксация на сегмент от черво към коремната стена.

ентероптоза

мед. Смъкване, спадане на червата, по-ниско разположение на червата в коремната кухина.

ентерорагия

мед. Кръвотечение от червата.

ентерорафия

мед. Хирургичен шев на черво.

ентомология

ж., само ед. Спец. Раздел от зоологията, в който се изучават насекомите.

ентропиум

мед. Състояние, при което мигленият ръб, а при тежки случаи и кожата на клепачите е обърната навътре. Получава се триене на миглите и кожата върху роговицата и конюнктивата и настъпва травматичен кератоконюнктивит.

ентропия

физ. Термодинамична величина, функция на топлинното състояние и възможното изменение на състоянието на една материална система, характеризираща степента и на неподреденост.Прен. Неопределеност, случайност, хаотичност.

ентусиазирам

ентусиазѝраш, несв. и св.; Кого. Предизвиквам ентусиазъм.
ентусиазирам се. — Изпадам в ентусиазъм. Лесно се ентусиазира.

ентусиазиран

ентусиазѝрана, ентусиазѝрано, мн. ентусиазѝрани, прил. Който е обхванат от ентусиазъм или изразява ентусиазъм.

ентусиазъм

м., само ед. Силно въодушевление, душевен подем, желание за дейност. Много скоро те напусна ентусиазмът.

ентусиаст

мн. ентусиа̀сти, м. Човек, който лесно се ентусиазира, който действа с ентусиазъм.

енуклеация

мед. Олющване, обелване, оперативно отстраняване, напр. на очна ябълка, на кисти, на ограничени с капсула тумори и др.

енуреза

мед. вж. енурезис

енурезис

мед. Напикаване след 3-4 годишна възраст при липса на данни за увреждане на отделителната система. Различават се нощна — enuresis nocturna, дневна — enuresis diurnal и комбинирана енуреза.

енфие

мн. енфиѐта, ср. Остар. Вид тютюн на прах за смъркане.

енхондром

мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от зародишни хрущялни клетки. Засяга метафизата или диафизата на късите тръбести кости на ръката и ходилото. Дълго време протича безсимптомно, появява се подутина, няма болка, получават се патологични фрактури.

енцефалит

м., само ед. Спец. В медицината — инфекциозно възпаление на гла xe "åíôè˜" вния мозък.

енцефаломалация

мед. Огнищно размекване на главния мозък поради исхемия, хеморагия и др.

енцефаломенингоцеле

мед. Херния на мозъчните обвивки и на мозъчното вещество, които излизат през отвори (дефекти) на черепните кости. В херниалния сак има част от мозъчното вещество и ликвор.

енцефаломиелит

мед. Възпаление на главния и гръбначния мозък.

енцефалон

мед. Главен мозък, разполага се в черепната кухина. Състои се от продълговат мозък, мост, малък мозък, среден мозък, междинен мозък и краен мозък.

енцефалопатия

мед. Общ термин за заболявания на главния мозък — метаболитни, дегенеративни и др.

енциклопедизъм

м., само ед. Осведоменост в различни области на знанието.

енциклопедист

мн. енциклопедѝсти, м. Човек, който се отличава с енциклопедизъм.

енциклопедичен

енциклопедѝчна, енциклопедѝчно, мн. енциклопедѝчни, прил.
1. Който се отнася до енциклопедия. Енциклопедичен речник.
2. Който се отнася до енциклопедист. Енциклопедична личност.
същ. енциклопедичност, енциклопедичността̀, ж.

енциклопедически

енциклопедѝческа, енциклопедѝческо, мн. енциклопедѝчески, прил. Енциклопедичен.

енциклопедичност

вж. енциклопедичен

енциклопедия

мн. енциклопѐдии, ж. Научен справочник за всички или за отделни области на знанието във форма на речник. Българска енциклопедия. Енциклопедия на футбола.

еньовче

мн. ѐньовчета, ср. Полско цвете с тънко стъбло и дребни жълти цветчета, което цъфти по Еньовден.

еня

Не ме е еня. — Не ме интересува.

еозинофилия

мед. Увеличен брой еозинофилни гранулоцити в кръвта, напр. при паразитни инфекции, алергични заболявания и др.

еолит

м., само ед. Спец. Най-старият период от каменната епоха, когато хората са си служели с примитивни каменни оръдия.

еон

мит. Олицетворение на времето у древните гърци. Неопределено дълъг период от време; епоха на вселената; космически цикъл;3. У гностиците — всеки от произлезлите от бог духове — посредници между бог и човек; ангелоподобни сили, изпълващи плеромата.

епархийски

вж. епархия

епархия

мн. епа̀рхии, ж. Спец. Църковна област, която се управлява от епископ или митрополит.
прил. епархийски, епархѝйска, епархѝйско, мн. епархѝйски.

епендима

мед. Еднослоен епител, който постила централния канал на гръбначния мозък и мозъчните вентрикули (стомахчета).

епентеза

мн. епентѐзи, ж. Спец. В езикознанието — вмъкване на звук в състава на дума при изговор.

епи-

Първа съставна част на сложни думи със значение „върху, на, отново“.

епиглотис

мед. Надгръклянник — еластичен хрущял с форма на листо, който затваря входа на гръкляна при гълтане.

епигон

мн. епиго̀ни, м. Привърженик на литературно, научно и др. направление, който не проявява творческа оригиналност, а механично повтаря чужди идеи.
прил. епигонски, епиго̀нска, епиго̀нско, мн. епиго̀нски.

епигонски

вж. епигон

епигонство

ср., само ед. Проява на епигон; подражателство.

епиграма

мн. епигра̀ми, ж. Кратко сатирично стихотворение.

епиграф

мн. епигра̀фи, (два) епигра̀фа, м.
1. Изречение, кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му, който трябва да поднесе основната идея.
2. Надпис върху паметник или надгробна плоча.

епиграфика

ж., само ед. Наука за разчитане и тълкуване на древните надписи.

епидемиолог

мн. епидемиоло̀зи, м. Специалист по епидемиология.

епидемиологичен

вж. епидемиология

епидемиология

ж., само ед. Спец. В медицината — дял от медицината, в който се изучават заразните болести.
прил. епидемиологичен, епидемиологѝчна, епидемиологѝчно, мн. епидемиологѝчни. Епидемиологичен институт.

епидемия

мн. епидѐмии, ж. Широко разпространение на заразна болест. Градът е обхванат от грипна епидемия.

епидерма

ж., само ед. Епидермис.
прил. епидермален, епидерма̀лна, епидерма̀лно, мн. епидерма̀лни.

епидермален

вж. епидерма

епидермис

м., само ед. Спец. Най-горният слой на кожата.

епидермофития

мед. Микотично заболяване на епидермиса, причинено от гъбички от род Epidermophyton. Различават се епидермофития на стъпалата, на ингвиналните гънки и др.

епидидим

мед. Придатък на семенника. Има червеобразна форма и се разполага върху задния ръб на тестиса. Състои се от горна, разширена част — глава на епидидима, от тяло и опашка.

епидидимит

мед. Възпалително заболяване на епидидима, протичащо остро или хронично. В зависимост от причинителя се различават неспецифичен и специфичен епидидимит.

епидурален

мед. Разположен над твърдата мозъчна обвивка — dura mater.

епизиотомия

мед. Операция за разширяване на входа на влагалището през време на раждане, с цел предпазване от големи разкъсвания на перинеума и др. Прилагат се медиална (перинеумът се прерязва по средната линия до външния сфинктер на ануса, но без да се засегне) и латерална епизиотомия.

епизод

мн. епизо̀ди, (два) епизо̀да, м.
1. Случка, отделен момент от някакъв минал процес. Това са интересни епизоди от пребиваването ни в тая страна.
2. Част от художествено или музикално произведение с относителна самостоятелност и завършеност. Епизод от филма.

епизодичен

епизодѝчна, епизодѝчно, мн. епизодѝчни, прил. Случаен, непостоянен, незначителен. С епизодичен характер.
нареч. епизодично.

епизодично

вж. епизодичен

епик

мн. епѝци, м. Писател, автор на епически произведения.

епикант

мед. вж. епикантус

епикантус

мед. Вертикална кожна гънка на клепачите, разположена във вътрешния клепачен ъгъл симетрично на двете очи. Често се съчетава с други орбитофациални аномалии. Нормална находка е при хората от монголоидната раса.

епикард

мед. Външен слой на сърдечната стена — гладка и тънка ципа, която се прикрепва към външната повърхност на миокарда. Представлява висцералният лист на перикарда.

епикондил

мед. Къси грапави израстъци по медиалната и латералната страна на дисталния край на раменната и бедрената кост. Служат за залавяне на мускули и връзки.

епикриза

мн. епикрѝзи, ж. Спец. В медицината — медицинско заключение за историята на едно заболяване.

епикуреец

мн. епикурѐйци, м. Човек, който обича удоволствията в живота и комфорта.
прил. епикурейски, епикурѐйска, епикурѐйско, мн. епикурѐйски.

епикурейски

вж. епикуреец

епикурейство

ср., само ед.
1. Спец. Във философията — материалистическо учение на древногръцкия философ Епикур, който в основата на човешкото щастие поставя удоволствието от задоволяване на жизнените потребности.
2. Прен. Склонност към комфорт, стремеж към удоволствията в живота.

епилация

ж., само ед. Премахване на косми от някои части на човешкото тяло с козметична или лечебна цел.

епилепсия

ж., само ед. Спец. В медицината — хронично заболяване с внезапни припадъци и загуба на съзнанието.

епилептик

мн. епилептѝци, м. Лице, което страда от епилепсия.
прил. епилептичен, епилептѝчна, епилептѝчно, мн. епилептѝчни. Епилептичен припадък.

епилептичен

вж. епилептик

епилог

мн. епило̀зи, (два) епило̀га, м. Спец. В литературата — заключителна част в някои художествени произведения, в която накратко се разказва за съдбата на героите след години.

епископ

мн. епѝскопи, м. Спец. Висше духовно лице в християнската църква.
прил. епископски, епѝскопска, епѝскопско, мн. епѝскопски. Епископски сан.

епископия

мн. епископѝи, ж. Църковна област, управлявана от епископ.

епископски

вж. епископ

еписпадия

мед. Вродена аномалия, при която уретрата се отваря по дорзалната (горната) страна на пениса. Различават се: гландуларна еписпадия (външният отвор на уретрата се локализира по гърба на главичката), корпорална еписпадия (по тялото на пениса) и пенопубична еписпадия.

епистаксис

мед. Кръвотечение от носа.

епистемология

Теория на науката и знанието, гносеология в по-тесен смисъл.

епистоларен

епистола̀рна, епистола̀рно, мн. епистола̀рни, прил. Спец. За литературно произведение — който е написан във форма на писма и/или размяна на писма. Епистоларен жанр. Епистоларен стил.

епитафия

мн. епита̀фии, ж. Надгробен надпис, обикн. в стихотворна форма.

епител

м., само ед. Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните.
прил. епителен, епѝтелна, епѝтелно, мн. епѝтелни. Епителни клетки.

епителен

вж. епител

епителиом

мед. Тумори, произхождащи от епителната тъкан.

епитет

мн. епитѐти, (два) епитѐта, м. Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност.

епитимия

църковно наказание

епитрахил

мн. епитрахѝли, (два) епитрахѝла, м. Част от свещеническите одежди във вид на широка и дълга лента, която се надява на врата по време на служба.

епитроп

мн. епѝтропи, м. Спец. Лице, което се грижи за паричните средства на църквата; църковен настоятел.

епифеномен

Странично явление, което става заедно с друго явление и не му оказва никакво влияние. Второстепенно явление.

епифиза

мед. 1. Ставният край на дългите кости, изгражда се от спонгиозно вещество, покрито отвън от тънък кортикален слой.
2. Ендокринна жлеза — представлява част от т. нар. надхълмие — epithalamus, което се отнася към междинния мозък.

епифизиолиза

мед. Отделяне, отлепване на епифизата от метафизата на костта, напр. епифизиолиза на лъчевата кост.

епифора

мед. Изтичане на сълзи поради увеличено слъзообразуване или нарушена проходимост на слъзните пътища.

епицентър

мн. епицѐнтрове, (два) епицѐнтъра, м.
1. Спец. Област от повърхността на земята, която се намира над/под огнище на земетресение, ядрен взрив и др.
2. Прен. Самият център, най-горещата точка (на бурни събития, природни явления и др.). В епицентъра на събитията.

епичен

епѝчна, епѝчно, мн. епѝчни, прил.
1. Епически.
2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития.

епически

епѝческа, епѝческо, мн. епѝчески, прил. Който се отнася до епос.

еполет

Пагон, нашивка на рамото.

еполети

само мн. Парадни офицерски пагони с ресни.

епонихиум

мед. Тънка ивица в задния край на нокътя, която се спуска върху нокътната плочка. Състои се от гранулозния и роговия слой на епидермиса.

епопея

мн. епопѐи, ж.
1. Спец. Голяма стихотворна творба за историческо събитие с изключително значение за даден народ.
2. Спец. Голямо прозаическо произведение (роман или серия от романи) за значителни исторически събития от живота на един народ. Роман епопея.
3. Прен. Значително историческо събитие или поредица от такива събития, изпълнени с героизъм и величие.

епос

м., само ед. Спец.
1. В литературознанието — един от трите основни литературни рода, чиито произведения са в повествувателна форма.
2. В народното творчество — съвкупност от произведения с митологичен, героичен, исторически сюжет (приказки, песни и др.).

епоха

мн. епо̀хи, ж. Дълъг промеждутък от време, който се определя върху основата на характерно или особено важно събитие, явление. Епоха на Възраждането. Епоха на разцвет. Епоха на феодализма.

епохален

епоха̀лна, епоха̀лно, мн. епоха̀лни, прил. Който е толкова важен, значителен, че може да състави епоха. Епохални събития.

епруветка

мн. епрувѐтки, ж. Спец. Широка стъклена тръбичка със заоблено дъно за лабораторни изследвания. •Бебе в епруветка. Спец. В медицината — плод, заченат в лабораторни условия, който след това се разполага в майката за доизносване.

епулис

мед. Тумор или тумороподобно образувание на венците.

ер

ѐрът, ѐра, мн. ѐрове, (два) ѐра, м. Спец. В езикознанието — название на буквите ъ и ь.
прил. еров, ѐрова, ѐрово, мн. ѐрови. Ерови гласни.
Голям ер/ер голям. — Название на буквата ъ.
Малък ер/ер малък. — Название на буквата ь.

ера

мн. ѐри, ж.
1. Моментът, от който се води летоброенето, а също самата хронологична система. Християнска ера. Нова (наша) ера.
2. Дълъг исторически период, епоха. Ерата на електричеството.
3. Спец. В геологията — най-голямото хронологическо деление от историята на Земята. Мезозойска ера.

ербап

прил., неизм. Разг. Сръчен, способен, опѐрен. Ербап човек. Ербап жена.

ерген

мн. ергѐни, м. Разг.
1. Момък на възраст за женене. Вече е ерген.
2. Неженен мъж. Стар ерген. Остана ерген.
същ. умал. ергенче, мн. ергѐнчета, ср. (в 1 знач.).
прил. ергенски, ергѐнска, ергѐнско, мн. ергѐнски. Ергенска квартира.

ергенея се

ергенѐеш се, мин. св. ергеня̀х се, мин. прич. ергеня̀л се, несв. Разг. Заживявам като ерген (в 1 знач.). Почна да се ергенее.

ергенски

вж. ерген

ергенувам

ергену̀ваш, несв. Разг. Ерген съм, не се женя. Колко смяташ още да ергенуваш?

ергенче

вж. ерген

ерго

нареч. Следователно, значи, и така.

ергономия

ж., само ед. Спец. Наука за създаване на добри условия за труд чрез правилно и целесъобразно използване на оръдията на труда и работната среда.

ерекция

ж., само ед. Набъбване, изправяне на орган вследствие на мускулно напрежение или увеличен приток на кръв. Ерекция на половия член.

ерес

ереста̀, мн. ѐреси, ж.
1. Отклонение от догмите, проповядвани от официалната църква.
2. Прен. Разг. Отклонение от общоприетите, обичайните правила и норми.

еретизъм

мед. Абнормно повишена раздразнителност, чувствителност, възбудимост.

еретик

мн. еретѝци, м. Последовател на ерес.

еретичен

еретѝчна, еретѝчно, мн. еретѝчни, прил. Който се отнася до ерес и до еретик.

еретически

еретѝческа, еретѝческо, мн. еретѝчески, прил. Еретичен.

ерзац

мн. ерза̀ци, (два) ерза̀ца, м. Непълноценен заместител. Задоволява се с ерзаци. Ерзацпродукт.

еризипел

мед. Стрептококова инфекция, протичаща с токсиинфекциозен синдром (висока температура, втрисане, тахикардия, хипотония) и локални промени — зачервени, оточни, добре очертани плаки, може да има и хеморагии, були, некроза.

еристика

книж. Изкуство за водене на спор.

еритем

мед. вж. еритема

еритема

мед. Дифузно или ограничено зачервяване на кожата поради хипeремия.

еритремия

мед. вж. полицитемия вера

еритробластоза

мед. Наличие на еритробласти в периферната кръвта.

еритродермия

мед. Кожни заболявания, при които е налице абнормно зачервяване на кожата.

еритропоеза

мед. Образуване на еритроцити от миелоидната стволова клетка, нормално в костния мозък.

еритроцит

мед. Безядрена клетка с форма на двойно вдлъбнат диск и диаметър около 7 μm, която съдържа предимно хемоглобин и чиято основна функция е транспорт на кислород.

еритроцитемия

мед. вж. полицитемия

еритроцити

само мн. Спец. Червените кръвни телца, които съдържат хемоглобин. Увеличени еритроцити.

еритроцитоза

мед. вж. полицитемия

еркер

мн. ѐркери, (два) ѐркера, м. Издадена част от горен етаж на сграда, обикн. с прозорци.
прил. еркерен, ѐркерна, ѐркерно, мн. ѐркерни. Еркерен етаж.

еркерен

вж. еркер

еров

вж. ер

ерогенен

ерогѐнна, ерогѐнно, мн. ерогѐнни, прил. Който предизвиква полово възбуждане. Ерогенни зони.

еродирам

еродѝраш, несв. и св. Ерозирам.

ерозивен

вж. ерозия

ерозирам

ерозѝраш, несв. и св.
1. Какво. Подлагам на ерозия.
2. Разрушавам се от ерозия.
3. Прен. За чувства, отношения — постепенно излинявам и се разрушавам. Нашите отношения ерозираха.
ерозирам се. — Ерозирам (във 2 знач.).

ерозия

ж., само ед.
1. Пълно или частично разрушение на повърхността на нещо (почва, скала, метал и др.) под влияние на външна среда. Ерозия на почвата. Ерозия на скалите край морето. Ерозия на стоманата.
2. Прен. Разрушение на нравствени, духовни принципи, устои. Ерозия на вярата. Ерозия на морала.
прил. ерозивен, ерозѝвна, ерозѝвно, мн.ерозѝвни. Ерозивни процеси.

ерос

мит. Древногръцки бог на любовта (в Рим — Амур)

еротизъм

м., само ед. Еротика.

еротика

ж., само ед. Чувственост, съсредоточаване на вниманието към половия живот, сексуалните желания и тяхното изобразяване.
прил. еротичен, еротѝчна, еротѝчно, мн. еротѝчни. Еротична литература. Еротичен филм. Еротична поезия.

еротичен

вж. еротика

еротоман

мн. еротома̀ни, м. Лице, което страда от еротомания.

еротомания

ж., само ед. Болезнено увлечение по еротиката.

ерудиран

ерудѝрана, ерудѝрано, мн. ерудѝрани, прил. Който има ерудиция. Ерудиран учен.
същ. ерудираност, ерудираността̀, ж.

ерудираност

вж. ерудиран

ерудиция

ж., само ед. Начетеност, задълбочени познания в някоя научна област, в областта на литературата, изкуството, културата. Голяма ерудиция. Имам ерудиция.

еруптивен

еруптѝвна, еруптѝвно, мн. еруптѝвни, прил. Който има вулканичен произход. Еруптивни скали.

ерупция

ж., само ед. Изригване на вулкан.

есе

мн. есѐта, ср. Спец. В литературознанието — съчинение по литературен, културен, философски или друг въпрос, което не се придържа строго към определен научен метод, а предпочита художествената форма.
прил. есеистичен, есеистѝчна, есеистѝчно, мн. есеистѝчни. Есеистичен подход.

есеи

рел. Членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр.

есеист

мн. есеѝсти, м. Автор на есета.

есеистичен

вж. есе

есен

есента̀, мн. ѐсени, ж.
1. Само ед. Едно от четирите годишни времена, между лятото и зимата, когато става хладно и падат листата от дърветата.
2. Периодът на това годишно време.
прил. есенен, ѐсенна, ѐсенно, мн. ѐсенни. Есенен дъжд.

есенен

вж. есен

есенес

нареч. Разг. През миналата или през предстоящата есен.

есенциализъм

Философска нагласа за търсене на същността.

есенция

мн. есѐнции, ж.
1. Концентриран спиртен разтвор на етерично масло, който се използва в хранителната промишленост, парфюмерията и др. Лимонова есенция.
2. Разг. Парфюм.

есетра

Вид риба с дължина до 2 м.

ескадра

мн. еска̀дри, ж. Спец. Голямо военно съединение на бойни кораби или на самолети.
прил. ескадрен, еска̀дрена, еска̀дрено, мн. еска̀дрени.

ескадрен

вж. ескадра

ескадрила

мн. ескадрѝли, ж. Спец. Подразделение във военновъздушните войски.

ескадрон

мн. ескадро̀ни, (два) ескадро̀на, м. Спец. Подразделение в кавалерията, което съответства на рота в пехотата.
прил. ескадронен, ескадро̀нна, ескадро̀нно, мн. ескадро̀нни.

ескадронен

вж. ескадрон

ескалатор

мн. ескала̀тори, (два) ескала̀тора, м. Устройство във вид на движещи се стъпала за превоз на хора в големи обществени сгради (гари, магазини и под.).
прил. ескалаторен, ескала̀торна, ескала̀торно, мн. ескала̀торни.

ескалаторен

вж. ескалатор

ескалация

ж., само ед. Увеличение, нарастване, разширение, интензифициране (обикн. за нещо негативно). Ескалация на напрежението. Ескалация на войната. Ескалация на насилието.

ескамотирам

Ловко скривам нещо за да измамя.

ескара

мед. вж. есхара

ескиз

мн. ескѝзи, (два) ескѝза, м. Предварителни наброски, скица, модел на рисунка или на друго произведение на изкуството и литературата.
прил. ескизен, ескѝзна, ескѝзно, мн. ескѝзни.

ескизен

вж. ескиз

ескимос

мн. ескимо̀си, м. Лице, което принадлежи към народност, живееща по полярното крайбрежие на Северна Америка и Гренландия.
прил. ескимоски, ескимо̀ска, ескимо̀ско, мн. ескимо̀ски.

ескимоски

вж. ескимос

ескорт

м., само ед. Военен конвой; охрана, която съпровожда нещо или някого. Почетен ескорт.
прил. ескортен, еско̀ртна, еско̀ртно, мн. еско̀ртни.

ескортен

вж. ескорт

ескортирам

ескортѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Съпровождам, придружавам с ескорт.

еснаф

мн. есна̀фи, м.
1. ист. Само ед. През Възраждането — местна организация на лицата от един занаят. Златарски еснаф.
2. Остар. Лице занаятчия, дребен собственик.
3. Пренебр. Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си. Тоя град е пълен с еснафи.
прил. еснафски, есна̀фска, есна̀фско, мн. есна̀фски.

еснафка

мн. есна̀фки, ж. Жена еснаф (в 3 знач.).

еснафски

вж. еснаф

еснафство

ср., само ед.
1. Еснаф (в 1 знач.).
2. Еснафщина.

еснафщина

ж., само ед. Духовна ограниченост; проява на еснаф (в 3 знач.).

еспресо

неизм.
Кафе еспресо. — Кафе, приготвено в специална машина чрез прекарване на гореща пара под налягане през смлени кафени зърна.

естакада

мн. естака̀ди, ж. Спец. Съоръжение във вид на мост за извеждане на един път над друг в мястото на пресичането им.

естезиология

Наука за органите на чувствата.

естествен

естѐствена, естѐствено, мн. естѐствени, прил.
1. Който е от природата (от земната повърхност, климат, животински и растителен свят и др.); природен, натурален. Естествени богатства. Естествен воден път. Естествен спътник на Земята.
2. Който се извършва по законите на природата, без външна намеса. Естествена смърт. Естествен цвят на кожата.
3. Нормален, обоснован от самия ход на развитието. Естествен път на развитие.
4. Обикновен, обичаен, непринуден. Естествен живот. Естествена поза. Естествена обстановка.
нареч. естествено.

естествено

вж. естествен

естество

ср., само ед. Самата същност; това, което е присъщо на нещата.

естествознание

ср., само ед. Естествени, природни науки (за явленията и закономерностите в природата).

естествоизпитател

естествоизпита̀телят, естествоизпита̀теля, мн. естествоизпита̀тели, м. Лице, което се занимава с изследване на природните явления.

естет

мн. естѐти, м.
1. Спец. Специалист по естетика.
2. Лице с изтънчен вкус, поклонник на всичко изящно.

естетизация

ж., само ед. Естетизиране.

естетизирам

естетизѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Придавам естетически характер, разглеждам като естетически значимо. Опитват се да естетизират грозното.
2. Обработвам, за да има естетически характер. Трябва да естетизирам работната среда.
същ. естетизѝране, ср.

естетизъм

м., само ед. Спец. Подход в изкуството, при който доминира стремежът художествените средства сами по себе си да бъдат изкуство. Във филма се забелязват елементи на естетизъм.

естетика

ж., само ед.
1. Спец. Наука за изкуството, за същността и формите на прекрасното в художественото творчество, природата и живота.
2. Система от възгледи за изкуството. Естетиката на поета. Естетика на модернизма.
3. Красота, художественост. Естетика в бита. Естетика в облеклото. Естетика във взаимоотношенията. Усет за естетика.
прил. естетичен, естетѝчна, естетѝчно, мн. естетѝчни (обикн. в 3 знач.).
прил. естетически, естетѝческа, естетѝческо, мн. естетѝчески (в 1 и 2 знач.).

естетичен

вж. естетика

естетически

вж. естетика

естрада

мн. естра̀ди, ж.
1. Издигнато място, обикн. на открито, за изпълнение (на артисти, оркестри, оратори и др.) пред публика.
2. Разг. Само ед. Естрадна музика. Българската естрада.

естраден

естра̀дна, естра̀дно, мн. естра̀дни, прил. Който се отнася до естрада (във 2 знач.). Естрадна песен. Естрадна програма. Естраден оркестър. Естрадна певица.
Естрадна музика. — Музикален жанр със забавен, лек характер.

есхара

мед. Ограничена суха некроза на кожата в резултат на циркулаторни нарушения, изгаряне и др.

есхатология

рел. Учение за края на света или отделния човек, засягащо Страшния съд, възкресението и задгробния живот; вярващите ще бъдат спасени едва след настъпването на края на този свят, докато гностиците вярват, че са вече спасени, тук и сега.

етаж

мн. ета̀жи, (два) ета̀жа, м.
1. Част от сграда, която включва всички помещения, разположени на едно равнище.
2. За всяка хоризонтална равнина в отношението ѝ към еднородни равнини, разположени под/над нея.
прил. eта̀жен, ета̀жна, ета̀жно, мн. ета̀жни. Етажна собственост.

етажерка

мн. етажѐрки, ж. Малък подвижен мебел с рафтове, обикн. за книги.

еталон

мн. етало̀ни, (два) етало̀на, м. Образец, модел; мерило за сравнение. Това може да служи като еталон.
прил. еталонен, етало̀нна, етало̀нно, мн. етало̀нни.

еталонен

вж. еталон

етамин

м., само ед. Мрежест плат, на който се бродира с дебели конци.
прил. етамѝнен, етамѝнена, етамѝнено, мн. етамѝнени. Етаминена игла.
прил. етамѝнов, етамѝнова, етамѝново, мн. етамѝнови.

етан

м., само ед. Спец. В химията — безцветен газ без миризма, който се съдържа в нефта и земния газ.

етап

мн. ета̀пи, (два) ета̀па, м.
1. Отделен момент, фаза в развитието на някакъв процес. В последния етап на подготовката за изборите.
2. Пункт, място за спиране при по-продължително пътуване.
3. Част от спортно състезание, отрязък от дистанция. Победител в първия етап от състезанието по колоездене.
прил. етапен, ета̀пна, ета̀пно, мн. ета̀пни.

етапен

вж. етап

етер

м., само ед. Спец. В химията — лесноизпаряваща се безцветна течност, която се използва в химията като разтворител, а в медицината — за упойка и дезинфекция.

етеричен

етерѝчна, етерѝчно, мн. етерѝчни, прил.
Етерично масло.Спец. Масловидно вещество с приятна миризма, което се съдържа в някои растения, с употреба в парфюмерията, хранителната промишленост, фармацевтиката и др.

етернит

м., само ед. Спец. Азбестоциментова смес, от която се правят покривни плочи, водопроводни тръби и др.
прил. етернитов, етернѝтова, етернѝтово, мн. етернѝтови. Етернитов покрив. Етернитова тръба.

етернитов

вж. етернит

етика

ж., само ед.
1. Учение за морала, за неговото развитие, принципи и норми.
2. Съвкупност от норми и правила на поведение; морал. Трябва по-голяма етика в нашите взаимоотношения.
прил. етичен, етѝчна, етѝчно, мн. етѝчни (във 2 знач.).
прил. етически, етѝческа, етѝческо, мн. етѝчески (в 1 знач.).

етикет

мн. етикѐти, (два) етикѐта, м.
1. Листче, което се залепва или прикрепя на предмет (обикн. на търговска стока), за да означи характера и предназначението на предмета, да посочи цената и пр.
2. Само ед. Сбор от правила и норми за общуване, държание и поведение в даден социален или професионален кръг; етикеция.
прил. етикѐтен, етикѐтна, етикѐтно, мн. етикѐтни.
Речев етикет. — Сбор от правила и речеви формули за подходящ начин на изразяване в зависимост от ситуацията.

етикеция

ж., само ед. Етикет (във 2 знач.).

етил

м., само ед. Спец. В химията — едновалентен въглеводороден остатък, който не съществуа в свободно състояние.
прил. етилов, етѝлова, етѝлово, мн. етѝлови. Етилов алкохол.

етилов

вж. етил

етимологичен

вж. етимология

етимология

ж., само ед. Спец. Дял от езикознанието, който изучава произхода, историята и родствените връзки на думите.
прил. етимологичен, етимологѝчна, етимологѝчно, мн. етимологѝчни. Етимологичен анализ.

етиология

ж., само ед. Спец.
1. В медицината — наука за причините за възникване на болестите.
2. Във философията — наука за причинността.

етичен

вж. етика

етически

вж. етика

етмоидит

мед. Възпаление на лигавицата на клетките на решетъчната кост (os ethmoidale).

етнически

вж. етнос

етногенеза

ж., само ед. Етногенезис.

етногенезис

м., само ед. Произход на човешкия род, на дадена раса, народ, народност, племе.

етнограф

мн. етногра̀фи, м. Специалист по етнография.

етнография

ж., само ед. Наука, която изучава материалната и духовната култура на народите.
прил. етнографски, етногра̀фска, етногра̀фско, мн. етногра̀фски. Етнографско проучване.

етнографски

вж. етнография

етнологичен

вж. етнология

етнологически

вж. етнология

етнология

ж., само ед. Етнография.
прил. етнологичен, етнологѝчна, етнологѝчно, мн. етнологѝчни.
прил. етнологически, етнологѝческа, етнологѝческо, мн. етнологѝчески.
прил етноложки, етноло̀жка, етноло̀жко, мн. етноло̀жки.

етноложки

вж. етнология

етнос

мн. ѐтноси, (два) ѐтноса, м. Народ, народност, племе.
прил. етнически, етнѝческа, етнѝческо, мн. етнѝчески. Етническа група. Етнически конфликти.

етноцентризъм

полит._ Поставяне в привелигировано положение на определена обществена или национална групировка, с което се накърняват интересите и значението на останалите народи.

ето

част.
1. За посочване или за подсилване при посочване на нещо, което е в обсега на говорещото лице. Ето моята стая! Ето виж!
2. За подчертаване на констатация, обобщение. Ето как хората натрупват пари.

етология

ж., само ед. Спец. Раздел от зоологията, който изучава поведението на животните в естествени условия.

етърва

мн. етъ̀рви, ж. Съпругата на един брат по отношение на съпругата на друг брат. Моята етърва. Те са етърви.
прил. етървин, етъ̀рвина, етъ̀рвино, мн. етъ̀рвини. Етървиното ми дете.

етървин

вж. етърва

етюд

мн. етю̀ди, (два) етю̀да, м.
1. Рисунка, изпълнена от натура, която обикн. е част от бъдещо по-голямо произведение.
2. Неголямо литературно произведение, което разглежда частен въпрос.
3. Музикално произведение с виртуозен характер.
4. Вид упражнение, задача (в музиката, театъра, шахмата и др.).

еуфоричен

вж. еуфория

еуфория

ж., само ед.
1. Спец. В медицината — болестно състояние на повишена възбуда, доволство, безгрижие.
2. Повишено самочувствие, веселост, възбуда, свързани с положителни емоции. Изпадам в еуфория.
прил. еуфоричен, еуфорѝчна, еуфорѝчно, мн. еуфорѝчни. Еуфорично състояние.

ефект

мн. ефѐкти, (два) ефѐкта, м.
1. Само ед. Резултат, следствие, последица от действие. Няма никакъв ефект от това лекарство.
2. Само ед. Впечатление, въздействие, отражение. Произвеждам ефект. Предизвиквам ефект.
3. Обикн. мн. Средства, които оказват въздействие или правят впечатление. Звукови ефекти. Светлинни ефекти.
4. Спец. Явление (в науката, техниката). Топлинен ефект. Механичен ефект.
прил. ефектен, ефѐктна, ефѐктно, мн. ефѐктни (във 2 знач.).

ефектен

вж. ефект

ефектив

мн. ефектѝви, м. Обикн. мн. Наличност (обикн. в пари, ценни книжа). Ефективи на банката. Увеличавам ефективите.

ефективен

ефектѝвна, ефектѝвно, мн. ефектѝвни, прил. От който има добър ефект (в 1 знач.), резултат (обикн. под формата на продукт). Ефективна работа.
нареч. ефективно.
същ. ефективност, ефективността̀, ж.

ефективно

вж. ефективен

ефективност

вж. ефективен

ефелиди

мед. Малки жьлтокафяви до тъмнокафяви петна, локализирани предимно по кожата на лицето. Наблюдават се по-често при блондини и лица с червеникава коса.

ефенди

мн. ефѐндита, м. ист. В Османската империя — в обръщение или при учтиво назоваване на мъж (след името или титлата): господин.

ефервесцентен

мед. Бурно отделящ газ.

еферентен

мед. 1. Изнасящ, извеждащ (за кръвоносни съдове).
2. Предаващ импулсите от нервните центрове към периферията, центробежен.

ефикасен

ефика̀сна, ефика̀сно, мн. ефика̀сни, прил. Който оказва добро въздействие; който може да въздейства. Ефикасно средство.
нареч. ефикасно.
същ. ефикасност, ефикасността̀, ж.

ефикасно

вж. ефикасен

ефикасност

вж. ефикасен

ефимерен

ефимѐрна, ефимѐрно, мн. ефимѐрни, прил. Краткотраен, мимолетен. Ефимерна надежда.
същ. ефимерност, ефимерността̀, ж.

ефимерност

вж. ефимерен

ефир

м., само ед. Въздух, въздушно пространство. Предавам по ефира. В ефира.

ефирен

ефѝрна, ефѝрно, мн. ефѝрни, прил.
1. Който се отнася до ефир.
2. Лек, нежен, прозрачен, безплътен. Ефирна рокля.

ефрейтор

мн. ефрѐйтори, м. Спец. В армията — войнишко звание, първото след редник, а също лице, което има това звание.
прил. ефрейторски, ефрѐйторска, ефрѐйторско, мн. ефрѐйторски.

ефрейторски

вж. ефрейтор

ех

част. За усилване при изразяване на копнеж, мечта, желание. Ех, да можех сега за секунда да се върна в ония години!



междум.
1. За израз на радост, задоволство, възхищение. Ех че хубаво!
2. За израз на мъка, съжаление, примирение. Ех, какво да се прави, такъв е животът — тежък...
3. За израз на раздразнение, закана. Ех, това нещо — измъчи ме, все се поврежда!

ехе

част. Разг. За усилване при изразяване на възражение: охо. За рождения ти ден ще ти купя тия обувки. — Ехе, те до тогава ще са свършили!



междум. Разг.
1. За израз на самодоволство. Мен, ехе, никой не може да ме стигне вече!
2. За израз на възхита при наблюдение на нечии действия. Ехе, ехе, виж го само как се закача с майка си!

ехей

част. Ехе 1 .



междум. Ехе 2 .

ехиден

ехѝдна, ехѝдно, мн. ехѝдни, прил. Язвителен, злорад, лукав. Ехидна усмивка.
нареч. ехидно. Гледа ехидно.

ехидна

мн. ехѝдни, ж. Австралийски торбест бозайник с клюн като птица и с тяло, покрито с косми и бодли.

ехиднича

ехѝдничиш, мин. св. ехѝдничих, мин. прич. ехѝдничил, несв. Държа се ехидно. Престани да ехидничиш!

ехидно

вж. ехиден

ехинокок

мед. вж. кучешка тения

ехинококоза

мед. Зооантропоноза с хронично протичане и най-често засягане на черния дроб, белите дробове, мозък, слезка, и др. Причинява се от ларвния стадий на кучешката тения.

ехо

ср., само ед.
1. Отражение и повторение на звук. Чуй какво ехо се получава тук.
2. Прен. Отражение, отзвук, отглас от събитие. Ехото от победите им не стихваше.
3. Като междум. Вик в планината за изразяване на бодрост, въодушевление.
4. Като част. Разг. За привличане на вниманието вместо обръщение или при обръщение. – Ехо, не чуваш ли?

ехолалия

мед. Неволно механично повтаряне на чути думи и изречения.

ехтеж

мн. ехтѐжи, (два) ехтѐжа, м. Ехтене.

ехтене

вж. ехтя

ехтя

ехтѝш, мин. св. ехтя̀х, мин. прич. ехтя̀л, несв.
1. Звуча силно и се разнасям наоколо продължително. Камбаните ехтят.
2. За помещение, пространство — кънтя. Планината ехти. Залата ехти от викове и ръкопляскания.
същ. ехтене, ср.

еча

ечѝш, мин. св. еча̀х, мин. прич. еча̀л, несв. Ехтя.

ечемик

мн. ечемѝци, (два) ечемѝка, м.
1. Само ед. Житно растение с плод на зърна в класове, което се използва за фураж, храна и др.
2. Разг. Възпаление на клепача.
прил. ечемичен, ечемѝчена, ечемѝчено, мн. ечемѝчени (в 1 знач.).

ечемичен

вж. ечемик

еш

ѐшът, ѐша, мн. ѐшове, (два) ѐша, м. Разг. Един от два предмета, които образуват цяло като двойка. Тия обувки не са ешове.

ешарп

мн. еша̀рпи, (два) еша̀рпа, м. Вид шалче от фина материя.

ешафод

мн. ешафо̀ди, (два) ешафо̀да, м. ист. Издигната на публично място площадка, на която се изпълнявали смъртни присъди.

ешелон

мн. ешело̀ни, (два) ешело̀на, м.
1. Спец. Войскова част, разгърната в колона.
2. Влак или група от движещи се една след друга коли за масов превоз на хора и/или товари.
прил. ешелонен, ешело̀нна, ешело̀нно, мн. ешело̀нни.

ешелонен

вж. ешелон

ешелонирам

ешелонѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Разполагам в ешелони (в 1 знач.).

еякулат

мед. вж. сперма

еякулация

мед. Изхвърляне на сперма от мъжката уретра.

жаба

мн. жа̀би, ж. Дребно, безопашато земноводно животно с дълги задни крака за скачане и/или за плуване, най-често зелено или кафяво. Жабите квакат в блатото.
Гръдна жаба. — Болест на сърцето, стенокардия.

жабешки

жа̀бешка, жа̀бешко, мн. жа̀бешки, прил.
1. Който е присъщ на жаба. Жабешки бутчета. Жабешки хор/концерт.
2. Който е като на жаба. Жабешка уста. Жабешки очи.

жабка

мн. жа̀бки, ж.
1. Малка жаба.
2. Дървено или метално приспособление, което захваща и служи за прикрепване, свързване на някакви части.

жабо

мн. жаба̀, ср. Набран нагръдник от тънък плат или дантела към дамска блуза или мъжка риза.

жабок

мн. жабо̀ци, (два) жабо̀ка, м.
1. Мъжка жаба.
2. Прен. Пренебр. Надут, високомерен човек, обикн. без реални основания. Какъв жабок, ще се пръсне.

жабуняк

мн. жабу̀няци, (два) жабу̀няка, м.
1. Само ед. Водно растение във вид на дълги зелени влакна, което покрива застояли сладки води.
2. Застояла зеленясала вода.

жабунясам

жабуня̀саш, св.вж. жабунясвам.

жабунясвам

жабуня̀сваш, несв. и жабунясам, св. За застояла вода — покривам се, изпълвам се с жабуняк или други водорасли.

жабурка

мн. жабу̀рки, ж. Мехурче с въздух, което се образува при разбиване на вода или друга течност.

жабуркам

жабу̀ркаш, несв. За течност — при рязко движение и разбиване с особен шум произвеждам жабурки. В подножието на водопада водата жабуркаше.
жабуркам се. — Жабуря се.

жабуря се

жабу̀риш се, мин. св. жабу̀рих се, мин. прич. жабу̀рил се, несв.; с какво. Пълня устата си с течност и я движа с особен шум за промиване или гаргара. Жабуря се с лайка.

жабясам

жабя̀саш, св.вж. жабясвам.

жабясвам

жабя̀сваш, несв. и жабясам, св.; За какво. Разг. Прежаднявам. Жабясах за вода на това слънце.

жаден

жа̀дна, жа̀дно, мн. жа̀дни, прил.
1. Който изпитва нужда да пие, предимно вода.
2. Прен. С предлога за. Който изпитва силно желание, копнее за нещо. Жаден за знания. Жаден за живот.
3. Прен. Алчен. Жаден за пари.
4. Прен. Който изразява силно желание. Жаден поглед.
същ. жадност, жадността̀, ж.

жадно

нареч.
1. С жажда. Пия жадно.
2. Със силно желание, копнеж. Гледам жадно, чета жадно.

жадност

вж. жаден

жадувам

жаду̀ваш, несв.
1. Стоя дълго време жаден.
2. Прен. За какво/за кого. Силно, страстно желая. Жадувам за спокойствие.

жажда

ж., само ед.
1. Желание, чувство на потребност да се пие вода.
2. Прен. С предлога за. Силно желание за нещо. Жажда за любов/за знания.

жакардов

жака̀рдова, жака̀рдово, мн. жака̀рдови, прил.
1. За стан — с който се втъкават разноцветни фигури.
2. За тъкан — с втъкани художествено оформени фигури; изработена на такъв стан. Жакардов килим.
3. Който се отнася до изработване на такава тъкан.

жакет

мн. жакѐти, (два) жакѐта, м. Къса женска дреха с копчета, носена над блуза или рокля, от плат или плетена. За вечерите имам един бял жакет.

жал

ж., неизм.
1. Чувство на скръб, мъка, тъга; милост, жалост. Умря от жал по сина си.
2. Съчувствие, милост; съжаление за някого или за нещо. Жал към бедните.
Жал ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. За кого/за какво. Изпитвам жал (във 2 знач.). Жал ми е за здравето ти.
Става ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им) жал. За кого/за какво. Започвам да изпитвам жал. Стана ми жал за болното дете.

жалба

мн. жа̀лби, ж.
1. Скръб, мъка, жал.
2. Обикн. мн. Изразяване на глас на скръб, жал, мъка; изказване на недоволство, оплакване от някого или от нещо. Всеки ден трябва да слушам жалбите ѝ от сина ѝ.
3. Устно или писмено оплакване от нередности с молба да бъдат отстранени; тъжба. Подавам жалба.

жалвам се

жа̀лваш се, несв.
1. От кого/от какво. Оплаквам се, изказвам недоволство.
2. Подавам жалба.
същ. жалване, ср.

жалване

вж. жалвам се

жалейка

мн. жалѐйки, ж.
1. Некролог.
2. Траурен знак.

жален

жа̀лна, жа̀лно, мн. жа̀лни, прил.
1. Който е изпълнен с жал; изразява жал. Жален глас. Жална песен.
2. Който предизвиква жал. Жална картина.

жалея

жалѐеш, мин. св. жаля̀х, мин. прич. жаля̀л, несв.
1. Кого. В траур съм след смъртта на някого; жаля.
2. За какво. Скъпо ми е, свидно ми е, милея. Жалея за културата.

жалко

нареч.
1. За съжаление, за жалост. Жалко, че не дойде.
2. С предлог за. За изразяване на съжаление. Жалко за парите.

жално

нареч.
1. С жал, мъка, тъга, скръб. Гледам жално. • Жално ми е. Изпитвам жал. Жално ми е за нея, че е много бедна.
Става ми жално. — Започвам да изпитвам жал.

жаловит

жаловѝта, жаловѝто, мн. жаловѝти, прил.
1. Който изразява жал, скръб. Жаловит вик.
2. Който изпитва или може да изпитва жал, скръб.

жаловито

нареч. С жал, скръб.

жалон

мн. жало̀ни, (два) жало̀на, м. Кръгъл прът, оцветен с червено и бяло на ивици, който се забива в земята при земемерни работи и при нивелиране на местности.

жалост

жалостта̀, само ед., ж. Скръб, мъка, жал.
прил. жалостен, жа̀лостна, жа̀лостно, мн. жа̀лостни.
За жалост. — За съжаление.

жалостен

вж. жалост

жалостив

жалостѝва, жалостѝво, мн. жалостѝви, прил.
1. Който може да изпитва жал; състрадателен, милостив.
2. Жален, тъжен.
нареч. жалостиво.

жалостиво

вж. жалостив

жалузи

само мн.
1. Решетъчни капаци за прозорци, направени от дървени или метални напречни парчета, за регулиране на светлина и въздух.
2. Спец. Дървени или метални решетъчни прегради при двигател за регулиране притока на въздух.

жалък

жа̀лка, жа̀лко, мн. жа̀лки, прил.
1. Който предизвиква съжаление, състрадание — нещастен, окаян; мизерен, нищожен, невзрачен. Беше жалък с тези стари дрехи.
2. Който буди презрение, отвращение. Жалък предател.

жаля

жа̀лиш, мин. св. жа̀лих и жалѝх, мин. прич. жа̀лил и жалѝл, несв. 1. Изпитвам жал, скръб.
2. Кого. Изпитвам съжаление, съчувствие.
3. Какво. След отрицание. Скъпя, пестя; щадя. Не жали парите. Не жали силите си. – жаля се. Щадя себе си. Работи много, не се жали.

жамбони

бутчета

жамборе

мн. жамборѐта, ср.
1. Остар. Скаутски сбор.
2. Разг. Увеселително събиране, веселие.

жандарм

мн. жанда̀рми, м.
1. Жандармерист.
2. Прен. Който налага волята си с военна сила. Световен жандарм.

жандармерист

мн. жандармерѝсти, м. Истор. Полицай от жандармерията.

жандармерия

ж., само ед.
1. Военнополицейска организация за опазване на обществения ред.
2. ист. Военнополицейска служба, създадена в България през 1944 г. за борба с нелегалните комунистически групи.

жанр

жа̀нрът, жа̀нра, мн. жа̀нрове, (два) жа̀нра, м.
1. Род произведения на някакво изкуство, отличаващи се със сюжетни и стилови особености. Епически жанр.
2. Спец. Живопис с битов сюжет.
прил. жанров, жа̀нрова, жа̀нрово, мн. жа̀нрови. Жанрови особености.

жанров

вж. жанр

жар

жарта̀, само ед., ж. и жар, жа̀рът, жа̀ра, само ед., м.
1. Обикн. ж. Множество горещи въглени без пламък, жарава. Бъркам жарта в печката.
2. Прен. Само м. Горещина от слънцето; жега, зной. Жар се сипе от небето.
3. Прен. Само ж. Страст, увлечение, пламък. Работи с жар.

жарава

ж., само ед. Множество разгорени въглени без пламък.

жарвам

жа̀рваш, несв. и жарна, св.; Кого, какво. Парвам, опарвам.
жарвам се. — Опарвам се.
същ. жа̀рване, ср.

жаргон

м., само ед.
1. Спец. Говор на социална група (ученици, войници), отличаващ се с експресивни думи и изрази — чужди, диалектни, новообразувани, преосмислени; сленг.
2. Спец. Говор на професионален кръг, отличаващ се с термини и новообразувани думи и изрази, създадени, за да не бъдат разбирани от всички или заради краткост. Жаргон на крадците. Журналистически жаргон.
прил. жаргонен, жарго̀нна, жарго̀нно, мн. жарго̀нни.

жаргонен

вж. жаргон

жарко

вж. жарък

жарна

жа̀рнеш, мин. св. жа̀рнах и жарна̀х, мин. прич. жа̀рнал и жарна̀л, св.вж. жарвам.

жарсе

ср., само ед. Вид трикотажна материя за дрехи.
прил. жарсен, жарсѐна, жарсѐно, мн. жарсѐни.

жарсен

вж. жарсе

жартиери

мн., жартиѐр, м. и жартиѐра, ж. Ластични ленти със закопчалки в края, с които се прикачват чорапите, за да стоят изпънати по крака.

жарък

жа̀рка, жа̀рко, мн. жа̀рки, прил.
1. Много горещ, зноен; като жар. Жарко слънце. Жарък ден.
2. Прен. Страстен, горещ, пламенен.
нареч. жарко.

жаря

жа̀риш, мин. св. жа̀рих и жарѝх, мин. прич. жа̀рил и жарѝл, несв.
1. Кого, какво. За слънце — излъчвам силна топлина, паря, изгарям. Жари нивите.
2. Прен. Изгарям, паря с поглед и под.
3. Прен. Какво/кого. За коприва и под. — жиля, паря.

жасмин

м., само ед. Декоративен храст с бели ароматни цветове.
прил. жасминов, жасмѝнова, жасмѝново, мн. жасмѝнови.

жасминов

вж. жасмин

жвакам

жва̀каш, несв.
1. Дъвча шумно, с характерен шум. Стига си жвакал с тази дъвка.
2. При газене с обути крака във вода, кал или по мокро място — издавам характерен шум.
същ. жвакане, ср.

жвакане

вж. жвакам

жваквам

жва̀кваш, несв. и жвакна, св. Жвакам един път.

жвакна

жва̀кнеш, мин. св. жва̀кнах, мин. прич. жва̀кнал, св.вж. жваквам.

жвачка

мн. жва̀чки, ж. Диал. Дъвка.

жега

ж., само ед.
1. Парлива горещина на нагрят от слънцето въздух; зной. Навън е голяма жега.
2. Горещина, нажежен въздух, не от слънце. Голяма жега е в тази стая, изключете печката.
Големи жеги. — Продължителен или многократно повтарящ се период на жега.

жегвам

жѐгваш, несв. и жегна, св.
1. Остар. Кого. Бодвам с нещо остро или парливо, с което се причинява краткотрайна остра болка; парвам. Жегвам бивола, за да върви.
2. Кого. За болка — внезапно и остро бодвам. Когато се наведе, я жегна болката в кръста.
3. Прен. Кого. Правя или казвам нещо, за да засегна, огорча; внезапно засягам остро, огорчавам. Жегна я мисълта за болното ѝ дете.

жегна

жѐгнеш, мин. св. жѐгнах, мин. прич. жѐгнал, св.вж. жегвам.

жегъл

мн. жѐгли, (два) жѐгъла, м. ист. Пръчка, която се слага на ярема при впрягане на волове или биволи.

жежък

жѐжка, жѐжко, мн. жѐжки, прил. Разг.
1. Много горещ, напечен. Жежък ден.
2. За чувства, думи и под. — пламенен, горещ.

жезъл

мн. жѐзли, (два) жѐзъла, м. Украсена тояга — символ на власт, звание, заслуги. Царски жезъл. Патриаршески жезъл.

желан

жела̀на, жела̀но, мн. жела̀ни, прил.
1. Който силно се желае, очаква; любим. Желан гост. Желан ден.
2. Който трябва да стане; търсен, желателен. Желана професия.

желание

мн. жела̀ния, ср.
1. Вътрешен стремеж към осъществяване на нещо. Желание за работа. Желание за живот.
2. Полово влечение, страст.
3. Молба, искане. Моето желание е да станеш лекар.

желателен

жела̀телна, жела̀телно, мн. жела̀телни, прил. Който се желае да стане; желан.

желателно

нареч. Само за учтиво изискване за нещо. Желателно е да не закъснявате.

желатин

м., само ед. Прозрачно белтъчно вещество от животински произход, без мирис и вкус, чийто разтвор след охлаждане преминава в пихтиесто състояние, с приложение във фотографията, кулинарията и др.
прил. желатинов, желатѝнова, желатѝново, мн. желатѝнови.

желатинизирам

желатинизѝраш, несв. и св.; Какво. Превръщам колоиден разтвор в желатин.
желатинизирам се. — Превръщам се в желатин.

желатинов

вж. желатин

желая

жела̀еш, мин. св. жела̀х, мин. прич. жела̀л, несв.
1. Какво. Изпитвам желание; искам. Желая да направя нещо сериозно.
2. Кого. Изпитвам любовно желание, копнеж.
3. На кого, Какво. Пожелавам нещо хубаво. Желая ти много радост. • Здраве желая (желаем). Отговор на поздрав “здравейте” от по-низш чин в армията и под.

желе

ср., само ед.
1. Пихтиеста маса, получена след охлаждане на гъста отвара от животински кости и др.
2. Сгъстена и подсладена отвара от плодове, понякога с желатин. Желе от дюли.

железар

железа̀рят, железа̀ря, мн. железа̀ри, м. Занаятчия, който изработва или поправя железни изделия. Железарят цял ден чукаше.

железария

ж., само ед. Много железни предмети или железни части заедно. Работилницата беше пълна с железария. Едра железария. Дребна железария.

железарница

мн. железа̀рници, ж. Железарска работилница.

железарски

железа̀рска, железа̀рско, мн. железа̀рски, прил. Който се отнася до железар или до железария. Железарски изделия.

железарство

ср., само ед. Занаят на железар.

железен

желя̀зна, желя̀зно, мн. желѐзни, прил.
1. Който е направен от желязо. Железен прът. Желязна ос.
2. Който съдържа желязо. Желязна руда. Железен сулфат.
3. Предназначен за работа с желязо. Желязно масло.
4. Остар. Метален. Железни пари. Железни вилици.
5. Прен. Много здрав, издръжлив физически и нравствено. Железни мускули. Желязна воля.
Железен път. — Железопътна линия.

железница

мн. желѐзници, ж.
1. Остар. Релсов път, по който се движат влакове. Тогава прокараха железницата.
2. Остар. Влак.
3. Само мн. Ведомството на железопътния транспорт. Дирекция на железниците.
4. Организация и служба на железопътния транспорт, както и самият транспорт. Работи по железниците.

железничар

железнича̀рят, железнича̀ря, мн. железнича̀ри, м. Служител или работник в железопътния транспорт.
прил. железничарски, железнича̀рска, железнича̀рско, мн. железнича̀рски.

железничарка

мн. железнича̀рки, ж. Жена железничар.

железничарски

вж. железничар

железничарство

ср., само ед. Работа, професия на железничар.

железо-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който е свързан с желязо: железобетон, железодобив.
2. Който е свързан с транспорта по железниците: железопътен.

железобетон

м., само ед. Строителен материал — бетон с желязна арматура.
прил. железобетонен, железобето̀нна, железобето̀нно, мн. железобето̀нни.

железобетонен

вж. железобетон

железодобивен

железодобѝвна, железодобѝвно, мн. железодобѝвни, прил. Който се отнася до добиване на желязо. Железодобивна промишленост.

железопътен

железопъ̀тна, железопъ̀тно, мн. железопъ̀тни, прил. Който се отнася до железен път или до железници. Железопътна станция. Железопътно управление.

желирам

желѝраш, несв. и св.
1. Какво. Покривам, обикн. сладкиш, с желе. Желирам торта.
2. Правя на желе. Ще желирам един компот.
желирам се. — Ставам на желе. След два часа кремът ще се желира.

желиран

желѝрана, желѝрано, мн. желѝрани, прил.
1. Покрит с желе или приготвен в желе. Желирано месо.
2. Превърнат в желе. Желиран бульон.

желязо

мн. железа̀, ср.
1. Само ед. Химически елемент — ковък и пластичен метал със сребристобял цвят, от който се получават чугун и стомана.
2. Къс или изделие от този метал. Железен прът. Обкован с желязо.
3. Разг. Всеки метал, подобен на този метал (не пластмаса и дърво). В тази кола е вложено много желязо.
Старо желязо. — Предмети или части, парчета от желязо, предназначени за претопяване.

жена

мн. женѝ, ж.
1. Човек от противоположния на мъжа пол в зряла възраст. Равноправие между мъжа и жената.
2. Омъжено лице от този пол. Събираха се жени с малки деца.
3. Съпруга. Тя е моя жена. •Жената. Разг. Моята съпруга. Жената остана вкъщи.

женен

жѐнена, жѐнено, мн. жѐнени, прил.
1. Който е встъпил в брак. Женен е два пъти.
2. Който живее в съпружески връзки. Аз съм женен човек, прибирам се рано.

женене

вж. женя

женитба

мн. женѝтби, ж. Встъпване в брак, женене. Имал е две женитби.
прил. женитбен, женѝтбена, женѝтбено, мн. женѝтбени.

женитбен

вж. женитба

жених

мн. женѝхи, м.
1. Кандидат за женитба.
2. Младоженец.

женица

мн. женѝци, ж. Дребна, слаба жена (в 1 знач.).

женичка

мн. женѝчки, ж. Хубава, добра жена; любима жена.

женище

мн. женѝща, ср.
1. Едра, снажна или дебела жена (в 1 знач.).
2. Лоша, свадлива жена (в 1 знач.).

женкар

женка̀рят, женка̀ря, мн. женка̀ри, м. Мъж, който обича да задиря жени и има много любовни връзки едновременно. Най-големият женкар в града.
прил. женкарски, женка̀рска, женка̀рско, мн. женка̀рски.

женкарски

вж. женкар

женомразец

мн. женомра̀зци, м. Мъж, който мрази жените.

женоря

само мн. Разг. Пренебр. Много жени, обикн. събрани на едно място.

женски

жѐнска, жѐнско, мн. жѐнски, прил.
1. Който се отнася до жена — принадлежи на жена, присъщ на жена, предназначен за жена (в 1 знач.). Женска фигура. Женски дрехи.
2. Който е с пол, противоположен на мъжкия. Женско агне.
3. За мъж — който проявява интерес към работите на жените. Женски Иван.
4. Като същ. — женска, женски: жена или животно от женски пол (което няма специално название). С него беше и една женска. Женската мъти.
Женска работа 1. — Работа, която обикн. се върши от жена. За неделя имам много женска работа.
2. Несериозна, лекомислена постъпка, поведение, типично за жени. Само плаче, женска работа.
Женски болести. — Болести на половите органи у жената.
По женски. — Като жена. Язди по женски.

женствен

жѐнствена, жѐнствено, мн. жѐнствени, прил.
1. За жена — който притежава изящество, нежност, грациозност. Женствени форми. Женствен глас.
2. За мъж — който притежава качества, присъщи на жена, не мъжествен. Женствена физиономия.
същ. женственост, женствеността̀, ж.

женственост

вж. женствен

женчо

мн. жѐнчовци, м. Пренебр. Мъж, който обича да общува с жени, да се бърка в женски работи или да върши такива работи. Голям женчо е, все при жените стои.

женшен

м., само ед. Тревисто многогодишно растение от Китай, Корея, чиито корени се използват в медицината като тонизиращо и стимулиращо средство.

женя

жѐниш, мин. св. жѐних и женѝх, мин. прич. жѐнил и женѝл, несв.; Кого. Правя някой да встъпи в брак — карам го или давам съгласие (за родител и под.), съдействам; извършвам церемонията около брака. Баща ѝ иска да я жени. Женя брат си.
същ. женене, ср.

женя се

жѐниш се, мин. св. жѐних се и женѝх се, мин. прич. жѐнил се и женѝл се, несв. Встъпвам в брак; задомявам се.

жерав

мн. жѐрави, (два) жѐрава, м. Едра прелетна блатна птица, с дълги крака и шия, с рехава опашка, която се среща навсякъде.

жерка

мн. жѐрки, ж.
1. Остар. Воденица.
2. Стомах на птица, воденичка.
3. Пренебр. Слаба и суха, лоша жена. Знаеш ли каква жерка е тя.

жертва

мн. жѐртви, ж.
1. В религията — живо същество или предмет, принесени в дар на божество. Принасям жертва.
2. Който е пострадал от природно бедствие, насилие, злополука, пороци, клевети и под. Жертва на наводнението. Жертва на предразсъдъци. Жертва на алкохола.
3. Прен. Доброволно отказване от блага или лишаване от живот в полза на някого/нещо или в името на идеали или принципи; саможертва. Науката иска жертви.

жертвам

жѐртваш, несв.; Кого, какво. Доброволно се лишавам от нещо ценно заради някого или нещо. Жертвам здравето си. Жертвам живота си.
жертвам се. — Давам доброволно живота си или нещо много ценно. Жертва се за свободата. Жертва се за децата си.

жертвен

жѐртвена, жѐртвено, мн. жѐртвени, прил. Който е определен за жертва или е свързан с жертвоприношение. Жертвено агне. Жертвена клада.

жертвеник

мн. жѐртвеници, (два) жѐртвеника, м. В езическите религии — издигнато място, предназначено за принасяне на жертви.

жертвоготовен

жертвогото̀вна, жертвогото̀вно, мн. жертвогото̀вни, прил. Който е готов да прави жертва (в 3 знач.).
същ. жертвоготовност, жертвоготовността̀, ж.

жертвоготовност

вж. жертвоготовен

жертвоприношение

мн. жертвоприношѐния, ср. Принасяне на жертва.

жертвувам

жѐртвуваш, несв. Жертвам.

жест

жѐстът, жѐста, мн. жѐстове, (два) жѐста, м.
1. Движение, най-често на ръцете, с което се придава по-голяма изразителност на речта или се изразява чувство, желание и под.; изразително движение, най-вече на ръцете.
2. Прен. Великодушна или красива постъпка; щедро дарение. Направи голям жест за мене.

жестикулация

ж., само ед. Жестикулиране.

жестикулирам

жестикулѝраш, несв. и св. Правя жестове с ръце при говорене. Жестикулирам оживено, усилено.
същ. жестикулиране, ср.

жестикулиране

вж. жестикулирам

жесток

жесто̀ка, жесто̀ко, мн. жесто̀ки, прил.
1. Който не проявява или не притежава милост, жалост, състрадание; безпощаден, безчовечен. Много е жесток, може да убие човек.
2. Който съдържа или изразява безпощадност, отсъствие на милост, безчовечност. Жестока постъпка. Жесток удар. Жесток терор. Жесток поглед.
нареч. жестоко.

жестоко

нареч.
1. С жестокост, без милост.
2. Изключително, силно, във висока степен. Излъгах се жестоко.
3. Жарг. Много хубаво; страхотно, върховно. Свирят жестоко!

жестокост

жестокостта̀, мн. жесто̀кости, ж.
1. Само ед. Качество на жесток; безпощадност, безчовечност.
2. Множество, поредица от жестоки постъпки, насилия, често при потушаване на въоръжена борба. Жестокостите на турците след Априлското въстание.

жестокосърдечен

жестокосърдѐчна, жестокосърдѐчно, мн. жестокосърдѐчни, прил. Който е с жестоко сърце; безмилостен, безчовечен.

жетва

ж., само ед. Жътва.

жетвар

жетва̀рят, жетва̀ря, мн. жетва̀ри, м. жътвар 1 .



жетва̀рът, жетва̀ра, мн. жетва̀ри, (два) жетва̀ра, м. Жътвар 2 .

жетварка

мн. жетва̀рки, ж. Жътварка 1 .



мн. жетва̀рки, ж. Жътварка 2 .

жетварски

жетва̀рска, жетва̀рско, мн. жетва̀рски, прил. Жътварски.

жетвен

жѐтвена, жѐтвено, мн. жѐтвени, прил. Жътвен.

жетон

мн. жето̀ни, (два) жето̀на, м. Кръгла или четвъртита плочка от метал или пластмаса, която се разменя вместо пари при хазарт; служи за задвижване на автомат, за безкасово плащане или символизира право на нещо. Жетонът отговаря на 100 лева. Получихте ли си жетоните за храна?
прил. жето̀нен, жето̀нна, жето̀нно, мн. жето̀нни.

жив

жѝва, жѝво, мн. жѝви, прил.
1. Който живее, обладава живот, не мъртъв. След злополуката остана жив. Живи цветя.
2. Който се отнася към животинския или растителния свят, органичен. Жива природа. Живи организми.
3. Който се състои от живи организми. Жив плет. Жива стена.
4. Прен. Жизнен, пъргав, подвижен; енергичен, деен. Живо дете. Жив ум. Жив поглед.
5. Прен. Ярък, силен. Жив спомен. Жив разказ.
6. Истински, действителен. Жив живот. Запознах се с един жив американец.
Жива вода. — В приказките — вода, която съживява мъртви.
Жив език. — Език, който се говори, не мъртъв.
Живо тегло. — Тегло на животно за клане, докато е живо.
Няма жива душа. — Няма никого, пусто е.
Жива верига. — Много хора, хванати за ръце.
Да си жив и здрав. — Пожелание за здраве.

живак

м., само ед.
1. Химически елемент — сребристобял течен метал, който се прилага за направа на термометри и др. уреди.
2. Прен. Много подвижен, пъргав човек. Голям живак е това дете, не се спира.

живачен

жива̀чна, жива̀чно, мн. жива̀чни, прил. Който съдържа живак или е свързан с живак. Живачни соли. Живачно отравяне.

живвам

жѝвваш, несв. и живна, св.
1. За живо същество — отново се изпълвам с жизненост, физически сили и бодрост след състояние на отпадналост, боледуване и под.
2. Прен. За град, село, място и под. — изпълвам се с глъч, шум от хора, с живот и веселост. Къщата живна от смеха на децата.

живеница

ж., само ед. Диал.
1. Туберкулозно заболяване на лимфните жлези по шията; скрофули.
2. Изобщо тежка болест.
3. Рана, която не заздравява.

живец

м., само ед.
1. Диал. Пулс.
2. Прен. Импулс, подтик, определящ и движещ действия или дейност.



мн. живцѝ, (два) живѐца, м. Диал. Месото под нокътя или кожичката около него.

живея

живѐеш, мин. св. живя̀х, мин. прич. живя̀л, несв.
1. Съществувам като жив организъм. Човек се ражда, живее, умира. Той живя 80 години.
2. Съществувам, прекарвам живота си по някакъв начин. Живея разкошно. Живея в самота. Живея добре. Млад съм, но не съм живял.
3. С какво/от какво. Прехранвам се, препитавам се. Живея с една заплата.
4. Прекарвам съществуването си; обитавам. Живея на село. Живея в къща. Живея на хотел. Живея в центъра на града.
5. С кого. Съществувам съвместно. Живея с родителите си.
6. С кого. Намирам се в полови или семейни отношения. Живях с него 2 години.
7. Намирам се в някакъв вид добри или лоши отношения; разбираме се, погаждаме се. Добре живеем със съседите си. Със снаха си не живеят добре.
8. За растения — виреят, за животни — могат да съществуват. Това дърво не може да живее на север. Това животно живее при топъл климат.
9. Целият съм обладан от чувство, мисъл, спомени и под. Живея с мечти, със спомени.
живея си. 1. — Прекарвам времето си с удоволствие, за себе си.
2. Само мн. Намираме се в определени отношения и се разбираме добре; погаждаме се.
Живея на чужд гръб. — Поддържам се с чужди средства.

живина

мн. живинѝ, ж. Живо същество, животно.



нареч.
На живина.Разг. Приживе.

живиница

Рани от болест на жлезите, които стават най-често по шията; заушка и др.

живителен

живѝтелна, живѝтелно, мн. живѝтелни, прил. Който съживява, укрепва, ободрява. Живителна влага. Живителен въздух.

живна

жѝвнеш, мин. св. жѝвнах, мин. прич. жѝвнал, св.вж. живвам.

живо

нареч.
1. Пъргаво, бързо, бодро, енергично; дейно. Крача живо. Говоря живо. Участвам живо.
2. Като заповед — бързо. Вървете по-живо!
3. Ярко, ясно; образно. Представям си живо. Разказвам живо.
На живо. — Пряко, непосредствено.
По живо по здраво.Разг. Благополучно. Иди си по живо по здраво.

живовляк

м., само ед. Тревисто растение с изпъкнали жилки по стъблото и листата, някои видове на което са лечебни.

живодер

мн. живодѐри, м. Безмилостен, жесток човек; кожодер, грабител.

живопис

живописта̀, само ед., ж.
1. Вид изобразително изкуство, при което се използват бои.
2. Произведения на това изкуство.

живописен

живопѝсна, живопѝсно, мн. живопѝсни, прил.
1. Който е свързан с живопис.
2. Който съдържа ярки цветове. Живописна носия. Живописна местност.
3. Прен. Който е жив, образен. Живописен разказ.
същ. живописност, живописността̀, ж.

живописец

мн. живопѝсци, м. Художник, който твори живопис.

живописност

вж. живописен

живороден

живородѐна, живородѐно, мн. живородѐни, прил. Който е роден жив.



живоро̀дна, живоро̀дно, мн. живоро̀дни, прил. Спец. За животно — на който зародишът се развива в майката.

живост

живостта̀, само ед., ж. Подвижност, пъргавина, бодрост; изразителност. Живост на движенията. Живост на погледа.

живот

м., само ед.
1. Биологична форма на съществуване и движение на материята, възникнала на определен етап от нейното развитие. Произход на живота.
2. Физиологическо съществуване на живите организми. Животът му е в опасност.
3. Съществуването на жив организъм от раждането до определен момент или до смъртта. Животът ми досега беше хубав. Има дълъг живот.
4. Прен. Съществуване или време на съществуване на нещо; трайност. Животът на една картина. Животът на една кола. Тази метална част има дълъг живот.
5. Дейност на човека в определена област. Духовен живот. Политически живот. Семеен живот. Начин на живот. Заседнал живот. Светски живот.
6. Реалният свят на човека. Приложение в живота. Животът ще го научи. Сблъсквам се с живота.
7. Прен. Оживление; проява на деятелност, дейност. Къщата се изпълни с живот. Отдавна в сградата нямаше живот.

Да е живот и здраве. — Да сме живи и здрави.
Борба на живот и смърт. — Ожесточена борба.
До живот. — Докато съм жив.
Вземам живота (на някого). — Убивам.

животворен

животво̀рна, животво̀рно, мн. животво̀рни, прил. Който дава живот, сили, жизненост. Животворен въздух. Животворно действие.

животинка

мн. животѝнки, ж. Малко или мило, скъпо животно.

животински

животѝнска, животѝнско, мн. животѝнски, прил.
1. Който произлиза или се получава от животно. Животинска мазнина. Животински тор.
2. Който принадлежи на животно. Животински зъби.
3. Който е присъщ на животно — груб, неконтролиран от съзнанието; нечовешки. Животински апетит. Животински страх.

животинче

мн. животѝнчета, ср. Животинка.

животно

мн. живо̀тни, ср.
1. Представител на една от формите на органичния свят, не растение. Висши животни. Тревопасни животни.
2. Живо същество, но не човек. Обичам животните.
3. Прен. Груб човек, който не може да контролира инстинктите си.
Безгръбначно животно. — Раболепен човек, човек без достойнство.

животновъд

мн. животновъ̀ди, м.
1. ист. Гледач на селскостопански животни в държавно или кооперативно стопанство.
2. Спец. Специалист по животновъдство.

животновъден

животновъ̀дна, животновъ̀дно, мн. животновъ̀дни, прил. Който е свързан с животновъдство.

животновъдка

мн. животновъ̀дки, ж. Жена животновъд.

животновъдски

животновъ̀дска, животновъ̀дско, мн. животновъ̀дски, прил. Който се отнася до животновъд.

животновъдство

ср., само ед.
1. Отрасъл на селското стопанство, който се занимава с развъждане и отглеждане на селскостопански животни.
2. Науката за този отрасъл.

животоописание

мн. животоописа̀ния, ср. Животопис.

животопис

животописта̀, само ед., ж. Описание на живота на някого, биография.
прил. животописен, животопѝсна, животопѝсно, мн. животопѝсни.

животописен

вж. животопис

животописец

мн. животопѝсци, м. Автор на животопис, биограф.

животрептящ

животрептя̀ща, животрептя̀що, мн. животрептя̀щи, прил. Важен за момента, злободневен. Животрептящ въпрос.

животувам

животу̀ваш, несв. Прекарвам живота си бедно, без духовни интереси и развлечения, само с най-необходимото.

живуркам

живу̀ркаш, несв. Водя беден на идеали и духовни интереси еснафски живот.

жига

ж., само ед. Стар народен английски танц с бързо темпо.

жигльор

мн. жигльо̀ри, (два) жигльо̀ра, м. Спец. Отвор, тръбичка, която пропуска точно определено количество гориво в карбуратора.

жиго

ср., само ед. Вид ястие — печен овчи бут.

жиголо

мн. жѝгола, ср. Любовник, обикн. на по-възрастна от него жена, срещу заплащане или издръжка.

жигосам

жиго̀саш, св.вж. жигосвам.

жигосвам

жиго̀сваш, несв. и жигосам, св.
1. Кого. Изгарям с нажежено желязо кожата на човек за наказание или на животно за белязване.
2. Прен. Кого, какво. Порицавам, заклеймявам.

жид

жѝдът, жѝда, мн. жѝдове, м.
1. Остар. Евреин.
2. Пренебр. Предател.

жидия

остар.
еврейка

жидко

разредено, рядко

жидкост

Диал.
течност

жизнелюбие

ср., само ед. Любов към живота.

жизнен

жѝзнена, жѝзнено, мн. жѝзнени, прил.
1. Който поддържа живота. Жизнен сок. Жизнени процеси.
2. Който се отнася до живота; житейски. Жизнен въпрос. Жизнен опит. Жизнено равнище.
3. Който е изпълнен с живот, с енергия. Жизнен човек. Жизнено тяло.
същ. жизненост, жизнеността̀, ж.

жизненост

вж. жизнен

жизнерадостен

жизнера̀достна, жизнера̀достно, мн. жизнера̀достни, прил. Който се радва на живота; бодър, весел.

жизнеспособен

жизнеспосо̀бна, жизнеспосо̀бно, мн. жизнеспосо̀бни, прил. Който е способен да живее, да съществува и да се развива.

жила

мн. жѝли, ж.
1. Разг. Кръвоносен съд. Гореща кръв тече в жилите му. Изпъкнала жила.
2. Разг. Сухожилие. Вратни жили.
3. Разг. Разклонение от корените на растение. Дървото имаше дебели жили.
4. Ивица от минерал, руда и др. в природно състояние. Златна жила. Откриха мраморна жила.

жилав

жѝлава, жѝлаво, мн. жѝлави, прил.
1. Който се огъва или разтегля, без да се къса или чупи. Жилава пръчка. Жилаво стъбло.
2. За месо — което не може да се свари или да се дъвче.
3. За глина, кал и под. — лепкав.
4. За човек или животно — здрав, силен, издръжлив. Жилав кон. Жилави ръце.
5. Прен. За характер — упорит, твърд. Жилав народ.
същ. жилавина, ж.
същ. жилавост, жилавостта̀, ж.

жилавина

вж. жилав

жилавост

вж. жилав

жилвам

жѝлваш, несв. и жилна, св. Жиля кратко, веднъж или няколко пъти по веднъж. Жилвам с коприва.

жилест

жѝлеста, жѝлесто, мн. жѝлести, прил.
1. Който е с изпъкнали жили (в 1 знач.). Жилести ръце.
2. Който е с много жили (в 3 знач.) или жилки. Жилесто дърво. Жилести листа.

жилетка

мн. жилѐтки, ж.
1. Къса до кръста мъжка дреха, ушита от плат, обикн. без яка, без ръкави, която се носи под сако.
2. Плетена къса мъжка или женска дреха с ръкави и закопчаване отпред.

жилище

мн. жѝлища, ср.
1. Помещение, предназначено за живеене — къща, апартамент. Строя си жилище.
2. Място, пригодено за живеене. Правя жилище за кравата.
Вечно жилище. — Гроб.

жилищен

жѝлищна, жѝлищно, мн. жѝлищни, прил.
1. Който е предназначен за жилище. Жилищен блок.
2. Който се отнася до жилище. Жилищно строителство.
Жилищен комплекс. — Градски район, застроен с жилищни блокове, оформен самостоятелно в архитектурно и комуникационно отношение.

жилка

мн. жѝлки, ж.
1. Тънък кръвоносен съд, който прозира под кожата.
2. Обикн. мн. Удебелени ивици по листата или стъблото на растение.
3. Обикн. мн. Пластове или ивици от едно вещество, пръснати в друго, или от същото вещество, но с друг цвят — в мрамор, дървесина и под.
4. Разг. Корени на растение.
5. Разг. Прен. Склонност, предразположение към нещо. Поетична жилка.
6. Разг. Прен. Род, произход, корен. Имам хайдушка жилка.
7. Прен. Разг. Привкус. Виното има кисела жилка.

жилкуване

ср., само ед. Спец. Начин на подреждане на жилките на листата.

жилна

жѝлнеш, мин. св. жѝлнах, мин. прич. жѝлнал, св.вж. жилвам.

жило

мн. жила̀, ср.
1. Заострен пробождащ орган у някои насекоми, с който жилят, като изпускат отровна течност. Пчелно жило. Отровно жило.
2. Умъртвена гнойна тъкан в центъра на цирей.
3. Прен. Част на машина или уред, наподобяваща такъв заострен орган.

жиловляк

Многогодишно тревисто растение, високо 12-30 см, с розетка, от листа при основата с дълги дръжки. Листата са широко елипсовидни, до яйцевидни, целокрайни, със силно изпъкнали дъговидни жилки. Цветовете са дребни, светлокафяви, ципести, събрани в съцветие, цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Цветовете са правилни, двуполови. Тичинките са 4. Плодът е двугнездна кутийка с 4-10 семена. Цъфти през цялото лято. Расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата страна.
Видове:
— широколист жиловляк;
— теснолист жиловляк.

жиля

жѝлиш, мин. св. жѝлих и жилѝх, мин. прич. жѝлил и жилѝл, несв.
1. Бода с жило.
2. За коприва — причинявам парене, сърбене, зачервяване. Копривата жили.

жиница

Диал.
язва, живеница

жираф

мн. жира̀фи, (два) жира̀фа, м. Африканско преживно животно с петниста окраска, с много дълга шия и дълги крака, което бяга много бързо.

жирафа

мн. жира̀фи, ж. Жираф.

жиронда

Партия, коята е готова на компромис с контрареволюцията.

житар

жита̀рят, жита̀ря, мн. жита̀ри, м. Търговец на зърнени храни.// прил. житарски, жита̀рска, жита̀рско, мн. жита̀рски.



жита̀рът, жѝтара, мн. жита̀ри, (два) жита̀ра, м. Твърдокрило насекомо, опасен вредител по житните култури, разпространено у нас.

житарски

вж. житар

житейски

житѐйска, житѐйско, мн. житѐйски, прил. Който е свързан с реалния живот. Житейски опит. Житейски въпрос.

жител

жѝтелят, жѝтеля, мн. жѝтели, м.
1. Лице, което живее постоянно в една страна, в едно населено място, един квартал и под. Колко жители има България? Жителите на града.
2. Обитател на къща, блок и др.
3. Лице, административно регистрирано в град или село. Жител съм на Русе.
прил. жѝтелски, жѝтелска, жѝтелско, мн. жѝтелски.

жителка

, мн. жѝтелки, ж. Жена жител.

жителство

ср., само ед.
1. Административно регистриране — разрешение за постоянно живеене в населено място. Имам варненско жителство.
2. Живеене. Жителството ми тук е истински подвиг.

житен

жѝтна, жѝтно, мн. жѝтни, прил. Който е свързан с жито. Житен клас. Житна реколта.
Житни култури. — Растения като жито, ръж, ечемик. Житен бегач. Твърдокрило насекомо, вредител по житните култури.



жѝтена, жѝтено, мн. жѝтени, прил. Който е направен от жито. Житена питка. Житено брашно.

житие

мн. жития̀ и житиѐта, ср.
1. Разказ за живота на светец. Житието на св. Петка.
2. Биография. Разказах му моето житие. • Житие-битие. Начин на живот; биография.

житие-битие

вж. житие

житиен

житѝйна, житѝйно, мн. житѝйни, прил. Който е свързан с житие (в 1 знач.). Житийна литература.

житница

мн. жѝтници, ж.
1. Хамбар.
2. Област, в която се произвежда много пшеница.

жито

мн. жита̀, ср.
1. Само ед. Едногодишно тревисто растение, даващо зърна, от които се прави брашно за хляб; пшеница; зърната на това растение. Ще пожънем житото навреме.
2. Само мн. Обширни площи, засети с това растение. Пред нас са блеснали житата.
3. Само ед. Сварени зърна от това растение, приготвени по специален начин за религиозен обред.

жица

мн. жѝци, ж.
1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник. По жиците са накацали ластовички.
2. Кабел.
3. Разг. Нишка от вълна, коприна и под. Предеше тънки жици.
4. Разг. Струна на музикален инструмент.
прил. жичен, жѝчна, жѝчно, мн. жѝчни.
същ. умал. жичка, мн. жѝчки, ж. Жички на лампата.

жичен

вж. жица

жичка

вж. жица

жлеб

жлѐбът, жлѐба, мн. жлѐбове, (два) жлѐба, м. Дълга, тясна вдлъбнатина на предмет, в която обикн. влиза изпъкнала част на друг предмет. Дъските за паркет имат жлебове.

жлеза

мн. жлезѝ, ж.
1. Вътрешен орган у човека и животните, който изработва необходими за организма хормони, секрети или изхвърля вредни за организма вещества. Задстомашната жлеза отделя инсулин.
прил. жлезен, жлѐзна, жлѐзно, мн. жлѐзни.

жлезен

мед. Отнасящ се до жлезите.

жлезист

жлезѝста, жлезѝсто, мн. жлезѝсти, прил.
1. За орган — по който има жлези.
2. Който отделя секрет подобно на жлеза. Жлезиста клетка.

жлътвам се

жлъ̀тваш се, несв. и жлъ̀тна се, св.
1. Ставам жълт и започвам да се жълтея. Дюлите в градината се жлътнаха.
2. Жълтея се. Какво си се жлътнала с тази рокля!

жлътна се

жлъ̀тнеш се, мин. св. жлъ̀тнах се, мин. прич. жлъ̀тнал се, св.вж. жлътвам се.

жлъч

жлъчта̀, само ед., ж. Силна ненавист, омраза, злоба, обикн. изразена с думи, с усмивка.

жлъчен

жлъ̀чна, жлъ̀чно, мн. жлъ̀чни, прил.
1. Който е свързан с жлъчка. Жлъчен мехур. Жлъчен пясък.
2. Който е изпълнен с жлъч; язвителен, злобен. Жлъчна критика.

жлъчка

мн. жлъ̀чки, ж.
1. Вътрешен орган с вид на мехурче, сраснало в черния дроб, в което се събира сок; жлъчен мехур. Имам болна жлъчка.
2. Жлъчен сок — горчив жълто-зелен секрет на черния дроб с важна роля за преработване на мазнините в организма.
3. Остар. Жлъч. Синя жлъчка. Цикория.

жлъчко-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчен сок, напр. жлъчкогонен, жлъчкоотделяне, жлъчкообразуване.

жлъчно-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчка (в 1 знач.), напр. жлъчнокаменен.

жмичка

ж., само ед. Детската игра криеница.

жокей

жокѐят, жокѐя, мн. жокѐи, м.
1. Професионален ездач, обикн. при конни състезания.
2. Ездач на коне в цирка.
прил. жокейски, жокѐйска, жокѐйско, мн. жокѐйски.

жокейка

мн. жокѐйки, ж.
1. Жена жокей.
2. Шапка с козирка, която се носи обикн. от жокеите.

жокейски

вж. жокей

жонглирам

жонглѝраш, несв. и св.; с какво.
1. Сръчно и ловко подхвърлям и ловя няколко предмета едновременно пред публика.
2. Прен. Изкусно боравя с думи, факти и под., за да прикрия нещо — истина, некомпетентност. Жонглирам с термини.
същ. жонглиране, ср.

жонглиране

вж. жонглирам

жонгльор

мн. жонгльо̀ри, м.
1. Цирков артист, който се занимава с жонглиране.
2. Прен. Човек, който изкусно борави с думи, факти и под., за да прикрие нещо.
прил. жонгльорски, жонгльо̀рска, жонгльо̀рско, мн. жонгльо̀рски.

жонгльорка

мн. жонгльо̀рки, ж. Жена жонгльор.

жонгльорски

вж. жонгльор

жонгльорствам

жонгльо̀рстваш, несв.; Какво. Жонглирам (във 2 знач.).

жоржет

м., само ед. Тънък, лек плат от вълна, памук или коприна с грапава повърхност.
прил. жоржетен, жоржѐтена, жоржѐтено, мн. жоржѐтени.

жоржетен

вж. жоржет

жребец

мн. жребцѝ,(два) жребѐца, м.
1. Породист кон за разплод. Купиха жребци от скъпа порода.
2. Буен млад кон за езда. Възседна белия си жребец.
3. Прен. Буен млад мъж.

жребий

жрѐбият, жрѐбия, мн. жрѐбии, (два) жрѐбия, м.
1. Условен знак за хвърляне или изтегляне измежду много други еднакви с него при спор, при разпределяне на нещо, за някакво право или задължение; този начин за разпределяне на нещо или избиране на някого. За двете крила на къщата хвърляхме жребий. Наградите се разпределят чрез жребий.
2. Прен. Само ед. Съдба, участ. Жесток жребий.

жребица

мн. жребѝци, ж. Млада кобила.

жребна

мн. жрѐбни, прил. Само за кобила — която е бременна.

жребче

мн. жребчѐта, ср. Малкото на кобила.

жребя се

жрѐбиш се, мин. св. жрѐбих се и xe "æðåá£õ ñå" жребѝх се, мин. прич. жрѐбил се и жребѝл се, несв. Само за кобила — раждам конче.

жрец

жрѐцът, жрѐца, мн. жрецѝ, м.
1. В езическите религии — свещенослужител. Жрецът изричаше заклинания.
2. Прен. Отдаден на велика идея или цел човек; неин служител, пазител. Жрец на изкуството.
прил. жречески, жрѐческа, жрѐческо, мн. жрѐчески.

жречески

вж. жрец

жрица

мн. жрѝци, ж. Жена жрец.

жужа

жужѝш, мин. св. жужа̀х, мин. прич. жужа̀л, несв.
1. За насекомо — при летене издавам с крила характерен шум; бръмча. Пчелите жужаха весело.
2. Прен. За машина, уред, множество от хора — издавам монотонен звук при движение, говор; бръмча. Залата жужеше недоволна.

жужукам

жужу̀каш, несв. Жужа.

жулвам

жу̀лваш, несв. и жулна, св.
1. Жуля леко, един път.
2. Удрям, шибам. Жулна коня с камшика.

жулна

жу̀лнеш, мин. св. жу̀лнах, мин. прич. жу̀лнал, св.вж. жулвам.

жуля

жу̀лиш, мин. св. жу̀лих и жулѝх, мин. прич. жу̀лил и жулѝл, несв.
1. Какво. Трия, претривам кожа или друга повърхност. Ремъкът жули шията на коня.
2. Какво. Търкам силно някаква повърхност обикн. за изчистване от нещо. Жуля тенджера.
3. Кого, какво. За груба тъкан — протрива, боде. Пуловерът ме жули.
4. Кого, какво. Удрям, шибам силно и рязко с пръчка и под.
5. Кого, какво. За вятър, обикн. студен — пронизвам, шибам остро.
6. Прен. Кого. Критикувам остро.
7. Кого, какво. За слънце — припичам силно, изгарям.
8. За стрелба с огнестрелно оръжие — давам гъсти откоси.
9. Бруля с прът (орех и под.).
10. Пия или ям нещо много, ожесточено. Жуля ракия.

жумерка

мн. жумѐрки, ж. Диал.
1. Обикн. мн. Малки препържени парченца, останали след топене на свинска мас; пръжки.
2. Прен. Ирон. Слаб, съсухрен и дребен мъж или жена.

жумя

жумѝш, мин. св. жумя̀х, мин. прич. жумя̀л, несв.
1. Стоя с притворени очи, обикн. поради силна светлина.
2. Стоя със затворени очи. Жумях цял час, не не можах да заспя.
3. Прен. За лампа и под. — издавам слаба светлина.

жупан

мн. жупа̀ни, м. Истор. Административен управител на териториално обединение у южните славяни в историческото минало.

жупел

м., само ед. Остар. Сяра.
Сипя огън и жупел. 1. — Излъчвам силна горещина. Слънцето сипе огън и жупел.
2. Остро, яростно критикувам, нападам някого.

жур

жу̀рът, жу̀ра, мн. жу̀рове, (два) жу̀ра, м. Дневно събиране и увеселение в частен дом. В петък ще има жур у Иванова.

жури

мн. жу̀рита, ср.
1. Комисия от специалисти, която оценява участниците и определя първенците в състезания, конкурси и под.
2. Спец. Заклети съдии, които са избрани да кажат под клетва истината за даден процес.

журнал

мн. журна̀ли, (два) журна̀ла, м.
1. Модно списание — за облекло, мебели и под.
2. Книга за вписване на ежедневната входяща и изходяща преписка или с друго подобно предназначение.
прил. журнален, журна̀лна, журна̀лно, мн. журна̀лни.

журнален

вж. журнал

журналист

мн. журналѝсти, м. Лице, което професионално се занимава с журналистика.

журналистика

ж., само ед.
1. Литературна публицистична дейност във вестник, списание, радио, телевизия и телеграфна агенция.
2. Специалност във висше учебно заведение, в която се изучава тази дейност. Студент по журналистика.

журналистичен

журналистѝчна, журналистѝчно, мн. журналистѝчни, прил. Който се отнася до журналист; журналистически. Журналистичен талант.

журналистически

журналистѝческа, журналистѝческо, мн. журналистѝчески, прил. Който се отнася до журналист и журналистика. Журналистическо проучване.

журналистка

мн. журналѝстки, ж. Жена журналист.

журфикс

остар.
1. определен ден от седмицата за посещение на гости
2. гостуване и забава в тесен кръг, при домашна обстановка

журча

журчѝш, мин. св. журча̀х, мин. прич. журча̀л, несв. За насекоми — жужа.

жълт

жъ̀лта, жъ̀лто, мн. жъ̀лти, прил. Който има цвят на злато или вътрешност на яйце. Жълти цветя.
Жълт печат. — Печат с булевардно, сензационно съдържание.
Жълта раса. — Монголоидна раса.
Имам жълто около устата. — Още съм много млад, неопитен.

жълтеникав

жълтенѝкава, жълтенѝкаво, мн. жълтенѝкави, прил. Който напомня жълт; възжълт, с жълт оттенък. Жълтеникава коса.

жълтеница

ж., само ед. Болест на черния дроб, придружена с пожълтяване на кожата и лигавиците; хепатит.
прил. жълтеничав, жълтенѝчава, жълтенѝчаво, мн. жълтенѝчави.

жълтеничав

вж. жълтеница

жълтея

жълтѐеш, мин. св. жълтя̀х, мин. прич. жълтя̀л, несв.
1. Постепенно ставам жълт; пожълтявам. Листата вече жълтееха.
2. Жълтея се. Жълтеят минзухари.

жълтея се

жълтѐеш се, мин. св. жълтя̀х се, мин. прич. жълтя̀л се, несв. Откроявам се с жълтия си цвят, виждам се като жълт. В тъмнината се жълтееха нивите.

жълтина

ж., само ед.
1. Качество на жълт.
2. Диал. Жълтък на яйце.

жълтица

мн. жълтѝци, ж. Златна монета. Наниз от жълтици.

жълто-

Първа съставна част на сложни думи със значение жълт, напр. жълто-зелен, жълто-бял.

жълто-зелен

жълто-зелѐна, жълто-зелѐно, мн. жълто-зелѐни, прил. С цвят между жълт и зелен. Жълто-зелени листа.

жълто-червен

жълто-червѐна, жълто-червѐно, мн. жълто-червѐни, прил. Който е жълт с червен оттенък. Жълто-червен пламък.

жълтурка

мн. жълту̀рки, ж. Малка жълта пойна птица.

жълтурче

мн. жълту̀рчета, ср. Вид тревисто растение от семейство лютикови с малки листа и дребни жълти цветове. Ливадата беше осеяна с жълтурчета.

жълтък

мн. жълтъ̀ци, (два) жълтъ̀ка, м. Гъсто жълто вещество, представляващо вътрешната част на птиче яйце.
прил. жълтъчен, жълтъ̀чена, жълтъ̀чено, мн. жълтъ̀чени.

жълтъчен

вж. жълтък

жълъд

мн. жъ̀лъди, (два) жъ̀лъда, м. Плод на дъб.

жъна

жъ̀неш, мин. св. жъ̀нах и жъна̀х, мин. прич. жъ̀нал и жъна̀л, несв.
1. Какво, с Какво. Режа със сърп или машина над корена стъблата на узрели житни култури за прибиране на зърното. Цяла нощ жънат комбайните.
2. Прен. Получавам, печеля. Жъна успехи. Жъна симпатии.

жътва

ж., само ед.
1. Жънене. Жътвата ще започне скоро.
2. Времето, когато се жъне. Родена съм по жътва.
3. Реколта. Богата жътва. Слаба жътва.
4. Прен. Успехи или пари, добити от труд; времето на добиването им. Сега е жътвата от труда ни.

жътвар

жътва̀рят, жътва̀ря, мн. жътва̀ри, м. Мъж, който жъне.



жътва̀рът, жътва̀ра, мн. жътва̀ри, (два) жътва̀ра, м. Ципокрило насекомо, което се появява по жътва и в най-горещото време на деня издава силни пронизителни звуци.

жътварка

мн. жътва̀рки, ж. Жена, която жъне.



мн. жътва̀рки, ж. Машина, която жъне.

жътварски

жътва̀рска, жътва̀рско, мн. жътва̀рски, прил. Който е свързан с жътвар 1 и жътварка 1 . Жътварски песни.

жътвен

жъ̀твена, жъ̀твено, мн. жъ̀твени, прил. Който се отнася до жътва. Жътвен сезон.

за

предлог.
1. За означаване на място, където някой се хваща, залавя, връзва. Хванах я за ръката. Хванах се за ухото. Вързаха го за дървото.
2. За означаване на посока, направление, крайна цел на движението. Заминавам за Канада. Този влак е за София.
3. За означаване на продължителност на време. Ще го напиша за един час. Отивам на море за десет дни.
4. За означаване на време, определено за някакво действие. Ще отложим срещата за утре.
5. За означаване цел или предназначение; годност, съответствие. Отивам за хляб. Работя за слава. Четка за обувки. Паста за зъби. Тази хартия става за писане. Не ставам за такава работа. Малък съм за работа.
6. За означаване на обект, въпрос, относно който се пише, говори, разсъждава и др. В тази книга се разказва за турското робство. Ще се говори за опазване на природата. Искам да те питам за изпита.
7. За означаване на причина на действието. Трябва да се извиниш за тази постъпка. Плащат му за работата.
8. За означаване на обект, от чиято гледна точка се преценява нещо. За него е важно да има пари.
9. С глаголи като вземам, смятам се, минавам и под. Помислих го за студент. Минава за начетен.
10. За означаване на поредност. За втори път идвам в Пловдив. За последен път ти казвам.
11. За означаване на предмета за размяна; за подмяна. Ще си купя обувки за 1000 лв. Давам сливи за смет.
12. С глаголи като копнея, тъгувам, моля се, милея; болно ми е, яд ме е и др. Тъгувам за родния си край. Милея за университета.
За бога. — При настоятелна молба. За бога, дай ми повече време.
Правя нещо за лице. — Лицемерно, за пред хората. Беше любезен само за лице.
За чудо и приказ. — Много хубаво, чудесно. Направиха сватба за чудо и приказ.

за-

глаголна представка със значение:
1. Начинателност, напр. заплаквам, занареждам, запявам, заприказвам и др.
2. Извършвам до край, до постигане на резултат, напр. завършвам, записвам, завъждам, завързвам, загъвам, заграждам и др.
3. Добивам някакво състояние, правя да се добие някакво състояние, напр. загрубявам, задимявам, задлъжнявам и др.
4. Отправям действието вън от себе си, в друга посока, напр. заминавам, завличам, занасям и др.
5. Увличам се в нещо, напр. зазяпвам се, заглеждам се, заприказвам се, запивам се и др.
6. Извършвам действието около предмета или по повърхността му, напр. загъвам, завивам и др.

заангажирам

заангажѝраш, несв. и св. Ангажирам.
заангажирам се. — Ангажирам се.
прил. заангажѝран, заангажѝрана, заангажѝрано, мн. заангажѝрани.

заахкам

заа̀хкаш, св.вж. заахквам.

заахквам

заа̀хкваш, несв. и заахкам, св. Започвам да ахкам. Всички ще заахкат от възторг.

забава

мн. заба̀ви, ж.
1. Остар. Увеселение с програма и танци. Устройвам забави.
2. Само ед. С предлога за. Развлечение, забавление, разтуха. Тук ще има зали за забава. Редакция за музика и забава.

забавачка

мн. забава̀чки, ж. Остар. Забавачница.

забавачница

мн. забава̀чници, ж. Остар. Учебно-възпитателно заведение за деца от предучилищна възраст; детска градина.

забавен

заба̀вна, заба̀вно, мн. заба̀вни, прил.
1. Който носи забава; който е предназначен за забава. Забавно пътуване. Забавна музика.
2. Който умее да забавлява; интересен. Забавен събеседник.



заба̀вена, заба̀вено, мн. заба̀вени, прил.
1. Който се извършва с намалена скорост, по-бавно от нормалното. Забавен пулс. Забавени крачки.
2. Който се извършва по-късно от нормалното; задържан. Забавено писмо.

забавление

мн. забавлѐния, ср.
1. Само ед. Приятно и весело прекарване на времето; развлечение.
2. Различни видове дейности за развлечение. Тук няма никакви забавления.
3. Занимание. Лошо е, че цяло лято нямат никакво забавление.

забавлявам

забавля̀ваш, несв.; Кого.
1. Занимавам с приятни и интересни неща; развличам. Цяла вечер я забавлява с вицове.
2. Предизвиквам весело настроение у някого. Тази история страшно ме забавлява.
3. Занимавам, бавя дете.
забавлявам се. — Развличам се.

забавно

нареч. По забавен, интересен начин. Разказвам забавно. Става ми забавно. Тук е забавно.

забавя

заба̀виш, мин. св. заба̀вих, мин. прич. заба̀вил, св.вж. забавям.

забавям

заба̀вяш, несв. и забавя, св.
1. Какво. Намалявам скоростта на движение или действие. Забавям крачки. Забавям ход.
2. Кого, какво. Задържам, спирам за известно време. Забавих те с моите приказки. Забавиха влака заради беглеца.
забавям се/забавя се. 1. — Задържам се повече (от нормалното) някъде, повече от срока. Забавих се в един магазин. Писмото се забави. Книгата се забави с излизането.
2. Намалявам скоростта, темповете си. Зреенето се забави заради лошото време.
същ. забавяне, ср.

забавяне

вж. забавям

забагря

заба̀гриш, мин. св. заба̀грих, мин. прич. заба̀грил, св.вж. забагрям.

забагрям

заба̀гряш, несв. и забагря, св. Постепенно багря (с червен или сроден на червения цвят).
забагрям се/забагря се. — Постепенно добивам багра. Листата се забагриха. Небето се забагри.

забатача

забата̀чиш, мин. св. забата̀чих, мин. прич. забата̀чил, св.вж. забатачвам.

забатачвам

забата̀чваш, несв. и забатача, св.; Какво. Разг. Обърквам, оплитам работа, сметки.
забатачвам се/забатача се. — Обърквам се, оплитам се в работа, в сметки; потъвам в дългове.

забвение

ср., само ед. Забрава. Потъвам в забвение.

забежка

мн. забѐжки, ж. Отклонение от общоприетото схващане или поведение; увлечение. Правя забежки в политиката. Прави забежки вън от семейството.

забелвам

забѐлваш, несв. и забеля, св.; Какво.
1. Започвам да беля (платно, картофи).
2. Обелвам малко от края кожата или кората на нещо. Забелих си кожицата на нокътя.
забелвам се/забеля се. — Започвам да се беля.

забележа

забелѐжиш, мин. св. забеля̀зах, мин. прич. забеля̀зал, св.вж. забелязвам.

забележим

забележѝма, забележѝмо, мн. забележѝми, прил. Който може да се забележи. Едва забележими мустаци.

забележителен

забележѝтелна, забележѝтелно, мн. забележѝтелни, прил.
1. Който се откроява от другите, интересен, изтъкнат, известен. Забележителен историк. Забележителна дата.
2. Важен, значителен; особен. Забележителен талант. Забележителен успех. Забележителна хубост.

забележителност

забележителността̀, мн. забележѝтелности, ж. Обект в град, страна, който представлява интерес за посетители. Разглеждам забележителностите на града.

забележка

мн. забелѐжки, ж.
1. Кратко устно или писмено допълнение към текст или към нещо казано; разяснение, бележка. Към чл. 2 има две забележки.
2. Критично мнение и препоръка към някого или нещо. Правя забележки. Имам една забележка.
3. Писмено отразена в бележника отрицателна проява на ученик. Пиша забележка.

забеля

забѐлиш, мин. св. забѐлих, мин. прич. забѐлил, св.вж. забелвам.

забелязвам

забеля̀зваш, несв., забележа, св.
1. Какво. Съзирам, съглеждам. Не го забелязах в тъмното.
2. Прен. Долавям, схващам, разбирам. Забеляза, че се е променил към нея.
3. Усещам, чувствам. Не забеляза как мина времето.
4. Кого, какво. Откроявам, отделям от другите и насочвам вниманието си към него. Работеше повече от другите, но не го забелязваха.
5. Обръщам внимание, вземам предвид. Забележете, времето сега е друго.
6. Рядко. Слагам белег за нещо. Забелязвам си до къде съм стигнал с четенето.
7. Обръщам особено внимание на някого, като обикн. се засягам, обиждам се от него. Не ѝ забелязвай, малка е.
забелязвам се/забележа се. 1. — Съзирам се, виждам се.
2. Долавям се, разбирам се.

забера

заберѐш, мин. св. забра̀х, мин. прич. забра̀л, св.вж. забирам.

забивам

забѝваш, несв. и забия, св. Започвам да бия. Сърцето му заби силно. Камбаната заби бързо.



забѝваш, несв. и забия, св.
1. Какво, в Какво. С удар или с натиск вкарвам остър и дълъг предмет (сечиво и др.) навътре. Забивам гвоздей в дъската. Забивам кол в земята. Забивам зъби в ябълката.
2. Какво. Набождам на остър предмет, набучвам. Забили главата му на кол.
3. Спец. Какво. В спорта — със силен удар отпращам топката и я вкарвам във врата и под.
4. Тръгвам нанякъде далече без определена посока. Ще забия някъде в чужбина, ще си търся късмета.
забивам се/забия се. 1.В какво. За остър предмет — с усилие прониквам вътре в нещо. Брадвата се заби в дървото. Пръстите му се забиха в земята.
2. Прен. Къде, в какво. За поглед — насочвам се, втренчвам се; за думи, мисли — прониквам трайно в съзнанието. Думите се забиваха в главата му.
3. Разг. Навлизам навътре в труднопроходимо място; забутвам се. Заби се в гората, не можеше да излезе.
Забивам си главата (в нещо). — Съсредоточено се занимавам с нещо умствено. Забивам си главата в учене. • Забивам нож в гърба. Разг. Извършвам подлост зад гърба на някого.
Забивам очи — (в някого или нещо). Разг. Гледам втренчено и дълго.

забирам

забѝраш, несв. и забера, св.
1. Какво. Започвам да бера. Вчера сме забрали черешата.
2. Загноявам. Раната забра.
3. Диал. Кого, какво. Подкарвам; подбирам. Забери децата със себе си.
4. Прен. Какво. Завличам, като отнасям или разпилявам. Дългата му дреха забираше снега с краищата си.

забия

забѝеш, мин. св. забѝх, мин. прич. забѝл, св.вж. забивам 1,_ [[2 .

заблагодаря

заблагодарѝш, мин. св. заблагодарѝх, мин. прич. заблагодарѝл, св.вж. заблагодарявам.

заблагодарявам

заблагодаря̀ваш, несв. и заблагодаря, св. Започвам да благодаря.

заблатя

заблатѝш, мин. св. заблатѝх, мин. прич. заблатѝл, св.вж. заблатявам.

заблатявам

заблатя̀ваш, несв. и заблатя, св.; Какво. Превръщам някакво място в блато.

заблейвам

заблѐйваш, несв. и заблея, св. Започвам да блея.
заблейвам се/заблея се.Разг. Заплесвам се. Заблейва се и не чува нищо.

заблестя

заблестѝш, мин. св. заблестя̀х, мин. прич. заблестя̀л, св.вж. заблестявам.

заблестявам

заблестя̀ваш, несв. и заблестя, св. Започвам да блестя. Водата заблестя на слънцето.

заблея

заблѐеш, мин. св. забля̀х и заблѐях, мин. прич. забля̀л и заблѐял, св.вж. заблейвам и заблявам.

заблуда

мн. заблу̀ди, ж. Погрешна представа или мнение, схващане за нещо или някого. Добрите му маниери били заблуда.
В заблуда съм. — Имам погрешна представа за нещо или за някого.

заблудя

заблудѝш, мин. св. заблудѝх, мин. прич. заблудѝл, св.вж. [[заблуждавам 2_ .

заблуждавам

заблужда̀ваш, несв. и заблуждая, св. Започвам да блуждая.



заблужда̀ваш, несв. и заблудя, св.; Кого. Неволно или умишлено създавам лъжливо, погрешно мнение. Заблуждава я, че е богат.
заблуждавам се/заблудя се. 1. — Имам лъжлива представа. Заблуждавах се, че е честен човек.
2. Залъгвам се. Заблуждавах се, че вече не го обичам.
3. Обърквам и изгубвам пътя, загубвам се. Заблудих се в мъглата.

заблуждая

заблужда̀еш, мин. св. заблужда̀х, мин. прич. заблужда̀л, св.вж. [[заблуждавам 1 ._

заблуждение

мн. заблуждѐния, ср. Заблуда. Изпадам в заблуждение.

заблъскам

заблъ̀скаш, св.вж. заблъсквам.

заблъсквам

заблъ̀скваш, несв. и заблъскам, св.; Кого, какво. Започвам да блъскам. Заблъскаха ги, за да ги разпръснат.
заблъсквам се/заблъскам се. — Започвам да се блъскам. Рибата се заблъска в мрежата.

заблявам

забля̀ваш, несв. и заблея, св. Заблейвам.

забляскам

забля̀скаш, св.вж. заблясквам.

заблясквам

забля̀скваш, несв. и забляскам, св. Започвам да бляскам.

забогатея

забогатѐеш, мин. св. забогатя̀х, мин. прич. забогатя̀л, св.вж. забогатявам.

забогатявам

забогатя̀ваш, несв. и забогатея, св. Ставам богат.

забода

забодѐш, мин. св. забо̀дох, мин. прич. забо̀л, св.вж. забождам.

забождам

забо̀ждаш, несв. и забода, св.; Какво.
1. Вкарвам част от островърх предмет в нещо или някъде. Забождам игла в плата. Забождам пръчка в пръстта. Забождам нож в сърцето.
2. Прикрепвам посредством островърх предмет; втъквам, затъквам някъде. Забождам цвете на ревера. Забождам знаме.
забождам се/забода се. — За остър предмет — прониквам с острата си част някъде. Стрелата се забоде в дървото.
Забождам глава/нос (в нещо). 1. — Съсредоточавам се в нещо, свързано с гледане. Забол нос в книгите и не ходи никъде.
2. Навеждам се и се заглеждам надолу поради неудобство.

забой

забо̀ят, забо̀я, мн. забо̀и, (два) забо̀я, м. Място в мина, където се копае руда (въглища). Работя на забоя.

забойчик

мн. забо̀йчици, м. Работник, който работи на забой.

заболея

заболѐеш, мин. св. заболя̀х, мин. прич. заболя̀л, св.вж. заболявам.

заболи ме

мин. св. заболя̀ ме, мин. прич. заболя̀л, св.вж. заболява ме.

заболява ме

(те, го, я, ни, ви, ги), несв. и заболѝ ме, св.
1. Започвам да усещам физическа болка в орган или в част от тялото. Заболяха ме краката от вървене.
2. Прен. Изпитвам душевна болка. Заболя ме от обидите.

заболявам

заболя̀ваш, несв. и заболея, св.; От какво. Ставам болен, разболявам се от нещо сериозно. Заболях от ревматизъм.

заболяване

мн. заболя̀вания, ср. Болест. Инфекциозни заболявания.

заболяемост

заболяемостта̀, само ед., ж. Спец. Честота на заболяване. Намали се заболяемостта от инфекциозни болести.

заборчлея

заборчлѐеш, мин. св. заборчля̀х, мин. прич. заборчля̀л, св.вж. заборчлявам.

заборчлявам

заборчля̀ваш, несв. и заборчлея, св. Разг. Ставам длъжник, задлъжнявам.

забрава

ж., само ед.
1. Забравяне. Имената им потънаха в забрава.
2. Прен. Унес. Тя го гледаше в забрава.

забраван

мн. забрава̀новци, м. Разг. Пренебр. Човек, който често забравя, обикн. какво трябва да върши.

забравана

мн. забрава̀ни, ж. Жена забраван.

забравя

забра̀виш, мин. св. забра̀вих, мин. прич. забра̀вил, св.вж. забравям.

забравям

забра̀вяш, несв. и забравя, св.
1. Какво. Губя нещо от паметта си. Забравих името ѝ.
2. Пропускам, губя от паметта си да направя нещо. Забравих да нахраня кучето.
3. Какво. Оставям някъде поради разсеяност. Забравих си чадъра в автобуса.
4. Кого, какво. Преставам да мисля, да зачитам, да се грижа за някого или нещо; изоставям. Забрави родителите си. Забрави ученето.
забравям се/забравя се. 1. — Увличам се, унасям се. Забравям се от любов.
2. Губя контрол над поведението си. Забрави се от много пари. Напи се и се забрави.
същ. забравяне, ср.

забравяне

вж. забравям

забрадка

мн. забра̀дки, ж. Триъгълна или квадратна (сгъната по диагонал) кърпа, която покрива главата на жена, като се връзва под брадата. Жените на село носят забрадки.
Черна забрадка. — Символ на траур.

забрадя

забрадѝш, мин. св. забрадѝх, мин. прич. забрадѝл, св.вж. забраждам.

забраждам

забра̀ждаш, несв. и забрадя, св.; Кого, какво. Слагам забрадка или шал. Дай да те забрадя, ти не можеш. Забради този шал, студено е.
забраждам се/забрадя се. — Слагам си забрадка.

забрана

мн. забра̀ни, ж. Забраняване. Има забрана за носене на оръжие.

забранен

забранѐна, забранѐно, мн. забранѐни, прил. Който не бива да се върши или да се използва. Забранена песен. Забранен вход. • Забранен плод. Нещо, което силно изкушава с недостъпността си.

забранителен

забранѝтелна, забранѝтелно, мн. забранѝтелни, прил. Който забранява нещо. Забранителен пътен знак.

забраня

забранѝш, мин. св. забранѝх, мин. прич. забранѝл, св.вж. забранявам.

забранявам

забраня̀ваш, несв. и забраня, св.; на кого, Какво. Не позволявам да се върши или да се използва нещо. Забраниха ѝ да излиза. Забраниха гората за сечене.

забременея

забременѐеш, мин. св. забременя̀х, мин. прич. забременя̀л, св.вж. забременявам.

забременявам

забременя̀ваш, несв. и забременея, св.; от кого. За жена и женско животно — ставам бременна, зачевам.
прил. забременя̀л, забременя̀ла, забременя̀ло, мн. забременѐли.

забримча

забрѝмчиш, мин. св. забрѝмчих, мин. прич. забрѝмчил, св.вж. забримчвам.

забримчвам

забрѝмчваш, несв. и забримча, св.; Какво. За нещо плетено — хващам и зашивам бримките на скъсаното място; замрежвам дупката. Забримчвам дупка на чорап.

забродвам

забро̀дваш, несв. и забродя, св. Започвам да бродя.

забродя

забро̀диш, мин. св. забро̀дих, мин. прич. забро̀дил, св.вж. забродвам.

забрулвам

забру̀лваш, несв. и забруля, св. Започвам да бруля. Вятърът забрули клоните.

забруля

забру̀лиш, мин. св. забру̀лих, мин. прич. забру̀лил, св.вж. забрулвам.

забръмча

забръмчѝш, мин. св. забръмча̀х, мин. прич. забръмча̀л, св.вж. забръмчавам.

забръмчавам

забръмча̀ваш, несв. и забръмча, св.
1. Започвам да бръмча.
2. Правя нещо, като започвам да бръмча, с бръмчене. Времето се стопли и тракторите забръмчаха. Пчелите забръмчаха край дърветата.

забръскам

забръ̀скаш, св.вж. забръсквам.

забръсквам

забръ̀скваш, несв. и забръскам, св. Започвам да бръскам.

забулвам

забу̀лваш, несв. и забуля, св.
1. Кого, с какво. Покривам главата и част от лицето с було; пребулвам.
2. Какво, с какво. Закривам, покривам, скривам с тънък плат, с прах, облаци, мъгла. Облаци забулваха слънцето.
3. Прикривам истина, факти.
забулвам се/забуля се. — Покривам се с було, със забрадка.

забулен

забу̀лена, забу̀лено, мн. забу̀лени, прил.
1. Който е с було или с голяма кърпа на главата.
2. Прен. Тайнствен, загадъчен.

забуля

забу̀лиш, мин. св. забу̀лих, мин. прич. забу̀лил, св.вж. забулвам.

забулям

забу̀ляш, несв. Забулвам.

забутам

забу̀таш, св.вж. [[забутвам 1 .



забу̀таш, св.вж. [[забутвам
2 .__

забутан

забу̀тана, забу̀тано, мн. забу̀тани, прил.
1. Който се намира в отдалечено, затънтено място. Забутано село.
2. Който е изгубен, скрит между други неща. Забутан документ. Забутани пари.

забутвам

забу̀тваш, несв. и забу̀там 1 , св.; Кого, какво. Започвам да бутам. Тя забута детето към вратата.
забутвам се/забутам се. — Само мн. Започваме да се бутаме един друг.



забу̀тваш, несв. и забу̀там 2 , св.
1. Какво. Слагам между други неща така, че не може да се намери. Къде си ми забутала молива?
2. Кого. Завеждам някого в отдалечено, затънтено място. Забута семейството си по балканите.
забутвам се/забутам се. 1. — За предмет — изгубва се между други неща така, че трудно се открива. Писмото се беше забутало между книгите.
2. Отивам в отдалечено и затънтено място. Забутахме се в това балканско село.
3. Изгубвам се, не мога да се ориентирам някъде. Забутахме се из гората, не можем да намерим пътя.

забуча

забу̀чиш, мин. св. забу̀чих, мин. прич. забу̀чил, св.вж. забучвам.



забучѝш, мин. св. забуча̀х, мин. прич. забуча̀л, св.вж. забучавам.

забучавам

забуча̀ваш, несв. и забуча, св. Започвам да буча. Камионът забуча.

забучвам

забу̀чваш, несв. и забуча, св.; Какво. Втъквам, забождам, забивам. Забучвам пръчка в земята. Забучвам месо с вилица.
забучвам се/забуча се. 1. — Забивам се. Стрелата се забучила в сърцето му.
2. Прен. Задълбочавам се, съсредоточавам се прекалено в нещо, изискващо внимание. Забучила се в книгите, никъде не ходи.
Забучвам/забуча нос/глава/поглед. 1. — Гледам дълго в една посока.
2. Върша нещо прекалено съсредоточено, неотклонно. Седна и забучи нос в плетката си.
същ. забучване, ср.

забучване

вж. забучвам

забъкал

1. тъпча, навирам, пъхам
2. забъркал
3. смесвам, приготвям с бъркане

забъквам

вж. забъкал

забълнувам

забълну̀ваш, несв. и св. Започвам да бълнувам.

забързам

забъ̀рзаш, св.вж. забързвам.

забързан

забъ̀рзана, забъ̀рзано, мн. забъ̀рзани, прил. Който се движи бързо; бърз. Към центъра се стичаха забързани хора. Забързани стъпки.

забързано

нареч. Бързо, припряно, нетърпеливо.

забързвам

забъ̀рзваш, несв. и забързам, св. Започвам да бързам.
забързвам се/забързам се. — Забързвам припряно.

забъркам

забъ̀ркаш, св.вж. [[забърквам 1 .



забъ̀ркаш, св.вж. [[забърквам
2 ._



забъ̀ркаш, св.вж. [[забърквам
3 .__

забъркан

забъ̀ркана, забъ̀ркано, мн. забъ̀ркани, прил. Който е приготвен с бъркане (тесто, сладкиш и под.). Палачинките са забъркани, трябва да се изпекат.



забъ̀ркана, забъ̀ркано, мн. забъ̀ркани, прил.
1. Който е объркан, заплетен, неясен. Забъркани сметки. Забъркана история. Забъркани обяснения.
2. Който е смутен, объркан.

забъркано

нареч. Объркано, неясно; смутено.

забърквам

забъ̀ркваш, несв. и забъ̀ркам 1 , св.
1. Започвам да бъркам, да пъхам ръката си някъде, в нещо. Забърка във всичките си джобове.
2. Започвам да ровя, да търся нещо в шкаф и под. Забърка из шкафовете да търси хляб.



забъ̀ркваш, несв. и забъ̀ркам 2 , св. Започвам да бъркам, да греша.



забъ̀ркваш, несв. и забъ̀ркам 3 , св.
1. Какво. Започвам да разбърквам. Забърквам яденето в тенджерата.
2. Какво. Приготвям чрез бъркане някаква смес (тесто, каша и под.). Ей сега ще забъркам кекса.
3. Прен. Кого. Замесвам някого в нещо непочтено. Забъркал го в търговията с наркотици.
4. Прен. Какво. Обърквам, оплитам. Забърквам прежда. Забърквам сметки.
5. Заблуждавам, подвеждам. Следите по снега го забъркаха.
забърквам се/забъркам се. 1.В какво. Замесвам се в нещо непочтено.
2. Оплитам се, обърквам се.
3. Изгубвам ориентация за място; изгубвам се.
4. Заблуждавам се, подвеждам се.
Забърквам/забъркам (някого) в (някаква) каша. — Замесвам някого в непочтена, неприятна работа. Ти ме забърка в тая каша, ти ме оправяй сега.
Забърквам каша. — Създавам неприятно и сложно положение.
Забърквам/ забъркам конците. — Изпадам в трудно, заплетено положение.

забърсвам

забъ̀рсваш, несв. и забърша, св.
1. Какво. Започвам да бърша.
2. Какво. Бърша леко, избърсвам. Забърсвам праха от мебелите.

забърша

забъ̀ршеш, мин. св. забъ̀рсах, мин. прич. забъ̀рсал, св.вж. забърсвам.

забягвам

забя̀гваш, несв. и забягна, св. Напускам постоянното си място за живеене или страната си поради лоши обстоятелства или заради различни стремежи. Забягнаха в Америка да търсят по-добър живот. Забягна някъде от срам пред хората.

забягна

забѐгнеш, мин. св. забя̀гнах, мин. прич. забя̀гнал, св.вж. забягвам.

завайкам

зава̀йкаш, св.вж. завайквам.

завайквам

зава̀йкваш, несв. и завайкам, св. Започвам да вайкам.
завайквам се/завайкам се. — Започвам да се вайкам.

завален

завалѐна, завалѐно, мн. завалѐни, прил. За език, говор — неправилен, с чужд акцент. Говори завален български език.

завалено

нареч. За език, говор — неправилно, с чужд акцент. Говореше български завалено.

завалия

ед. неизм., мн. завалѝи, прил. Достоен за съжаление, нещастен, горък. Той, завалията, е много болен.

заваля

завалѝш, мин. св. завалѝх, мин. прич. завалѝл, св.вж. завалявам.

завалявам

заваля̀ваш, несв. и заваля, св.
1. За дъжд, сняг, град и под. — започвам да валя. Заваля силен дъжд.
2. Прен. Само мн. Започваме да се трупаме, потичаме. Заваляха пари. Заваляха куршуми. — завалява/завали. Безл. Започва да вали. Като заваля, няма спиране.

заварвам

зава̀рваш, несв. и заваря, св.
1. Кого. Намирам някого някъде; сварвам. Вкъщи заварих гости.
2. Кого. Сварвам деца от предишен брак на мъжа. Заведе едно момиче и завари едно.
3. Какво. Успявам да сва̀ря нещо преходно, да не изпусна нещо. Дали ще заварим черешите в България? Мисля, че ще заваря театрите преди края на сезона.
4. Само св. Правя каквото/където/както и т. н. заваря. Правя нещо независимо от обстоятелствата, независимо с какво, с кого и т. н. Ям, каквото заваря. Спя, където заваря.

завардвам

зава̀рдваш, несв. и завардя, св.
1. Кого, какво. Започвам да вардя. От сутринта завардих лозето от птичките.
2. Какво. Заемам някакво място, обикн. при засада. Завардиха всички проходи, пътища.
3. Кого. Устройвам засада на някого; причаквам. Снощи го завардили и го убили.
4. Какво. Запазвам, предварително заемам земя, място. Всеки е завардил по един декар царевица и не я отстъпва на никого.
завардвам се/завардя се. — Предпазвам се. Не успя да се заварди от удара.
прил. зава̀рден, зава̀рдена, зава̀рдено, мн. зава̀рдени.

завардя

зава̀рдиш, мин. св. зава̀рдих, мин. прич. зава̀рдил, св.вж. завардвам.

завардям

зава̀рдяш, несв. Завардвам.

заварен

зава̀рена, зава̀рено, мн. зава̀рени, прил. Дете на мъжа от предишен брак по отношение на новата му жена. Тя има заварена дъщеря. • Заварено положение. Спец. Фактическо ползване на някакво право, което при известни случаи се узаконява.

завареник

мн. зава̀реници, м. Син на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг.

завареница

мн. зава̀реници, ж. Дъщеря на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг.

заварка

мн. зава̀рки, ж.
1. Заваряване, спояване на метални части. Правя заварка.
2. Мястото, където са заварени две метални части. Заварката почти не личи.
3. Материал, с който се заварява. Алуминиева заварка.
прил. заваръчен, зава̀ръчна, зава̀ръчно, мн. зава̀ръчни.

заварчик

мн. зава̀рчици, м. Работник, който прави заварки.

заваръчен

вж. заварка

заваря

зава̀риш, мин. св. зава̀рих, мин. прич. зава̀рил, св.вж. заварвам.



заварѝш, мин. св. заварѝх, мин. прич. заварѝл, св.вж. [[заварявам 1 .



заварѝш, мин. св. заварѝх, мин. прич. заварѝл, св.вж. [[заварявам
2 .__

заварявам

заваря̀ваш, несв. и заваря̀ 1 , св.; какво. Започвам да варя.



заваря̀ваш, несв. и заваря̀ 2 , св.; Какво. Свързвам метални части чрез заварка, запоявам.

заведа

заведѐш, мин. св. завѐдох, мин. прич. завѐл, св.вж. [[завеждам 1 .



заведѐш, мин. св. завѐдох, мин. прич. завѐл, св.вж. [[завеждам
2__ .

заведение

мн. заведѐния, ср.
1. Търговско предприятие за обществено хранене и/или за увеселение (ресторант, дискотека и др.). Всички заведения работят до късно.
2. Обособена административна единица в рамките на едно ведомство, което е с търговско, учебно-възпитателно или лечебно предназначение. Университетът е най-голямото учебно заведение в града.

завеждам

завѐждаш, несв. и заведа̀ 1, св.
1. Кого. Придружавам до определено място лице, което по различни обстоятелства не може да отиде само; отвеждам (с превозно средство или пеша). Заведох детето на лекар. Заведох един чужденец до центъра.
2. Кого. Отвеждам под стража.
3. Прен. Кого. За улица, следи, пътека и под. — насочвам, отвеждам до определено място. Следите ги заведоха до къщата.
4. Кого. Вземам да живее в новото ми семейство дете от предишния си брак. Тя завари едно момче и заведе едно момиче.
5. Какво. Започвам да водя следствие, процес, дело.
Завеждам в гроба. — Ставам причина някой да умре.



завѐждаш, несв. и заведа̀ 2, св.
1. Какво. Ръководя административна, производствена или стопанска единица. Завеждам стопанския отдел на общината.
2. Спец. Какво. Вписвам в специална книга под съответен номер документ, разходи и под.

завеждащ

завѐждаща, завѐждащо, мн. завѐждащи, прил. Като същ. Лице, което ръководи административна, производствена или стопанска единица. Сега той е завеждащ катедра.

завера

ж., само ед. ист.
1. Гръцкото въстание за освобождаване от османско робство през 1821 г., в което участвали и българи.
2. Тайна въстаническа организация за национално освобождение на християнските народи в Турската империя; заговор, съзаклятие.
Велчова завера. — Таен заговор в Търновско през 1835 г. за освобождение от турско робство.

завербувам

завербу̀ваш, несв. и св.; Кого. Привличам тайно за участие в дейност, организация или проява, обикн. с политическа цел.

заверка

мн. завѐрки, ж. Заверяване. Заверка на документ.

заверя

заверѝш, мин. св. заверѝх, мин. прич. заверѝл, св.вж. заверявам.

заверявам

заверя̀ваш, несв. и заверя, св.
1. Какво. С подпис и печат удостоверявам редовността на документ.
2. Какво. За студент — получавам подпис и печат в студентската си книжка за редовно приключване на семестър. Заверих книжката си. Заверих семестъра.
същ. заверяване, ср.
прил. заверѐн, заверѐна, заверѐно, мн. заверѐни.

заверяване

вж. заверявам

завеса

мн. завѐси, ж.
1. Голямо платно, предназначено да закрива нещо (прозорец, театрална сцена), с приспособление за спускане и вдигане или за дърпане настрани; перде. Завесата се вдигна и представлението започна.
2. Прен. Множество от еднородни предмети или частици, образуващи преграда. Завеса от дъждовни капки.
Вдигам/вдигна завесата. — Откривам някаква тайна.

завет

м., само ед.
1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет.
2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги на завет.



мн. завѐти, (два) завѐта, м. Съвет, наставление, оставени на потомци или последователи. Трябва да живеем по заветите на дедите си.
Стар завет. — Дохристиянската част на Библията.
Нов завет. — Християнските книги на Библията.

заветен

завѐтна, завѐтно, мн. завѐтни, прил.
1. Оставен като завет. Заветни думи.
2. Съкровен, свято пазен, скъп. Заветни мечти.
3. Дълго желан, жадуван. Заветен час. Заветен миг.

завехна

завѐхнеш, мин. св. завѐхнах, мин. прич. завѐхнал, св.вж. завяхвам.

завечери се

мин. св. завечерѝ се, мин. прич. завечерѝло се, св.вж. завечерява се.

завечерява се

несв. и завечерѝ се, св. Настъпва вечерта, мръква се.

завещавам

завеща̀ваш, несв. и завещая, св.
1. Какво, На кого. Разпореждам се (устно или писмено) как да се постъпи с имуществото ми след моята смърт. Завещавам парите на сина си.
2. Какво, На кого. Преди смъртта си поръчвам да се спазват някакви принципи или да се извършат някакви действия. Завеща им да се трудят.
прил. завеща̀н, завеща̀на, завеща̀но, мн. завеща̀ни. Къщата е завещана на сина му.

завещание

мн. завеща̀ния, ср.
1. Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт. Правя завещание.
2. Документ, с който се прави писмено завещание. Завещанието му е вече написано.
3. Съвети, повели; духовно наследство, оставено от човек или предци.

завещател

мн. завеща̀тели, м. Спец. В правото — човек, който прави завещание. Такава е волята на завещателя.

завещателен

завеща̀телна, завеща̀телно, мн. завеща̀телни, прил. Който се отнася до завещание или съдържа завещание. Завещателно писмо.

завещателка

мн. завеща̀телки, ж. Жена завещател.

завещателски

завеща̀телска, завеща̀телско, мн. завеща̀телски, прил. Който се отнася до завещател.

завещая

завеща̀еш, мин. св. завеща̀х, мин. прич. завеща̀л, св.вж. завещавам.

завея

завѐеш, мин. св. завя̀х, мин. прич. завя̀л, св.вж. завявам.

завеян

завѐяна, завѐяно, мн. завѐяни, прил. Разсеян, занесен. Правя се на завеян.
същ. завеяност, завеяността̀, ж.

завеяност

вж. завеян

завзема

завзѐмеш, мин. св. завзѐх, мин. прич. завзѐл, св.вж. завземам.

завземам

завзѐмаш, несв. и завзема, св.; Какво.
1. Завладявам с бой, с воюване; превземам. Въстаниците завзеха града.
2. Присвоявам, заграбвам. Завзел един декар от общинската земя и си направил градина.
същ. завземане, ср.

завземане

вж. завземам

завивам

завѝваш, несв. и завѝя 1 , св.
1. Променям посоката на движението си, като тръгвам наляво или надясно; правя завой. Трябва да завиеш вдясно по една малка уличка.
2. Какво. Увивам, загъвам от всички страни с хартия, плат и под., за да опаковам, предпазя. Завий хляба в тази хартия.
3. Кого, какво. Покривам със завивка или дреха за топлене или прикриване. През нощта ставам, за да завивам детето.
4. Какво. Завинтвам. Завивам гайка/бушон.
5. Какво. Навивам на руло, за да запретна — ръкави, крачоли и под.; засуквам.
завивам се/завия се. 1. — Покривам се със завивка или дреха за топлене или прикриване. През нощта се завивам с юрган. Зави с дрехата голите си крака.
2. Увивам се около нещо. Бръшлянът се завил около дървото.
3. За хоро, колона от хора — движа се в кръг или с извивки, вия се.
Завива/завие ми се свят. 1. — Губя равновесие, прилошава ми. От голямата скорост ми се зави свят.
2. Чудя се как да се справя с много работа или с неприятности. На мене ми се е завило свят от работа, ти искаш с тебе да се занимавам.
3. Изпитвам силно чувство на изненада. Свят ми се зави, като ми каза колко пари има.



завѝваш, несв. и завѝя 2 , св. Най-често за куче, вълк — започвам да издавам проточен продължителен звук (при страх, ужас, глад); за човек — при силна мъка.
Завивам/завия като на умряло. — Заплаквам много силно, сърцераздирателно, обикн. без сериозна причина. Какво си завила като на умряло, не е толкова страшно.

завивка

мн. завѝвки, ж. Тъкан, предназначена за завиване, когато човек спи или лежи. Купихме си легло и завивки.

завиден

завѝдна, завѝдно, мн. завѝдни, прил. Много желан, достоен за завиждане. Завиден успех. Завидно положение.

завидя

завѝдиш, мин. св. завѝдих и завидя̀х, мин. прич. завѝдил и завидя̀л, св.вж. завиждам.

завиждам

завѝждаш, несв. и завидя, св.; На кого. Изпитвам завист. Завиждам му заради успехите му.
същ. завиждане, ср.

завиждане

вж. завиждам

завикам

завѝкаш, св.вж. завиквам.

завиквам

завѝкваш, несв. и завикам, св. Започвам да викам.

завинаги

нареч. За всякога, докато някой или нещо съществува. Обиквам завинаги. Връщам се завинаги.
Веднъж завинаги. — Окончателно, безвъзвратно. Свърши се веднъж завинаги.

завинтвам

завѝнтваш, несв. и завинтя, св.; Какво.
1. Завъртам и затягам винт, гайка и под. към друг предмет. Този винт е паднал, трябва да го завинтя.
2. Прикрепвам един предмет към друг чрез винт. Ще завинтим дръжката към вратата.

завинтя

завѝнтиш, мин. св. завѝнтих, мин. прич. завѝнтил, св.вж. завинтвам.

завинтям

завѝнтяш, несв. Завинтвам.

завирам

завѝраш, несв. и завра, св.
1. Какво. Пъхвам, мушвам. Завирам ръце в джобовете.
2. Какво. Подавам грубо; доближавам непосредствено. Заврях писмото в лицето му. Заврях парите в ръцете ѝ.
3. Прен. Разг. Какво. Мушвам, слагам така, че не мога да намеря. Къде си завряла новата ми риза, никъде не я открих.
завирам се/завра се. 1. — Пъхам се, мушвам се, обикн. в тясно място. Завирам се между храстите.
2. Спотайвам се. Какво си се заврял при печката, навън има работа.
3. Прен. Намесвам се в работи, които не ме засягат. Не се завирай в чужди работи, че ще си изпатиш.
4. Прен. Разг. Стоя на длъжност, живея, намирам се на място, в град и т. н., които са ми неприятни. Завряла съм се в това село, нищо не виждам от живота.
същ. завиране, ср.
прил. завря̀н, завря̀на, завря̀но, мн. заврѐни.
Завирам/завра глава/поглед и под.Разг.
1. Занимавам се прекалено усърдно с нещо, свързано с гледане. Вечно заврял нос в книгите.
2. От смущение, негодувание гледам дълго в една точка. Заврял поглед в пода.
Завирам/завра в лицето (на някого). — Натрапвам. Не ми завирай в лицето твоите способности.
Завирам/завра в миша дупка. 1. — Нахоквам жестоко.
2. Отмъщавам.
Завирам си носа/гагата (някъде). — Намесвам се в работи, които не ме засягат. Защо си завираш носа в моите отношения.



завѝраш, несв. и завря, св. Започвам да вря, да кипя.
същ. завиране, ср.

завиране

вж. завирам

завирвам

завѝрваш, несв. и завиря, св.; Какво. Започвам да виря, да надигам.

завиря

завирѝш, мин. св. завирѝх, мин. прич. завирѝл, св.вж. завирявам.



завѝриш, мин. св. завѝрих, мин. прич. завѝрил, св.вж. завирвам.

завирявам

завиря̀ваш, несв. и завиря, св. Изпълвам с вода дълбоко място — язовир, басейн и под.

зависим

завѝсима, завѝсимо, мн. завѝсими, прил. Ограничен в своите действия от чужда воля, власт, влияние. Зависим от родителите си. Зависима държава.

зависимост

зависимостта̀, само ед., ж.
1. Ограниченост на действията от чужда воля, власт, влияние; несамостоятелност. Малките страни са в зависимост от големите.
2. Причинна връзка между две явления. Валежите са в зависимост от климата и сезона.

завист

ж., само ед. Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи. Обхвана я завист заради успеха на приятелката ѝ.

завистлив

завистлѝва, завистлѝво, мн. завистлѝви, прил.
1. Склонен към завист.
2. Изразяващ завист. Завистлив поглед.

завистливец

мн. завистлѝвци, м. Завистлив човек, завистник.

завистливка

мн. завистлѝвки, ж. Завистлива жена, завистница.

завистливо

нареч. Със завист.

завистник

мн. завѝстници, м. Завистлив човек, завистливец.

завистница

мн. завѝстници, ж. Завистлива жена, завистливка.

завися

завѝсиш, мин. св. завѝсих, мин. прич. завѝсил, несв. Намирам се в зависимост.



зависѝш, мин. св. завися̀х, мин. прич. завися̀л, св.вж. зависявам.

зависявам

завися̀ваш, несв. и завися, св. Започвам да вися, да чакам дълго.

завихря

завѝхриш, мин. св. завѝхрих, мин. прич. завѝхрил, св.вж. завихрям.

завихрям

завѝхряш, несв. и завихря, св. За струя, поток — правя да се образува вихър.
завихрям се/завихря се. 1. — Завъртам се и се издигам като вихър.
2. Прен. За мисли, идеи, събития — организират се, оформят се.

завия

завѝеш, мин. св. завѝх, мин. прич. завѝл, св.вж. [[завивам 1 .



завѝеш, мин. св. завѝх, мин. прич. завѝл, св.вж. [[завивам
2 .__

завладея

завладѐеш, мин. св. завладя̀х, мин. прич. завладя̀л, св.вж. завладявам.

завладявам

завладя̀ваш, несв. и завладея, св.
1. Какво. Превземам с бой (територия, държава и под.). Турците завладяват Балканския полуостров.
2. Какво. Присвоявам, обсебвам; подчинявам икономически; заемам. Завладявам пазари.
3. Прен. Кого. Увличам, покорявам с нещо, превземам. С гласа си завладяваше всички. Завладявам публиката. Завладявам мъжете с чара си. Мисълта да се върне го завладя.
същ. завладяване, ср.

завладяване

вж. завладявам

завладяващ

завладя̀ваща, завладя̀ващо, мн. завладя̀ващи, прил. Който увлича, покорява. Завладяващ глас. Завладяваща игра.
нареч. завладя̀ващо.

завлека

завлечѐш, мин. св. завля̀кох, мин. прич. завля̀къл, св.вж. завличам.

завлека се

завлечѐш се, мин. св. завля̀кох се, мин. прич. завля̀къл се, св.вж. завличам се.

завлечен

завлѐчена, завлѐчено, мн. завлѐчени, прил. Разг. Който е разсеян, занесен или който се прави на разсеян, занесен.

завличам

завлѝчаш, несв. и завлека, св.
1. Какво. Отнасям, отмъквам с влачене, със сила. Реката завлече няколко къщи. Как завлече тая тежка чанта?
2. Кого. Отвеждам, отмъквам с влачене, насила или с много увещания. Завлекли го в гората и там го обрали. Пак ли те завлякоха приятели в кръчмата?
3. Прен. Разг. Кого. Не връщам заети пари или вещи. Завлече ме с 200 лева.

завличам се

завлѝчаш се, несв. и завлека̀ се, св.
1. С мъка, с усилие отивам някъде; замъквам се. С тези болки едва се завлякох до вкъщи.
2. Разг. Грубо. Махам се, пръждосвам се някъде. Завлече се в София, танцьорка да става.

завоалирам

завоалѝраш, несв. и св.; Какво. Прикривам истинското съдържание, същност на мисли, цели. Завоалирам целите си с красиви думи.

завод

мн. заво̀ди, (два) заво̀да, м. Голямо индустриално предприятие. Машиностроителен завод.
прил. заводски, заво̀дска, заво̀дско, мн. заво̀дски. Заводски стол.

заводски

вж. завод

завоевание

мн. завоева̀ния, ср. Успех, придобивка, постигната с труд, с упоритост. Завоевания в науката. Завоевания в любовта.

завоевател

завоева̀телят, завоева̀теля, мн. завоева̀тели, м. Този, който завоюва. Завоевателите разрушили църквите.

завоевателен

завоева̀телна, завоева̀телно, мн. завоева̀телни, прил. Който е насочен към завоюване; завоевателски. Завоевателна война.

завоевателски

завоева̀телска, завоева̀телско, мн. завоева̀телски, прил.
1. Който е на завоевател.
2. Завоевателен.

завой

заво̀ят, заво̀я, мн. заво̀и, (два) заво̀я, м.
1. Дъгообразна извивка на път, река и др., чрез която се изменя посоката на движение. Пътят през планината имаше опасни завои.
2. Дъгообразна извивка при движение за промяна на посоката. Направи завой наляво и влезе в гората.
3. Прен. Рязка промяна в идеология, поведение, в развитието на нещо. Завой в политиката.
същ. умал. завойче, ср.

завойче

вж. завой

завоювам

завою̀ваш, несв. и св.
1. Какво. Превземам, завладявам с воюване, с бой. Завоювам територия/страна.
2. Кого, какво. Постигам, спечелвам с упоритост, с труд. Завоювам успехи. Завоювам сърцето му.
същ. завоюване, ср.

завоюване

вж. завоювам

завра

заврѐш, мин. св. завря̀х, мин. прич. завря̀л, св.вж. [[завирам 1 ._

завръз

м., само ед. Разг.
1. Току-що оформен плод на растение. Доматите вече цъфтят, но още нямат завръз.
2. Завързал плод. Тези чушки имат много малко завръз.

завръзка

мн. завръ̀зки, ж. Спец. В драматическо или повествователно произведение — моментът, в който се заплитат мотивите и започва развитието на сюжета.

заврънгачка

мн. заврънга̀чки, ж. Разг.
1. Дребен предмет или част от механизъм с неясно предназначение и име; джаджа. За какво служи тази заврънгачка?
2. Само мн. Съвкупност от дребни предмети, чието изброяване не е важно за момента. Трябва да купуваме бойлер, вана и още безброй заврънгачки за баня.

заврънкулка

мн. заврънку̀лки, ж. Разг.
1. Допълнителна извивка на буква при писане, към подпис и под.; драскулка. Пиша буквите със сложни заврънкулки.
2. Дребна извивка за украса на предмет, в дърворезба и под.

завръщам

завръ̀щаш, несв. и завърна, св.; Какво. Връщам назад, обратно или отбивам встрани.
завръщам се/завърна се. 1. — Връщам се от далечно пътуване, след дълго отсъствие, завинаги. Завърна се от Америка и започна да прави къща.
2. Диал. Връщам се към обикновеното си състояние, към живот; свестявам се. Сложили му инжекция и се завърнал.
3. Прен.; при кого/към какво. Връщам се след изоставяне или откъсване. Завърнах се при жена си. Завърнах се към рисуването.
същ. завръщане, ср.

завръщане

вж. завръщам

завря

заврѝш, мин. св. завря̀х, мин. прич. завря̀л, св.вж. [[завирам 2 ._

завсякога

нареч. Остар. Завинаги.

завтека се

завтечѐш се, мин. св. завтѐкох се, мин. прич. завтѐкъл се, св.вж. завтичвам се.

завтичам се

завтѝчаш се, св. – вж. завтичвам се.

завтичвам се

завтѝчваш се, несв. и завтека̀ се и завтѝчам се, св. Отправям се бързо към определено място или с определена цел. Завтекох се към магазина. Завтече се да помага.

завчас

нареч. Разг.
1. За кратко време, за миг. Ще го напиша завчас.
2. Веднага. Ще се върна завчас.

завчера

нареч. В деня преди вчерашния; онзи ден. Завчера я видях на улицата.

завъдя

завъ̀диш, мин. св. завъ̀дих, мин. прич. завъ̀дил, св.вж. завъждам.

завъждам

завъ̀ждаш, несв. и завъдя, св.
1. Какво. Започвам да отглеждам в голям брой животни или растения; започвам да въдя. Тази година завъдих и пуйки.
2. Прен. Разг. Сдобивам се, започвам да притежавам. Завъдих малко пари. Завъдих приятели.
завъждам се/завъдя се. 1. — За растения и животни — размножавам се, разпространявам се.
2. Прен. Появявам се с тенденция към голям брой или количество. Завъдиха се най-различни фирми и фирмички.
същ. завъждане, ср.

завъждане

вж. завъждам

завървя

несв. завървя се, св. Разг. Само в мн. или в трето лице, ед. За множество — започваме да вървим или да минаваме през/по определено място. Наблизо откриха магазин, че като се завървя един народ! Завървяха се мравки, не мога да ги спра.

завървя се

завървѝш се, мин. св. завървя̀х се, мин. прич. завървя̀л се, св.вж. завървявам се.

завървявам се

завървя̀ваш се, несв. и завървя̀ се, св. Разг. Само в мн. или в трето лице, ед. За множество — започваме да вървим или да минаваме през/по определено място. Наблизо откриха магазин, че като се завървя един народ! Завървяха се мравки, не мога да ги спра.

завържа

завъ̀ржеш, мин. св. завъ̀рзах, мин. прич. завъ̀рзал, св.вж. завързвам.

завързак

мн. завърза̀ци, м.
1. Недоразвит плод.
2. Разг. Недоразвит, слаб и хилав човек. Какъв е завързак, а цял ден работи.

завързан

завъ̀рзана, завъ̀рзано, мн. завъ̀рзани, прил.
1. За въпрос, проблем — който е сложен, заплетен, объркан, труден. Филмът е за една много завързана криминална история.
2. Разг. Който е привлекателен, интересен с нещо. За вечеря ще си поръчам нещо по-завързано.

завързвам

завъ̀рзваш, несв. и завържа, св.
1. Какво. Връзвам. Завързвам въже. Завързвам обувки.
2. Кого, какво. Прикрепям към нещо с връзване. Завързвам лодка.
3. Прен. Започвам, създавам. Завързвам спор. Завързвам приятелство. Завързвам отношения.
4. За растение — след цъфтежа давам плод; раждам. Доматите цъфнаха, но още не са завързали.
5. Започвам да връзвам.
завързвам се/завържа се. 1. — Прикрепвам се за нещо с връзване; прикрепвам нещо около част от тялото си с връзване.
2. За работа, случай и под. — усложнявам се, заплитам се. Нещата около пътуването се завързаха много.
Цъфнал и завързал. — Изпаднал в трудно положение.

завъркулка

мн. завърку̀лки, ж. Заврънкулка.

завърна

завъ̀рнеш, мин. св. завъ̀рнах, мин. прич. завъ̀рнал, св.вж. завръщам.



завъ̀рнеш, мин. св. завъ̀рнах, мин. прич. завъ̀рнал, св. Разг. Само с както, където, когато, с когото и под. Означава, че действието се извършва независимо или без избор на обстоятелствата. Яде, където завърне. Пие, каквото завърне.

завъртам

завъ̀рташ, несв. и завъртя̀ 1 , св.
1. Кого, какво. Привеждам в движение около собствената му ос или в кръг около една точка; започвам да въртя. Завъртя детето около себе си. Завъртя вретеното.
2. Какво. Започвам да въртя около една точка, насам-натам и др. Завъртя главата си наляво-надясно. Завъртам меч/нож.
завъртам се/завъртя се. 1. — Започвам да се въртя в кръг. Завъртя се под ритъма на танца.
2. За хоро — започвам да се въртя.
прил. завъртя̀н, завъртя̀на, завъртя̀но, мн. завъртѐни.



завъ̀рташ, несв. и завъртя̀ 2 , св.
1. Какво. Еднократно обръщам, превъртам един път. Завъртам ключ.
2. Какво. Задвижвам, привеждам в действие. Моторът завъртя машината.
3. Кого, какво. Извивам, повивам. Завъртя я към себе си.
4. Правя завой при движение. Завъртя наляво.
5. За дом, семейство, дейност — слагам началото, ръководя умело. Завъртя търговия и забогатя. На 18 години завъртя дом.
завъртам се/завъртя се. 1. — С въртене се обръщам.
2. Наминавам, отбивам се, наглеждам. Вечер се завърта да ги види.
3. Оставам, задържам се някъде. Не се завърта в къщи.
Завъртам (един) телефон. — Обаждам се по телефона. Утре ще му завъртя един телефон.
Завъртам разговор. 1. — Започвам, водя разговор.
2. Отклонявам темата на разговора. Завъртя разговора към работата му.
Завъртам главата (на някого). — Накарвам някого да се влюби в мене или му повлиявам.

завъртвам

завъ̀ртваш, несв. Завъртам 2 .

завъртя

завъртѝш, мин. св. завъртя̀х, мин. прич. завъртя̀л, св.вж. [[завъртам 1 .



завъртѝш, мин. св. завъртя̀х, мин. прич. завъртя̀л, св.вж. [[завъртам
2 .__

завъртявам

завъртя̀ваш, несв. Завъртам 1 .



завъртя̀ваш, несв. Завъртам 2 .

завърша

завъ̀ршиш, мин. св. завъ̀рших, мин. прич. завъ̀ршил, св.вж. завършвам.

завършвам

завъ̀ршваш, несв. и завърша, св.
1. Какво. Извършвам докрай; приключвам. Завършвам книга. Завършвам вечерята с кафе. Завършвам строежа.
2. Какво. За образование — изкарвам някаква степен на обучение. Завърших гимназия. Завърших право. Завърших първия семестър.
3. Имам край, предел. Тържеството завърши с концерт.
същ. завършване, ср.

завършване

вж. завършвам

завършек

мн. завъ̀ршеци, м. Завършък.

завършен

завъ̀ршена, завъ̀ршено, мн. завъ̀ршени, прил. Който е доведен до своя край, изпълнен е напълно. Романът е завършен. Завършен вид.//същ. завършеност, завършеността̀, ж.

завършеност

вж. завършен

завършък

мн. завъ̀ршъци, м. Край; последен етап на нещо. Завършък на следването. Завършъкът на деня беше приятен.

завявам

завя̀ваш, несв. и завея, св.
1. Започвам да вея. От вчера е завял северният вятър.
2. Отнасям някъде с веене. Вятърът завяваше сухите листа в ъглите.
3. Какво. Затрупвам, засипвам с веене. Снегът е завял пътеката.
завявам се/завея се.Разг. Запилявам се някъде. Какво си се завял по тия далечни краища.

завяхвам

завя̀хваш, несв. и завехна, св.
1. Увяхвам малко, посървам.
2. Прен. Залинявам.
3. За рана — засъхвам преди заздравяване; успокоявам се.

загадка

мн. зага̀дки, ж.
1. Нещо неясно, неразкрито, необяснено или необяснимо. Нейното появяване в града беше за мене загадка. Загадките на вселената.
2. Само мн. Намеци, недомлъвки. Говоря със загадки.

загадъчен

зага̀дъчна, зага̀дъчно, мн. зага̀дъчни, прил.
1. Около който има някаква неяснота, тайнственост. Загадъчна история. Загадъчна личност.
2. Който изразява нещо неразбираемо, тайнствено. Загадъчна усмивка.
нареч. загадъчно.
същ. загадъчност, загадъчността̀, ж.

загадъчно

вж. загадъчен

загадъчност

вж. загадъчен

загазация

ж., само ед. Жарг. Крайно трудно положение; загазване.

загазвам

зага̀зваш, несв. и загазя, св. Прен. Разг. Изпадам в затруднено положение; закъсвам. Загазил съм здравата с парите, няма откъде да взема. Загазил е много — съдят го за кражба.
Загазил съм до гуша. — Изпаднал съм в крайно тежко положение. По математика съм загазил до гуша.

загазя

вж. загазвам

загар

м., само ед.
1. Тъмен цвят на кожата, получен при излагането ѝ на слънце. Върна се от море с хубав, златист загар.
2. Следа, остатък от загаряне на нещо. По тенджерата има дебел загар.

загария

ж., само ед. Вид пшеница с много добри качества, отглеждана предимно в Старазагорско.

загарям

зага̀ряш, несв. и загоря̀ 1 , св.
1. За храна, която се готви или пече — залепвам за дъното, прегарям и добивам лош вкус и дъх. Овчето мляко често загаря.
2. За съд — получавам загар. Всеки ден мия загорели тенджери.
3. За кожа — от слънце или вятър добивам тъмен цвят, загар.
4. За рана — получавам кора.
5. За кръв и др. — засъхва там, където е капнала или е размазана. Кръвта по пода беше загоряла.
6. За уста, гърло — пресъхвам от жажда.
същ. загаряне, ср.
прил. загорял, загоря̀ла, загоря̀ло, мн. загорѐли.
Загорял съм за нея. — Не ми е притрябвала.



зага̀ряш, несв. и загоря̀ 2 , св.
1. За огън — започвам да горя. Огънят загоря весело.
2. Прен. За поглед, чувства — разгарям се.



зага̀ряш, несв. и загоря̀ 3 , св. Причинявам загаряне на ядене.

загаряне

вж. загарям

загасвам

зага̀сваш, несв. и загасна, св. Угасвам. Слънцето бавно загасваше на запад. Любовта му към нея загасна. Загасваше шумът и идваше нощта.
същ. загасване, ср.
прил. зага̀снал, зага̀снала, зага̀снало, мн. зага̀снали.

загасване

вж. загасвам

загасна

зага̀снеш, мин. св. зага̀снах, мин. прич. зага̀снал, св.вж. загасвам.

загася

загасѝш, мин. св. загасѝх, мин. прич. загасѝл, св.вж. загасявам.

загасявам

загася̀ваш, несв. и загася, св.; какво.
1. Угасявам, изгасявам. Загасих лампата и излязох от стаята.
2. Прен. Потушавам чувство, настроение. Неприятната мисъл загаси радостта му.

загатвам

зага̀тваш, несв. и загатна, св.
1. За какво. Споменавам със заобикалки; намеквам. Загатна ѝ за чувствата си, но тя се престори, че не разбра.
2. Какво. Споменавам бегло, без да изяснявам. Този въпрос само го загатнахме.
същ. загатване, ср.
прил. зага̀тнат, зага̀тната, зага̀тнато, мн. зага̀тнати.

загатване

вж. загатвам

загатна

зага̀тнеш, мин. св. зага̀тнах, мин. прич. зага̀тнал, св.вж. загатвам.

загащвам

зага̀щваш, несв. и загащя, св.
1. Кого, какво. Обграждам, завардвам, издебвам, за да заловя. Загащили го на местопрестъплението.
2. Прен. Кого. Издебвам, хващам в нещо нередно. Загащили я с чужд мъж.

загащя

зага̀щиш, мин. св. зага̀щих, мин. прич. зага̀щил, св.вж. загащвам.

загдето

нареч. и съюз. Задето.

загивам

загѝваш, несв. и загина, св.
1. Умирам на война, в бой, бедствие, злополука.
2. За държава, град, народ, институция — преставам да съществувам, изчезвам.
3. Пропадам, губя се като личност, като художник, поет и под. Ще загинеш в това глухо място, няма кой да те оцени.
същ. загиване, ср.
прил. загѝнал, загѝнала, загѝнало, мн. загѝнали.

загиване

вж. загивам

загина

загѝнеш, мин. св. загѝнах, мин. прич. загѝнал, св.вж. загивам.

заглавен

загла̀вна, загла̀вно, мн. загла̀вни, прил. Който е свързан със заглавието на даден текст. Заглавна страница.
Заглавна дума. — Дума в речник, енциклопедия и под., чието значение се обяснява.

заглавие

мн. загла̀вия, ср. Наименование на някакво произведение (литературно, музикално) или на отделна негова част; наслов. Романът носи заглавиеТютюн”.

заглавикам

заглавѝкаш, св.вж. заглавиквам.

заглавиквам

заглавѝкваш, несв. и заглавикам, св. Разг. Отвличам вниманието на някого (от работата му), като го занимавам с други неща. Стига си ме заглавиквал, трябва да работя.
заглавиквам се/заглавикам се. — Отклонявам вниманието си; разсейвам се; занимавам се с нещо. Заглавикваме се с животните и с градината и не мислим за старостта.

заглавка

мн. загла̀вки, ж. Начална главна буква или дума, художествено украсена или шрифтово отделена от другите, обикн. в стари ръкописи, в детски книги.

загладен

вж. заглаждам

загладя

загла̀диш, мин. св. загла̀дих, мин. прич. загла̀дил, св.вж. заглаждам.

заглаждам

загла̀ждаш, несв. и загладя, св. Какво.
1. Правя нещо с гладка и равна повърхност. Заглаждам тестото.
2. Прен. Поправям лошо впечатление от нещо. Заглаждам положението.
3. Започвам да гладя. От сутринта съм загладила и не мога да свърша. Взе котката и я заглади по гърба.
заглаждам се/загладя се. — Оправям се физически, напълнявам, започвам да изглеждам добре. От хубавата храна котето се заглади, стана пухкаво.
прил. загладен, загла̀дена, загла̀дено, мн. загла̀дени.
Заглаждам/загладя косъма. — Оправям се физически, изглеждам добре (след боледуване, нещастие и под.).

загледам

заглѐдаш, св.вж. [[заглеждам 1 .



заглѐдаш, св.вж. [[заглеждам
2 .__

заглеждам

заглѐждаш, несв. и заглѐдам 1 , св.; Кого, какво. Започвам да гледам. Седна и загледа множеството.



заглѐждаш, несв. и заглѐдам 2 , св.; какво/кого.
1. Гледам внимателно, втренчено, по-продължително от обикновено; взирам се да открия нещо. Загледа ли роклята ѝ колко беше хубава?
2. Гледам с особено внимание, задявам. Беше хубава и всички мъже я заглеждаха.
заглеждам се/загледам се. 1. — Гледам внимателно, втренчено, за да забележа нещо. Загледах се в далечината, но не открих нещо особено.
2. Гледам с особено внимание, защото харесвам нещо или някого. Всички се заглеждаха в краката ѝ.
3. Обръщам особено внимание, проявявам интерес, влечение към нещо. Заглеждам се по жени. Заглеждам се по коне.
4. Зазяпвам се.

заглуша

заглушѝш, мин. св. заглушѝх, мин. прич. заглушѝл, св.вж. заглушавам.

заглушавам

заглуша̀ваш, несв. и заглуша, св.
1. Какво. Правя нещо да не се чува. Вятърът заглушаваше гласа му.
2. Прен. Какво. Потискам, потушавам (чувства). Тази неприятна мисъл заглуши радостта ми.
3. Кого. Проглушавам. Силна гръмотевица го заглуши.
4. Прен. Какво. За растение — преча на друго растение да расте и да се развива; задушавам. Кремът беше заглушил здравеца.
същ. заглушаване, ср.
прил. заглушен, заглушѐна, заглушѐно, мн. заглушѐни.

заглушаване

вж. заглушавам

заглушен

вж. заглушавам

заглушител

заглушѝтелят, заглушѝтеля, мн. заглушѝтели, (два) заглушѝтеля, м. Спец. Приспособление, което служи за намаляване на произведените от някакъв механизъм шумове. Пистолет със заглушител.

заглушителен

заглушѝтелна, заглушѝтелно, мн. заглушѝтелни, прил.
1. Който е много силен и заглушава, проглушава. Заглушителни викове.
2. Който се отнася до заглушител. Заглушително устройство.
нареч. заглушително.

заглушително

вж. заглушителен

заглъхвам

заглъ̀хваш, несв. и заглъхна, св.
1. За звук — постепенно намалявам силата си; затихвам. Тракането на влака заглъхваше в далечината.
2. За място, село, къща — преставам да бъда оживен; утихвам. Хората се преселиха в града, селата заглъхнаха.
3. Прен. За чувство, слава, мълва — постепенно затихвам; изчезвам.
същ. заглъхване, ср.
прил. заглъ̀хнал, заглъ̀хнала, заглъ̀хнало, мн. заглъ̀хнали.

заглъхване

вж. заглъхвам

заглъхна

заглъ̀хнеш, мин. св. заглъ̀хнах, мин. прич. заглъ̀хнал, св.вж. заглъхвам.

загнездвам

загнѐздваш, несв. и загнездя, св.; Какво. Поставям нещо между други предмети, за да стои здраво.
загнездвам се/загнездя се. 1. — Настанявам се в тясно и прикрито място.
2. Прен. Намърдвам се, натрапвам се.
3. Прен. За мисъл, чувство, идея — настанявам се трайно в съзнанието. В душата ѝ се загнезди съжалението за неизпълнени планове.

загнездя

загнѐздиш, мин. св. загнѐздих, мин. прич. загнѐздил, св.вж. загнездвам.

загнивам

загнѝваш, несв. и загния, св.
1. Започвам да гния; ставам гнил в някои свои части. Гроздето е загнило. Раната е загнила.
същ. загниване, ср.

загниване

вж. загнивам

загнил

загнѝла, загнѝло, мн. загнѝли, прил.
1. Който е започнал да гние, станал е гнил от единия край, в някои свои части. Загнил зъб.
2. Прен. Който е пропаднал; вътрешно разложен. Загнили порядки. Загнил морал.

загния

загнѝеш, мин. св. загнѝх, мин. прич. загнѝл, св.вж. загнивам.

загноя

загноѝш, мин. св. загноѝх, мин. прич. загноѝл, св.вж. загноявам.

загноявам

загноя̀ваш, несв. и загноя, св. Започвам да събирам гной, да гноя.

заговарям

загова̀ряш, несв. и заговоря, св.
1. Започвам да говоря.
2. Кого. Започвам разговор; заприказвам. Ако я срещна, ще я заговоря.
3. Прен. За чувства и под. — проявявам се. Омразата у него заговори.
заговарям се/заговоря се. — Увличам се в разговор. Заговорихме се и два часа минаха.



загова̀ряш, несв. Започвам заговор; заговорнича.

заговезни

само мн. Денят преди пости, в който за последен път се яде блажно и се заговява.
Велики заговезни. — Великденски заговезни.

заговея

заговѐеш, мин. св. заговя̀х, мин. прич. заговя̀л, св.вж. заговявам.

заговор

мн. за̀говори, (два) за̀говора, м. Организирано тайно споразумение между ограничен брой хора за действия против някого или нещо (обикн. с политически цели). Организирам заговор. Кроя заговори.

заговорвам

загово̀рваш, несв. Заговарям 1 .

заговорник

мн. загово̀рници, м. Участник в заговор.

заговорнича

загово̀рничиш, несв. Сговарям се тайно за съвместни действия против някого.

заговорничка

мн. загово̀рнички, ж. Жена заговорник.

заговоря

загово̀риш, мин. св. загово̀рих, мин. прич. загово̀рил, св.вж. [[заговарям 1 ._

заговявам

заговя̀ваш, несв. и заговея, св.
1. Ям и пия през цялата вечер на Заговезни.
2. Започвам да постя.
3. Прен. Разг. Ям бавно и дълго. Хайде да тръгваме, докога ще заговяваш.
същ. заговяване, ср.

заговяване

вж. заговявам

заголвам

заго̀лваш, несв. и заголя, св. Какво. Откривам част от тялото, която обикновено е закрита; оголвам.
заголвам се/заголя се. — Заголвам себе си.
прил. заго̀лен, заго̀лена, заго̀лено, мн. заго̀лени.

заголя

заго̀лиш, мин. св. заго̀лих, мин. прич. заго̀лил, св.вж. заголвам.

загорец

мн. заго̀рци, м. Мъж от Загоре.

загорка

мн. заго̀рки, ж. Жена от Загоре.



ж., само ед. Вид пшеница, загария.

загорчава ми

(ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и загорчѝ ми, св.
1. Усещам горчив вкус.
2. Прен. Усещам душевна болка, горчивина. Загорча ѝ от думите на сина ѝ.

загорчи ми

мин. св. загорча̀ ми, мин. прич. загорча̀ло ми, св.вж. загорчава ми.

загоря

загорѝш, мин. св. загоря̀х, мин. прич. загоря̀л, св.вж. [[загарям 1 .



загорѝш, мин. св. загоря̀х, мин. прич. загоря̀л, св.вж. [[загарям
2 ._



загорѝш, мин. св. загорѝх, мин. прич. загорѝл, св.вж. [[загарям
3 .__

загорявам

загоря̀ваш, несв. Загарям 1 .



загоря̀ваш, несв. Загарям 2 .

загорял

вж. загарям

заготовка

мн. загото̀вки, ж.
1. Само ед. Подготовка за производствен процес. Работя в цеха за заготовка на консерви.
2. Спец. Не напълно готово изделие или негова част, предназначено за дообработване в производствения процес.

заготовчик

мн. загото̀вчици, м. Работник, който изработва заготовки.

заграбвам

загра̀бваш, несв. и заграбя, св.
1. Какво. Грабвам, вземам за себе си. Заграби две парчета от баницата в чинията си.
2. Какво. Отнемам, присвоявам насила, без право. Заграбвам власт. Заграбвам къща.
3. Какво. Започвам да грабя.
същ. заграбване, ср.
прил. загра̀бен, загра̀бена, загра̀бено, мн. загра̀бени.

заграбване

вж. заграбвам

заграбча

загра̀бчиш, мин. св. загра̀бчих, мин. прич. загра̀бчил, св.вж. заграбчвам.

заграбчвам

загра̀бчваш, несв. и заграбча, св.; Какво. Обхващам плътно с две ръце; сграбчвам. Заграбчи сено и го отнесе на коня.

заграбя

загра̀биш, мин. св. загра̀бих, мин. прич. загра̀бил, св.вж. заграбвам.

заграден

заградѐна, заградѐно, мн. заградѐни, прил.
1. Който има ограда.
2. Който е заобиколен.

заградя

заградѝш, мин. св. заградѝх, мин. прич. заградѝл, св.вж. заграждам.

заграждам

загра̀ждаш, несв. и заградя, св.
1. Какво. Поставям ограда; ограждам. Заграждам двора със зид.
2. Кого, какво. Заобикалям, обкръжавам. Полицаи заградиха къщата.
3. Започвам да градя, да строя.
същ. заграждане, ср.

заграждане

вж. заграждам

заграждение

мн. заграждѐния, ср. Спец. Обикн. мн. Инженерни съоръжения или средства, които се разполагат, за да се забави или спре движението на противника; съоръжения по границата между две държави.

загреба

загребѐш, мин. св. загрѐбах, мин. прич. загрѐбал, св.вж. [[загребвам 1 .



загребѐш, мин. св. загрѐбах, мин. прич. загрѐбал, св.вж. [[загребвам
2 .__

загребвам

загрѐбваш, несв. и загреба̀ 1 , св. Започвам да греба. Взе веслата и загреба с тях.



загрѐбваш, несв. и загреба̀ 2 , св.; Какво.
1. Вадя, черпя, вземам от нещо течно или насипно. Загребах една лъжица супа.
2. За гребла, гребло на машина и под. — поемам, за да отхвърля или да отместя. Греблото на снегорина загребваше снега.
същ. загребване, ср.

загребване

вж. загребвам

загрея

загрѐеш, мин. св. загря̀х, мин. прич. загря̀л, св.вж. загрявам.

загрижа се

загрѝжиш се, мин. св. загрѝжих се, мин. прич. загрѝжил се, св.вж. загрижвам се.

загрижвам се

загрѝжваш се, несв. и загрѝжа се, св.
1. За какво/за кого. Започвам да полагам грижи.
2. Обземат ме грижи, тревоги. Защо си се загрижила за мене, аз сам ще се справя.

загрижен

загрѝжена, загрѝжено, мн. загрѝжени, прил.
1. Който проявява грижи. Всяка майка е загрижена за доброто на детето си.
2. Който има грижи, тревоги. Беше загрижена, защото баща ѝ беше болен.
3. Който изразява грижа, съдържа грижа. Загрижен поглед. Загрижени думи. Загрижен глас.
нареч. загрижено.
същ. загриженост, загрижеността̀, ж.

загрижено

вж. загрижен

загриженост

вж. загрижен

загробвам

загро̀бваш, несв. и загробя, св.
1. Кого, какво. Погубвам, провалям. Загробих младостта си в тоя балкан.
2. Диал. Кого. Погребвам.
загробвам се/загробя се. — Погубвам се.

загробя

загро̀биш, мин. св. загро̀бих, мин. прич. загро̀бил, св.вж. загробвам.

загрозя

загрозѝш, мин. св. загрозѝх, мин. прич. загрозѝл, св.вж. загрозявам.

загрозявам

загрозя̀ваш, несв. и загрозя, св.; Кого, какво. Правя (хубав) да стане грозен. Мъката я загрозяваше. Разхвърляните отпадъци загрозяваха мястото.
загрозявам се/загрозя се. — Правя себе си грозен; ставам грозен. Загрози се с тая дълга коса.
прил. загрозѐн, загрозѐна, загрозѐно, мн. загрозѐни. Стаята е загрозена от пъстрите пердета.

загрубея

загрубѐеш, мин. св. загрубя̀х, мин. прич. загрубя̀л, св.вж. [[загрубявам 1 ._

загрубя

загрубѝш, мин. св. загрубѝх, мин. прич. загрубѝл, св.вж. [[загрубявам 2 ._

загрубявам

загрубя̀ваш, несв. и загрубея, св.
1. За повърхност, кожа на тялото и др. — от нежен ставам груб. Ръцете ѝ загрубяха от тежката работа.
2. Прен. За душа, сърце, реч — ставам груб. На фронта сърцето му загрубя.



загрубя̀ваш, несв. и загрубя, св.; Какво. Правя да стане груб. Вятърът беше загрубил лицето му. Животът загруби душата му.

загръщам

загръ̀щаш, несв. и загърна, св.
1. Кого, какво. Завивам, увивам, прикривам тялото на някого или негова част с дреха или завивка. Загърни детето с одеяло, че е студено. Загърни хубаво главата си с шала.
2. Какво. За книга, тетрадка — затварям. Някой ми е загърнал книгата, без да отбележи страницата.
загръщам се/загърна се. — Загръщам себе си.
същ. загръщане, ср.
прил. загъ̀рнат, загъ̀рната, загъ̀рнато, мн. загъ̀рнати.

загръщане

вж. загръщам

загрявам

загря̀ваш, несв. и загрея, св.
1. Кого, какво. Стоплям, затоплям. Трябва да загрея един литър вода. Настинал е, ще му загрея гърлото.
2. За част, проводник, машина — поради неизправност или работа ставам прекалено топъл. Контактът загрява. Колата ми е загряла, ще спра.
3. За човек — стоплям се прекалено от движение, работа, алкохол и др.; набирам инерция. Страшно съм загрял, трябва да си почина. Загрял съм, мога да напиша и още една книга.
4. В спорта — раздвижвам се преди тренировка или състезание.
5. Прен. Разг. Разбирам, схващам. Остави го, той загрява бавно.
загрявам се/загрея се. — Стоплям се, затоплям се.
същ. загряване, ср.

загряване

вж. загрявам

загрявка

мн. загрѐвки, ж. Загряване.

загуба

мн. за̀губи, ж.
1. Лишаване от нещо ценно — материални придобивки, човешки живот и т. н. Държавата понася огромни загуби на средства и хора.
2. Намаляване, изчезване. Загуба на тегло.
3. Нежелателно изразходване. Загуба на топлина.
4. Парични щети в производство, търговия. Този месец имам 10% загуба.
5. Неуспех в състезание. Нашият отбор има повече загуби, отколкото победи.

загубвам

загу̀бваш, несв. и загубя, св.
1. Какво. Лишавам се по невнимание от нещо притежавано; изгубвам. Вчера в автобуса си загубих портмонето.
2. Кого. Лишавам се поради смърт, раздяла и под. С тази смърт загубихме верен приятел.
3. Какво. Лишавам се от нещо ценно. Загубвам положение. Загубвам уважение.
4. Какво. Лишавам се от присъщи качества, състояния и под. Загубвам цвят. Загубвам свежестта си. Загубвам търпение.
загубвам се/загубя се. — Губя се (в 1 и 2 знач.).
Загубвам съзнание. — Изпадам в безсъзнание.
Загубвам ума си. 1. — Изпитвам силно влечение към нещо или към някого. Загуби ума си по това момиче.
2. Смутен съм, объркан съм от нещо неочаквано, необикновено. Загубих си ума при вида на толкова пари.
същ. загубване, ср.

загубване

вж. загубвам

загубен

загу̀бена, загу̀бено, мн. загу̀бени, прил.
1. Който е изчезнал, който е на неизвестно място. Намерих загубения ключ.
2. Прен. Пропаднал, изразходен напразно. Загубено време. Загубена младост. Загубени нерви.
3. Прен. Който не е напълно развит психически. Ожени се, но жена му е малко загубена.
4. Прен. Разг. Човек, който не се ориентира бързо в обстоятелствата, не извлича полза от тях. Винаги си е бил загубен, само работи, а от нищо не се възползва.

загубя

загу̀биш, мин. св. загу̀бих, мин. прич. загу̀бил, св.вж. загубвам.

загъвам

загъ̀ваш, несв. и загъна, св.; какво/кого. Увивам, огъвам. Загъна сиренето в хартия.
загъвам се/загъна се. — Увивам се, завивам се. Загъни се с това палто.
същ. загъване, ср.
прил. загъ̀нат, загъ̀ната, загъ̀нато, мн. загъ̀нати.

загъване

вж. загъвам

загъвачен

загъва̀чна, загъва̀чно, мн. загъва̀чни, прил.
1. Който е предназначен за загъване. Загъвачна машина.
2. Който се отнася до загъване. Загъвачен цех.

загъна

загъ̀неш, мин. св. загъ̀нах, мин. прич. загъ̀нал, св.вж. загъвам.

загърбвам

загъ̀рбваш, несв. и загърбя, св.; Кого, какво.
1. Заставам с гръб към някого. Не загърбвай така момичето, не е културно!
2. Прен. Пренебрегвам. Загърбил работата и тръгнал по разходки. Загърбил жена си и тръгнал по други. Загърбвам дълга си.
3. Не обръщам внимание, преодолявам. Загърбвам грижите.
загърбвам се/загърбя се. — Обръщам се с гръб.

загърбен

загъ̀рбена, загъ̀рбено, мн. загъ̀рбени, прил.
1. Който е застанал с гръб.
2. Който не се върши добре, пренебрегнат. Загърбена работа е тая, остави я.

загърбя

загъ̀рбиш, мин. св. загъ̀рбих, мин. прич. загъ̀рбил, св.вж. загърбвам.

загърмя

загърмѝш, мин. св. загърмя̀х, мин. прич. загърмя̀л, св.вж. загърмявам.

загърмявам

загърмя̀ваш, несв. и загърмя, св. Започвам да гърмя.

загърна

загъ̀рнеш, мин. св. загъ̀рнах, мин. прич. загъ̀рнал, св.вж. загръщам.

зад

предлог.
1. За означаване на място откъм гърба или откъм обратната за нас страна. Децата са строени едно зад друго. Зад къщата има градина. Зад върха изгряваше слънцето.
2. За означаване на обект или лице, под чието прикритие съществува нещо. Кой се крие зад тази фирма?
3. За посочване на лице или обект, което получава подкрепата на някого. По този въпрос аз стоя зад тебе.
Зад граница. — В чужбина.

зад-

представка. В състава на прилагателни имена със значение отвъд някакво пространство или някакви предели, напр. задгранѝчен, задмо̀рски, задокеа̀нски.

задавам

зада̀ваш, несв. и задам, св.
1. Какво, На кого. Поставям, давам, най-често въпрос. В полицията му зададоха много въпроси.
2. Какво, На кого. Поставям, възлагам (задачи, работа и под.). Задават им много домашни.
3. Започвам да давам. От една година сме задавали пари за този строеж.
същ. задаване, ср.

задавам се

зада̀ваш се, несв. и зада̀м се, св. Показвам се, като идвам отдалече. В далечината се зададе кораб.

задаване

вж. задавам

задавен

зада̀вена, зада̀вено, мн. зада̀вени, прил. За глас, вик, звук, шум — който е тих, приглушен, дрезгав. Говореше тихо, със задавен глас. Колата издаваше задавен шум.
нареч. задавено.

задавено

вж. задавен

задавя

зада̀виш, мин. св. зада̀вих, мин. прич. зада̀вил, св.вж. задавям.

задавям

зада̀вяш, несв. и задавя, св.; Кого.
1. За храна или течност — влизам в дихателната тръба и преча на дишането.
2. За мъгла, дим и под. — задушавам. Димът го задави и той се закашля.
3. Прен. За силно чувство — задушавам, давя. Силната радост я задави.
задавям се/задавя се. 1. — Не мога да дишам от храна или течност в дихателната тръба или от храна с неочаквано остър вкус (лют, кисел). Ядеше много бързо и често се задавяше.
2. Не мога да дишам от дим, мъгла и под.
3. Прен. За машина — не функционирам поради постъпване на прекалено много гориво или на много материал; издавам дрезгав шум.
същ. задавяне, ср.

задавяне

вж. задавям

задам

зададѐш, мин. св. зада̀дох, мин. прич. зада̀л, св.вж. задавам.

задам се

зададѐш се, мин. св. зада̀дох се, мин. прич. зада̀л се, св.вж. задавам се.

задание

мн. зада̀ния, ср. Спец. Оперативна военна задача.

задача

мн. зада̀чи, ж.
1. Въпрос, на който при зададени условия се търси отговор чрез математически изчисления или чрез разсъждения. Математическа задача. Логическа задача.
2. Определена работа или цел, която трябва да се изпълни. Задачата за днес е да прекопаем градината.

задбалкански

задбалка̀нска, задбалка̀нско, мн. задбалка̀нски, прил. Областите отвъд Балкана, между Стара планина и Средна гора.

задвижа

задвѝжиш, мин. св. задвѝжих, мин. прич. задвѝжил, св.вж. задвижвам.

задвижвам

задвѝжваш, несв. и задвижа, св.; Какво.
1. Правя да се движи, привеждам в движение. Горещият въздух задвижва буталото.
2. Започвам да движа. Задвижи очите си наляво надясно.
задвижвам се/задвижа се. — Започвам да се движа, задействам се.
същ. задвижване, ср.

задвижване

вж. задвижвам

задграничен

задгранѝчна, задгранѝчно, мн. задгранѝчни, прил.
1. Който се намира или се извършва извън границите на страната. Задгранични роднини. Задгранична командировка.
2. Който е предназначен за чужбина или е свързан с чужбина. Задграничен паспорт.

задгробен

задгро̀бна, задгро̀бно, мн. задгро̀бни, прил. Който е свързан според религиозните представи с живот след смъртта. Задгробен свят.

задебелея

задебелѐеш, мин. св. задебеля̀х, мин. прич. задебеля̀л, св.вж. задебелявам.

задебелявам

задебеля̀ваш, несв. и задебелея, св. Разг. Ставам по-пълен, по-дебел. От обилното ядене задебеля и загрубя.

задействам

задѐйстваш, несв. и св.
1. Какво. Привеждам в действие механизъм и под. Ръчката трябва да задейства колелото.
2. Започвам да действам. Организацията задейства успешно.
3. Прен. Разг. Кого. Организирам, карам да прави нещо. Ще задействам децата и ще изчистим бързо.
същ. задействане, ср.

задействане

вж. задействам

задействувам

задѐйствуваш, несв. и св. Задействам.

заделя

заделѝш, мин. св. заделѝх, мин. прич. заделѝл, св.вж. заделям.

заделям

задѐляш, несв. и заделя, св.; какво/от какво.
1. Отделям част от общото с някаква цел. Закъсня и ти заделих от яденето.
2. Отделям, натрупвам, спестявам. Пет години съм заделял, за да построя тази къща.
заделям се/заделя се. — Отделям се от другите. Една овца се заделила и изчезнала.

заден

за̀дна, за̀дно, мн. за̀дни, прил.
1. Който се намира отзад. Задно колело. Заден двор.
2. Прен. За мисъл, цел и под. — който е таен, подъл, нечестен. Говоря ти без задни мисли.
Давам заден ход. 1. — За превозно средство — движа се назад.
2. Прен. Отказвам се от намеренията си. Заден двор. Прен. Неофициален, неподреден, нечист. Отивам на заден план. Ставам с второстепенна важност.

задето

нареч. и съюз. Разг. Защото, понеже, затова че. Сърдя ти се, задето ме излъга.

задигам

задѝгаш, несв. и задигна, св.
1. Разг. Какво. Отмъквам, открадвам. Крадецът задигнал пари и ценни предмети.
2. Започвам да дигам. Децата едно след друго задигаха ръце.

задигна

задѝгнеш, мин. св. задѝгнах, мин. прич. задѝгнал, св.вж. задигам.

задимен

задимѐна, задимѐно, мн. задимѐни, прил. Който е изпълнен с дим; където има дим. Задимена стая. Задимено място.

задимя

задимѝш, мин. св. задимѝх, мин. прич. задимѝл, св.вж. задимявам.

задимявам

задимя̀ваш, несв. и задимя, св.
1. Какво. Изпълвам с пушек, с дим. Бяха задимили стаята така, че не се виждаха.
2. Започвам да димя. Сутрин задимяваха комините.
задимявам се/задимя се. — Изпълвам се с дим.
същ. задимяване, ср.

задимяване

вж. задимявам

задирвам

задѝрваш, несв. и задѝря 1 , св.; Какво. Започвам да диря, да търся.

задиря

задѝриш, мин. св. задѝрих, мин. прич. задѝрил, св.вж. задирвам.



задѝриш, мин. св. задѝрих, мин. прич. задѝрил, св.вж. задирям.

задирям

задѝряш, несв. и задѝря 2 , св.; Кого.
1. Ухажвам настоятелно, изразявам чувства на симпатия или любов.
2. Закачам, задявам.

задкулисен

задкулѝсна, задкулѝсно, мн. задкулѝсни, прил. Таен, скрит, непочтен. Задкулисни ходове. Задкулисни игри.
нареч. задкулисно.

задкулисно

вж. задкулисен

задлъжнея

задлъжнѐеш, мин. св. задлъжня̀х, мин. прич. задлъжня̀л, св.вж. задлъжнявам.

задлъжнявам

задлъжня̀ваш, несв. и задлъжнея, св.; на кого, с какво. Правя дългове, ставам длъжен. Задлъжнял съм със 100 000 лева.

задмина

задмѝнеш, мин. св. задмѝнах, мин. прич. задмѝнал, св.вж. задминавам.

задминавам

задмина̀ваш, несв. и задмина, св.; Кого, какво.
1. Настигам и изпреварвам в движение. В планината трудно се задминават камионите.
2. Подминавам, което не се движи. Задминахме магазина, който търсим.
3. Прен. Изпреварвам по степен на развитие, по успех и под. По немски настигна и задмина всички.
същ. задминаване, ср.
прил. задмѝнат, задмѝната, задмѝнато, мн. задмѝнати.

задминаване

вж. задминавам

задморски

задмо̀рска, задмо̀рско, мн. задмо̀рски, прил. Който се отнася до място или страна отвъд море. Задморски страни. Задморски плодове. Задморски пътувания.

задник

мн. за̀дници, (два) за̀дника, м.
1. Задни седалищни части от тялото на човек или животно; дупе, дирник.
2. Спец. Задна част на дреха.
Стоя си на задника. — Стоя или живея кротко, мирно; не предприемам нищо.
Да ми види задникът път. — Пътувам напразно.
Опря ми яйце до задника. — В последния момент (върша нещо).
Не ми стиска на задника. — Нямам смелост за нещо.
Сядам си на задника. 1. — Захващам се сериозно за работа.
2. Примирявам се с някакви обстоятелства, укротявам се.



мн. за̀дници, (два) за̀дника, м. Диал. Вътрешна стая без прозорци в селска къща за дрехи или храна; килер.

задница

мн. за̀дници, ж.
1. Задни части на животно или на човек (заедно с краката).
2. Задна част (на кола, каруца и др.) (заедно с колелата).
3. Спец. Задна част на дреха.
4. Диал. Задник 2 .

заднишката

нареч. Заднишком.

заднишком

нареч. Със задната част напред. Тръгна заднишком към вратата, като продължаваше да говори.

задноезичен

задноезѝчна, задноезѝчно, мн. задноезѝчни, прил. Спец. За гласни или съгласни — които се образуват посредством задната част на езика. Г, к, х са задноезични съгласни.

задоволен

задоволѐна, задоволѐно, мн. задоволѐни, прил.
1. Който има това, което желае; удовлетворен.
2. Който има всичко, от което се нуждае. Нищо не му липсваше, беше напълно задоволен.

задоволеност

вж. задоволявам

задоволителен

задоволѝтелна, задоволѝтелно, мн. задоволѝтелни, прил. Който задоволява за известни условия или обстоятелства. Успехът ѝ по математика е задоволителен.

задоволство

ср., само ед. Приятно чувство от постигане на нещо; удовлетвореност. Изпита задоволство при вида на подредената маса.

задоволя

задоволѝш, мин. св. задоволѝх, мин. прич. задоволѝл, св.вж. задоволявам.

задоволявам

задоволя̀ваш, несв. и задоволя, св.; Кого, какво. Удовлетворявам (отговарям на) нужди, желания или изисквания. Задоволих жаждата си с чаша вода. Свири на пиано, за да задоволи желанието на баща си.
задоволявам се/задоволя се. 1. — Изпитвам удовлетворение от това, което получавам. Задоволих се от нейния отговор.
2. Смятам, че нещо отговаря на потребностите, желанията или изискванията ми. Бих се задоволила и само с твоето уважение.
3. Снабдявам се. С вода се задоволяваме от кладенеца.
същ. задоволяване, ср.
същ. задоволеност, задоволеността̀, ж.

задоволяване

вж. задоволявам

задомя

задомѝш, мин. св. задомѝх, мин. прич. задомѝл, св.вж. задомявам.

задомявам

задомя̀ваш, несв. и задомя, св. Разг. Кого. Оженвам. Баща ѝ я задоми твърде малка.
задомявам се/задомя се. — Женя се, създавам семейство.
прил. задомѐн, задомѐна, задомѐно, мн. задомѐни.

задочен

задо̀чна, задо̀чно, мн. задо̀чни, прил.
1. Който става в отсъствие на лицето, с което е свързан. Задочни съвети. Задочна присъда.
2. За курс на обучение — който се осъществява без постоянни учебни занятия. Задочно обучение.
нареч. задочно.

задочник

мн. задо̀чници, м. Мъж, който се обучава задочно.

задочничка

мн. задо̀чнички, ж. Жена задочник.

задочно

вж. задочен

задраскам

задра̀скаш, св.вж. задрасквам.

задрасквам

задра̀скваш, несв. задра̀скам, св.
1. Какво. Унищожавам написано с черта; зачертавам. Задраскай това изречение.
2. Прен. Кого, какво. Унищожавам, обезсилвам. Задрасквам успехите си. Задрасквам любовта си.
3. Започвам да драскам. Кучето задраска с нокти земята.

задремвам

задрѐмваш, несв. Задрямвам.

задремя

задрѐмеш, мин. св. задря̀мах, мин. прич. задря̀мал, св.вж. задрямвам.

задруга

мн. задру̀ги, ж.
1. Сдружение за обща стопанска дейност на кооперативна основа. Задруга на майсторите на народни занаяти.
2. ист. У южните славяни — семейна община.

задружен

задру̀жна, задру̀жно, мн. задру̀жни, прил.
1. Който е съвместен, общ, колективен. Задружен живот. Задружни усилия.
2. За група от хора — който е единен, сплотен, сговорен. Задружно семейство.
нареч. задружно.

задружно

вж. задружен

задръжка

мн. задръ̀жки, ж.
1. Пречка, спънка, задържане, забавяне.
2. Обикн. мн. Морални или волеви самоограничения в поведението. Напиваше се и говореше без задръжки.

задръствам

задръ̀стваш, несв. и задръстя, св.; Какво.
1. Изпълвам ограничено пространство до непроходимост. Задръствам улицата.
2. Прен. Претрупвам (съзнание, теория) обикн. с ненужни подробности.
задръствам се/задръстя се. — Изпълвам се до непроходимост. Пътят се е задръстил с коли.
същ. задръстване, ср.
прил. задръ̀стен, задръ̀стена, задръ̀стено, мн. задръ̀стени.
Задръстен човек. — Който не може да мисли свободно, скован е от теории или принципи.

задръстване

вж. задръствам

задръстя

задръ̀стиш, мин. св. задръ̀стих, мин. прич. задръ̀стил, св.вж. задръствам.

задрямал

вж. задрямвам

задрямвам

задря̀мваш, несв. и задремя, св.
1. Заспивам леко, повърхностно.
2. Прен. Притихвам, утихвам. Селото беше задрямало под снега.
същ. задрямване, ср.
прил. задрямал, задря̀мала, задря̀мало, мн. задря̀мали.

задрямване

вж. задрямвам

задстомашен

задстома̀шна, задстома̀шно, мн. задстома̀шни, прил.
Задстомашна жлеза. — Орган у човека и гръбначните животни, разположен зад стомаха и отделящ важни хормони; панкреас.

задух

м., само ед.
1. Голяма горещина, жега. Не се диша в този задух.
2. Спарен, застоял въздух. От стаята ме лъхна задух и тежка миризма.



м., само ед. Астма.

задуха

ж., само ед. Разг.
1. Задух 1 . 2. Задух 2 .

задуша

задушѝш, мин. св. задушѝх, мин. прич. задушѝл, св.вж. задушавам 1 .



задушѝш, мин. св. задушѝх, мин. прич. задушѝл, св.вж. [[задушавам
2 .__



заду̀шиш, мин. св. заду̀ших, мин. прич. заду̀шил, св.вж. [[задушвам.

задушавам

задуша̀ваш, несв. и задуша̀ 1 , св.
1. Кого. За болест, силна миризма, газове или силни чувства — преча на свободното дишане; задавям. Газовете от горенето започнаха да го задушават.
2. Кого. Чрез силна прегръдка, притискане преча на свободното дишане. Задуши я в силните си прегръдки.
3. Прен. Какво. Потискам, преча да расте или да се развива. Тревата е задушила нежните цветя. Конкуренцията задушава малките магазини. Задушавам идеи.
4. Прен. Какво. Потискам в себе си чувство, настроение. Задуши мъката си и се усмихна.
задушава ме/задуши ме.Разг. Пречи ми да дишам. Задушава го от болестта.
задушавам се/задуша се. 1. — Дишам трудно поради недостиг на въздух или поради отровни газове.
2. Умирам от недостиг на въздух или от отровни газове. Няколко миньори се задушили под земята. Умря от задушаване.
3. Прен. Изпитвам чувството, че не мога да живея или да се изявявам свободно.
същ. задушаване, ср.



задуша̀ваш, несв. и задуша̀ 2 , св. Варя с малко течност в затворен съд.
същ. задушаване, ср.

задушаване

вж. задушавам

задушвам

заду̀шваш, несв. и задуша, св. Започвам да душа. Кучето задуши по следите.

задушевен

задушѐвна, задушѐвно, мн. задушѐвни, прил. Който е дълбоко искрен, сърдечен, топъл. Задушевен разговор. Задушевен тон. Задушевна вечер.
същ. задушевност, задушевността̀, ж.

задушевност

вж. задушевен

задушен

задушѐна, задушѐно, мн. задушѐни, прил.
1. Който е в безсъзнание или е мъртъв поради недостиг на въздух или от отровни газове. Задушен е от газовете, но ще се оправи.
2. Който е потиснат или унищожен. Задушен порив. Задушени цветя.
3. Приглушен. Задушени гласове.



задушѐна, задушѐно, мн. задушѐни, прил. За ядене — приготвено чрез задушаване. Задушено свинско.



заду̀шна, заду̀шно, мн. заду̀шни, прил.
1. Който е труден за дишане (влажен, горещ, мръсен). Задушен въздух.
2. В който трудно се диша. Задушен ден.
3. За помещение — изпълнен с мръсен, застоял въздух. Задушна стая.

задушлив

задушлѝва, задушлѝво, мн. задушлѝви, прил. Който предизвиква задушаване. Задушлив газ. Задушлива смрад.

задушница

мн. заду̀шници, ж. В християнската религия — общ помен на умрелите, обикн. на гробища.
Наял се като попско дете на задушница. — Наял се до насита.

задълбавам

задълба̀ваш, несв. и задълбая, св.
1. Навлизам дълбоко навътре. Задълбах с мотиката надолу в пръстта. Задълбах в гората.
2. Прен. Навлизам в проблем, отношения; задълбочавам.
задълбавам се/задълбая се. — Задълбочавам се.

задълбая

задълба̀еш, мин. св. задълба̀х, мин. прич. задълба̀л, св.вж. задълбавам.

задълбоча

задълбочѝш, мин. св. задълбочѝх, мин. прич. задълбочѝл, св.вж. задълбочавам.

задълбочавам

задълбоча̀ваш, несв. и задълбоча, св.; Какво. Навлизам дълбоко в същност, в отношения и под. Задълбочавам изследванията по въпроса.
задълбочавам се/задълбоча се. 1. — Ставам по-дълбок, навлизам в същността си. Кризата се задълбочи.
2. В какво. Вниквам в нещо, съсредоточавам вниманието си, навлизам в същността. Задълбочих се в теорията.
същ. задълбочаване, ср.

задълбочаване

вж. задълбочавам

задълбочен

задълбочѐна, задълбочѐно, мн. задълбочѐни, прил.
1. Който е съсредоточил вниманието си над нещо или е навлязъл в същността.
2. Който е стигнал до същността на проблем. Задълбочено проучване.
нареч. задълбочено.

задълбочено

вж. задълбочен

задължа

задължѝш, мин. св. задължѝх, мин. прич. задължѝл, св.вж. задължавам.

задължавам

задължа̀ваш, несв. и задължа, св.
1. Кого. Натоварвам, заставям да направи нещо. Задължих я да ми помага.
2. Кого. Карам да се чувства задължен. Много ме задължавате с тази услуга.
задължавам се/задължа се. — Поемам задължение.

задължен

задължѐна, задължѐно, мн. задължѐни, прил.
1. Който е поел отговорност, задължение. Задължен съм всеки ден да почиствам стаята.
2. Който трябва да се отблагодари, да се отплати, в дълг е.
3. Който е взел пари в заем.

задължение

мн. задължѐния, ср.
1. Нещо, което съм длъжен да изпълня.
2. Ангажимент по договор или морал. Имам задължения към родителите си.

задължителен

задължѝтелна, задължѝтелно, мн. задължѝтелни, прил.
1. Който трябва да се направи или спази. Задължителни условия. Задължителна почивка.
2. Който трябва да бъде винаги присъщ. Задължителна усмивка.
нареч. задължително.

задължително

вж. задължителен

задълнал

вж. дълнал

задънвам

задъ̀нваш, несв. и задъня, св.; Какво.
1. Поставям дъно на нещо, отворено в двата си края. Задънвам каца.
2. Правя непроходим; задръствам. Задънвам улица.
3. Прен. Разг. Насищам, задоволявам. Три гърла са, не можеш да ги задъниш.
4. Диал. Покривам дъното на съд, който трябва да напълня. Задъни ли вече щайгата?
задънвам се/задъня се. 1. — Задръствам се. Да се задъниш, дано!
2. Засищам се, задоволявам се.
прил. задънен, задъ̀нена, задъ̀нено, мн. задъ̀нени.

задънен

вж. задънвам

задъня

задъ̀ниш, мин. св. задъ̀них, мин. прич. задъ̀нил, св.вж. задънвам.

задържа

задържѝш, мин. св. задържа̀х, мин. прич. задържа̀л, св.вж. задържам.

задържам

задъ̀ржаш, несв. и задържа, св.
1. Кого, какво. Спирам за по-дълго в същото положение. Задържа ръката си в неговата. Задържам погледа си върху нея. Задържам парите у себе си.
2. Кого, какво. Спирам при движението му, забавям. Задръж топката.
3. Кого, какво. С усилие временно възпирам настъпление, развитие. Задържам противникови войски.
4. При бременност — запазвам плода от преждевременно изхвърляне.
5. Кого. Арестувам, затварям за кратко. Задържаха го в полицията.
задържам се/задържа се. 1. — Оставам, спирам се някъде. Задържах се на село два дни.
2. Оставам в същото положение, в същата степен. Времето се задържа цял месец горещо.
същ. задържане, ср.

задържан

задържа̀на, задържа̀но, мн. задържа̀ни, прил.
1. Който е арестуван, отведен в полицията.
2. Който е отнет временно. Задържани вещи. Задържана кола.
3. Който е спиран някъде, спъван, насъбран. Задържано развитие. Задържани течности в тъканите.

задържане

вж. задържам

задъхам се

задъ̀хаш се, мин. св. задъ̀хах се, мин. прич. задъ̀хал се, св.вж. задъхвам се.

задъхан

вж. задъхвам се

задъхвам се

задъ̀хваш се, несв. и задъ̀хам се, св. От умора, болест, горещина или силни чувства — дишам тежко и учестено. Задъхваше се по стълбите.
прил. задъхан, задъ̀хана, задъ̀хано, мн. задъ̀хани.

задявам

задя̀ваш, несв. и задяна, св.
1. Какво. Слагам на гърба си товар или торба с помощта на върви, ремъци и под.
2. Кого. Ухажвам.
3. Кого. Шегувам се, закачам.
задявам се/задяна се.С кого. Закачам се, шегувам се.

задяна

задѐнеш, мин. св. задя̀нах, мин. прич. задя̀нал, св.вж. задявам.

заедно

нареч.
1. Съвместно, общо. Работим заедно.
2. Едновременно. Завършихме училище заедно.

заек

мн. за̀йци, (два) за̀ека, м. Животно от семейството на гризачите, с дълги задни крака и дълги уши, с месо, което се употребява за храна, а кожата му — за дрехи.
2. Прен. Разг. Новопостъпил войник, ученик, студент.
Гърмян заек. — Опитен в нещо.
Спя като заек. — Спя леко.
С един куршум два заека (удрям). — С едно усилие, наведнъж свършвам две неща.

заеквам

заѐкваш, несв. и заекна, св. Изговарям някои звукове или срички със задържане или повтаряне; запъвам се.

заекване

мед. Разстройство в плавността на протичане на речта. Ритмичната последователност в изговарянето на звуци, срички или думи се нарушава чрез удължаване на определени звуци, повторение на срички, паузи.

заекна

заѐкнеш, мин. св. заѐкнах, мин. прич. заѐкнал, св.вж. заеквам.

заем

мн. за̀еми, (два) за̀ема, м.
1. Пари или вещи, които дадено лице получава или дава временно с определени условия за връщане.
2. Кредит от банка. Безлихвен заем.

заема

заѐмеш, мин. св. заѐх, мин. прич. заѐл, св.вж. [[заемам 1 .



заѐмеш, мин. св. заѐх, мин. прич. заѐл, св.вж. [[заемам
2 .__

заема се

заѐмеш се, мин. св. заѐх се, мин. прич. заѐл се, св.вж. заемам се.

заемам

заѐмаш, несв. и заѐма 1 , св.
1. Какво. Давам или получавам в заем. Ще ми заемеш ли сто лева за десет дни?
2. Приемам чужди идеи, мисли, думи от чужд език. Заели сме много думи от френски език.
прил. зает, заѐта, заѐто, мн. заѐти.



заѐмаш, несв. и заѐма 2 , св.; Какво.
1. Изпълвам някакво място; намирам се някъде. Музикантите заеха местата си. Шкафът зае голяма част от стаята. Заемам позиция.
2. Обитавам или владея за някаква дейност. Квартирантката заема една стая.
3. Завземам, превземам.
4. Постъпвам или съм на длъжност, на работно място. Заемам редакторско място.
5. Нареждам се според представяне в състезание по важност, значение. Нашият отбор по футбол зае последното място. Въпросът заема първо място.
6. Прен. Обземам, изпълвам време, мисли и др. Тази любов зае всичките ѝ мисли. Науката заемаше цялото му внимание.
7. Придобивам вид, поза, изражение.
8. Изразявам, застъпвам становище.

заемам се

заѐмаш се, несв. и заѐма се, св.
1. С какво. Залавям се, захващам се с някаква работа. Аз ще се заема с готвенето, а ти си почети вестник.
2. С какво. Ангажирам се, наемам се, обикн. с трудна задача, работа. Ще се заемеш ли с доставянето на стоката?

заемен

заѐмна, заѐмно, мн. заѐмни, прил.
1. Спец. Който се отнася до заем.
2. Който може да се заеме. Заемен капитал.
3. Който е свързан със заемане на книги от библиотека. Заемна служба. Служба и помещение в библиотека за раздаване на книги на читатели. Заемната служба работи от 8 часа̀.

заемка

мн. заѐмки, ж.
1. Спец. Дума, заета от чужд език, обикн. за назоваване на ново понятие.
2. Нещо, заето от друг народ, в областта на културата.

заемодател

заемода̀телят, заемода̀теля, мн. заемода̀тели, м. Този, който дава заем.

заемоискател

заемоиска̀телят, заемоиска̀теля, мн. заемоиска̀тели, м. Спец. Лице, което иска заем, обикн. от учреждение.

заесени се

мин. св. заесенѝ се, мин. прич. заесенѝло се, св.вж. заесенява се.

заесенява се

несв. и заесенѝ се, св. Настъпва есента, започва да се чувства есента.

зает

заѐта, заѐто, мн. заѐти, прил. Който е получен в заем. Заети пари. Заета рокля.



заѐта, заѐто, мн. заѐти, прил.
1. Който има да върши нещо. Днес ще бъда много заета.
2. Който е запълнен, ангажиран. Редакторското място е вече заето. Тази маса е заета.
същ. заетост, заетостта̀, ж. Телефонът дава заето. Телефонът излъчва сигнал, означаващ, че по линията в момента се говори.

заетост

вж. зает

заешки

за̀ешка, за̀ешко, мн. за̀ешки, прил.
1. Който е свързан със заек. Заешки уши. Заешка кожа.
2. Който е присъщ на заек. Заешка скорост.
Заешко сърце. — Плах, страхлив.

зажаднея

зажаднѐеш, мин. св. зажадня̀х, мин. прич. зажадня̀л, св.вж. зажаднявам.

зажаднявам

зажадня̀ваш, несв. и зажаднея, св.; За какво.
1. Започвам да изпитвам жажда за вода.
2. Прен. Изпитвам силно желание. Зажадня за устните му.

заженвам

зажѐнваш, несв. и заженя, св.; Кого. Започвам да подготвям женитбата или сватбата на син или дъщеря. Заженвам син.
заженвам се/заженя се. — Решавам да се женя, подготвям се да се женя.

заженя

зажѐниш, мин. св. зажѐних, мин. прич. зажѐнил, св.вж. заженвам.

заживея

заживѐеш, мин. св. заживя̀х, мин. прич. заживя̀л, св.вж. заживявам.

заживявам

заживя̀ваш, несв. и заживея, св.
1. Започвам да живея поновому. Заживявам в града.
2. Диал. За рана — заздравявам.

заздравея

заздравѐеш, мин. св. заздравя̀х, мин. прич. заздравя̀л, св.вж. [[заздравявам 2_ .

заздравя

заздравѝш, мин. св. заздравѝх, мин. прич. заздравѝл, св.вж. [[заздравявам 1_ .

заздравявам

заздравя̀ваш, несв. и заздравя, св.; какво. Правя нещо по-здраво, по-стабилно; укрепвам. Лепилото ще заздрави сместа. Детето ще заздрави брака им.
прил. заздравѐн, заздравѐна, заздравѐно, мн. заздравѐни.



заздравя̀ваш, несв. и заздравея, св. За рана — зараствам. Раната заздравя за един месец.
прил. заздравя̀л, заздравя̀ла, заздравя̀ло, мн. заздравѐли.

заземя

заземѝш, мин. св. заземѝх, мин. прич. заземѝл, св.вж. заземявам.

заземявам

заземя̀ваш, несв. и заземя, св.; Какво. Свързвам за безопасност (чрез проводник) електрически уред със земята.
същ. заземяване, ср.
прил. заземѐн, заземѐна, заземѐно, мн. заземѐни.

заземяване

вж. заземявам

зазидам

зазѝдаш, мин. св. зазѝдах, мин. прич. зазѝдал, св.вж. зазиждам.

зазидвам

зазѝдваш, несв. Зазиждам.

зазиждам

зазѝждаш, несв. и зазидам, св.
1. Какво. Затварям отвор със зид, със стена. Зазиждам прозорец.
2. Какво. Поставям в зид. Зазиждам пари.
3. Кого, какво. Оставям в помещение, като затварям всички отвори със зид.
4. В народните поверия — вграждам нечия сянка, за да стане градежът по-здрав.

зазими се

мин. св. зазимѝ се, мин. прич. зазимѝло се, св.вж. зазимява се.

зазимя

зазимѝш, мин. св. зазимѝх, мин. прич. зазимѝл, св.вж. зазимявам.

зазимява се

несв. и зазимѝ се, св. Времето става зимно. Тази година се зазими рано.

зазимявам

зазимя̀ваш, несв. и зазимя, св.; Какво. Подготвям за прекарване на зимата — машини, животни и др.
зазимявам се/зазимя се. — Започвам да карам зимата. Пак се зазимих без ново палто.
прил. зазимѐн, зазимѐна, зазимѐно, мн. зазимѐни.

зазори

мин. св. зазорѝ, мин. прич. зазорѝло, св.вж. зазорява.

зазорява

несв. и зазори, св. Разсъмва се, развиделява се.
зазорява се/зазори се. — Зазорява.

зазубрен

вж. зазубрям

зазубря

зазу̀бриш, мин. св. зазу̀брих, мин. прич. зазу̀брил, св.вж. зазубрям.

зазубрям

зазу̀бряш, несв. и зазубря, св.; Какво.
1. Научавам наизуст, механично.
2. Започвам да зубря.
прил. зазубрен, зазу̀брена, зазу̀брено, мн. зазу̀брени.

зазяпам се

зазя̀паш се, св.вж. зазяпвам се.

зазяпвам се

зазя̀пваш се, несв. и зазя̀пам се, св.; по какво.
1. Гледам втренчено и дълго, заглеждам се, захласвам се. Зазяпвам се по витрините.
2. Прен. Увличам се. От малък се зазяпваше по машинките.
3. Прен. Задявам се, закачам се. Зазяпвам се по жени.

заигравам

заигра̀ваш, несв. и заиграя, св.
1. Започвам да играя.
2. Кого. Залъгвам, забавлявам дете.
3. С кого. Увличам се, флиртувам. Не заигравай с властта.
заигравам се/заиграя се. — Увличам се в игра. Заиграва се и не се прибира да яде.
същ. заиграване, ср.

заиграване

вж. заигравам

заиграя

заигра̀еш, мин. св. заигра̀х, мин. прич. заигра̀л, св.вж. заигравам.

заимствам

заѝмстваш, несв. и св. Приемам, възприемам чужди идеи, мисли, думи и под.
същ. заимстване, ср.

заимстване

вж. заимствам

заимствувам

заѝмствуваш, несв. и св. Заимствам.

заинатя се

заинатѝш се, мин. св. заинатѝх се, мин. прич. заинатѝл се, св.вж. заинатявам се.

заинатявам се

заинатя̀ваш се, несв. и заинатя̀ се, св.
1. Започвам да се инатя.
2. Проявявам инат. Заинати се и се ожени за него.

заинтересовам

заинтересо̀ваш, несв. и св. Заинтересувам.

заинтересован

заинтересо̀вана, заинтересо̀вано, мн. заинтересо̀вани, прил. Заинтересуван.

заинтересувам

заинтересу̀ваш, несв. и св.; кого. Възбуждам интерес. С този въпрос заинтересувах всички.
заинтересувам се.За кого/за какво. Започвам да проявявам интерес. Заинтересувах се за условията на работа.

заинтересуван

заинтересу̀вана, заинтересу̀вано, мн. заинтересу̀вани, прил. Който има и/или проявява интерес.
същ. заинтересуваност, заинтересуваността̀, ж.

заинтересуваност

вж. заинтересуван

заинтригувам

заинтригу̀ваш, несв. и св. Кого. Предизвиквам силно любопитство, интерес. Личността му я заинтригува.
заинтригувам се. — Изпитвам силен интерес, любопитство.
прил. заинтригу̀ван, заинтригу̀вана, заинтригу̀вано, мн. заинтригу̀вани.

зайка

мн. за̀йки, ж. Зайкиня.

зайкиня

мн. зайкѝни, ж. Женски заек.

зайре

ср., само ед.
1. Всички видове зърнени храни, обикн. предназначени за животни.
2. Запаси от зърнени храни.

зайцевъдство

ср., само ед.
1. Организирано отглеждане на питомни зайци.
2. Наука за отглеждане на питомни зайци.

зайцеферма

мн. зайцефѐрми, ж. Ферма за отглеждане на зайци.

зайчар

зайча̀рят, зайча̀ря, мн. зайча̀ри, м.
1. Човек, който отглежда зайци.
2. Ловец, който умее да убива или да лови зайци.
3. Ловно куче, което преследва зайци.

зайчарник

мн. зайча̀рници, (два) зайча̀рника, м. Специално направено помещение или постройка за отглеждане на питомни зайци. Направих два зайчарника от дъски.

зайче

мн. за̀йчета, ср.
1. Малък заек.
2. Малкото на заек.
3. Само мн. Бялата пяна, която се образува на гребена на морски вълни.
Слънчево зайче. — Подвижни светли слънчеви петна в сянка.
Правя слънчево зайче. — С огледало или подобна повърхност отразявам слънчевите лъчи и ги насочвам към някого, за да го заслепя.

зайчи

за̀йча, за̀йче, мн. за̀йчи, прил. Заешки. Зайчи стъпки. Зайча мас.

закален

закалѐна, закалѐно, мн. закалѐни, прил.
1. Който е добил физическа и нравствена издръжливост; кален. Беше закален и не настиваше.
2. Спец. За метал, стъкло и др. — който е добил голяма твърдост чрез силно нагряване и бързо охлаждане. Закалена стомана.

закалителен

закалѝтелна, закалѝтелно, мн. закалѝтелни, прил. Който е предназначен да закалява. Закалителни процедури.

закалка

ж., само ед. Добита от закаляване издръжливост. Имам добра закалка.

закаля

закалѝш, мин. св. закалѝх, мин. прич. закалѝл, св.вж. закалявам.

закалявам

закаля̀ваш, несв. и закаля, св.
1. Кого. Правя някой да стане физически или/и нравствено издръжлив, силен.
2. Какво. Придавам твърдост на метал и др. чрез силно нагряване и бързо охлаждане; калявам.
закалявам се/закаля се. — Ставам кален.
същ. закаляване, ср.

закаляване

вж. закалявам

закана

мн. зака̀ни, ж. Изразена с думи или жест заплаха. Отправям закана.

заканвам

зака̀нваш, несв. и заканя, св.; Кого. Започвам да каня. От един месец съм заканила гости.
заканвам се/заканя се. 1.На кого. Отправям закана. Закани се да му отмъсти.
2. Започвам да възнамерявам нещо, да се каня да направя нещо.

заканителен

заканѝтелна, заканѝтелно, мн. заканѝтелни, прил. Който съдържа и/или изразява закана. Заканителен глас. Заканителен поглед.

заканя

зака̀ниш, мин. св. зака̀них, мин. прич. зака̀нил, св.вж. заканвам.

закарам

зака̀раш, св.вж. закарвам.

закарвам

зака̀рваш, несв. и закарам, св.
1. Какво. Завеждам животни, като ги направлявам; откарвам.
2. Кого, какво. Карам до определено място с превозно средство. Закарах доматите на пазара.
3. Кого. Завеждам принудително някъде. Закараха го в полицията.
4. Започвам да карам. Закара кола на двайсет години.

закача

закачѝш, мин. св. закачѝх, мин. прич. закачѝл, св.вж. [[закачам 1 .



закачѝш, мин. св. закачѝх, мин. прич. закачѝл, св.вж. [[закачам
2 .__

закачалка

мн. закача̀лки, ж.
1. Приспособление от дърво, метал и др. с куки за окачване, обикн. на дрехи.
2. Приспособление с кука за окачване на дреха в гардероб. Трябва да си купя няколко закачалки.
3. Гайка, пришита към дреха, за окачване.
4. Всяко приспособление за окачване.

закачам

зака̀чаш, несв. закача̀ 1 , св.; Какво.
1. Поставям някъде да виси. Закачих си палтото на закачалката.
2. Прикрепям към нещо. Закачих колата към камиона.
закачам се/закача се.За какво. Залавям се, захващам се. Рибата се закачи за въдицата.
същ. закачане, ср.
Закачам на въжето. — Обесвам.



зака̀чаш, несв. и закача̀ 2 , св.
1. Какво. Засягам в края при движение. Закачих чашата и тя падна.
2. Прен. Кого, какво. Засягам с действия, като причинявам неприятности. Съкращенията не го закачиха.
3. Прен. Кого. Задявам, шегувам се. Обича да закача момичетата.
4. Прен. Разг. От какво. Облагодетелствам се. Закачих малко от парите му.
закачам се/закача се. 1. — Засягам се от нещо при движение. Кракът ми се закачи за стъпалото.
2. Задявам се, шегувам се.
С пръст не закачам (някого). — Не правя нищо лошо на някого.
същ. закачане, ср.

закачане

вж. закачам

закачвам

зака̀чваш, несв. Закачам 1 .

закачка

мн. зака̀чки, ж. Шега, задяване.
Имам закачка (с някого). — Имам приятелски, интимни отношения.

закачлив

закачлѝва, закачлѝво, мн. закачлѝви, прил.
1. Който обича да се шегува, да се закача.
2. Който изразява или съдържа закачка, предизвикателство. Закачлив поглед.
нареч. закачливо.

закашля

зака̀шлиш, мин. св. зака̀шлих, мин. прич. зака̀шлил, св.вж. закашлям.

закашлям

зака̀шляш, несв. и закашля, св. Започвам да кашлям.
закашлям се/закашля се. — Започвам да кашлям дълбоко, продължително.

заквасвам

заква̀сваш, несв. и заквася, св. Подквасвам.

закваска

ж., само ед.
1. Вещество, което предизвиква подквасване; подквас.
2. Прен. Склонност, заряд, който съм получил. Творческа закваска.

заквася

заква̀сиш, мин. св. заква̀сих, мин. прич. заква̀сил, св.вж. заквасвам.

закича

закѝчиш, мин. св. закѝчих, мин. прич. закѝчил, св.вж. закичвам.

закичвам

закѝчваш, несв. и закича, св.; Какво. Втъквам, забождам цвете в коса или на дреха за украшение.
закичвам се/закича се. — Закичвам себе си.
прил. закѝчен, закѝчена, закѝчено, мн. закѝчени.

заклатвам

закла̀тваш, несв. Заклащам.

заклатя

закла̀тиш, мин. св. закла̀тих, мин. прич. закла̀тил, св.вж. заклащам.

заклащам

закла̀щаш, несв. и заклатя, св.; Какво.
1. Започвам да клатя. Заклати глава.
2. Клатя малко, поклащам. Ветрецът заклащаше листата и те зашумяваха.
заклащам се/заклатя се. 1. — Започвам да се клатя, залюлявам се.
2. Тръгвам нанякъде, като се клатя. Старицата се заклати по улицата.

заклевам

заклѐваш, несв. и закълна, св.; Кого.
1. Настойчиво искам от някого да направи нещо, като под клетва (в 1 знач.). Заклевам те да не напускаш страната си.
2. Организирам клетва на войници. Вчера заклехме младите войници.
заклевам се/закълна се. — Давам клетва. Заклех ѝ се във вярност.

заклеймен

вж. заклеймявам

заклеймя

заклеймѝш, мин. св. заклеймѝх, мин. прич. заклеймѝл, св.вж. заклеймявам.

заклеймявам

заклеймя̀ваш, несв. и заклеймя, св.; Кого, какво. Осъждам остро, изобличавам публично. Заклеймиха изменниците.
прил. заклеймен, заклеймѐна, заклеймѐно, мн. заклеймѐни.

заклет

заклѐта, заклѐто, мн. заклѐти, прил.
1. Който пази неизменно някакво качество, като по клетва. Заклет въздържател. Заклет ерген.
2. Който е дал клетва.

заклещвам

заклѐщваш, несв. и заклещя, св.; Какво. Поставям или попадам на тясно място, от което е трудно да освободя, да извадя. Заклещих си крака в една дупка между камъните.
заклещвам се/заклещя се. — Попадам на тясно място, от което е трудно да изляза. Костта се заклещи между зъбите ѝ.
същ. заклещване, ср.

заклещване

вж. заклещвам

заклещтвам

, заклещваш, несв. и заклещя, св. ; какво. Поставям или попадам на тясно място, от което е трудно да освободя, да извадя. Заклещих си крака в една дупка между камъните. — заклещвам се/заклещя се. Попадам на тясно място, от което е трудно да изляза. Костта се заклещи между зъбите -.същ. заклещване, ср.

заклещя

заклѐщиш, мин. св. заклѐщих, мин. прич. заклѐщил, св.вж. заклещвам.

заклинам

заклѝнаш, несв. Заклевам (в 1 знач.).

заклинание

мн. заклина̀ния, ср. Магически формули, изрази с тайнствено значение, отправени към свръхестествени сили. Жената шепнеше заклинания над болното дете.

заклинателен

заклина̀телна, заклина̀телно, мн. заклина̀телни, прил. Който е свързан със заклинание. Заклинателни слова.

заклинвам

заклѝнваш, несв. и заклиня, св.; Какво. Затягам нещо с помощта на клин, слагам клин.

заклиня

заклѝниш, мин. св. заклѝних, мин. прич. заклѝнил, св.вж. заклинвам.

заключа

заклю̀чиш, мин. св. заклю̀чих, мин. прич. заклю̀чил, св.вж. заключвам.



заклю̀чиш, мин. св. заклю̀чих, мин. прич. заклю̀чил, св.вж. заключавам.

заключавам

заключа̀ваш, несв. и заклю̀ча 2 , св.
1. Правя извод, умозаключение. От вида ѝ заключаваше, че е прекарала тежки дни.
2. Обобщавам, приключвам разсъждения, разговор и под.
заключавам се/заключа се. — Съдържам се, състоя се в нещо. Трудността се заключава в следното.

заключалка

мн. заключа̀лки, ж. Приспособление, механизъм за заключване; ключалка. Заключалката се повреди и гардеробът не се заключва.

заключвам

заклю̀чваш, несв. и заклю̀ча 1 , св.
1. Какво. Превъртам ключ в бравата на врата. Заключих вратата в 10 часа.
2. Какво. Затварям с ключ врата на помещение, чекмедже и под.
3. Кого, какво. Оставям в помещение, затворено с ключ.
заключвам се/заключа се. 1. — За врата, стая — имам брава, която може да се затваря с ключ. Този гардероб заключва ли се?
2. За врата, стая — имам брава, която работи, не е повредена. Стаята не се заключва, бравата не работи.
3. Прен. Ставам необщителен. Заключи се в себе си, не говореше с никого.

заключен

заклю̀чена, заклю̀чено, мн. заклю̀чени, прил. Който е затворен с ключ.

заключение

мн. заключѐния, ср.
1. Извод, логическо следствие. От облеклото ѝ си направих заключение, че е бедна.
2. Преценка на експерт, на лекар. Лекарят даде заключението си.
3. Част от композицията на съчинение и под. с изводи. Написал си много дълго заключение.

заключителен

заключѝтелна, заключѝтелно, мн. заключѝтелни, прил. Който се отнася до завършване, довършване, приключване. Заключителен етап. Заключителни работи. Заключителни думи.

закова

заковѐш, мин. св. закова̀х, мин. прич. закова̀л, св.вж. заковавам.

заковавам

закова̀ваш, несв. и закова, св.; Какво. 1. Забивам гвоздей или остър предмет с чукане. Заковах два гвоздея в стената.
2. Прикрепям някъде посредством гвоздей или островърх предмет. Заковах закачалката на вратата.
3. Посредством прикрепване с гвоздеи затварям врата, прозорец и под., за да не се ползват.
4. Прен. Спирам рязко движението на превозно средство, което управлявам. Заковах колата пред светофара.
5. Прен. За поглед, внимание — спирам, приковавам. Заковал поглед в прозореца. Тази случка закова вниманието на всички.
заковавам се/закова се. 1. — За гвоздей или островърх предмет — прониквам някъде.
2. Прен. Спирам за дълго движението си, развитието си. Слънцето се е заковало на небето.
3. Спирам се внезапно (от силни преживявания). Заковах се от страх.
4. В кого/в какво. За поглед, очи — втренчвам се. Очите му се заковаха в нея.
прил. закован, закова̀на, закова̀но, мн. закова̀ни.

закован

вж. заковавам

закога

нареч. С отрицание или във въпрос — означава, че времето за извършване на нещо е изтекло. Закога ще лягаш, вече се съмна. Няма закога да ходиш, хората вече се връщат.

закодирам

закодѝраш, несв. и св.; Какво. Кодирам.
прил. закодѝран, закодѝрана, закодѝрано, мн. закодѝрани.

заколвам

зако̀лваш, несв. и заколя, св.
1. Кого, какво. Коля.
2. Прен. Кого. Сразявам, разорявам, провалям. С това пиянство просто закла родителите си. Закла ме с тези думи.
същ. заколване, ср.

заколване

вж. заколвам

заколение

ср., само ед. Обикн. водя/отивам/изпращам на заколение — като че ли на смърт, гибел, на тежки страдания. Водят народа на заколение. Вървя, като че ли отивам на заколение.

заколя

зако̀лиш, мин. св. закла̀х, мин. прич. закла̀л, св.вж. заколвам.

закон

мн. зако̀ни, (два) закона, м.
1. Нормативен акт, постановление, наредба на държавната власт за уреждане на обществено-правовите отношения между гражданите в една страна. Спазвам законите. Издавам закони.
2. Сборник с нормативни актове.
3. Писани или неписани норми и правила на поведение и живот в група или общност. Християнски закон. Семейни закони. Селски закони.
4. Връзка и зависимост между явленията в обективната действителност. Природни закони. Закони на физиката. Обществени закони. Закон за земното привличане.
Извън закона. — Без граждански и политически права.
Закон Божи. — Правила на християнската религия, изучавани като учебен предмет.
Драконови закони. — Сурови закони.

законен

зако̀нна, зако̀нно, мн. зако̀нни, прил.
1. Който е според закона; законосъобразен. Законни основания.
2. Който е официален, според законите. Законна жена. Законна власт.
3. Който е естествен, обоснован, логически. Законни последици. Законен извод. Законна гордост.
нареч. законно.

законник

мн. зако̀нници, (два) зако̀нника, м. Сборник със закони.

законно

вж. законен

законност

законността̀, само ед., ж. Качество на законен (в 1 знач.). В страната няма законност.

законов

зако̀нова, зако̀ново, мн. зако̀нови, прил. Който принадлежи на закона (в 1 знач.). Законово положение. Законова уредба.

законодател

законода̀телят, законода̀теля, мн. законода̀тели, м.
1. Лице, което създава закони (в 1 знач.).
2. Спец. Държавен орган, който създава, издава и отменя закони.
3. Прен. Лице, което със своя пример формира образци за поведение, мода и под. Законодатели на модата.

законодателен

законода̀телна, законода̀телно, мн. законода̀телни, прил. Който се отнася до законодателство. Законодателен орган.

законодателка

мн. законода̀телки, ж. Жена законодател.

законодателски

законода̀телска, законода̀телско, мн. законода̀телски, прил. Който се отнася до законодател и до законодателство. Законодателски принципи.

законодателствам

законода̀телстваш, несв. и св. Създавам закони (в 1 знач.).
същ. законода̀телстване, ср.

законодателство

ср., само ед. Създаване, издаване, изменяне и отменяне на закони. Гражданско законодателство.

законодателствувам

законода̀телствуваш, несв. и св. Законодателствам.

закономерен

закономѐрна, закономѐрно, мн. закономѐрни, прил. Който е подчинен на закони (в 3 знач.).
същ. закономерност, закономерността̀, ж.

закономерност

вж. закономерен

закононарушение

мн. закононарушѐния, ср. Нарушаване на законите (в 1 знач.).

законоположение

мн. законоположѐния, ср. Положение, пункт от закон.

законопрестъпление

мн. законопрестъплѐния, прил. Нарушаване на закона; престъпление.

законосъобразен

законосъобра̀зна, законосъобра̀зно, мн. законосъобра̀зни, прил. Който е съобразен със закона, според закона. Законосъобразен живот.
нареч. законосъобразно.

законосъобразно

вж. законосъобразен

законспирирам

законспирѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя конспиративен.
законспирирам се. — Ставам конспиративен, прикрит от официалната власт.
прил. законспирѝран, законспирѝрана, законспирѝрано, мн. законспирѝрани.

закопавам

закопа̀ваш, несв. и закопая, св.
1. Какво. Слагам в издълбана в земята дупка и заравям. Закопавам злато.
2. Разг. Какво. Заравям с пръст изкопана дупка или яма.
3. Кого, какво. Заравям мъртвец; погребвам.
4. Прен. Кого. Съсипвам (обикн. психически), разорявам. Престъплението на сина ѝ я закопа.
5. Прен. Кого. Компрометирам, унищожавам с въпроси, изказвания. На обсъждането на книгата ѝ я закопаха.
6. Прен. Кого. Компрометирам, провалям развитие, кариера. Този неуспех го закопа. Закопаха го по политически причини.
същ. закопаване, ср.

закопаване

вж. закопавам

закопая

закопа̀еш, мин. св. закопа̀х, мин. прич. закопа̀л, св.вж. закопавам.

закопчавам

закопча̀ваш, несв. и закопчея, св.; Какво. Съединявам части на дреха, на обувка, затварям чанта и под. с помощта на копче или закопчалка, цип.
закопчавам се/закопчея се. 1. — Затварям с копче, закопчалка, цип дреха, обувки и под., които са на мене. Закопчей се, студено е.
2. За дреха, обувки и под. — снабден съм с отвор, който се затваря с копче, закопчалка и под.
прил. закопча̀н, закопча̀на, закопча̀но, мн. закопча̀ни.
същ. закопчаване, ср.

закопчаване

вж. закопчавам

закопчалка

мн. закопча̀лки, ж. Приспособление за затваряне на чанта, обувки и под. Закопчалката на чантата ми се повреди.

закопчея

закопчѐеш, мин. св. закопча̀х, мин. прич. закопча̀л, св.вж. закопчавам.

закоравея

закоравѐеш, мин. св. закоравя̀х, мин. прич. закоравя̀л, св.вж. закоравявам.

закоравявам

закоравя̀ваш, несв. и закоравея, св.
1. Ставам корав, твърд. Мускулите му закоравяха.
2. Прен. Ставам груб, безчувствен. Душата му закоравя.
същ. закоравяване, ср.

закоравяване

вж. закоравявам

закоравял

закоравя̀ла, закоравя̀ло, мн. закоравѐли, прил.
1. Който е станал корав, твърд, груб.
2. Прен. Който е станал безчувствен, жесток.
3. Който трудно се поддава на въздействие; непоправим. Закоравял алкохолик. Закоравял лъжец.

закостенея

закостенѐеш, мин. св. закостеня̀х, мин. прич. закостеня̀л, св.вж. закостенявам.

закостенявам

закостеня̀ваш, несв. и закостенея, св.
1. Ставам твърд, като кост.
2. Прен. Не се развивам, оставам в едно и също състояние (за възгледи, идеи).
прил. закостеня̀л, закостеня̀ла, закостеня̀ло, мн. закостенѐли.

закотвя

зако̀твиш, мин. св. зако̀твих, мин. прич. зако̀твил, св.вж. закотвям.

закотвям

зако̀твяш, несв.; Какво. Спирам на едно място във водата чрез котва (лодка, кораб). Закотвиха лодката.
закотвям се/закотвя се.Прен. Разг. Спирам и стоя дълго на едно и също място. Закотвил съм се в този град, никакво мърдане.
същ. закотвяне, ср.

закотвяне

вж. закотвям

закрепвам

закрѐпваш, несв. Закрепявам.



закрѐпваш, несв. и закрепна, св.
1. Ставам як, здрав, стабилен, след като съм бил слаб или болен. Детето порасна и закрепна.
2. Прен. За идеи, чувства, характер, дарба — ставам по-устойчив, стабилен; укрепвам.
същ. закрепване, ср.

закрепване

вж. закрепвам

закрепен

вж. закрепявам

закрепна

закрѐпнеш, мин. св. закрѐпнах, мин. прич. закрѐпнал, св.вж. [[закрепвам 2 ._

закрепостя

закрепостѝш, мин. св. закрепостѝх, мин. прич. закрепостѝл, св.вж. закрепостявам.

закрепостявам

закрепостя̀ваш, несв. и закрепостя, св.
1. ист. Кого. Правя крепостен.
2. Прен. Кого. Правя привързан към едно място, несвободен, зависим. Хубавият апартамент ги закрепости в малкия град.
закрепостявам се/закрепостя се. — Ставам прикован към земя, град, село и др.; засядам.
прил. закрепостѐн, закрепостѐна, закрепостѐно, мн. закрепостѐни.

закрепя

закрепѝш, мин. св. закрепѝх, мин. прич. закрепѝл, св.вж. закрепявам.

закрепявам

закрепя̀ваш, несв. и закрепя, св.
1. Какво. Поставям някъде неподвижно, стабилно; прикрепям. Закрепи цветето в косата си.
2. Правя нещо по-здраво, по-стабилно. Закрепявам финансовото си положение.
3. Започвам да крепя.
закрепявам се/закрепя се. 1. — Заставам стабилно на неудобно място; задържам се прав. Закрепих се до вратата на автобуса.
2. Прен. Разг. Оставам дълго на служба, пост, ставам стабилен. Закрепи се на учителското място.
3. Прен. Разг. Укрепвам финансово, укрепвам здравословно.
4. За време — оставам дълго без промяна. Закрепило се е хубаво време.
същ. закрепяване, ср.
прил. закрепен, закрепѐна, закрепѐно, мн. закрепѐни.

закрепяване

вж. закрепявам

закрепям

закрѐпяш, несв. Закрепявам.

закривам

закрѝваш, несв. и закрѝя 1 , св.; Кого, какво. Правя нещо да не се вижда; скривам от погледа; прикривам. Закривам лице с дланите си. Дървото закрива гледката. Облакът закрива слънцето.
закривам се/закрия се. — Не се виждам, скривам се от погледа. Колата се закри зад сградата.
прил. закрит, закрѝта, закрѝто, мн. закрѝти.



закрѝваш, несв. и закрѝя 2 , св.
1. Какво. Прекратявам дейност или съществуване. Закривам министерство. Закривам магазин. Закривам сезон.
2. Обявявам край на събрание и под.
същ. закриване, ср.

закриване

вж. закривам

закривя

закривѝш, мин. св. закривѝх, мин. прич. закривѝл, св.вж. закривявам.

закривявам

закривя̀ваш, несв. и закривя, св.
1. Какво. Правя нещо криво от едната или от двете страни, извивам като дъга. Закриви линията и нарисува ухо.
2. Правя завой, завивам. Закривих надясно.
3. Започвам да кривя.
закривявам се/закривя се. 1. — Ставам крив от едната или от двете страни; извивам се като дъга. Ноктите му се закривили.
2. Започвам да се кривя.
същ. закривяване, ср.
прил. закривѐн, закривѐна, закривѐно, мн. закривѐни.

закривяване

вж. закривявам

закрила

ж., само ед. Защита, покровителство. Търся закрила. Давам закрила.
прил. закрѝлен, закрѝлена, закрѝлено, мн. закрѝлени.

закрилник

мн. закрѝлници, м. Лице, което закриля, защитава.

закрилница

мн. закрѝлници, ж. Жена закрилник.

закриля

и закриля, закрѝлиш и закрилѝш, мин. св. закрѝлих и закрилѝх, мин. прич. закрѝлил и закрилѝл, св.вж. закрилям.

закрилям

закрѝляш, несв. и закриля или закриля, св.; Кого, какво. Защитавам, покровителствам, запазвам като с крило. Квачката закриля пиленцата си.
закрилям се/закрѝля се — или закриля̀ се. Закрилям сам себе си.
същ. закриляне, ср.

закриляне

вж. закрилям

закрит

закрѝта, закрѝто, мн. закрѝти, прил.
1. Който не се вижда. Закрито място.
2. Който има покрив. Закрит мост. Закрит пазар.
3. Който е престанал да съществува или да действа. Закрито училище.
4. Който е приключен. Панаирът е вече закрит.
При закрити врата.Спец. Заседание на съда без публика.
На закрито. 1. — Където не се вижда.
2. Под покрив. Цял ден работя на закрито.

закритие

мн. закрѝтия, ср.
1. Място или предмет, което служи за прикритие, защита. Търся закритие в дъжда.
2. Във военното дело — съоръжение или постройка за защита; прикритие.

закрия

закрѝеш, мин. св. закрѝх, мин. прич. закрѝл, св.вж. [[закривам 1 .



закрѝеш, мин. св. закрѝх, мин. прич. закрѝл, св.вж. [[закривам
2__ .

закръглен

закръ̀глена, закръ̀глено, мн. закръ̀глени, прил.
1. Който е добил кръгла форма, овален. Закръглени букви.
2. За (женско) тяло — което е със заоблени форми; възпълен.
3. За число — сведено до цяло или до кръгло число.
същ. закръгленост, закръглеността̀, ж.

закръгленост

вж. закръглен

закръгля

и закръгля, закръ̀глиш и закръглѝш, мин. св. закръ̀глих и закръглѝх, мин. прич. закръ̀глил и закръглѝл, св.вж. закръглям.

закръглям

закръ̀гляш, несв. и закръгля и закръгля, св.; Какво.
1. Правя да стане кръгъл. Закръгли си бузите.
2. Попълвам до определен размер. Закръглям печалбата до един милион.
3. Свеждам число до цяло или кръгло.
закръглям се/закръгля се. — За човек — напълнявам, добивам заоблени форми.

закум

м., само ед. Храст или малко декоративно дърво с продълговати дебели листа и розови, бели, червени или жълти ароматни цветове; олеандър.

закупвам

заку̀пваш, несв. Закупувам.

закупвач

мн. закупва̀чи, м. Лице, което по професия закупува; закупчик.

закупувам

закупу̀ваш, несв. и закупя, св.; Какво.
1. Купувам в големи количества, на едро. Не дойдоха да закупят тютюна.
2. Започвам да купувам.
същ. закупуване, ср.

закупуване

вж. закупувам

закупчик

мн. заку̀пчици, м. Лице, което по длъжност закупува стоки, материали и др. за учреждение или предприятие. Работи като закупчик.

закупя

заку̀пиш, мин. св. заку̀пих, мин. прич. заку̀пил, св.вж. закупувам.

закусвалня

мн. закусва̀лни, ж. Заведение за хранене, обикн. на самообслужване, за бърза консумация. Тук има хубава закусвалня.

закусвам

заку̀сваш, несв. и закуся, св.
1. Ям сутрин, за първи път за деня. Закусвам в 8 часа.
2. Ям малко между храненията; хапвам. Хайде да закусим малко и тогава ще работим.

закуска

мн. заку̀ски, ж.
1. Първото хранене за деня сутрин или хапване след обед.
2. Малко ядене, хапване между основните хранения за подкрепяне.
3. Храна, която се яде сутрин или между основните хранения.
Тестени закуски. — Дребни тестени изделия, обикн. топли, предназначени да се ядат сутрин или между основните хранения.
Студени закуски. — Студени сандвичи или мезета; студен бюфет.

закуся

заку̀сиш, мин. св. заку̀сих, мин. прич. заку̀сил, св.вж. закусвам.

закуча се

заку̀чиш се, мин. св. заку̀чих се, мин. прич. заку̀чил се, св.вж. закучвам се.

закучвам се

заку̀чваш се, несв. и заку̀ча се, св. Разг.
1. За механизъм или част, която се завърта, завива и под. — не се въртя, не се завивам; заяждам. Винтът се закучи и трябва да сложа нов.
2. Прен. За работа, дейност и т. н. — не върви успешно, спира. Писането ми се закучи, не мога да продължа.

закъде

нареч. За означаване в коя посока, към кое място е движението. Закъде пътуваш?
Закъде съм. — Не мога да направя нищо, много съм зле. С тия болести закъде съм.

закъдето

нареч.-съюз. Въвежда изречение, което пояснява действието откъм място. Пътувам за там, закъдето си и ти.

закълна

закълнѐш, мин. св. заклѐх и закълна̀х, мин. прич. заклѐл и закълна̀л, св.вж. заклевам.

закърмя

закъ̀рмиш, мин. св. закъ̀рмих, мин. прич. закъ̀рмил, св.вж. закърмям.

закърмям

закъ̀рмяш, несв. и закърмя, св.
1. Кого. Започвам след раждането да храня с майчино мляко.
2. Прен. Кого. От най-ранно детство възпитавам в някакъв дух, идеи, познания и под. Закърмили са го с патриотизъм. Закърмили са го с медицина.
закърмям се/закърмя се.С какво. От ранно детство възприемам дух, идеи, познания.
прил. закъ̀рмен, закъ̀рмена, закъ̀рмено, мн. закъ̀рмени.

закърнея

мн. закърнѐеш, мин. св. закърня̀х, мин. прич. закърня̀л, св.вж. закърнявам.

закърнявам

закърня̀ваш, несв. и закърнея, св.
1. За орган или част от тяло — оставам недоразвит поради намаляване или изчезване на функциите ми. Закърняла опашка.
2. Прен. За начин на мислене, мироглед, идеи, познания и под. — не се развивам, смалявам се. След 20 години откъсване от специалността знанията му бяха съвсем закърнели.
прил. закърня̀л, закърня̀ла, закърня̀ло, мн. закърнѐли.

закърпвам

закъ̀рпваш, несв. и закърпя, св.
1. Кърпя.
2. Прен. Разг. Не връщам взети в заем пари или предмети; завличам. Закърпи ме с 1000 лева.
3. Прен. Разг. Поправям, възстановявам временно материално, финансово положение. С тези пари ще закърпим положението.
прил. закъ̀рпен, закъ̀рпена, закъ̀рпено, мн. закъ̀рпени.

закърпя

закъ̀рпиш, мин. св. закъ̀рпих, мин. прич. закъ̀рпил, св.вж. закърпвам.

закъсам

закъ̀саш, мин. св. закъ̀сах, мин. прич. закъ̀сал, св.вж. закъсвам.

закъсвам

закъ̀сваш, несв. и закъсам, св.
1. Разг. Изпадам в тежко положение, загазвам. Закъсвам с парите.
2. Започвам да късам.
закъсвам се/закъсам се. — Започвам да се късам от единия край. Чантата ми се е закъсала.
прил. закъ̀сал, закъ̀сала, закъ̀сало, мн. закъ̀сали.
прил. закъ̀сан, закъ̀сана, закъ̀сано, мн. закъ̀сани.

закъснение

мн. закъснѐния, ср.
1. Закъсняване. Този влак винаги има закъснение.
2. Времето след определеното за извършване. Закъснението на влака е 20 минути.

закъснея

закъснѐеш, мин. св. закъсня̀х, мин. прич. закъсня̀л, св.вж. закъснявам.

закъснител

закъснѝтелят, закъснѝтеля, мн. закъснѝтели, (два) закъснѝтеля, м. Приспособление за забавяне на избухването в бомба или снаряд. Бомба със закъснител.

закъснявам

закъсня̀ваш, несв. и закъснея, св.
1. Правя след определеното време. Днес закъснях за работа. Пролетта закъсня. Закъснях с женитбата си.
2. Оставам, задържам се повече от нормалното. Всяка вечер закъснява по ресторанти.
същ. закъсняване, ср.

закъсняване

вж. закъснявам

закътам

закъ̀таш, св.вж. закътвам.

закътан

закъ̀тана, закъ̀тано, мн. закъ̀тани, прил.
1. Който е отделен, запазен, скрит. Закътани пари.
2. Който е обграден като в кът, не е на течение. Къщата е на закътано място.

закътвам

закъ̀тваш, несв. и закътам, св.
1. Какво. Слагам на скрито; запазвам. Закътала съм малко пари за такива случаи.
2. Кого, какво. Обграждам, пазя от поглед, от вятър, от течение.
закътвам се/закътам се. — Заставам, намирам се в обградено, скрито и тихо място, на завет. Селото се е закътало в ниското.

зала

мн. за̀ли, ж.
1. Голямо помещение за събрание, кино, за прием, за чакане и т. н. Конгресна зала. Изложбена зала. Операционна зала.
2. Хората в една зала. Залата ръкопляскаше.

залавям

зала̀вяш, несв. и заловя, св.
1. Кого. Хващам, улавям и задържам, когото търся или преследвам. Заловили убиеца в дома му.
2. Кого. Заварвам, откривам по време на някакво деяние или престъпление. Заловили го на местопрестъплението. Заловиха го с чужда жена.
залавям се/заловя се. 1. — Захващам се, улавям се с ръце. Залавям се за хорото.
2. Започвам да правя нещо, заемам се. Аз се залавям с чистенето, а ти с готвенето. Трябва да се заловиш за работа.
3. С какво. Заемам се, захващам се; ангажирам се. Залових се с политика.
4. С кого. Започвам отношения. Залови се с несериозен съдружник.
5. С кого. Разправям се, насочвам вниманието си, шегувам се; заяждам се. Защо се залавяш с нея, остави я на спокойствие.
същ. залавяне, ср.
прил. заловѐн, заловѐна, заловѐно, мн. заловѐни.

залавяне

вж. залавям

залагам

зала̀гаш, несв. и зало̀жа 1 , св.
1. Какво. Давам, предоставям временно вещи за пари. Заложих си часовника.
2. Поставям, давам пари при хазарт. Колко залагаш в тази игра?
3. Прен. Какво/кого. Предоставям нещо ценно като залог, като цена; рискувам. Залагам си името. Залагам си честта. Залагам си живота.
4. Прен. На кого/на какво. Възлагам надежди, разчитам. Залагам на детето си. Залагам на образованието си.
същ. залагане, ср.
Залагам на карта. — Рискувам много. Заложих на карта името си.
Залагам на бита карта. — Разчитам на нещо или на някого без възможности.



зала̀гаш, несв. и зало̀жа 2 , св.
1. Какво. Поставям мрежа, капан и под., за да се хване риба, дивеч и др.
2. При експеримент по биология, химия и т. н. — поставям материал.
същ. залагане, ср.
Залагам клопка. — Подмамвам някого; поставям му уловка.

залагане

вж. залагам

залегна

залѐгнеш, мин. св. залѐгнах, мин. прич. залѐгнал, св.вж. [[залягам 1 .



залѐгнеш, мин. св. залѐгнах, мин. прич. залѐгнал, св.вж. [[залягам
2 .__

заледен

заледѐна, заледѐно, мн. заледѐни, прил.
1. Който е покрит с лед. Заледена улица.
2. Който е станал на лед. Заледени ягоди.
3. Прен. Който е студен като лед; замръзнал. Заледени ръце.

заледя

заледѝш, мин. св. заледѝх, мин. прич. заледѝл, св.вж. заледявам.

заледявам

заледя̀ваш, несв. и заледя, св.; Какво.
1. Правя да се покрие с лед. Заледявам дърветата.
2. Правя да стане на лед. Студът е заледил езерото.
заледявам се/заледя се.
1. Покривам се с лед.
2. Ставам на лед.
същ. заледяване, ср.

заледяване

вж. заледявам

залежа

залежѝш, мин. св. залежа̀х, мин. прич. залежа̀л, св.вж. залежавам.

залежа се

залежѝш се, мин. св. залежа̀х се, мин. прич. залежа̀л се, св.вж. залежавам се.

залежавам

залежа̀ваш, несв. и залежа, св. Обикн. за стоки — стоя дълго непродаден. Скъпите изделия залежават.
прил. залежал, залежа̀ла, залежа̀ло, мн. залежа̀ли.

залежавам се

залежа̀ваш се, несв. и залежа̀ се, св.
1. Оставам по-дълго в леглото, обикн. сутрин. Работеше много, сутрин се залежаваше.
2. Дълго време съм болен на легло.

залежал

вж. залежавам

залежи

само мн. Находище на полезни изкопаеми или други природни богатства. Медни залежи. Петролни залежи.

залез

м., само ед.
1. За слънце — скриване зад хоризонта; заник, захождане.
2. Прен. Упадък, изчезване на нещо, което е било във възход. Залез на слава. Залез на кариера.
Към залез съм. — Отивам към изчезване, захождане.
По залез слънце. — Времето, когато слънцето се скрива.

залепвам

залѐпваш, несв. Залепям.



залѐпваш, несв. и залепна, св.
1. Прилепвам плътно към нещо. Езикът ми залепна за небцето.
2. Прен. Прилепен съм плътно към нещо. Залепна за оградата, за да не го видят.
3. Прен. Стоя неотклонно, дълго до нещо, използвам го дълго. Залепна за прозореца. Залепна за телефона.

залепен

вж. залепям

залепна

залѐпнеш, мин. св. залѐпнах, мин. прич. залѐпнал, св.вж. залепвам.

залепя

залепѝш, мин. св. залепѝх, мин. прич. залепѝл, св.вж. залепям.

залепям

залѐпяш, несв. и залепя, св.
1. Какво. Съединявам, прикрепям едно към друго посредством леплива материя; лепя. Залепям обявление на стената.
2. Какво. Уплътнявам дупка посредством прикрепяне; лепя. Залепям гума.
3. Прен. Разг. На кого, Какво. Удрям плесница със замах.
4. Разг. Поставям оценка на ученик, студент, обикн. неудовлетворителна. Пак ми залепиха двойка по физика.
залепям се/залепя се. 1. — Прикрепвам се сам към някой предмет. Една дъвка се е залепила за роклята ти.
2. Прен. Разг. За кого/за какво. Неотклонно следвам. Залепи се за нея, не ѝ дава да мръдне сама.
прил. залепен, залепѐна, залепѐно, мн. залепѐни.
Стомахът ми е залепен за гърба. — Много съм гладен.

залесен

вж. залесявам

залесител

залесѝтелят, залесѝтеля, мн. залесѝтели, м. Лице, което залесява.

залесителен

залесѝтелна, залесѝтелно, мн. залесѝтелни, прил. Който се отнася до залесяване. Залесителни работи.

залеся

залесѝш, мин. св. залесѝх, мин. прич. залесѝл, св.вж. залесявам.

залесявам

залеся̀ваш, несв. и залеся, св.; Какво. Засаждам голо място с дръвчета, за да стане гора. Залесиха баира.
същ. залесяване, ср.
прил. залесен, залесѐна, залесѐно, мн. залесѐни.

залесяване

вж. залесявам

залея

залѐеш, мин. св. заля̀х, мин. прич. заля̀л, св.вж. [[заливам 1 .



залѐеш, мин. св. заля̀х, мин. прич. заля̀л, св.вж. [[заливам
2 .__

залив

мн. за̀ливи, (два) за̀лива, м. Водно пространство от море, езеро или голяма река, вдадено в сушата. Заливът беше тих и спокоен. Излязохме от залива в открито море.

заливам

залѝваш, несв. и залѐя 1 , св.
1. Кого, какво. Обливам. Заливам със сос. Заливам със сироп.
2. Кого, какво. Покривам, наводнявам. Вълните заляха лодката. Водата заливаше улиците.
3. Кого, какво. Цапам обилно с течност. Залях покривката със супа. Залях книгата с кафе.
4. Прен. За множество — изпълвам, разпростирам се. Децата заляха уличката.
5. Прен. За стоки — изпълвам, разпространявам се. Черешите са залели пазара. Вносни стоки заливат магазините.
6. Прен. За светлина, червенина, силно чувство — изпълвам, покривам, обхващам. Светлината заля стаята. Червенина заля лицето ѝ. Злоба и завист заливаха душата му.
7. Диал. Наливам, разливам на някого вино или ракия.
заливам се/залея се. — Заливам себе си.
Заливам се в смях. — Смея се силно.
Заливам се в сълзи. — Плача с обилни сълзи.
Заливам с ругатни. — Обсипвам с ругатни.



залѝваш, несв. и залѐя 2 , св. Напълвам с разтопен метал, асфалт, бетон и под. празнина или пукнатини; изливам.
същ. заливане, ср.

заливане

вж. заливам

заливка

ж., само ед.
1. Заливане 2 . 2. Материал за заливане. Циментова заливка.
3. Смес за заливане в готварството — при приготвяне на консерви, салати и др.

залижа

залѝжеш, мин. св. залѝзах, мин. прич. залѝзал, св.вж. зализвам.

зализвам

залѝзваш, несв. и залижа, св.; Какво. Плътно приглаждам, правя да прилепне (обикн. коса). Зализал косата и мустаците си.
зализвам се/залижа се. — Приглаждам, прилепвам косата си. Зализал се като проститутка.
прил. залѝзан, залѝзана, залѝзано, мн. залѝзани. Зализана физиономия.

залисам

залѝсаш, св.вж. залисвам.

залисан

залѝсана, залѝсано, мн. залѝсани, прил. Който е увлечен, зает с нещо и не обръща внимание на друго. Бях залисана с готвенето и не чух нищо.
същ. залисаност, залисаността̀, ж.

залисаност

вж. залисан

залисвам

залѝсваш, несв. и залисам, св.; Кого.
1. Отвличам вниманието, занимавам с нещо друго. Не ме залисвай с твоите работи, трябва да уча.
2. Разг. Диал. Забавлявам, бавя дете.
залисвам се/залисам се. 1. — Отклонявам вниманието си към нещо друго, разсейвам се. Залисах се с готвене и пране и не си свърших работата.
2. Задълбочавам се, увличам се, не забелязвам нищо друго.
3. Развличам се, разтушавам се. Добре, че имаме животни да се залисваме с тях.
същ. залисване, ср.

залисване

вж. залисвам

залисия

ж., само ед.
1. Обвързаност на вниманието с нещо за сметка на друго. В залисията си забравих парите.
2. Суетня, шум, обърканост. Голяма залисия беше, докато се приготвят за пътуването.

залитам

залѝташ, несв. и залитна, св.
1. Загубвам равновесие, накланям се да падна; олюлявам се. Беше пиян и залиташе на всяка крачка.
2. Прен. Разг. По какво. Увличам се по нещо, отклонявам се от общоприетото; прекалявам. Залитам по екстравагантното.
3. По кого. Увличам се, задирям настойчиво. Залита по нея.
4. За какво. Стремя се настойчиво, прекалено. Залиташе за пари и това го довърши.
същ. залитане, ср.

залитане

вж. залитам

залитна

залѝтнеш, мин. св. залѝтнах, мин. прич. залѝтнал, св.вж. залитам.

залича

заличѝш, мин. св. заличѝх, мин. прич. заличѝл, св.вж. заличавам.

заличавам

залича̀ваш, несв. и залича, св.
1. Какво. Изтривам, замазвам, унищожавам, премахвам. Заличи надписа с бяла боя. Водата заличи стъпките по пясъка. Заличавам следите си.
2. Кого, какво. Правя да се забрави, да се премахне от мислите. Новият живот заличи мъката ѝ.
заличавам се/залича се. 1. — Изтривам се, изличавам се.
2. Изчезвам от паметта.
Заличавам от лицето на земята. — Унищожавам изцяло.

заловя

заловѝш, мин. св. заловѝх, мин. прич. заловѝл, св.вж. залавям.

залог

мн. зало̀зи, (два) зало̀га, м.
1. Остар. Вещ или имот, който се предоставя временно срещу пари.
2. Сума (или вещ), предоставяна при хазарт.
3. Нещо, което се предоставя като уверение. Давам като залог.



мн. зало̀зи, (два) зало̀га, м. Спец. Глаголна категория, която показва отношението на глаголното лице към глаголното действие. Деятелен залог.

заложа

зало̀жиш, мин. св. зало̀жих, мин. прич. зало̀жил, св.вж. [[залагам 1 .



зало̀жиш, мин. св. зало̀жих, мин. прич. зало̀жил, св.вж. [[залагам
2 .__

заложба

мн. зало̀жби, ж. Обикн. мн. Вродена дарба; талант. Имам заложби. Развивам заложбите си.

заложник

мн. зало̀жници, м.
1. Насилствено задържано лице като гарант за някакво искане от страна на задържалия го. Вземам за заложник. Пътниците в самолета стават заложници на терористите.
2. Прен. Лице, което е гарант на интереси, идеи и под. Станах заложник на чужди интереси.

заложница

мн. зало̀жници, ж. Жена заложник.

заложничество

ср., само ед. Положение на заложник. Заложничеството ми не беше много тежко.

залоствам

зало̀стваш, несв. и залостя, св.; Какво. Затварям врата с помощта на лост, резе и под.; затварям здраво. Живея сама и залоствам вратата.
залоствам се/залостя се. 1. — Заключвам се някъде.
2. Заклещвам се.
3. Прен. Настанявам се удобно и не смятам да се местя.
прил. зало̀стен, зало̀стена, зало̀стено, мн. зало̀стени.

залостя

зало̀стиш, мин. св. зало̀стих, мин. прич. зало̀стил, св.вж. залоствам.

залп

за̀лпът, за̀лпа, мн. за̀лпове, (два) за̀лпа, м. Изстрел от няколко оръдия едновременно, обикн. по команда. Дадоха залп за посрещането.
прил. залпов, за̀лпова, за̀лпово, мн. за̀лпови.
Залп от ръкопляскания. — Бурни ръкопляскания (възгласи и под.), избухнали изведнъж.

залпов

вж. залп

залудея

залудѐеш, мин. св. залудя̀х, мин. прич. залудя̀л, св.вж. залудявам.

залудо

нареч. Разг. Напразно, без полза. Пилея сили залудо. Залудо работи, залудо не стой.

залудувам

залуду̀ваш, св. Започвам да лудувам. Децата залудуваха по двора.

залудявам

залудя̀ваш, несв. и залудея, св. Разг.
1. По какво. Увличам се силно, ставам като луд. Залудявам по него. Залудявам по коли.
2. От какво. Притеснявам се, обърквам се, ставам като луд от много работа, грижи и под. Ние сме залудели от работа, а тя иска на море да ходи.
3. Започвам да лудувам.
прил. залудя̀л, залудя̀ла, залудя̀ло, мн. залудѐли.

залутам се

залу̀таш се, св.вж. залутвам се.

залутвам се

залу̀тваш се, несв. и залу̀там се, св.
1. Попадам в обширно и непознато място, увличам се, бродя; обърквам се. Залутах се из гората, не мога да изляза. Залутаха се из панаира и дойде обед.
2. Прен. Навлизам в голям и сложен въпрос (в науката и под.), без да мога да го изясня.
3. Прен. Увличам се, отдавам се напълно на нещо трудно, обширно. Залутала се в работа, нищо друго не вижда.
4. Започвам да се лутам.

залъгалка

мн. залъга̀лки, ж. Нещо, което служи за отвличане на вниманието, за залъгване на деца. Играчка залъгалка.

залъгвам

залъ̀гваш, несв. и залъжа, св.
1. Кого. Отвличам вниманието от нещо; залисвам. Залъжи детето с нещо, не мога да свърша нищо от него.
2. Кого. Отвличам вниманието от някакъв проблем; заблуждавам; мамя. Залъгват ни с красиви обещания. Залъгваше мъжа си с глупави обяснения.
3. Какво. Намалявам, привидно удовлетворявам, притъпявам временно; заблуждавам. Залъгах глада си с една ябълка. Залъгвам любопитството му. Залъгвам любовта си. Детето залъгваше мъката ѝ.
залъгвам се/залъжа се. — Залъгвам себе си.

залъжа

залъ̀жеш, мин. св. залъ̀гах, мин. прич. залъ̀гал, св.вж. залъгвам.

залък

мн. за̀лъци и за̀лци, (два) за̀лъка, м. Парче храна, обикн. хляб за едно лапване, хапка. Хапнах два залъка и трябваше да стана.
2. Прен. Само ед. Средства за препитаване. Трудно си изкарвам залъка.
Броя залъците на някого. — Свиди ми се храната.
Вземам залъка от устата. 1. — Ограбвам.
2. Лишавам от работа. Давам си залъка от устата. Лишавам се, пестя средства за някого. Давам си от залъка. Отделям от оскъдните си средства; помагам на някого. За залък хляб (работя). Получавам съвсем малко пари. Не слагам залък (в устата си). Не ям нищо.

залюбвам

залю̀бваш, несв. и залюбя, св.; Кого, какво. Започвам да обичам; влюбвам се.

залюбя

залю̀биш, мин. св. залю̀бих, мин. прич. залю̀бил, св.вж. залюбвам.

залюлея

залюлѐеш, мин. св. залюля̀х, мин. прич. залюля̀л, св.вж. [[залюлявам 1 .



залюлѐеш, мин. св. залюля̀х, мин. прич. залюля̀л, св.вж. [[залюлявам
2 .__

залюлявам

залюля̀ваш, несв. и залюлея, св.
1. Кого, какво. Започвам да люлея.
2. Какво. Запявам от сърце, обикн. бърза песен.
3. Какво. Извивам, играя от сърце хоро, танц.
4. За треска — правя някой да затрепери. Вчера го залюля треска.
5. За чувство, желание, надежда — обземам, овладявам. Такава любов го е залюляла, че нищо друго не вижда.
залюлявам се/залюлея се. — Започвам да се люлея.
Каквато ме е люлка залюляла, такава ще ме долюлее. — Тежката ми съдба е неизменна, предопределена.



залюля̀ваш, несв. и залюлея, св.; Кого, какво. Правя да се люлее за кратко, да се клати; разлюлявам. Залюля детето и то се успокои.
залюлявам се/залюлея се. 1. — Загубвам равновесие, политам. Стана ѝ лошо, залюля се и падна.
2. За множество — тръгвам едновременно. Процесията се залюля към църквата.

залюти ми

мин. св. залютя̀ ми, мин. прич. залютя̀ло ми, св.вж. залютява ми.

залютя

залютѝш, мин. св. залютя̀х, мин. прич. залютя̀л, св.вж. залютявам.

залютява ми

несв. и залютѝ ми, св. Става ми люто.

залютявам

залютя̀ваш, несв. и залютя, св. Ставам лют, започвам да лютя.

залягам

заля̀гаш, несв. и залѐгна 1 , св.
1. Лягам плътно на земята, обикн. зад нещо, за да се прикрия или запазя (в бой, на война).
2. Прен. За мисъл, образ, чувство и под. — врязвам се дълбоко, оставам завинаги. Думите на майка му залегнаха дълбоко в сърцето му.
3. Лягам в основата на теория, учение и под.



заля̀гаш, несв. и залѐгна 2 , св. За кого/за какво, над какво. Полагам много усилия, старая се, трудя се. Залягам над учението. Залягам за децата си.

заляза

залѐзеш, мин. св. заля̀зох, мин. прич. заля̀зъл, св.вж. залязвам.

залязвам

заля̀зваш, несв. и заляза, св.
1. За слънце, звезди, луна — скривам се зад хоризонта. През зимата слънцето залязва в 5 часа.
2. Прен. За слава, власт — западам. След провала на филма славата му започна да залязва.

замажа

зама̀жеш, мин. св. зама̀зах, мин. прич. зама̀зал, св.вж. замазвам.

замазвам

зама̀зваш, несв. и замажа, св.
1. Какво. Мажа изцяло; измазвам.
2. Прен. Разг. Какво. Прикривам нещо нередно, като го омаловажавам или представям в друга светлина. Беше истинско престъпление, но даде подкуп и замазаха работата.
същ. замазване, ср.
прил. зама̀зан, зама̀зана, зама̀зано, мн. зама̀зани.

замазване

вж. замазвам

замазка

ж., само ед.
1. Слой, който се нанася и заглажда за заравняване, попълване на дупки, изолация (обикн. в строителството). На пода сложихме перлитова замазка.
2. Прен. Полагане на замазка. Замазката ни отне десет дни.

замайвам

зама̀йваш, несв. и замая, св.
1. Кого, какво. Предизвиквам виене на свят; зашеметявам. Силната миризма го замая. Виното замая главата му. Ярките цветове замайваха.
2. Кого. Обърквам, смущавам. Внезапното му идване я замая. Погледът му я замая.
3. Прен. Кого. Повлиявам силно, внушавам своите разбирания. С хитростта си е замаяла тези наивни младежи.
4. Прен. Кого. Главозамайвам. Лесните успехи го замаяха.
5. Диал. Кого, какво. Задържам, забавям. Седнете малко, няма да ви замая много.
замайвам се/замая се. 1. — Завива ми се свят, зашеметявам се.
2. Обърквам се.
Замайвам главата (на някого). 1. — Карам го да се влюби в мене.
2. Повлиявам силно.

заман

м., неизм.
Аман заман. — Милост, молба за пощада, за помощ.
Зор заман. — Усилно, тежко време. Ще отделя тези пари за зор заман.

замаскирам

замаскѝраш, несв. и св.
1. Какво. Правя да не се откроява, да не се отличава; маскирам. Ямата беше замаскирана, за да не я види лисицата.
2. Какво. Прикривам. С грубости замаскираше симпатията си към нея.
същ. замаскиране, ср.

замаскиране

вж. замаскирам

замах

м., само ед.
1. Енергично движение на обтегната ръка при удар, на гребло и под.; един мах. Съборих го с един замах.
2. Прен. Широта, разгърнатост, мащабност на действия. Работи със замах. Строят с голям замах.
С един замах. — Наведнъж, изцяло. С един замах уреди всички въпроси.

замахам

зама̀хаш, св. Започвам да махам. Излезе на балкона и замаха с ръка за довиждане.

замахвам

зама̀хваш, несв. и замахна, св.; с Какво. Правя един замах. Замахна с чука и го стовари върху желязото.
същ. замахване, ср.

замахване

вж. замахвам

замахна

зама̀хнеш, мин. св. зама̀хнах, мин. прич. зама̀хнал, св.вж. замахвам.

замацам

зама̀цаш, св.вж. замацвам.

замацвам

зама̀цваш, несв. и замацам, св.
1. Започвам да мацам. Взе боя с четката и замаца наляво-надясно.
2. Какво. Размацвам, замърсявам. Започнах да изтривам с гумата, но замацах листа.

замая

зама̀еш, мин. св. зама̀ях, мин. прич. зама̀ял, св.вж. замайвам.

замба

мн. замбѝ, ж.
1. Ръчен метален инструмент за пробиване на кръгли дупки на кожа, тенекия и др.
2. Железен печат, щемпел за поставяне на белег върху твърд предмет.

замбак

м., само ед. Градинско цвете с високи стъбла и големи ароматни бели цветове; крин.

замеделец

, мн. земеделци, м. 1. Човек, който се занимава със земеделие. 2. Член на земеделска политическа партия.

замедлявам

остар.
забавям

заменя

заменѝш, мин. св. заменѝх, мин. прич. заменѝл, св.вж. заменям.

заменяем

заменя̀ема, заменя̀емо, мн. заменя̀еми, прил. Който може да се заменя.

заменям

замѐняш, несв. и заменя, св.
1. Кого, какво. Слагам, употребявам или вземам едно вместо друго. Заменям пердета с щори. Замени мъжа си с едно младо момче.
2. Кого, какво. Вземам едно вместо друго, равностойно на първото; разменям. Заменям сливи за смет.
3. Кого, какво. Приемам, вземам функциите на нещо или някого; замествам. Ожени се за баща му, но не успя да замени майка му. Парите заменят любовта.
същ. заменяне, ср.
прил. заменѐн, заменѐна, заменѐно, мн. заменѐни.

заменяне

вж. заменям

замервам

замѐрваш, несв. и замеря, св.
1. Кого, какво. Хвърлям нещо с цел да улуча. Замерих момчето с камък.
2. Остар. Кого, какво. Прицелвам се с оръжие. Замервам с пищов.
3. Какво. Започвам да меря.

замеря

замѐриш, мин. св. замѐрих, мин. прич. замѐрил, св.вж. замервам.

замерям

замѐряш, несв. Замервам (в 1 и 2 знач.).

замесвам

замѐсваш, несв. и замеся, св.
1. Какво. Започвам да меся; меся.
2. Прен. Кого. Въвличам в нещо нечисто. Замесили го в търговията с наркотици.
замесвам се/замеся се. — Въвличам се в нещо нечисто. Не искам да се замесвам в тая история.
прил. замѐсен, замѐсена, замѐсено, мн. замѐсени.
От друго тесто съм замесен. — Различен съм от някого по разбирания, възпитание, не мога да бъда еднакъв с някого.
От едно тесто сме замесени. — Приличаме си по характер, разбирания; допадаме си.

замествам

замѐстваш, несв. и заместя, св.
1. Какво. Поставям, употребявам едно вместо друго; подменям, заменям. Заместих алкохола с чай.
2. Кого, какво. Поемам функциите на някого или нещо. Замести болната учителка.
3. Какво. Започвам да местя.
същ. заместване, ср.

заместване

вж. замествам

заместител

заместѝтелят, заместѝтеля, мн. заместѝтели, (два) заместѝтеля, м.
1. Вещество, материал, изделие, което може да се употребява вместо оригиналното, но обикн. е по-евтино. В много изделия пластмасата е заместител на метала. Не мога да намеря лекарството, в аптеките има само заместител.
2. Прен. Нещо, което замества оригиналното, истинското; фалшификат. Принудени сме да живеем със заместители.
прил. заместѝтелски, заместѝтелска, заместѝтелско, мн. заместѝтелски.

заместник

мн. замѐстници, м.
1. Лице с ограничени спрямо ръководителя функции. Заместник-министър. Заместник-ректор.
2. Лице, което продължава функциите на друго лице; приемник.
прил. замѐстнически, замѐстническа, замѐстническо, мн. замѐстнически.

заместничество

ср., само ед. Период на заместване или функции на заместник. Заместничеството му не трая дълго.

заместничка

мн. замѐстнички, ж. Жена заместник.

заместя

замѐстиш, мин. св. замѐстих, мин. прич. замѐстил, св.вж. замествам.

замеся

замѐсиш, мин. св. замѐсих, мин. прич. замѐсил, св.вж. замесвам.

замета

заметѐш, мин. св. замѐтох, мин. прич. замѐл, св.вж. замитам.

заметна

замѐтнеш, мин. св. замѐтнах, мин. прич. замѐтнал, св.вж. замятам.

замечтавам

замечта̀ваш, несв. и замечтая, св.; за какво/за кого. Започвам да мечтая.
замечтавам се/замечтая се. — Потъвам в мечти. Легна и се замечта за пътуването.
същ. замечтаване, ср.

замечтаване

вж. замечтавам

замечтан

замечта̀на, замечта̀но, мн. замечта̀ни, прил.
1. Който е унесен в мечти.
2. Който съдържа или изразява унесеност в мечти. Замечтан поглед. Замечтан глас.
нареч. замечтано.
същ. замечтаност, замечтаността̀, ж.

замечтано

вж. замечтан

замечтаност

вж. замечтан

замечтая

замечта̀еш, мин. св. замечта̀х, мин. прич. замечта̀л, св.вж. замечтавам.

замижа

замижѝш, мин. св. замижа̀х, мин. прич. замижа̀л, св.вж. замижавам.

замижавам

замижа̀ваш, несв. и замижа, св.
1. Притварям очи (при силна светлина, от удоволствие, при мечтаене и др.); зажумявам.
2. Прен. След колебание се престрашавам, рискувам. Замижах и купих кола за един милион.
3. Прен. Преструвам се, че не забелязвам нещо нередно. Замижаха пред фактите и го освободиха.

замина

замѝнеш, мин. св. замѝнах, мин. прич. замѝнал, св.вж. заминавам.

заминавам

замина̀ваш, несв. и замина, св.
1. Отправям се, тръгвам за някъде с превозно средство. Заминавам със самолет за Виена.
2. Разг. Отивам. Заминавам на кино. Ти ще дойдеш ли?
3. Диал. Кого, какво. Задминавам, подминавам, обикн. без да забележа. В гъстата мъгла заминахме селото.
4. Диал. Надминавам. Пораснала е, заминала е майка си.
5. Разг. Отивам като някакъв (да уча, да работя). Заминавам войник. Замина като учител на село.
заминавам си/замина си. 1. — Връщам се, обикн. с превозно средство, там, където живея. През юли ще си заминат в Москва.
2. Отивам си (вкъщи).
3. Умирам. Замина си много млад. • Минава-заминава. Минава без последствия. Тия болести минават-заминават, не им обръщай внимание.

замирам

замѝраш, несв. и замра, св.
1. За дейност, живот, функции и др., които са били активни — намалявам, отслабвам, затихвам. Истинските занаяти са замрели. В този отдалечен край животът беше замрял. Функциите на жлезите замират. На сутринта вятърът беше замрял. През лятото училището е замряло.
2. Прен. От страх, от ужас притаявам дъх, спирам да се движа, не говоря.
3. Започвам да умирам. През зимата пак замряха стари хора.

замислен

замѝслена, замѝслено, мн. замѝслени, прил.
1. Който се е задълбочил в мисли.
2. Който е планиран; обмислен. Замислената среща не се състоя.
3. Който изразява унесеност в мисли. Замислен поглед.
нареч. замислено.

замислено

вж. замислен

замисля

замѝслиш, мин. св. замѝслих, мин. прич. замѝслил, св.вж. замислям.

замисля се

замѝслиш се, мин. св. замѝслих се, мин. прич. замѝслил се, св.вж. замислям се.

замислям

замѝсляш, несв. и замисля, св.
1. Разг. За кого/за какво. Грижа се, имам в ума си. От ходене не замисля за децата си — да ги прибере, да ги нахрани. Време е да замислиш за собствен дом.
2. Какво. Имам идея, план, намерение, което обмислям. Замислям да напиша една книга за учители. Замислям едно пътуване.
3. Рядко. Започвам да мисля.
същ. замисляне, ср.

замислям се

замѝсляш се, несв. и замѝсля се, св.
1. За какво/за кого. Мисля задълбочено, унасям се в мисли. Замислих се за плановете си. Замисли се откъде да намери пари за строежа.
2. За какво/за кого. Обикн. с не. Задълбочавам се, загрижен съм. Не се замисляше за нищо и по-добре живееше.

замисляне

вж. замислям

замисъл

мн. за̀мисли, (два) за̀мисъла, м. Идея, намерение, което се обмисля. Моят замисъл беше всичко да стане в началото на лятото.

замитам

замѝташ, несв. и замета, св. Разг.
1. Какво. Мета в определена посока. Замети трохите към вратата.
2. Какво. Заличавам следи с метене.
3. Кого. Мета към някого. Не ме замитай, ще ме напрашиш.
замитам се/замета се. — Отивам неизвестно къде; запилявам се. Замете се по чужбина.

замлъквам

замлъ̀кваш, несв. и замлъкна, св. Напълно преставам да говоря, да шумя, да пея; утихвам, млъквам. На сутринта вятърът замлъкна. Птичките замлъкнаха. Нападките в печата замлъкнаха.

замлъкна

замлъ̀кнеш, мин. св. замлъ̀кнах, мин. прич. замлъ̀кнал, св.вж. замлъквам.

замогвам

замогвам се, замогваш се, несв. и замогна се, св. 1. Ставам богат, заможен. Някои хора за няколко години се замогнаха. 2. Прен. Укрепвам, заяквам. Дървото пораснало и се замогнало.

замогвам се

замо̀гваш се, несв. и замо̀гна се, св.
1. Ставам богат, заможен. Някои хора за няколко години се замогнаха.
2. Прен. Укрепвам, заяквам. Дървото пораснало и се замогнало.

замогна се

замо̀гнеш се, мин. св. замо̀гнах се, мин. прич. замо̀гнал се, св.вж. замогвам се.

заможен

замо̀жна, замо̀жно, мн. замо̀жни, прил. Който е достатъчно богат, за да живее добре; осигурен.

замолвам

замо̀лваш, несв. и замоля, св.
1. Кого. Помолвам.
2. Започвам да моля.
замолвам се/замоля се. 1. — Помолвам се настоятелно.
2. Започвам да се моля.

замоля

замо̀лиш, мин. св. замо̀лих, мин. прич. замо̀лил, св.вж. замолвам.

замомея се

замомѐеш се, мин. св. замомя̀х се, мин. прич. замомя̀л се, св.вж. замомявам се.

замомявам се

замомя̀ваш се, несв. и замомѐя се, св. Започвам да се чувствам като мома. Замомя се и тръгна по разходки.

заморен

заморѐна, заморѐно, мн. заморѐни, прил. Който диша учестено от умора.

заморя

заморѝш, мин. св. заморѝх, мин. прич. заморѝл, св.вж. заморявам.

заморявам

заморя̀ваш, несв. и заморя, св.; кого/какво. Започвам да моря. Болестта замори младо и старо.
заморявам се/заморя се. — Уморявам се от физически усилия (като дишам учестено). Много бързо се заморявам по стълбите.

замотавам

замота̀ваш, несв. и замотая, св.
1. Кого, какво. Увивам, омотавам. Замота ранения си крак с едно парче плат.
2. Какво/в какво. За конци, върви — обърквам, оплитам; омотавам. Замотах преждата, не мога да я оправя.
3. Прен. Какво. Обърквам, оплитам разсъжденията си по някакъв въпрос.
4. Прен. Какво. Заблуждавам, представям по неверен начин. В съда замотаха работата и му дадоха само една година.
5. Прен. Кого. Заблуждавам, въвличам в нещо нередно. Замотаха го в мръсни сделки.
6. Прен. Кого. Правя да се увлече, забърквам; заблуждавам. Замотаха ѝ главата с религия. За два дни ѝ замота главата и се ожени за нея.
замотавам се/замотая се. — Обърквам се, оплитам се, заблуждавам се.
същ. замотаване, ср.
прил. замотан, замота̀на, замота̀но, мн. замота̀ни.

замотаване

вж. замотавам

замотан

вж. замотавам

замотая

замота̀еш, мин. св. замота̀х, мин. прич. замота̀л, св.вж. замотавам.

замра

замрѐш, мин. св. замря̀х, мин. прич. замря̀л, св.вж. замирам.

замразен

вж. замразявам

замразител

замразѝтелят, замразѝтеля, мн. замразѝтели, (два) замразѝтеля, м. Домашен или промишлен уред за съхраняване при температура от -18° до -30°С.

замразя

замразѝш, мин. св. замразѝх, мин. прич. замразѝл, св.вж. замразявам.

замразявам

замразя̀ваш, несв. и замразя, св.
1. Какво. Охлаждам до вледеняване. Вятърът замрази мокрите улици. Замразих рибата в хладилника.
2. Какво. Спирам изразходването на финансови средства; спирам на едно равнище заплати, цени и под. Заплатите са замразени, а цените летят.
замразявам се/замразя се. — Охлаждам се до вледеняване.
същ. замразяване, ср.
прил. замразен, замразѐна, замразѐно, мн. замразѐни.

замразяване

вж. замразявам

замрежа

замрѐжиш, мин. св. замрѐжих, мин. прич. замрѐжил, св.вж. замрежвам.

замрежвам

замрѐжваш, несв. и замрежа, св.
1. Какво. Зашивам леко дупка на дреха (като с мрежа). Замрежих си чорапа.
2. Какво. Закривам леко някакъв отвор, дупка.
3. Какво. Ограждам с мрежа. Замрежихме градината.
прил. замрѐжен, замрѐжена, замрѐжено, мн. замрѐжени.

замръзва

несв. и замръзне, св.; безл. Става на лед, покрива се с лед, вкочанява се. Студено е, утре сутрин ще замръзне.

замръзвам

замръ̀зваш, несв. и замръзна, св.
1. Ставам на лед, покривам се с лед, втвърдявам се от студ. Тази зима реката замръзна. Водата в бутилката беше замръзнала.
2. Прен. Ставам като лед, вкочанявам се. Докато чаках, краката ми замръзнаха.
3. Прен. Спирам внезапно и стоя неподвижно (от силни преживявания). На вратата се почука, тя замръзна в леглото.
същ. замръзване, ср.
прил. замръзнал, замръ̀знала, замръ̀знало, мн. замръ̀знали.

замръзване

вж. замръзвам

замръзна

замръ̀знеш, мин. св. замръ̀знах, мин. прич. замръ̀знал, св.вж. замръзвам.

замръзнал

вж. замръзвам

замръзне

мин. св. замръ̀зна, мин. прич. замръ̀знало, св.вж. замръзва.

замръква

несв. и замръкне, св.; безл. Започва да мръква.

замръквам

замръ̀кваш, несв. и замръкна, св.
1. Намирам се някъде (обикн. вън от къщи), когато се стъмнява. Опасно е да замръкваш по улиците.
2. Дочаквам вечерта в някакво положение, състояние. Замръквах с тъгата по него.
същ. замръкване, ср.
прил. замръ̀кнал, замръ̀кнала, замръ̀кнало, мн. замръ̀кнали.
Осъмвам и замръквам (някъде, в някакво положение, състояние). — От ранна сутрин до късна вечер прекарвам някъде или в някакво положение или състояние. Осъмвам и замръквам в училище.

замръкване

вж. замръквам

замръкна

замръ̀кнеш, мин. св. замръ̀кнах, мин. прич. замръ̀кнал, св.вж. замръквам.

замръкне

мин. св. замръ̀кна, мин. прич. замръ̀кнало, св.вж. замръква.

замъглен

вж. замъглявам

замъгля

замъглѝш, мин. св. замъглѝх, мин. прич. замъглѝл, св.вж. замъглявам.

замъглявам

замъгля̀ваш, несв. и замъгля, св.
1. Какво. За мъгла, дим, прах и под. — изпълвам и правя неясно или невидимо. Черният дим замъгляваше целия квартал. Прахът замъгли стаята.
2. Какво. За сълзи — преча да се вижда ясно.
3. Прен. Какво. За силни чувства, усещания — преча да се мисли ясно. Ревността замъгли разума му.
4. Прен. Какво. Омаловажавам, представям в по-мека светлина нещо нередно; замазвам. Замъгли вината му.
замъглявам се/замъгля се. 1. — Изпълвам се с мъгла, дим, прах.
2. За очи — изпълвам се със сълзи; премрежвам се.
прил. замъглен, замъглѐна, замъглѐно, мн. замъглѐни.

замък

мн. за̀мъци, (два) за̀мъка, м.
1. През Средновековието — дворец и крепост на феодал.
2. Прен. Голяма и здрава къща.
Строя въздушни замъци. — Мечтая за нещо невъзможно.

замъквам

замъ̀кваш, несв. и замъкна, св.
1. Кого, какво. С усилие занасям. Чантата беше тежка, но я замъкнах до гарата.
2. Какво. Отнасям, отмъквам; открадвам. Замъкнали и вратите и прозорците.
3. Разг. Кого. Завеждам някъде (почти насила). Замъкна я чак на границата. Замъкнаха го в ресторанта.
замъквам се/замъкна се. 1. — Отивам с усилие. Болят ме краката, едва се замъкнах.
2. Запилявам се. Замъкна се по балканите.

замъкна

замъ̀кнеш, мин. св. замъ̀кнах, мин. прич. замъ̀кнал, св.вж. замъквам.

замълча

замълчѝш, мин. св. замълча̀х, мин. прич. замълча̀л, св.вж. замълчавам.

замълчавам

замълча̀ваш, несв. и замълча, св.
1. Спирам да говоря, да викам, да пиша писма; млъквам. Птичките са замълчали. Писа две писма и замълча.
2. За нещо, което работи с шум — спирам да действам, да работя. След обед машините замълчаха.
3. За какво. Премълчавам. За вчерашната им среща замълча.
замълчавам се/замълча се. — Замълчавам (в 1 и 2 знач.); утихвам.
замълчавам си/замълча си. — Съзнателно млъквам; премълчавам.

замърсител

замърсѝтелят, замърсѝтеля, мн. замърсѝтели, (два) замърсѝтеля, м.
1. Това, което замърсява. Изгорелите газове са замърсители на въздуха.
2. Завод, съоръжение и под., което изхвърля вещества, отпадъци, замърсяващи околната среда.

замърся

замърсѝш, мин. св. замърсѝх, мин. прич. замърсѝл, св.вж. замърсявам.

замърсявам

замърся̀ваш, несв. и замърся, св.
1. Какво. Правя нещо трайно мръсно, като го покривам с нечистотии, отпадъци, химически вещества, радиация и т. н. Килимът се е замърсил, има петна. Замърсявам въздуха. Замърсявам почвата.
2. Какво. Правя да се инфектира, заразявам с микроби. Замърсявам рана. Водата в реките е замърсена.
3. Какво. Нарушавам чистота (на език, нация и под.).
същ. замърсяване, ср.
прил. замърсѐн, замърсѐна, замърсѐно, мн. замърсѐни.

замърсяване

вж. замърсявам

замяна

мн. замѐни, ж.
1. Заменяне, размяна. Направих замяна на апартамента с къща.
2. Поставяне на едно вместо друго. Направихме пълна замяна на старите машини с нови.
В замяна на. — Вместо. В замяна на любовта поисках пари.

замятам

замя̀таш, несв. и заметна, св.; Какво.
1. Прехвърлям две части една върху друга; премятам; залягам (шал, пелерина). Заметна шала и излезе в студа.
2. Намятам, мятам дреха, завивка. Заметни му това палто.
3. Мятам през рамо, през раменете си. Заметнал е пушката през рамо.
4. Подгъвам, загъвам, отмятам края на нещо от плат. Заметни одеалото и седни.
5. При недъг — мятам крака си настрани при вървене.
6. Хвърлям, мятам във водата (въдица и под.).
7. Започвам да мятам.

занапред

нареч. Периодът, който предстои от този момент нататък; за в бъдеще. Добре сме живели, ще живеем и занапред.Що са дни, занапред (са). Има време, може да стане това, което искам.

занасям

зана̀сяш, несв. и занеса, св.
1. Какво. Нося, отнасям някъде, извън мястото, където съм. Занеси яденето на баба си.
2. Какво, На кого. Предавам поздрави, новини и под. там, където отивам. Занеси поздрави на майка си.
3. Какво, На кого. Предавам, съобщавам, каквото съм чул и видял; доноснича.
4. За вода — отнасям с течението си. Водата занесла селото.
5. Прен. За превозно средство и под. — отклонявам се по хлъзгав път; поднасям. В планината колата занесе на няколко пъти.
6. Прен. Кого. Заблуждавам, будалкам. Не ме занасяй, знаеш, че не вярвам в тези неща.
7. Прен. Кого. Шегувам се, закачам се. Занасяха го заради успехите му.
занасям се/занеса се. 1.По какво/по кого. Увличам се, прехласвам се, заплесвам се. Занесъл се е по музиката.
2. С кого. Ухажвам, закачам, интимнича. Цяла вечер се занася с колегата си отдясно.
3. Намирам се в унесено състояние от умора, тревоги, мисли и под. За какво мислиш, къде си се занесъл?
същ. занасяне, ср.
прил. занесен, занѐсена, занѐсено, мн. занѐсени.

занасяне

вж. занасям

занаят

мн. заная̀ти, (два) заная̀та, м.
1. Дейност за ръчно изработване на изделия, която се владее професионално. Уча занаят. Практикувам занаят.
2. Професия, занятие. Занаятът ми е да пиша книги.
3. Професия, практикувана без творчески дух. Смятат изкуството за занаят.
От занаята (е). — За жена — проститутка.
Изпичам се в занаята. — Научавам се добре да върша нещо.
Хващам занаят. — Научавам занаят.

занаятчийка

мн. занаятчѝйки, ж. Жена занаятчия.

занаятчийски

занаятчѝйска, занаятчѝйско, мн. занаятчѝйски, прил.
1. Който се отнася до занаятчия. Занаятчийско сдружение.
2. Който се отнася до занаят. Занаятчийска работа.

занаятчийство

ср., само ед. Практикуване на занаят.

занаятчия

мн. занаятчѝи, м. Мъж, който владее и практикува занаят.

зандан

мн. занда̀ни, (два) занда̀на, м.
1. Остар. Затвор, тъмница.
2. Прен. Разг. Тъмно, мрачно, нехигиенично и студено помещение или сграда. Библиотеката е голям зандан, можеш да умреш от студ.

занемарен

вж. занемарявам

занемаря

занемарѝш, мин. св. занемарѝх, мин. прич. занемарѝл, св.вж. занемарявам.

занемарявам

занемаря̀ваш, несв. и занемаря, св.; Кого, какво. Изоставям, не се грижа, не поддържам достатъчно. Занемарила съм домакинството заради работата.
занемарявам се/занемаря се. — Занемарявам себе си.
прил. занемарен, занемарѐна, занемарѐно, мн. занемарѐни.
същ. занемаряване, ср.

занемаряване

вж. занемарявам

занемея

занемѐеш, мин. св. занемя̀х, мин. прич. занемя̀л, св.вж. занемявам.

занемявам

занемя̀ваш, несв. и занемея, св. Замлъквам. Занемя от страх. Машините бяха занемели.
прил. занемя̀л, занемя̀ла, занемя̀ло, мн. занемѐли.

занеса

занесѐш, мин. св. занѐсох, мин. прич. занѐсъл, св.вж. занасям.

занесен

вж. занасям

заник

м., само ед. Залез.

заникна

занѝкнеш, мин. св. занѝкнах, мин. прич. занѝкнал, св.вж. заничам.

занимавам

занима̀ваш, несв. и занимая, св.
1. Кого, какво. Задържам мисли, внимание и под. Този въпрос го занимаваше от два месеца.
2. Кого. Развличам, забавлявам. През цялото пътуване ни занимава с вицове.
3. Кого. Обучавам; преподавам. Занимава я по английски.
занимавам се/занимая се. 1.С какво. Върша нещо като професия. Занимавам се с издаване на книги.
2. С кого/с какво. Отделям време на дейност, на човек. След работа се занимавам с шиене на дрехи. Нямаме време да се занимаваме с детето.
3. С какво. Разглеждам, проучвам (въпрос и под.).
4. Изучавам, обучавам се. От една година не се занимавам с английски.

занимавка

мн. занима̀вки, ж. Нещо за занимаване, за развличане или отвличане на вниманието. За занимавка играеха табла.

занималня

мн. занима̀лни, ж.
1. Помещение в болница, санаториум и др. за игри и развлечения.
2. Организирано обучение на ученици вън от учебните часове или помещението за него в училище или в общежитие. Десет деца посещават занималнята.

занимам

остар.
заемам

занимание

мн. занима̀ния, ср. Дейност, работа, труд. Вечер нямам никакви занимания. Научни занимания. Спортни занимания. Никога не остава без занимание.

занимателен

занима̀телна, занима̀телно, мн. занима̀телни, прил. Който увлича, интригува, забавлява. Занимателен разказ. Занимателен събеседник.

занимая

занима̀еш, мин. св. занима̀х, мин. прич. занима̀л, св.вж. занимавам.

занитвам

занѝтваш, несв. и занитя, св. Съединявам метални части с помощта на нит.

занитя

занѝтиш, мин. св. занѝтих, мин. прич. занѝтил, св.вж. занитвам.

заничам

занѝчаш, несв. и заникна, св. Разг. Вглеждам се; заглеждам се, за да видя или забележа нещо. Заничаха по ъглите, но не го намериха. Заничаха го, за да разгледат странните му дрехи.

зануля

занулѝш, мин. св. занулѝх, мин. прич. занулѝл, св.вж. занулявам.

занулявам

зануля̀ваш, несв. и зануля, св. Заземяване чрез нулевия проводник на електрическата инсталация.

занят

остар.
зает

занятие

мн. заня̀тия, ср.
1. Учебен час, лекция, упражнение. Занятията приключиха на 24 май.
2. Занимание.
3. Остар. Професия.

заобикалка

мн. заобика̀лки, ж. Говоря със заобикалки. Не поставям пряко въпроса, намеквам, увъртам.

заобикалям

заобика̀ляш, несв. и заобиколя, св.
1. Какво. Движа се покрай нещо, което се изпречва на пътя ми. Трябва да заобиколите край езерото и ще стигнете до пощата.
2. Кого, какво. Не минавам пряко, обикалям, за да избегна. Винаги заобикаляше мястото на пожара. Като ме срещне, ме заобикаля.
3. Кого, какво. Обкръжавам, ограждам. Полицаи заобиколиха банката.
4. Прен. Какво. Не зачитам, не се съобразявам. Заобикаля нарежданията.
5. Разг. Кого, какво. Наминавам, отбивам се, наглеждам. Заобикалям често болната си леля. Заобикалям къщата на село.
6. Прен. Кого. Обкръжавам, ограждам (с грижи, внимание, омраза и др.).
заобикалям се/заобиколя се. — Обкръжавам се, обграждам се (с вещи; с приятели).
същ. заобикаляне, ср.

заобикаляне

вж. заобикалям

заобиколен

заобико̀лна, заобико̀лно, мн. заобико̀лни, прил. Който не е пряк, който заобикаля. Заобиколен път. Заобиколен начин.

заобиколка

мн. заобико̀лки, ж. Заобикалка.

заобиколя

вж. заобикалям

заоблачава се

несв. и заоблачѝ се, св. Става облачно.

заоблачи

заоблачи се, мин. св. заоблачи се, мин. прич. заоблачило се, св. — вж. заоблачава се.

заоблачи се

мин. св. заоблачѝ се, мин. прич. заоблачѝло се, св.вж. заоблачава се.

заоблен

вж. заоблям

заобля

зао̀блиш, мин. св. зао̀блих, мин. прич. зао̀блил, св.вж. заоблям.

заоблям

зао̀бляш, несв. и заобля, св.; Какво. Правя объл, извит. Ръбовете на шкафа бяха заоблени.
заоблям се/заобля се. — Ставам объл, кръгъл. Напълня и лицето му се заобли.
прил. заоблен, зао̀блена, зао̀блено, мн. зао̀блени.

заора

заорѐш, мин. св. заора̀х, мин. прич. заора̀л, св.вж. заоравам.

заоравам

заора̀ваш, несв. и заора, св.
1. Какво. Заравям чрез оране. Заоравам семената.
2. Забивам се в нещо меко, като рало. Колелото заора в пръстта.
3. Прен. Разг. Задълбочавам се в разсъждения, чувства и др. Заорахме дълбоко по въпроса.
4. Започвам да ора.

заострен

вж. заострям

заостря

зао̀стриш, мин. св. зао̀стрих, мин. прич. зао̀стрил, св.вж. заострям.

заострям

зао̀стряш, несв. и заостря, св.
1. Какво. Правя остър; изострям. Заострих края на пръчката.
2. Прен. Представям като по-ярко изразено, по-откроено (в художествено произведение и под.). Заострям конфликт.
прил. заострен, зао̀стрена, зао̀стрено, мн. зао̀стрени.

запад

м., само ед.
1. Една от четирите посоки на света — където залязва слънцето. Трябва да се движиш на запад.
2. Страните от Западна Европа и САЩ като цялост. Замина на Запад да работи.
прил. западен, за̀падна, за̀падно, мн. за̀падни.
Дивият Запад. — Западната част на Северна Америка по време на заселването ѝ.

западам

запа̀даш, несв. и западна, св. За дейност, държава, цивилизация, производство, търговия и т. н. — след възход губя положението си, активността си; замирам. По време на икономическа криза културата запада.// прил. запа̀днал, запа̀днала, запа̀днало, мн. запа̀днали.

западен

вж. запад

западна

запа̀днеш, мин. св. запа̀днах, мин. прич. запа̀днал, св.вж. западам.

западно

нареч. Откъм западната част на нещо; на запад. Трябва да минеш западно от парка.



- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до западната част на територия, напр. западноевропейски, западнобългарски.

западняк

мн. западня̀ци, м.
1. Мъж, който е роден или живее в Западна България.
2. Разг. Мъж, който е роден или живее в Западна Европа или в Северна Америка.

западнячка

мн. западня̀чки, ж. Жена западняк.

запазвам

запа̀зваш, несв. и запазя, св.; Какво.
1. Опазвам, продължавам съществуването. Запазвам език. Запазвам държава.
2. Съхранявам, пазя в определено състояние. Запазвам хубостта си. Запазвам характера си. Запазвам храна за зимата. Запазвам интерес към музиката. Запазвам богатството си.
3. Съхранявам в паметта си. Запазвам впечатления.
4. Ангажирам. Запазвам места във влака.
запазвам се/запазя се. — Запазвам себе си (в 1 и 2 знач.).
същ. запазване, ср.
прил. запа̀зен, запа̀зена, запа̀зено, мн. запа̀зени.
Запазена марка. — Търговска марка, която друг няма право да използва.

запазване

вж. запазвам

запазя

запа̀зиш, мин. св. запа̀зих, мин. прич. запа̀зил, св.вж. запазвам.

запалвам

запа̀лваш, несв. и запаля, св. Паля.
запалвам се/запаля се. — Паля се.
същ. запалване, ср.
прил. запален, запа̀лена, запа̀лено, мн. запа̀лени.

запалване

вж. запалвам

запален

вж. запалвам

запалим

запалѝма, запалѝмо, мн. запалѝми. Който може да бъде запален лесно. Нафтата е силно запалима.

запалителен

запалѝтелна, запалѝтелно, мн. запалѝтелни, прил.
1. Който служи да запалва. Запалителни бомби.
2. Който се запалва много лесно. Тук не се пуши, защото има запалителни материали.

запалка

мн. запа̀лки, ж.
1. Малък джобен уред за палене на цигари. Извади златната си запалка и поднесе огънчето.
2. Устройство, като част от бомба, което я взривява; взривител. Запалката беше мокра и бомбата не се взриви.

запаля

запа̀лиш, мин. св. запа̀лих, мин. прич. запа̀лил, св.вж. запалвам.

запалянко

мн. запаля̀нковци, м. Запален любител, поклонник на вид спорт (най-често на футбола), на музика и под. Голям запалянко е, не пропуска мач.
същ. запалянковщина, ж.

запалянковщина

вж. запалянко

запаметя

запаметѝш, мин. св. запаметѝх, мин. прич. запаметѝл, св.вж. запаметявам.

запаметявам

запаметя̀ваш, несв. и запаметя, св.; Какво.
1. Задържам в паметта си; запомням.
2. Мога да задържам в паметта си. Той запаметява цели страници наизуст.

запарвам

запа̀рваш, несв. и запаря, св.; Какво.
1. Заливам с вряла вода и оставям за известно време покрит. Запарвам зеле/коприва. Запарвам чай.
2. Напълвам с вряла вода дървен съд за обезмирисяване.
3. Преча на дишането, на проветряването; спарвам. Найлоновата риза запарва кожата.
запарвам се/запаря се. — Спарвам се, сгорещявам се. Краката му се бяха запарили с гумените ботуши. Кожата се беше запарила и зачервила. Черешите се бяха запарили и изгнили.
същ. запарване, ср.
прил. запарен, запа̀рена, запа̀рено, мн. запа̀рени.

запарване

вж. запарвам

запарен

вж. запарвам

запарка

мн. запа̀рки, ж. Извлек от билка, чай и под., приготвен чрез запарване.

запаря

запа̀риш, мин. св. запа̀рих, мин. прич. запа̀рил, св.вж. запарвам.

запас

мн. запа̀си, (два) запа̀са, м.
1. Обикн. ед. Всичко, което е за резерв, натрупано, събрано за използване. Запас от храна. Имаме запас от вода за 3 дни.
2. Само мн. Залежи. В този район има запаси от въглища.
3. Оставен за резерв плат при шевовете на дреха.
4. Целият обем от нещо налично, притежавано. Водни запаси. Запас от чувства. Разполагам с голям запас от знания. Речников запас на езика.
5. Само ед. Част от армията, състояща се от лица, отбили военната си служба или пенсионирани офицери, които се водят на отчет. Полковник от запаса. Войници от запаса.
6. Само ед. Свикване и временно военно обучение на лица от запаса (в 5 знач.). Отивам запас. Често го викат запас.

запаса

запасѐш, мин. св. запа̀сох, мин. прич. запа̀съл, св.вж. [[запасвам 1 ._

запасвам

запа̀сваш, несв. и запаса, св.
1. За животни — започвам да паса.
2. Започвам да водя животни да пасат.
запасвам се/запаса се. — Унасям се в пасене, паса дълго, неотклонно.



запа̀сваш, несв. и запаша, св.; Какво.
1. Стягам около кръста си; опасвам. Запаса пояса си.
2. Прикрепвам на кръста с колан — нож, сабя и под. Запасал ножа си.
запасвам се/запаша се. — Запасвам около себе си (в 1 знач.).

запасен

запасѐна, запасѐно, мн. запасѐни, прил. Който притежава (добър, достатъчен) запас. Запасен съм със сто компота. Запасен съм с вода.



запа̀сна, запа̀сно, мн. запа̀сни, прил.
1. Който е предназначен за резерв.
2. Който е от запаса (в 5 знач.).

запасняк

мн. запасня̀ци, м.
1. Лице, което се числи към запаса (в 5 знач.).
2. Лице от запаса, което е на временно военно обучение или участва в мероприятие като член на запаса (в 5 знач.). Запасняци пазеха улиците. Три месеца бях запасняк.

запася

запасѝш, мин. св. запасѝх, мин. прич. запасѝл, св.вж. запасявам.

запасявам

запася̀ваш, несв. и запася, св.; Кого, какво. Снабдявам, натрупвам запас, резерв.
запасявам се/запася се. — Запасявам себе си.
същ. запасяване, ср.

запасяване

вж. запасявам

запаша

запа̀шеш, мин. св. запа̀сах, мин. прич. запа̀сал, св.вж. [[запасвам 2 ._

запек

м., само ед. Нередовно и трудно изпразване на червата. Болният имаше и запек.

запека

запечѐш, мин. св. запѐкох, мин. прич. запѐкъл, св.вж. [[запичам 1 .



запечѐш, мин. св. запѐкох, мин. прич. запѐкъл, св.вж. [[запичам
2__ .

запенвам

запенвам се, запенваш се, несв. и запеня се, св. 1. Започвам да образувам пяна. Вълната се запени и стигна брега. 2. При болест, агония — устата ми се покрива с пяна. 3. Прен. Ядосвам се, разгневявам се, излизам вън от себе си.

запенвам се

запѐнваш се, несв. и запѐня се, св.
1. Започвам да образувам пяна. Вълната се запени и стигна брега.
2. При болест, агония — устата ми се покрива с пяна.
3. Прен. Ядосвам се, разгневявам се, излизам вън от себе си.

запеня се

запѐниш се, мин. св. запѐних се, мин. прич. запѐнил се, св.вж. запенвам се.

запера

заперѐш, мин. св. запра̀х, мин. прич. запра̀л, св.вж. [[запирам 1_ .

запетая

мн. запета̀и, ж. Препинателен знак за интонационно обособяване на синтактични категории или за отделяне на подчинени изречения.
Десетична запетая. — В математиката — знак за отделяне на цялото от десетичната му част.

запечатам

запеча̀таш, св.вж. запечатвам.

запечатан

вж. запечатвам

запечатвам

запеча̀тваш, несв. и запечатам, св.; Какво.
1. Затварям нещо, като слагам печат или/и подпис. Вратата беше заключена и запечатана. Материалите бяха запечатани с червен восъчен печат.
2. Затварям, забранявам дейност и др., като запечатвам вратата. Обраният магазин беше запечатан. Заводът беше запечатан.
3. Затварям с лепене, с помощта на лента, лепенка, капачка и др. Бонбоните са запечатани много здраво. Запечатахме и сварихме двайсет буркана с месо. Писмото не беше запечатано и тя го прочете.
4. Попълвам, покривам, затварям плътно. Запечатвам дупките по пода.
5. Прен. Заздравявам, укрепвам. Царете запечатали договора си с един брак между децата си.
6. Прен. Изобразявам, пресъздавам; снимам. В романа е запечатана атмосферата на ХIХ в. На снимката е запечатан щастлив миг.
запечатвам се/запечатам се. — Оставам в паметта, съзнанието, запаметявам се точно. Сцената се запечата в съзнанието му завинаги.
прил. запечатан, запеча̀тана, запеча̀тано, мн. запеча̀тани.

запечатя

запеча̀тиш, мин. св. запеча̀тих, мин. прич. запеча̀тил, св. Запечатам.

запивам

запѝваш, несв. и запия, св.; какво. Започвам да пия.
запивам се/запия се. — Увличам се в пиене на алкохол, пия с часове, продължително. Вечер се запиваше с приятели.

запилея

запилѐеш, мин. св. запиля̀х, мин. прич. запиля̀л, св.вж. запилявам.

запилявам

запиля̀ваш, несв. и запилея, св.
1. Какво. Захвърлям, загубвам между други неща. Запиляла съм си учебника по бюрото.
2. Кого. Изпращам в отдалечен край. Запиляха го по границата.
запилявам се/запилея се. 1. — Заминавам в далечно и неопределено точно място. Запиля се някъде в Америка.
2. Изчезвам, губя се, скитам. Запилявам се из града.
същ. запиляване, ср.

запиляване

вж. запилявам

запирам

запѝраш, несв. и запера, св.; Какво.
1. Започвам да пера.
2. Какво. Пера част от дреха, отделно място. Ще запера предницата с петното.



запѝраш, несв. и запра, св. Разг.
1. Какво. Затварям врата, като я подпирам, залоствам, заключвам.
2. Кого, какво. Затварям, заключвам вътре в помещение и под. Запрях го в стаята да не избяга.
3. Кого. Задържам в арест или вкарвам в затвора. Запрян е за кражба.
4. За дейност, активност — спирам, имам някакви спънки. Търговията нещо запря.
запирам се/запра се. 1. — Запирам себе си (в 1 и 2 знач.).
2. Спирам да ходя, да се движа. Запри се вече на едно място.
прил. запрян, запря̀на, запря̀но, мн. запрѐни.

запис

мн. за̀писи, (два) за̀писа, м.
1. Писмено предаден текст на песен, приказка, разговор и под. Студенти правят записи на песни по селата.
2. Запечатана на грамофонна плоча, на магнетофонна или филмова лента музика, филм и под. Имам записи на народна музика. Правя запис по време на концерт.
3. Документ за привеждане на пари по пощата. Получих пари с пощенски запис.

записан

вж. записвам

записвам

запѝсваш, несв. и запиша, св.
1. Какво. Предавам писмено сведения, впечатления, данни, за да ги запазя. Записвах най-важното от лекцията.
2. Какво. Чрез специално устройство запечатвам на грамофонна плоча или на лента за възпроизвеждане.
3. Кого, какво. Чрез списък включвам в някакъв състав, група, колектив и др. Записвам деца за първи клас. Записвам абонати за вестник. Записвам медицина.
4. Кого. Слагам име на новородено и го включвам в регистър.
записвам се/запиша се. — Включвам името си в списък, група. Записах се в групата за танци. Записах се да следвам.
прил. записан, запѝсана, запѝсано, мн. запѝсани.

записка

мн. за̀писки, ж.
1. Бележка със съобщение, с кратък текст. Изпратил ми е записка, че ще дойде.
2. Само мн. Записани наблюдения, впечатления, данни, разсъждения като основа за изложение. Всяка вечер си водя записки за посетените места.
3. Писмени бележки при слушане на лекция и под.
Докладна записка. — Административно оформен документ с изложение или обяснение по даден въпрос. Пуснах докладна записка, но няма мнение по нея.

запитам

запѝташ, св.вж. запитвам.

запитвам

запѝтваш, несв. и запитам, св.; Кого. Попитвам.
запитвам се/запитам се. — Запитвам себе си.
същ. запитване, ср.
прил. запѝтан, запѝтана, запѝтано, мн. запѝтани.

запитване

вж. запитвам

запичам

запѝчаш, несв. и запека̀ 1 , св.; Какво. Пека малко нещо готово, само по повърхността. Пиците се продават готови, само да се запекат със сирене.
запичам се/запека се. 1. — Хващам кора, изсъхвам.
2. Прен. Разг. За въпрос, работа — не се уреждам, усложнявам се. Пътуването в чужбина се запече.
3. Проявявам упорство, инат. Запече се и не започна работа.



запичаш, несв. и запека̀ 2 , св. Причинявам запек. Тези храни запичат.
запичам се/запека се. — Получавам запек.

запиша

запѝшеш, мин. св. запѝсах, мин. прич. запѝсал, св.вж. записвам.

запия

запѝеш, мин. св. запѝх, мин. прич. запѝл, св.вж. запивам.

запланувам

заплану̀ваш, несв. и св.; Какво. Поставям в план; възнамерявам. Запланувах по 2 страници на ден.

заплата

мн. запла̀ти, ж. Парична сума, която едно лице получава за един месец работене. В банките получават големи заплати. Заплатата ми е малка.

заплатя

заплатѝш, мин. св. заплатѝх, мин. прич. заплатѝл, св.вж. заплащам.

заплаха

мн. запла̀хи, ж.
1. Възможност, вероятност да се случи нещо лошо; угроза. Заплахата от война е надвиснала над света.
2. Закана. Сипеше заплахи, че ще го убие.

заплаша

запла̀шиш, мин. св. запла̀ших, мин. прич. запла̀шил, св.вж. заплашвам.

заплашвам

запла̀шваш, несв. и заплаша, св.
1. Кого. Внушавам страх; заканвам се. Заплашиха я, че ще я уволнят от работа.
2. Представлявам опасност, крия вероятност за нещо лошо. Заплашваше ги буря. Заплашва ни суша.
същ. заплашване, ср.
прил. запла̀шен, запла̀шена, запла̀шено, мн. запла̀шени.

заплашване

вж. заплашвам

заплашителен

заплашѝтелна, заплашѝтелно, мн. заплашѝтелни, прил.
1. Който представлява заплаха. Заплашителни вълни.
2. Който съдържа или изразява заплаха. Заплашително движение. Заплашителен глас.

заплащам

запла̀щаш, несв. и заплатя, св. Плащам.

заплес

мн. за̀плеси, м. Човек, който се заплесва, разсейва, зазяпва.

заплесвам

заплесвам се, заплесваш се, несв. и заплесна се, св. 1. В какво. Увличам се, унасям се в работа, грижи и не забелязвам нищо друго. Заплеснахме се в тоя ремонт, не видяхме как е минало лятото. 2. По какво. Разсейвам се, зазяпвам се. С часове се заплесва по магазините и забравя да купи хляб. 3. По кого/по какво. Увличам се, влюбвам се; ухажвам.прил. заплеснат, заплесната, заплеснато, мн. заплеснати.

заплесвам се

заплѐсваш се, несв. и заплѐсна се, св.
1. В какво. Увличам се, унасям се в работа, грижи и не забелязвам нищо друго. Заплеснахме се в тоя ремонт, не видяхме как е минало лятото.
2. По какво. Разсейвам се, зазяпвам се. С часове се заплесва по магазините и забравя да купи хляб.
3. По кого/по какво. Увличам се, влюбвам се; ухажвам.
прил. заплѐснат, заплѐсната, заплѐснато, мн. заплѐснати.

заплесна се

заплѐснеш се, мин. св. заплѐснах се, мин. прич. заплѐснал се, св.вж. заплесвам се.

заплета

заплетѐш, мин. св. заплѐтох, мин. прич. заплѐл, св.вж. [[заплитам 1 .



заплетѐш, мин. св. заплѐтох, мин. прич. заплѐл, св.вж. [[заплитам
2 .__

заплетен

вж. заплитам

заплитам

заплѝташ, несв. и заплета̀ 1 , св.; какво. Започвам да плета плетка по даден образец.



заплѝташ, несв. и заплета̀ 2 , св.
1. Какво. Сплитам на плитка. Косата ѝ е още къса, но вече я заплита.
2. Какво. Обърквам, правя на възли; омотавам. Котката е заплела преждата.
3. Какво. Усложнявам, обърквам (работа, положение).
4. Кого. Забърквам, замесвам в нещо нечисто.
заплитам се/заплета се. — Забърквам се в нещо нечисто.
Заплитам се като пате в кълчища. — Обърквам се и не мога нищо да кажа или да направя добре.
същ. заплитане, ср.
прил. заплетен, заплѐтена, заплѐтено, мн. заплѐтени.

заплитане

вж. заплитам

заплодя

заплодѝш, мин. св. заплодѝх, мин. прич. заплодѝл, св.вж. заплождам.

заплождам

запло̀ждаш, несв. и заплодя, св.
1. Какво. За мъжко животно — оплождам.
2. Какво. Организирам оплождане на животни.
заплождам се/заплодя се. — Оплождам се, забременявам.
прил. заплодѐн, заплодѐна, заплодѐно, мн. заплодѐни.

заплювам

заплю̀ваш, несв. и заплюя, св.
1. Кого, какво. Плюя със сила, насочено, с презрение. Майка му го заплю за низостта.
2. Кого. Изразявам презрение. Всеки би те заплюл за това, което си казал.
3. Кого, какво. Символично плюя, за да предпазя от урочасване.
същ. заплюване, ср.

заплюване

вж. заплювам

заплюя

заплю̀еш, мин. св. заплю̀х, мин. прич. заплю̀л, св.вж. заплювам.

заповед

мн. за̀поведи, ж.
1. Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане. Ректорът издаде заповед занятията да започнат на 1 октомври. Заповед за уволнение. Заповед за назначение.
2. Документ с писмено нареждане. Заповедта от министъра е три страници.
Десетте Божи заповеди. — Според християнските вярвания — десет заповеди, които представляват основните морални норми на християнството.

заповеден

заповѐдна, заповѐдно, мн. заповѐдни, прил. Който съдържа или изразява заповедност, повелителност. Заповеден тон. Заповеден жест.

заповедник

мн. заповѐдници, м. Мъж, който обича да заповядва, да се разпорежда. Голям заповедник си станал, искаш всичко да е по твоята воля.

заповедница

мн. заповѐдници, ж. Жена заповедник.

заповеднически

заповѐдническа, заповѐдническо, мн. заповѐднически, прил. Заповеден.

заповядам

заповя̀даш, св.вж. заповядвам.

заповядвам

заповя̀дваш, несв. и заповядам, св.
1. На кого. Давам заповед, нареждам.
2. Властвам, диктувам, ръководя. Тук заповядвам аз.
Заповядай; заповядайте. 1. — Учтива покана. Заповядай, влез.
2. Учтивост при подаване или предлагане на нещо.

заподозирам

заподозѝраш, несв. и заподозра, св.; Кого. Насочвам подозренията си към някого. Заподозрели са го в убийство.

заподозра

заподозрѐш, мин. св. заподозря̀х, мин. прич. заподозря̀л, св.вж. заподозирам.

заподозрян

заподозря̀на, заподозря̀но, мн. заподозрѐни, прил. За когото се допуска, че е извършил престъпление или нещо нередно.

запознавам

запозна̀ваш, несв. и запозная, св.
1. Кого, с кого. Представям един на друг; посреднича някой да стане познат с друг. Запознах дъщеря си с баща ѝ.
2. Кого, с какво. Представям, излагам, показвам със сведения положение. Запознах го с истинското положение на нещата.
3. Кого. За художествено произведение, филм и др. — представям, показвам. Романът ни запознава с отношенията на хората по време на война.
запознавам се/запозная се. — Запознавам (в 1 и 2 знач.) сам себе си.
същ. запознаване, ср.

запознаване

вж. запознавам

запознанство

мн. запозна̀нства, ср.
1. Запознаване.
2. Само мн. Връзки, познанства. В тези среди имам много запознанства.

запознат

запозна̀та, запозна̀то, мн. запо̀знати, прил. Който се е запознал с някого или с нещо. Запознат съм със случая.

запозная

запозна̀еш, мин. св. запозна̀х, мин. прич. запозна̀л, св.вж. запознавам.

запой

запо̀ят, запо̀я, мн. запо̀и, (два) запо̀я, м. Продължително пиене на алкохол и напиване. Снощи у тях имаше запой.

запойка

мн. запо̀йки, ж.
1. Заваряване.
2. Мястото, където две части са съединени чрез запояване.

запойчик

мн. запо̀йчици, м. Работник, квалифициран да запоява метални части.

запокитвам

запокѝтваш, несв. и запокитя, св.
1. Какво. Захвърлям, запращам със сила. Запокити бутилката през прозореца.
2. Кого. Изпращам далече, в затънтен край. Запокитиха го в провинцията.
3. Какво. Захвърлям, изоставям, запускам. Запокитила си децата и тръгнала по политика.

запокитя

запокѝтиш, мин. св. запокѝтих, мин. прич. запокѝтил, св.вж. запокитвам.

запомня

запо̀мниш, мин. св. запо̀мних, мин. прич. запо̀мнил, св.вж. запомням.

запомням

запо̀мняш, несв. и запомня, св.; Кого, какво. Задържам в паметта си; запаметявам. Запомни всичко, каквото му казаха.
същ. запомняне, ср.
прил. запо̀мнен, запо̀мнена, запо̀мнено, мн. запо̀мнени.

запомняне

вж. запомням

запопвам

запо̀пваш, несв. и запопя, св.; Кого. Правя поп; ръкополагам.
запопвам се/ запопя се. — Ставам поп.

запопя

запо̀пиш, мин. св. запо̀пих, мин. прич. запо̀пил, св.вж. запопвам.

запор

мн. запо̀ри, (два) запо̀ра, м. Спец.
1. Забрана да се разполага с пари (вложени в банка и под.) или с имущество. Сложили му запор на парите.
2. Удръжки на пари от заплата за изплащане на дългове.
Нямам запор. — Нямам спиране; нямам задръжки. Като тръгна по мъже, няма запор.

запотя се

запотѝш се, мин. св. запотѝх се, мин. прич. запотѝл се, св.вж. запотявам се.

запотявам се

запотя̀ваш се, несв. и запотя̀ се, св.
1. За човек или животно — покривам се с пот.
2. За стъкло, метал и др. повърхност — покривам се с капки, с влага.

започвам

запо̀чваш, несв. и започна, св.
1. Какво. Пристъпвам към изпълнение на някакво действие; почвам, захващам. Започвам да пиша.
2. Какво. Слагам начало, начевам. Започвам къща.
3. Подемам се, начевам се. Горещините започнаха. Войната започна.
започвам се/започна се. — Започвам (в 3 знач.).
същ. започване, ср.

започване

вж. започвам

започна

запо̀чнеш, мин. св. запо̀чнах, мин. прич. запо̀чнал, св.вж. започвам.

запоя

запоѝш, мин. св. запоѝх, мин. прич. запоѝл, св.вж. запоявам.

запоявам

запоя̀ваш, несв. и запоя, св. Съединявам метални части с помощта на припой от разтопен калай.

запра

запрѐш, мин. св. запря̀х, мин. прич. запря̀л, св.вж. [[запирам 2_ .

запразня

запразнѝш, мин. св. запразнѝх, мин. прич. запразнѝл, св.вж. запразнявам.

запразнявам

запразня̀ваш, несв. и запразня, св. Разг. Прекратявам, обикн. учебни занятия,за празник или ваканция.

запратя

запра̀тиш, мин. св. запра̀тих, мин. прич. запра̀тил, св.вж. запращам.

запраша

запра̀шиш, мин. св. запра̀ших, мин. прич. запра̀шил, св.вж. [[запрашвам 1 .



запра̀шиш, мин. св. запра̀ших, мин. прич. запра̀шил, св.вж. [[запрашвам
2 .__

запрашвам

запра̀шваш, несв. и запра̀ша 1 , св.; Какво. Покривам или изпълвам с прах. Улиците са се запрашили. Заводите запрашват въздуха.



запра̀шваш, несв. и запра̀ша 2 , св.
1. Хуквам нанякъде; отправям се бързо.
2. За камък, куршум — прелетявам, като засягам земя, камък и пр. Един куршум запраши в земята до него.
3. Кого, какво. Запращам, запокитвам. Ей сега ще ти запраша един камък. Запрашиха го като учител в най-далечното село.

запрашен

запрашѐна, запрашѐно, мн. запрашѐни, прил. Който е покрит или изпълнен с прах. Въздухът в центъра на града е най-запрашен.
същ. запрашеност, запрашеността̀, ж.

запрашеност

вж. запрашен

запращам

запра̀щаш, несв. и запратя, св.
1. Какво. Хвърлям със сила надалеч; запокитвам, захвърлям. Запращам камък.
2. Кого. Изпращам (на работа и др.) в далечно и глухо място.

запрегна

запрѐгнеш, мин. св. запрѐгнах, мин. прич. запрѐгнал, св.вж. запрягам.

запретвам

запрѐтваш, несв. и запретна, св.; Какво. Навивам нагоре краища на ръкави, крачоли, пола и под.
запретвам се/запретна се. 1. — Запретвам нещо по себе си.
2. Залавям се да върша нещо. Запретна се да чисти и да пере.
Запретвам ръкави. — Започвам да правя нещо енергично, целенасочено.

запретено

книж.
остар.
забранено

запретна

запрѐтнеш, мин. св. запрѐтнах, мин. прич. запрѐтнал, св.вж. запретвам.

запретя

запретѝш, мин. св. запретѝх, мин. прич. запретѝл, св.вж. запретявам.

запретявам

запретя̀ваш, несв. и запретя, св. Остар. Забранявам.

запреча

запрѐчиш, мин. св. запрѐчих, мин. прич. запрѐчил, св.вж. запречвам.

запречвам

запрѐчваш, несв. и запреча, св.
1. Започвам да преча.
2. Какво. Преграждам път, отвор, врата и под.; препречвам. Един голям камион беше запречил пътя.
запречвам се/запреча се. 1. — Препречвам се; заклещвам се.
2. Разг. Мяркам се, започвам да се появявам. Към 6 часа по улицата се запречиха хора.

запрещавам

запреща̀ваш, несв. Остар. Запретявам.
същ. запрещаване, ср.

запрещаване

вж. запрещавам

запрещение

мн. запрещѐния, м. Забрана.
Под запрещение съм.Спец. Ограничен съм в имуществените си права.

заприкажа

заприка̀жеш, мин. св. заприка̀зах, мин. прич. заприка̀зал, св.вж. заприказвам.

заприказвам

заприка̀зваш, несв. и заприкажа, св.
1. Започвам да приказвам.
2. Кого. Заговарям. Срещнах го вчера и го заприказвах.
заприказвам се/заприкажа се. — Унасям се в приказки с някого. Заприказвахме се и минали два часа.
същ. заприказване, ср.

заприказване

вж. заприказвам

запример

(в смисъл на) например

заприщвам

запрѝщваш, несв. и заприщя, св.
1. Какво. Преграждам, спирам движение, течение; препречвам. Две коли заприщили тясната уличка. Заприщили реката, за да ловят риба, но водата се отприщила.
2. Кого. Хващам, залавям, като обграждам; поставям натясно.
3. Прен. Кого. Хващам, поставям натясно за нещо нередно. Заприщили го, че не знае таблицата за умножение.
заприщвам се/заприщя се. — Задръствам теснина, отвор; заклещвам се. Хукнаха да слизат от автобуса и се заприщиха на вратата.

заприщя

запрѝщиш, мин. св. запрѝщих, мин. прич. запрѝщил, св.вж. заприщвам.

запролети се

мин. св. запролетѝ се, мин. прич. запролетѝло се, св.вж. запролетява се.

запролетява се

несв. и запролетѝ се, св. Настъпва пролет, времето става пролетно.
същ. запролетяване, ср.

запролетяване

вж. запролетява се

запръжка

ж., само ед. Мазнина със запържен в нея лук, червен пипер и др., към която се прибавят продукти, или за прибавяне към варено без мазнина ястие. Не съм приготвила запръжката за боба.

запрягам

запря̀гаш, несв. и запрегна, св. Впрягам.

запрян

вж. запирам

запрятам

запря̀таш, несв. Запретвам.

заптие

мн. заптиѐта, ср. Истор. Турски стражар у нас преди Освобождението.

запускам

запу̀скаш, несв. и запусна, св.; какво/кого. Изоставям, занемарявам.
запускам се/запусна се. — Изоставям, занемарявам себе си.

запусна

запу̀снеш, мин. св. запу̀снах, мин. прич. запу̀снал, св.вж. запускам.

запустение

ср., само ед. Запуснатост и запустялост.

запустея

запустѐеш, мин. св. запустя̀х, мин. прич. запустя̀л, св.вж. [[запустявам 1_ .

запустя

запустѝш, мин. св. запустѝх, мин. прич. запустѝл, св.вж. [[запустявам 2 ._

запустявам

запустя̀ваш, несв. и запустея, св. Опустявам, обезлюдявам се. Много села в балкана са запустели.



запустя̀ваш, несв. и запустя, св.; какво. Изоставям, правя да запустее. Миграцията към града запусти хубавите села.
прил. запустя̀л, запустя̀ла, запустя̀ло, мн. запустѐли.

запуша

запу̀шиш, мин. св. запу̀ших, мин. прич. запу̀шил, св.вж. [[запушвам 1 .



запу̀шиш, мин. св. запу̀ших, мин. прич. запу̀шил, св.вж. [[запушвам
2 .__

запушалка

мн. запуша̀лки, ж. Парче от корк, гума, пластмаса и др., обикн. с цилиндрична форма, за затваряне на тесен отвор (на шише и под.); тапа.

запушвам

запу̀шваш, несв. и запу̀ша 1 , св.
1. Започвам да пуша, да изпускам дим, прах и др. Огънят запуши.
2. Какво. Започвам да пуша цигара (или лула); пуша. Хайде да запушим.
3. Какво. Опушвам. Беше запушил стаята с цигарен дим.
запушвам се/запуша се. — Опушвам се.



запу̀шваш, несв. и запу̀ша 2 , св.
1. Какво. Затварям, уплътнявам дупка, отвор и под.
2. Какво. Задръствам, препречвам. Един камион запушил уличката.
Запушвам устата (на някого). — С доводи, факти накарвам да млъкне.
същ. запушване, ср.
прил. запу̀шен, запу̀шена, запу̀шено, мн. запу̀шени.

запушване

вж. запушвам

запущам

запу̀щаш, несв. Запускам.

запъвам

запъ̀ваш, несв. и запъна, св.; Какво.
1. Подпирам, за да стои прав; подпирам врата, за да стои затворена. Запъна вратата с една греда.
2. Остар. Затварям врата с резе.
запъвам се/запъна се. 1. — За механизъм — заяждам. Ключът се запъна в ключалката.
2. Спирам за малко при говорене или произнасям с трудност; заеквам.
3. Спирам временно поради затруднения при излагане на нещо, при решаване на математически задачи и др. Реших трите задачи, без да се запъна. Разказах урока, без да се запъна.
4. Прен. Разг. Упорствам, инатя се; запичам се. Запъна се и се отказа от продаването на книги.
Запъвам се като магаре на мост. — Упорствам, инатя се безсмислено.
същ. запъване, ср.

запъване

вж. запъвам

запълвам

запъ̀лваш, несв. и запълня, св.
1. Какво. Изпълвам, попълвам, уплътнявам дупка, отвор, пространство. През пролетта запълниха дупките по улиците с асфалт. Студенти запълваха площада.
2. Какво. Уплътнявам (време). Решаваше кръстословици, за да запълва времето си.
същ. запълване, ср.
прил. запълнен, запъ̀лнена, запъ̀лнено, мн. запъ̀лнени.

запълване

вж. запълвам

запълзя

запълзѝш, мин. св. запълзя̀х, мин. прич. запълзя̀л, св.вж. запълзявам.

запълзявам

запълзя̀ваш, несв. и запълзя, св.
1. Започвам да пълзя.
2. Прен. За слух, новина и под. — започвам да се разпространявам. Сред колегите му запълзя слухът за нейната изневяра.

запълнен

вж. запълвам

запълня

запъ̀лниш, мин. св. запъ̀лних, мин. прич. запъ̀лнил, св.вж. запълвам.

запъна

запъ̀неш, мин. св. запъ̀нах, мин. прич. запъ̀нал, св.вж. запъвам.

запържа

запъ̀ржиш, мин. св. запъ̀ржих, мин. прич. запъ̀ржил, св.вж. запържвам.

запържвам

запъ̀ржваш, несв. и запържа, св.
1. Какво. Пържа малко, леко. Запържвам лук.
2. Какво. Правя запръжка за ядене и я прибавям.

запъртък

мн. за̀пъртъци, (два) за̀пъртъка, м. Яйце, от което не се е излюпило пиле.

запътвам се

запъ̀тваш се, несв. и запъ̀тя се, св.
1. Отправям се, насочвам се, тръгвам нанякъде.
2. Прен. Разг. Решавам да постигна нещо, за което не ми стигат силите. С тази слаба диплома се запътила студентка да става.

запътя се

запъ̀тиш се, мин. св. запъ̀тих се, мин. прич. запъ̀тил се, св.вж. запътвам се.

запъхтя се

запъхтѝш се, мин. св. запъхтя̀х се, мин. прич. запъхтя̀л се, св.вж. запъхтявам се.

запъхтявам се

запъхтя̀ваш се, несв. и запъхтя̀ се, св. Започвам да дишам учестено, затруднено. Запъхтяха се по баира.

зар

за̀рът, за̀ра, мн. за̀рове, (два) за̀ра, м. Пластмасово или кокалено кубче, по чиито стени са отбелязани точки (от 1 до
6. , което се използва в различни игри. Зарче за табла.

заработвам

зарабо̀тваш, несв. и заработя, св.
1. Започвам да работя.
2. Какво. Спечелвам, изкарвам с работа, най-често пари. Заработваше по 50 лева на ден.

заработя

зарабо̀тиш, мин. св. зарабо̀тих, мин. прич. зарабо̀тил, св.вж. заработвам.

заравня

заравнѝш, мин. св. заравнѝх, мин. прич. заравнѝл, св.вж. заравнявам.

заравнявам

заравня̀ваш, несв. и заравня, св.; Какво. Правя да стане равен. Заравнявам земята.

заравям

зара̀вяш, несв. и заровя, св.
1. Какво. Слагам в дупка и затрупвам отгоре.
2. Какво. Запълвам яма, ров и под.
3. Кого. Погребвам.
4. Какво. Мушвам в нещо меко или насипно. Зарових крак в пясъка.
5. Прен. Кого. Отрупвам, затрупвам, обикн. с пари или друго скъпо или жадувано нещо. Ще те заровя в злато. Там ще те заровя с банани.
заравям се/заровя се. 1. — Попадам под пръст или нещо насипно; затрупвам се.
2. Прен. Забивам се, потъвам в работа, която не мога да свърша.
Заравям нос в нещо. — Дълго и съсредоточено се занимавам с нещо, свързано с гледане.

зарадвам

зара̀дваш, св.; Кого. Правя радостен, доставям радост.
зарадвам се. — Ставам радостен.
прил. зара̀дван, зара̀двана, зара̀двано, мн. зара̀двани.

заради

предлог.
1. По причина на, поради. Не дойдох заради лошото време.
2. За означаване в чия полза или по чия вина се извършва действието. Заради нея съм готова на всичко.
3. Вместо. Ще работя заради тебе.

зараждам

зара̀ждаш, несв. и зародя, св. Започвам да раждам.
зараждам се/зародя се. — Възниквам, създавам се, появявам се. В сърцето ѝ се зараждаше нова любов.
същ. зараждане, ср.
прил. зароден, зародѐна, зародѐно, мн. зародѐни.

зараждане

вж. зараждам

зараза

ж., само ед.
1. Причинител на болест, която се предава от един организъм на друг.
2. Процесът на предаване на болест от един на друг, заразяване.
3. Прен. Увлечение, което се разпространява бързо; мода. Рокмузиката е голяма зараза за младежите.
4. Разг. Увлечение, навик, от което не мога да се откажа, което ме дразни и гложде. Тия цигари са голяма зараза за тебе.

заразен

заразѐна, заразѐно, мн. заразѐни, прил. Който е приел зараза.
същ. заразѐност, заразеността̀, ж.



зара̀зна, зара̀зно, мн. зара̀зни, прил.
1. Който може да се предава от един организъм на друг. Заразна болест.
2. Който е свързан със зараза или заразни болести. Заразно отделение.

заразител

заразѝтелят, заразѝтеля, мн. заразѝтели, м. За човек, предмет, вода и др. — който разпространява зараза.

заразителен

заразѝтелна, заразѝтелно, мн. заразѝтелни, прил.
1. Разг. Който може да се предаде чрез зараза.
2. Прен. Увличащ, разпространяващ се. Заразителен смях. Заразителен пример.

заразоносител

заразоносѝтелят, заразоносѝтеля, мн. заразоносѝтели, м. Човек, който носи зараза и може да я предаде.

заразя

заразѝш, мин. св. заразѝх, мин. прич. заразѝл, св.вж. заразявам.

заразявам

заразя̀ваш, несв. и заразя, св.
1. Кого. Предавам зараза. Детето зарази и майка си.
2. Кого. Увличам да ми подражава. Заразих го с оптимизма си.
заразявам се/заразя се. — Приемам зараза.

заран

заранта̀, мн. за̀рани, ж. Разг.
1. Сутрин. Утре заран трябва да стана рано.
2. Като нареч. Времето сутрин. Заран спи до късно.



нареч. Диал. Утре сутринта. Заран земята ще е замръзнала.

зарана

и заранка нареч. Диал. Утре сутрин.

заранка

нареч.вж. зарана.

зарар

м., само ед. Разг. Загуба, вреда. Голям зарар имаше от сушата.

зарасна

зара̀снеш, мин. св. зара̀снах, мин. прич. зара̀снал, св.вж. зараствам.

зараста

зарастѐш, мин. св. зара̀стох, мин. прич. зара̀съл, св. Зарасна.

зараствам

зара̀стваш, несв. и зарасна, св. За рана — затварям се, заздравявам. Раните му зарастваха много бавно.

заратустра

Древноирански религиозен учител и философ от VIIв. пр. Хр. , създател на религията зороастризъм, с върховен бог Ахура Мазда и разграничаване на доброто и злото.

зарево

ср., само ед. Отблясък, сияние (от силна светлина, от пожар, при изгрев и залез слънце). Заревото на слънцето позлати морето.

зарегистрирам

зарегистрѝраш, несв. и св. Регистрирам.
зарегистрирам се. — Регистрирам се.
същ. зарегистриране, ср.

зарегистриране

вж. зарегистрирам

зареден

вж. зареждам

заредя

заредѝш, мин. св. заредѝх, мин. прич. заредѝл, св.вж. [[зареждам 1 .



заредѝш, мин. св. заредѝх, мин. прич. заредѝл, св.вж. [[зареждам
2 .__

зарежа

зарѐжеш, мин. св. заря̀зах, мин. прич. заря̀зал, св.вж. [[зарязвам 1 .



зарѐжеш, мин. св. заря̀зах, мин. прич. заря̀зал, св.вж. [[зарязвам
2 .__

зареждам

зарѐждаш, несв. и заредя̀ 1 , св.
1. Кого, какво. Започвам да изреждам. Пак зареди съседите си да им иска пари.
2. Какво. Започвам песен.
зареждам се/заредя се. — Само мн. Започваме да минаваме един след друг. Заредиха се горещи дни.



зарѐждаш, несв. и заредя̀ 2 , св.
1. Подготвям за стрелба (огнестрелно оръжие, бомба, оръдие).
2. Какво. Набавям определени количества от някакви материали, необходими за функциониране, за работа; подготвям. Зареждам колата с бензин. Зареждам магазина със стока. Зареждам машината с мастило. Зареждам хладилника с месо.
3. Какво. Насищам с електричество, със заряд.
4. Прен. Създавам запас; изпълвам (с енергия, чувства и под.). Гимнастиката сутрин зарежда с енергия за цял ден. Един такъв разговор ме зарежда с отрицателни емоции за два дни.
зареждам се/заредя се. — Изпълвам се с енергия, чувства и др.
същ. зареждане, ср.
прил. зареден, заредѐна, заредѐно, мн. заредѐни.

зареждане

вж. зареждам

зарезан

м., само ед.
Трифон Зарезан. — Пролетен празник от християнския календар, посветен на лозята, в чийто ден започва зарязването им.

зарека

заречѐш, мин. св. зарѐкох, мин. прич. зарѐкъл, св.вж. заричам.

зарея

зарѐеш, мин. св. зарѐях, мин. прич. зарѐял, св. Започвам да рея, обикн. поглед. Зарея поглед в далечината.
зарея се. 1. — За поглед — започвам да се рея.
2. Залутам се, запилея се някъде. Зарея се из града да си търси работа.
прил. зарѐян, зарѐяна, зарѐяно, мн. зарѐяни.

зарзават

м., само ед. Разг. Няколко вида зеленчуци заедно; зеленчук.
прил. зарзава̀тен, зарзава̀тена, зарзава̀тено, мн. зарзава̀тени.

зарзаватчийка

мн. зарзаватчѝйки, ж. Жена зарзаватчия.

зарзаватчийница

мн. зарзаватчѝйници, ж. Разг. Магазин за зеленчуци.

зарзаватчийски

вж. зарзаватчия

зарзаватчия

мн. зарзаватчѝи, м. Мъж, който продава зарзават.
прил. зарзаватчийски, зарзаватчѝйска, зарзаватчѝйско, мн. зарзаватчѝйски.

зарзала

мн. за̀рзали, ж.
1. Дърво кайсия.
2. Плодът на дървото кайсия.

зарзалиев

за̀рзалиева, за̀рзалиево, мн. за̀рзалиеви, прил. Зарзалов.

зарзалия

мн. за̀рзалии, ж. Разг. Зарзала.

зарзалов

за̀рзалова, за̀рзалово, мн. за̀рзалови, прил.
1. Който се отнася до зарзала. Зарзалова реколта.
2. Който е направен от зарзали. Зарзалово сладко.

заривам

зарѝваш, несв. и зарина, св.
1. Какво. Покривам, засипвам, затрупвам. Сухите листа са заринали пътеката.
2. Кого, какво. Заравям (във 2, 3, 4 и 5 знач.). Заринаха бързо гроба и си тръгнаха. Ако отидеш в такава страна, ще те заринат с банани.
заривам се/зарина се. 1. — Покривам се, затрупвам се; мушвам се. Земята под дървото се заринала с круши. Заринал се в сеното.
2. Прен. Отрупвам се, затрупвам се. Заринал се с книги, по цял ден чете. Дървото се заринало в плод.
прил. зарѝнат, зарѝната, зарѝнато, мн. зарѝнати.
Заринало се е (заринато е).Разг. Много е мръсно, неразтребено, непочистено. Много са мръсни, у тях е направо заринато.

зарина

зарѝнеш, мин. св. зарѝнах, мин. прич. зарѝнал, св.вж. заривам.

заричам

зарѝчаш, несв. и зарека, св.; Кого. Заклевам да не върши нещо. Заричам те да не ходиш там.
заричам се/зарека се. — Обещавам пред себе си, решавам твърдо; заклевам се. Все се заричам да не поемам бърза работа, но все не устоявам.
същ. заричане, ср.
прил. зарѐчен, зарѐчена, зарѐчено, мн. зарѐчени.

заричане

вж. заричам

заробвам

заро̀бваш, несв. и заробя, св.
1. Кого. Правя роб.
2. Какво. Завладявам, покорявам, потискам, ограбвам държава, територия и под. политически и/или икономически. Турците заробили нашите земи. С това богатство той ще купи и ще зароби селото.
3. Прен. Кого. Покорявам, потискам, не давам никаква свобода. Зароби я да му гледа децата.
заробвам се/заробя се. — Заемам се с непосилна работа, която отнема всичкото ми време и сили. Заробихме се с това писане.
прил. заро̀бен, заро̀бена, заро̀бено, мн. заро̀бени.

заробя

заро̀биш, мин. св. заро̀бих, мин. прич. заро̀бил, св.вж. заробвам.

заровя

заро̀виш, мин. св. заро̀вих, мин. прич. заро̀вил, св.вж. заравям.

зароден

вж. зараждам

зародиш

мн. заро̀диши, (два) заро̀диша, м. Най-ранният стадий от развитието на организма на човек или животно — от оплождането до самостоятелния живот; ембрион.
2. Зачатък в семето на растение.
3. Прен. Начален етап от развитието на нещо; зараждане. Унищожавам в зародиш.

зародя

зародѝш, мин. св. зародѝх, мин. прич. зародѝл, св.вж. зараждам.

зартивам

, затриваш, несв. и затрия, св. 1. Какво. Унищожавам; съсипвам. Ограбиха и затриха селото. 2. Разг. Кого. Убивам, унищожавам. Затриха го заради политика. 3. Диал. Какво. Изгубвам; запилявам. Затрих някъде писалката си. 4. Диал. Какво. Преставам да отглеждам, да развъждам (животни или растения). Имахме пуйки, но ги затрихме.

заръка

мн. заръ̀ки, ж.
1. Поръчение, поръчка да се направи нещо. Сутрин даваше на всеки заръки.
2. Завет. Помня заръките на баща си.
3. ист. Заповед. Трябваше да изпълняват заръките на царя.

заръчам

заръ̀чаш, св.вж. заръчвам.

заръчвам

заръ̀чваш, несв. и заръчам, св. Поръчвам.

заря

ж., само ед.
1. Силна слънчева светлина, обикн. при изгрев и при залез слънце. Утринна заря.
2. Само мн. В поезията — светлинни лъчи.
3. Начало, зараждане на нещо ново. Зарята на Ренесанса. Зарята на ХХ век.



ж., само ед.
1. Спец. Сигнал за проверка или сбор.
2. Илюминации по случай празник. Зарята снощи беше много красива.
3. Вечерно военно тържество с илюминации по случай празник. На Ботевата вечер има заря.

заряд

м., само ед.
1. Количеството взривно вещество в бомба или снаряд, необходимо за взривяване, както и количеството вещество, необходимо за работа на атомен реактор и др.; пълнеж.
2. Електрическа енергия в някои частици. Положителен заряд.
3. Прен. Запасът от енергия, знания и под. у една личност.

зарязвам

заря̀зваш, несв. и зарѐжа 1 , св.; Какво.
1. Подрязвам по специален начин лоза всяка пролет; режа. На Трифон Зарезан започват да зарязват лозята.
2. Започвам да режа.
прил. заря̀зан, заря̀зана, заря̀зано, мн. заря̀зани.



заря̀зваш, несв. и зарѐжа 2 , св.; Кого, какво. Изоставям, напускам безцеремонно, захвърлям (съпруг, семейство, работа, наука и т. н.).

засада

ж., само ед.
1. Неочаквано нападение с оръжие над човек от прикрито място. Нападам из засада.
2. Позицията за такова нападение. Устройвам засада. Чакам в засада. Попадам на засада.
3. Спец. Положение в различни видове спорт. Ударът беше от засада.
4. Прен. Всяко положение в спор, отношения между хората, подобно на нападение от прикрито място.

засадя

засадѝш, мин. св. засадѝх, мин. прич. засадѝл, св.вж. засаждам.

засаждам

заса̀ждаш, несв. и засадя, св. Садя, посаждам.

засватвам се

засва̀тваш се, несв. и засва̀тя се, св.; с кого. Ставам сват. Откакто се засватихме, си ходим често на гости.

засватя

да се засватя, засватиш, мин. св. засватих се, мин. прич. засватил се, св. — вж. засватвам

засватя се

засва̀тиш се, мин. св. засва̀тих се, мин. прич. засва̀тил се, св.вж. засватвам се.

засвидетелствам

засвидѐтелстваш, несв. и св.; Какво.
1. Официално потвърждавам, свидетелствам за нещо. Трябва да засвидетелстваш нейните думи.
2. Потвърждавам, показвам, разкривам чувства, уважение и под. С този жест искам да засвидетелствам уважението си към тебе.
3. Намирам следи или документи за исторически съществували държави, народи и др. Иберите са най-старото засвидетелствано население на територията на днешна Испания.
прил. засвидѐтелстван, засвидѐтелствана, засвидѐтелствано, мн. засвидѐтелствани.

засвидетелствувам

засвидѐтелствуваш, несв. и св. Засвидетелствам.

засевки

само мн. Остар. Народен обичай в четвъртък срещу сватбата, при който се замесват обредни хлябове.

засега

нареч. За този момент, за този период; докато нещо се промени. Засега съм добре. Засега не ми трябват пари.

засегна

засѐгнеш, мин. св. засѐгнах, мин. прич. засѐгнал, св.вж. засягам.

заседавам

заседа̀ваш, несв. Участвам в заседание. Съветът заседава вече три часа.
същ. заседаване, ср.

заседаване

вж. заседавам

заседание

мн. заседа̀ния, ср. Събиране на колектив или на определени негови членове, на което се обсъждат въпроси. Заседание на катедрата. Заседание на Академическия съвет.

заседател

заседа̀телят, заседа̀теля, мн. заседа̀тели, м.
Съдебен заседател. — Представител на гражданството при разглеждане на съдебни дела.
прил. заседа̀телски, заседа̀телска, заседа̀телско, мн. заседа̀телски.

заседателен

заседа̀телна, заседа̀телно, мн. заседа̀телни, прил. Който е свързан със заседание. Заседателна зала. Заседателен глас.

заседна

засѐднеш, мин. св. засѐднах, мин. прич. засѐднал, св.вж. засядам.

заседя

заседѝш, мин. св. заседя̀х, мин. прич. заседя̀л, св.вж. заседявам.

заседявам

заседя̀ваш, несв. и заседя, св. За стоки, продукти, обикн. в магазин — задържам се по-дълго от нормалното.
заседявам се/заседя се. 1. — Стоя някъде по-дълго от нормалното, по-дълго, отколкото съм възнамерявал.
2. Оставам да живея някъде по-дълго, отколкото съм възнамерявал.
3. Стоя по-дълго от нормалното мома или ерген.
Не се заседявам/заседя на едно място. — Не се задържам, често сменям работата си, мястото си на живеене.

засека

засечѐш, мин. св. зася̀кох, мин. прич. зася̀къл, св.вж. [[засичам 1 .



засечѐш, мин. св. зася̀кох, мин. прич. зася̀къл, св.вж. [[засичам
2 .__

заселвам

засѐлваш, несв. и заселя, св.
1. Какво. Установявам се да живея в някаква свободна територия; започвам да населявам. Заселили земите на север от Дунав.
2. Кого. Заставям да живее в определена територия или къща.
заселвам се/заселя се. — Оставам да живея в място или в селище. Харесаха селото и се заселиха.
същ. заселване, ср.
прил. заселен, засѐлена, засѐлено, мн. засѐлени.

заселване

вж. заселвам

заселен

вж. заселвам

заселище

мн. засѐлища, ср. Неголямо заселено място, нито село, нито град; поселище.

заселник

мн. засѐлници, м. Мъж, който се е заселил в незаселено дотогава място.
Нов заселник. — Мъж, който се е заселил в обитавано, но напуснато, освободено място.

заселница

мн. засѐлници, ж. Жена заселник.

заселничка

мн. засѐлнички, ж. Заселница.

заселя

засѐлиш, мин. св. засѐлих, мин. прич. засѐлил, св.вж. заселвам.

засенча

засѐнчиш, мин. св. засѐнчих, мин. прич. засѐнчил, св.вж. засенчвам.

засенчвам

засѐнчваш, несв. и засенча, св.
1. Какво. Правя сянка, преча на силна светлина да проникне. Дървото засенчва двора. Облакът засенчи слънцето.
2. Прен. Кого. Изпъквам повече в някаква проява или с качество. С хубостта си засенчи всички.
3. Прен. Какво. Хвърлям сянка, намалявам силата; помрачавам. Случката засенчи щастието ѝ.
същ. засенчване, ср.
прил. засѐнчен, засѐнчена, засѐнчено, мн. засѐнчени.

засенчване

вж. засенчвам

засечка

мн. засѐчки, ж.
1. Запъване на огнестрелно оръжие при опит за изстрел, спиране на машина поради повреда; заяждане. Реши да стреля, но пистолетът му направи засечка.
2. Прен. Запъване, спиране при говор, задръжка на мисълта. На изпита направих засечка.
3. Прен. Разг. Внезапно спиране на работа, дело; задържане. Стана засечка в сделката, трябва да изчакаме.

засея

засѐеш, мин. св. зася̀х, мин. прич. зася̀л, св.вж. засявам.

засилвам

засѝлваш, несв. и засиля, св.
1. Какво. Правя да стане по-силен — да се прояви в по-голяма степен, да се движи по-бързо, да звучи по-силно и т. н. Засилвам омраза. Засилвам крачки. Засилвам кола. Засилвам глас.
2. Кого, какво. Правя нечия храна по-питателна, подсилвам нечие здраве. Засилвам го с мляко. Засилвам го с процедури.
3. Прен. Пренебр. Кого. Карам, заставям да извърши (бързо) нещо. Засилих я да купи хляб. Засилих го да си научи уроците.
засилвам се/засиля се. 1. — Ставам по-силен, по-бърз. Вятърът се засили. Растежът се засили.
2. Набирам инерция. Спортистката се засили и скочи.
3. Пренебр. Обикн. след отрицание. Нямам никакво намерение да върша нещо. Не съм се засилила да работя без пари.
прил. засѝлен, засѝлена, засѝлено, мн. засѝлени.
същ. засилване, ср.

засилване

вж. засилвам

засиля

засѝлиш, мин. св. засѝлих, мин. прич. засѝлил, св.вж. засилвам.

засипвам

засѝпваш, несв. и засипя, св.
1. Кого, какво. Затрупвам или покривам повърхността с нещо, което се сипе. В мината бяха засипани работници. Прахът засипа всичко.
2. Какво. Запълвам с нещо, заравям. Засипвам яма.
3. Прен. Кого. Отрупвам, обсипвам, заривам. Засипвам го с писма. Засипвам го с ядене.
4. Какво. Започвам да сипвам. Засипва ядене от голямата тенджера.
прил. засѝпан, засѝпана, засѝпано, мн. засѝпани.

засипя

засѝпеш, мин. св. засѝпах, мин. несв. засѝпал, св.вж. засипвам.

заситя

засѝтиш, мин. св. засѝтих, мин. прич. засѝтил, св.вж. засищам.

засичам

засѝчаш, несв. и засека̀ 1 , св.
1. Правя засечка.
2. Спец. Откривам (с помощта на уред) местоположението на точка чрез пресичане на прави линии. Засичам самолет. Засичам радиостанция.
3. Разг. Кого. Срещам, виждам, заварвам на обществено място. Засичам я по дискотеките.
4. Прен. Кого. Прекъсвам говорещ с остри забележки, въпроси. Преподавателят го засече няколко пъти.
5. Какво. Съпоставям сведения, факти, за да направя изводи, за да проверя резултат.
6. Какво. С хронометър отбелязвам началото и края на спортно изпълнение и др. Засякоха времето и дадоха сигнал за старт.
прил. засѐчен, засѐчена, засѐчено, мн. засѐчени.
същ. засичане, ср.



засѝчаш, несв. и засека̀ 2 , св.; Какво. Не изпирам добре; захабявам. Засякох всички покривки.
засичам се/засека се. — От дълга употреба и/или от недобро изпиране се захабявам.
прил. засѐчен, засѐчена, засѐчено, мн. засѐчени.

засичане

вж. засичам

засищам

засѝщаш, несв. и заситя, св.
1. Задоволявам глад. Месото засища бързо.
2. Задоволявам някаква потребност, склонност, влечение. Засищам любопитството си.
засищам се/заситя се. — Засищам себе си.
прил. засѝтен, засѝтена, засѝтено, мн. засѝтени.

заскитам

заскѝташ, св.вж. заскитвам.

заскитвам

заскѝтваш, несв. и заскитам, св. Започвам да скитам. Заскитах из празните улици.
заскитвам се/заскитам се. — Скитам продължително.

заскрежа

заскрежѝш, мин. св. заскрежѝх, мин. прич. заскрежѝл, св.вж. заскрежавам.

заскрежавам

заскрежа̀ваш, несв. и заскрежа, св.; Какво. Правя да се покрие със скреж. Студът заскрежи стъклата на прозорците.
заскрежавам се/заскрежа се. — Покривам се със скреж.
прил. заскрежен, заскрежѐна, заскрежѐно, мн. заскрежѐни.

заскрежен

вж. заскрежавам

заскрибуцам

заскрибу̀цаш, св.вж. заскрибуцвам.

заскрибуцвам

заскрибу̀цваш, несв. и заскрибуцам, св.
1. Започвам да скрибуцам. Машината заскрибуца по-силно.
2. Започвам да правя нещо (да се движа, да функционирам) със скрибуцане. Сутрин рано асансьорът заскрибуцваше надолу-нагоре.

заскъпвам

заскъ̀пваш, несв. и заскъпна, св. Ставам по-скъп; поскъпвам.

заскъпна

заскъ̀пнеш, мин. св. заскъ̀пнах, мин. прич. заскъ̀пнал, св.вж. заскъпвам.

заслабвам

засла̀бваш, несв. и заслабна, св.
1. Загубвам от физическата издръжливост, от силата на организма си. Организмът е заслабнал от недостатъчната храна.
2. За зрение, слух, памет и под. — губя от нормалната си сила.

заслабна

засла̀бнеш, мин. св. засла̀бнах, мин. прич. засла̀бнал, св.вж. заслабвам.

засланям

засла̀няш, несв. и заслоня, св.
1. Кого, какво. Служа за заслон; предпазвам; прикривам. Дървото ги засланяше от слънцето.
2. Какво. Закривам светлина, засенчвам. Облак заслони слънцето.
3. Прен. Разг. Кого. Засенчвам (във 2 знач.). Заслони всички със знанията си.
засланям се/заслоня се. — Намирам заслон.

заслепен

заслепѐна, заслепѐно, мн. заслепѐни, прил.
1. Който е ослепен за миг от силна светлина.
2. Който не може реално да преценява обстоятелствата поради силно увлечение, възхищение, силни чувства.

заслепение

ср., само ед. Състояние на заслепен (във 2 знач.). Изпадам в заслепение.

заслепея

заслепѐеш, мин. св. заслепя̀х, мин. прич. заслепя̀л, св.вж. [[заслепявам 1 ._

заслепителен

заслепѝтелна, заслепѝтелно, мн. заслепѝтелни, прил. Който заслепява; причинява заслепение.

заслепление

ср., само ед. Заслепение.

заслепя

заслепѝш, мин. св. заслепѝх, мин. прич. заслепѝл, св.вж. [[заслепявам 2 ._

заслепявам

заслепя̀ваш, несв. и заслепея, св. Започвам да ослепявам, зрението ми отслабва.



заслепя̀ваш, несв. и заслепя, св.
1. Кого. За силна светлина — преча да вижда или ослепявам някого временно. Фаровете отсреща заслепяват шофьора.
2. Кого, какво. Преча за реалното възприемане на нещата; омайвам, завладявам. Богатството я заслепяваше.
заслепявам се/заслепя се. — Не мога реално да преценявам и възприемам.

заслон

мн. засло̀ни, ср.
1. Само ед. Място, което може да предпазва от дъжд, вятър, куршуми и др.; прикритие. Един ров му послужи като заслон.
2. Само ед. Заслоняване. Влезе в сградата, за да потърси заслон от дъжда.
3. Специално направена постройка, навес, колиба, обикн. в планината, за хора или животни.
4. Специално изградени прикрития или окопи на фронта при война.
5. Спец. Само ед. В някои видове спорт — прикриване на противников играч за спиране на атака.

заслоня

заслонѝш, мин. св. заслонѝх, мин. прич. заслонѝл, св.вж. засланям.

заслонявам

заслоня̀ваш, несв. Засланям.

заслуга

мн. заслу̀ги, ж. Действие, с което дадено лице е допринесло за нещо, което има добри резултати. Има заслуги за създаване на университета. Има заслуги пред жителите на града. Големи заслуги в медицината.

заслугувам

заслугу̀ваш, несв. и заслу̀жа 1 , св. Започвам да слугувам.

заслужа

заслу̀жиш, мин. св. заслу̀жих, мин. прич. заслу̀жил, св.вж. заслугувам.



заслу̀жиш, мин. св. заслу̀жих, мин. прич. заслу̀жил, св.вж. заслужавам.

заслужавам

заслужа̀ваш, несв. и заслу̀жа 2 , св.
1. Какво. Имам заслуги, полага ми се, достоен съм за нещо. Заслужавам признателност. Заслужих наградата си. Заслужавам доверие.
2. Имам заслуги. Заслужил е много за града.
3. Кого. Достоен съм; съответствам. Не заслужаваш такъв мъж.
Заслужава си. — Струва си, има смисъл. Не си заслужава да говорим.

заслужен

заслу̀жена, заслу̀жено, мн. заслу̀жени, прил. Който е получен по заслуги.

заслужил

заслу̀жила, заслу̀жило, мн. заслу̀жили, прил. Който има заслуги. Заслужил за науката.

заслушам

заслу̀шаш, св.вж. заслушвам.

заслушвам

заслу̀шваш, несв. и заслушам, св.; Кого, какво. Започвам да слушам.
заслушвам се/заслушам се. 1. — Започвам да слушам внимателно, да напрягам слух. Като чух името ѝ, се заслушах, но те спряха да говорят.
2. В какво. Унасям се в слушане. Беше се заслушал в лекцията и не видя, че тя влезе.
3. Разг. Вслушвам се, вземам предвид. Заслушвай се какво ти казва баща ти.
прил. заслу̀шан, заслу̀шана, заслу̀шано, мн. заслу̀шани.

засмея се

засмѐеш се, мин. св. засмя̀х се, мин. прич. засмя̀л се, св.вж. засмивам се.

засмивам се

засмѝваш се, несв. и засмѐя се, св.
1. Смея се кратко; разсмивам се. Всички се засмяха на шегата.
2. За лице, очи, поглед — изразявам радост, шеговитост.
3. Прен. Започвам да излъчвам бодрост, свежест, чистота, светлина. Утрото се засмя. Стаята се засмя от чистота.
прил. засмян, засмя̀на, засмя̀но, мн. засмѐни.

засмоля

засмолѝш, мин. св. засмолѝх, мин. прич. засмолѝл, св.вж. засмолявам.

засмолявам

засмоля̀ваш, несв. и засмоля, св.; Какво. Намазвам със смола някаква повърхност, за да не пропуска вода. Засмолявам лодка.

засмуквам

засму̀кваш, несв. и засмуча, св.; Какво.
1. Започвам да смуча.
2. Всмуквам. Помпата засмуква вода.
3. Прен. Разг. Пия много алкохол. Засмуква здравата.

засмуча

засму̀чеш, мин. св. засму̀ках, мин. прич. засму̀кал, св.вж. засмуквам.

засмян

вж. засмивам се

заснема

заснѐмеш, мин. св. заснѐх, мин. прич. заснѐл, св.вж. [[заснемам 1 .



заснѐмеш, мин. св. заснѐх, мин. прич. заснѐл, св.вж. [[заснемам
2 .__

заснемам

заснѐмаш, несв. и заснѐма 1 , св.; Какво. Започвам да снемам, да свалям нещо. Заснема книгите от рафта една по една.



заснѐмаш, несв. и заснѐма 2 , св.
1. Кого, какво. Правя снимка или филм; снимам.
2. Спец. Правя план на местност.
същ. заснемане, ср.
прил. заснѐт, заснѐта, заснѐто, мн. заснѐти.

заснемане

вж. заснемам

заснимам

заснѝмаш, несв. Заснемам 1 .



заснѝмаш, несв. Заснемам 2 .

засоля

засолѝш, мин. св. засолѝх, мин. прич. засолѝл, св.вж. засолявам.

засолявам

засоля̀ваш, несв. и засоля, св.
1. Какво. Соля с много сол, за да консервирам (месо, зеленчуци); осолявам. Филето го засолихме.
2. Спец. За почва — насищам повече от нормалното с натриеви соли, което е неблагоприятно за нея.
3. Разг. Ям нещо солено. Засолил съм и мога да пийна вино.
засолявам си/засоля си.Разг. Ям малко от нещо солено, за да ми остане солен вкус в устата. Ще си засоля с малко луканка.

заспивам

заспѝваш, несв. и заспя, св.
1. Започвам да спя. Вечер заспива пред телевизора.
2. Прен. Разг. Ставам бездеен; ленив. След големите митинги всички заспаха. Тази касиерка съвсем заспа, опашката не върви.
3. Прен. Утихвам, притихвам. Гората заспа под снега.
прил. заспа̀л, заспа̀ла, заспа̀ло, мн. заспа̀ли.
Работата заспа.Разг. За нещо сложно и деликатно, но изпълнено точно.

заспя

заспѝш, мин. св. заспа̀х, мин. прич. заспа̀л, св.вж. заспивам.

засрамвам

засра̀мваш, несв. и засрамя, св.; Кого.
1. С нетактично поведение причинявам срам у някого. Засрамваше момичето, като ѝ говореше за него.
2. Обикн. с отрицание. Успявам да отговоря на очакванията, не опетнявам името на отговорен за мене човек. Синът му не го засрами — изкара изпитите много добре.
3. Причинявам срам у някого, като го превъзхождам.
засрамвам се/засрамя се. — Изпитвам срам.

засрамя

засра̀миш, мин. св. засра̀мих, мин. прич. засра̀мил, св.вж. засрамвам.

засрещам

засрѐщаш, несв. и засрещна, св. Разг.
1. Кого. Пресрещам.
2. Какво. Засичам, прекъсвам, противопоставям се с думи.
3. Какво. При шиене, кроене, плетене — съединявам точно две части на дреха, за да съвпаднат по фигури или по размер.
4. Започвам да срещам.

засрещна

засрѐщнеш, мин. св. засрѐщнах, мин. прич. засрѐщнал, св.вж. засрещам.

застава

мн. заста̀ви, ж. Спец. Малко войсково поделение, което охранява войските от внезапно нападение; пост. Челна застава.
Гранична (погранична) застава. — Военно поделение, което охранява част от държавната граница, както и мястото, сградата на такова поделение.

заставам

заста̀ваш, несв. и застана, св.
1. Започвам да стоя някъде прав. Застана до мене.
2. Спирам някъде след движение и започвам да стоя. Отиде в 3 часа в центъра и застана пред пощата.
3. Заемам някаква позиция. Застанах на пост. Заставам пред публика.
4. Заемам някаква поза. Заставам с ръце на кръста.
Заставам/застана зад някого. — Подкрепям някого в спор, в действия.
Заставам/застана срещу някого. — Противник съм на някого в спор, обсъждане и под.
Заставам на пътя на някого. 1. — Преча в нещо съдбовно.
2. Срещам някого и заемам съдбовно място в живота му.

заставя

заста̀виш, мин. св. заста̀вих, мин. прич. заста̀вил, св.вж. заставям.

заставям

заста̀вяш, несв. и заставя, св.; Кого. Карам да направи нещо против волята си; принуждавам. Учителят го застави да излезе от стаята. Обстоятелствата го заставиха да учи английски. Болестта я заставяше да стои вкъщи.
прил. заста̀вен, заста̀вена, заста̀вено, мн. заста̀вени.

застана

заста̀неш, мин. св. заста̀нах, мин. прич. заста̀нал, св.вж. заставам.

застарея

застарѐеш, мин. св. застаря̀х, мин. прич. застаря̀л, св.вж. застарявам.

застарявам

застаря̀ваш, несв. и застарея, св. Започвам да старея; поостарявам. Косата му е прошарена и лицето му е застаряло.

застарял

застаря̀ла, застаря̀ло, мн. застарѐли, прил.
1. Който е поостарял. Застарял човек. Застарели дрехи.
2. Който е престоял. Застарял хляб.

застегна

застѐгнеш, мин. св. застѐгнах, мин. прич. застѐгнал, св.вж. застягам.

застеля

застѐлеш и застѐлиш, мин. св. застла̀х, мин. прич. застла̀л, св.вж. застилам.

застивам

застѝваш, несв. и застина, св.
1. Втвърдявам се след изстиване. Лавата е застинала.
2. Заставам неподвижно; окаменявам. Кучето застина в очакване. Застина на мястото си от ужас. Животното прерита и застина неподвижно.
3. За поглед, очи — запазвам чувство, изражение.
прил. застѝнал, застѝнала, застѝнало, мн. застѝнали.
Кръвта ми застива. — Обзема ме ужас.

застигам

застѝгаш, несв. и застигна, св.; Кого, какво.
1. Настигам, изравнявам се по време на движение. Застигнахме един камион и го задминахме веднага.
2. За бедствие или нещо неприятно — заварвам, настигам. Дъждът ме застигна по пътя. В морето ги застигнала буря.
3. Сполетява ме. Застигна го нещастие.

застигна

застѝгнеш, мин. св. застѝгнах, мин. прич. застѝгнал, св.вж. застигам.

застилам

застѝлаш, несв. и застеля, св.; какво. 1. Покривам повърхност; стеля. Застла леглото с чаршаф. Снегът застила земята.
2. Прен. Покривам; обхващам. Мрак застла полето.
3. Покривам повърхност с еднородни предмети; настилам. Алеята е застлана с пясък.
прил. застла̀н, застла̀на, застла̀но, мн. застла̀ни.

застина

застѝнеш, мин. св. застѝнах, мин. прич. застѝнал, св.вж. застивам.

застой

засто̀ят, засто̀я, мн. засто̀и, (два) засто̀я, м.
1. Задържане, спиране на движение или дейност за известно време. Заради стачката движението на автобусите е в пълен застой. Застой в производството. Има застой в търговията.
2. Спиране, липса на развитие. Културата е в застой. Застой в науката.

застоя

застоѝш, мин. св. застоя̀х, мин. прич. застоя̀л, св.вж. застоявам.

застоявам

застоя̀ваш, несв. и застоя, св. За стока в магазин — задържам се, не се купувам, не се пласирам. Скъпите мебели застояват.
застоявам се/застоя се. 1. — Оставам някъде по-дълго от нормалното, от очакваното. Застоя се в коридора и трябваше да я чакам. Вечер се застоява по заведенията.
2. За стока в магазин — задържа се, не се купува. Тези бонбони се застояха.
3. Задържам се по-дълго от очакваното да живея или работя някъде. Дойде за една година, но се застоя.
4. Оставам, трая по-дълго от нормалното. Застоя се студено време.
5. За въздух, вода — не се движа, не се проветрявам.
6. Диал. За малко дете — задържа се право. На десет месеца започна да се застоява.
същ. застояване, ср.

застояване

вж. застоявам

застоял

застоя̀ла, застоя̀ло, мн. застоя̀ли, прил.
1. За хранителен продукт — който е престоял, има лош вид и вкус. В хладилника имаше само малко застоял салам.
2. Който не се търси, не се купува.
3. За въздух, вода и под. — който не се движи. Лъхна го застоял въздух.
Застоял ерген/мома. — Стар ерген/мома.
Застоял живот. — Живот без достатъчно физически движения. Колата допринася за застоялия живот на съвременния човек.

застраховам

застрахо̀ваш, несв.
1. Кого, какво. Правя застраховка.
2. Предпазвам от нещо неприятно. Осведомеността го застрахова от грешки.
3. Осигурявам, обезпечавам, давам сигурност. Парите ми застраховат спокойствието. Тази къща му застрахова старините.
застраховам се. — Застраховам сам себе си. Застраховах се за злополука.
прил. застрахо̀ван, застрахо̀вана, застрахо̀вано, мн. застрахо̀вани.

застраховател

застрахова̀телят, застрахова̀теля, мн. застрахова̀тели, м. Лице или дружество (компания), които правят застраховки.

застрахователен

застрахова̀телна, застрахова̀телно, мн. застрахова̀телни, прил. Който се отнася до застраховане. Застрахователно дружество. Застрахователна полица.

застраховка

мн. застрахо̀вки, ж.
1. Договор, при който срещу предварителни периодични или еднократна парична вноска от едната страна другата страна се задължава да изплати много по-големи или олихвени суми в договорените случаи — злополука, бедствие, женитба и др. Колата има застраховка. Къщата има застраховка за бедствия.
2. Сумата, която се внася или се получава при наличие на застрахователен договор.
3. Процесът на изготвяне на застрахователен договор. Застрахователният агент прави застраховки.

застраша

застрашѝш, мин. св. застрашѝх, мин. прич. застрашѝл, св.вж. застрашавам.

застрашавам

застраша̀ваш, несв. и застраша, св. Вдъхвам опасност; заплашвам. Скалата застрашава да се срути на пътя.

застрашен

застрашѐна, застрашѐно, мн. застрашѐни, прил. Който е изложен на опасност. Застрашен от буря. Застрашен от провал.

застрашителен

застрашѝтелна, застрашѝтелно, мн. застрашѝтелни, прил. Който застрашава, крие заплаха. Застрашително писмо. Застрашителни вълни.

застрелвам

застрѐлваш, несв. и застрелям, св.; Кого, какво.
1. Убивам с огнестрелно оръжие. Застреляха го в дома му.
2. Прен. Разг. Силно изненадвам, учудвам някого. Застреля ме с тая новина.
3. Започвам да стрелям.
застрелвам се/застрелям се. — Застрелвам (в 1 знач.) сам себе си.

застрелям

застрѐляш, мин. св. застрѐлях, мин. прич. застрѐлял, св.вж. застрелвам.

застройвам

застро̀йваш, несв. и застроя, св. Слагам застройка на ястие, обикн. супа. Супата се застройва, докато е гореща.

застройка

ж., само ед. Смес от мляко и яйце или само разбито яйце, което се прибавя към готово ястие (обикн. към супа) за вкус и плътност.

застроя

застро̀иш, мин. св. застро̀их, мин. прич. застро̀ил, св.вж. застройвам.



застроѝш, мин. св. застроѝх, мин. прич. застроѝл, св.вж. застроявам.

застроявам

застроя̀ваш, несв. и застроя, св.; Какво. Изпълвам с постройки площ, място. Целият район е застроен с жилищни блокове.
същ. застрояване, ср.

застрояване

вж. застроявам

застудея

застудѐеш, мин. св. застудя̀х, мин. прич. застудя̀л, св.вж. застудявам.

застудявам

застудя̀ваш, несв. и застудея, св. За време, въздух и под. — ставам студен; захлаждам се. Дойде есента и утрините застудяха. — застудява/застудее. Става студено. Когато падне градушка, винаги застудява.

застъпвам

застъ̀пваш, несв. и застъпя, св.
1. Какво. Настъпвам или затискам края на нещо. Застъпвам си полата. Застъпих края на килима с шкафа.
2. На какво. Поемам дежурство, смяна, пост и под. Застъпи на смяна в 12 часа.
3. Какво. Отделям място; включвам. Старата литература е застъпена с две статии в сборника.
4. Какво. Излагам или поддържам мнение, теза и под. В книгата си той застъпва противоположното мнение.
5. Прен. Разг. Залавям се енергично за нещо трудно. Застъпих да чистя целия апартамент.
6. Започвам да стъпвам, да правя стъпки.
застъпвам се/застъпя се.За кого/за какво. Защитавам пред някого; ходатайствам.

застъпник

мн. застъ̀пници, м.
1. Защитник, покровител на човек или на организация. В негово лице винаги имам застъпник. Той е застъпник на нашите интереси в общото събрание.
2. Лице, което агитира за партия или за лице по време на предизборна кампания.

застъпница

мн. застъ̀пници, ж. Жена застъпник.

застъпя

застъ̀пиш, мин. св. застъ̀пих, мин. прич. застъ̀пил, св.вж. застъпвам.

застягам

застя̀гаш, несв. и застегна, св.
1. Какво. Стягам, пристягам силно. Застегна пакета.
2. Какво. Започвам да стягам.
3. Кого, какво. Започвам да приготвям за път, за някакво събитие. Застягаха сватбата. През август ги застягаха за училище.
застягам се/застегна се. — Започвам да се приготвям за нещо, за някъде.

засуетя се

засуетѝш се, мин. св. засуетѝх се, мин. прич. засуетѝл се, св.вж. засуетявам се.

засуетявам се

засуетя̀ваш се, несв. и засуетя̀ се, св. Започвам да се суетя. Влакът щеше да идва и пътниците се засуетиха по перона.

засукан

засу̀кана, засу̀кано, мн. засу̀кани, прил.
1. Който е увит, завит, подвит. Засукани крачоли.
2. Прен. Който е сложен, объркан, заплетен (за положение, случай и др.).
3. За човек — който прави приятно впечатление, привлекателен. Засукана жена.

засуквам

засу̀кваш, несв. и засу̀ча 1 , св.
1. Започвам да суча мляко, да бозая. Агнето настигна майка си и засука.
2. Суча мляко за първи път след раждането си. Детето засука добре.
Засуквам/засуча с майчиното си мляко. — Усвоявам по рождение; наследявам.



засу̀кваш, несв. и засу̀ча 2 , св.
1. Какво. Завивам, увивам края на нещо. Засуквам ръкави. Засуквам мустаци.
2. Диал. Правя завой. Трябва да засучеш надясно.
засуквам се/засуча се. — Подгъвам се (в краищата), подвивам се, увивам се. Краищата на килима са се засукали.

засуха

ж., само ед. Засушаване, суша.

засуча

засу̀чеш, мин. св. засу̀ках, мин. прич. засу̀кал, св.вж. [[засуквам 1 .



засу̀чеш, мин. св. засу̀ках, мин. прич. засу̀кал, св.вж. [[засуквам
2 .__

засуша се

засушѝш се, мин. св. засушѝх се, мин. прич. засушѝл се, св.вж. засушавам се.

засушавам се

засуша̀ваш се, несв. и засуша̀ се, св.
1. За време — протичам без дъжд, без влага.
2. За земя — ставам суха, без влага.
засушава се/засуши се. — Настава суша. През август се засуши.

засърби ме

мин. св. засърбя̀ ме, мин. прич. засърбя̀л ме, св.вж. засърбява ме.

засърбява ме

(те, го, я, ни, ви, ги), несв. и засърбѝ ме, св. Започва да ме сърби. Засърбя ме носът.
Засърбяват/засърбят ме ръцете за работа. — Изпитвам силно желание за работа.

засъхвам

засъ̀хваш, несв. и засъхна, св.
1. За рядка смес или течност — губя влагата си, запичам се. Засъхнала кал. Кръвта е засъхнала.
2. За уста, устни, гърло — изсъхвам от жажда или силни преживявания.
3. Започвам да съхна.

засъхна

засъ̀хнеш, мин. св. засъ̀хнах, мин. прич. засъ̀хнал, св.вж. засъхвам.

засявам

зася̀ваш, несв. и засея, св. Слагам, пускам или хвърлям семена в земята и ги покривам с пръст; сея.

засявка

мн. засѐвки, ж. Спец. Изкуствено отглеждане на бактерии, микроби и др. микроорганизми за някакво изследване.

засягам

зася̀гаш, несв. и засегна, св.
1. Кого, какво. При движение докосвам, закачам, удрям. С ръката си засегна чашата и я събори. На строежа падна едно дърво и засегна крака му.
2. Кого, какво. За движещ се предмет — куршум, бомба и под. — улучвам, разрушавам частично. Бомбата засегнала една болница. Куршум засегна крака му.
3. Какво. За болест — поразявам орган. Болестта засяга черния дроб.
4. Кого. Огорчавам. Думите на дъщеря ѝ я засегнаха.
5. Какво. Обсъждам частично, досягам въпрос и под.
засягам се/засегна се. — Обиждам се, докачам се.
(Това) не ме засяга. — Не ме интересува, не се отнася до мене.

засядам

зася̀даш, несв. и заседна, св.
1. Стоя някъде много дълго. След обед засядаше в някоя кръчма и прекарваше там до късна нощ.
2. Заселвам се някъде, установявам се за дълго. Заседнаха в селото и не мръднаха повече.
3. За плавателен съд — засягам дъното и не мога да продължа; за превозно средство — оставам в някаква дупка, в кал, сняг и не мога да продължа.
4. За храна — оставам в гърлото. Когато човек бърза, храната му засяда.
5. Занимавам се дълго и упорито с нещо. Засядам над книгите.
6. За мисъл, чувство — оставам дълго в паметта.
7. За куршум и под. — попадам и оставам в тялото на човек. Операцията трая дълго — куршумът беше заседнал дълбоко.
8. Диал. За слънце и луна — залязвам.
Заседнал живот. 1. — Живот без физически движения и усилия.
2. Живот без пътуване, без движение.

затаен

вж. затаявам

затапвам

зата̀пваш, несв. и затапя, св.
1. Какво. Запушвам нещо с тапа. Затапих бутилката.
2. Прен. Разг. Кого. Засичам в разговор с остроумни и уместни реплики.

затапя

зата̀пиш, мин. св. зата̀пих, мин. прич. зата̀пил, св.вж. затапвам.

затая

затаѝш, мин. св. затаѝх, мин. прич. затаѝл, св.вж. затаявам.

затаявам

затая̀ваш, несв. и затая, св.; Какво. Не изявявам, запазвам в себе си мисъл, чувство и под. Затаи омразата си към нея.
затаявам се/затая се. 1. — Утихвам, притихвам. Къщата се беше затаила в нощта.
2. Скривам се, за да не ме чуят и видят.
прил. затаен, затаѐна, затаѐно, мн. затаѐни.
Затаявам/затая дъх. — Спирам дъха си, дишам безшумно, за да се скрия, от интерес или от силни изживявания.

затварачка

мн. затвара̀чки, ж. Уред за затваряне на буркани, бутилки и под.

затварям

затва̀ряш, несв. и затворя, св.
1. Какво. Правя да не бъде отворен.
2. Какво. Притварям клепачи; притискам една към друга устните; притискам навътре пръстите на ръка и под.
3. Притискам заедно листовете на книга; доближавам частите на ножици, клещи и др.
4. Какво. Прекъсвам дейността на магазин, завод, учреждение и под. временно или завинаги. Затвори магазина в четири часа и си тръгна. Заради кризата затвориха завода.
5. Кого, какво. Оставям в помещение принудително; арестувам; поставям в затвор. Затваря децата вкъщи и отива на кино. Затвориха го за кражба.
6. Какво. Преграждам път, не позволявам движение; не пропускам преминаване през граница
затварям се/затворя се. 1. — Затварям сам себе си.
2. За рана — зараствам.
същ. затваряне, ср.
Затварям се/затворя се в себе си. — Не общувам с хора.
Затварям/затворя вратата (на някого). — Отказвам да приема, да изслушам някого.
Затварям/затворя си очите. — Правя се, че не забелязвам нещо нередно; премълчавам.

затваряне

вж. затварям

затвор

мн. затво̀ри, (два) затво̀ра, м. Място, където се затварят да изтърпят наказанието си осъдени лица. Влизам в затвора. Затворът е в края на града.
2. Само ед. Вид присъда. Осъдиха го на две години затвор. Строг тъмничен затвор.



мн. затво̀ри, (два) затво̀ра, м.
1. Спец. Механизъм в огнестрелно оръжие, затварящ задната част на цевта, в която се поставя патрон, снаряд.
2. Спец. Механизъм на фотоапарат за дозиране на времето при експозиция.

затворен

затво̀рена, затво̀рено, мн. затво̀рени, прил. Който се е затворил.
нареч. затво̀рено.
Затворен живот. — Живот без много развлечения и общуване с хора. В чужбина водехме затворен живот.
Затворено общество. — Общество, което не допуска лесно нови членове.
Затворен характер. — Характер на необщителен човек.
Затворена система. — Система, която осигурява протичането на всички процеси без прекъсване.

затворник

мн. затво̀рници, м. Лице, което лежи в затвор.

затворница

мн. затво̀рници, ж. Затворничка.

затворнически

затво̀рническа, затво̀рническо, мн. затво̀рнически, прил. Който е свързан със затвор или със затворник. Затворнически режим. Затворнически неволи.

затворничка

мн. затво̀рнички, ж. Жена затворник.

затворя

затво̀риш, мин. св. затво̀рих, мин. прич. затво̀рил, св.вж. затварям.

затвърдя

затвърдѝш, мин. св. затвърдѝх, мин. прич. затвърдѝл, св.вж. затвърдявам.

затвърдявам

затвърдя̀ваш, несв. и затвърдя, св.
1. Правя да стане твърд.
2. Какво. Укрепвам, заздравявам. Успехът затвърди вярата му.
3. Какво. За учебен материал — усвоявам трайно, научавам. Следващия час ще затвърдим знанията си за глагола.
затвърдявам се/затвърдя се. — Ставам твърд.

затвърдял

затвърдя̀ла, затвърдя̀ло, мн. затвърдѐли.
1. Който от мек е станал твърд; втвърден. Затвърдял сняг.
2. Който е станал траен, устойчив. Затвърдял порок.

затегна

затѐгнеш, мин. св. затѐгнах, мин. прич. затѐгнал, св.вж. затягам.

затежа

затежѝш, мин. св. затежа̀х, мин. прич. затежа̀л, св.вж. затежавам.

затежавам

затежа̀ваш, несв. и затежа, св. Започвам да тежа; натежавам. Бебето пораснало, затежало.

затека

затечѐш, мин. св. затѐкох, мин. прич. затѐкъл, св.вж. [[затичам 1 .



затечѐш, мин. св. затѐкох, мин. прич. затѐкъл, св.вж. [[затичам
2 .__

затека се

затечѐш се, мин. св. затѐкох се, мин. прич. затѐкъл се, св.вж. затичам се.

затикам

затѝкаш, св.вж. затиквам.

затиквам

затѝкваш, несв. и затикам, св.; Кого, какво. Започвам да тикам, да блъскам, да бутам.

затирвам се

затѝрваш се, несв. и затѝря се, св. Разг.
1. Втурвам се, затичвам се нанякъде. Затири се към вратата.
2. Втурвам се да правя нещо. Вечер се затирва да готви и чисти.

затиря се

затѝриш се, мин. св. затѝрих се, мин. прич. затѝрил се, св.вж. затирвам се.

затискам

затѝскаш, несв. и затисна, св.
1. Какво. Притискам с нещо отвор, дупка; затъквам, запушвам.
2. Кого, какво. Падам, стоварвам се върху нещо или някого и го притискам силно. Камъкът затисна крака му.
прил. затѝснат, затѝсната, затѝснато, мн. затѝснати.

затисна

затѝснеш, мин. св. затѝснах, мин. прич. затѝснал, св.вж. затискам.

затихвам

затѝхваш, несв. и затихна, св.
1. За глас, шум — ставам все по-тих, утихвам. Към 9 часа шумът от улицата затихваше.
2. За дейност, живот, чувства — намалявам силата си, ритъма си; замирам. През септември животът край морето затихваше.
прил. затѝхнал, затѝхнала, затѝхнало, мн. затѝхнали.

затихна

затѝхнеш, мин. св. затѝхнах, мин. прич. затѝхнал, св.вж. затихвам.

затичам

затѝчаш, несв. и затека̀ 1 , св. Започвам да тека, потичам. По улиците затекоха води.



затѝчаш, несв. и затека̀ 2 , св. Подувам се, отичам. Ухапаната му ръка затече и се зачерви.



затѝчаш, св.вж. затичвам.

затичам се

затѝчаш се, несв. и затека̀ се, св.
1. Втурвам се нанякъде. Затекоха се към плажа.
2. Започвам енергично, втурвам се да правя нещо. Затече се да работи извънредно.

затичвам

затѝчваш, несв. и затѝчам 3 , св. Започвам да тичам.
затичвам се/затичам се. — Затичвам изведнъж, засилвам се. Затича се радостно към майка си.

затишие

ср., само ед.
1. Временно затихване на всичко шумно и динамично (буря, вятър; шум, глъчка; спор; на бой, война и др.). Настъпи затишие на вятъра. През нощта имаше затишие на боевете.
Затишие пред буря. — Затихване, когато се очаква нещо да избухне, да се разрази.

затлача

затла̀чиш, мин. св. затла̀чих, мин. прич. затла̀чил, св.вж. затлачвам.

затлачвам

затла̀чваш, несв. и затлача, св.
1. Какво. Преча на движението на вода, задръствам; запушвам. Камъни и клони затлачили реката.
2. Прен. Преча; задръствам чувства, отношения и под. Разправиите затлачваха отношенията им.
затлачвам се/затлача се. — Задръствам се, запушвам се, не мога да тека свободно.

затлъстея

затлъстѐеш, мин. св. затлъстя̀х, мин. прич. затлъстя̀л, св.вж. затлъстявам.

затлъстявам

затлъстя̀ваш, несв. и затлъстея, св. Ставам тлъст, напълнявам прекомерно.
прил. затлъстя̀л, затлъстя̀ла, затлъстя̀ло, мн. затлъстѐли.

затлъстяване

ср., само ед.
1. Прекомерно напълняване.
2. Спец. Прекомерно отлагане на мазнини с повишаване на теглото.

затова

нареч. и съюз. По причина на това; по тази причина. Вали дъжд, затова си вземи чадър. Гладен съм, затова ще отида до магазина.

затопля

зато̀плиш, мин. св. зато̀плих, мин. прич. зато̀плил, св.вж. затоплям.

затоплям

зато̀пляш, несв. и затопля, св.
1. Кого, какво. Правя топъл, стоплям. Затоплих си супата.
2. Кого. Предизвиквам душевна топлина, радост. Тази мисъл затопли душата му.
затоплям се/затопля се. — Ставам топъл. Времето се затопли. Трябва да се затоплиш с един душ.

затопя

затопѝш, мин. св. затопѝх, мин. прич. затопѝл, св.вж. [[затопявам 1 .



затопѝш, мин. св. затопѝх, мин. прич. затопѝл, св.вж. [[затопявам
2__ .

затопявам

затопя̀ваш, несв. и затопя̀ 1 , св.; какво. Слагам за миг в нещо рядко или течно; топвам. Затопи хапката в соса.



затопя̀ваш, несв. и затопя̀ 2 , св. Започвам да разтопявам.
затопявам се/затопя се. — Започвам да се топя, да ставам на течност. Снегът се затопи на слънцето.

затормозвам

затормо̀зваш, несв. и затормозя, св.
1. Какво. Преча, задържам, затруднявам действие, процес. Лошият бензин затормозва работата на мотора. Липсата на телефон затормозва връзките ни.
2. Кого. Започвам да измъчвам душевно и физически, да тормозя. Затормози жена си.
затормозвам се/затормозя се. — Започвам да се измъчвам психически и морално.

затормозя

вж. затормозвам

заточа

заточѝш, мин. св. заточѝх, мин. прич. заточѝл, св.вж. заточавам.



зато̀чиш, мин. св. зато̀чих, мин. прич. зато̀чил, св.вж. [[заточвам 1 .



зато̀чиш, мин. св. зато̀чих, мин. прич. зато̀чил, св.вж. [[заточвам
2_ .



зато̀чиш, мин. св. зато̀чих, мин. прич. зато̀чил, св.вж. [[заточвам
3__ .

заточавам

заточа̀ваш, несв. и заточа, св. Изпращам на заточение. Заточили го за две години в Диарбекир.
прил. зато̀чен, зато̀чена, зато̀чено, мн. зато̀чени.

заточвам

зато̀чваш, несв. и зато̀ча 1 , св.; Какво.
1. Започвам да точа метално острие. От сутринта е заточил брадви.
2. Наточвам, подострям. Заточих ти ножиците, можеш да режеш всичко.



зато̀чваш, несв. и зато̀ча 2 , св.; Какво. Започвам да точа тесто. Ще разточи две баници, от един час е заточила.



зато̀чваш, несв. и зато̀ча 3 , св.
1. Какво. Започвам да черпя (вода, вино и др.).
2. Какво. Започвам да тегля на нишки (коприна).
заточвам се/заточа се. — Само мн. Започваме да минаваме бавно един след друг. Заточиха се тежки камиони. Заточиха се от сутринта хора.

заточение

ср., само ед.
1. Особено тежко наказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикн. по политически причини, състоящо се в изпращане в далечни райони при изключително трудни природни и битови условия.
2. Прен. Прекарване при лоши условия, в далечно място.

заточеник

мн. зато̀ченици, м. Лице, което е изпратено на заточение.

заточеница

мн. зато̀ченици, ж. Жена заточеник.

заточеничка

мн. зато̀ченички, ж. Заточеница.

затревея

затревѐеш, мин. св. затревя̀х, мин. прич. затревя̀л, св.вж. [[затревявам 2_ .

затревя

затревѝш, мин. св. затревѝх, мин. прич. затревѝл, св.вж. [[затревявам 1_ .

затревявам

затревя̀ваш, несв. и затревя, св.; Какво. Засявам площ с трева.
прил. затревѐн, затревѐна, затревѐно, мн. затревѐни.



затревя̀ваш и затревея, св. Обраствам с трева. Пътеката е затревяла.
затревявам се/затревея се. — Обраствам с трева.

затривам

затрѝваш, несв. и затрѝя 1 , св. Започвам да трия, да изтривам, да търкам.



затрѝваш, несв. и затрѝя 2 , св.
1. Какво. Унищожавам; съсипвам. Ограбиха и затриха селото.
2. Разг. Кого. Убивам, унищожавам. Затриха го заради политика.
3. Диал. Какво. Изгубвам; запилявам. Затрих някъде писалката си.
4. Диал. Какво. Преставам да отглеждам, да развъждам (животни или растения). Имахме пуйки, но ги затрихме.

затрия

затрѝеш, мин. св. затрѝх, мин. прич. затрѝл, св.вж. [[затривам 1 .



затрѝеш, мин. св. затрѝх, мин. прич. затрѝл, св.вж. [[затривам
2__ .

затрогвам

затро̀гваш, несв. и затрогна, св.; Кого. Трогвам, вълнувам, предизвиквам умиление. Тези хубави думи я затрогнаха.

затрогна

затро̀гнеш, мин. св. затро̀гнах, мин. прич. затро̀гнал, св.вж. затрогвам.

затрудвам се

затру̀дваш се, несв. и затру̀дя се, св.
1. Започвам да се трудя. Затрудили са се от тъмни зори.
2. За какво/за Кого. Загрижвам се и действам; потрудвам се. Няма майка, няма кой да се затруди за него.

затруднение

мн. затруднѐния, ср.
1. Трудност, пречка, спънка при извършване, протичане на нещо. Имахме големи затруднения при обзавеждането на жилището.
2. Трудно, сложно положение. Поставям го в затруднение.

затруднителен

затруднѝтелна, затруднѝтелно, мн. затруднѝтелни, прил. Който причинява затруднения.

затрудня

затруднѝш, мин. св. затруднѝх, мин. прич. затруднѝл, св.вж. затруднявам.

затруднявам

затрудня̀ваш, несв. и затрудня, св.; Кого, какво. Създавам пречки, трудности, затруднения. Лошото време затрудняваше работата на строежа. Ще Ви затрудня ли, ако Ви помоля за нещо.
затруднявам се/затрудня се. 1. — Изпитвам трудности.
2. Извършвам се трудно.

затрудя

затрудя се, затрудиш се, мин. св. затрудих се, мин. прич. затрудил се, св. — вж. затрудвам се.

затрудя се

затру̀диш се, мин. св. затру̀дих се, мин. прич. затру̀дил се, св.вж. затрудвам се.

затрупам

затру̀паш, св.вж. затрупвам.

затрупвам

затру̀пваш, несв. и затрупам, св.
1. Какво. Покривам изцяло, като трупам по повърхността. Бюрото му беше затрупано с книги. Пътищата са затрупани със сняг.
2. Кого, какво. За нещо тежко — струпвам се отгоре, като притискам и задушавам. В мината бяха затрупани хора.
3. Какво. Затварям отвор, като трупам нещо. Затрупаха входа на пещерата с клони.
4. Прен. Кого. Отрупвам, обсипвам. Затрупа я с дрехи. Затрупаха го с въпроси. Затрупаха го с критики.

затръшвам

затръ̀шваш, несв. и затръшна, св.; Какво. Затварям със сила, с трясък, обикн. врата или прозорец.

затръшкам

затръ̀шкаш, св.вж. затръшквам.

затръшквам

затръ̀шкваш, несв. и затръшкам, св. Започвам да тръшкам.
затръшквам се/затръшкам се. — Започвам да се тръшкам.

затръшна

затръ̀шнеш, мин. св. затръ̀шнах, мин. прич. затръ̀шнал, св.вж. затръшвам.

затрябвам

затря̀бваш, св.; На кого. Оказвам се необходим, потрябвам, дотрябвам. Тогава ми затрябваха пари, но нямах.
Затрябвал съм (на някого). — Не представлявам никакъв интерес; не съм желан. Само гости са ми затрябвали сега!

затулвам

зату̀лваш, несв. и затуля, св. Разг.
1. Какво. Правя да бъде скрит; скривам. Затули парите в едно чекмедже.
2. Кого, какво. Закривам. Облакът затули слънцето.
3. Запушвам дупка, отвор и под.

затуля

зату̀лиш, мин. св. зату̀лих, мин. прич. зату̀лил, св.вж. затулвам.

затулям

зату̀ляш, несв. Затулвам.

затъ

нареч. Остар. Диал. Бездруго; действително. Затъ съм уморен, мога да остана вкъщи.

затъвам

затъ̀ваш, несв. и затъна, св.
1. Хлътвам донякъде в нещо рядко, течно или меко. Затъвам в тиня. Затъвам до кръста в снега.
2. Прен. Обхваща ме напълно, от всички страни. Затъвам в мръсотия. Затъвам в корупция.
3. Изпадам в много тежко положение; пропадам дълбоко. Той е в полицията, затънал е много.
Затъвам в дългове. — Направил съм много дългове, не мога да ги върна.
същ. затъване, ср.

затъване

вж. затъвам

затъжа

затъжѝш, мин. св. затъжѝх, мин. прич. затъжѝл, св.вж. затъжавам.

затъжавам

затъжа̀ваш, несв. и затъжа, св. Започвам да тъжа.
затъжавам се/затъжа се.За кого/ За какво. Тъжа дълбоко, трайно. Затъжи се за майка си.

затъквам

затъ̀кваш, несв. и затъкна, св.; Какво.
1. Втъквам, забождам. Затъкна цветето в ревера си.
2. Запушвам, затварям (дупка, отвор и под.). Затъкнаха дупката на дъното с парцал.
затъквам се/затъкна се. — Задавям се от храна, която се спира на гърлото ми.
Да се затъкнеш. — Към алчен човек — да се задавиш.
Затъква/затъкне ми се (нещо) на гърлото. 1. — Някаква храна се спира на гърлото ми.
2. Не мога да преглъщам от напиращ плач.

затъкна

затъ̀кнеш, мин. св. затъ̀кнах, мин. прич. затъ̀кнал, св.вж. затъквам.

затъмнение

мн. затъмнѐния, ср.
1. Временно потъмняване на небесно тяло поради закриване или засенчване от друго тяло. Слънчево затъмнение. Снощи се е наблюдавало лунно затъмнение.
2. Разг. Туберкулоза.
3. Затъмняване, нарочно прикриване на светлина. Затъмнение на прозорец.
4. Прен. Преднамерено прикриване или спестяване на неизгодни за някого факти, събития от обществеността. Информационно затъмнение.

затъмнея

затъмнѐеш, мин. св. затъмня̀х, мин. прич. затъмня̀л, св.вж. [[затъмнявам 1_ .

затъмня

затъмнѝш, мин. св. затъмнѝх, мин. прич. затъмнѝл, св.вж. [[затъмнявам 2_ .

затъмнявам

затъмня̀ваш, несв. и затъмнея, св.
1. Възприемам се като тъмен. Планината затъмня в далечината.
2. Замръквам. Затъмняхме по улиците.



затъмня̀ваш, несв. и затъмня, св.
1. Какво. Закривам прозорец, за да не се вижда светлина.
2. Какво. Правя по-тъмен, по-тъмно. Затъмниха рамката с хартия. Затъмнявам стаята с щори.
3. Прен. Какво. Правя неясен; засенчвам; замъглявам. Умората затъмни фактите в главата му.
4. Прен. Кого. Изпъквам с качества; засенчвам. Затъмни всички с красотата си.
затъмнявам се/затъмня се. — Ставам неясен.

затъна

затъ̀неш, мин. св. затъ̀нах, мин. прич. затъ̀нал, св.вж. затъвам.

затънтвам

затъ̀нтваш, несв. и затънтя, св.; Кого, какво. Изпращам или слагам в затънтено място; забивам. Затънтиха го в един безлюден край. Затънтила съм парите си някъде.
затънтвам се/затънтя се. 1. — Отивам в отдалечено място, забивам се.
2. Живея и/или работя уединено, изолирано; забивам се. Затънтила си се с тоя речник.

затънтен

затъ̀нтена, затъ̀нтено, мн. затъ̀нтени, прил.
1. Който е далече от център; пуст, безлюден. Затънтен край.
2. Който е сложен в тайно, дълбоко място; забутан.

затънтя

затъ̀нтиш, мин. св. затъ̀нтих, мин. прич. затъ̀нтил, св.вж. затънтвам.

затъпея

затъпѐеш, мин. св. затъпя̀х, мин. прич. затъпя̀л, св.вж. [[затъпявам 2_ .

затъпквам

затъ̀пкваш, несв. и затъпча, св.; Какво.
1. Започвам да тъпча с крака. Затъпка на едно място.
2. Изпълвам, напълвам дупка, отвор с тъпкане, уплътнявам. Дупките се затъпкват с гипс, а отгоре се замазват.
3. Стъпквам в кал, пръст и под., така че почти да се скрие. Писмото е затъпкано в калта.

затъпча

затъ̀пчеш, мин. св. затъ̀пках, мин. прич. затъ̀пкал, св.вж. затъпквам.

затъпя

затъпѝш, мин. св. затъпѝх, мин. прич. затъпѝл, св.вж. [[затъпявам 1_ .

затъпявам

затъпя̀ваш, несв. и затъпя, св.; Какво.
1. Правя тъп — несхватлив, нечувствителен. Лентяйството затъпява ума. Страхът затъпява сетивата.
2. Правя нещо остро по-тъпо; изтъпявам, притъпявам. С месото затъпих ножа.
затъпявам се/затъпя се. — Ставам по-тъп.



затъпя̀ваш, несв. и затъпея, св.
1. Ставам по-малко остър. Ножовете са затъпели.
2. Ставам несхватлив, нечувствителен, тъп. От алкохола затъпя.

затъпял

затъпя̀ла, затъпя̀ло, мн. затъпѐли, прил. Който е станал несхватлив, нечувствителен.

затътря

затъ̀триш, мин. св. затъ̀трих, мин. прич. затъ̀трил, св.вж. затътрям.

затътрям

затъ̀тряш, несв. и затътря, св.; Кого, какво.
1. Започвам да тътря, да влача. Затътри чехлите си.
2. Тътря донякъде; дотътрям. Затътриха го до дома му.
3. Прен. Разг. Завеждам някъде, без да желае или без да бъде желан. Затътри ме на ресторант.
затътрям се/затътря се. 1. — Започвам да се тътря.
2. Замъквам се, отивам с усилие.

затягам

затя̀гаш, несв. и затегна, св.
1. Какво. Правя нещо стегнато, пристегнато, като стягам възел; завинтвам, дърпам краища. Затягам възел. Затягам винт. Затягам кран.
2. Какво. Поправям, заздравявам, укрепвам. Затегнахме покрива на къщата.
3. Прен. Какво. Укрепвам (морал, дисциплина и под.).
4. Предизвиквам запек или лекувам разстройство на стомаха. Оризът затяга.
затягам се/затегна се. 1. — Ставам стегнат. Кранът се е затегнал много.
2. Получавам запек.
3. За работа, положение — усложнявам се, запичам се.
същ. затягане, ср.

затягане

вж. затягам

заупокоен

заупоко̀йна, заупоко̀йно, мн. заупоко̀йни, прил. Който е свързан със заупокой. Заупокойна молитва.

заупокой

заупоко̀ят, заупоко̀я, мн. заупоко̀и, (два) заупоко̀я, м. Християнска молитва за душата на мъртвец. Запяха заупокой.

зауча

зау̀чиш, мин. св. зау̀чих, мин. прич. зау̀чил, св.вж. заучавам.



зау̀чиш, мин. св. зау̀чих, мин. прич. зау̀чил, св.вж. заучвам.

заучавам

зауча̀ваш, несв. и зау̀ча 1 , св.; Какво. Усвоявам, научавам, обикн. наизуст. Заучих стихотворението.

заучвам

зау̀чваш, несв. и зау̀ча 2 , св.
1. Започвам да уча. Всяка година заучват от септември.
2. Какво. Уча вместо пропуснат ден.

заучен

зау̀чена, зау̀чено, мн. зау̀чени, прил.
1. Който е научен, усвоен.
2. Автоматизиран, неизразителен, сух. Заучени фрази. Заучени жестове.

зауша

заушѝш, мин. св. заушѝх, мин. прич. заушѝл, св.вж. заушвам.

заушвам

зау̀шваш, несв. и зауша, св.; Кого. Увивам около ушите с одеяло или шапка, обикн. дете. Зауши го, защото има вятър.
заушвам се/зауша се. — Заушвам себе си.

заушка

мед. Остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. Протича с оток на слюнчените жлези. Често се засягат други органи — ЦНС, тестиси, панкреас.

заушки

само мн. Вирусно заболяване — възпаление на слюнчените жлези; епидемичен паротит.

захабя

захабѝш, мин. св. захабѝх, мин. прич. захабѝл, св.вж. захабявам.

захабявам

захабя̀ваш, несв. и захабя, св.; Какво.
1. От лошо поддържане или лоши условия причинявам зацапване или овехтяване. Захабявам бельо. От небрежно миене захабих тенджерите. Захабявам ръцете си.
2. Затъпявам, износвам инструмент, сечиво.
захабявам се/захабя се. — Ставам засечен или износен.
същ. захабяване, ср.

захабяване

вж. захабявам

захапвам

заха̀пваш, несв. и захапя, св.
1. Кого, какво. Стисвам със зъби (или с механизъм — при машина). Захапвам топлия хляб. Кучето захапа пръчката.
2. Прен. Кого. Уязвявам, нападам злобно. На всяко събрание я захапваше.
Захапвам/захапя въдицата. 1. — Хващам се на някаква уловка, излъгвам се.
2. Влюбвам се.

захапя

заха̀пеш, мин. св. заха̀пах, мин. прич. заха̀пал, св.вж. захапвам.

захар

захарта̀, мн. за̀хари, ж.
1. Само ед. Бяло кристално лесноразтворимо вещество със сладък вкус, което се добива от тръстика, цвекло и др. и се използва за подслаждане на храна.
2. Само мн. Въглехидрати — гликоза и фруктоза.
Кръвна захар. — Съдържанието на гликоза в кръвта.

захарен

за̀харна, за̀харно, мн. за̀харни, прил. Който е направен от захар, със захар или е свързан със захар. Захарен разтвор. Захарен завод. Захарно производство.
Захарна болест. — Нарушение във функциите на задстомашната жлеза; диабет.

захарин

м., само ед. Вещество с бял цвят, без хранителна стойност, което се използва от болните от диабет като заместител на захарта. Слагам захарин в кафето си.

захарница

мн. захарнѝци, ж. Съд, в който се сервира захар. Кристална захарница. Сребърна захарница.

захарност

захарността̀, само ед., ж. Съдържанието на захар в растение или в изделие. Сиропите с висока захарност са трайни.

захаросам

захаро̀саш, св.вж. захаросвам.

захаросан

захаро̀сана, захаро̀сано, мн. захаро̀сани, прил.
1. В който захарта се е превърнала в кристали. Захаросан мед.
2. Който е покрит със захарни кристали или е пропит със захарен сироп.
3. Прен. За филм, роман — който отразява идеална, безметежна действителност; който няма естетически качества.

захаросвам

захаро̀сваш, несв. и захаросам, св.; Какво.
1. Причинявам преминаване на разтворена захар в кристали. Захаросвам сладкото.
2. Покривам ядки, плодове и др. със захар или потапям в захарен сироп. Захаросани бадеми.
захаросвам се/захаросам се. — Ставам със захар на кристали вместо с разтворена захар.

захвана

захва̀неш, мин. св. захва̀нах, мин. прич. захва̀нал, св.вж. [[захващам 1 .



захва̀неш, мин. св. захва̀нах, мин. прич. захва̀нал, св.вж. [[захващам
2__ .

захващам

захва̀щаш, несв. и захва̀на 1 , св. Разг. Започвам. Захвана да мете. Захвана разказа си. Борбата захваща.
захващам се/захвана се. 1. — Заемам се, залавям се за трудна или продължителна работа или дейност. Захванах се с една книга, не мога да я свърша.
2. Започва се, поставя се началото на нещо. Захваща се зимата. Захваща се борбата.
3. С кого. Споря, заяждам се. Пак се захвана с мене.



захва̀щаш, несв. и захва̀на 2 , св.
1. Какво. Хващам за единия край; улавям. Котката захвана малкото за врата и го понесе. Филтърът захваща всички твърди частици.
2. Какво. Съединявам в краищата няколко предмета заедно, като ги зашивам, закопчавам и под. Не съм захванала ръкавите. Захвани листовете с кламер.
3. Остар. Какво. Превземам, завоювам. Противникът захвана всички крепости.

захвърля

захвъ̀рлиш, мин. св. захвъ̀рлих, мин. прич. захвъ̀рлил, св.вж. захвърлям.

захвърлям

захвъ̀рляш, несв. и захвърля, св.
1. Какво. Хвърлям след някого, по нещо; замерям. Захвърли една книга по него.
2. Какво. Хвърлям настрани; запращам. След училище захвърляше чантата на една страна, дрехите на друга.
3. Какво. Слагам небрежно, не на място, като изхвърлено. Защо си ми захвърлил обувките в килера.
4. Прен. Кого, какво. Изоставям (професия, занимание), оставям на произвола на съдбата; зарязвам (жена, дете). Захвърли следването и се зае с търговия. Захвърли децата си и тръгна по политика.

захитрея

захитрѐеш, мин. св. захитря̀х, мин. прич. захитря̀л, св.вж. захитрявам.

захитрувам

захитру̀ваш, св. Започвам да хитрувам.

захитрявам

захитря̀ваш, несв. и захитрея, св. Ставам по-хитър.

захладея

захладѐеш, мин. св. захладя̀х, мин. прич. захладя̀л, св.вж. захладявам.

захладнея

захладнѐеш, мин. св. захладня̀х, мин. прич. захладня̀л, св.вж. захладнявам.

захладнявам

захладня̀ваш, несв. и захладнея, св. Ставам хладен. Сутрините захладняха.
захладнявам се/захладнея се. — Ставам хладен.

захладя

захладѝш, мин. св. захладѝх, мин. прич. захладѝл, св.вж. захлаждам.

захладявам

захладя̀ваш, несв. и захладея, св. За време — ставам по-хладен.
захладявам се/захладея се. — Захладявам.
захладява се/захлади се.Безл. Става хладно. Дойде август и се захлади.

захлаждам

захла̀ждаш, несв. и захладя, св. Захладявам.
захлаждам се/захладя се. — Ставам хладен.
захлажда се/захлади се.Безл. Става хладно. В планината се захлажда по-рано и се затопля по-късно.

захлас

м., само ед. Силно увлечение, вдълбочаване, самозабрава. Слушам разказа в захлас. Гледа хубавата жена в захлас. Рисувам в захлас.

захласвам се

захла̀сваш се, несв. и захла̀сна се, св.
1. По какво/по кого. Изпадам в захлас. Захласвам се по красотите на Търново. Всички се захласваха по нея.
2. По кого, след кого. Влюбвам се силно, до забрава.
3. От силен смях или плакане не мога да си поема дъх; задушавам се. Не оставяй детето да плаче, може да се захласне.
същ. захласване, ср.

захласване

вж. захласвам се

захласна се

захла̀снеш се, мин. св. захла̀снах се, мин. прич. захла̀снал се, св.вж. захласвам се.

захласнат

захла̀сната, захла̀снато, мн. захла̀снати, прил.
1. Който е изпаднал в захлас.
2. Който изразява захлас. Захласната физиономия.
3. Който е винаги малко унесен; занесен. Това момче е малко захласнато.

захлопам

захло̀паш, св.вж. [[захлопвам 1_ .

захлопвам

захло̀пваш, несв. и захлопам, св. Започвам да хлопам. В апартамента над нас нещо пак захлопаха.



захло̀пваш, несв. и захлопна, св.; Какво. Затварям с хлопане. Захлопнах вратата.
захлопвам се/захлопна се. — Затварям се с хлопане. От вятъра вратите се захлопваха.

захлопна

захло̀пнеш, мин. св. захло̀пнах, мин. прич. захло̀пнал, св.вж. захлопвам.

захлупак

мн. захлупа̀ци, (два) захлупа̀ка, м. Похлупак, капак.

захлупвам

захлу̀пваш, несв. и захлупя, св.
1. Какво. Слагам капак, похлупак. Захлупих тенджерата и зачаках да заври водата.
2. Какво. Закривам отвор с нещо плоско като с капак; похлупвам. Захлупих чинията. Захлупих кладенеца.
3. Какво. Слагам под похлупак; похлупвам като с похлупак. Захлупих таралежа под един кош. Захлупих статуетката със стъклен похлупак.
4. Какво. Поставям с дъното нагоре. Захлупих чашите да се отцеждат.
5. Прен. Какво. Закривам лице с ръце.
6. Прен. Кого. Постигам превъзходство в нещо. Захлупи всички с новите си обувки.
захлупвам се/захлупя се. — Полагам глава някъде или лягам с лицето надолу. Захлупи се на леглото и заплака.

захлупен

захлу̀пена, захлу̀пено, мн. захлу̀пени, прил. 1. Който е с капак, похлупак, като с похлупак.
2. Който е легнал с лицето надолу.
3. Който е свит, стеснителен. Много е захлупен, не знае как да я покани на ресторант.

захлупя

захлу̀пиш, мин. св. захлу̀пих, мин. прич. захлу̀пил, св.вж. захлупвам.

заход

м., само ед. Остар.
1. Залез.
2. Нужник.

заходя

захо̀диш, мин. св. захо̀дих, мин. прич. захо̀дил, св.вж. захождам.

захождам

захо̀ждаш, несв. и заходя, св.
1. Започвам да ходя.
2. За небесно тяло — залязвам.
3. Прен. За слава, възход — западам.

захранвам

захра̀нваш, несв. и захраня, св.
1. Кого. Започвам да давам на кърмаче (дете или животно) друга храна освен кърма. Захраниха го с кисело мляко.
2. Кого. Започвам да давам храна по специален режим след дълго пълно гладуване.
3. Кого, какво. Подхранвам със силна храна, обикн. животно.
4. Какво. Снабдявам почвата с торове.
5. Какво. Осигурявам материал за преработване в машина.
6. Кого. Започвам да храня.
захранвам се/захраня се. — Захранвам себе си.
същ. захранване, ср.

захранване

вж. захранвам

захраня

захра̀ниш, мин. св. захра̀них, мин. прич. захра̀нил, св.вж. захранвам.

зацапам

заца̀паш, св.вж. зацапвам.

зацапан

заца̀пана, заца̀пано, мн. заца̀пани, прил. Който е с размазани, замазани нечистотии.

зацапвам

заца̀пваш, несв. и зацапам, св.
1. Започвам да цапам, да пляскам, да плискам в нещо рядко или течно. Зацапа с крака в калта.
2. Какво. Размазвам, размацвам, разцапвам нечистотии по някаква повърхност. Децата зацапали вратата с мръсните си ръце.

зацепвам

зацѐпваш, несв. и зацепя, св.; Какво.
1. Започвам да цепя.
2. Разцепвам малко в единия край. Прагът се е зацепил, може да се разцепи.
зацепвам се/зацепя се. — Започвам да се цепя.

зацепвам се

зацѐпваш се, несв. и зацѐпя се, св. За машинна част или елемент на част — влизам с изпъкналост в жлеба на друга част и осъществявам връзка, движение.

зацепя

зацѐпиш, мин. св. зацѐпих, мин. прич. зацѐпил, св.вж. зацепвам.

зацепя се

зацѐпиш се, мин. св. зацѐпих се, мин. прич. зацѐпил се, св.вж. зацепвам се.

зациментирам

зациментѝраш, несв. и св. Циментирам.

зацуцвам

диал. зацуцвам се

зачатие

ср., само ед.
1. Зачеване.
2. Остар. Начало на нещо.

зачатък

мн. зача̀тъци, (два) зача̀тъка, м.
1. Зародиш (в 1 знач.).
2. Първи етап от биологичното развитие, начални клетки след зачеване.
3. Орган, останал в начален етап на развитие. Зачатък на опашка.
4. Прен. Първи етап от развитието на нещо; наченки. Зачатъци на пазарна икономика.

зачевам

зачѐваш, несв. и зачена, св.
1. Оплождам се, забременявам.
2. Остар. Започвам, поставям началото на нещо.
същ. зачеване, ср.

зачеване

вж. зачевам

зачеквам

зачѐкваш, несв. и зачекна, св.
1. Какво. Отчупвам, откъртвам малка част от нещо; зачоплям.
2. Прен. Какво. Засягам, подкачам въпрос, тема в разговор. Зачекнаха въпроса за заплатите.
3. Прен. Загатвам, споменавам бегло. Зачекнах му за това, но не посмях да му говоря.

зачекна

зачѐкнеш, мин. св. зачѐкнах, мин. прич. зачѐкнал, св.вж. зачеквам.

зачена

зачѐнеш, мин. св. зачѐнах, мин. прич. зачѐнал, св.вж. зачевам.

заченки

само мн. Наченки, зачатъци.

зачервенея

зачервенѐеш, мин. св. зачервеня̀х, мин. прич. зачервеня̀л, св.вж. зачервенявам.

зачервенявам

зачервеня̀ваш, несв. и зачервенея, св. Започвам да червенея, да се откроявам с червенина.

зачервя се

зачервѝш се, мин. св. зачервѝх се, мин. прич. зачервѝл се, св.вж. зачервявам се.

зачервявам се

зачервя̀ваш се, несв. и зачервя̀ се, св. Ставам червен.

зачерквам

зачѐркваш, несв. и зачеркна, св.
1. Какво. С черта или друг знак върху текст показвам, че е невалиден, изхвърлен. Мисля дълго и често зачерквам.
2. Прен. Кого, какво. Изхвърлям, премахвам; забравям. Зачерквам го от живота си. Зачерквам от историята.

зачеркна

зачѐркнеш, мин. св. зачѐркнах, мин. прич. зачѐркнал, св.вж. зачерквам.

зачернея

зачернѐеш, мин. св. зачерня̀х, мин. прич. зачерня̀л, св.вж. зачернявам.

зачерня

зачѐрниш, мин. св. зачѐрних, мин. прич. зачѐрнил, св.вж. зачерням.

зачернявам

зачерня̀ваш, несв. и зачернея, св. Започвам да чернея, да се откроявам с черния си цвят.
зачернявам се/зачернея се. — Зачернявам. Дърветата се зачерняха в далечината.

зачерням

зачѐрняш, несв. и зачерня, св.
1. Кого. Със смъртта си причинявам траур и мъка на най-близките си. Зачерни майка си.
2. Прен. Кого. Причинявам голяма мъка и/или срам за някого; почерням името му. С това убийство зачерни себе си и семейството си.
зачерням се/зачерня се. 1. — Зачерням себе си.
2. Погубвам живота си в голям труд, бедност.
3. Живея еднообразно в отдалечено и глухо място. Зачерних се в тия балкани, трябва да се махна.

зачертавам

зачерта̀ваш, несв. и зачертая, св.; Какво. Зачерквам, задрасквам.

зачертая

зачерта̀еш, мин. св. зачерта̀х, мин. прич. зачерта̀л, св.вж. зачертавам.

зачестя

зачестѝш, мин. св. зачестѝх, мин. прич. зачестѝл, св.вж. зачестявам.

зачестявам

зачестя̀ваш, несв. и зачестя, св.
1. Започвам да правя нещо по-често. Зачести да ходи у тях.
2. Започвам да правя нещо по̀ на често, с по-малки интервали. Стрелбата зачести.

зачет

мн. зачѐти, (два) зачѐта, м. Изпит без цифрова оценка с възможен резултат “зачита се” или “не се зачита”. Подготвям се за зачета.

зачета

зачетѐш, мин. св. зачѐтох, мин. прич. зачѐл, св.вж. [[зачитам 1 .



зачетѐш, мин. св. зачѐтох, мин. прич. зачѐл, св.вж. [[зачитам
2__ .

зачисля

зачислѝш, мин. св. зачислѝх, мин. прич. зачислѝл, св.вж. зачислявам.

зачислявам

зачисля̀ваш, несв. и зачисля, св.
1. Кого. Включвам в група, категория, организация, учреждение и др. за определени права или задължения. Зачислявам за храна. Зачислявам за заплата.
2. Какво. Записвам на някого за отговорност. Зачислиха ми пишеща машина.
зачислявам се/зачисля се. — Зачислявам себе си (в 1 знач.).

зачитам

зачѝташ, несв. и зачета̀ 1 , св. Започвам да чета.
зачитам се/зачета се. — Увличам се в четене. Зачетох се в автобуса и си изпуснах спирката.



зачѝташ, несв. и зачета̀ 2 , св.
1. Кого. С поведение изразявам уважение, съобразявам се с някого, с положението му, почитам. Искам да те зачета като баща и да те питам за мнението ти.
2. Какво. Съобразявам се с мнение, с молба и под., уважавам; вслушвам се.
3. Какво. Признавам за валидно, законно. Не им зачетоха последния гол. Времето на военната служба се зачита за трудов стаж.

зачувам

зачу̀ваш, несв. и зачуя, св.; Какво. Чувам отдалеч нещо тихо, неясно; дочувам. Зачуха песен от улицата.
зачувам се/зачуя се. — Дочувам се. Зачу се, че ще има война.

зачудвам се

зачу̀дваш се, несв. и зачу̀дя се, св.
1. Учудвам се, почудвам се. Зачуди се за какво му са толкова пари.
2. Започвам да се чудя.

зачудя се

зачу̀диш се, мин. св. зачу̀дих се, мин. прич. зачу̀дил се, св.вж. зачудвам се.

зачукам

зачу̀каш, св.вж. зачуквам.

зачуквам

зачу̀кваш, несв. и зачукам, св.
1. Какво. Забивам с леко чукане или с малък остър предмет. Тук ще зачукам малки гвоздейчета.
2. Какво. Начуквам нещо разхлабено или малко извадено. Зачукай гвоздеите на стола.

зачупвам

зачу̀пваш, несв. и зачупя, св.; Какво. Правя чупка на плат при шиене на дреха.

зачупвам се

зачу̀пваш се, несв. и зачу̀пя се, св. Имам малка отчупена част, малка пукнатина, започвам да се чупя от единия край. Няколко фаянсови плочки в банята са се зачупили.

зачупя

зачу̀пиш, мин. св. зачу̀пих, мин. прич. зачу̀пил, св.вж. зачупвам.

зачупя се

зачу̀пиш се, мин. св. зачу̀пих се, мин. прич. зачу̀пил се, св.вж. зачупвам се.

зачуя

зачу̀еш, мин. св. зачу̀х, мин. прич. зачу̀л, св.вж. зачувам.

зашеметя

зашеметѝш, мин. св. зашеметѝх, мин. прич. зашеметѝл, св.вж. зашеметявам.

зашеметявам

зашеметя̀ваш, несв. и зашеметя, св.; Кого. Предизвиквам виене на свят, замайване или загуба на съзнание с удар, алкохол, силни преживявания и под. Падането го зашемети. Виното го зашемети.
зашеметявам се/зашеметя се. — Изпитвам замайване от удар, алкохол, силни преживявания и под.

зашепвам

зашѐпваш, несв. и зашепна, св. Започвам да шепна. Детето зашепна на ухото на майка си.

зашепна

зашѐпнеш, мин. св. зашѐпнах, мин. прич. зашѐпнал, св.вж. зашепвам.

зашивам

зашѝваш, несв. и зашия, св.; Какво.
1. Съединявам с шиене две части, обикн. от плат; съшивам или прикачвам. Заших страничния ръб. Заших двата ръкава.
2. Съединявам скъсано или замрежвам дупка на плат, дреха, чорап.
3. Присъединявам с шиене детайл на дреха, копче и под.; пришивам.
4. Разг. Удрям плесница и под. Заших му една плесница.

зашифровам

зашифро̀ваш, св. Шифровам.

зашия

зашѝеш, мин. св. зашѝх, мин. прич. зашѝл, св.вж. зашивам.

зашумен

зашумѐна, зашумѐно, мн. зашумѐни, прил.
1. Който е покрит с листа.
2. Който е изпълнен с разлистени и разклонени дървета, с гъста и висока трева.

зашумоля

зашумолѝш, мин. св. зашумоля̀х, мин. прич. зашумоля̀л, св.вж. зашумолявам.

зашумолявам

зашумоля̀ваш, несв. и зашумоля, св. Започвам да шумоля.

зашумя

зашумѝш, мин. св. зашумѝх, мин. прич. зашумѝл, св.вж. [[зашумявам 1 .



зашумѝш, мин. св. зашумя̀х, мин. прич. зашумя̀л, св.вж. [[зашумявам
2__ .

зашумявам

зашумя̀ваш, несв. и зашумя̀ 1 , св.; Какво. Изпълвам с листа или с разлистени клони. През май дърветата зашумяват двора.
зашумявам се/зашумя се. 1. — Покривам се плътно с листа, с клони. Дърветата са се зашумили.
2. За пространство, отвор и под. — изпълвам се с листа или клони; обрасвам, потъвам в шума. Никой не живее там и всичко се е зашумило.



зашумя̀ваш, несв. и зашумя̀ 2 , св. Започвам да шумя.

защипвам

защѝпваш, несв. и защипя, св.
1. Какво. Захващам с щипка, щипци или като с щипци. Защипа пържолата и я обърна. Защипвам ризата да съхне.
2. Какво. Притискам, затискам между две прилепващи една към друга части; прищипвам. Вратата защипа пръста му.
3. Кого, какво. Започвам да щипя.

защипя

защѝпеш, мин. св. защѝпах, мин. прич. защѝпал, св.вж. защипвам.

защита

мн. защѝти, ж.
1. Само ед. Отбраняване с бой или борба. Защита на отечеството по време на война. Лична защита. Полицейска защита.
2. Само ед. Предпазване; осигуряване. Противоатомна защита. Растителна защита.
3. Само ед. Подкрепа, покровителство. Расте без защита. Никой не му оказа защита в спора.
4. Спец. Само ед. Защитаване на страна в съдебен процес. Защитата беше слаба.
5. Само ед. Адвокатът, защитникът в съдебен процес. Има думата защитата.
6. Само ед. Лице, което защитава, пази, отбранява. Ти си моята защита с тия мускули.
7. Процедура на публично представяне и отстояване на научен труд пред специален състав от специалисти. Днес ще има две защити. Защита на докторска дисертация.
8. Само ед. В някои спортове — лица, които отбраняват полето пред вратата на своя отбор; процесът на отбраняване.

защитавам

защита̀ваш, несв. и защитя, св.
1. Кого, какво. Отбранявам с бой, борба. Бяха готови да защитават страната си.
2. Кого, какво. Предпазвам, охранявам, запазвам. Защитавам от буря. Защитавам от химикали. Защитава от болести.
3. Кого. Водя защитата при съдебен процес. Защитавам довереника си.
4. Кого. Покровителствам, застъпвам се, подкрепям.
5. Какво. Отстоявам публично научни постижения за добиване на научна степен. Защитавам кандидатска дисертация.
защитавам се/защитя се. — Защитавам себе си (в 1 и 3 знач.).

защитен

защѝтна, защѝтно, мн. защѝтни, прил. Който има способност, свойства да защитава, отбранява, предпазва. Защитни действия при бедствие. Защитен слой на атмосферата. Защитен цвят. Защитни сражения.



защитѐна, защитѐно, мн. защитѐни, прил. Който е пазен, отбраняван, покровителстван, охраняван. Защитена зона.

защитник

мн. защѝтници, м. Лице, което оказва защита (в 1, 3, 5 и 6 знач.). Защитници на отечеството. Той е мой защитник в катедрата.

защитница

мн. защѝтници, ж. Жена защитник.

защитничка

мн. защѝтнички, ж. Защитница.

защитя

защитѝш, мин. св. защитѝх, мин. прич. защитѝл, св.вж. защитавам.

защищавам

защища̀ваш, несв. Защитавам.

защо

нареч. и съюз.
1. При въпрос — по каква причина, за какво; с каква цел. Защо си купил това? Защо отиваш в университета?
2. При непряк въпрос при запитване за причината или целта на действието. Кажи ми защо си тръгваш?

защото

нареч. и съюз. Тъй като, понеже, затова че. Тръгвам, защото почивката ми свърши.

защриховам

защрихо̀ваш, св. Щриховам.

заявка

мн. зая̀вки, ж.
1. Заявяване, искане към предприятие или учреждение за получаване на нещо; за участие в проява (конференция, състезание, фестивал и под.). Направих заявка за брашно. Имам заявка за участие.
2. Документ, с който се прави искането. Изпратих заявка по пощата.

заявление

мн. заявлѐния, ср.
1. Остар. Административно оформен документ, отправен към институция, учреждение и под., съдържащ молба (за назначаване на работа и др.); молба. Подадох заявление за преместване на друга работа.
2. Публично изказано мнение, обикн. на политик, по важен въпрос или повод. В речта на президента се съдържаше заявление, че ще водим неутрална политика.

заявя

заявѝш, мин. св. заявѝх, мин. прич. заявѝл, св.вж. заявявам.

заявявам

заявя̀ваш, несв. и заявя, св.
1. Какво. Пред някого или публично изказвам свое категорично мнение или решение. На събранието заяви, че не одобрява начина на работа. Пред жена си заяви, че повече няма да пуши.
2. Какво. Изказвам, излагам, представям чувства, успехи и под. Той ѝ заяви чувствата си. На тази конференция заяви за себе си.
3. Кого, какво. Съобщавам за нещо нередно, известявам; долагам. Ще го заявя в полицията, че бие жена си.
4. Какво. Правя заявка.

заядлив

заядлѝва, заядлѝво, мн. заядлѝви, прил. Който по характер или по някакви обстоятелства се заяжда с другите.

заяждам

зая̀ждаш, несв. и заям, св.
1. Какво. Започвам да ям.
2. Кого. Дразня, карам се безпричинно. Заяждаше я за миналото ѝ.
3. Кого. Започвам да измъчвам за нещо, да тормозя. Заял ме е за наследство, иска да му припиша къщата.
4. За механизъм, ключ и под. — засичам, не работя плавно.
заяждам се/заям се. — Търся повод да се карам с някого, дразня го. На всяко събрание се заяжда с него.

заяквам

зая̀кваш, несв. и заякна, св.
1. Ставам по-здрав, по-як, по-устойчив физически, психически, духовно. В казармата заякна психически и физически.
2. Ставам твърд, втвърдявам се. Хлябът е от два дни и е заякнал.

заякна

зая̀кнеш, мин. св. зая̀кнах, мин. прич. зая̀кнал, св.вж. заяквам.

заякча

заякчѝш, мин. св. заякчѝх, мин. прич. заякчѝл, св.вж. заякчавам.

заякчавам

заякча̀ваш, несв. и заякча, св.
1. Кого, какво. Правя физически и психически по-здрав, по-устойчив. Чистият въздух заякчи здравето му. Трудният живот заякчи любовта им.
2. Какво. Спомагам да стане по-твърд; втвърдявам. Процедурата заякчава метала.
заякчавам се/заякча се. — Ставам по-твърд, як.

заям

заядѐш, мин. св. зая̀дох, мин. прич. зая̀л, св.вж. заяждам.

звание

мн. зва̀ния, ср.
1. Наименование на професия, длъжност, чин в служебната йерархия. В дипломата е посочено званието учител в средните училища. Получи звание доцент. Генералско звание.
2. Название, получено за заслуги или за степен на квалификация в науката, спорта, изкуството и т. н. Носи званието народен поет. Получи званието майстор на спорта.
3. Призвание, задължения в живота. Трудно е да носиш званието майка.

звезда

мн. звездѝ, ж.
1. Небесно тяло със собствена светлина, на голямо разстояние от Земята, възприемащо се като светеща точка на вечерното небе. На небето блестяха хиляди звезди.
2. Фигура, представляваща кръг с няколко лъча, или тяло с такава форма. Конят има звезда на челото. На пагоните му имаше по няколко звезди.
3. Прен. Съдба, участ. Под щастлива звезда е роден.
4. Известна личност, знаменитост. Звезди на киното. Ален Делон е звезда на киното. Местна звезда.
Виждам звезди по бял ден. — Получавам силен удар или плесница, обикн. по главата.
Изгрява ми звездата. — Неочаквано получавам или добивам нещо голямо, някакъв голям успех.
Свалям звезди от небето. — Давам големи обещания на някого.

звезден

звѐздна, звѐздно, мн. звѐздни, прил. Който е свързан със звезда (в 1 знач.). Звезден купол. Звездна нощ.
Звезден дъжд. — Дъжд от метеорити.
Звезден миг. — Момент на голям успех, голяма слава. За певицата тези концерти бяха звездни мигове.

звездичка

мн. звездѝчки, ж.
1. Малка звезда.
2. Всяка фигура или тяло с форма на малка звезда. Снежни звездички.
3. Знак в текста за отвеждане към пояснение или позоваване.

звездовиден

звездовѝдна, звездовѝдно, мн. звездовѝдни, прил. Който има форма на звезда. Звездовиден белег.

звездообразен

звездообра̀зна, звездообра̀зно, мн. звездообра̀зни, прил. Звездовиден.

звено

мн. звена̀, ср.
1. Брънка, халка от метална верига.
2. Относително самостоятелна съставна част на машина, на производствена линия.
3. ист. Малка организационна група в пионерската организация. Един отряд има две звена.
4. ист. Малка производствена група в селското стопанство. Лозарско звено.

зверилник

мн. зверѝлници, (два) зверѝлника, м. Помещение, изпълнено с много шум, викове, глъчка. Спри тая музика, стаята прилича на зверилник.

зверилница

мн. зверѝлници, ж. Зверилник.

звероукротител

звероукротѝтелят, звероукротѝтеля, мн. звероукротѝтели, м.
1. Лице, което дресира и показва пред публика диви зверове.
2. Прен. Лице, което трябва да ръководи силно враждуващи страни, обикн. деца.

зверски

звѐрска, звѐрско, мн. звѐрски, прил.
1. Който принадлежи или произлиза от звяр. Зверска кожа. Зверски следи.
2. Който е присъщ на звяр, като на звяр; нечовешки. Зверски поглед. Зверски вик.
3. Който е свиреп, жесток. Зверски мъчения.
4. Който е в много голяма степен, извънмерен. Зверски глад. Зверска умора.



нареч.
1. Като звяр; нечовешки. Гледа зверски.
2. Свирепо, жестоко. Биха го зверски.
3. В много голяма степен; извънмерно. За изпита учех зверски.

зверство

мн. звѐрства, ср.
1. Обикн. мн. Жестока постъпка; жестокост. Зверствата на турците. Зверствата над населението.
2. Само ед. Характер на свиреп, жесток човек. Не мога да понасям зверството му.

зверче

вж. звяр

зверщина

мн. звѐрщини, ж. Зверство.

зверя се

звѐриш се, мин. св. звѐрих се, мин. прич. звѐрил се, несв.
1. На кого. Нахвърлям се, ругая. Беше избухлив и често се звереше на хората.
2. Разг. Пренебр. Чудя се на нещо, което не мога да разбера, не познавам. Гледат машината и се зверят.

звонкови

метални пари, монети

звук

звукъ̀т, звука̀, мн. зву̀кове и зву̀ци, (два) зву̀ка, м.
1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви звукове.
2. Мелодични тонове. Звуците на музиката. Звуците на валса.
3. Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. “А” е гласен звук.

звуко

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до звук или който се състои от звукове, напр. звукозапис, звукоизолация, звукооператор, звукосъчетание и др.

звуков

зву̀кова, зву̀ково, мн. зву̀кови, прил.
1. Който се отнася до звук. Звукова честота.
2. Който се състои от звуци. Звуков сигнал.

звукозапис

м., само ед. Записване на реч или на музика със специален апарат, на лента и под., за да може да се възпроизвежда; запис. Студио за звукозапис.

звукоподражание

мн. звукоподража̀ния, ср.
1. Наподобяване на звуци от природата със звукове на речта.
2. Спец. Междуметие, чрез което се наподобяват природни звуци.
прил. звукоподражателен, звукоподража̀телна, звукоподража̀телно, мн. звукоподража̀телни.

звукоподражателен

вж. звукоподражание

звуча

звучѝш, мин. св. звуча̀х, мин. прич. звуча̀л, св.
1. Чувам се, нося се, разнасям се. По улицата звучат гласове. В ресторанта звучи музика. Китарата звучи.
2. Издавам звук, произвеждам звук. Реката звучеше сладко.
3. Прен. За чувство или отношение — долавям се; усещам се. В гласа ѝ звучеше обида.
4. Прен. Възприемам се; изглеждам. Това звучи като истина. Звучи невероятно.

звучен

зву̀чна, зву̀чно, мн. зву̀чни, прил.
1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък. Звучен глас. Звучно име.
2. Който издава чист и силен звук; звънък. Звучна целувка.
3. Прен. Който е изразителен, впечатляващ, експресивен. Звучна псувня. Звучна реч.
същ. звучност, звучността̀, ж.
Звучна съгласна. — Съгласен звук, при учленяването на който гръклянът трепти.

звучност

вж. звучен

звън

звънъ̀т, звъна̀, само ед., м.
1. Звук, произведен от удар на един стъклен, метален и под. предмет с друг. Звън на камбана. Звън на чаши. Сребърен звън.
2. Отчетлив звук, произвеждан от машина, уред и под. Звън на часовник. Звън на телефон.

звънвам

звъ̀нваш, несв. и звъ̀нна 1 , св.
1. Издавам звън един път или няколко пъти по един. Чашите звъннаха. Апаратът звънна кратко, но никой не го чу.
2. Правя да се произведе звук един път или няколко пъти по един път. Звъннах на вратата.
3. Прен. На кого. Обаждам се по телефона. Ще ѝ звънна утре сутрин.
същ. звънване, ср.

звънване

вж. звънвам

звънец

мн. звънцѝ, (два) звънѐца, м.
1. Метална или стъклена камбанка с подвижно езиче за произвеждане на звън. Съдията разклати звънеца.
2. Уред, механизъм за произвеждане на звън. Звънецът на часовника се е повредил.

звъника

ж., само ед. Вид билка — жълт кантарион.

звънкам

звъ̀нкаш, несв. Разг.
1. Издавам звук като звънене. Тролеи звънкат под прозореца ми.
2. Правя нещо да издава звук. Звънкам с велосипеда.

звънлив

звънлѝва, звънлѝво, мн. звънлѝви, прил. Който е ясен, сочен; звънък. Звънлив глас.

звънна

звъ̀ннеш, мин. св. звъ̀ннах, мин. прич. звъ̀ннал, св.вж. звънвам.



звъ̀ннеш, мин. св. звъ̀ннах, мин. прич. звъ̀ннал, св.вж. [[звъня 1 .



звъ̀ннеш, мин. св. звъ̀ннах, мин. прич. звъ̀ннал, св.вж. [[звъня
2__ .

звънтя

звънтѝш, мин. св. звънтя̀х, мин. прич. звънтя̀л, несв.
1. Издавам звън. Железата падаха едно върху друго и звънтяха глухо.
2. Прен. За глас, смях и под. — чувам се ясно, звънко.

звънче

мн. звънчѐта, ср.
1. Малък звънец; камбанка. Сребърни звънчета.
2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи по форма камбанка. Бяха цъфнали бели и сини звънчета.

звънчев

звъ̀нчева, звъ̀нчево, мн. звъ̀нчеви, прил.
1. Който е свързан със звънец (във 2 знач.). Звънчева инсталация.
2. Който се отнася до семейство растения със звънчевидни цветове.

звънчевиден

звънчевѝдна, звънчевѝдно, мн. звънчевѝдни, прил. Който има формата на звънец.

звъня

звънѝш, мин. св. звъня̀х, мин. прич. звъня̀л, несв. и звъ̀нна 2 , св.
1. Издавам звън. Телефонът звъни.
2. За глас, смях и звук, подобен на звън — разнасям се, звуча ясно, звънко.



звънѝш, мин. св. звънѝх, мин. прич. звънѝл, несв. и звъ̀нна 3 , св.
1. Правя нещо да издава звън. Звъних дълго на вратата.
2. На кого. Обаждам се по телефона. Звъних му вчера.

звяр

звя̀рът, звя̀ра, мн. зверовѐ, (два) звя̀ра, м.
1. Диво, обикн. хищно животно. Вълкът е звяр.
2. Прен. Злобен, жесток човек. Спуснаха се да колят и палят като зверове.
същ. умал. зверче, мн. зверчѐта, ср.

здание

мн. зда̀ния, ср. Изградена постройка; сграда. Пететажно здание.

здрав

здра̀ва, здра̀во, мн. здра̀ви, прил.
1. Който обладава здраве, не болен. Здрав човек. Здраво сърце.
2. Който е силен, як; не се поврежда, стабилен. Здраво момче. Здрава кола. Здрава конструкция.
3. Който не е повреден, не е увреден, не е счупен. Здрав апарат. Здрава чаша.
4. Който издава здраве. Имам здрав вид.
5. Който е добър, полезен за здравето; здравословен. Здрав климат. Здрав начин на живот.
6. Прен. Който е положителен; трезв, реален. Здрав разум. Здрав съвет.
7. Прен. Който е устойчив, морално запазен. Здраво семейство.
Болен здрав носи. — По-слабият помага на по-силния.
Здрава ръка. — Силна власт.

здравата

нареч. Здраво ,силно, в голяма степен. Работи здравата. Набиха го здравата. Наядох се здравата.

здраве

ср., само ед.
1. Състояние на организма, характеризиращо се с нормална дейност на органите. Желая ти здраве. Физическо здраве.
2. Физическо или душевно състояние на организма. Добро здраве. Разклатено здраве. Как си със здравето?
Гледам си здравето. — Живея спокойно, безгрижно.
Пия за твое здраве. — Желая ти здраве (при наздравица).
Ще имаш много здраве. — Ще очакваш напразно нещо, което няма да стане.
Здраве желаем. — Отговор на поздрав от строени войници, ученици.

здравей

Поздрав към близък човек. Здравей, как си? • Здравейте! Поздрав към няколко души или към строени войници, ученици.

здравен

здра̀вна, здра̀вно, мн. здра̀вни, прил.
1. Който се отнася до здравето. Здравни грижи.
2. За институция, заведение — който е предназначен за грижи за здравето. Здравно заведение. Здравна служба.
Здравен работник. — Лице с медицинско образование.

здравеняк

мн. здравеня̀ци, м. Мъж с вид, издаващ сила и здраве.

здравенячка

мн. здравеня̀чки, ж. Жена здравеняк.

здравеопазване

ср., само ед. Профилактични мерки за опазване на здравето на населението и лечение на заболяванията му. Система на здравеопазване.

здравец

м., само ед. Горско или градинско цвете с широки ароматни листа и малки виолетови цветове, използвано в парфюмерията и медицината.

здравина

ж., само ед. Качество на здрав (във 2 и 3 знач.); якост, твърдост, стабилност. Здравината на конструкцията зависи от вида на желязото.

здрависам се

здравѝсаш се, св.вж. [[здрависвам се_.

здрависвам се

здравѝсваш се, несв. и здравѝсам се, св.; с кого. Ръкувам се за поздрав.

здраво

нареч.
1. Активно, с всички сили, с висока степен на проява, здравата. Работя здраво. Пие здраво.
2. Правя нещо да бъде стабилно. Връзвам възела здраво. Затварям се здраво.
3. Прен. Разумно, трезво. Мисля здраво.
Държа здраво (някого). — Отнасям се строго. Държи здраво децата си. • Живо-здраво. Пожелание за живот и здраве.
По живо по здраво. — Благополучно, без спънки или произшествия.

здравомислещ

здравомѝслеща, здравомѝслещо, мн. здравомѝслещи, прил. Който мисли реално, трезво, разумно.

здравословен

здравосло̀вна, здравосло̀вно, мн. здравосло̀вни, прил.
1. Който се отнася до здраве. Здравословни причини.
2. Който е полезен за здравето. Здравословно хранене.
нареч. здравословно. Живея здравословно.

здравословно

вж. здравословен

здрасти

Вариант на здравей. Поздрав при среща с много близък.

здрач

здра̀чът, здра̀ча, само ед., м.
1. Полумрак, сумрак, преди да е изгряло слънцето и веднага след залязването му. Фигурата му изчезна в здрача.
2. Времето, когато е полумрак, сумрак. Прибра се по здрач.
От сутрин до здрач. — Цял ден. Трудя се от сутрин до здрач.

здрачава се

несв. и здрачѝ се, св. Пада здрач; настава здрач. Здрачава се още в 5 часа.
същ. здрачаване, ср.

здрачаване

вж. здрачава се

здрачевина

ж., само ед. Здрач.

здрачи се

мин. св. здрачѝ се, мин. прич. здрачѝло се, св.вж. здрачава се.

здрачина

ж., само ед. Здрач.

зебло

ср., само ед. Груба конопена тъкан, от която се правят чували.

зебра

мн. зѐбри, ж.
1. Див африкански кон с окраска от тъмни и светли ивици. Стадо зебри.
2. Прен. Пешеходна пътека на оживени места, означена с бели ивици. Пътека тип зебра.

зев

зѐвът, зѐва, мн. зѐвове, (два) зѐва, м.
1. Цепнатина, отвор; отвърстие. Между скалите има зев. Зев на оръдие.
2. Спец. Празнина между нишките на основата, през която минава совалката при тъкане.
3. Спец. Проход в устната кухина при последователно учленяване на два гласни звука в думата или в две съседни думи.
4. Спец. Стеснение на устната кухина, чрез което тя се свързва с гълтача.

зевзек

мн. зевзѐци, м. Човек, който обича да се шегува, да разсмива, да се развлича с другите.

зейвам

зѐйваш, несв. и зейна, св.
1. За дупка, отвор — отварям се широко; откроявам се изведнъж. До него изведнъж зейна уста на чудовище. Под краката им зейна пропаст.
2. Отварям широко уста; виквам, заговарям високо.
3. Прен. Чакам да бъда хранен от някого. В къщи зейнаха пет гърла.

зейна

зѐйнеш, мин. св. зѐйнах, мин. прич. зѐйнал, св.вж. зейвам.

зелвам се

зѐлваш се, несв. и зѐлна се, св. Откривам се изведнъж, появявам се, откроявам се със зелен цвят. Зелнаха се ниви.

зеле

ср., само ед.
1. Зеленчук със сочни и плътни зелени листа, завити един в друг в плътна топка (зелка), които се използват за храна.
2. Отрязана зелка или много зелки. Виждаха се градини със зеле.
Кисело зеле. — Зеле, консервирано за зимата със саламура.

зелев

зѐлева, зѐлево, мн. зѐлеви, прил. Който е свързан със зеле. Зелеви листа. Зелеви сарми.

зелен

зелѐна, зелѐно, мн. зелѐни, прил.
1. Който има цвят на свежа трева. Зелен цвят. Зелена блуза.
2. Който е обрасъл с раззеленени дървета, храсти, трева. Зелени площи. Зелени ливади. Зелена гора.
3. Който не е узрял. Зелени череши. Зелени домати.
4. Прен. За човек — който е млад, неопитен. Още е млад и зелен.
Зелена улица. — Разрешение, уреждане на нещо да се придвижва, да се осъществява.
Изпращам/изпратя за зелен хайвер. — Измамвам някого, подвеждам.
Трай, коньо, за зелена трева! — Изразява се неверие, че нещо може да се случи с търпение или упоритост.

зеленея

зеленѐеш, мин. св. зеленя̀х, мин. прич. зеленя̀л, несв.
1. Ставам зелен; позеленявам. Металните фигурки зеленеят. Гората зеленее.
2. Зеленея се.

зеленея се

зеленѐеш се, мин. св. зеленя̀х се, мин. прич. зеленя̀л се, несв. Откроявам се, възприемам се със зеления си цвят. Гората се зеленееше в далечината.

зеленика

ж., само ед. Вечнозелен храст от семейство маслинови с кожести листа, с бели или розови цветове и синкавочервени плодове, отглеждан и като декоративен; рододендрон.

зеленикав

зеленѝкава, зеленѝкаво, мн. зеленѝкави, прил. Който има зелен оттенък; леко зелен. Облече зеленикавата рокля.

зеленина

ж., само ед. Зелени растения, дървета и пр. като цяло. Около блока има зеленина. Богата зеленина.

зелено

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има зелен цвят или цвят, който е примесен със зеления, напр. зеленоок, зеленокафяв.

зелено-

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има зелен цвят или цвят, който е примесен със зеления, напр. зеленоок, зеленокафяв.

зеленчук

мн. зеленчу̀ци, (два) зеленчу̀ка, м. Градински растения, отглеждани за храна, както и техните плодове. Доматите, лукът, зелето са зеленчуци, без които не можем.

зеленчуко

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зеленчуци, напр. зеленчукопроизводство, зеленчукорезачка и др.

зеленясам

зеленя̀саш, св.вж. зеленясвам.

зеленясвам

зеленя̀сваш, несв. и зеленясам, св. Покривам се със зелен мъх, плесен, жабуняк, метално съединение и под. Зеленясали камъни. Зеленясал хляб. Зеленясала локва.

зелка

мн. зѐлки, ж. Глава зеле. Купих две зелки.

зелна се

зѐлнеш се, мин. св. зѐлнах се, мин. прич. зѐлнал се, св.вж. зелвам се.

зелник

мн. зѐлници, (два) зѐлника, м. Баница със зеле.

земе-

Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до земя, напр. земеразделяне, земетресение и др.

земевладелец

мн. земевладѐлци, м. Остар. Човек, който притежава големи площи земя.

земеделец

мн. земедѐлци, м.
1. Човек, който се занимава със земеделие.
2. Член на земеделска политическа партия.

земеделие

ср., само ед. Обработване на земята с цел отглеждане на селскостопански култури. Развито земеделие. Механизирано земеделие.

земеделски

земедѐлска, земедѐлско, мн. земедѐлски, прил.
1. Който се отнася до земеделие. Земеделски труд. Земеделски район.
2. Който се отнася до земеделец (във 2 знач.).

земемер

мн. земемѐри, м. Специалист, който измерва земни площи и ги изобразява; геодезист.

земен

зѐмна, зѐмно, мн. зѐмни, прил.
1. Който се отнася до планетата Земя. Земна орбита.
2. Който се отнася до сушата. Земни пътища.
3. Който е от пръст. Земен насип.
4. Който се намира или става над или под повърхността на земята. Земни пластове.
5. Който се отнася до живота на земята, не до задгробния живот. Земни радости.
6. Който е реален, обикновен. Земни мисли. Земен човек.
Земен газ. — Природен газ, който се използва като гориво.
Земен рай. — Място, което се отличава с необикновена красота.
Земна гимнастика. — Гимнастика на земя, не върху уреди.

земетресение

мн. земетресѐния, ср. Колебания на земната кора поради разместване на земните пластове; земетръс. Има земетресение. Силно земетресение.

земетръс

м., само ед. Земетресение.
прил. земетръсен, земетръ̀сна, земетръ̀сно, мн. земетръ̀сни. Земетръсна зона.

земетръсен

вж. земетръс

земеустройство

ср., само ед. Технико-икономически мероприятия за правилно използване на земеделските земи.

землен

зѐмлена, зѐмлено, мн. зѐмлени, прил.
1. Който се отнася до земята като средство за производство. Землени участъци.
2. Който е от пръст, почва; земен. Землени насипи.

землист

землѝста, землѝсто, мн. землѝсти, прил.
1. Който съдържа или наподобява земя. Землист слой тиня.
2. Който наподобява цвета на земя, почва — сивокафяв. Землист цвят на лицето.

землище

мн. зѐмлища, ср. Територия, земя, административно принадлежаща на едно селище. Землището на селото стига до града.

земляк

мн. земля̀ци, м. Отношение на един човек към друг, с когото са от един край, но само когато са извън него. Ние сме земляци и тук поддържаме връзки.
прил. землячески, земля̀ческа, земля̀ческо, мн. земля̀чески.

землянка

мн. земля̀нки, ж. Примитивно жилище, изкопано в земята за временно обитаване или за прикритие при война, бедствия и пр.

землячески

вж. земляк

землячество

ср., само ед. Всички земляци, живеещи в един град, в един район. Търновско землячество в София.

землячка

мн. земля̀чки, ж. Жена земляк.

земноводен

земново̀дна, земново̀дно, мн. земново̀дни, прил. За животно или растение — който може да живее и във водата, и на сушата. Жабата е земноводно животно.

земя

ж., само ед.
1. Планета от Слънчевата система, която се върти около Слънцето и около своята ос. Полет около Земята.
2. Твърдата повърхност на тази планета; сушата. Самолетът слезе на земята.
3. Рохкава част от земната кора, среда за виреене на растенията; почва.
4. Част от земната кора, която може да се копае; пръст.
5. Територия, площ на една държава.
6. Обработваема площ. Имам 5 дка земя.
7. Разг. Долната хоризонтална част на помещение; под. Чашата падна на земята.
Забивам нос в земята. — Гледам надолу съсредоточено и продължително.
Земята наопаки ще обърна. — Ще направя всичко възможно.
Сравнявам със земята. — Критикувам остро някого; ругая го, засрамвам го.

зенгия

мн. зенгѝи, ж. Диал. Стреме.

зенит

м., само ед. Спец.
1. Най-високата точка на видимата небесна сфера.
2. Най-висока точка в развитието на нещо — на успех, кариера; апогей. Сега певицата е в зенита си.

зенитен

зенѝтна, зенѝтно, мн. зенѝтни, прил.
1. Който се отнася до зенит.
2. Който се отнася до стрелба по самолет или други въздушни цели. Зенитни оръдия.

зеница

мн. зенѝци, ж. Кръг в средата на окото, през който влизат светлинните лъчи; гледец. Разширени от ужас зеници.
Пазя като зеницата на окото си. — Пазя изключително грижливо.

зенонизъм

Учение на древногръцкия философ Зенон, представител на елеатската школа и основател на стоическата философска школа.

зер

част. Разг.
1. Разбира се, я. Значи нямаш пари? — Нямам зер.
2. Нима. Зер трябва да дойда чак там?

зестра

ж., само ед. Имот, пари, чеиз, които жената донася от баща си за семейството, когато се жени. Богата зестра. Не донесе зестра.

зет

зѐтят, зѐтя, мн. зѐтьове, м. Съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители, братя, сестри и роднини. Взехме добър зет.
Заврян зет (приведен зет). — Зет, който живее със семейството си при родителите на жена си.

зефир

м., само ед.
1. Лек, приятен вятър. От водата полъхваше зефир.
2. Наименование на различни сладкарски изделия с лек крем.



м., само ед. Вид памучен плат, обикн. за мъжки ризи.
прил. зефирен, зефѝрена, зефѝрено, мн. зефѝрени.

зефирен

вж. зефир

зехир

м., само ед.
1. Остар. Отрова. Горчиво като зехир.
2. Разг. Яд; злоба. Изливам си зехира.

зехтин

м., само ед. Масло, добивано от маслини; дървено масло.

зея

зѐеш, мин. св. зѐях, мин. прич. зѐял, несв.
1. За дупка, уста — стоя отворен, обикн. неприятно, заплашително. На мястото на зъбите зееше дупка. Под нас зееше пропастта.
2. За дреха, обувки и под. — имам дупка или съм разпран.
3. Прен. Чакам да бъда нахранен. У дома зеят пет гърла, как да ги нахраня.

зигзаг

мн. зѝгзаги и зѝгзази, (два) зѝгзага, м.
1. Многократно начупена линия; криволица. Блеснаха зигзагите на светкавицата.
2. Движение, наподобяващо начупена линия. Пиян е и върви на зигзаг. Пътят прави зигзаги.
3. Прен. Резки многократни колебания във възгледи, в поведението, в живота на някого.

зигзаговиден

зигзаговѝдна, зигзаговѝдно, мн. зигзаговѝдни, прил. Който има форма на зигзаг. Зигзаговидна линия.

зигзагообразен

зигзагообра̀зна, зигзагообра̀зно, мн. зигзагообра̀зни, прил. Зигзаговиден.
нареч. зигзагообра̀зно.

зид

зидъ̀т, зида̀, мн. зѝдове, (два) зѝда, м. Изградена от тухли или от камък стена — на сграда или на ограда. Къщите са оградени с високи зидове.

зидам

зѝдаш, несв.; Какво.
1. Нареждам тухли или камъни и ги споявам, за да направя зид. За два дни зидат една стена.
2. Строя. Цяло лято зидаме къщи.
същ. зидане, ср.

зидане

вж. зидам

зидар

зида̀рят, зида̀ря, мн. зида̀ри, м. Човек, чиято професия е да зида, да строи сгради.

зидария

ж., само ед.
1. Зидане. В зидарията е добър.
2. Начин на зидане. Лоша зидария. Суха зидария.

зидарство

ср., само ед. Работа, занаят на зидар.

зима

мн. зѝми, ж.
1. Най-студеното годишно време на годината. През зимата вали сняг.
2. Времето, периодът на това годишно време. Много зими съм прекарал на село.